Моля, искам в затвора!

| от Вучето |

Ако трябваше да напиша наръчник за оцеляване при форсмажорни обстоятелства на българи,  изпаднали в затруднено положение в Норвегия, може би един от съветите ми щеше да бъде…  да нарушат закона. Едно сериозно криминално деяние би им гарантирало поне десетина години безпроблемно пребиваване в страната. Е, разбира се, няма да се водят свободни граждани, понеже де юре ще бъдет в затвора, но де факто животът им ще бъде… поп-фолк!

Става въпрос за затвора Бастьой. Той се намира на едноименния остров с площ 2,6 кв. км. и безспорно е най-доброто в света място за хора лишени от свобода. А ако питате мен, и не само за такива! Островът е един от многото, които формират Ослофиорд. Има си морски фар, който стърчи там от 1840 г., също и чeрква, но най-голямата забележителност е затворът, построен на мястото на старо изправително училище за лоши момчета. Той функционира от 1982 г. и сега контингентът му е от около 115 души, повечето от които излежават присъди за убийства, изнасилвания и трафик на хероин.

Затворът Бастьой си има плаж, сауна, тенис корт, конюшни с много ездитни коне. Лишените от свобода живеят в малки, боядисани в закачливо червено къщички или в “Голямата бяла къща” на хълма, която прилича по-скоро на колежанско общежитие. Затворът функционира като малко самоиздържащо се общество, в което всеки има своите работни задължения. Когато не са “на работа”, затворниците се разхождат свободно нагоре-надолу, ловят риба, правят слънчеви бани, плуват, но държат да отбележат, че плуването в посока към брега се счита за опит за бягство. Огромната, модерно оборудвана кухня се обслужва от бивши убийци, които, разбира се, имат неограничен достъп до забележителен арсенал от ножове и сатъри.

unusual-prison-11

Дори и да не вземем под внимание животът, който кипи в това ваканционно селище за рецидивисти, пак може да се твърди, че Норвегия разполага с най-добрата и успешно функционираща затворническа система в света.

Ето един пример от личната ми колекция от скандинавски приключения. В средата на 90-те отидох с мой приятел състудент на екскурзия в Осло. Тогава още не разполагахме с мобилни телефони и всеки път, когато се разделяхме за час-два, трябваше да си уговаряме среща в точен час, на точно определено място, помните как беше. Когато обаче един ден моят приятел не се появи на уговорената среща и след около час-два чакане, все още го нямаше, разбрах, че нещо му се е случило и изпаднах в паника. А му се беше случило това, че го бяха хванали да краде зимни пуловери (през юни!) от един магазин и го бяха арестували.  На другия ден и мен ме водиха в полицията на разпит. Обясниха ми, че няма да го съдят, понеже изглеждал “свястно момче” (а и бил много забавен, разказвал вицове на гардовете!) и нямал криминално минало, но вместо това след няколко дни ще го качат на самолет за България със забрана да влиза в страната 3 години.

С моя приятел се видяхме отново след няколко седмици, вече в София. Разказът му за няколкодневния престой “зад решетките” включваше следните научнофантастични елементи: Самостоятелна стая с перденца и телевизор. Картини по стената – били в леко хотелски стил, но цветовите комбинации радвали окото. Сутрин една мила жена идвала да го пита дали иска пържени филийки или закуска компле. А с придружаващото лице, цивилен полицай, който пътувал с него до България, така се сближили (и напили!) по време на полета, че полицаят обещал да се върне в най-скоро време, за да му гостува. А защо не да и отидат заедно на почивка в Слънчев бряг…

Колкото привлекателна и добре уредена да изглежда норвежката затворническа система, и тя си има своите критици. Например, президентът на Международната организация в помощ на жертвите на престъпления Ървин Уолът заяви още през 2012 г., че не вярва привидната “приятност” на норвежките затвори да има някакъв положителен ефект върху склонността на хората да извършат отново престъпление след освобождаването им. И се обосновава така: “Работата е там, че не е важно как престъпниците са живели в затвора, а какво им се случва навън, когато вече са на свобода.”

“Ние вярваме в реабилитацията,“ контрира директорът на затвора Бастьой. “Това, което се опитваме да правим тук, е да намалим възможно най-много риска от рецидив в бъдеще. Защото ако не го направим, каква тогава би била ползата от строгия режим освен тази, че наказанието само би наклонило везните в полза на примитивната страна на човешката същност.”

