Москов яде деца

| от |

Иван Куцаров, kutzarov.org

В последната седмица това остана единственото заглавие, което не съм прочел. “Москов яде деца” описва абсурда на един цял народ, който веднага тръгна по етническата ос вместо да размисли рационално над това, което се каза. А се каза само това, че има проблемни квартали, където безопасността на екипите на Бърза помощ не е гарантирана. Това е първото реално действие в полза на и без това изпадналата в кома спешна медицинска помощ от страна на държавата. Простата истина е, че изместването на темата към разговора цигани-българи беше ловко използвано от тези, които са причина за кризата в здравеопазването в частност, и за държавата като цяло.

Много е лесно да кажем, че проблемът е етнически.  Това сваля цялата отговорност от политическите актьори през последните 25 години. Всъщност проблемът е системен и се развива като бактерия, която пречи организмът да бъде изчистен. Дискурсът за реформите в спешната помощ, поведен от Москов, беше много бързо изтласкан към дебат, който не предвижда така нужните такива.

Статуквото, което крепи огъня на “етническото напрежение” е единствения печеливш от това противопоставяне. Не твърдя, че беше в bonton-a на умерената политика. Дори напротив. Но основен недостатък на българската реалност е, че трудно може да бъде насочено вниманието към един проблем, без някой да го използва умело за скандал и засилване на даден конфликт.

Имаме един проблем, който може да бъде разделен на две части. Едната част включва декласирани етнически българи, които са изгубили своята социална сигурност след 1989 г. и гласуват основно за партии с фашизиодна или комунистическа насоченост. Тези “бели цигани” също продават гласа си, не си плащат здравните осигуровки и държавата им е виновна. Като брой, особено за неплащането на здравни осигуровки, те са повече от нарочените малцинства. Същите те са най-кресливите срещу ромите и представителите на други етнически групи. Бежанската вълна от Сирия е показателен пример. Това не е български феномен, а нещо, което се случва по цял свят – останалите в периферията на държавата обвиняват нея и малцинствените групи за своето нежелание да се социализират и да приемат новите реалности.

Опасността от тези декласирани етнически българи е в пъти по-голяма от малцинствата поради простата причина, че в тези мини общества израства второ поколение, което не само не чувства държавата, но и има ясно дефиниран враг в нея  в лицето на малцинствата. Това е бомба със закъснител, която все по-отчетливо дава индикации за скорошно избухване. Вижте резултатите от изборите и възхода на популистките партии. Това е едната страна на монетата.

Другата са малцинствата, които са буквално сегрегирани от обществото ни. Само хора, които са виждали проблемен български квартал в документален филм на Майкъл Палин могат да бъдат възмутени от думите на Москов. Темата, която повдигна здравният министър е много повече от “Бърза помощ”. Това е тема за лицемерието ни като народ, който вижда и знае за цели групи български граждани, които са държани в подчинение. Без социална перспектива, без образователен ценз и какъвто и да било шанс да се “измъкнат от гетото”.

Липсата на държава в определени места създава парадокса, пред който предпочитаме да си затворим очите. Или кресливо да го посочим, но не и да се опитаме да го разберем. Именно в това се корени генезисът на трагедията ни като нация- лесно критикуваме от кулата на нашия градски живот, в който Факултето е просто “онази махала с виетнамските блокове”.  Там, на този етап, си има ясна изградена йерархия, която – харесва ли или не – работи по своя си собствена логика. Социализацията на жителите на проблемите квартали минава през съвместната работа на първо време с техните местни лидери.

Обясняваше се надълго и нашироко как именно заради тях е бедата и циничността  от това да бъдат използвани за помощ на държавата. Докато обвиняваме един или друг човек за проблем, а не липсата на държава в определени места, няма да можем да водим градивен диалог за социализацията на хората от тези места. Отърваването от всякакви местни лидери, тартори или както искате ги наричайте, преминава през влизането на държава в тези места. Това не може да стане без тях, а световната история познава безброй примери за нуждата от плавен преход в именно такива ситуации.

Запитайте който и да е лекар в Бърза помощ, и ще ви каже статистика, която никъде няма да видите официално. Само около 30% от случаите в спешната медицинска помощ са за там. Другите 70% от заетостта на лекарите в Бърза помощ е свързана със задачи, които са за личния лекар. Риторичният въпрос “защо е така” ни дава отговора, който никой не смее да изрече на глас:  трябва радикална реформа в здравеопазването, което се лута между лявата и дясната политика, само и само всички граждани да са видимо – сравнително доволни.  Сравнително доволни, за да има възможност групи, държани в подчинение, да гласуват не по съвест, а под строй. А нужните реформи в здравеопазването започват именно от спешната медицинска помощ.

