shareit

Моделиране на трафика… има ли почва у нас?

| от |

Един цялостен поглед върху трафика сега, за устойчиво и интегрирано градско развитие в бъдеще от инж.Невена Христова  („ТРАНСПРО“ ООД)

В 21в. технологиите са напреднали и ни помагат във всяко отношение в ежедневието ни. A когато става въпрос за цели градове, държави – доколко тези напреднали технологии биха ни помогнали за по-добро придвижване, за по-малко задръствания, за по-оптимален градски транспорт?! Има основни правила, които контролират трафика. А може ли транспортнто планиране да е толкова достъпно, че изграждането  на цифров модел би ни помогнал за модерна стратегия и решения за устойчивото му развитие в бъдеще – отговорът е „да“.

traffic-jam

Създаването на  модел на трафика на градове или държави е с огромна значимост за анализи и прогнозиране на натоварването, както в настоящето така и близкото бъдеще. Прогнозирането на трафика е процес за оценка на броя превозни средства или хора, които ще използват определена транспортна система в бъдеще при определени условия и описани чрез математически модели на поведенческия анализ на пътуващите.

В съвременните условия една от основните цели на градското планиране е ограничаване на автомобилния трафик, за сметка на  развитието на  градския транспорт. Разработването на планове за интегриран градски транспорт е с цел  увеличаване и стимулиране на пътникопотока в него,  целящи намаляване на атомобилния поток с оглед намаляване на замърсяването на околната среда, намаляване на автомобилния трафик за сметка на велосипедно движение и обществен транспорт.

Необходимост от създаване на модели на трафика

1-s2.0-S0966692310001973-gr1

Мобилността се увеличава експоненциално за последните десетина година, в последствие на увеличените скорости и удобства. Ето за това са ни необходими тези модели, които да ни помагат  да се вземат решения, които биха спомогнали за по-правилно разпределение на пътните потоци.  Чрез моделиране на трафика реално могат да бъдат изяснени важни въпроси свързани с наситеност на потока, необходимост от изграждане на нови улици, кръстовища или разширяването им, необходимост от нови маршрутни линии на градския транспорт или премахването на такива. Може да бъде направена оценка на най-натоварените спирки, екологични оценки или Cost-Benefit анализи. С помощта на специализиран софтуер, набор от база данни и набелязани проблеми, планирането на трафика се оказва „мисия възможна“. Моделите могат да бъдат разглеждани на макрониво или микрониво. При макромоделите получаваме цялостна оценка на трафика в града (както на лични автомобили, така и на пътуващите с градски транспорт), чрез които намираме най-подходящия начин за устойчиво развитие на транспорта и достъпа до него. Микромоделите, използвайки данни от макромодела или реални преброявания, визуализират чрез анимирана симулация какво е визуалното разпределението на потока.

car-ownership-1950-to-2009

Създаване на модел

Не е лека работата по създаване на един такъв модел – повече упоритост, събиране на множество данни и екипна работа с други специалисти и търпение. Колкото по-достоверна е тази информация, толкова по-точен е моделът.

Една малка част от тези данни включват:

  • Зониране и пълна информация за демографските показатели на всяка зона;
  • Анкети – за определяне на  поведенческия анализ на пътуващите;
  • Детайлно познаване на съществуващата и прогнозна главна улична мрежа (габарити, пропускателна способност, посочност и др.);
  • Местоположение и капацитети на светофарно регулираните кръстовища;
  • Данни за маршрути, график на движение и честота на превозните средства на МГТ (масов градски транспорт), достъп до спирки и др;
  • Необходими са преброявания на съществуващото положение за калибриране на модела;
visum_zones

Необходимо е зониране на града, за да бъдат определени кореспонденциите между тях. Зоните се определят по различни признаци – население, обвързаност с определени квартали, транспортен достъп и други показатели, които после се „захранват“ с различни демографски показатели като население, работни места, места в детски градини, училища, търговски площи и др.  Населението е разделено наразлични групи  по даден признак. Групите трябва да бъдат хомогенни, свързващи хората в тях по определен признак.Примерно-хора с един автомобил, или такива без; студенти или ученици; работещи или безработни и т.н. Работи се с така наречения четири степенен модел,който се състои от следните стъпки:

