shareit

Моделиране на трафика… има ли почва у нас?

| от |

Един цялостен поглед върху трафика сега, за устойчиво и интегрирано градско развитие в бъдеще от инж.Невена Христова  („ТРАНСПРО“ ООД)

В 21в. технологиите са напреднали и ни помагат във всяко отношение в ежедневието ни. A когато става въпрос за цели градове, държави – доколко тези напреднали технологии биха ни помогнали за по-добро придвижване, за по-малко задръствания, за по-оптимален градски транспорт?! Има основни правила, които контролират трафика. А може ли транспортнто планиране да е толкова достъпно, че изграждането  на цифров модел би ни помогнал за модерна стратегия и решения за устойчивото му развитие в бъдеще – отговорът е „да“.

traffic-jam

Създаването на  модел на трафика на градове или държави е с огромна значимост за анализи и прогнозиране на натоварването, както в настоящето така и близкото бъдеще. Прогнозирането на трафика е процес за оценка на броя превозни средства или хора, които ще използват определена транспортна система в бъдеще при определени условия и описани чрез математически модели на поведенческия анализ на пътуващите.

В съвременните условия една от основните цели на градското планиране е ограничаване на автомобилния трафик, за сметка на  развитието на  градския транспорт. Разработването на планове за интегриран градски транспорт е с цел  увеличаване и стимулиране на пътникопотока в него,  целящи намаляване на атомобилния поток с оглед намаляване на замърсяването на околната среда, намаляване на автомобилния трафик за сметка на велосипедно движение и обществен транспорт.

Необходимост от създаване на модели на трафика

1-s2.0-S0966692310001973-gr1

Мобилността се увеличава експоненциално за последните десетина година, в последствие на увеличените скорости и удобства. Ето за това са ни необходими тези модели, които да ни помагат  да се вземат решения, които биха спомогнали за по-правилно разпределение на пътните потоци.  Чрез моделиране на трафика реално могат да бъдат изяснени важни въпроси свързани с наситеност на потока, необходимост от изграждане на нови улици, кръстовища или разширяването им, необходимост от нови маршрутни линии на градския транспорт или премахването на такива. Може да бъде направена оценка на най-натоварените спирки, екологични оценки или Cost-Benefit анализи. С помощта на специализиран софтуер, набор от база данни и набелязани проблеми, планирането на трафика се оказва „мисия възможна“. Моделите могат да бъдат разглеждани на макрониво или микрониво. При макромоделите получаваме цялостна оценка на трафика в града (както на лични автомобили, така и на пътуващите с градски транспорт), чрез които намираме най-подходящия начин за устойчиво развитие на транспорта и достъпа до него. Микромоделите, използвайки данни от макромодела или реални преброявания, визуализират чрез анимирана симулация какво е визуалното разпределението на потока.

car-ownership-1950-to-2009

Създаване на модел

Не е лека работата по създаване на един такъв модел – повече упоритост, събиране на множество данни и екипна работа с други специалисти и търпение. Колкото по-достоверна е тази информация, толкова по-точен е моделът.

Една малка част от тези данни включват:

  • Зониране и пълна информация за демографските показатели на всяка зона;
  • Анкети – за определяне на  поведенческия анализ на пътуващите;
  • Детайлно познаване на съществуващата и прогнозна главна улична мрежа (габарити, пропускателна способност, посочност и др.);
  • Местоположение и капацитети на светофарно регулираните кръстовища;
  • Данни за маршрути, график на движение и честота на превозните средства на МГТ (масов градски транспорт), достъп до спирки и др;
  • Необходими са преброявания на съществуващото положение за калибриране на модела;
visum_zones

Необходимо е зониране на града, за да бъдат определени кореспонденциите между тях. Зоните се определят по различни признаци – население, обвързаност с определени квартали, транспортен достъп и други показатели, които после се „захранват“ с различни демографски показатели като население, работни места, места в детски градини, училища, търговски площи и др.  Населението е разделено наразлични групи  по даден признак. Групите трябва да бъдат хомогенни, свързващи хората в тях по определен признак.Примерно-хора с един автомобил, или такива без; студенти или ученици; работещи или безработни и т.н. Работи се с така наречения четири степенен модел,който се състои от следните стъпки:

  • Генериране на  входящите и изходящи потенциали по транспортни райони (Trip Generation)
  • Разпределение на пътуванията по цели (Trip Distribution)
  • Определяне на начинът на придвижване по видове транспорт (Mode Choice) – Модал сплит,  „разбива” общата матрица на  две матрици, в зависимост от начина на придвижване на всяка целева група. Разглеждани начини на придвижване в модела са:

