Моето перфектно правителство

| от | |

Автор: Лола Монтескьо (още от Лола на chuime.bg)

Mного е важно да хвърляш редовно боклука. При това навреме! Колкото и неромантично да звучи, на кофата за боклук се крепи мирът не само в семейството, а и в целия свят. Това е моят извод от последните избори за президент на САЩ. Знам, че по въпроса вече всичко е казано, ама не от всички, така че тук е мястото и на моята поука за кофата с боклук. Та значи Обама бе избран от жените. А Ромни загуби изборите, защото загуби жените. Каза им, че дори изнасилени, нямат право да абортират.

Доста хард.

Ако не беше мормон от Масачузетс, щях да си помисля, че е митрополит от Пловдив. Ма не е.

Ромни все пак се усети, че правейки от жените свой враг, той няма никакъв шанс да стане президент на най-голямата световна сила, и спешно взе завоя. В последните часове на кампанията си безброй телевизионни екипи се подредиха в кухнята на дома му и излъчиха риъл лайф НЕВЕРОЯТНАТА НОВИНА КАК ТОЙ ИЗХВЪРЛЯ БОКЛУКА ЛИЧНО И СОБСТВЕНОРЪЧНО!!! Аз лично не го гледах това, но си представям колко е било хубаво. Първо пускат музиката от “Междузвездни войни”, на чийто фон Ромни поставя екипировката за изхвърляне на боклук: лекьосана престилка, подпетени пантофи и ролка в алаброса.

В най-драматичния момент от саундтрака на Джон Уилямс, в който Лондонският симфоничен оркестър гръмовно надува фанфарите за марша на Дарт Вейдър, Ромни излиза от кухнята. Забавен кадър. В едър план – лицето на кандидат-президента, решен да доведе делото докрай. Нов план – кофата за боклук, която той така смело носи. Изтръсквайки я в контейнера, музикалният фон се сменя със саундтрака на “Пианото”. Романтично, тъжно, себеотвержено и някак безнадеждно, досущ като на живота на всяка домакиня. Прекрасен репортаж, страхотен ход на републиканците!

Но тук лентата изведнъж се къса! Късно, джанъм, късно, Ромни! Домакините и всички техни посестрими, от които зависеше твоята президентска съдба, вече бяха включили на другия канал. На него Обама целуваше жена си като един Рет Бътлър Скарлет насред гражданската война. Само горящият фон и конските каруци липсваха. Но нищо, той пак спечели!

Първо сърцата на всички американки, а след това и гласовете на половинките им. Сега светът има шанс да потърси мирен изход от кризата в Сирия, а американците може би ще получат европейско здравеопазване и ще спрат да ходят беззъби. Ето колко много зависи от една кофа за боклук!

Споделям моя поглед върху американските избори, за да отбележа един скромен, но ясен факт. В този свят жените може да са втора класа, но те избират кой да седи в първата!

Берлускони и Саркози, Шрьодер и Камерън, Таджич и Путин, че според социологическите проучвания даже и Бойко Борисов са родени от женска ръка, протягаща се с трепет към урната. Някои от тях позагубват любовта й, други си я осигуряват мандат след мандат…

Така че крайно време е ние, жените, да осъзнаем своята сила и да дадем гласа на онзи, когото наистина обичаме!

Предлагам да се обединим (“Жени от всички страни, съединявайте се!”) и да си направим едно перфектно световно правителство. В него да влязат само красиви потентни мъжкари, които ни умиляват, карат ни да се смеем и плачем, да се влюбваме, да искаме деца или да мечтаем да ги осиновим…

И тъй като идеята е моя, президентът ще номинирам аз! Естествено – Джордж. Джордж Клуни. Той винаги играе добрият. Може да спаси света (като в “Миротворец”), може дори и по-сложното: да спаси една жена (помните го в оня филм с Мишел Пфайфър, дето тя изнемогваше като самотна майка, ама накрая го срещна и всичко се оправи), а ако се наложи, може даже да оперира (не сте забравили д-р Рос с тридневната брада от първите серии на “Спешно отделение”, нали?). И още едно перфектно качество – Джордж Клуни няма жена! Хем така ще поддържа огъня в избирателките си, хем няма да се наложи и целият фейсбук да я търси, както наскоро стана с една друга президентша.

