shareit

Моето първо въздушно пътуване

| от | |

Пламен Василев

Въпреки, че от както се помня ме е било страх от височини, аз винаги съм си мечтал да мога да летя като птиците и да видя от друг ъгъл широкия, необхватен свят. Дори и да знаех, че никога няма да имам крила, които да разперя над света, надявах се поне, въпреки моите страхове, да мога да пътувам със самолет донякъде. Исках много силно да разбера какво е да видиш отблизо облаците.

И преди четири години това наистина ми се случи. Явно е вярно твърдението, че когато искаш нещо много силно, то се случва.

През 2010 г. аз за първи път се качих на самолет и той ме отнесе към страната на неограничените възможностти- САЩ.

Много добре си спомням още как като уплашено зайче прекрачих прага на голямата крилата машина и бързо си намерих мястото, защото още началото се тревожех как ще премине полета.

Когато най-сетне се отлепихме от земята, чувствах, че сърцето ми ще изскочи от гръдния кош. Това за мен бе най-страшното, след това се чувствах дори комфортно и не усещах, че се намирах над хиляди километри над Земята.

В началото поглеждах с едно око през илюминатора и гледката, че виждам буквално на сантиметри белите облаци, ме караше да настръхвам. Имах чувството, че мога да видя и Създателя.

През целия полет се чувствах нереално, със смесени чувства, но не бих заменил преживяването за нищо на света. И ако тогава отново трябваше да избирам, отново бих се съгласил да се кача в самолета.

Благодарен съм, че успях да преодолея себе си и че успях да осъществя една от мечтите си. Защото нали за това са мечтите.

 
 
Коментарите са изключени за Моето първо въздушно пътуване