–          Автомобили – изразен чрез превозни средства;

–          Масов градски транспорт – изразен чрез брой пътници, пътуващи по мрежата;

  • Полагане на натоварването по мрежата (Assignment) 

 

Анализ на автомобилния поток

Трафикът е съвкупност от използването на лични автомобили, транзитни преминавания, мрежата на обществения транспорт и пешеходците. Но действието на всеки един вид транспортна система се отразява върху останалите – те общо са вазимосвързана система. Важно е разграничаване на автомобилните потоци, в зависимост от целевата активност, което се търси – дали ще е работно пътуване, пътуване до опредлени точки, в които се събират активности за почивка или пазаруване, или  предвижването от дома до детската градина или училището.

Получаваме детайлна информация за натоварването на уличната мрежа с леки или тежкотоварни автомобили, какви пътувания са осъществени между отделни райони, какво е въздействието на транзитния поток върху ЦГЧ или крайните квартали, дори и оценка на това  кой е  снопът от трафик, който натоварва  дадено улично сечение.

 

  • При наличие на данни за моментната натовареност на мрежата, удобно и лесно могат да бъдат изчислени прогнозните натоварвания при съществуващата мрежа или изградени нови трасета, или  градски възли и променени габарити на ПУМ (Първостепенна улична мрежа);
EN_PTV_Visum_KA_PrT_assignment_04
  • Оценка на необходимост от поставянето на нови светофарни уредби или премахването на такива, ако затрудняват трафика;
  • Получаваме количествена оценка при различни сценарии и последващото развитие на потока;
  • Определяне на снопът трафик, захранващ потока на определено място;

flow bundle

  • Въздействие върху трафика при изграждане на обекти, събиращи множество хора на едно място;
  • Предприемане на цялостен, надежден и устойчив поглед в бъдещето с визуализация чрез таблици, картни натоварвания и графики;
  • Оценка на вредни емисии във въздуха;
  • Анализ на приходите и наситеността на потока, ако бъде въведена тол система за определени улици, магистрали или ЦГЧ (централна градска част)
  • Оценка на въздушните кореспонденции и пътуванията между отделни райони, както и видът на тези пътувания;

EN_PTV_Visum_KA_Matrix_Editor_05

Анализ на МГТ

Освен автомобилния трафик, особено значение за свободното и удобно придвижване в града има и планирането на пътникопотока по мрежата на градския транспорт, а дори и пешеходното или велосипедно движение. При детайлно въведената информация за линиите на градския транспорт, софтуерът ни позволява да определим и анализираме много аспекти.

  • Проверка на ефективността на съществуващата или бъдеща мрежа на МГТ;
  • Детайлен анализ на резултатите за даден оператор или маршрут на МГТ;
  • Доста обширна оценка и асистенция за идентифициране на възможни проблеми или ползи;
  • Анализ на спирки и прекачвания. Примерно да се изберат стоте най-натоварени спирки, които да бъдат реновирани или снабдени с електронни информационни табла
  • Моделирането на цялата мрежа на МГТ с реални данни за времепътуване по даден маршрут, брой превозни средства, график на следване и др. позволява идентифициране на възможни проблеми и тяхното решение;
  • Графично изобразяване на определени сечения, при взаимодействито на отделните транспортни системи;
  • Оценка на ефективността при въвеждане на  Park & Ride (паркирай и пътувай);
  • Какво би се случило, ако достъпът до ЦГЧ е ограничен за автомобили и трябва да се заплати определена сума, за да имат  достъп до нея, и как това ще рефлектира върху линиите на градския транспорт в ЦГЧ;
  • Оценка и създаване на костбенефит анализи;
  • Въглеродни емисии и промяната им при ограничаване на колесния транспорт за сметка на релсовия и тролейбусния;

visum_mgt

Както вече споменах и по-горе – можем да получим много детайлна и важна информация за потокът от автомобили и пътници в МГТ, стига да имаме достатъчно изходни данни и идеи за различни вариантни решения, които да бъдат проверени.

