Москов яде деца

| от |

Иван Куцаров, kutzarov.org

В последната седмица това остана единственото заглавие, което не съм прочел. “Москов яде деца” описва абсурда на един цял народ, който веднага тръгна по етническата ос вместо да размисли рационално над това, което се каза. А се каза само това, че има проблемни квартали, където безопасността на екипите на Бърза помощ не е гарантирана. Това е първото реално действие в полза на и без това изпадналата в кома спешна медицинска помощ от страна на държавата. Простата истина е, че изместването на темата към разговора цигани-българи беше ловко използвано от тези, които са причина за кризата в здравеопазването в частност, и за държавата като цяло.

Много е лесно да кажем, че проблемът е етнически.  Това сваля цялата отговорност от политическите актьори през последните 25 години. Всъщност проблемът е системен и се развива като бактерия, която пречи организмът да бъде изчистен. Дискурсът за реформите в спешната помощ, поведен от Москов, беше много бързо изтласкан към дебат, който не предвижда така нужните такива.

Статуквото, което крепи огъня на “етническото напрежение” е единствения печеливш от това противопоставяне. Не твърдя, че беше в bonton-a на умерената политика. Дори напротив. Но основен недостатък на българската реалност е, че трудно може да бъде насочено вниманието към един проблем, без някой да го използва умело за скандал и засилване на даден конфликт.

Имаме един проблем, който може да бъде разделен на две части. Едната част включва декласирани етнически българи, които са изгубили своята социална сигурност след 1989 г. и гласуват основно за партии с фашизиодна или комунистическа насоченост. Тези “бели цигани” също продават гласа си, не си плащат здравните осигуровки и държавата им е виновна. Като брой, особено за неплащането на здравни осигуровки, те са повече от нарочените малцинства. Същите те са най-кресливите срещу ромите и представителите на други етнически групи. Бежанската вълна от Сирия е показателен пример. Това не е български феномен, а нещо, което се случва по цял свят – останалите в периферията на държавата обвиняват нея и малцинствените групи за своето нежелание да се социализират и да приемат новите реалности.

Опасността от тези декласирани етнически българи е в пъти по-голяма от малцинствата поради простата причина, че в тези мини общества израства второ поколение, което не само не чувства държавата, но и има ясно дефиниран враг в нея  в лицето на малцинствата. Това е бомба със закъснител, която все по-отчетливо дава индикации за скорошно избухване. Вижте резултатите от изборите и възхода на популистките партии. Това е едната страна на монетата.

Другата са малцинствата, които са буквално сегрегирани от обществото ни. Само хора, които са виждали проблемен български квартал в документален филм на Майкъл Палин могат да бъдат възмутени от думите на Москов. Темата, която повдигна здравният министър е много повече от “Бърза помощ”. Това е тема за лицемерието ни като народ, който вижда и знае за цели групи български граждани, които са държани в подчинение. Без социална перспектива, без образователен ценз и какъвто и да било шанс да се “измъкнат от гетото”.

Липсата на държава в определени места създава парадокса, пред който предпочитаме да си затворим очите. Или кресливо да го посочим, но не и да се опитаме да го разберем. Именно в това се корени генезисът на трагедията ни като нация- лесно критикуваме от кулата на нашия градски живот, в който Факултето е просто “онази махала с виетнамските блокове”.  Там, на този етап, си има ясна изградена йерархия, която – харесва ли или не – работи по своя си собствена логика. Социализацията на жителите на проблемите квартали минава през съвместната работа на първо време с техните местни лидери.

Обясняваше се надълго и нашироко как именно заради тях е бедата и циничността  от това да бъдат използвани за помощ на държавата. Докато обвиняваме един или друг човек за проблем, а не липсата на държава в определени места, няма да можем да водим градивен диалог за социализацията на хората от тези места. Отърваването от всякакви местни лидери, тартори или както искате ги наричайте, преминава през влизането на държава в тези места. Това не може да стане без тях, а световната история познава безброй примери за нуждата от плавен преход в именно такива ситуации.

Запитайте който и да е лекар в Бърза помощ, и ще ви каже статистика, която никъде няма да видите официално. Само около 30% от случаите в спешната медицинска помощ са за там. Другите 70% от заетостта на лекарите в Бърза помощ е свързана със задачи, които са за личния лекар. Риторичният въпрос “защо е така” ни дава отговора, който никой не смее да изрече на глас:  трябва радикална реформа в здравеопазването, което се лута между лявата и дясната политика, само и само всички граждани да са видимо – сравнително доволни.  Сравнително доволни, за да има възможност групи, държани в подчинение, да гласуват не по съвест, а под строй. А нужните реформи в здравеопазването започват именно от спешната медицинска помощ.

На този етап здравеопазването в България съществува благодарение на системи и само един анестезиолог се осмелява да  направи така нужната реанимация. Познавам десетки лекари, които преминаха през Бърза помощ, но никой не се задържа. Поради простата причина, че не е редно една сервитьорка да взема 6 пъти повече пари от медик, учил 6 години. И докато на нея клиентите й дават бакшиш, то лекарите получават кроше от пациентите си.

