На Хелоуин ще бъда Волен

| от chronicle.bg |

Вещици, вампири, кръв, зомбита, брадви, тикви, скелети, писъци, прилепи, паяци, жълти есенни листа и мрънкащи хора, че Хелоуин не е български празник. Това е истинската Вси Светии атмосфера в София. Но знаете ли, ако има нещо небългарско, което можем да присвоим с чиста съвет, то това е празник. Така че защо не оставим остарелите, ригидни схващания настрана и не се маскираме в събота вечер?

Ако още не сте решили на какво да се маскирате за наближаващия страховит празник Хелоуин, ви предлагаме няколко оригинални идеи за костюми.

1. Волен Сидеров

Фаворитът на тазгодишните октомврийски чудовища. Настървен, зловещ и свръхестествен. Дори и най-мощните зли сили биха се уплашили от този образ. Ако искате да влезете в него, ще имате нужда от перука с къса, бяла коса, червено-син грим за бушон под окото, синкаво-зеленикави лещи за очи и черен костюм. Ако сте високи над 158 см, ще се нуждаете и от своеобразно подкъсяване. Бляскаща шизофренна искра в зеницата е плюс. Може да се постигне с лека доза LSD.

2. Мая Манолова

Ако поне веднъж в годината искате да се почувствате като омбудсман и закрилник на гражданите, ви предлагаме костюма Мая Манолова. Той включва руса перука с бретон (може да се използва и за костюм Цецка Цачева и костюм Люба Кулезич), изкуствена усмивка от Jumbo или от сърце и делови костюм с фишу.

3. Ценко Чоков

Този костюм е лесен и атрактивен. Нуждаете се от обикновена синя тениска, кожено яке с лисича яка, премрежен поглед (постига се с литър чиста водка), осемдесетарски черни очила и пачка левове, предназначена за водене на цяло село на море. Ако влезете в този образ, бъдете пестеливи в словото пред чужди хора и дръзки сред свои.

4. Делян Пеевски

Идва момент в живота на човек, когато и най-скромните от нас искат да се почувстват големи. Във всеки смисъл. Ако сте решили, че този Хелоуин е моментът, в който искате макар и привидно, да се почувствате като човек с власт в държавата, този костюм е за вас. Може да постигнете костюма с помощта на нашата „септемврийска диета за надебеляване“ (вижте съседната статия) и поглед на разгневен глиган, болен от Алцхаймер. Второто може да се получи с редовно гледане на Big Brother, съчетано с остър предменструален синдром. Тридневната брада е добър допълнителен атрибут. Ако сте жена, може от днес да започнете да бръснете голата си брадичка, за да може до няколко дни да е стигнала етапа „млад Делян Пеевски“.

5. Владимир Путин

Някои от нас намират българското за скучно и банално, поради което можем да предложим и чуждестранни маскировки. Една от най-актуалните тази година е маскировката „Путин“. Имайте предвид, че тази маска не е за слаби сърца. Съветваме ви да наемете професионален гримьор, който да докара специалния руски блед тен в съчетание със секси сенки под очите. Светлосиви лещи за очи, перука с малко коса, решителен поглед и стиснат юмрук в джоба ще завършат визията на респектиращ руски владетел.

6. Моника Валериева/Николета Лозанова/Светлана Василева/Катрин Вачева

Ако сте почитатели на традиционните костюми на секси вещици, разголени вампирки и разгонени медицински сестри с големи спринцовки, ви предлагаме модерната модификация на плеймейтка. Този вариант не е нискобюджетен, но за сметка на това е изключително ефектен. Ще имате нужда от 400 кубика силиконов бюст, 150 кубика силиконови устни, ноктопластика, екстеншъни и кавитация. Като облекло може да заложите на класическите леопардови клинове, дълбоки деколтета, поли тип колан и високи токчета с капси. Ако сте мъж, просто използвайте по-малко грим на лицето за по-голяма прилика с оригиналите.

