Москва заби нож на Белград

| от |

Жан-Арно Дерен, „Льо Тан“

Ударът дойде от там, откъдето го очакваха най-малко. Ножът в гърба на сръбското правителство беше забит от традиционния съюзник и по-голям брат – от Москва. Изявлението на Владимир Путин за отказа от газопровода „Южен поток“ се превърна в студен душ за икономическите планове на Белград.

В Сърбия мислеха, че са направили всичко, за да угодят на Кремъл и даже организираха на 16 октомври военен парад по случай 70-та годишнина от освобождаването на Белград. Както и да е, но започналият дъжд окъпа церемонията /говори се, че Владимир Путин доста сдържано е възприел отсъствието на закрита трибуна/, а насрочените за тази дата преговори не дадоха резултати: Александър Вучич отказа да върне 200-милионния дълг за газ до март 2015, макар че в крайна сметка даде заден ход три седмици по-късно.

Днес Сърбия се намира на ръба на банкрута и се надява на нова помощ от Международния валутен фонд, за да запълни дупките в своя бюджет. За момента въобще не е ясно, как Белград ще плати сумата в посочените срокове. Твърдата руска позиция говори, че Москва не възнамерява да прави отстъпки на Сърбия.

Макар Белград да е кандидат за член в Европейския съюз и преди година даже започна преговори за влизане, за момента категорично се въздържа от налагането на санкции срещу Русия, въпреки недоволството на Брюксел и Берлин. Министърът на външните работи Ивица Дачич е наричан „окото на Кремъл“ в правителството, а „неутралитетът“ на Белград започва да придобива особено значение на фона на предстоящото председателство на страната в ОССЕ през 2015 г.

Затоплянето в руско-сръбските отношение започна още при предишното правителство на Демократическата партия, при това Сърбия не извлече от него видими ползи. Националната петролна компания НИС беше купена за копейки от „Газпром“, който се ползва с колосални данъчни преференции в Сърбия. Затова днес привържениците на сближението с Европа смятат, че този обрат в позицията на Москва трябва да подтикне Белград към Брюксел. „Главният аргумент в полза на стратегическото партньорство с Русия беше газопроводът „Южен поток“. След като той беше прекратен, възниква въпросът може ли още Сърбия да строи своята стратегия на основата на хипотетичната роля за мост между Европа и Русия“, отбелязва анализаторът Деян Станкович.

Подкрепата на Москва е осигурена само по един въпрос: отказът да се признае независимостта на Косово и обещанието за руско вето в Съвета за сигурност в случай, че се гласува приемането на бившата сръбска провинция в ООН.

Въпреки това студена пот неведнъж избиваше по челата на управляващите в Белград: така беше през 2008 г., когато Москва призна независимостта на сепаратистките кавказки републики Абхазия и Южна Осетия и след неотдавнашното анексиране на Крим, което сериозно подкопа сръбските юридически аргументи относно границите. „Прецедентът с независимостта на Косово, който се използва от Москва за оправдаването на анексията на Крим, може много лесно да се обърне срещу Сърбия, което безпокои Белград“, признава друг сръбски експерт.

В действителност главният съюзник на Русия на Балканите не трябва да бъде търсен в Белград, а в Босна и Херцеговина: това е президентът на Република Сръбска Милорад Додик. Именно той днес е новият фаворит на Москва. „С Додик Русия получава силна карта. Той без колебание може отново да заплаши с референдум за самоопределение. За момента Западът не я приемаше на сериозно, но ако Руската федерация даде знак, че може да признае такъв референдум, това кардинално ще промени разположението на силите“, разкрива дипломат, работещ в региона.

Хипотезата за нов конфликт в Босна може да постави „Москва в силна позиция на преговорите по други ключови въпроси, по-конкретно за Украйна“, смята дипломатът. /БГНЕС

 
 

Новият филм на Ралф Файн „Рудолф Нуреев: Бялата врана“ – къде, кога и защо

| от Киномания 2018 |

Новият филм на Ралф Файнс за живота на виртуозния балетист Рудолф Нуреев е сред акцентите на Киномания 2018. Единствената прожекция е на 23 ноември от 19:00 часа в зала 1 на НДК.

„Рудолф Нуреев: Бялата врана“ е заглавието на третия филм на Ралф Файнс като режисьор. Той проследява живота на един от най-легендарните балетни артисти за всички времена. Сценарист на продукцията е Дейвид Хеър („Часовете“, „Четецът“).

Филмът е базиран на книгата „Рудолф Нуреев: Животът“ от Джули Кавана и се фокусира основно върху установяването на артиста в Париж в разгара на Студената война.

По думи на самия Ралф Файнс, това което го е подтикнало към историята на Нуреев, е: „Силата на млад изпълнител, който е жаден да разбере кой е като артист и като човек. Силата на неговия дух, неговата решителност, това са неща, които истински ме вълнуват. Има една нишка във филма: трябва да се целиш по-високо, винаги по-високо“.

Изпратен в Града на светлината като част от балетната трупа на елитния театър „Киров“ (името в съветския период на днешния Мариински театър), талантливият Нуреев моментално се влюбва в Париж. За ужас на агентите на КГБ, които следят изкъсо всяка негова крачка, артистът редовно посещава Лувъра, възхищавайки се на произведенията на изкуството, и обикаля парижките клубове, заедно с чилийската наследница Клара Сент.

Убеден, че ще бъде убит, ако се върне в родината си, Нуреев търси политическо убежище в Париж и успява да се върне в Русия,едва години по-късно, когато майка му е на смъртно легло.