 
 

Най-добрите филми на Тарантино

| от chr.bg |

Куентин Тарантино е режисьор, сценарист, актьор и продуцент с един от най-уникалните стилове в света на киното.

Той е известен и с щедра употреба на насилие, театрални количества кръв и дълги бойни сцени, супер саундтраци и придирчивост към актьорите, с които работи.

Тази година стават 25 години от „Reservoir Dogs“ и по този случай ще погледнем наза към творчеството на Тарантитно. Ще видим какво е направил от тогава до днес и ще подредим работата му по качество.

Кой филм ли е номер 1?

 
 

Какъв цвят трябва да са дните на българина вместо черния петък

| от |

Как се стига една нация? Като й вземеш всичко! Ето, ние всичко им взехме на тези американци! Халоуина, интернета, думите, а сега и черния петък.

Единственото хубаво на руснаците са рускините. Но и това, че създават своя версия на всичко, което се създава на света. Нека направим като тях.

Нека създадем свои цветове за дните от седмицата, а не да сме индиго на американският пропаганден циркуляр! Вие знаете ли, че патента на eMag върху „Черен петък“ е подпечатан лично от Тръмп в резиденцията на Тодор Живков в Правец!

Сив понеделник

Защото е понеделник, то само се подразбира.

Зелен вторник

Гади ти се във вторник, защото почнатото през събота и неделя вече се е изпарило, а трябва да изкараш още 100 дни до следващата почивка.

Жълтата сряда

Задъхваш се. Краят е близо, въпреки че вече беше веднъж в понеделник и поне три пъти във вторник. Също така нямаш апетит, ама то с тая заплата и да имаше…

Жълтото слънце на червен фон четвъртък

Защото четвъртък е малкият петък.

Бяло-зелено-червен петък

Защото, когато си див от щастие, си най-себе си, най-българин. Тука няма нужда от намаления, защото има пазарлъци.

И защото единственият магазин, който се посещава в петък, е кръчмата и там сме шопохолици.

Бялата съботa

Лежиш като замръзнал цял ден. Трибагреният петък е минал прекалено успешно и се чувстваш все едно хора са вървели върху теб.

Цветна неделя

Парадоксална ситуация. Мислиш си, че понеже е неделя всичко трябва да е наред, но всъщност дълбоко вътре в теб живее една тъга и бъдещо разочарование. Можеш да го усетиш в корема си.

Успех другата седмица.

 
 

Как се возвисихме с „Ибах ва“

| от Големият Лебовски |

Едноименната екранизация по успешния, уважаван и четен роман на Милен Русков „Възвишение“ се превърна в успешен, уважаван и гледан филм. Екранната версия допълнително засили поп-културното влияние на книгата и изведе специфичните лексикални достойнства на произведението в зоната на вайръл явленията. Влизането на „Възвишение“ в салоните, предшествано от солидна и наситена рекламна кампания, възвести новооткритата народна любов към архаичния български език от епохата на възраждането през XIX век, когато се развива действието в романа и филма.

Возвисяването на славата на старинните думи очаквано стигна своята сублимация там, където се пресичат хумористичното, сексуалното и забраненото – в многопластовия и епичен израз „Ибах ва!“. Едновременно дълбоко българско и универсално заклинание с древен дизайн и всеобхватно влияние върху колективното въображение, „Ибах ва“ може да бъде заплаха, пожелание, дистанциран коментар, зрелищна проява на вътрешния монолог, езиков инструмент за надъхване, запазена словесна марка на персонаж и монументален слоган от народа – за народа.

„Възвишение“ – особено в своето литературно проявление –  притежава многобройни интересни изречения и думи, но именно „Ибах ва“ бе призвано да остави трайна следа в публичната среда и да заживее свой собствен живот в зоните на (сравнително) свободно общуване, които наричаме социални мрежи и медии. А по-точно –  в така наречените български Facebook и българския Twitter. Това са тези анклави от дигиталните корпоративни гиганти, където се общува основно на български – с кирилица и шльокавица, примесени с пиктограмите на емотикон-манията.

Употребата на закачливия израз в дните преди и след премиерата на филма драматично нарасна. Цитатът премина през задължителните за кибрер кьошетата на интернет-а трансформации – от класическото и точно предадено „Ибах ва“, през шльокавизираното Ibah va и емотиконизираното IbahvaLOL:)))

Много пъти изразът е ползван, за да онагледи директна препратка към „Възвишение“ – хората са гледали филма, или препрочели книгата, и нямат търпение да дестилират всичко важно в кратък забавен пост. А „Ибах ва“ съвсем неиронично е есенциална отправна точка – в тази иконична и богата на символизъм композиция от букви са събрани някои основните художествени цели на романа и филма: хумор и стремеж към автентичност.

Изразът бързо зарази говоренето и надскочи цитирането, директно обвързано с „Възвишение“, за да се засели във всякакви поводи, примери и ситуации. „Пак ли се напихте? Ибах ва!“ , „Ибах ва, как ме излъгахте“, „Що не ми лайквате снимката, ибах ва“… Поквареното пожелание има универсално приложение и като всяка по-качествена и брутална псувня ще се радва на дълъг културен живот.