Микромоделиране – трафик симулации

При микромоделирането имаме симулация на натоварването на по-високо ниво на детайлност. Данните, които използваме са от натоварване на дадено или няколко кръстовища, от макромодела или от реално преброяване в дадени сечения. При него отново можем да моделираме, както автомобилния така и пешеходния трафик, и линиите в МГТ.  От анимацията, която получаваме като краен резултат, се вижда ясно и онагледено какво би се случило във всеки вариант, да преценим кога ще имаме по-малко задръстване, кои посоки са натоварени с пешеходен трафик и има ли необходимост от подлез или пасарелка.  В следващото клипче може да се види разликата в трафика при една такава микросимулация на различни вариантни решения.

Примери от развитите страни

В Сан Франциско например, има изграден такъв модел, но не само за оценка, но той е и свързан с GPRS системи, които следят реално трафика като по този начин се регулират автоматично светофарите, посочват се алтернативни трасета ако има „тапа“ от задръстване или инцидент някъде, като по този начин и се калибрира системно цялостния модел в зависимост от ежедневните наблюдения.

SanFrancisco

Белгия има изграден модел за целия Фламандки регион, чрез който се регулира и оценява трафикът и от транзитния поток.

Холандия и Германия са едни от страните с цялостен модел на пътната инфрастуктура, за оценка на натовареността, така и обективна преценка за необходимостта от изграждане на нови пътища или реконструкции.

В клипът по-долу може да се види различната интензивност на потоците в цяла Германия за един ден, показани в различни цветове. Моделът покрива цялата страна, съставен от над 10 000 зони и около 3,5млн линка, описващи уличната мрежа, свързани с навигационната система NAVITEQ. Достъп до препоръчителна скорост, в зависимост от наситеността на потока, пренасочване на потоци и др.

Цялостен  „Нациолен модел на трафика“ в Холандия – разработен 2008г., разделен на 6700 зони (цяла Холандия), разглеждани са както пиковите натоварвания, така и целодневните. Прогнозната година, за която е разработен е 2020г.  Основни направления за разглеждане – автомобили, градски транспорт, велосипедно и пешеходно движение, транзитни потоци. Освен статичното натоварване, определено на база анкети, моделът вклюва и динамичен трафик анализ за сутрешен час пик, достъпен в интернет. Моделът е мултимодален. Състои се от повече от 4000 линии на МГТ и над 25 000 спирки и гари. Този модел представлява важна основа за вътрешно развитие на  страната и иновации в областта на транспортното моделиране.

national_traffic_model_morning_rush

prognosis_2020

Има ли почва у нас?! – Как виждат моделирането на трафика университетите и органите, отговорни за устройственото планиране

За съжаление в България темата за макро и микро моделиране е почти табу, с някои изключения. Пренебрегвана, защото може би сме по-напред от западните държави и какво ли разбират Германия, Белгия, Испания, или Австралия и САЩ.

В 21в. моделирането на трафика като част от  градското планиране е пренебрегван в българските университети. Пътните инженери, освен с проектиране и рехабилитация би трябвало да разглеждат и проблемите на трафика като съвкупност и въздействието му върху пространствената структура. Няма да засягам темата, че като цяло дори и не се изучават специализирани софтуери за проектиране, а едва ли и такива за моделиране на транспортните потоци и разглеждане на тези проблеми. Миналата година имаше изключителен семинар на проф. Дирк Лауерс от университета на Гент, катедра „Център за мобилно и пространствено планиране“, на тема „Моделиране и планиране на трафика“. Бях впечатлена от обстойното разглеждане на проблемите в градската мобилност: съвременни тенденции и градски политики, методи за ограничаване на трафика и цели на планирането.   Лично аз, когато учих в УАСГ, бях запозната повърхностно с темите за потоци, трафик и устойчивото му развитие, но не и като цялостен предмет, а камо ли да има катедра, която да се занимава с тези проблеми. Може би това ще се промени занапред… или пък не?!

Да – повтарям усточиво развитие, защото е необходима цялостна дългосрочна концепция за това къде ще се намира градът след 15 или 20 години. Устойчиво развитие в смисъла на социално-икономическо развитие, устойчиво потребление, демографски промени, устойчив транспорт и др. необходими за цялостна концепция за развитие на градовете.

Може би и един ден Общините или областните администрации ще проявят също по-голяма заинтересованост към тези проблеми. Ще се обърнат към транспортни специалисти, които да изготвят такъв модел,  ще се решават проблемите на трафика дали чрез алтернативни трасета, дали чрез синхронизация на светофарните уредби или ще стигнем Запада с дигитални пренасочвания на трафика, информативни системи на спирките и в превозните средства на МГТ. Транспортната система на един град е живият организъм, който има нужда да бъде наблюдаван, да бъдат решавани проблемите му  и да се търсят варианти за най-доброто разпределение на потоците. Надявам се, че един ден ще ги стигнем, онези развити държави, и ще гледаме цялостно на развитието на трафика от автомобили и пътници в градовете. Ще постигнем баланс, необходим за по-доброто развитие на целия град. Дано!