7. Ивилина Алексиева

Ако злите сили, които искате да стреснати са наистина могъщи, може да прибегнете до костюм „председател на ЦИК“. Нуждаете се от зехтин в косите и двойна брадичка. Заложете на черно сако или шарена жилетка. Дори някой с мощта на белите бродници от Game of Thrones не би рискувал да попадне в плен на ръководството на ЦИК, предавайки чувал с бюлетини в продължение на векове.  Така че слагайте шарената жилетка и излизайте навън да плашите хората.

8. Антоанета Лазарова

Изключително актуален костюм за 2015. Външният вид на лейди Гаганица (кандидат-кметица за село Гаганица, която не успя да превземе кметския пост, но спечели сърцата на хората с екстравагантния си, Хелоуински вид). Изскубете веждите си и ги нарисувайте с черен молив,  сложете ярко червено червило и извит нагоре молив за очи. Нагиздете се с фолклорни дрехи и големи бижута и отидете при фризьора на Ким Чен Ун. Само той би могъл да направи прическата на Вашата вдъхновителка качествено. Изпейте нещо на Валя Балканска и тръгвайте на обиколка, по-зловещи от най-зловещата нощ.

9. Лютви Местан

Ако искате да бъдете истински Местан, трябва първо да се научите да говорите добре. Дори да разговаряте само с охраната на дискотеката в последната октомврийска нощ, трябва да го правите с класата на лидера на ДПС. На въпроса-констатация „Лична карта“ не отговаряйте просто с „Момент“ или „Заповядайте“. Засукайте изкуствената сива брада, наместете очилата и кажете нещо от типа на „И аз съм дете на майка България и ако искате да има култура на коалиционността във вашия клуб не гледайте картата ми през призмата на интересите си, а гледайте напред – към ясните идеологически цели на това заведение и подчиняването на неговите авторитети“.

10. Божидар Димитров

Не е лесно да докарате тена на г-н Димитров дори с помощта на гримьорите от „Като две капки вода“. Но ако сте достатъчно амбициозни и сте решили, че това е Вашият хелоуински герой, гмуркайте се. Очила с диоптри, чифт изкуствени гуши и мрачен, изпълнен с достойнство поглед са задължителните белези на този костюм. Ако имате приятел, който да се маскира като русалката Ариел, бихте били впечатляваща двойка по заведенията в най-страшната нощ.

Тази година оставете намира окървавените мумии, героите от хоръри и Дисни персонажите. Бъдете иновативни и актуални и се маскирайте като някой от новите страшни герои на нашето време, на чиито малки пръсти нито клоунът Пениуайз, нито Фреди Крюгер, нито самият Франкенщайн могат да стъпят.

 
 

Анастасия Квитко има забележителни мерки

| от chronicle.bg |

Анастасия Квитко e руски модел, на 24 години. Тя е родена в Калининград, но по-късно се мести в САЩ. Първоначално живее в Маями, за да се развива модната си кариера, а по-късно се мести в Лос Анджелис, където вече работи като модел.

Квитко е известна с мерките си – 96-60-106. 

Те са причината множество агенции да откажат да работят с нея. Но в същото време са и причината в Instagram Анастасия да има 9,4 милиона последователи. Външният й вид определено е нейна запазена марка, както можете да видите в галерията ни.

Моделката често е наричана руската Ким Кардашян. По този въпрос Ана казва: „Харесвам Ким Кардашян, но не ми харесва ад бъда сравнявана с нея – тя е много зад мен.“

През 2016 година тя става жертва на въоръжен обир и от тогава мнението й за Америка като място за живеене е силно променено.

 
 

Там, където “народността не пада”, понеже “знанието живей”

| от Вучето |

Уви, отдавна вече стих на Стоян Михайловски от заглавието не се отнася за България. Да, знание някакво има, но то се акумулира главно посредством електронни средства. To рядко свива гнездо в дълготрайната памет на човека, защото достъпът до него е на един клик разстояние и затова може и мързеливата.

Книгите са анахронизъм. Защо ти е да хабиш толкова часове в четене на книга от 300 страници, когато можеш да използваш времето си по-рационално като, например, разгледаш 158 снимки в Инстаграм на Кайли Дженър по трико, докато се гримира, докато храни кучето си, докато не прави нищо, зад волана на джипа си, пред палма в Палма де Майорка и т.н. У нас книгата тихо и безславно напусна живота ни, още когато се раждаха сладките милениали. А в моментите, в които все още надига глава и тържествува, е защото е излязла изпод ноктопластиката на такива културтрегери и разбирачи на българската съвременност и душевност като Венета Райкова.