За разлика от някои наистина архаични и отпаднали от лексикона думи в романа, „ибах ва“ представлява лека модификация на израз, използван широко и дълбоко в съвременното неформално българско общуване. Ала в тази си вариация звучи някак по-забавно, по-допустимо и почти “фемили френдли“. Променете две букви – e вместо и, и вместо второто а –  и получавате правилния от днешна жаргонна (и софийска) гледна точка, но доста по-вулгарно звучащ вариант.

Освен като възрожденска препратка, „Ибах ва“ работи и като референция за функциониращи и днес български  диалекти. В някои региони изразът се ползва така и сега, а това го натоварва с допълнителен комедиен пласт.

„Възвишение“ удари лексикалния поп-културен вайръл джакпот с „Ибах ва“. Популярността на цитата е пример за влиянието, което успешни местни филми са в състояние да упражняват върху общуването. Преди години „Мисия Лондон“ постигна подобен резултат с репликата на Коцето Калки „Найс, а“. Няма нужда тези изрази да бъдат оригинални идеи на сценаристите. Понякога е достатъчно да вземат нещо интересно от някоя ниша, периферия или субкултура, да капитализират върху неговия мейнстрийм потенциал и да го превърнат в национално  жаргонно явление.

В друи случаи имаме жаргон, който директно „прави“ филмите – само си спомнете за режисьорския опит на Влади Въргала, озаглавен „Шменти капели“.

Тарикатските, гъзарски и готини изразчета са изключително важни за българското кино. Успешните филми в ново време са изключителна рядкост, а липсата на качествени сценарии е голяма беда за местната „индустрия“. Но ако успеете да поръсите своя филмов или тв диалог с лесно запомнящи се, забавни, органични и пристрастяващи реплики, значи сте си отворили път към сърцето на публиката. В някои случаи отделни расови цитати може да имат по-силна роля за представянето на един филм от други много по-важни елементи като режисура и операторска работа.

 

Българското кино разполага с богат каталог от реплики, които са се вградили в културната памет и лексика на нацията и много от тях играят с жаргона, битовите ситуации или са с комедиен дизайн :  „Риба, ама цаца…“(“Кит”, 1970) , „Турското ни кафе е виетнамско“ (Селянинът с колелото, 1974), „Въх, уби мъ!“ (Криворазбраната цивилизация, 1975), „Аз, например може и да не съм прав, но кюфтетата без лук не ги одобрявам“ (Вилна зона, 1975) „Може да е “Сейко”, но е назад“ и „Аре прего, ма!“(Оркестър без име, 1982г.) “ – Ама и между софиянците имало големи серсеми. – Има. Големи серсеми. То повечето сме от селата, ама има“(Баш Майстора – На море, 1982), „Тате каза, че ще ми купи колело, ама друг път!“ (Куче в чекмедже, 1982), „Като говориш с мен, ще мълчиш!“ (Дами канят, 1980)

 

„Ибах ва“ също се возвиси до пантеона на бг жаргона и задължителните филмови реплики местно производство.

 

 

 
 

Теленор призовава бизнеса в България да работи активно с хората с увреждания

| от chronicle.bg |

Теленор призова бизнеса в България да работи по-активно с хората с увреждания, като сподели с представители на социално-ангажирани компании своя ценен опит от работата си по програмата Open Mind, както в България, така и на централно ниво. Представители на телекома разказаха за това какви са стъпките, които една организация трябва да направи, за да бъде успешна за всички заинтересовани страни подобна инициатива, какви са спецификите при адаптирането на сградата, подбора на служителите, работата с тях и развитието им като личности и професионалисти.

Инициативата Open Mind дава възможност на хора с увреждания да повишат квалификацията и конкурентоспособността си чрез работа. Теленор обяви старта на третото издание на програмата, в което тази година трима нови служители ще се присъединят към екипа на телекома. Днес те бяха представени от главния изпълнителен директор на компанията Оле Бьорн Шулстъд и бяха приветствани от колегите си в звена „Клиентски жалби“, „Обслужване на клиенти“, „Устойчиво развитие“. Те ще работят по конкретен проект за период от две години, а Теленор ще им осигури отворена и достъпна работна среда и съответното за заеманата позиция финансово възнаграждение. През този период участниците ще могат да обогатят знанията и уменията си, да се учат от най-добрите професионалисти в Теленор и да натрупат опит и увереност. След приключване на участието си, те ще получат възможност да останат на постоянна работа или подкрепа за професионална реализация извън компанията.

Програмата за хора с увреждания се провежда ежегодно като част от дългосрочната стратегия по корпоративна отговорност на Теленор и глобалната инициатива на Теленор Груп Open Mind. През 2015 година компанията посрещна първите петима участници в програмата, които работиха в дирекциите „Управление на процеси“, „Правни отношения“, „Финанси“, „Технологии“ и „Грижа за клиента“, а през 2016 следващата вълна от участници – отново петима на брой се присъединиха към екипите на „Човешки ресурси“, „Грижа за клиента“, „Маркетинг“.