Моето перфектно правителство

| от | |

Автор: Лола Монтескьо (още от Лола на chuime.bg)

Mного е важно да хвърляш редовно боклука. При това навреме! Колкото и неромантично да звучи, на кофата за боклук се крепи мирът не само в семейството, а и в целия свят. Това е моят извод от последните избори за президент на САЩ. Знам, че по въпроса вече всичко е казано, ама не от всички, така че тук е мястото и на моята поука за кофата с боклук. Та значи Обама бе избран от жените. А Ромни загуби изборите, защото загуби жените. Каза им, че дори изнасилени, нямат право да абортират.

Доста хард.

Ако не беше мормон от Масачузетс, щях да си помисля, че е митрополит от Пловдив. Ма не е.

Ромни все пак се усети, че правейки от жените свой враг, той няма никакъв шанс да стане президент на най-голямата световна сила, и спешно взе завоя. В последните часове на кампанията си безброй телевизионни екипи се подредиха в кухнята на дома му и излъчиха риъл лайф НЕВЕРОЯТНАТА НОВИНА КАК ТОЙ ИЗХВЪРЛЯ БОКЛУКА ЛИЧНО И СОБСТВЕНОРЪЧНО!!! Аз лично не го гледах това, но си представям колко е било хубаво. Първо пускат музиката от “Междузвездни войни”, на чийто фон Ромни поставя екипировката за изхвърляне на боклук: лекьосана престилка, подпетени пантофи и ролка в алаброса.

В най-драматичния момент от саундтрака на Джон Уилямс, в който Лондонският симфоничен оркестър гръмовно надува фанфарите за марша на Дарт Вейдър, Ромни излиза от кухнята. Забавен кадър. В едър план – лицето на кандидат-президента, решен да доведе делото докрай. Нов план – кофата за боклук, която той така смело носи. Изтръсквайки я в контейнера, музикалният фон се сменя със саундтрака на “Пианото”. Романтично, тъжно, себеотвержено и някак безнадеждно, досущ като на живота на всяка домакиня. Прекрасен репортаж, страхотен ход на републиканците!

Но тук лентата изведнъж се къса! Късно, джанъм, късно, Ромни! Домакините и всички техни посестрими, от които зависеше твоята президентска съдба, вече бяха включили на другия канал. На него Обама целуваше жена си като един Рет Бътлър Скарлет насред гражданската война. Само горящият фон и конските каруци липсваха. Но нищо, той пак спечели!

Първо сърцата на всички американки, а след това и гласовете на половинките им. Сега светът има шанс да потърси мирен изход от кризата в Сирия, а американците може би ще получат европейско здравеопазване и ще спрат да ходят беззъби. Ето колко много зависи от една кофа за боклук!

Споделям моя поглед върху американските избори, за да отбележа един скромен, но ясен факт. В този свят жените може да са втора класа, но те избират кой да седи в първата!

Берлускони и Саркози, Шрьодер и Камерън, Таджич и Путин, че според социологическите проучвания даже и Бойко Борисов са родени от женска ръка, протягаща се с трепет към урната. Някои от тях позагубват любовта й, други си я осигуряват мандат след мандат…

Така че крайно време е ние, жените, да осъзнаем своята сила и да дадем гласа на онзи, когото наистина обичаме!

Предлагам да се обединим (“Жени от всички страни, съединявайте се!”) и да си направим едно перфектно световно правителство. В него да влязат само красиви потентни мъжкари, които ни умиляват, карат ни да се смеем и плачем, да се влюбваме, да искаме деца или да мечтаем да ги осиновим…

И тъй като идеята е моя, президентът ще номинирам аз! Естествено – Джордж. Джордж Клуни. Той винаги играе добрият. Може да спаси света (като в “Миротворец”), може дори и по-сложното: да спаси една жена (помните го в оня филм с Мишел Пфайфър, дето тя изнемогваше като самотна майка, ама накрая го срещна и всичко се оправи), а ако се наложи, може даже да оперира (не сте забравили д-р Рос с тридневната брада от първите серии на “Спешно отделение”, нали?). И още едно перфектно качество – Джордж Клуни няма жена! Хем така ще поддържа огъня в избирателките си, хем няма да се наложи и целият фейсбук да я търси, както наскоро стана с една друга президентша.

Премиер предлагам да е Бонд. Джеймс Бонд.

Сега тук ще трябва да гласуваме дали ще е Шон Конъри, дали ще е Даниел Крейг… Аз лично предпочитам да ни управлява някой с топли кафяви очи. Джеймс Бонд също има вакантно място за премиерша до себе си, а хубавото е, че във всеки мандат тя е нова. Тоест, докато го избираме, шанс има всяка от нас. Мацките на Джеймс Бонд обикновено носят страхотни тоалети, а банските им винаги са от последната колекция, така че замислете се.