  • Генериране на  входящите и изходящи потенциали по транспортни райони (Trip Generation)
  • Разпределение на пътуванията по цели (Trip Distribution)
  • Определяне на начинът на придвижване по видове транспорт (Mode Choice) – Модал сплит,  „разбива” общата матрица на  две матрици, в зависимост от начина на придвижване на всяка целева група. Разглеждани начини на придвижване в модела са:

–          Автомобили – изразен чрез превозни средства;

–          Масов градски транспорт – изразен чрез брой пътници, пътуващи по мрежата;

  • Полагане на натоварването по мрежата (Assignment) 

 

Анализ на автомобилния поток

Трафикът е съвкупност от използването на лични автомобили, транзитни преминавания, мрежата на обществения транспорт и пешеходците. Но действието на всеки един вид транспортна система се отразява върху останалите – те общо са вазимосвързана система. Важно е разграничаване на автомобилните потоци, в зависимост от целевата активност, което се търси – дали ще е работно пътуване, пътуване до опредлени точки, в които се събират активности за почивка или пазаруване, или  предвижването от дома до детската градина или училището.

Получаваме детайлна информация за натоварването на уличната мрежа с леки или тежкотоварни автомобили, какви пътувания са осъществени между отделни райони, какво е въздействието на транзитния поток върху ЦГЧ или крайните квартали, дори и оценка на това  кой е  снопът от трафик, който натоварва  дадено улично сечение.

 

  • При наличие на данни за моментната натовареност на мрежата, удобно и лесно могат да бъдат изчислени прогнозните натоварвания при съществуващата мрежа или изградени нови трасета, или  градски възли и променени габарити на ПУМ (Първостепенна улична мрежа);
EN_PTV_Visum_KA_PrT_assignment_04
  • Оценка на необходимост от поставянето на нови светофарни уредби или премахването на такива, ако затрудняват трафика;
  • Получаваме количествена оценка при различни сценарии и последващото развитие на потока;
  • Определяне на снопът трафик, захранващ потока на определено място;

flow bundle

  • Въздействие върху трафика при изграждане на обекти, събиращи множество хора на едно място;
  • Предприемане на цялостен, надежден и устойчив поглед в бъдещето с визуализация чрез таблици, картни натоварвания и графики;
  • Оценка на вредни емисии във въздуха;
  • Анализ на приходите и наситеността на потока, ако бъде въведена тол система за определени улици, магистрали или ЦГЧ (централна градска част)
  • Оценка на въздушните кореспонденции и пътуванията между отделни райони, както и видът на тези пътувания;

EN_PTV_Visum_KA_Matrix_Editor_05

Анализ на МГТ

Освен автомобилния трафик, особено значение за свободното и удобно придвижване в града има и планирането на пътникопотока по мрежата на градския транспорт, а дори и пешеходното или велосипедно движение. При детайлно въведената информация за линиите на градския транспорт, софтуерът ни позволява да определим и анализираме много аспекти.

  • Проверка на ефективността на съществуващата или бъдеща мрежа на МГТ;
  • Детайлен анализ на резултатите за даден оператор или маршрут на МГТ;
  • Доста обширна оценка и асистенция за идентифициране на възможни проблеми или ползи;
  • Анализ на спирки и прекачвания. Примерно да се изберат стоте най-натоварени спирки, които да бъдат реновирани или снабдени с електронни информационни табла
  • Моделирането на цялата мрежа на МГТ с реални данни за времепътуване по даден маршрут, брой превозни средства, график на следване и др. позволява идентифициране на възможни проблеми и тяхното решение;
  • Графично изобразяване на определени сечения, при взаимодействито на отделните транспортни системи;
  • Оценка на ефективността при въвеждане на  Park & Ride (паркирай и пътувай);
  • Какво би се случило, ако достъпът до ЦГЧ е ограничен за автомобили и трябва да се заплати определена сума, за да имат  достъп до нея, и как това ще рефлектира върху линиите на градския транспорт в ЦГЧ;
  • Оценка и създаване на костбенефит анализи;
  • Въглеродни емисии и промяната им при ограничаване на колесния транспорт за сметка на релсовия и тролейбусния;