 
 
Коментарите са изключени

Съвременният цар Леонид: Атанасиос Дякос

| от |

Атанасиос Дякос е роден под името Атанасиос Николаос Масаветас през 1788 г. в малко село в централна Гърция, тогава под османска окупация. Баща му, беден човек и син на легендарен бунтовник, убит в битка срещу османците, се оказва неспособен да понесе тежестта на голямото си семейство и затова изпраща тогава 12-годишния Дякос като послушник в близкия манастир „Свети Йоан Кръстител“, където също така може ще получи и добро образование.

Пет години по-късно Дякос става дякон – затова и го наричаме именно Атанасиос Дякос: дякос на гръцки означава „дякон“. Този период от живота му обаче не продължава дълго. На 19-годишна възраст той убива османски паша, защото тормозел сексуално едно младо момче. Заради това Дякос бяга в планините, за да се скрие от османските власти и грозящото го смъртно наказание. След това става клефт (клефтите са пирати около гръцките Егейски и Йонийски острови) и се бие срещу османската окупация.

На бойното поле Дякос сякаш намира истинското си призвание и става един от най-добрите и най-страшни воини сред бунтовниците. Има обаче един проблем – християнска вяра, която той пази дълбоко в себе си, противоречи на начина му на живот по онова време и затова се опитва отново да стане човек на мира.

За целта променя външния си вид и се връща в манастира „Св. Йоан Кръстител“, за да посвети отново живота си на Бог.

Около година след завръщането си, негов другар грък го предава и Дякос е арестуван от членове на османската армия. Той успява да избяга само няколко часа, преди да бъде обесен с помощта на своите приятели от планината, които бяха научили за залавянето му и се втурнаха да помагат на стария си приятел.

Odysseas-androutsos

Одисей Андруцос

В следващите години Дякос ще се превърне в незаменимата дясна ръка на друга легендарна фигура от гръцката война за независимост – Одисей Андруцос. Той също така ще да стане и почетен член на Филики Етерия или Дружеството на приятелите, тайна организация, която води подготовки за независимост и свобода в Гърция. През 1820 г. Дякос ръководи собствената си армия от клефти, превръщайки се в проклятие за османските военни.

През април 1821 г., месец след официалното начало на Гръцката война за независимост, турските сили (близо 10 000 души) с Омер Вриони и Кьосе Мехмед, двамата най-важни османски генерали, се оттеглят от Тесалия, за да се бият с гръцките бунтовници в Централна и Южна Гърция. Страхът им към Дякос и желанието да го видят неутрализиран е толкова голямо, че решават да фокусират по-голямата част от силите си конкретно върху него и групата му.

Serment Tsokos

Клетва за приемане във Филики Етерия

Диакос и неговата малка армия от клефти заедно със своите другари бойци за независимост, Димитрис Панургиас и Йоанис Дафотис, решават да спрат османския аванс с общо 1500 мъже като заемат отбранителни позиции в Аламана, място близо до Термопили, където преди две хиляди години Леонид I и неговите 300 спартанци героично се бият за свободата си срещу огромна армия от перси.

Скоро голяма част от гръцката армия е принудена да се оттегли и Дякос се озовал да се бори срещу хиляди само с 48 мъже до себе си. В един момент един от хората му му докарва кон, за да избяга, но Дякос отказва да отстъпи.

След часове на изтощителна и прекалено кървава битка, османските военни най-накрая залавят и оковават тежко ранения Дякос, който в този момент освен раните си има и няколко счупени ребра. В този си вид е отведен при османските пълководци.

Въпреки че Дякос е убил стотици османски военни през годините си като бунтовник, Омер Вирони му се възхищавал и го уважавал като воин – затова и му предлага шанс да спаси живота си като се отрече от християнството и приеме исляма. Дякос отговаря:

Роден съм грък, ще умра гърк.

Кьосе Мехмед, генералът на османските турци, шокиран, но изпълнен с възхищение от храбростта на Дякос, му предлага медицинска помощ, обещава да го направи високопоставен офицер от османската армия и да му даде красиво момиче от личния си харем за жена. Той иска само Дякос да приеме исляма. Гръкът обаче отново отказва и в този момент съдбата му е решена.