Външният ни министър трябва да е дипломат и всички да го обичат. Нещо като идеалния зет. Брад Пит? Той е хем красив, хем добър, грижи се за децата си и децата на жена си, за децата в Африка и за децата в Босна. Той е мъж, който определено е готов да има деца. При това в неограничено количество. Отново поле за женски мечтания. Единственият недостатък е жена му. Трудно е да се мериш с Анджелина Джоли, все пак. Но сърцето му е голямо и съм сигурна, че там място ще има за всички ни.

Шефът на МВР трябва да е някой, който разбира от мафии. Да познава отблизо нравите им, за да може да пречупи гръбнаците. Независимо дали са италиански, американски, виетнамски, или руски… Сещате се, по-подходящ от Робърт де Ниро няма. А и този глас…

За военнния министър също имам предложение. Това е един човек, който е напълно достоен да оглави българската армия например. Той няма два лева да се облече като хората, но въпреки това тича да громи терористите, спасява горящи небостъргачи, заседнали асансьори или отвлечени самолети.

С голи ръце и само по потник! Брус Уилис – човекът, от когото нашата армия се учи.

Следващият вакантен пост е този на министъра на здравеопазването. В България – доста проветриво място. Средно под година изкарват на него. Затам си трябват здрави нерви и ум като бръснач. Огромна доза цинизъм също е наложителна, все пак ще трябва да обикаля из опосканите ни болници. Доктор Хаус е единственият, който би свършил работа. Нему принадлежи любовта на интелектуалките. Но на този пост подходяща би била и една жена (все пак задават се квоти). Доктор Куин Лечителката представлява сериозна конкуренция. Тя може само с няколко индиански коренчета и аспирин на прах да излекува грип, шарка, малария, рак, извънматочна бременност, счупени подбедрици, обгаряния от 80% и любовна мъка. Освен това се справя и в дъсчена барака с подръчно скована кушетка. Значи идеално ще пасне у нас.

Културата и образованието можем да ги слеем и да ги дадем на друга посестрима. Кари Брадшоу от “Секса и градът”. Идеална е за министърка на културата – облича се стилно, знае къде се продават най-модните обувки, ходи по изложби, в някои серии спи с хора на изкуството, а в други върти любов с потенциален спонсор на културни мероприятия. Като шеф на образованието пък има също качества – все пак списва колонка във вестник в АМЕРИКА!

Някои ме съветват за министър на спорта да предложа Бербатов.

Само така съм щяла да утеша разбитите сърца на някои софийски стриптийзьорки. Според мен обаче спортът има по-важна задача и тя е да ни поддържа стройни, красиви и вечно млади. Така че моята номинация е за доктор Енчев.

Имам идеи и за новия патриарх. Помните ли Ричард Чембърлейн в “Птиците умират сами”? Ах… Но там жените май нямат право да участват. То и затова бъркотията е голяма.

За да не ме обвините в авторитаризъм, оставям няколко номинации и за вас. Търсят се министър на финансите, министър на икономиката, министър на енергетиката, министър на земеделието. Критериите са само два – истински да обичате номинираните, а те редовно да хвърлят боклука.

Пишете ми на lola.montesqe@gmail.com Венсеремос!

 
 

Opel Insignia е “лек автомобил на годината 2018” в България

| от chronicle.bg |

Новият Opel Insignia бе избран за “Лек автомобил на годината 2018” за България и стана носител на наградата в най-популярния клас – този на леките автомобили.

Жури съставено от 33 автомобилни журналисти от Прес Авто Клуб България отличи новата Insignia с общо 119,5 точки срещу 117,5 за Ford Fiesta и 96 точки за BMW 5-та серия. Новата Insignia бе излъчена за победител от пет финалиста в конкурса, като първоначалните кандидати бяха повече от 20 нови модела автомобили.

Както първото поколение Insignia впечатли журито на конкурса за 2010-та година, така и второто поколение на флагмана на Opel беше изключително високо оценено. Новата Insignia се предлага и с типичната за Opel първокласна свързаност с интеграция на смартфон, както и личния „ангел хранител“ OnStar. Като цяло, новата Insignia впечатлява с високи динамични качества в завой и прецизност на управлението, повече пространство и изключително добро съотношение между предлаганите качества и цената. Всичко това я превръща в предизвикателство и съперник на значително по-скъпи модели на премиум марки.

Нашето ревю за Insignia може да прочетете тук.

