Моля, искам в затвора!

| от Вучето |

Ако трябваше да напиша наръчник за оцеляване при форсмажорни обстоятелства на българи,  изпаднали в затруднено положение в Норвегия, може би един от съветите ми щеше да бъде…  да нарушат закона. Едно сериозно криминално деяние би им гарантирало поне десетина години безпроблемно пребиваване в страната. Е, разбира се, няма да се водят свободни граждани, понеже де юре ще бъдет в затвора, но де факто животът им ще бъде… поп-фолк!

Става въпрос за затвора Бастьой. Той се намира на едноименния остров с площ 2,6 кв. км. и безспорно е най-доброто в света място за хора лишени от свобода. А ако питате мен, и не само за такива! Островът е един от многото, които формират Ослофиорд. Има си морски фар, който стърчи там от 1840 г., също и чeрква, но най-голямата забележителност е затворът, построен на мястото на старо изправително училище за лоши момчета. Той функционира от 1982 г. и сега контингентът му е от около 115 души, повечето от които излежават присъди за убийства, изнасилвания и трафик на хероин.

Затворът Бастьой си има плаж, сауна, тенис корт, конюшни с много ездитни коне. Лишените от свобода живеят в малки, боядисани в закачливо червено къщички или в “Голямата бяла къща” на хълма, която прилича по-скоро на колежанско общежитие. Затворът функционира като малко самоиздържащо се общество, в което всеки има своите работни задължения. Когато не са “на работа”, затворниците се разхождат свободно нагоре-надолу, ловят риба, правят слънчеви бани, плуват, но държат да отбележат, че плуването в посока към брега се счита за опит за бягство. Огромната, модерно оборудвана кухня се обслужва от бивши убийци, които, разбира се, имат неограничен достъп до забележителен арсенал от ножове и сатъри.

unusual-prison-11

Дори и да не вземем под внимание животът, който кипи в това ваканционно селище за рецидивисти, пак може да се твърди, че Норвегия разполага с най-добрата и успешно функционираща затворническа система в света.

Ето един пример от личната ми колекция от скандинавски приключения. В средата на 90-те отидох с мой приятел състудент на екскурзия в Осло. Тогава още не разполагахме с мобилни телефони и всеки път, когато се разделяхме за час-два, трябваше да си уговаряме среща в точен час, на точно определено място, помните как беше. Когато обаче един ден моят приятел не се появи на уговорената среща и след около час-два чакане, все още го нямаше, разбрах, че нещо му се е случило и изпаднах в паника. А му се беше случило това, че го бяха хванали да краде зимни пуловери (през юни!) от един магазин и го бяха арестували.  На другия ден и мен ме водиха в полицията на разпит. Обясниха ми, че няма да го съдят, понеже изглеждал “свястно момче” (а и бил много забавен, разказвал вицове на гардовете!) и нямал криминално минало, но вместо това след няколко дни ще го качат на самолет за България със забрана да влиза в страната 3 години.

С моя приятел се видяхме отново след няколко седмици, вече в София. Разказът му за няколкодневния престой “зад решетките” включваше следните научнофантастични елементи: Самостоятелна стая с перденца и телевизор. Картини по стената – били в леко хотелски стил, но цветовите комбинации радвали окото. Сутрин една мила жена идвала да го пита дали иска пържени филийки или закуска компле. А с придружаващото лице, цивилен полицай, който пътувал с него до България, така се сближили (и напили!) по време на полета, че полицаят обещал да се върне в най-скоро време, за да му гостува. А защо не да и отидат заедно на почивка в Слънчев бряг…

Колкото привлекателна и добре уредена да изглежда норвежката затворническа система, и тя си има своите критици. Например, президентът на Международната организация в помощ на жертвите на престъпления Ървин Уолът заяви още през 2012 г., че не вярва привидната “приятност” на норвежките затвори да има някакъв положителен ефект върху склонността на хората да извършат отново престъпление след освобождаването им. И се обосновава така: “Работата е там, че не е важно как престъпниците са живели в затвора, а какво им се случва навън, когато вече са на свобода.”

“Ние вярваме в реабилитацията,“ контрира директорът на затвора Бастьой. “Това, което се опитваме да правим тук, е да намалим възможно най-много риска от рецидив в бъдеще. Защото ако не го направим, каква тогава би била ползата от строгия режим освен тази, че наказанието само би наклонило везните в полза на примитивната страна на човешката същност.”

Цифрите също говорят в полза на норвежката система. Само 16% от затворниците престъпват отново закона в рамките на две години след освобождаването им. За справка: в САЩ този процент е 43!* А от държавния бюджет правителството отделя годишно значителната сума от средно 33 милиона крони (6, 6 милиона лева) за затворите. Интересен факт е, че напоследък в Норвегия съществува практика за износ на затворници за Холандия. Причината е, че броят на местата в затворите не се е променял от години и когато броят на осъдените на лишаване от свобода надхвърли капацитета на “легловата база”, съществуват две опции. Осъденият или чака ред да се освободи място, за да започне да излежават присъдата си, или бива изпратен в холандски затвор.

