Моята непроизнесена лекция на #TEDxMladostWomen

| от |
Първо гостуване в сайта ни за Динка Желязкова, малко импровизирано си избра темата (ще видите как), но пък те хубавите неща стават така. А още много интересни неща от нея в блога ѝ : http://dinkazhelyazkova.blogspot.com
Понеже темата на тазгодишното издание на #TEDxMladostWomen е „Invented here“ нямаше как да подмина чушкопека, неговата история и не на последно място – хората, които го ползват.
Няма човек в България, който да отрече, че едно от най-запомнящите се неща, създадени в родината ни, е чушкопекът. Или поне така му се носи слава.Когато приех на шега да се захвана с тази тема (подстрекавана в Twitter от @AnaGaDinkova@ntapankova и @Rokcafella) дори и аз не си давах сметка колко важен всъщност е чушкопекът за българина.
Един бърз поглед на резултатите в Google ще ви убеди, че за българина чушкопекът е по-важен от телевизията, автомобила, мобилния телефон и дори от електричеството. При все, че този уред не може да работи без електричество!

И ако не ми вярвате за значимостта на този незаменим домакински уред – потърсете сами резултатите в допитването на БНТ от 2009 г. за „Българските събития на XX век“. 

Те са категорични: Българскатa битова революция за XX век е чушкопекът.

chusk

Без грам съмнение е така. Познавам двойка прекрасни пенсионери, които до ден днешен пекат чушките си една по една в това чудо. Даже, това лято имаха инцидент – изгоря им стария чушкопек и взеха (с много усилия, трябва да призная) този на съседите, за да си свършат работата. А не след дълго си купиха нов.Както сами разбирате, до ден днешен всеки, който не се е сдобил с чушкопек, може да го направи. Ако проявявате интерес – мога да питам от къде да си го купите и на каква цена.
Още по-любопитното, за невежите в чушкопеченето, е че има по-модерна версия на чушкопека с цели 3 (словом ТРИ) гнезда. Него наричат на галено „Чушкопек тип Мерцедeс“, заради разделителите в сърцевината му.Така, с чушкопекът тип „Мерцедес“, вместо да печете един чувал (чушка по чушка) 3 дни, ще съкратите това време тройно и ще можете за 3 дни да изпичате цели три чувала чушки! Не е ли страхотно?!Но не си мислете, че чушкопекът е само за чушки! С годините неговата мултифункционалност (през периодите, в които няма чушки за печене) е достигнала своя връх. Оказва се, че той може да се ползва за печене на патладжан, царевица, картофи и др.! Добавете малко чесън и зехтин и яденето е готово!
chus
Но от къде идва идеята за създаването на чушкопека и кой го е направил?

До периода на индустриализацията, голяма част от населението в България е живяло на село. Сещате се – къща с двор, на който есенно време се прави огнище, а на него се варят всякакви ароматни амброзии – лютеница, компоти, сладка и всякакви други зимнини. Споменах ли печените на ламарина чушки?…

Когато индустриализацията настъпва, обаче, населението масово се мести в апартаменти в градовете, за да работи в заводите. И тази чудесна битова практика с печените чушки на ламарина рязко секва.
chush
Сами разбирате, че не е много безопасно да си накладете огън в кухнята, за да си изпечете чушките. На терасата също не е много удобно, а за огнище между блоковете… Възможно е да се направи, ама е срамота от съседите.Точно в този период, в едно гаражче във Велико Търново двама съседи запретват ръкави и правят надежден, от инженерна гледна точка, уред за печене на чушки в домашни условия, захранван с електричество.
Един от тези двама герои се нарича Давид Давидов и по думите му, първият чушкопек е създаден през 1974 година. Не след дълго той става толкова търсена стока, че се е чакало с месеци, за да си го купиш.А сега нека се запитаме каква е тайната на чушкопека? Лично според мен неговата тайна е дискретността!Именно тя го прави толкова популярен. Хем съседите ти не те мислят за прост селянин, който пали огън пред блока, хем имаш чудни печени чушки цяла зима.И днес, 39 години след първата му поява, Мерцедесът на родното производство – Чушкопекът е неделима част от домакинствата на минимум 2 милиона души (по данни на НОИ за броя на пенсионерите в България).

chu

Сега искам да си сложите ръката на сърцето и да ми посочите друго нещо, произведено в България, което да има толкова голям брой верни фенове.Аз не се сещам…
 
 

Мъж се опита да обере банка с ароматизатор

| от chronicle.bg |

Банков обирджия беше заловен след като се опита да извърши обир, използвайки флакон ароматизатор, за да заплаши служителите. 

След като търси в Google „Как да ограбя банка“, Саймън Джоунс, на 38 години, взима колата на гаджето си без нейно знание, докато тя разхожда кучето, и се опитва да извърши обира. С маска на главата, ръкавици и очила той изчаква спокойно 15 минути на опашка, за да стигне на касата. След това казва на касиерката, че във флакона има киселина и не се страхува да я използва. Тя му дава парите, които иска, но в една от пачките има проследяващо устройство.