На следващата сутрин Дякос е зверски измъчван на публично място, като пример за местния гръцки народ. След това е екзекутиран по един от най-ужасните начини, които хората са измислили да убиват други хора – набиват го на кол, докато е още жив. Според народната традиция, докато го водят да бъде екзекутиран, османските офицери многократно го питат дали съжалява за действията си и желае бърза смърт. В отговор Дякос просто изпява стихотворение, което днес е част от гръцкия фолклор

О, какъв момент избра Хадес за мен да загина. Пролетна трева навсякъде и клони с цветчета за възхита.

Дякос няма щастието да умре в битка като великия Леонид и неговите спартанци – съдба, по-предпочитана пред обикновената смърт. Той обаче показа абсолютно същата смелост и кураж като легендарния цар. Въпреки че е слабо известен за повечето хора извън Гърция, Атанасиос Дякос се нарежда сред най-смелите войни в историята на света, давайки живота си за един от най-красивите идеали, известни на човечеството: Свободата!

 
 
Коментарите са изключени

От мечта до 3D: Историята на Pixar

| от |

Когато Ед Катмъл завършва Компютърни науки в Университета в Юта, той вече е смятан за гений и пионер в своята област. Той разработва метод за добавяне на детайли, текстура и цвят към компютърни 3D модели. През 1972 г. използва този модел, за да създаде един от най-ранните компютърни 3D анимация. Едноминутният клип в крайна сметка е купен от холивудски продуцент и използван във филма от 1976 г. „Futureworld“ – първият пълнометражен филм, който включва компютърна 3D анимация. Можем да я видим във това видео – анимацията е ръката, която се върти на екраните.

Заможният предприемач Александър Шур ръководи Нюйоркския технологичен институт – едно от малкото места в САЩ, които се фокусират изцяло върху техническите науки по онова време. Шур вярва, че компютърната анимация е бъдещето на разказването на истории и съответно на филмите. Той работи върху филм, наречен „Tubby the Tuba“, но е разочарован от бавния си напредък и затова купува оборудване от най-модерните компютърни лаборатории в цялата страна, включително от Университета в Юта. Именно там се среща с Ед Катъм и го наема да ръководи новосъздадената му компютърна лаборатория, не само заради техническата му квалификация, но защото и двамата споделят еднакви убеждения относно магията на компютърната анимация. Скоро към тези убеждения ще се присъедини и Холивуд.

През 1978 г. Джордж Лукас постига зашеметяващ успех със „Star Wars: A New Hope“ и е в разгара на писането на „The Empire Strikes Back“. Въпреки че обичаше да пише и режисира, целта на Джордж винаги е била да превърне компанията си LucasFilm във филмова империя. Според книгата на Дейвид Прайс „The Pixar Touch“ Джордж Лукас е вярвал, че филмовата индустрия е „замръзнала във времето“ и иска да модернизира инструментариума й. Така, той се насочва към компютрите, създавайки в компанията си отдела за специални ефекти, Industrial Light & Magic, който развива до перла в бранша.

Ед Катъм се присъединява към Lucasfilm през 1979 г. и създава The Graphics Group като част от компютърното подразделение на компанията. Списъкът с желания на Лукас е необятен и плашещ и съответно Ед запретва ръкави.

През следващите няколко години The Graphics Group бачка усилено с Катъм начело. Лукас идва често при тях, за да види над какво работят „момчетата“. Според „The Pixar Touch“, Лукас искал никой да не спори с него и да го третират така, сякаш е експерт по компютърна графика.

През 1986 г. Graphics Group прави компютърни ефекти за няколко холивудски филма, включително „Star Trek II: The Grath of Khan“ и „Young Sherlock Holmes“, но отделът губи пари. Ед и компания знаеха, че времето им с LucasFilm няма да бъде много и започнаха да търсят начин да се отделят преди да ги уволнят. Но им трябваше инвеститор. За щастие, наскоро уволненият изпълнителен директор на Apple, Стив Джобс, вижда нещо наистина уникално в екипа. Съответно Джобс купува Graphics Group за 5 милиона долара от LucasFim, което му дава права върху основни технологии, и така се появява независимата компания Pixar.