visum_mgt

Както вече споменах и по-горе – можем да получим много детайлна и важна информация за потокът от автомобили и пътници в МГТ, стига да имаме достатъчно изходни данни и идеи за различни вариантни решения, които да бъдат проверени.

Микромоделиране – трафик симулации

При микромоделирането имаме симулация на натоварването на по-високо ниво на детайлност. Данните, които използваме са от натоварване на дадено или няколко кръстовища, от макромодела или от реално преброяване в дадени сечения. При него отново можем да моделираме, както автомобилния така и пешеходния трафик, и линиите в МГТ.  От анимацията, която получаваме като краен резултат, се вижда ясно и онагледено какво би се случило във всеки вариант, да преценим кога ще имаме по-малко задръстване, кои посоки са натоварени с пешеходен трафик и има ли необходимост от подлез или пасарелка.  В следващото клипче може да се види разликата в трафика при една такава микросимулация на различни вариантни решения.

Примери от развитите страни

В Сан Франциско например, има изграден такъв модел, но не само за оценка, но той е и свързан с GPRS системи, които следят реално трафика като по този начин се регулират автоматично светофарите, посочват се алтернативни трасета ако има „тапа“ от задръстване или инцидент някъде, като по този начин и се калибрира системно цялостния модел в зависимост от ежедневните наблюдения.

SanFrancisco

Белгия има изграден модел за целия Фламандки регион, чрез който се регулира и оценява трафикът и от транзитния поток.

Холандия и Германия са едни от страните с цялостен модел на пътната инфрастуктура, за оценка на натовареността, така и обективна преценка за необходимостта от изграждане на нови пътища или реконструкции.

В клипът по-долу може да се види различната интензивност на потоците в цяла Германия за един ден, показани в различни цветове. Моделът покрива цялата страна, съставен от над 10 000 зони и около 3,5млн линка, описващи уличната мрежа, свързани с навигационната система NAVITEQ. Достъп до препоръчителна скорост, в зависимост от наситеността на потока, пренасочване на потоци и др.

Цялостен  „Нациолен модел на трафика“ в Холандия – разработен 2008г., разделен на 6700 зони (цяла Холандия), разглеждани са както пиковите натоварвания, така и целодневните. Прогнозната година, за която е разработен е 2020г.  Основни направления за разглеждане – автомобили, градски транспорт, велосипедно и пешеходно движение, транзитни потоци. Освен статичното натоварване, определено на база анкети, моделът вклюва и динамичен трафик анализ за сутрешен час пик, достъпен в интернет. Моделът е мултимодален. Състои се от повече от 4000 линии на МГТ и над 25 000 спирки и гари. Този модел представлява важна основа за вътрешно развитие на  страната и иновации в областта на транспортното моделиране.

national_traffic_model_morning_rush

prognosis_2020

Има ли почва у нас?! – Как виждат моделирането на трафика университетите и органите, отговорни за устройственото планиране

За съжаление в България темата за макро и микро моделиране е почти табу, с някои изключения. Пренебрегвана, защото може би сме по-напред от западните държави и какво ли разбират Германия, Белгия, Испания, или Австралия и САЩ.

