shareit

Моля, искам в затвора!

| от Вучето |

Ако трябваше да напиша наръчник за оцеляване при форсмажорни обстоятелства на българи,  изпаднали в затруднено положение в Норвегия, може би един от съветите ми щеше да бъде…  да нарушат закона. Едно сериозно криминално деяние би им гарантирало поне десетина години безпроблемно пребиваване в страната. Е, разбира се, няма да се водят свободни граждани, понеже де юре ще бъдет в затвора, но де факто животът им ще бъде… поп-фолк!

Става въпрос за затвора Бастьой. Той се намира на едноименния остров с площ 2,6 кв. км. и безспорно е най-доброто в света място за хора лишени от свобода. А ако питате мен, и не само за такива! Островът е един от многото, които формират Ослофиорд. Има си морски фар, който стърчи там от 1840 г., също и чeрква, но най-голямата забележителност е затворът, построен на мястото на старо изправително училище за лоши момчета. Той функционира от 1982 г. и сега контингентът му е от около 115 души, повечето от които излежават присъди за убийства, изнасилвания и трафик на хероин.

Затворът Бастьой си има плаж, сауна, тенис корт, конюшни с много ездитни коне. Лишените от свобода живеят в малки, боядисани в закачливо червено къщички или в “Голямата бяла къща” на хълма, която прилича по-скоро на колежанско общежитие. Затворът функционира като малко самоиздържащо се общество, в което всеки има своите работни задължения. Когато не са “на работа”, затворниците се разхождат свободно нагоре-надолу, ловят риба, правят слънчеви бани, плуват, но държат да отбележат, че плуването в посока към брега се счита за опит за бягство. Огромната, модерно оборудвана кухня се обслужва от бивши убийци, които, разбира се, имат неограничен достъп до забележителен арсенал от ножове и сатъри.

unusual-prison-11

Дори и да не вземем под внимание животът, който кипи в това ваканционно селище за рецидивисти, пак може да се твърди, че Норвегия разполага с най-добрата и успешно функционираща затворническа система в света.

Ето един пример от личната ми колекция от скандинавски приключения. В средата на 90-те отидох с мой приятел състудент на екскурзия в Осло. Тогава още не разполагахме с мобилни телефони и всеки път, когато се разделяхме за час-два, трябваше да си уговаряме среща в точен час, на точно определено място, помните как беше. Когато обаче един ден моят приятел не се появи на уговорената среща и след около час-два чакане, все още го нямаше, разбрах, че нещо му се е случило и изпаднах в паника. А му се беше случило това, че го бяха хванали да краде зимни пуловери (през юни!) от един магазин и го бяха арестували.  На другия ден и мен ме водиха в полицията на разпит. Обясниха ми, че няма да го съдят, понеже изглеждал “свястно момче” (а и бил много забавен, разказвал вицове на гардовете!) и нямал криминално минало, но вместо това след няколко дни ще го качат на самолет за България със забрана да влиза в страната 3 години.

С моя приятел се видяхме отново след няколко седмици, вече в София. Разказът му за няколкодневния престой “зад решетките” включваше следните научнофантастични елементи: Самостоятелна стая с перденца и телевизор. Картини по стената – били в леко хотелски стил, но цветовите комбинации радвали окото. Сутрин една мила жена идвала да го пита дали иска пържени филийки или закуска компле. А с придружаващото лице, цивилен полицай, който пътувал с него до България, така се сближили (и напили!) по време на полета, че полицаят обещал да се върне в най-скоро време, за да му гостува. А защо не да и отидат заедно на почивка в Слънчев бряг…

Колкото привлекателна и добре уредена да изглежда норвежката затворническа система, и тя си има своите критици. Например, президентът на Международната организация в помощ на жертвите на престъпления Ървин Уолът заяви още през 2012 г., че не вярва привидната “приятност” на норвежките затвори да има някакъв положителен ефект върху склонността на хората да извършат отново престъпление след освобождаването им. И се обосновава така: “Работата е там, че не е важно как престъпниците са живели в затвора, а какво им се случва навън, когато вече са на свобода.”

“Ние вярваме в реабилитацията,“ контрира директорът на затвора Бастьой. “Това, което се опитваме да правим тук, е да намалим възможно най-много риска от рецидив в бъдеще. Защото ако не го направим, каква тогава би била ползата от строгия режим освен тази, че наказанието само би наклонило везните в полза на примитивната страна на човешката същност.”

Цифрите също говорят в полза на норвежката система. Само 16% от затворниците престъпват отново закона в рамките на две години след освобождаването им. За справка: в САЩ този процент е 43!* А от държавния бюджет правителството отделя годишно значителната сума от средно 33 милиона крони (6, 6 милиона лева) за затворите. Интересен факт е, че напоследък в Норвегия съществува практика за износ на затворници за Холандия. Причината е, че броят на местата в затворите не се е променял от години и когато броят на осъдените на лишаване от свобода надхвърли капацитета на “легловата база”, съществуват две опции. Осъденият или чака ред да се освободи място, за да започне да излежават присъдата си, или бива изпратен в холандски затвор.

За 2018-а правителството гласува допълнителни 1 милард и 114 милиона крони (!), които ще отидат за построяването на нов затвор в Агдер, за обучението на повече надзиратели,  за подобряване системата на електронен контрол, за откриването на още места в женския затвор в Евйе и, разбира се, за “колегите” в Холандия.

 

Данните са от 2010-2015 г.

 
 
Коментарите са изключени