shareit

Моделиране на трафика… има ли почва у нас?

| от |

Един цялостен поглед върху трафика сега, за устойчиво и интегрирано градско развитие в бъдеще от инж.Невена Христова  („ТРАНСПРО“ ООД)

В 21в. технологиите са напреднали и ни помагат във всяко отношение в ежедневието ни. A когато става въпрос за цели градове, държави – доколко тези напреднали технологии биха ни помогнали за по-добро придвижване, за по-малко задръствания, за по-оптимален градски транспорт?! Има основни правила, които контролират трафика. А може ли транспортнто планиране да е толкова достъпно, че изграждането  на цифров модел би ни помогнал за модерна стратегия и решения за устойчивото му развитие в бъдеще – отговорът е „да“.

traffic-jam

Създаването на  модел на трафика на градове или държави е с огромна значимост за анализи и прогнозиране на натоварването, както в настоящето така и близкото бъдеще. Прогнозирането на трафика е процес за оценка на броя превозни средства или хора, които ще използват определена транспортна система в бъдеще при определени условия и описани чрез математически модели на поведенческия анализ на пътуващите.

В съвременните условия една от основните цели на градското планиране е ограничаване на автомобилния трафик, за сметка на  развитието на  градския транспорт. Разработването на планове за интегриран градски транспорт е с цел  увеличаване и стимулиране на пътникопотока в него,  целящи намаляване на атомобилния поток с оглед намаляване на замърсяването на околната среда, намаляване на автомобилния трафик за сметка на велосипедно движение и обществен транспорт.

Необходимост от създаване на модели на трафика

1-s2.0-S0966692310001973-gr1

Мобилността се увеличава експоненциално за последните десетина година, в последствие на увеличените скорости и удобства. Ето за това са ни необходими тези модели, които да ни помагат  да се вземат решения, които биха спомогнали за по-правилно разпределение на пътните потоци.  Чрез моделиране на трафика реално могат да бъдат изяснени важни въпроси свързани с наситеност на потока, необходимост от изграждане на нови улици, кръстовища или разширяването им, необходимост от нови маршрутни линии на градския транспорт или премахването на такива. Може да бъде направена оценка на най-натоварените спирки, екологични оценки или Cost-Benefit анализи. С помощта на специализиран софтуер, набор от база данни и набелязани проблеми, планирането на трафика се оказва „мисия възможна“. Моделите могат да бъдат разглеждани на макрониво или микрониво. При макромоделите получаваме цялостна оценка на трафика в града (както на лични автомобили, така и на пътуващите с градски транспорт), чрез които намираме най-подходящия начин за устойчиво развитие на транспорта и достъпа до него. Микромоделите, използвайки данни от макромодела или реални преброявания, визуализират чрез анимирана симулация какво е визуалното разпределението на потока.

car-ownership-1950-to-2009

Създаване на модел

Не е лека работата по създаване на един такъв модел – повече упоритост, събиране на множество данни и екипна работа с други специалисти и търпение. Колкото по-достоверна е тази информация, толкова по-точен е моделът.

Една малка част от тези данни включват:

  • Зониране и пълна информация за демографските показатели на всяка зона;
  • Анкети – за определяне на  поведенческия анализ на пътуващите;
  • Детайлно познаване на съществуващата и прогнозна главна улична мрежа (габарити, пропускателна способност, посочност и др.);
  • Местоположение и капацитети на светофарно регулираните кръстовища;
  • Данни за маршрути, график на движение и честота на превозните средства на МГТ (масов градски транспорт), достъп до спирки и др;
  • Необходими са преброявания на съществуващото положение за калибриране на модела;
visum_zones

Необходимо е зониране на града, за да бъдат определени кореспонденциите между тях. Зоните се определят по различни признаци – население, обвързаност с определени квартали, транспортен достъп и други показатели, които после се „захранват“ с различни демографски показатели като население, работни места, места в детски градини, училища, търговски площи и др.  Населението е разделено наразлични групи  по даден признак. Групите трябва да бъдат хомогенни, свързващи хората в тях по определен признак.Примерно-хора с един автомобил, или такива без; студенти или ученици; работещи или безработни и т.н. Работи се с така наречения четири степенен модел,който се състои от следните стъпки:

  • Генериране на  входящите и изходящи потенциали по транспортни райони (Trip Generation)
  • Разпределение на пътуванията по цели (Trip Distribution)
  • Определяне на начинът на придвижване по видове транспорт (Mode Choice) – Модал сплит,  „разбива” общата матрица на  две матрици, в зависимост от начина на придвижване на всяка целева група. Разглеждани начини на придвижване в модела са:

–          Автомобили – изразен чрез превозни средства;

–          Масов градски транспорт – изразен чрез брой пътници, пътуващи по мрежата;

  • Полагане на натоварването по мрежата (Assignment) 

 

Анализ на автомобилния поток

Трафикът е съвкупност от използването на лични автомобили, транзитни преминавания, мрежата на обществения транспорт и пешеходците. Но действието на всеки един вид транспортна система се отразява върху останалите – те общо са вазимосвързана система. Важно е разграничаване на автомобилните потоци, в зависимост от целевата активност, което се търси – дали ще е работно пътуване, пътуване до опредлени точки, в които се събират активности за почивка или пазаруване, или  предвижването от дома до детската градина или училището.

Получаваме детайлна информация за натоварването на уличната мрежа с леки или тежкотоварни автомобили, какви пътувания са осъществени между отделни райони, какво е въздействието на транзитния поток върху ЦГЧ или крайните квартали, дори и оценка на това  кой е  снопът от трафик, който натоварва  дадено улично сечение.

 

  • При наличие на данни за моментната натовареност на мрежата, удобно и лесно могат да бъдат изчислени прогнозните натоварвания при съществуващата мрежа или изградени нови трасета, или  градски възли и променени габарити на ПУМ (Първостепенна улична мрежа);
EN_PTV_Visum_KA_PrT_assignment_04
  • Оценка на необходимост от поставянето на нови светофарни уредби или премахването на такива, ако затрудняват трафика;
  • Получаваме количествена оценка при различни сценарии и последващото развитие на потока;
  • Определяне на снопът трафик, захранващ потока на определено място;

flow bundle

  • Въздействие върху трафика при изграждане на обекти, събиращи множество хора на едно място;
  • Предприемане на цялостен, надежден и устойчив поглед в бъдещето с визуализация чрез таблици, картни натоварвания и графики;
  • Оценка на вредни емисии във въздуха;
  • Анализ на приходите и наситеността на потока, ако бъде въведена тол система за определени улици, магистрали или ЦГЧ (централна градска част)
  • Оценка на въздушните кореспонденции и пътуванията между отделни райони, както и видът на тези пътувания;

EN_PTV_Visum_KA_Matrix_Editor_05

Анализ на МГТ

Освен автомобилния трафик, особено значение за свободното и удобно придвижване в града има и планирането на пътникопотока по мрежата на градския транспорт, а дори и пешеходното или велосипедно движение. При детайлно въведената информация за линиите на градския транспорт, софтуерът ни позволява да определим и анализираме много аспекти.

  • Проверка на ефективността на съществуващата или бъдеща мрежа на МГТ;
  • Детайлен анализ на резултатите за даден оператор или маршрут на МГТ;
  • Доста обширна оценка и асистенция за идентифициране на възможни проблеми или ползи;
  • Анализ на спирки и прекачвания. Примерно да се изберат стоте най-натоварени спирки, които да бъдат реновирани или снабдени с електронни информационни табла
  • Моделирането на цялата мрежа на МГТ с реални данни за времепътуване по даден маршрут, брой превозни средства, график на следване и др. позволява идентифициране на възможни проблеми и тяхното решение;
  • Графично изобразяване на определени сечения, при взаимодействито на отделните транспортни системи;
  • Оценка на ефективността при въвеждане на  Park & Ride (паркирай и пътувай);
  • Какво би се случило, ако достъпът до ЦГЧ е ограничен за автомобили и трябва да се заплати определена сума, за да имат  достъп до нея, и как това ще рефлектира върху линиите на градския транспорт в ЦГЧ;
  • Оценка и създаване на костбенефит анализи;
  • Въглеродни емисии и промяната им при ограничаване на колесния транспорт за сметка на релсовия и тролейбусния;

visum_mgt

Както вече споменах и по-горе – можем да получим много детайлна и важна информация за потокът от автомобили и пътници в МГТ, стига да имаме достатъчно изходни данни и идеи за различни вариантни решения, които да бъдат проверени.

Микромоделиране – трафик симулации

При микромоделирането имаме симулация на натоварването на по-високо ниво на детайлност. Данните, които използваме са от натоварване на дадено или няколко кръстовища, от макромодела или от реално преброяване в дадени сечения. При него отново можем да моделираме, както автомобилния така и пешеходния трафик, и линиите в МГТ.  От анимацията, която получаваме като краен резултат, се вижда ясно и онагледено какво би се случило във всеки вариант, да преценим кога ще имаме по-малко задръстване, кои посоки са натоварени с пешеходен трафик и има ли необходимост от подлез или пасарелка.  В следващото клипче може да се види разликата в трафика при една такава микросимулация на различни вариантни решения.