В 21в. моделирането на трафика като част от  градското планиране е пренебрегван в българските университети. Пътните инженери, освен с проектиране и рехабилитация би трябвало да разглеждат и проблемите на трафика като съвкупност и въздействието му върху пространствената структура. Няма да засягам темата, че като цяло дори и не се изучават специализирани софтуери за проектиране, а едва ли и такива за моделиране на транспортните потоци и разглеждане на тези проблеми. Миналата година имаше изключителен семинар на проф. Дирк Лауерс от университета на Гент, катедра „Център за мобилно и пространствено планиране“, на тема „Моделиране и планиране на трафика“. Бях впечатлена от обстойното разглеждане на проблемите в градската мобилност: съвременни тенденции и градски политики, методи за ограничаване на трафика и цели на планирането.   Лично аз, когато учих в УАСГ, бях запозната повърхностно с темите за потоци, трафик и устойчивото му развитие, но не и като цялостен предмет, а камо ли да има катедра, която да се занимава с тези проблеми. Може би това ще се промени занапред… или пък не?!

Да – повтарям усточиво развитие, защото е необходима цялостна дългосрочна концепция за това къде ще се намира градът след 15 или 20 години. Устойчиво развитие в смисъла на социално-икономическо развитие, устойчиво потребление, демографски промени, устойчив транспорт и др. необходими за цялостна концепция за развитие на градовете.

Може би и един ден Общините или областните администрации ще проявят също по-голяма заинтересованост към тези проблеми. Ще се обърнат към транспортни специалисти, които да изготвят такъв модел,  ще се решават проблемите на трафика дали чрез алтернативни трасета, дали чрез синхронизация на светофарните уредби или ще стигнем Запада с дигитални пренасочвания на трафика, информативни системи на спирките и в превозните средства на МГТ. Транспортната система на един град е живият организъм, който има нужда да бъде наблюдаван, да бъдат решавани проблемите му  и да се търсят варианти за най-доброто разпределение на потоците. Надявам се, че един ден ще ги стигнем, онези развити държави, и ще гледаме цялостно на развитието на трафика от автомобили и пътници в градовете. Ще постигнем баланс, необходим за по-доброто развитие на целия град. Дано!

 
 
Коментарите са изключени

Никлас от Салм – човекът, който развали закуската на Сюлейман 1-и

| от |

Историята не се вълнува от цифрите и многократно доказва, че голямата армия често може да стане за смях. Сюлейман 1-и ще разбере всичко това по трудния начин. След като превзема Белград, фокусът на султана се насочва към Средиземноморието. В следващите години ще постави своя морска база на остров Малта и ще се стреми към пълната морска доминация. Когато Унгария отказва да се преклони, Сюлейман решава да демонстрира пълната си сила, изразена предимно в човешки капитал, взиман най-често под формата на кръвен данък, да неутрализира крал Лайош 2-и. След като кралят е мъртъв, апетитът на всички се изостря. Много скоро става ясно, че султанът не само не демонстрира сила, но има намерение да променя облика на Европа. Самият той много иска да прилича на Александър Македонски и използва военната си мощ, за да заслужи тази титла.

След като австрийският херцог Фердинанд започва скромна военна кампания с претенции за короната, султанът на Османската империя решава да се разходи за втори път в Централна Европа и този път използва повече от 120 000 войника, тежка артилерия, камили (по-издържливи били на дълъг път) и още много други. Впечатляващата армия започва своя дълъг и изморителен поход на 10 май 1529 г. Великият пълководец смята до края на годината да се е разправил с всички врагове, но за жалост природата е срещу него, впрочем както се случва и с Наполеон – дъждовете се оказват твърде скъпо удоволствие. До началото на септември падат Мохач и Буда.

Крайната дестинация на дългото пътуване е Виена. През цялото време вестоносци и разузнавачи предават, че 100 000 армия на Сюлейман минава изключително лесно през градовете. Виена трябва да се подготви за много тежка битка. Младият  султан още не знае, че от другата страна го очаква един 70-годишен старец с достатъчно боен опит, донесъл главата на френския крал. Никлас граф на Салм се оказва страховит немски наемник. Макар и на преклонна възраст, той използва вече наложени немски наемници с името ландскнехти. Въпросните бойци могат да се похвалят с цветните си дрехи, висока лоялност и жертвоготовност.