PixarImageComputerP2OpenHouse

Pixar Image Computer

Стив Джобс подкрепи плановете на Ед и екипа да създадат анимационно студио, но той имаше и свои собствени намерения. Стив иска да продава нещо, от което дойде името на самата компанията – Pixar Image Computer. Затова той рекламира Pixar като бранд за компютърни системи от висок клас. И това работи за известно време – компютрите бяха продадени на правителствени агенции, медицинска изследователска лаборатории, както и на други компании, които имат нужда да създават свои собствени 3D модели. Една от тези компании беше и Walt Disney.

В крайна сметка, поради изключително високата цена на Pixar Image Computer и ограничената клиентела, продажбите започват да намаляват и Джобс изпадна в паника. Той налива все повече и повече пари в компанията, над 50 милиона долара за период от 5 години.

Но мечтата за създаване на първия пълнометражен компютърен анимационен филм все още гори и така Pixar е спасена от човек на име Джон Ласитър.

George Lucas 66ème Festival de Venise (Mostra)

Джон Ласитър

Джон е преди всичко аниматор, който вярва, че силата на компютърната анимация ще създаде никога невиждан начин за разказване на истории. Кариерата му всъщност стартира в компанията на Уолтър Дисни – като капитан на круиз в джунглата в Дисниленд. Скоро той става аниматор в студията, но ще бъде уволнен поради манията си към компютърната анимация, от която началниците му не могат да го откъснат. През 1985 г. намира нов професионален дом в компютърния отдел на LucasFilm. Катмъл наема Джон като „дизайнер на интерфейси“, защото не му беше разрешено официално да наеме аниматор.

За да може по-лесно да продава Pixar Image Computer, Джобс иска примери за това какво може да направи мощната машина. Така той позволява на Ласитър да ръководи екип в създаването на късометражни филми за популяризиране на продукта.

„Luxo Jr“, кратък анимационен филм с, както виждате, настолни лампи, прави премиера на годишната конвенция за компютърни технологии SIGGRAPH през 1986 г. И става хит. По-късно същата година е номиниран за награда Оскар. Излишно е да казваме, че беше доста добър пример за това, което Pixar като хардуерна система и компания може да направи. Така Ласитър също успява и да убеди Джобс да реши бъдещето на компанията в посока правенето на телевизионни реклами и анимирани филмчета за други компании.

Докато Джон изгражда отдела за анимация, той води клиенти в лицето на компании като Tropicana, LifeSavers и Listerine, за които Pixar създава реклами. Постепенно стана ясно, че бъдещето на компанията лежи в краката на анимацията, а не в хардуера. През 1990 г. Джобс продава хардуерното подразделение.

Но дори и с тази продажба Pixar все пак е на загуба 8 милиона долара за годината. През март 1991 г. Джобс уволня половината екип и заява, че ще закрие компанията, ако всички служители не дадат акциите си на него. Това всъщност проработва и той наистина закрива компанията, но след това основава нова със същото име и същия персонал, но този път без служителите да получат акции.

Както каза един от съоснователите на Pixar, Алви Рей Смит, във „The Second Coming of Steve Jobs“,

Pixar се проваля 9 пъти по нормалните стандарти, но Стив не искаше да се провали, затова продължи да пише чековете. Той щеше да ни продаде на когото и да е и се опита много всеотдайно, но искаше първо да покрие инвестицията си от 50 милиона долара.

Година по-късно малката и все още бедна компания получава най-големия си ангажимент досега – сделка на стойност 21 милиона долара с Walt Disney Studios. По това споразумение през 1995 г. е направен филмът „Toy Story“. Междувременно Джобс все още се опитваше да продаде Pixar, тъй като има няколко компании, които проявяват интерес, включително и Microsoft, но решава преди да я продаде да види първо как ще се представи „Toy Story“…

 
 
Коментарите са изключени

Кратка история на виното, Дионис и Свети Трифон

| от |

Ако съществува ранг на алкохолите, най-вероятно виното ще спечели първото място. Няма как да бъде пропуснат фактът,че тази алкохолна напитка е следвала историята на света от самото начало. Първите стъпки на виното в исторически план идват от Китай, Иран, Армения и Грузия. В течение на времето виното достига и Тракия, Гърция, както и Римската империя. Отдадеността към него достига такива висоти, че създава сомелиерството като професия с терминология за вкусови качества и дори се издига до нивото на култ, имайки предвид колекционерската стойност на виното.

Редно е да отбележим, че виното изиграва особена роля в религията и съответно в християнството се смята, че именно то е кръвта на Исус. След много сериозен и детайлен анализ на всички видове грозде (около 110) се смятя, че първите майстори на вино са именно грузинците, след като се забелязват изцапани с вино керамични отломки. Някои от тях датират около 6000 г. пр.н.е. и подобни се откриват в Иран.

