shareit

Москва заби нож на Белград

| от |

Жан-Арно Дерен, „Льо Тан“

Ударът дойде от там, откъдето го очакваха най-малко. Ножът в гърба на сръбското правителство беше забит от традиционния съюзник и по-голям брат – от Москва. Изявлението на Владимир Путин за отказа от газопровода „Южен поток“ се превърна в студен душ за икономическите планове на Белград.

В Сърбия мислеха, че са направили всичко, за да угодят на Кремъл и даже организираха на 16 октомври военен парад по случай 70-та годишнина от освобождаването на Белград. Както и да е, но започналият дъжд окъпа церемонията /говори се, че Владимир Путин доста сдържано е възприел отсъствието на закрита трибуна/, а насрочените за тази дата преговори не дадоха резултати: Александър Вучич отказа да върне 200-милионния дълг за газ до март 2015, макар че в крайна сметка даде заден ход три седмици по-късно.

Днес Сърбия се намира на ръба на банкрута и се надява на нова помощ от Международния валутен фонд, за да запълни дупките в своя бюджет. За момента въобще не е ясно, как Белград ще плати сумата в посочените срокове. Твърдата руска позиция говори, че Москва не възнамерява да прави отстъпки на Сърбия.

Макар Белград да е кандидат за член в Европейския съюз и преди година даже започна преговори за влизане, за момента категорично се въздържа от налагането на санкции срещу Русия, въпреки недоволството на Брюксел и Берлин. Министърът на външните работи Ивица Дачич е наричан „окото на Кремъл“ в правителството, а „неутралитетът“ на Белград започва да придобива особено значение на фона на предстоящото председателство на страната в ОССЕ през 2015 г.

Затоплянето в руско-сръбските отношение започна още при предишното правителство на Демократическата партия, при това Сърбия не извлече от него видими ползи. Националната петролна компания НИС беше купена за копейки от „Газпром“, който се ползва с колосални данъчни преференции в Сърбия. Затова днес привържениците на сближението с Европа смятат, че този обрат в позицията на Москва трябва да подтикне Белград към Брюксел. „Главният аргумент в полза на стратегическото партньорство с Русия беше газопроводът „Южен поток“. След като той беше прекратен, възниква въпросът може ли още Сърбия да строи своята стратегия на основата на хипотетичната роля за мост между Европа и Русия“, отбелязва анализаторът Деян Станкович.

Подкрепата на Москва е осигурена само по един въпрос: отказът да се признае независимостта на Косово и обещанието за руско вето в Съвета за сигурност в случай, че се гласува приемането на бившата сръбска провинция в ООН.

Въпреки това студена пот неведнъж избиваше по челата на управляващите в Белград: така беше през 2008 г., когато Москва призна независимостта на сепаратистките кавказки републики Абхазия и Южна Осетия и след неотдавнашното анексиране на Крим, което сериозно подкопа сръбските юридически аргументи относно границите. „Прецедентът с независимостта на Косово, който се използва от Москва за оправдаването на анексията на Крим, може много лесно да се обърне срещу Сърбия, което безпокои Белград“, признава друг сръбски експерт.

В действителност главният съюзник на Русия на Балканите не трябва да бъде търсен в Белград, а в Босна и Херцеговина: това е президентът на Република Сръбска Милорад Додик. Именно той днес е новият фаворит на Москва. „С Додик Русия получава силна карта. Той без колебание може отново да заплаши с референдум за самоопределение. За момента Западът не я приемаше на сериозно, но ако Руската федерация даде знак, че може да признае такъв референдум, това кардинално ще промени разположението на силите“, разкрива дипломат, работещ в региона.

Хипотезата за нов конфликт в Босна може да постави „Москва в силна позиция на преговорите по други ключови въпроси, по-конкретно за Украйна“, смята дипломатът. /БГНЕС

 
 
Коментарите са изключени