Премиер предлагам да е Бонд. Джеймс Бонд.

Сега тук ще трябва да гласуваме дали ще е Шон Конъри, дали ще е Даниел Крейг… Аз лично предпочитам да ни управлява някой с топли кафяви очи. Джеймс Бонд също има вакантно място за премиерша до себе си, а хубавото е, че във всеки мандат тя е нова. Тоест, докато го избираме, шанс има всяка от нас. Мацките на Джеймс Бонд обикновено носят страхотни тоалети, а банските им винаги са от последната колекция, така че замислете се.

Външният ни министър трябва да е дипломат и всички да го обичат. Нещо като идеалния зет. Брад Пит? Той е хем красив, хем добър, грижи се за децата си и децата на жена си, за децата в Африка и за децата в Босна. Той е мъж, който определено е готов да има деца. При това в неограничено количество. Отново поле за женски мечтания. Единственият недостатък е жена му. Трудно е да се мериш с Анджелина Джоли, все пак. Но сърцето му е голямо и съм сигурна, че там място ще има за всички ни.

Шефът на МВР трябва да е някой, който разбира от мафии. Да познава отблизо нравите им, за да може да пречупи гръбнаците. Независимо дали са италиански, американски, виетнамски, или руски… Сещате се, по-подходящ от Робърт де Ниро няма. А и този глас…

За военнния министър също имам предложение. Това е един човек, който е напълно достоен да оглави българската армия например. Той няма два лева да се облече като хората, но въпреки това тича да громи терористите, спасява горящи небостъргачи, заседнали асансьори или отвлечени самолети.

С голи ръце и само по потник! Брус Уилис – човекът, от когото нашата армия се учи.

Следващият вакантен пост е този на министъра на здравеопазването. В България – доста проветриво място. Средно под година изкарват на него. Затам си трябват здрави нерви и ум като бръснач. Огромна доза цинизъм също е наложителна, все пак ще трябва да обикаля из опосканите ни болници. Доктор Хаус е единственият, който би свършил работа. Нему принадлежи любовта на интелектуалките. Но на този пост подходяща би била и една жена (все пак задават се квоти). Доктор Куин Лечителката представлява сериозна конкуренция. Тя може само с няколко индиански коренчета и аспирин на прах да излекува грип, шарка, малария, рак, извънматочна бременност, счупени подбедрици, обгаряния от 80% и любовна мъка. Освен това се справя и в дъсчена барака с подръчно скована кушетка. Значи идеално ще пасне у нас.

Културата и образованието можем да ги слеем и да ги дадем на друга посестрима. Кари Брадшоу от “Секса и градът”. Идеална е за министърка на културата – облича се стилно, знае къде се продават най-модните обувки, ходи по изложби, в някои серии спи с хора на изкуството, а в други върти любов с потенциален спонсор на културни мероприятия. Като шеф на образованието пък има също качества – все пак списва колонка във вестник в АМЕРИКА!

Някои ме съветват за министър на спорта да предложа Бербатов.

Само така съм щяла да утеша разбитите сърца на някои софийски стриптийзьорки. Според мен обаче спортът има по-важна задача и тя е да ни поддържа стройни, красиви и вечно млади. Така че моята номинация е за доктор Енчев.

Имам идеи и за новия патриарх. Помните ли Ричард Чембърлейн в “Птиците умират сами”? Ах… Но там жените май нямат право да участват. То и затова бъркотията е голяма.

За да не ме обвините в авторитаризъм, оставям няколко номинации и за вас. Търсят се министър на финансите, министър на икономиката, министър на енергетиката, министър на земеделието. Критериите са само два – истински да обичате номинираните, а те редовно да хвърлят боклука.

Пишете ми на lola.montesqe@gmail.com Венсеремос!