Примери от развитите страни

В Сан Франциско например, има изграден такъв модел, но не само за оценка, но той е и свързан с GPRS системи, които следят реално трафика като по този начин се регулират автоматично светофарите, посочват се алтернативни трасета ако има „тапа“ от задръстване или инцидент някъде, като по този начин и се калибрира системно цялостния модел в зависимост от ежедневните наблюдения.

SanFrancisco

Белгия има изграден модел за целия Фламандки регион, чрез който се регулира и оценява трафикът и от транзитния поток.

Холандия и Германия са едни от страните с цялостен модел на пътната инфрастуктура, за оценка на натовареността, така и обективна преценка за необходимостта от изграждане на нови пътища или реконструкции.

В клипът по-долу може да се види различната интензивност на потоците в цяла Германия за един ден, показани в различни цветове. Моделът покрива цялата страна, съставен от над 10 000 зони и около 3,5млн линка, описващи уличната мрежа, свързани с навигационната система NAVITEQ. Достъп до препоръчителна скорост, в зависимост от наситеността на потока, пренасочване на потоци и др.

Цялостен  „Нациолен модел на трафика“ в Холандия – разработен 2008г., разделен на 6700 зони (цяла Холандия), разглеждани са както пиковите натоварвания, така и целодневните. Прогнозната година, за която е разработен е 2020г.  Основни направления за разглеждане – автомобили, градски транспорт, велосипедно и пешеходно движение, транзитни потоци. Освен статичното натоварване, определено на база анкети, моделът вклюва и динамичен трафик анализ за сутрешен час пик, достъпен в интернет. Моделът е мултимодален. Състои се от повече от 4000 линии на МГТ и над 25 000 спирки и гари. Този модел представлява важна основа за вътрешно развитие на  страната и иновации в областта на транспортното моделиране.

national_traffic_model_morning_rush

prognosis_2020

Има ли почва у нас?! – Как виждат моделирането на трафика университетите и органите, отговорни за устройственото планиране

За съжаление в България темата за макро и микро моделиране е почти табу, с някои изключения. Пренебрегвана, защото може би сме по-напред от западните държави и какво ли разбират Германия, Белгия, Испания, или Австралия и САЩ.

В 21в. моделирането на трафика като част от  градското планиране е пренебрегван в българските университети. Пътните инженери, освен с проектиране и рехабилитация би трябвало да разглеждат и проблемите на трафика като съвкупност и въздействието му върху пространствената структура. Няма да засягам темата, че като цяло дори и не се изучават специализирани софтуери за проектиране, а едва ли и такива за моделиране на транспортните потоци и разглеждане на тези проблеми. Миналата година имаше изключителен семинар на проф. Дирк Лауерс от университета на Гент, катедра „Център за мобилно и пространствено планиране“, на тема „Моделиране и планиране на трафика“. Бях впечатлена от обстойното разглеждане на проблемите в градската мобилност: съвременни тенденции и градски политики, методи за ограничаване на трафика и цели на планирането.   Лично аз, когато учих в УАСГ, бях запозната повърхностно с темите за потоци, трафик и устойчивото му развитие, но не и като цялостен предмет, а камо ли да има катедра, която да се занимава с тези проблеми. Може би това ще се промени занапред… или пък не?!

Да – повтарям усточиво развитие, защото е необходима цялостна дългосрочна концепция за това къде ще се намира градът след 15 или 20 години. Устойчиво развитие в смисъла на социално-икономическо развитие, устойчиво потребление, демографски промени, устойчив транспорт и др. необходими за цялостна концепция за развитие на градовете.

Може би и един ден Общините или областните администрации ще проявят също по-голяма заинтересованост към тези проблеми. Ще се обърнат към транспортни специалисти, които да изготвят такъв модел,  ще се решават проблемите на трафика дали чрез алтернативни трасета, дали чрез синхронизация на светофарните уредби или ще стигнем Запада с дигитални пренасочвания на трафика, информативни системи на спирките и в превозните средства на МГТ. Транспортната система на един град е живият организъм, който има нужда да бъде наблюдаван, да бъдат решавани проблемите му  и да се търсят варианти за най-доброто разпределение на потоците. Надявам се, че един ден ще ги стигнем, онези развити държави, и ще гледаме цялостно на развитието на трафика от автомобили и пътници в градовете. Ще постигнем баланс, необходим за по-доброто развитие на целия град. Дано!