Landsknechte

Снимка: By Daniel Hopfer – from de.wikipedia uploaded by Benutzer:Dylac, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=465391

Историята на тези войници започва с писмено разрешение за отглеждане. Само лордовете могат да набавят такива наборници и след сериозно военно обучение, ландскнехтите стават не само предпочитана, но и единствена наемна армия в Централна Европа. Въоръжени с пики с дължина от 4.2 метра, както и с мечове с дължина от 170 сантиметра, тези бойни другари можели да водят свирепи битки, особено от разстояние. Същите дори не подозирали, че в обсадата на Виена ще могат да демонстрират колко важна е дистанцията в такива двубои. Да не говорим, че взвод от 300 човека комбинира най-доброто – определен брой носи пики, след това има група с мечове и на финала се подкрепят от стрелци с арбалети.

Повечето тактики се копират от швейцарската армия, но са достатъчно ефективни и успяват да се наложат през следващите сражения Освен тези симпатични бойни единици, Никлас използва и 700 испански мускетари – те разполагали с барут и достатъчно куршуми. Докато Сюлейман наближава града, опитните бойци подобряват многократно обсадата, успяват да изведат жените, децата и старците. Зад стените на Виена се крият едва 17 000 войника със скромни 75 оръдия. Единственият съюзник е лошото време и фактът, че огромната армия е успяла да се стопи значително от умора в следствие на лошите атмосферни условия. Въпреки това, султанът напомня на войниците си, че след две седмици възнамерява да закусва в катедралата Свети Стефан. Наемната войска не можела да развали своето реноме и под командването на Никлас дават свирепа съпротива.

Тежката артилерия на Сюлейман е останала някъде по пътя. Леката артилерия няма никакви шансове срещу стените на Виена, били те и рехави. Прелитащите снаряди често успявали да се движат по каменния път и да създават главоболия, затова за една вечер били извадени всички камъни и Виена осъмнала само с улици от кал. Следващите прелитащи снаряди буквално замръзвали в калта. Сюлейман наредил на неговите най-опитни бойци да започнат да копаят тунели под земята и да детонират стените подземно. Единствен проблем бил, че дългите копия на ландкнехтите били много  ефективни. Наемниците не били безсмъртни и също изгубили част от своя персонал.

SiegeOfViennaByOttomanForces

Снимка: By Неизвестен – HÜNERNÂME II. CİLT MİNYATÜRLERİNDE KOMPOZİSYON DÜZENİ, Ruhi KONAK, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3610635

След като все пак една от стените се отваря, наемниците успяват да я запушат и да отблъснат вече обезсърчените османски войници, повечето от тях без особен опит във водените на обсадна война. На 11 октомври отново проливни дъждове охлаждат желанието за атака на Сюлейман. Войниците му са обезсърчени, болни и сякаш проклетата Виена не иска да пада. Храната приключва, офицерите започват да режат крайници на всеки войник, който започне да мечтае за бягство. Това е и денят, в който Сюлейман обещава да закусва в катедралата. Никлас изпраща вест „Закуската Ви изстива!“. Последното сражение се води само 2 часа, без никакви значителни щети по крепостта. На 14 октомври се избиват пленниците в лагера на Османската Империя. Сюлейман си тръгва посърнал само с амбициите за господство в Централна Европа. Все пак ще има и второ настъпление, но след години, но 70-годишния Никлас няма да е на линия, за да демонстрира сериозния си военен опит.

 
 
Коментарите са изключени

Значението и създаването на символа на мира

| от |

Семафор е устройство, което показва на машинистите по кои релси да карат влака. Военноморските сили също имат подобна сигнална система, но тя се извършва от хора със знамена. В исторически план живите семафори добиват повече известност по време на Френската революция, когато улесняват и ускоряват комуникацията в цялата държава. В такъв случай е малко иронично, че семафорът играе важна роля в създаването на емблематичения антивоенен символ. Той е създаден по идея на британски дизайнер за конкретна кауза, но в крайна сметка става популярен и универсален в цял свят.