 
 

Дискусията за Истанбулската конвенция започва в 11ч. в СУ

| от chronicle.bg |

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева организира обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие.

Във форума, който ще бъде открит от 11.00 часа в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, ще участват депутати, представители на изпълнителната власт, на неправителствени организации, експерти и др.

Текстът на Конвенцията е публикуван на сайта на Народното събрание.

БНТ 2 ще предава дискусията пряко.

Също от 11 ч в градинката между Народно събрание и Софийския университет е организирана демонстрация в подкрепа на ратификацията на Истанбулската конвенция. Организатори на инициативата са близо 200 неправителствени организации, подкрепени от представители на академичните среди и граждани. „Защото за нас всеки един човек, измъкнат от живот с насилие, е огромна победа. Това е нашата кауза“, пишат в отворено писмо организациите.

 
 

Джордж Оруел и няколко случайни мисли за антиутопиите

| от chronicle.bg |

Джордж Оруел е от писателите пророци. Тези, за които винаги си казваме, „трябва да внимаваме да не попаднем в този свят“, но не усещаме как той бавно става реалност. Уж го четем, препрочитаме, а накрая пак си казваме за определени ситуации – „точно като в „1984““.

Естествено, това не е причина да спрем да го четем, а точно обратното – да продължим да го четем. Да го четем непрекъснато, докато думите му не отекнат дълбоко в съзнанието ни. Не само като добър художествен продукт, а като подтик към някакви малки стъпки, за да не се случи това, което никой не иска.

На днешната дата, преди 68 години, Ерик Артър Блеър, по-известен като Джордж Оруел, напуска този свят на 46 години. Ето малко от онова, което успя да ни предаде.

джордж оруел, 1984
Getty Images

Нищо не ти принадлежи освен няколкото кубически сантиметра в черепа.

Ако искате картина на бъдещето, представете си ботуш, който стъпва върху човешкото лице и остава там завинаги

Като цяло, хората искат да бъдат добри, но не твърде добри и не през цялото време.

Когато започне, или преди началото си, всяка война, не бива представена като война, а като самозащита срещу убиец маниак.

Но беше наред, всичко беше наред, борбата бе свършила. Беше спечелил победа над себе си. Той обичаше Големия брат.

George Orwell - an seiner Schreibmaschine
Getty Images

Тайната на управлението е в съчетаването на вярата в собствената непогрешимост със способността да се извлича поука от минали грешки.

Свобода е свободата да кажеш, че две и две правят четири. Приеме ли се това за дадено, оттук следва всичко останало.

Целта на шегата е не да унижи човек, а да му напомни, че вече е унизен.

Той беше огорчен атеист. Това е този вид атеист, който не толкова не вярва в Бог, колкото просто не Го харесва.

Най-бързият начин да спреш войната е да я загубиш.

George Orwell
Getty Images

Обществото изглежда винаги е изисквало от хората повече, отколкото на практика някога ще получи.

Всяко поколение смята себе си за по-умно от предишното и за по-мъдро от следващото.

Да оцелееш често означава да се бориш, а за да се бориш, трябва да се поизцапаш.

Всички писатели са суетни, егоистични, мързеливи и в дъното на мотивите им лежи загадка.

Понякога първото задължение на интелигентните хора е да потвърдят очевидното.

Хората спят спокойно, само защото силните крачат в нощта.

 
 

Къща разполага със собствена река вместо коридор до стаите

| от chronicle.bg, БТА |

Вероятно когато сте си представяли къщата на мечтите си, в нея е бил предвиден необичаен начин за придвижване между различните й части. Например, огромна пързалка от третия до приземния етаж или релси, по които минава малко влакче. Може да ви е хрумвала идеята и за поточе.

Архитектът Алфред Браунинг Паркър сбъдна мечтата на свои клиенти, като им построи къща със собствена река в Маями, САЩ. Жилището с обща площ от 1672 квадратни метра дори има име – „Уудсонг“ (в превод от английски език „Песен на гората“). То е било продадено миналата година за 2 милиона щатски долара, така че по всяка вероятност няма да бъде на пазара скоро.

4504313_001_twilight_pool_2828990_large.0

Реката позволява обитателите на дома да плуват от всекидневната до трапезарията. Те могат дори да гребат до спалнята, когато са прекалено изморени да ходят.

В дома има основна спалня, която е три етажа по-нагоре, библиотека и спалня на открито само с три стени. Освен това има басейн, в случай, че се отегчите от реката, както и сауна.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

В двора има богата градина, палми и езерце с риби със собствен водопад.

4504343_032_twilight_pool_2828995_large