Цифрите също говорят в полза на норвежката система. Само 16% от затворниците престъпват отново закона в рамките на две години след освобождаването им. За справка: в САЩ този процент е 43!* А от държавния бюджет правителството отделя годишно значителната сума от средно 33 милиона крони (6, 6 милиона лева) за затворите. Интересен факт е, че напоследък в Норвегия съществува практика за износ на затворници за Холандия. Причината е, че броят на местата в затворите не се е променял от години и когато броят на осъдените на лишаване от свобода надхвърли капацитета на “легловата база”, съществуват две опции. Осъденият или чака ред да се освободи място, за да започне да излежават присъдата си, или бива изпратен в холандски затвор.

За 2018-а правителството гласува допълнителни 1 милард и 114 милиона крони (!), които ще отидат за построяването на нов затвор в Агдер, за обучението на повече надзиратели,  за подобряване системата на електронен контрол, за откриването на още места в женския затвор в Евйе и, разбира се, за “колегите” в Холандия.

 

Данните са от 2010-2015 г.

 
 

Играчка – плачка: как да се спасим от психопатите в дейтинг приложенията

| от Вучето |

Обвързани или не, няма значение, нормално е понякога да ви се иска малко филмов екшън, който да ви извади от зоната на комфорт и за разнообразие да има малко силни емоции вместо силни главоболия.

Абе с две думи, прави ви се прави секс, та две не виждате. За щастие вече не е нужно да чакате принц на бял кон или Николета Лозанова да се разведе, за да го получите. Инсталирате си Tinder, Grindr, ОКCupid или някое друго подобно приложение на телефона, купувате си ново бельо и когато се научавате бързо да отсявате грозните от поносимите и много готините с жест наляво или надясно.

И нека сексът с непознат да започне… сега! 

Разцъквате си в Тиндър, докато сте на работа. В офиса днес и без това нищо интересно не се случва. Проверявате си опциите за довечера. Тоя – не, тоя – не, тоя – ужас, как изобщо някои хора могат да имат такова самочувствие!, и изведнъж – опааа, здравей, сладур!

Сладурът захапва кукичката, разменяте си още няколко снимки, от по-приличните така, т.е. от рождения ден на племенника и по бански с приятелки на Кранево. Установявате, че и двамата обичате разходките из Витоша (макар че спестяваш факта, че навсякъде ходиш с колата, понеже те мързи), както и кучета (имаш две котки, но то е почти същото като да имаш едно цяло куче). Събират се достатъчно условия, за да се видите още тая вечер. Сладурът избира ресторант, ти одобряваш (макар че изобщо не си била там и после ще трябва да го търсиш в GoogleMaps) и да, часът на срещата те устройва напълно. Преди да си тръгнеш от офиса, минаваш през тоалетната, за да се позабършеш с мокри кърпички и да си облечеш новото бельо (носиш си го в чантата за всеки случай).

Вечерята минава фан-тас-тич-но, макар че на живо човекът изобщо не прилича на снимките в профила. За сметка на това пък издутината в панталона му показва, че освен голяма немска овчарка, както твърди, има и други големи неща. Ура. Нямаш търпение да ти свали новото бельо и да започне да се случва случайният секс.

В 11 без 15 вече сте в апартамент някъде в Банишора, в 11: 35 сладурът ви изнасилва, а в 11:42 ви удушава със собствения ви чорапогащник. Game over.

Не, това не е БГ вариант на “Американски психар”. Това е възможен сценарий на това как би могла да се развие среща за секс с непознат, когото сте открили чрез мобилно приложение. Независимо дали сте хетеросексуална жена, алфа мъжкар, гей или Извънземното на Спилбърг, хубаво е да знаете, че светът е голям и опасности дебнат отвсякъде. А психопатите, стокърите и насилниците не спят и много обичат да се спотайват в дейтинг аповете.

Ето няколко съвета, които е добре да вземете под внимание, ако не искате да станете нелепа жертва на собственото си либидо.

Питайте Google

Най-добрата отбрана е нападението, e казал Макиавели.  Ако беше жив и дейтваше непознати онлайн, великият философ и политолог,  щеше винаги да проверява хората преди да излезе с тях на среща.  Никога не приемайте за чиста монета информацията от профилите! Опитайте се веднага, след като се разговорите, да разберете дали истинското име на човека съвпада с това в профила. След това го пуснете в търсачката и си стискайте палци да не излезе някоя притеснителна информация.

Не споделяйте лична информация

Ако вече сте пробвали онлайн дейтинга, значи знаете, че в повечето случаи имате опция да си изпращате съобщения в самия сайт. Не си давайте личния си имейл адрес или си направете друг, специално за “тая работа”.