Кратки постове в социалните мрежи, емоционално заредени с поредица от плезещи се, хилещи се емотикони с изцъклени очи-сърца, изритиха силно в задника Фицджералд, Толстой, Шекспир, Кинг и Кундера и ги пратиха да събират прах по лавиците на западащи градски библиотеки, където тъжни лелички с елеци от щавена кожа примирено очакват годината на пенсионирането си.

И ако така безрадостна е съдбата на българските библиотеки, то не навсякъде по света положението е същото.

Преди няколко години, докато живеех в Осло и работех върху докторантурата си, имаше дни, в които не можех да се добера до свободен стол в пететажната университетска библиотека. Правех си “бивак” на мокета в сектор “Скандинавска линвистична теория”, по възможност в близост до контакт, за да има къде да включа лаптопа си. И не бях единствената. Прекрасни руси създания прекарваха дълги часове, забили нос в дебелите книги или вторачени в екраните на макбуковете си, седнали на пода. Библиотеката кипеше от живот.

Няколко години по-късно вече съм в Копенхаген. Слава богу, прескочила съм етапа с катеренето по академичната стълба на успеха, затова и не ми се налага вече да вися по библиотеките. Сега предпочитам да свалям от пиратски торенти лекарски и адвокатски сериали, както и да разглеждам безплатни каталози на супермаркети вместо да чета книги. Един ден обаче ме хваща разстройство, докато се мотая по центъра в търсене на молив за вежди в перфектния цвят, и решавам да дам воля на нуждата си в централната копенхагенска библиотека, която, за щастие, е само на 10 крачки разстояние.

След като свършвам работа и стресът вече не притъпява сетивата ми, успявам да се огледам наоколо и о, чудо на чудесата! Оказва се, че съм се озовала не просто в библиотека – такава, каквато помня от детството си – с тесните пътеки между прашлясалите стелажи, а в нещо като реплика на прочутата Нулевоенергийна сграда в Пало Алто. Само че на повече етажи. Егаси, казах си наум, и от страхопочитание пак ми се доходи на тоалетна. Кралската библиотека в Копенхаген не само е куул, защото е най-голямата по размери в Скандинавия и защото в нея се съхранява първата книга, отпечатена в Дания през 1481 г. Библиотеката е куул, защото е пълна с хора. По всяко време на деня.

Наскоро обаче една друга библиотека, намираща се малко по̀ на север от Копенхаген, събра очите на хората не само заради екстравагантната си архитектура, но поради факта, че в един момент остана без почти всичките си налични книги.

Само през изминалия месец от библиотеката Oodi в Хелзинки са били заемани по 5 000 книги на ден, което в крайна сметка довело до почти тоталното опразване на библиотечните рафтове като най-големи са липсите, регистрирани в сектора за детска литература.

Сградата, която отвън прилича досущ на гигантски кораб, помещава в “трюмовете” си още кино зала и сауна. Освен до литературни образци, посетителите имат достъп до такива съвременни глезетоии като 3D принтер, шивашки машини за бъдещи Версачета и зали за музикални репетиции. Служителите в новооткритата библиотека, която отвори врати на 5 декември 2018-а, не смогват да запълват липсите, но не са и кой знае колко учудени от големия интерес на хората към “стоката”, която предлагат. Защото Финландия е страна, в която най-предпочитаният наркотик са книгите. Счита се, че четенето конкурира дори любими национални спортове като биене на шведите на хокей, консумацията на водка в големи количества и слушането на хевиметъл.

Книгите са близки до сърцето на финландците. Статистиката отчита, че годишно всеки финландец купува средно 4 книги и заема от библиотеката най-малко 12. В тази далечна северна страна изглежда интернетът не е оказал пагубното си влияние върху любовта на населението към четенето. Даже се наблюдава обратната тенденция. За справка: през 1995 г. финландците са купували много по-малко книги, отколкото към днешна дата, като освен това сега са склонни да плащат и много повече за тях. Книгата продължава да е сред най-предпочитаните традиционни подаръци в страната и децата не се мръщят, а напротив, искрено се радват, когато за рождения си ден вместо лего или таблет получат някоя от книгите за муминтроловете на обичаната писателка Туве Янсон.