 
 
Коментарите са изключени

Кой е най-големият терористичен акт в американската история преди 11 септември

| от |

На 18-и ноември 1978-а година, повече от 900 души са готови по заповед да изпият течност наситена с цианид. Всичко това идва по заповед на преподобния Джим Джоунс, лидер на един от първите големи култове, основател на собствен град наречен Джонсвил и феномен за американската история.

Преди 11 септември, това е едно от най-големите кланета в американската история. Повече от 900 души умират, сред тях има много деца. Историците по-късно биха нарекли всичко това „Краят на един радикализъм, продължил твърде много време“.
Явление като Джим Джоунс е доказателство за две неща:
1. В САЩ има твърде много и доста лесни за манипулиране хора.
2. Сектите са сериозен инструмент за контрол в САЩ.

Как е възможно едно момче от беден произход, без особено образование и прохождащо в религията, да започне да проповядва и освен това да говори в онези времена за равенство между расите, половете и още много други? Някои критици смятат, че в примката на „преподобния“ попадали и хора с достатъчно знания и желание да помогнат на останалите, тласкани от божията воля. През 1965-а година, Джоунс започва да обикаля страната, в Калифорния се представя за духовния наследник на Христос и Буда. Неговата огромна мечта била обвързана с равенството и братството между всички. През 70-те години на миналия век, преподобния вече облъчвал хора в Сан Франциско.

Rev._Jim_Jones,_1977

Снимка: By Nancy Wong – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=66016050

 

Основаването на така наречения „Храм на хората“ започнал да печели вниманието. Има само един особен проблем, повечето миряни трябвало да се откажат от личното си богатство, да работят с часове безплатно, при това в името на църквата и да откажат всякакъв контакт със семействата си. Джоунс имал още една налудничава идея, той карал неговите последователи на по-високи постове в църквата да подпишат фалшиви показания, че са малтретирали деца. При опит за бягство или напускане, те трябва да са готови за тази атака от страна на църквата.

Както много други, Джоунс се притеснявал от възможността да стане жертва на ядрена катастрофа. Страхът, че църквата може да пострада, мотивира преподобния да издирва безопасно място, където да изгради своята империя. Фалшивият месия вече разполага с достатъчно финанси и много скоро избира страната Гаяна – бивша британска колония. И така всички се местят в джунглата. Тропическият климат бързо изморявал миряните, но това изобщо не пречило да се мотивират от речите на своя духовен лидер, ако това не помагало, винаги можели да се респектират от „Червената бригада“ – тежко въоръжени господа. Страната – домакин изобщо не се вълнувала от новия култ, пристигащ на тяхната земя. Някой е платил за земята, облагородява я и по всички личи, че колонията се разраства. Когато управлението получава приходи от подобни гости, няма никакво желание да се меси или да коментира резките промени.

Семействата на колонизаторите, останали в САЩ, се притеснявали. Понякога получавали писма, друг път изобщо, написаното нямало никакъв смисъл и много хора се обръщали към американските власти за помощ. Когато едно американско семейство в САЩ успява да спечели дело за попечителство на дете, отгледано в Джонстаун, нещата вече излизали от контрол. Лудостта, че някой ще отнеме детето на града, мотивирало всички да хванат оръжието и да се превърнат в една малка партизанска армия. Джоунс пътува често до САЩ, където кара нови и нови привърженици да продават своята земя и с парите да се преместят в Джоунстаун – последното райско място на земята.

Jonestown_Houses

Снимка: By Fielding McGehee and Rebecca Moore – http://jonestown.sdsu.edu/AboutJonestown/Gallery/G3/pages/JT-1979-08.htmPhoto Courtesy of „The Jonestown report“., CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3753826

Някъде там и по това време се появява идеята, че жителите трябва да практикуват така наречените „бели нощи“ – тренировка за масово самоубийство. Друга интересна подробност е фактът, че самият Джоунс забранява сексуални отношения между жителите, които не са сключили брак, но той самият често практикувал полови отношения и с двата пола. Няма доказателства за педофилия, но Джоунс е бил арестуван поне веднъж за мастурбация в тоалетната на кино в Лос Анджелис.

Положението ескалирало до такава степен, че калифорнийският конгресмен Лео Раян решил да вземе делегация от журналисти и с нея да се разходи до тази интересна мисия. Първо искал да запознае света с този феномен и второ, лично дал обещание пред семействата, чийто роднини живеят в тази малка колония, да разбере в какво здраве са и какво правят наистина там.
Делегацията прекарва 17-и ноември доста спокойно, докато някой не се опитва да намушка с нож конгресмена. Тръгвайки обратно към летището, Раян взима и група от местните, които искат да напуснат иначе толкова прекрасното място.