Джералд Холтом е роден в Англия по време на Първата световна война, а след това ще стане изключителен противник на Втората световна война. След като завършва Кралския колеж по изкуства, той започва работа в Министерството на образованието. През 1958 приема задача встрани от редовната си служба – да изработи лого за ядрено разоръжаване, което да се използва на протестен марш, организиран от новосформираният Комитет за директни действия срещу ядрената война (Direct Action Committee against Nuclear War  – DAC), подкрепен от Кампанията за ядрено разоръжаване (Campaign for Nuclear Disarmament – CND).

1983 Easter CND demo Aldermaston

Кадър от протеста

Логото ще бъде отпечатано в 500 бройки за марша, който бъде доста дълъг – 80 километра, от площад Трафалгар в Лондон до Британския институт за изследване на атомното оръжие. Този символ ще обединява хората в първия мащабен антиядрен марш по рода. Съответно той се появява на знамена и плакати, но също така хората го рисуват на лицата си, за да напомнят за отговорността на всеки отделен човек да се изправи срещу войната.

Semaphore Delta November

По отношение на семафорния елемент в логото – то всъщност е комбинация от знаците с флагчета, които семафорите правят, за да означат буквите „N“ (в зелено на картинката) и „D“ (в синьо на картинката) , които са първите букви на думите в израза Nuclear Disarmament или в превод от английски език „ядрено разоръжаване“. Тези знаци се стилизират с черти, налагат се един върху друг и се поставят в кръг.

Peace symbol

Според Андрю Ригби, професор по мир в Университета Ковънтри във Великобритания, този символ не е първият опит на Холтом. Преди това той обмисля гълъба, но образът на птичката вече се ползва от режима на Сталин в работата им по водородната бомба. Холтом обмисля и християнския кръст, но той може да бъде свързан с кръстоносците (а в по-близкото минало и със западната нация, която пусна ядрени бомби върху Япония). Дизайнерът иска да създаде нещо, което да бъде универсално възприето, без друга символичния и смислова натовареност.

И така, в състояние на „дълбоко отчаяние“, пише самият Холтом, „нарисувах себе си: един човек в отчаяние, с ръце… протегнати навън и надолу… Оформих рисунката с линии вместо ръце и я поставих в кръг. В началото ми изглеждаше смехотворно и толкова странно.“

Той все още не е сигурен, че това е правилното лого, но все пак го рисува на лист хартия, закача го за якето си и забравя за него. Когато една жена в Пощата го попита какво е това, той си спомня: „Погледнах изненадан и видях, че символът ND е закачен на ревера ми. Чувствах се доста странно и притеснено да го нося. „О, това е новият символ на мира“, й казах. „Колко интересно, разпространен ли е?“ „Не все още, но очаквам, че скоро ще има доста.“

Ранните версии, направени за CND, приличат малко на стилизирани хора – когато приближават кръга, линиите се разширяват, което прави знака да изглежда като глава и тяло с насочени напред ръце. Те също са направени от глина и са раздадени с тъмното послание: „В случай на ядрена война, това може да ви надживее.“

CND badge, 1960s

CND продължи да използва логото във Великобритания, но то се по света и в крайна сметка ще започне да символизира и мира в най-широкия смисъл. В Съединените щати протестиращи пацифисти ползват и популяризират символа през 1958 – те го слагат на малка лодка и я пускат в зона за ядрена опити. Няколко години по-късно, делегат от Американския студентски мирен съюз (СПУ) се завръща от пътуване до Великобритания и убеждава групата си да вземе символа и да го разпространи в университетите.

Логото няма авторски права и с времето популярността му продължава да се развива. В следствие на това то е описано като „може би най-мощното, запомнящо се и разпознаваемо изображение, създадено някога за светска кауза“.Холтом обаче се притеснява за негативния аспект на фигурата, която прилича на рунически символ за „смърт“ (инверсия на руната за „живот“). Но той също и осъзнава нещо – ако символът се обърне, би могъл да изглежда като „дърво на живота“, представляващо надежда и оптимизъм. От семафорна гледна точка  „разпънати ръце нагоре“ означават буквата U и заедно с буквата D тази нова обърната фигура може да означава и „unilateral disarmament“, от англ. „едностранно разоръжаване“. А това е най-голямата мечта на Холтом.