За 2018-а правителството гласува допълнителни 1 милард и 114 милиона крони (!), които ще отидат за построяването на нов затвор в Агдер, за обучението на повече надзиратели,  за подобряване системата на електронен контрол, за откриването на още места в женския затвор в Евйе и, разбира се, за “колегите” в Холандия.

 

Данните са от 2010-2015 г.

 
 

7 жени разкриват ерогенните си зони

| от chronicle.bg |

Къде е ваша ерогенна зона? Хората имат най-различни предпочитания в този аспект и затова трябва да се говори с половинката – за да разберете нейните и съответно да бъдат разбрани вашите желания.

Ето 7 жени, които свободно споделят ерогенните си зони. Нека да се знае!

Оливия, 31

Приятелят ми прекарва доста време със зърната ми преди да минем по същество. Това ми гарантира оргазъм.

Аника, 26

Когато съм в настроение, обичам да ме пляскат по дупето. Малко боли, но и предизвиква някакъв еротичен химикал у мен.

Софи, 24

Когато обръщат внимание на ключиците ми, цялото ми тяло се събужда за около 3 секунди.

Миша, 32

Гъделичкайте вътрешната страна на бедрата ми 10 минути и съм готова!

Кейт, 31

Обожавам по врата, зърната, ушите и коремчето. Освен ако не съм се подула.

Шарлот, 26

Най-еротичната ми част е устата. Доминиращ човек с игрив език може да ме разгорещи безобразно бързо.

Меган, 38

Отстрани по тялото ми, от гърдите до таза. Когато някой прокара ръце там, направо ме няма. Дори още по-добре – ако накрая ме хванат здраво през кръста.

 
 

Toyota възражда легендарната Supra

| от chronicle.bg |

Toyota отново иска да спечели шофьорите, които искат нещо повече от просто да отидат на работа. Поглеждайки назад към миналото си, компанията обяви завръщането на легендарния спортен модел Toyota Supra. Това стана на Detroit Auto Show.

Новият модел е разработен съвместно с BMW и тестван от самия изпълнителен директор Акио Тойода на няколко състезателни писти по света (включително, разбира се, и Нюрбургринг).

maxresdefault

Моделът Supra стана нарицателно за улични състезания и дрифтове през 70-те години. Четвъртото поколение в момента се счита за най-търсено като скоро една кола беше продадена за $120 000 на сайта за класически автомобили BringaTrailer.com.

Освен скорост и возия, феновете харесват Supra и заради това, че лесно носи на тунинг. Подходящи ръце могат да извадят астрономична мощност от 6-те цилиндъра на двигателя. Това й отреди място и в автомобилния кино франчайз „The Fast and Furious“.

171030131232-1969-toyota-2000gt-exlarge-169

Вдъхновението за Supra идва от Celica, както и от Toyota 2000GT (от края на 60-те години, на снимката), която днес може да достигне цена от над $1 милион по аукционите.

Новата Supra технически е доста подобна на BMW Z4. Тя има 335 конски сили от 6-те си цилиндъра, разработен от BМW, и 8-степенна автоматична скоростна кутия (без опция за ръчна). Максималната скорост е 250 км/ч, а от Toyota твърдят, че колата ще достига 100 км/ч за малко над 4 секунди.

BMW Z4 пък ще излезе през март с две опции – 255 коня от 4 цилиндъра и 382 коня от 6 цилиндъра.

Ще можем да си купим новата Supra официално чак през лятото за скромните $50 000. Първия брой от вече беше създаден и продаден на аукцион като парите отиват за благотворителност.

 
 

Големите актриси заслужават големи сериали

| от chronicle.bg |

Преди няколко десетилетия трансферът на един актьор от киното в телевизията е означавал само едно – потъване в забрава. Малкият екран се е смятал за поле за развитие на залязващи актьори, а продукциите са се приемали за по-некачествени от тези, които киното е създавало.

Последните пет години обаче, ситуацията драстично се промени. Днес вече редица звезди от киното правят своите първи стъпки на малкия екран и това се отразява повече от добре както на техните кариери, така и на телевизията като цяло.

За един от пионерите в това течение от последните няколко години се смята Раян Мърфи, който заедно с Брад Фалчък създаде „American Horror Story“. Сериалът позволи на Джесика Ланг да възроди кариерата си, да влезе в ново амплоа и да бъде обикната от ново поколение фенове, което иначе много трудно биха гледали великолепни филми като „Франсис“ или „Ах, този джаз“. А тя пък допринесе със своя висок статут към това сериалът да се издигне.