 
 

Най-големите глупости на Волен Сидеров по дати

| от |

Евала на Волен обаче. Човек като него – с нещата, които прави, и обществения си образ – би трябвало да води вариететни програми по казината заедно с Венци Мартинов и Жоро Пентаграма. Това би трябвало да е максимумът на кариерата му. Или да си има някакво блудкаво предаване от онези, на които декорът е просто една синя завеса. Онези, които получават най-много внимание, чак когато ги свалят. Вместо това човекът е заможен политик. Въпреки всичко това:

Глупостите в НАТФИЗ

Започваме с ясните неща. Октомври 2015 година беше обикновен месец като всички други. Докато не стана 23-ти и Волен не нахълта безпардонно в НАТФИЗ, разсейвайки ни от почти приключващите ни заплати. Но тогава вече бяхме свикнали, а…

Глупостите в БНТ

Играли ли сте компютърната игра GTA. Нахлуването в БНТ на 27 юни 2013 година беше точно по тертип на тази игра. Мнозина по-млади очакваха след като Волен излезе, да започне да спира коли по „Евлоги“. Не че не го е правил вече.

Магистралните глупости на Тракия

Трудно е да спреша властта да не те скопи морално. Нямаш повод да я спираш – все пак имаш власт, имаш пари, имаш приятели. Защо някой да не направи атентат срещу теб? Още на 7 април 2006 година трябваше да видим симптомите на това, което ще последва.

Пиянските глупости в самолета

И тогава, през 2010 година, получихме помощ от немската полиция. Тогава Волен беше Летящия шотландец и буйстваше в самолета „видимо пиян“ според немците.

Минимална пенсия 500 лева, минимална заплата 1000 лева

Нелепите настоявания на Волен на през 2012 година, за да спечели наивните: възрастните сенилни хора и младите мързеливи хора. Сладко е да си в опозиция. В статия на econ.bg се казва, че ако минималната заплата стане 1000 лева, моментално ще започнат съкращения, работните места ще намалеят и ще се захрани сивата икономика.

Ето! Сами виждате колко са заразни глупостите на Волен! Никой не би трябвало дори да си помисля да взима насериозно тези цифри – съвсем ясно е, че няма как те да са възможни; адски, адски ясно е. И въпреки това хората се подвеждат.

Глупостите при Джамията

Всеки успял ентърнейнър има своя първи „хит сингъл“. Мисля, че събитията от май 2011 година пред Джамията са първият хит на Волен, с които той и партия Атака изгряха.

***

Този текст не е за Волен Сидеров. Той е за нас. Защото допускаме тези глупости да ни действат в посока, която той иска. Това е тъжно, толкова тъжно. Може би статията в Irish times е истина, може би наистина сме напът да изчезнем. И може би ще е за добро. На кого му трябват куци коне. Ние сме куци коне, които избират метални стружки пред макар и не особено вкусна тревата само защото стружките блестят интересно. И това е толкова тъжно и дразнещо.

Не питайте правителството защо ТВ Атака спря. Питайте защо ПП Атака все още не е!

 
 

Филмите на Дисни, които направиха детството ни приказка

| от chronicle.bg |

Още точно 5 години и „The Walt Disney Company“ става на 100! На 16 1923 година братята Уолтър и Рой Дисни основават „Disney Brothers Cartoon Studio“ – това е първоначалното име на компанията. През годините то става „The Walt Disney Studio“, а после и „Walt Disney Productions“преди финално да се смени през 1986.

Уолтър Елиас Дисни не е просто кинаджия. Една от най-влиятелните личности в киното на миналия век е създател на стотици светове, в които растат милиони деца по света. Помните ли видеокасетите от 90-те, дублирани от един единствен мъж, който озвучаваше всички персонажи? Днес е странно, но тогава това правеше детството ни. Сядахме на дивана и се радвахме, когато можем вече сами да превъртим касетата без да викаме възрастните.

Кой може да отрече очарованието на тези стари анимационни ленти, в които първоизточникът са били хартията и моливът? В които дори можеш да видиш щритихите с течение на филма. Това е по-прекрасно и от най-изпипаната 3D анимация. Не искаме да ставаме по-носталгични, отколкото вече сме, но днешните анимации биха могли да си вземат един или два урока от онези, излезли изпод ръката на самия Дисни… който е роден на днешната дата между другото.