SEI_44269876-323e-e1544776143488

Той бяга с колата на приятелката си, но ударът му е бил толкова аматьорски, че го хващат само след няколко часа. По думите на прокурора Джейн Вау: „Един от клиентите на банката казва, че човекът не е изглеждал много както трябва и затова са извикали полиция. Мениджърът на клона го пита може ли да помогне с нещо, защото преценява, че Саймън има болест на кожата.“ Саймън отговаря: „Не“. „Мениджърът на банката трябва да постъпи внимателно, защото не знае дали клиентът има проблем и ще го обиди или той ще обира банката“, продължава Вау.

Служителите, станали свидетели на събитието, са пуснати в отпуск, за да се възстановят психически. Един от тях каза: „Имах чувството, че съм в паралелна вселена и това не се случваше на мен. Имаше деца в банката, имаше и хора в инвалидни колички. Всички можехме да бъдем наранено от действията на този човек.“

Присъдата на Саймън Джоунс е 40 месеца. Флаконът е съдържал фабричната си течност, а не киселина.

 
 

Плановете на Netflix за 2019 година

| от chronicle.bg |

Стрийминг гигантът Netflix иска да пусне 90 филма на година, всеки с блокбъстърски бюджет от около $200 милиона. От много време вече Netflix пуска свое съдържание и изглежда, че плановете на компанията в тази посока само ще се разрастват.

Netflix смазва кабелната телевизия и кината. 

Информацията за плановете идват от ръководителя по оригинално съдържание, Скот Стъбър, който иска да всее паника сред конкуренцията: „Смятаме да заснемем 55 авторски филма с бюджет до $200 милиона всеки. Добавяме и документални и анимационни филми към това число и то става около 90 продукции на година.“ За сравнение Universal, едно от най-изявените студия в Холивуд, прави по 30 филма годишно.

През последните няколко години Netflix успява да увеличи бюджета си за ново съдържание. Въпреки че не всичко е успешно и тази година някои проекти като „Luke Cage“, „Iron Fist“ и „Daredevil“ трябваше да бъдат свалени, компанията все още има много за гледане. Очакваме „Stranger Things“ сезон 3, с което със сигурност ще бъдат привлечени още потребители. Конкуренцията обаче идва в лицето на Hulu, Prime Video, DC Universe и предстоящия Disney Plus.

 
 

Най-нехаресваното видео в YouTube е на… YouTube

| от chronicle.bg |

Имиджът на  YouTube пострада тежко след като едно от собствените видеа на компанията стана най-нехаресваното видео на целия сайт. Потребителите на платформата показаха силното си недоволство от тазгодишния YouTube Rewind заради чувството на нелепост и предателство, което създава.

YouTube Rewind е видео, което сайтът пуска към края на всяка година, за да обобщи какво какво се е случило на него и какво е било популярно за последните 12 месеца. Традицията започна през 2010 като ретроспекция към най-популярните видеа на сайта за годината.

„YouTube Rewind 2018: Everyone Controls Rewind“ („YouTube Пренавиване 2018: Всеки Контролира Пренавиването“) беше пуснато на 6 декември и за една седмица получи 10 милиона нехаресвания (дислайкове). То е дълго около 8 минути и в него можем да видим звезди като Уил Смит, Джон Оливър и Тревър Ноа, както и много от най-популятните ютюбъри. Един от тях, Маркъс Браунли, в свое видео казва:

„Та YouYube Rewind се превърна в това: „Ей, вижте колко подходящи за рекламиране канали имаме, на които можете да похарчите парите си – никой от тях не псува и спокойно можете да рекламирате при тях.“

Феликс Килберг, по-известен като PewDiePie – собственика на (все още) най-големият канал на сайта, не беше включен във видеото за поредна година. Той защити тезата на Браунли в свое видео като каза, че той и другите участници в Rewind 2018 не заслужават негативността да се прехвърли върху тях. Феликс допълни и че е „почти радостен“, че не участва.

Друг супер популярен влогър, Кейси Найстат, признава, че иска да се въздържи от коментар, но казва, че видеото „не е чудесно“. „Идеята не беше да се направи 8-минутен парад на неловкостта, а да се подчертае алтруистичния характер на платформата.“

С тазгодишното си видео YouTube показва, че поставя на първо място рекламодателите, а потребителите остават на второ. Предстои на да видим дали тази бизнес философия ще се промени през 2019.

 
 

Страната, която е ад за любителите на алкохола

| от Вучето |

Който го е страх от мечки да не ходи в гората. А на когото му се пие, да не ходи в Норвегия. Защото веднъж попаднал там, психиката на всеки човек с изострен афинитет към консумацията на алкохол се срива.

Ако сте фактологически неподготвени за това, което ви очаква в Норвегия, сблъсъкът със суровата действителност наистина може да бъде брутален. Преценете сами защо.