1973_Congressional_Pictorial_Leo_Ryan

Снимка: By United States Congress – Congressional Pictorial Directory, Ninety-Third Congress, January 1973, Page 18., United States Government Printing Office, Washington: 1973, Stock Number 5270-01658, Compiled Under the Direction of the Joint Committee on Printing., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1598043

Преподобният Джоунс заявява, че всеки е свободен да си тръгне, когато пожелае, следователно някои наистина са готови да бягат. Изпращачите решават проблема много бързо, на летището вадят оръжие и застрелват цялата делегация. Част от същата успява да избягат и да се скрие в гората, докато не ги откриват властите, но самият конгресмен умира от раните си.
Жителите на Джоунстаун пък вече започват да изпълняват мисията „бяла нощ“. Проповедник напомня на всички, че е време да умират, защото наистина няма смисъл, след като не могат да живеят в спокойствие и мир, могат поне да умрат в мир.

И така под строй и с аудио запис от близо 42 минути се записва дебатът между Джоунс и неговите миряни. Спорът е тежък, някои са готови да си тръгнат, други искат да пощадят децата, но Джим не е съгласен, той иска да остави силно съобщение за всички и да накаже САЩ за това, че не са му позволили да управлява малката си империя както пожелае. Първи били децата, а след това започнали и възрастните да приемат отрова.

Screenshot_1

Снимка: YouTube/ScreenShot

Близо 300 деца са записани как плачат, агонизирайки от прекомерното количество цианид. Никой не е успял да направи отровата по-бърза и безболезнена, затова е била смесена с други различни сокове, за да може поне да бъде по-лесна за приемане или с някакъв по-приятен вкус. Действието на цианидите е обвързано с блокирането на клетъчното дишане. Кой би подозирал, че години след Първата Световна война, този химикал ще се използва отново, при това върху мирно население.

Screenshot_3

Снимка: YouTube/ScreenShot

На следващата сутрин, гаянски войници влизат в града. Картината е смразяваща. Повече от 900 души са на земята. Убийствена тишина и купища спринцовки и чаши пълни с отрова. Една възрастна жена, която спяла през цялото време, се събудила, за да открие всички свои приятели – мъртви. Самият проповедник е открит с огнестрелна рана в главата – той решил да не използва отрова. За финал можете да чуете и 40-минутния запис на хора, опитващи се да намерят по-добър изход от създалата се ситуация. Аудио касетата е открита няколко дена след претърсването на цялото село.

 
 
Коментарите са изключени

Чарли Чаплин и явлението „Великият диктатор“

Представете си, че сте част от голямо бедно семейство в Лондон. Бащината милувка никога не е била позната, а до 9-годишна възраст, вече имате натрупан трудов стаж. Не стига това, но съдбата е достатъчно жестока и ви лишава от майка още на 14-годишна възраст. Никога не завършвате училище и единственият начин за изкарване на пари е чрез музика, танци и комедия. Ако всичко това е познато, най-вероятно сте чели историята на Чарли Чаплин. Тежкото начало на актьора все пак не остава толкова мрачно. Още през 1914-а година е поканен да бъде част от актьорите в KeyStone Studios.

Screenshot_4

В началото на миналия век, Чаплин се превръща в институция на киното. Негови филми са „Хлапето“ от 1921-а година, „Жената от Париж“ от 1923-а година и „Светлините на града“ от 1931-а година. Всички тези ленти са част от нямото кино. Тогава все още съществуваха филми, в които липсва всякакъв диалог и всичко трябва да бъде достатъчно добре изиграно, за да може публиката бързо да разбира какво наистина се случва. Чарли не е просто главната роля в киното, той е режисьор, сценарист, редактор и композитор. Мултифункционалността му е повече от гаранция за успешна продукция. Постигнал всичко, при това без никакви реплики, актьорът може спокойно да се пенсионира в най-ранна възраст и никога повече да не мисли за кино и своето бъдеще. Банковата му сметка никога не е била толкова пълна, колкото в онзи момент. За човек, спечелил всичко от кино индустрията – слава, пари и световна разпознаваемост, следващото предизвикателство трябвало да бъде особено висока летва.