Нека ви виждат

Винаги си уговаряйте срещите на публично място. Важно е да ви видят с кого сте. Колкото повече свидетели, толкова по-добре. Особено за разследващите полицейски инспектори!

Не оставяйте напитката си без надзор

Гамахидроксибутинатът (GBR) и рохипнолът са вещества без цвят и мирис, които по традиция са използват от изнасилвачите, за да приведат жертвите си в безпомощно състояние. Знам, че не искате да вярвате, че някой, с когото сте излезли на среща, ще ви сипе наркотик в шардонето, но ако не се е случвало, сега нямаше да го споменавам, нали?

Въоръжете се

Разбира се, това не значи да разхождате с Барета М9, затъкната тарикатски в колана на джинсите. Един флакон с лютив спрей обаче винаги е добра идея. Особено на първа среща.

Не се оливайте

…с алкохол! Една-две бири или чаша вино, за да отпуснете нервите, няма да навредят, но когато алкохолът е в повече, той претъпява сетивата и гардът пада. А когато сте вързали кънките, на един опитен насилник ще му бъде още по-лесно да ви превърне в своя жертва.

Осведомете близък човек къде сте

Сигурно сте гледали филма “127 часа” и знаете какво се случи с младия търсач на силни усещания. Ако само героят на Джеймс Франко беше казал дори само на един човек, че отива да се катери по чукарите на каньона Блу Джон… Идеята в случая е същата. Препратете профила на човека, с когото ще излизате, на ваш доверен приятел или роднина. Може дори на съквартиранта, с когото постоянно се карате чий ред е да чисти банята. Важно е някой да знае с кого сте и къде ще се срещнете.

И може би най-важното от всичко казано дотук е да слушате вътрешното си чувство. Интуицията може да ви спеси много неприятности, стига да й се доверите. Не позволявайте привлекателният външен вид на непознатия и собственото ви сексуално желание да притъпят сензорите ви за опасност. Защото не винаги гложденето, появило се зад гръдната кост, е заради киселини от чилито на обяд!

 
 

Plus size модели протестират на Лондонската седмицата на модата

| от chronicle.bg |

Лондонската седмицата на модата вече не е просто място за нови колекции – събитието вече е и сцена за социални послания и агитация. Заедно с редовните апели към компаниите да не използват животинска кожа, сега вече се провеждат и нови протести. 

Модели с наднормено тегло протестираха пред 180 The Strand, където много от най-големите модни брандове правят шоутата си. Те държаха плакати с надписи като „Модата трябва да ни дава сила“, „Красотата ни е неизмерима“ и „Модата не трябва да ни засрамва“.

sei_52368696-ee9b-e1550402764195

За да подчертаят допълнително, че жените са повече от тяло, протестиращите носеха и тениски с различни надписи като: „предприемач“, „визионер“, „арт директор“, „артист“ и още. 26-годишната американска актриса Хейли Хаселхоф поведе шествието заедно с моделите Фелисити Хейуард и Сони Търнър.

Хейли, дъщеря на известния актьор от „Спасители на плажа“ Дейвид Хаселхоф, участва в подобна кампания и на Лондонската седмицата на модата миналата година, както и на протест срещу избора на модели от страна на Victoria’s Secret.

Лондонската седмицата на модата също беше критикуване за това, че не пуска транссексуални жени на дефилетата си. На снимката виждаме Елия Че, активистка от Transmissions, която също влезе в медийния обзор.

До края на модното събитие остават 3 дни.

 
 

Тъжният момент от пътуването, за който никой не говори

| от chronicle.bg, по Thought Catalog |

Никой не оспорва твърдението, че пътуването е единственото нещо, за което плащаш и което те прави по-богат. Но сещате ли се за онзи специфичен момент, за който малцина говорят и който дори е труден за описване. Моментът на завръщането.

Виждаш света, опитваш нови неща, срещаш нови хора, влюбваш се, разлюбваш, посещаваш страхотни места, изучаваш нови култури. И после всичко приключва. Много често се говори за заминаването, но как стоят нещата със завръщането у дома? Но не онова завръщане след едноседмичен престой във Венеция, Берлин или Занзибар. А завръщането след дълго пътуване, през което си пуснал корени на Онова място…

Винаги говорим за трудните моменти, когато сме далеч – намирането на работа, създаването на приятелства, личната безопасност, свикването със социалните норми, предателствата от хора, на които сме мислили, че може да се доверим. На практика през всички тези неща се преминава. Всички те биват изтрити от абсолютната еуфория на преживяването. Сбогуванията са трудни, но някак ги приемаш в момента, в който си купиш билета за връщане. Още повече, че мисълта за срещата с близките, която си чакал от мига на излитането, заличава до известна степен болката от всички раздели в чуждата земя.