Петък вечер е и искаш да си купиш бутилка червено вино. На пръв поглед, съвсем безобидно  и напълно изпълнимо човешко желание. Само че ако си в Норвегия, това не може да се случи, защото в делнични дни магазините нa държавния монополист Vinnmonopolet затварят в 18, а в събота – още в 15 часа. Затова ако ти се пие, си изправен пред две възможности. Или отиваш в заведение и си поръчваш жадуваната чаша вино, 200 мл, срещу 90-100 крони (20 лв.). Или се обаждаш на Том Круз, той доплита до местонахождението ти с лекотоварен хеликоптер Боинг MH-6 Little Bird и след серия от каскади и премеждия двамата кацате в някое населено място  в съседна Дания, до където, слава Богу, пипалата на алкохолния октопод не се простират.

По традиция Норвегия си е изградила имиджа на изключително прогресивна страна с висок жизнен стандарт. Затова и може би стриктното отношение към алкохола изглежда малоумно на повечето чужденци. Норвежците, разбира се, са се примирили със статуквото, но въпреки това с горчивина и неприкрита завист гледат на онези райски места в Европа и по света, където да си купиш бутилка водка е също толкова лесно и безгрижно, колкото и кило картофи.

Кой е “потисникът”?

Името му е Vinmonopolet (буквално “винен монопол”), а на галено му викат Polet. Това е единственият държавен търговец на дребно в Норвегия, който има право да продава напитки с алкохолно съдържание  над 4. 75%. Броят и териториалното разпределение на магазините на монополиста са строго съблюдавани. Правилото е, че на 30 хиляди души се пада само един магазин. Това значи, че освен ако не живеете в някой по-голям град, ще се налага да пътувате с километри, за да купите напитки, с които да почерпите гостите си в събота вечер. Алтернативата е да си ги поръчате онлайн и да си вземете доставката от местния пощенски клон.

Защо цените са толкова високи?

Просто. Акцизите. Спрямо средните цени на алкохола в Европа, тези в Норвегия са завишени с 250 %. В другите негостоприемни за любителите на чашката страни, положението не е по-различно, но определено не е толкова зловещо. В Исландия процентите са 226, във Финландия – 172, в Швеция – 141, а в Дания – 138.

Кое е наложило всичко това?

Още по-просто. Норвежците искат да живеят вечно. Шегата настрана, от години националната политика включва всевъзможни рестрикции с цел да се ограничи употребата на алкохол и тютюневи изделия. В умовете на законотворците това не е злокобен план за вгорчаване живота на населението, а тъкмо напротив. Идеята е норвежците да бъдат една здрава, просперираща и дълголетна нация. А това, разбира се, не може да се постигне, ако хората пафкат цигари и се наливат с концентрати, както им падне. И очевидно са прави, защото според скорошно проучване цели 80 % от населението подкрепят така провежданата политика. Логиката, зад която застават, изглежда желязна (макар и само от гледна точка на заклетия въздържател): Хората биха купували и съответно консумирали повече алкохол, ако можеха да го намерят редом до кутиите с мляко в супера.

Какви са резултатите?

Те са налице. Норвежците наистина почти не употребяват алкохол през седмицата. Но веднъж като започнат в началото на уикенда, нещата обикновено излизат извън контрол, а при по-младите се стига дори до ексцесии, които завършват в спешното или под някоя пейка в парка.

Разбира се, когато на една нация, исторически и географски предопределена да пие много, й спрат кранчето “централно”, представителите й става много изобретателни. Сред най-популярните начини за снабдяване с големи количества по-евтин алкохол са фериботните воаяжи до Дания. Тъй като корабът се счита за такс-фрий зона, норвежците предприемат тези пътувания главно с цел да пият тънко и напоително на борда.

Тъй като производството на алкохол в домашни условия е строго забранено със закон и нарушителите ги грозят колосални глоби, норвежците се обръщат за помощ към братята по чашка – полските гастарбайтери. Освен с пословичното си трудолюбие и физическа издръжливост, последните са известни и като умели контрабандисти.

Когато заминах да живея в Осло преди няколко години, ми трябваше около месец, за да преодолея първоначалния шок от цените на алкохола и да пренастроя дневния си режим така, че да бъде съобразен със странното работно време на Vinnmonopolet.

Постепенно измислих всякакви трикове и стратегии, за да поддържам, доколкото ми беше възможно, питейния лайфстайл, който си бях изградила в България. Така например, вечерната дажба уиски се измерваше със специална мензурка, която предвидливо си бях свила от един бар. Когато затрих някъде мензурката, с прискърбие трябваше да я заменя с капкомер. Никога не отказвах, когато ме канеха “на кафе”, но ако предчувствах, че ще ме черпят,  винаги избирах заведения, в които се сервира не само кафе, но поне и бира. Защото аз кафе след 9 сутринта не пия. Ако някой ми идваше на гости от България или чужбина и ме питаше какво да ми донесе, винаги казвах с уж небрежен тон: “Абе не се притеснявай, просто вземи някоя бутилка от фрий шопа на летището.”

И ако трябва да обобщя цялостното настроение през всичките тези месеци, прекарани в норвежката столица, мога да кажа, че наложеното ми от обстоятелствата въздържание ме превърна ако не в по-добър човек, то поне в хладнокръвен индианец с много силна воля.