Квартира, квартира, квартира моя…
Нашият приятел Аксел Хилми отскоро е в Москва, където избра да учи. Ако го следвате в Twitter знаете всички драми, вълнения и забавни моменти около него. Ако не, ето кратък разказ как се търси квартира в Москва…
Преди по-малко от година реших, че искам да уча в Русия. По-точно в Москва. Харесваше ми изражението на хората, когато им кажа РУСИЯ. И не само това, знаех, че там обучението е дисциплинирано, а аз точно от това се нуждая.
И така.. моята мечта се сбъдна, сега си стоя в стаята и ходя веднъж седмично на занятия. Но как стигнах до тук?
Всичко започна с кацането на Домодедово на 10 октомври. Проблем. Подавам си паспорта и жената казва да изчакам. Идва човек от имиграционните, взема паспорта и нарежда да чакам пред вратата. Проблема се коренеше в това, че визата ми е двукратна бизнес виза за 3 месеца, а аз съм прост сополанко на 19 г. с дълга незавързана коса и разпасана риза. Къде съм тръгнал аз из СССР да се разкарвам така и на всичкото отгоре с бизнес виза!!! От следващия ден насам не съм излизал от стаята си без да си вържа косата. Както и да е, след около час и половина ми удариха печат и ето ме в Москва!
Сега главния въпрос беше “Къде ще спя?”. Първите 4 дена бях заедно с шефовете в един апартамент и за мен живота беше хубав. Веднага се свързахме с една брокерка, позната на познати на познати, дет’се вика. Да работиш с брокерки тук е ужасно! Нямат нищо общо с тези в България. Работят както си искат, когато си искат и на всичкото отгоре – бавно.
Петък и събота бяхме на работа и нямахме време за огледи.
В неделя се освободихме и тръгнахме на оглед по апартаментите. Тогава почнаха и проблемите. Първото място беше ужасно, районът гаден, само заводи и азиатци наоколо. Отказахме се да наемаме там. Оставаше ни малко време до края на деня и още 2 места за оглед.
Отиваме на едното място. Звъним. Отваря една баба, видимо пияна. Ние сме облечени като хора, които нямат нужда от квартира, а шефът когато е изморен гледа много лошо и шлиферът го правеше още по-страшен. Бабата е тотално против да ми даде стаята, защото съм бил черен индиец и само на руски граждани отдавала стаята. Обяснихме ситуацията, но тя не приемаше. Всичко се срути пред очите ми.
Отидохме на второто място, вече беше около 9 часа вечерта. Отново баба, но тоя път не пияна, а луда. Реших, че ако лъжа малко, ще помогне. Пита ме какво съм учил, дали ще ме приемат в университета, дали съм завършил с медал… Казвам да, уверен съм в способностите си, ще ме приемат, мама е от Молдова и т. н. Накрая тя имаше контра-въпрос – кога ще излизаш и влизаш в апартамента. Шок и ужас, аз още не бях ходил в университета и нямах адекватен отговор. Ясно беше, че тя просто не иска да ми даде стаята..
Прибрахме се. Говорих пак с агентката, тя търсеше още варианти, а аз нямах никакво време.
Стана понеделник, отидох в университета, но жената, с която разговаряхме от България я нямаше. Следобяд останах официално сам в Москва. Шефовете ми си хванаха полета, а аз хванах онова, дето го пишем с главни букви в туитър. Целия следобяд бях вкъщи, а нощувката струваше много. От брокерката ни вест, ни кост. Теглих една класическа българска псувня и си легнах.
Вторник трябваше да напусна квартирата до 16 ч. Говорих с агентката и тя уговори оглед от 17 часа, но после намери вариант от 15 ч. Приготвих се и към 13 ч. напуснах квартирата. Вече официално нямах къде да остана и бях готов да приема варианта да се прибера в България в сряда. Глупавата агентка първо ме разкара до единия край на Москва (м. Митино) и ми се обажда с думите “там вече са я наели, ела на м. Медведково”. Това е другия край на града. Вече беше около 18ч. Аз със целия багаж отивам на Медведково и я чакам да дойде. Накрая цъфна при мен. Качихме се в сегашния апартамент, тя обясни ситуацията на хазяйката (една много приятна дама с 2 много сладки деца). Тя се смили над мен и наехме стаята! Бях най-щастливия човек в Москва!
Накрая имах стая, където да остана, не се налагаше да се връщам в България, университета беше уреден. Но тези 5-6 дена бяха пълни със стрес, отчаяние, псувни (по адрес на майките на брокерката и глупавите хазяйки) и много потене!
От цялото ми разкарване в Москва изкарах много поуки. Ако искате да наемате квартира в Москва, трябва да дойдете поне една седмица по-рано, защото за 1-2 дена нищо не става. Да сте търпеливи, защото тук расизмът и всичко друго са на съвсем различно ниво. И разбира се, винаги трябва да поддържате чист и спретнат вид, ако искате да се впишете в обществото. Как беше… “Когато си в Рим, се дръж като римляните” …
И не забравяйте – с упоритост всичко се постига!
P.S. бел. ред. А всъщност освен една от „бабите“ и ние не разбрахме как му е руското име на младежа… Но може би в следващата история.