 
 
Коментарите са изключени

Дървените небостъргачи достигат нови висини

| от |

След вълна от пожари в големите градове в Съединените щати през 19 и началото на 20 век, дървенията като архитектурен материал се счита за опасна, особено във все по-плътна градска среда. За къщите продължават да се използва дърво, но по-едрите проекти го избягват като материал. Вместо това те се използва зидарията, алуминий и стомана, за да се изградят по-устойчиви на пожар, както и все по-високи конструкции.

Заради новите строителни технологии, иновациите в пожарната безопасност и нарастващия интерес към екологичния дизайн, дървесината днес се завръща.

Ponderosa Studios at the University of British Columbia 2016

Brock Commons – сграда със студентски общежития към Университета в Британска Колумбия във Ванкувър, Канада

С малко над 50 метра височина, наскоро завършената (през 2017) Brock Commons в момента държи рекорда за най-високата сграда от дърво в света. Колоните, гредите и дъските са от ламиниран дървен материал в комбинация с лепило (материалът се нарича глулам, glulam) и са основите структурни елементи на сградата. Този материал в много по-здрав от обикновеното необработено дърво. Глулам опорите са леки, обикновено около 2/3 от теглото на стоманата и 1/6 от теглото на бетона. Тази лекота също улеснява транспорта и намалява разходите. Естествената гъвкавост на дървото пък помага на сградата да реагира по-добре на земетресенията.

Willis Tower From Lake

Willis Tower

В момента обаче се планират редица много по-високи сгради от тази. Архитекти от Perkins + Will развиват проект  River Beech Tower в Чикаго, който ще достигне 80 етажа и ще бъде много по-лека за етаж от съседната Willis Tower (висока 426 метра и съдържаща близо 80 000 тона стомана).

Glulam

Сглобка от глулам

Въпросът с пожарите също е адресиран от специалисти. Колкото и странни да изглежда, дървото може да се окаже по-добре от стоманата при силен топлинен стрес. „Дървесината е по-пожароустойчива от стоманата и бетона. Това е така, защото 15% от дървесната маса е вода, която ще се изпари, преди материалът да изгори. Освен това, дървените трупи се овъгляват отвън и това защитава сърцевината им. Стоманата се загрява бързо, дървото изпарява вода и гори бавно.

 
 
Коментарите са изключени

Гарет Джоунс – журналистът, който се опълчи на Сталин

| от |

През 2016 г. Евровизия се превърна в политическа сцена. Появата на Джамала и нейната песен „1944“ разпали много сериозно света. Песента ѝ очевидно трябваше да напомни за един по-тъмен исторически момент на Украйна. И докато всеки посочва концентрационните лагери като доказателство колко жестоки могат да бъдат хората, един друг исторически факт остава някъде назад в историята или най-често се заменя от по-голямо зло.

Историята за Холодомора не е по-малко притеснителна. За една година от 1932-1933 г. са избити между 4-10 милиона украински селяни. Тайната се пази дълго време, но някъде през 80-те години истината успява да намери своя път. Участието на уелския журналист Гарет Джоунс е в корена на ситуацията. Уелсецът помни с добро Източна Европа, майка му някога е работила като учителка там и той много искал да се върне обратно. Още в самото начало, бъдещият журналист показал дарбата си да научава доста езици. След някои от най-популярните и говорими езици са френски, руски, немски и още няколко. На 25-годишна възраст става един от чуждестранните дипломати, работещ пряко с британския министър-председател. През 30-те години на миналия век работи като репортер във „Западна поща“ и няколко други уелски издания. Неговото занимание било да покрива новините около бунтуващата се Нацистка Германия.