С наближаването на Втората Световна война и рисуването на нацистки герой в лицето на Хитлер, Чаплин бързо започва да мисли за още един „танц“, озвучен от мелодията на сатирата. Родени в една седмица, Хитлер и Чаплин имат достатъчно прилики, включително и онзи популярен мустак, който всички са виждали през годините. След като Нацистка Германия е готова с първия си филм и вълнуващото заглавие „Триумфът на волята“, Холивуд, както и много европейски актьори започват да се притесняват сериозно за бъдещето на Европа. Историята е ясна – още в древен Рим, шутът е бил натоварен с тежката задача да казва истината чрез комедията. В този случай, Чаплин решава да направи филмът „Великият Диктатор“

Screenshot_2

Чаплин, използвайки точно този инструмент, бързо започва да пише сценария за филм, който 79 години по-късно ще оставя следа сред своите зрители. Преди това обаче трябва да знаем много добре, че преди Втората Световна война, културата в Европа е на особено високо ниво и все още е липсвала онази цензура, която да спре творчеството, изкуството дава гласност на емоциите, защото интернет все още липсва и никой не е чак толкова свободен, за да напише каквото и да било. Цензура не е липсвала в Нацистка Германия, но по неофициални данни, самият Хитлер е гледал „Великият диктатор“. Историята ни запознава с еврейски бръснар и ветеран от ПСВ, живеещ в измислената страна „Томайния“.

Негови антигонисти са анти-семитът Хенкел, Херинг, Гарбитшч и Наполони. Играта на думите подсказва истинските лица на осмиваните герои. Не трябва да забравяме, че Чаплин мрази Хитлер. Мрази го за всяко взето решение, мрази го от деня, в който решава да следва политическа кариера, но най-важното – възхищава се на актьорското майсторство на Фюрера. Не е тайна за никого, че Хитлер е практикувал ораторството, знаел е точно кога и как да повишава тон, как да натъртва думите, за да отекват в някогашните радио приемници. Впрочем, когато шпиони успяват да запишат фюрера в кабинета му, били  изненадани как наистина звучи той.След като филмът не вижда бял свят в Германия, някои успяват да вкарат пиратски копия (точно така, пиратството е било живо и през Втората Световна война) в Югославия.

Салоните много често били пълни с немски офицери, които искали да видят как малкият мустакат англичанин е успял да издразни толкова много фюрера. В началото всичко било забавно, но към средата на филма, офицерите започвали да вадят пистолетите си и да стрелят по платното. С развихрянето на зверствата из Европа, Чаплин страдал все повече. Актьорът се надявал до последно, че Хитлер няма да стане автор на този геноцид и съжалява, че изобщо е направил филма, сякаш му дава допълнителна популярност, вместо да неутрализира неговото геройство. Предупреждението се оказало истина, при това зловеща истина. Подозираме, че Чаплин много искал да подразни Хитлер и затова използвал любимата музика на фюрера, композирана от Ричард Вагнер. За финал трябва да напомним и нещо друго – споменахме, че Чаплин никога не е рискувал да говори в киното. Удобството на нямото кино е спестявало много лента, но тук нещата са съвсем различни. Актьорът говори през цялото време и завършва себе си като истински актьор,  доказвайки, че дикцията изобщо не му е чужда. „Великият Диктатор“ показва на публиката, че този  актьор отдавна е искал да говори и да изразява емоциите, които носи в себе си.

Screenshot_3

Чарли Чаплин има една последна карта, която трябва да изиграе – да изнесе реч, напомняща за Адолф Хитлер. Вместо за чиста раса, Чарли използва сърцето си. Финалният щрих на този филм е по-горещ от  нажежено желязо. 79 години по-късно, можете да откриете достатъчно истина в думите на великия комик. Не трябва да забравяме, че това е първият филм, където зрителят е можел да чуе истинския глас на Чарли Чаплин. Известен факт е, че „Великият диктатор“ може да се гледа в Испания едва след смъртта на г-л Франко, преди това се смята за забранен филм. Речта е смятана за комунистическа пропаганда, някои хора се отричат от Чаплин, друго го канят да я декламира на различни мероприятия и в различни организации. За нас остава само да разберем дали наистина тези думи все още са адекватни за света, в който живеем? 

 
 
Коментарите са изключени

Филмовото наследство на Тони Скот

| от | |

На 19-и август 2012-а година, Тони Скот паркира автомобила си на моста „Винсънт Томас“. Режисьорът на редица култови холивудски заглавия оставя автомобила си, бележка и след това прекрачва перилата. Според очевидец, Тони не се поколебал да скочи. Малко по-късно и бреговата охрана на Лос Анджелис ще намери тялото, докато в колата ще открият прощално писмо, адресирано до семейството. Едва през октомври ще има яснота, че в тялото на холивудския гений се крият миртазапин и есзопиклон – двете са известни с причиняването на суицидни мисли. През ноември, братът Ридли Скот ще признае, че Тони се е борил с рак твърде дълго време, а неговото семейство предпочело да запази всичко това в тайна. Филмографията на Тони Скот е изключително богата – от филми като „Топ Гън“ до „Дни на грохот“, „Ченгето от Бевърли Хилс“, „Истински романс“ и още много други.