Около 2000 години по-късно в Армения е заработила и първата винарна. Вавилонците започнали дори да регулират пазарите на вино, следователно и там може да се открият познавачи. Финикийците пък може да се смятат за спедитори на обаяетелното питие по Средиземноморието. Те са и от първите хора, които прилагат интелигентна техника против оксидиране, залагайки на зехтин, дървена капачка и малко смола за допълнително залепване. По този начин виното се превръща в разменна момента. Римската империя е очарована и по-късно разпространява занаята из цяла Европа.

wine-541922_1920

На балканите не е имало особена нужда от нейната намеса, след като траките и гърците вече са познавали много добре. Едва след налагането на християнството ще има окончателна победа за този алкохол. Траките са почитали бог Дионис и гърците не са имали смелост да предяват авторски права за него. Самото божество се обвързвало със слънцето и повечето направени храмове са винаги с отворен купол, за да влиза светлина. Траките го почитат като повелител на природата, земеделието и веселието. Тракийският обичай за празнуване на този ден изисква шумна музика, факелни шествия и дървени пръчки, с които се удря по земята.

Веселието е гарантирано, защото Дионис слага край на зимата и подготвя всички за посрещането на пролетта. Освен любов към добрите битки, траките обожавали виното и много често го спрягали за божия кръв. То било символ на умиращото и наново раждащото се. Не трябва да забравяме, че тракийският бог Дионис не е само винар, а божество, което има много силно влияние както върху аристокрацията, така и върху обикновените траки. Така наречените дионисови светилища могат да бъдат открити почти навсякъде в родните планини. Мистичната история, че траките са били звездобройци също може да бъде потвърдена, защото освен почитане на божеството, най-вероятно там са се правили пророчества и са се следели времевите цикли.

След приемането на християнството започва да се чества Свети Трифон (в православния календар датата 1 февруари). На 2 февруари се празнува Сретение Господне, което илюстрира представянето на всеки първороден син пред Бог. На 3 февруари се празнува Свети Симеон. Историята на този светец също е интересна. Като един от 70-те преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки, той стигнал до глава 7, стих 14, където било написано „Девица ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил“. Свети Симеон се опитал да го поправи, но според историята ангел не му позволил да направи тази грешка и обещал, че преди да умре ще види как написаното ще се случи. Какво е общото между Свети Трифон и лозарството?

aperitif-2027177_1920

Смята се, че някога е помолил Бог да предпази лозята от вредители. Самият светец е символ на смяната на сезоните, приликите между него и Дионис са твърде много. Различните обичаи много напомнят за самите дела на светеца. Гърците го приканват в своето лозе за ядене и пиене, румънците не работят, за да има плодородна година, сърбите ръсят лозята със светена вода. В православната църква Свети Трифон е мъченик и лечител. Неговият живот приключва, след като е посечен с меч от император Деций Траян. Смята се, че неговото родно място е град Апамия и е известен именно с лозарството и винарството.

Първото документирано чудо на Свети Трифон е лекуването на дъщерята на римския император Гордиан III. Деций Траян бил наследникът на трона и не хранил големи симпатии към християнството, сътоветно наредил всички по-тачени светци да бъдат изправени на съд и избити, когато откажат да сменят вярата си. Самият император така или иначе остава запомнен в историческите архиви с гонения на християни, а смъртта му е документирана като „Първи император, който става жертва на варвари“.

Практически това е историята на виното. Всичко започва някъде в Китай, след това традицията се разраства, финикийците помогнали за снабдяването като цяло, а в последствие целият свят започва да използва различни методики за създаването на перфектния вкус. Виното е уважавана напитка от благородниците по целия свят, египтяни, траки, гърци и римляни са се оповавали на него и съответно са го боготворили така, както се случва и до днес навсякъде по света.

 
 
Коментарите са изключени

Съществували ли са някога еднорози

| от |

На 30 ноември 2012 г. Централната корейска новинарска агенция, държавната „новинарска“ агенция на Северна Корея, съобщава, че учените са „потвърдили“ съществуването и местоположението на гроба на личния еднорог на крал Тонмьон. Този гроб се намира под скала близо до столицата на Северна Корея, Пхенян, и има гравюра, на която пише „Леговището на еднорога“. Велико откритие.