На този етап здравеопазването в България съществува благодарение на системи и само един анестезиолог се осмелява да  направи така нужната реанимация. Познавам десетки лекари, които преминаха през Бърза помощ, но никой не се задържа. Поради простата причина, че не е редно една сервитьорка да взема 6 пъти повече пари от медик, учил 6 години. И докато на нея клиентите й дават бакшиш, то лекарите получават кроше от пациентите си.

 
 

Сериозен инцидент преди концерт на Бекстрийт бойс

| от chr.bg |

Най-малко 14 души бяха ранени и откарани в болници, след като подпори на входа на курортен комплеск, в който концерт трябваше да изнесе групата Бекстрийт бойс, рухнаха и затиснаха зрители, предаде Асошиейтед прес.

Инцидентът станал в американския щат Оклахома. Концертът трябвало да се проведе в комплекса Уин Стар, но започнала гръмотевична буря. Организаторите започали да евакуират зрителите. Бурният вятър обаче повалил подпорите на входа на комплекса и цялата конструкция рухнала върху зрителите.

Групата написа в Туитър, че „най-важното нещо е всички да се приберат по домовете си благополучно“.

За концерта на Бекстрийт бойс били продадени около 12 000 билета.

 
 

Глен Клоуз за Скарлет Йохансон: „Всеки трябва да може да играе всеки“

| от chronicle.bg |

Великата Глен Клоуз получи последната си от общо шест номинации за „Оскар“ преди 5 години. Ролята й беше на жена, която се представя за мъж, за да се издигне в ирландското общество на XIX век. Актрисата се справи брилянтно с ролята си. От екипа на филма „Алберт Нобс“ още тогава заявяват, че ролята на Глен Клоуз не е на транссексуална.

По повод последните полемики в развлекателната индустрия относно това кои актьори, какви роли могат да играят, актрисата от „Опасни връзки“ коментира, че разбира напрежението, образувало се около Скарлет Йохансон. Преди седмици Йохансон получи редица критики, защото беше избрана да играе транссексуална роля. В резултат на тези критики тя беше принудена да се оттегли от проекта.

Мнението ми е, че хора, които продуцират и режисират филми на такава тематика, трябва да осигурят работа на транссексуалните актьори… но също така трябва да имат възможността да вземат най-добрия човек„, казва Глен Клоуз, цитирана от IndieWire. „Актьорството е занаят… и лично аз смятам, че всеки трябва да може да играе всеки.

Миналия месец стана ясно, че Йохансон ще играе известният Данте „Текс“ Гил във филма „Rub & Tug“ – реална личност, която живее през 70-те години на миналия век, държи  масажистки салон и таен публичен дом. След това редица транссексуални актьори критикуваха избора на хетеросексуална актриса за ролята на транссексуален персонаж. След малко повече от седмица Скарлет Йохансон се оттегли от филма, а все още не е избран неин заместник за ролята.

На този фон продължават да се чуват гласове, които настояват ролите на хомосексуални и транссексуални да бъдат играни само от такива актьори. Такъв е случаят с Руби Роуз отпреди няколко дена. Актрисата, която се определя като „gender fluid“ беше избрана да играе Batwoman, чийто персонаж е на еврейка лесбийка. Руби Роуз беше заклеймена в социалните мрежи,  а настояванията са за ролята на еврейка лесбийка да бъде избрана актриса еврейка и лесбийка. В резултат Роуз изтри профила си в Twitter.

В същото време някои актриси, като Глен Клоуз, с подобни изказвания доказват, че все още има трезви умове в развлекателната индустрия, които разбират същността на истинското актьорско майсторство.

 
 

Албуми и песни на Арета Франклин оглавиха чартовете

| от chronicle.bg |

Албуми и песни на Арета Франклин оглавиха чартовете след новината за смъртта й. Албумът „30 greatest hits“ се изкачи на първо място в класацията iTunes, като детронира новия албум на Ники Минаж, а парчето „Respect“ достигна номер 2 в класацията за сингли.

Въпросните класации проследяват дигиталните продажби и се актуализират няколко пъти дневно.

Други парчета на Арета също са в топ 40: сред тях са култовите „Say a little prayer“, „Chain of fools“, „You make me feel like a natural woman“.