След пристигането, идва моментът на сбирките със семейството, първите две седмици са непрестанни срещи с роднини и приятели, наваксвания, разказвания на истории, спомени… Първите няколко седмици се чувстваш едва ли не като Холивудска звезда и всичко е ново и вълнуващо. Старата входна врата, пътят към вкъщи, който сега изглежда по-тесен и по-кратък, ежедневието бавно приема някаква нова форма, но винаги подобна на онази, която си оставил при заминаването.

После всичко изчезва. У вас свикват да си си вкъщи, вече не си новодошлият обект и бавно започват въпросите: Намери ли си работа? Какъв е планът? Срещаш ли се с някого?

Тъгата идва, след като отметнеш всички задължителни посещения, след като те е нямало по-дълго време. Лежиш в старата си стая и осъзнаваш, че нищо не се е променило. Радваш се, че всички са живи и здрави, имат нови работи, нови гаджета, сгодили са се, някои имат деца. Но една част от теб крещи в лицата им, „не осъзнавате ли колко съм се променил“? И не става въпрос за коса, тегло, ръст, дрехи или нещо външно. Става въпрос за нещо дълбоко вътрешно, генерално изменено. Мечтите са се променили, начинът, по който приемаш отсрещния човек се е променил, навиците, които си изоставил, новите неща, които вече са важни. Иска ти се хората да видят всичко, което искаш да споделиш и да го обсъдите, но няма как да опишеш еволюцията на духа, която настъпва след като оставиш всичко зад себе си.

Ядосваш се. Чувстваш се изгубен. На моменти се питаш дали всичко си е струвало. Какво да правиш тогава? То е като да учиш чужд език, който никой около теб не говори.

Затова щом си пътувал за първи път, единственото, което искаш да правиш, е да заминеш отново. Наричат го „пътешественически бъг“ (travel bug), но на практика то е свързано с желанието да се върнеш на мястото, където хората говорят същия език като теб. Не английски, португалски или френски, а езикът на тези, които знаят какво е да напуснеш, да се промениш, да се сринеш и да израстеш, да преживееш, да научиш, после да се завърнеш у дома, където се чувстваш по-изгубен, отколкото в най-далечната земя, която си посещавал.

Това е частта от пътуването, за която никой не говори и за мнозина тя е мотивът отново да тръгнат на пътешествие.

 
 

Джони Деп отпразнува Св. Валентин с момичета в Белград

| от chronicle.bg |

Джони Деп отпразнува Свети Валентин, обръщайки шотове заедно с три момичета от сръбската група Hurricane. Актьорът е в Сърбия за снимки на последния си филм и посрещна празника с Ивана Николич, Ксения и Саня Вучич.

Предстои да видим прочутия актьор в „Minamata“.

По-рано този месец групата публикува снимки с Деп в официалния си акаунт в Instagram.


Вижте тази публикация в Instagram.

Pirates of the Caribbean together #music #hurricanegirls #hurricane #johnnydepp #caribbean

Публикация, споделена от HURRICANE (@hurricane_official) на

В приятелската снимката Ивана написа „Карибските пирати заедно“

Четиримата са били заедно около 6 часа и както можем да видим от снимката, това са били едни забавни 6 часа. Виждаме и че Деп не изневерява на стила си по отношение на външния вид.

Джони Деп също е музикант – той свири на китара в групата Hollywood Vampires. Може би разговорите им са гравитирали около музиката. Ако някой как да бъде успешен човек на изкуството, това е той.

Групата Hurricane се формира миналата година и се състои от трима членове, в това число и Саня, която представя Сърбия на Евровизия през 2016 година. Ксения пък е дъщеря на Кнез, който също пее на Евровизия, но през 2015 и за Черна гора.

Деп беше зает с турнето на групата си миналата година и участва в „Fantastic Beasts: The Crimes Of Grindelwald“. Сега обаче му се отваря повече свободно време, защото Disney искат да вкарат „нова енергия“ във франчайза „Pirates of the Caribbean“ и ще наемат нов актьор, който да играе Джак Спароу. Джони е в ролята на цветущия пират от самото начало на серията филми през 2003 година.


Вижте тази публикация в Instagram.

Caribbean pirates having fun in Belgrade #hurricanegirls #johhnydepp #belgrade

Публикация, споделена от HURRICANE (@hurricane_official) на

„Карибските пирти се забавляват в Белград“