Възпитаникът на Кралския колеж по изкуства е успял да създаде изключителни творби през годините. От всички отличени ленти ще откриете филм, където почеркът на г-н Скот изглежда като визуална история, която никой друг не е посмял да направи.
През 1987-а година излиза филм с името „Мъж под прицел“. Макар и заглавието да е особено обещаващо, режисурата и актьорската игра са под такава критика, че най-вероятно и до днес можете да откриете правилния безплатен стрийм за бърза справка. Потенциален режисьор на лентата трябвало да бъде Тони Скот, но вместо да се занимава с „Мъж под прицел“, Тони решава да се занимава със снимките на „Топ Гън“ – освен това, никой не искал  да повери точно този  филм на младок без никакъв особен опит. Само 20 години по-късно, режисьорът ще получи втори шанс. Узрял допълнително и със сериозен поглед към киното, Скот започва да реди сложен пъзел, който днес също старее достатъчно добре в библиотеките на филмовите критици.

qwqwr

Макар и историята понякога да губи връзката или по днешните критерии да не изглежда чак толкова съвършена, трябва да отбележим едно друго качество – завладява бързо. Тайната зад успеха, въпреки печалбата от 130 милиона долара (за сметка на бюджет от 70 милиона долара) е фактът, че Тони Скот е работил с всички актьори и още по-важното, актьорите определено са обожавали да гледат как се случва магията. Дензъл  Уошингтън, Дакота Фанинг, Кристофър Уолкън и Мики Рурк са участвали с голямо удоволствие  в проектирането на съвършенството, дирижирано от този режисьор.

Критиците казват, че в този филм можете да видите личните демони на г-н Скот да се прокрадват по лентата. Всяка сцена изглежда не толкова съвършена, снимана под странен ъгъл, но съответно не можете да си обясните защо продължавате да гледате този филм. Запазената марка на Тони Скот е точно това – всичко започва леко и спокойно, сякаш кани зрителя да се настани по-удобно за слеващите няколко часа, в които ще мине през въртележката на чувствата си.

В случая с „Мъж под прицел“, някои сцени няма да имат връзка, поне не и на първо четене, но това е магията на киното – всяка една е просто част от по-голямата картина и едва на края ще може да се види завършена. Сякаш се рисува портрет, в началото не прилича на нищо, докато художникът не остави името си в долния десен ъгъл.

qq1

Това е историята на Тони Скот, за разлика от брат си, той никога не се е стремял да направи филмите за награда Оскар.Портфолиото на Тони с наградите е сякаш скромно, не е успял да продуциира лентата, която да накара света да скандира името му, за да получи златната статуетка, а сякаш не това е била целта. Фокусът е в създаването на изкуство, което да забавлява, впечатлява и приковава зрителя. Докато всички останали използват метода на третините, Скот работи със златното сечение на кинематографията. И щом човек като Брайън Хелгеланд започва скрипта, няма какво повече да очакваме. Впрочем, през същата година (1987-а), Брайън влиза във видеотеката (същата, в която някога работил Тарантино) и попитал кой е най-добрият филм. Касиерът го насочил към първата версия на „Мъж под прицел“.

20 години по-късно, човекът ще напише сценария за малко по-различен и много по-добър филм. Историята, колкото и тривиална да звучи за днешното време, ни пренася в обувките не бивш командос, нает за телохранител на малко момиченце. В книгата, от където се извлича съвсем нов филм, главният герой Крийси (Дензъл Уошингтън), трябва да показва своите свидни белези от войните, неприятните срещи с алкохола и тежката депресия. Пресъздаването на емоционално състояние е доста трудно, особено след като авторът на книгата преразказва историята по-скоро в главата на героя, където се случват много съдбоносни решения. Ето защо и началото на филма е бавно, сцените са размазани, понякога твърде безцветни, друг път прекалено осветени, мигове на черно-бяло кино и още много други. Свикнете с идеята, че Тони Скот ще оставя символи във всеки един момент.

Той запълва онези празнини в сценария и прави преход от сцена в сцена, без да форсира действията, усеща се плавно въведение в иначе бързите темпове на филма. Самият Дензъл е поканен да участва, докато чака пред кабинета на доктора. Там се срещат с Тони. Уошингтън признава, че е бил изморен от киното, вече не искал да снима филми, мисли за пенсиониране. Скот взима под наем точно тази апатия, за да създаде герой, който сякаш всички познаваме и виждаме. Алкохолизмът и отчаянието, изиграни тук, печелят Оскар около 8 години по-късно, когато Дензъл ще бъде пропадналият авиатор в един друг филм. Когато питат Тони, защо втората част във филма е толкова натъпкана с насилие, той отговаря „Помислих си какво бих направил, ако моите деца бъдат нападната и сцените се наредиха веднага.“.