Филмът се връща и към ранните години на големия артист – от раждането му в транссибирската железница, през трудното му детство, когато страстно отстоява идеите си, до младежките му години и сложната му сексуалност във времена, в които Студената война разрушава всеки стремеж на съветски артист да преследва световна кариера.

Главната роля се изпълнена от руския танцьор Олег Ивенко, който прави внушителен филмов дебют. В образа на Клара Сейнт – жената, помогнала на Нуреев да се установи в Париж, когато бяга от руския режим, влиза Адел Екзаршопулос (позната от „Синият е най-топлият цвят”, показан на Киномания 2013). Ралф Файнс пък се превъплъщава в ролята на известния по това време танцов педагог Александър Пушкин (не поетът от XIX век), който до 1950 г. е учител на Нуреев и вижда в него повече от чисто технически умения, запленен от страстта, с която танцува.

Филмът е завладяващ портрет на един брилянтен, енигматичен артист, чиито талант и темперамент го правят призван да разтърси не само света на балета, но и този на международните отношения.

 
 

Тази сладка синеока Фелисити Джоунс и 6 страхотни нейни роли

| от chronicle.bg |

Лесно можете да объркате Фелисити Джоунс с еднодневна сензация, която става известна за широката публика в нощта след премиерата на филмa „Теорията на всичко“. Реалността обаче далеч не е такава, защото това малко синеоко момиче, което днес навършва 35 години, работи дълги години, за да спечели сърцата на критиците.

За запознатите с нейните роли тя винаги е била британския нешлифован диамант, на когото му е било нужно единствено време, за да заблести в редиците на най-добрите актьори от екрана.

Преди да се сдобие с първата си номинация за „Оскар“ за  най-добра поддържаща актриса, в резюмето й вече се открояват няколко запомнящи се роли. Професионалната й кариера започва, когато е на 12 години и участва във филма „Ловци на съкровища“. От там насетне започва стъпка по стъпка да се катери по стълбата. Последните години в биографията й има както прилични блокбъстъри, така и няколко филма, които са предпоставка бляскаво бъдеще, ако всичко върви наред.

В чест на рождения ден на тази обещаваща актриса, на която никога не бихме дали 35, споделяме 6 страхотни нейни роли. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Новините CHR: какво се случи днес, 17 октомври 2018?

| от chronicle.bg |

В рубриката „Новините CHR“ представяме накратко основни новинарски акценти от страната и чужбина за отминаващия ден. Ето какво се случи днес, 17 октомври 2018 г.

18-годишен студент извърши терористичен акт в колеж в Крим.

Кой и защо драска върху паметник в Хирошима?

Заподозреният за убийството на журналистката Виктория Маринова – Северин Маринов, се очаква да бъде върнат в България.

Много шум за нищо… и телевизия Alfa поднови излъчването си.

Канада легализира марихуаната.

Филмът за Стив Маккуин, който очаквахме, ще открие фестивала Sofia Independent.

Ще можем ли да паркираме до Спортната палата в София?

Промени в закона за кинопродукцията в България.

Кабинетът въвежда по-строг контрол над дроновете.

 
 

Купете си шато във Франция за 60 долара

| от chronicle.bg |

Някога мечтали ли сте си да имате замък във френската провинция? А имате ли 58 долара?
Краудфъндинг кампания за реставриране на френското шато Ebaupinay в региона Дьо Севър в западна Франция предлага дялово притежание върху него срещу средства за възстановяването му. Инвеститорите ще имат думата в ремонтната дейност. Организатори са стартъпът Dartagnans.fr и асоциацията за реставриране Adopte un chateau.

Инвестицията ще ви превърне и в неофициален френски „лорд“.

„Хората също така ще могат да дойдат и да ни помогнат с работна ръка за работата по шатото, както се е правело едно време преди 500 години“, казва основателят на Dartagnans Ромен Делом

Последният проект на Dartagnans и Adopte un Chateau замъка Mothe-Chandeniers. „Mothe-Chandeniers е от 19 век, а Ebaupinay е от 14 и по това двата проекта се различават. Искаме да направим реставрацията изцяло по средновековни методи и с автентични материали“, пояснява Делом.

Mothe_chandeniers1

Относно замъка Mothe-Chandeniers: през декември 2017 година 27,910 човека от 115 страни участват в спасяването му. Официално документите се подписват през март 2018 година и мнозина от дарителите идват да помагат. По думи на Делом: „Хубавото беше с Mothe-Chandeniers, че успяхме да направим всичко, което обещахме на хората“

Ebaupinay – името означава „бял трън“ – е построен през 14-15 век в готически стил с разрешение на френския крал Чарлз VII. Официално става исторически паметник през 1898 година. Той има 4 кули, които са в голямата си част здрави, въпреки пожара през 18 век при Френската революция.

Общия напън е да се сменят дървениите и да се оправят камъните, където може, да се направят ковачници, конюшни, средновековни кръчми и хостел. Ако останат средства, може и зона за битки.

Когато проектът бъде завършен, очакват се около 50-60 000 посетители на година.

Във Франция има около 600 замъка в непосредствена опасност. Това означава, че ако не им се помогне в следващите месеци или години, ще изчезнат завинаги.

Концепцията за обществено финансиране на подобни реставрации срещу дял от собствеността може да се прилага навсякъде по света. Страни като Италия, Испания и Великобритания имат същия проблем.