Tomb of King Tongmyong, Pyongyang, North Korea

Статуя на крал Тонмьон с обикновен кон

Първото известно изображение на кон с един рог идва от пещерите на Ласко във Франция. Рисунките датират от 15 000 г. пр. н. е. Всъщност съществото има два рога, но археолозите се объркват, защото рогата са много близо един до друг. По-вероятно рисунката изобразява някакъв бик или антилопа.

Първото пък писмено споменаване на еднорог в западната литература идва от гръцкия лекар Ктезий през IV век пр. н. е. Докато пътува из Персия, той чува истории за „диво магаре“ с един рог, което броди из източната част на света. В своите съчинения Ктезий описва това същество като „голямо като кон“ с бяло тяло, червена глава и сини очи. За рога му пък лекарят пише, че е многоцветен и с дължина около метър.

„Тези животни бяха толкова бързи и могъщи“, казва Ктезий, че „никое същество, нито конят, нито което и да е друго, не биха могли да ги изпреварят“. Според статията на списание Time „Кратка история на еднорозите“, вероятно Ктезий никога не е виждал това същество, а по-скоро комбинира различните истории, които чува по време на пътуването си. Други известни исторически фигури също разказват за собствените си срещи с еднорози, включително Марко Поло, Чингис Хан и Плиний Стари.

Indian rhinoceros (Rhinoceros unicornis) 4

Индийски носорог

Според много учени това, което тези хора са видели (или, в случая на Ктезий – са чули), всъщност може да е било носорог… Индийският носорог пасва на много от описанията на хората, които твърдят, че са виждали еднорог – един рог, мощно тяло, а Поло дори го нарича „грозен и груб“. Всъщност това обяснение е толкова широко разпространено, че научното наименование на индийския носорог е rhinoceros unicornis.

За еднорогът се говори дори и в Библията на крал Джеймс (и то цели 9 пъти). „Бог го изведе из Египет; той е бърз като еднорог“ и „Спаси ме от устата на лъва и от рогата на еднорозите“ са само два примера от тази версия на Библията.

Arabian oryx (oryx leucoryx)

Бял орикс (Oryx leucoryx)

Това може да е, разбира се, случайност, метафора или обикновена грешка в превода. В еврейската Библия (Тората) има препратки към подобно същество, което там се нарича „re’em“. Учените смятат обаче, че „re’em“ е вече изчезнал вид див вол или може би сега застрашеният, но все още съществуващ бял орикс. В нито един момент обаче Тората не споменава, че това животно е с един рог, въпреки че има древни произведения на изкуството, които изобразява тези животни в профил и така те изглеждат само един рог. Когато Старият Завет е преведен на гръцки, те са наречени „монокерос“, което означава „еднорог“, защото преводачите са по-запознати с въпросните произведения, отколкото с характерностите на езика, от който превеждат, както и с текста. В Библията на латински пък думата е „unicornos“. И така, подобно на игра на телефон, дивият вол или белият орикс се превръща в митичен летящ кон с един рог.

Narwhal satellite

Нарвал

Вярващите в еднорози често споменават друго животно – нарвала – като доказателство, че любимото им същество някога е галопирало по Земята наистина. Нарвалът (Monodon monoceros) е арктически зъбат кит, отделен заедно с белугата в собствено семейство – Monodontidae. Това чудо на природата има един рог, който всъщност е зъб, разположен в средата на челото му. Зъбът се използва по време на чифтосване и за пробиване на дупки в леда на студените води на Канадска Арктика и Гренландия, в които най-често живее. Привържениците на еднорозите твърдят, че любимото им животно на сушата е било заплашвано от ловци и затова e потърсило убежище във водата, където е еволюирало в нарвал. Всъщност нарвалите са много по-близки до белугите, делфините и морските свине, отколкото до конете що се отнася до ДНК.

Всички тези доказателства сякаш сочат, че еднорозите, поне във вида, в които традиционно си ги представяме, уви, никога не са съществували в действителност. Най-вероятно индийските носорози, вече изчезналите диви волове и арабския орикс са вдъхновили някакъв комбиниран образ, който след това в отекнал из митове и легенди. Въпреки че, ако все още смятате, че еднорозите са истински, има място и за вас: Университетът Лейк Сюпириър в Сейнт Мари, Мичиган. През 1971 г. колежът създава „Ловците на еднорози“ – група, посветена на откриването и залавянето на тези митични създания. Въпреки че групата се разформирова през 1987 г., все още можете да кандидатствате да ви издадат лиценз за ловец на еднорози на уебсайта на университета.

 
 
Коментарите са изключени