И ако те са завладяващи, какво да говорим за музикалното оформление? Понякога чувате тиха, дори шепнеща испанска китара, друг път се прокрадва песен като „Clair de Lune“, преди да се разнесат писъците и екранът да се покрие отново с агресия. Използваме този филм за пример, защото в него можете да видите най-много и възможно най-доброто от Тони Скот. За още по-сериозна спекула, можем да съпоставим края на главния герой с края на режисьора.

wqrwrwq

 

И двамата ще минат по моста, но сякаш никога не слизат от него. Разбира се, ако сега решите да претърсите торентите и да откриете „Мъж под прицел“, препоръчваме да не се привързвате много към идеята – такива повече няма да има. Със загубата на този човек, губим и желанието за експериментиране – режисьорът е на 60 години, когато започва  да работи по този  проект – Холивуд сякаш използва много добре познатия модел и вече експериментите, опитите за нещо ново и дори рисковете, са минимализирани. Дисни прави римейк след римейк, дори не се опитва да създаде нов филм.  Компютърните ефекти са навсякъде, докато за заснемането на този  филм са търсени стари видео камери, които да придадат по-голяма автентичност. 7 години  по-късно, още не можем да открием еквивалент на  филм, направен с подобна класа. Холивуд измести рисковете и преследването на добрият филм за сметка на блокбъстърите,  сякаш  вече не е важно  каква история ще гледаме, стига да е напомпана с бензин, експлозии и няколко дебилни реплики. Тони  Скот беше друга филмова религия и за жалост – изгубена  такава.

 
 
Коментарите са изключени

Първата документирана еротика идва от 13-и век

| от |

Средновековието е от онези периоди на човешката история, където рицарите се борят за сърцето на принцеси, водят походи, организират се турнири и като цяло се прилагат още много други силови дисциплини. Някъде там се появяват и така наречените бартове, поети и други интелектуалци, водещи битка не с меч, а с перо. Имайки предвид, че средностатистическият рицар е с много нисък коефициент на интелигентност, не трябва да го разглеждате като нищо повече от едър човек, готов да убива в името на повече земя и власт. Последното, което бихте могли да очаквате от рицар е създаването на текст с някаква стойност.

Тази работа е била аутсорсфана на всеки, който има достатъчно разум и възможност да пише. А да не говорим, че архивите за сексуална култура са доста слаби и не толкова впечатляващи. Въпреки това ги има. Смитсонкият институт разглежда една сатирична работа, озаглавена „Трънът на розата“ или „Der Rosendorn“. Според анализ на въпросния текст, най-вероятно е бил писан някъде през 13-и век. Тема на този научен труд е „Дали мъжът харесва повече жената като цяло или фокусът пада само върху нейната вулва“. Фрагментът от този текст, очевидно не е цял или завършен, е открит в манастира Мелк, Австралия.

Текстът е бил прибран между страниците на друга книга. Други две копия са открити в Дрезден и Карлсруе. Очевидно немското население се е вълнувало много по-рано от сексуалната революция, отколкото подозираме. Поемата започва с дебат между мъж и девственица, а основният въпрос е дали вулвата е по-важна от естествената женска красота. Кое наистина харесва мъжът повече? Дебатът между лирическите герои се опитва да разграничи половия орган от външната красота на жената.

monarch-4008633_1920

Търсят се положителните качества и двата случая, но на финала, както може би подозирате, мъжът е този, който смята, че жената е красива и не може да бъде отделена от своята вулва. Авторът е смятал, че през 13-и век, жената не може да бъде разглеждана като сексуален обект и нейната красота е цялостна и завършена, без значение от половите органи. Според Кристин Гласнър от Академията на науките и института по Средновековни изследвания, човек не може да бъде разделян от своята сексуалност и това се доказва точно с тези редове. За съжаление, целият текст не е цял, открити са само 60 реда.

С откриването на този литературен труд, учените напомнят, че последният документиран такъв е от 1748-а година във френската история „Le Chevalier Qui Faisot Parler Les Cons Et Les Culs“. Няма да използваме точния превод, а само ще намекнем, че става въпрос за рицар, който накарал вулвите и седалищните части да говорят. Литературният трън в този случай изпреварва всички и доказва, че сексът е бил тема много по-рано. Единственият проблем е, че няма достатъчно запазени архиви.

 
 
Коментарите са изключени