През 1933 г. е в Лайпциг, където Хитлер ще поеме властта на страната и ще я поведе в един кървав танц. Като журналист, Гари не се притеснявал да комуникира с нацистите, етиката изисквала да познава двете гледни точки и той правил точно това. В последствие се оказва, че има досие и много други също го подозират. След като отразява това събитие, журналистът заминава за 2 месеца в Украйна. С неговите езикови познания е готов да разгледа по-обстойно украинската политика, както и да успее да разбере какви са настроенията на местните жители. За жалост пристига във време, в което болшевиките вече са взели властта.

Gareth-jones

Снимка: By Український інститут національної пам’яті – People of Truth, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=45274818

След Ленин е дошъл Сталин, който има намерение да завърши своя 5-годишен план. Една от точките на колективната уелски на земя и животни принуждава мнозина да се разделят с притежаваното от тях. Планът бил елементарен, селскостопанската индустрия трябвало да храни работниците, които живеят в градовете. Резултатът от това решение води до геноцид, след като никой няма храна. Заможните фермери се депортират по политически причини в Сибир, а имането им заминава в полза на държавата. На 29 март 1933 г. дава пресконференция и разкрива какво наистина се случва под контрола на Сталин. След това някои вестници публикуват историята му със заглавие „Глад сковава Русия, милиони умират“. Един фрагмент от разтърсващата новина гласи:

„Разхождаш се през селата и минах покрай 12 кооперации. Навсякъде се чуваше плач и викове „Нямаме хляб, умираме!“. Плачът идвал от всички страни на Русия, от Волга, Сиберия, Беларус до Централна Азия. Минах покрай черноземните полета на Русия, които се славят като най-богатия регион. На кореспондентите им е забранено да ходят там, но аз исках да видя какво става със собствените си очи.“

6_aug_top_daily_express_Holodomor_Genocide

Снимка: By Unknown – New York Evening Post, Daily Express Journals, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=32766652

Съветският съюз тогава се опитва да дискредитира уелсеца, а само няколко дни по-късно Уолтър Дуранти публикува друг материал. Дуранти е носител на наградата Пулицър и бързо прикрива следите със заглавието „Руснаците са гладни, но не гладуват“. В материала на Уолтър се говори на пропаганда, която иска да урони престижа на новата власт. Това е материалът, който носи черен печат в паспорта на Гари, особено ако някога е смятал да се завръща отново там. След няколко месеца в дома си, той разбира от приятел, че Япония е окупирала части от Монголия и заедно със своя приятел Хърбърт Мюлер заминават, за да направят разследване. Докато двамата преминават през Китай с кола – пътуване, което няма да им отнеме повече от ден – биват нападнати от японски бандити. Не е ясно как бандитите са разбрали, но след като са заловени, Мюлер е изпратен, за да търси пари за откуп. Джоунс останал като залог и на 12 август 1935 г. е застрелян – точно на рождения си ден. Едва през 2012 година става ясно, че всичко е било добре оркестрирано от тайната полиция НКВД.

Адам Пурпис бил търговец на кожи, латвиецът се познавал и с двамата репортери, отпуснал им колата и след това чакал действията на бандитите. Според Джордж Кари, Пурпис имал досие като таен агент. Въпреки опитите на журналиста да насочи погледите на света в бедстващите руски райони, истината излиза някъде през 80-те години. През 1991 г. ще извоюва своята независимост, а през 2006 г. Украйна ще заяви, че това е бил умишлен акт на геноцид. До днес САЩ отказва да използва думата геноцид и класифицира този вид престъпление като „Престъпни действия от режима на Сталин“). През 2008 г. Украйна дава почетен медал за заслуги на журналиста, докато Ню Йорк Таймс сваля заглавието на Уолтър Дуранти. Не си мислете, че Гари не е очаквал ответен удар, той бил предупреждавам многократно, че за думите си може да страда, но въпреки това предпочел да сподели на света истината за зверствата, които са се случвали по това време.

 
 
Коментарите са изключени