Логично е някак при толкова четящ народ и библиотеките да са много. На територията на страната има над 300 централни библиотеки, с 500 техни клона в по-малките общини. Особено популярни са и мобилните библиотеки, които обслужват не само най-затънтените и труднопроходими при зимни условия места в северната част на Финландия, но и гъсто населени райони по̀ на юг. Всяка мобилна библиотека разполага с не по-малко от 4000 заглавия и може да измине до 50 хиляди километра годишно.

И докато не само финландците, но и всички останали северни народи четат, та ушите им плющят, тук долу при нас положението е “майка плаче, грамофон свири”, както обича да казва проф. Вучков. Според проучване, проведено през миналата година от Институт “Отворено общество”, всеки трети българин НИКОГА не посяга към книга.

И въпреки тази тъжна статистика, ми се ще да вярвам, че нещата ще се променят. Защото всеки се нуждае от време на време да му разкажат хубава история. Пък било този някой да е Венета Райкова.

 
 

Кадри от новия „Spider-Man: Far From Home“

| от chronicle.bg |

Sony и Marvel пуснаха първия трейлър за продължението на „Spider-Man: Homecoming“ от 2017 година – „Spider-Man: Far From Home“. Филмът ни показва приключенията на Питър Паркър и някои от съучениците му в Лондон. 

Sony Pictures също така показва и първия постер на филма малко преди да излезе трейлъра:

Филмът е част от цяла поредица за супергероя и е вторият от разширената вселена на Marvel. Sony притежава правата за Super-Man от дълго време – още от преди филма с Тоби Магуайър. По-късно компанията го възроди с нова история и нов актьор – Андрю Гарфийлд – за „Amazing Spider-Man“ и „Amazing Spider-Man 2″, които получиха смесени мнения от критици и публика.

През 2015 година обаче Sony и Marvel Studios постигнаха споразумение помежду си и включиха героя в „Captain America: Civil War“. Тогава, както и сега, ролята се играе от Том Холанд. От тогава Спайдърмен се е появявал в собствен филм, както и в „Avengers: Infinity War“.

Холанд казва, че ще има трилогия. Очакваме премиера на 5 юли. Ето и трейлъра:

 
 

Създателят на „Bandersnatch“ към критиците: „Fuck off“

| от chronicle.bg |

Чарли Брукър, създателят на „Black Mirror: Bandersnatch“, каза на критиците, които не се кефят на интерактивния аспект на филма: „Fuck off“. „Bandersnatch“ излезе на Netflix в края на 2018 година и стана културен феномен. 

Това е първият пълнометражен филм по „Black Mirror“, които е и интерактивен като зрителите сами избират съдбата на главния герой Стефан Бълтър (Фион Уайтхед), а той самият… хайде, няма да издаваме. Лентата има 5 края, плюс един таен след финалните надписи. Въпреки успеха и популярността си, „Bandersnatch“ получи и известно количество критика.

В интервю за HuffPost UK, Брукър отговори с импулсивното „Fuck off“ на въпрос какво мисли за това как творението му беше прието. Първо, той изрази благодарности към позитивните коментари: „Толкова е удовлетворяващо да видиш колко хора се включиха във филма. Беше интересно да видиш различни реакции от различни хора в зависимост от това какво очакват и какво искат.“

За критиците Брукър каза: „Имаше хора, които казаха, че не искат да взимат решения и не искат да правят нищо. Еми тогава – fuck off. Правете нещо друго! Имаше и хора, които казаха ‘о, много е просто като игра’ или ‘игрите вече правиха таквоа нещо’ – филмът не е на платформа за игри, а е на Netflix. Много добре знам какво е компютърна игра, мерси.“

Подобно на „Bird Box“ на Сузане Биер, броят хора, до които стигна „Bandersnatch“, само показва значението на Netflix за кино индустрията. Без интерактивния елемент, филмът едва ли щеше да стигне до висините си.