Редица други актьори получиха възможност да разгърнат актьорския си потенциал благодарение на телевизията. Клайв Оуен и Стивън Содърбърг в „The Knick“, Джъд Лоу в „Младият папа“, Дейвид Линч, който се завърна към телевизията с „Twin Peaks: The Return“. „Истински детектив“ даде платформа на прекрасния Матю Макконъхи, Колин Фаръл, Уди Харелсън… И въпреки че в началото, както повечето неща в Холивуд, предимно мъже се възползваха от ползите на трансфера от кино към телевизия, днес вече има значително по-голямо покритие на женски персонажи в страхотни сериали.

Най-представителният пример за това е сериалът „Големите малки лъжи“, в който Никол Кидман, Рийз Уидърспуун, Зоуи Кравиц и редица други актриси успяха да се откроят. Как обаче се стига до тук?

В открита дискусия наскоро Никол Кидман обяснява откъде тя и Рийз Уидърспуун са се вдъхновили да поемат пътя на изпълнителни продуценти на този сериал. Всичко започва отчасти с Джейн Кампиън и минисериалът „Top of the Lake“.

„По това време имаше само „Истински детектив“, в който главните роли бяха мъжки, а ние искахме да направим нещо с жени в главните роли и действието да се развива в Америка.“ казва Кидман, цитирана от W Magazine, и допълва, че сериалът на BBC Top of the Lake е бил финалният ритник, който ги е накарал да оформят желаната цел и да тръгнат към нея. „Не ни предлагаха достатъчно сложни роли и това породи желание сами да създаден възможност за нас и нашите приятелки.“

Според думите на Кидман – а и според тези на Елизабет Мос („Top of the Lake“, „Историята на прислужницата“) – телевизията все още е мястото, където един актьор или актриса може да отиде, когато киното го забрави. Разликата е там, че днес това може да бъде обърнато в полза на актьора, заради увеличените му правомощия над продукцията. В много случаи става така че някои от големите звезди са и изпълнителни продуценти на сериалите.

Другата причина е възможността на телевизията да развие и разкаже подробно сложни и вълнуващи истории, да включи в тях контрастиращи си персонажи, които също да бъдат развити. И публиката разбира това – „Големите малки лъжи“ бяха абсолютен хит, а в момента очакваме втория сезон. Фактът, че Мерил Стрийп влиза в него е достатъчно показателен. „Историята на прислужницата“ се превърна в цяло културно явление, което вдъхнови редица протести по света.

Това, което привлича все повече актьори към телевизията, е възможността да развият даден персонаж до неговия максимум и да разплетат историята му. Според Никол Кидман именно малкият екран е мястото за хубави женски роли в момента.

Към думите на Кидман се присъединява и Джесика Ланг, в свое интервю за списание AARP. В него актрисата говори за отношението на Холивуд към възрастните актриси. „Там няма равенство. Мисля си колко прекрасни актриси от моето поколение все още правят стойностна и важна работа в киното. Отиват в телевизията. Отиват на сцената. Това е желанието да правиш нещо смело. Да се предизвикаш.“

И за повечето актриси, без оглед на репутация или статут, телевизията е мястото, където това предизвикателство може да се случи.

 
 

Създателят на „Bandersnatch“ към критиците: „Fuck off“

| от chronicle.bg |

Чарли Брукър, създателят на „Black Mirror: Bandersnatch“, каза на критиците, които не се кефят на интерактивния аспект на филма: „Fuck off“. „Bandersnatch“ излезе на Netflix в края на 2018 година и стана културен феномен. 

Това е първият пълнометражен филм по „Black Mirror“, които е и интерактивен като зрителите сами избират съдбата на главния герой Стефан Бълтър (Фион Уайтхед), а той самият… хайде, няма да издаваме. Лентата има 5 края, плюс един таен след финалните надписи. Въпреки успеха и популярността си, „Bandersnatch“ получи и известно количество критика.

В интервю за HuffPost UK, Брукър отговори с импулсивното „Fuck off“ на въпрос какво мисли за това как творението му беше прието. Първо, той изрази благодарности към позитивните коментари: „Толкова е удовлетворяващо да видиш колко хора се включиха във филма. Беше интересно да видиш различни реакции от различни хора в зависимост от това какво очакват и какво искат.“

За критиците Брукър каза: „Имаше хора, които казаха, че не искат да взимат решения и не искат да правят нищо. Еми тогава – fuck off. Правете нещо друго! Имаше и хора, които казаха ‘о, много е просто като игра’ или ‘игрите вече правиха таквоа нещо’ – филмът не е на платформа за игри, а е на Netflix. Много добре знам какво е компютърна игра, мерси.“

Подобно на „Bird Box“ на Сузане Биер, броят хора, до които стигна „Bandersnatch“, само показва значението на Netflix за кино индустрията. Без интерактивния елемент, филмът едва ли щеше да стигне до висините си.