Да не говорим, че класиките на „Дисни“ ще бъдат екранизирани за игралното кино все повече и повече. Вече имаме „Пепеляшка“ и „Красавицата и Звяра“, предстои и „Мулан“.

Силно се надяваме, че тези любими анимации, няма да бъдат забравени скоро. Припомняме ви няколко от тях, защото отраснахме с тях, имахме прекрасно детство (за което частично са виновни те) и искаме и днешните деца да го имат. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Новият филм на Ралф Файн „Рудолф Нуреев: Бялата врана“ – къде, кога и защо

| от Киномания 2018 |

Новият филм на Ралф Файнс за живота на виртуозния балетист Рудолф Нуреев е сред акцентите на Киномания 2018. Единствената прожекция е на 23 ноември от 19:00 часа в зала 1 на НДК.

„Рудолф Нуреев: Бялата врана“ е заглавието на третия филм на Ралф Файнс като режисьор. Той проследява живота на един от най-легендарните балетни артисти за всички времена. Сценарист на продукцията е Дейвид Хеър („Часовете“, „Четецът“).

Филмът е базиран на книгата „Рудолф Нуреев: Животът“ от Джули Кавана и се фокусира основно върху установяването на артиста в Париж в разгара на Студената война.

По думи на самия Ралф Файнс, това което го е подтикнало към историята на Нуреев, е: „Силата на млад изпълнител, който е жаден да разбере кой е като артист и като човек. Силата на неговия дух, неговата решителност, това са неща, които истински ме вълнуват. Има една нишка във филма: трябва да се целиш по-високо, винаги по-високо“.

Изпратен в Града на светлината като част от балетната трупа на елитния театър „Киров“ (името в съветския период на днешния Мариински театър), талантливият Нуреев моментално се влюбва в Париж. За ужас на агентите на КГБ, които следят изкъсо всяка негова крачка, артистът редовно посещава Лувъра, възхищавайки се на произведенията на изкуството, и обикаля парижките клубове, заедно с чилийската наследница Клара Сент.

Убеден, че ще бъде убит, ако се върне в родината си, Нуреев търси политическо убежище в Париж и успява да се върне в Русия,едва години по-късно, когато майка му е на смъртно легло.

Филмът се връща и към ранните години на големия артист – от раждането му в транссибирската железница, през трудното му детство, когато страстно отстоява идеите си, до младежките му години и сложната му сексуалност във времена, в които Студената война разрушава всеки стремеж на съветски артист да преследва световна кариера.

Главната роля се изпълнена от руския танцьор Олег Ивенко, който прави внушителен филмов дебют. В образа на Клара Сейнт – жената, помогнала на Нуреев да се установи в Париж, когато бяга от руския режим, влиза Адел Екзаршопулос (позната от „Синият е най-топлият цвят”, показан на Киномания 2013). Ралф Файнс пък се превъплъщава в ролята на известния по това време танцов педагог Александър Пушкин (не поетът от XIX век), който до 1950 г. е учител на Нуреев и вижда в него повече от чисто технически умения, запленен от страстта, с която танцува.

Филмът е завладяващ портрет на един брилянтен, енигматичен артист, чиито талант и темперамент го правят призван да разтърси не само света на балета, но и този на международните отношения.

 
 

Почина Пол Алън, един от основателите на Microsoft

| от |

Пол Алън, който основава компанията „Microsoft“ заедно с Бил Гейтс, почина след боледуване от рак. Това съобщиха семейството и говорители на компанията.

Мнозина от IT сектора изказаха съболезнования си.

„С огромна мъка съобщаваме за смъртта на нашия основател Пол Алън, съосновател на Майкрософт и признат технолог, филантроп, строител на общност, природозащитник, музикант и поддръжник на изкуството“, се казва в съобщение на инвестиционно дружество „Вулкан“, една от компаниите, на които е основател.

През 1983 година Алън напуска „Майкрософт“, но остава съветник в компанията. Списание „Форбс“ оценява състоянието му на 20 милиарда долара.

Бил Гейтс изрази съболезнованията си в декларация. В нея той казва, че „персоналният компютър нямаше да съществува без него“.