Арета Франклин почина вчера, на 76 години.

 
 

Гняв срещу Дисни: Първият им гей персонаж ще се играе от хетеро мъж

| от Георги Емилов |

В наши дни вече свикнахме всеки да е обиден от всичко. Така докато едни се чувстват лично обидени, че в Германия вече ще вписват официално трети пол, от другата страна на безсмислената барикада се бунтуват вече дни наред, че Джак Уайтхол (хетеросексуален мъж) ще играе гей персонаж в предстоящия филм с Дуейн Джонсън (Скалата) и Емили Блънт – “Jungle Cruise”. Най-открито срещу избора на актьора скочи Омар Шариф младши (да, внук на онзи Омар Шариф), който написа следното в Twitter:

„Наистина ли, Дисни? Първата ви значителна гей роля ще се играе от хетеросексуален мъж, увековечаващ стереотипите? Провал! Този кораб трябва да потъне!”

sharif

Изявлението на младия актьор бе посрещнато с одобрение сред много фенове, получи подкрепа и от други представители на шоубизнеса (актьорите Итън Харви и Крис Салваторе бяха други популярни имена с гневни реакции по повода), а отзвукът беше неочаквано голям, вина за което вероятно има и все още топлата тема с отказа на Скарлет Йохансон да играе трансджендър персонаж, именно след масово недоволство от онлайн активистите. И макар да разбирам трудностите пред LGBTQ обществото след толкова много години на дискриминация, не мога да не се възмутя и аз от този натиск и да не се запитам…

Сериозно ли?!

Не че нещо, но твърдения като „Гей-актьорите не са представени подобаващо в Холивуд” са просто абсурдни. Пък и дори да беше така, чак толкова ли е непреносима сексуалността с похватите на актьорското майсторство, че да не може актьор с една сексуалност да не може да изиграе персонаж с друга? Нека само си спомним за страхотната роля на Нийл Патрик Харис като Барни от „Как се запознах с майка ви” – роля, в която актьорът (който е гей) изигра възможно най-стереотипния хетеро мачо! Защо тогава никой не му се разсърди?

164228793-612x612
Omar Sharif Jr, Getty Images

Пък и да не говорим само за сексуалност – нужно ли е да си виртуозен пианист, за да изиграеш виртуозен пианист? Мисли ли някой, че Даниел Крейг, Шон Конъри и Пиърс Броснан наистина са агенти на MI6 и затова са взети за ролята на Джеймс Бонд? Трябваше ли ролите в „Спасяването на редник Райън” да се дадат на истински нацисти? И хубаво ли ще е ролите на убийци и психопати да се дават на реални такива, за да са по-убедителни персонажите? Джейсън Борн сциентолог ли е? Ами Адам Сандлър… опа, момент, да, тук няма какво да се каже – той играе себе си във всеки филм.

И преди някой да е решил да каже нещо от сорта на „Да, те всичките от тая порода са такива!”, „Много са обидчиви, защото не са истински мъже!”, или някаква друга хомофобска простотия, нека припомня колко истински обидени бяха много бели хетеро мъже, които ревяха из интернет защо даден измислен комиксов персонаж (и по-конкретно – този във „Фантастичната четворка”) бе изигран от чернокож актьор (не отваряме дори дума за онова безумие с чернокожия Орфей, чернокожите гърци и прочие исторически неправдиви режисьорски решения). Вярно, филмът беше зловещо тъп, но наистина ли това ли беше проблемът с него? Да си обиден за цвета на кожата на измислен персонаж е меко казано нелепо.

Проблемът е, че все повече започва да изглежда така, сякаш в опита си да счупят веднъж завинаги оковите на дискриминацията, някои ненужно кресливи гласове от LGBTQ обществото в Холивуд започват лека-полека сами да дискриминират, налагайки се върху това кой какви роли да играе. Така де, нали целият смисъл на борбата за равенство беше да не се налага на интервюто за работа (или в случая – роля) да те питат „Каква е Вашата сексуалност?”, за да не могат да те дискриминират спрямо това? Затова ще е хубаво Омар Шариф младши и подкрепящите го колеги и фенове да си помислят пак по въпроса и да спрат да внасят разделение там, където LGBTQ обществото от толкова години се бори тъкмо за обратното – единство и равенство.

Хайде стига с превземките и да се съсредоточим върху реалните проблеми пред LGBTQ обществото, че заради такива нелепи поводи за гняв, вече почти не ми остана бяло, мъжко, хетеро чувство за вина…