Многократни пелени – за и против

| от |

Калинка Михайлова през последните 10 години работи в банка, където се занимава с обучение на служители.kalinka mihailova Води многобройни семинари за продуктови обучения и т.нар. soft skills знания, а също така провежда онлайн обучения. Самата тя става отново ученичка, когато излиза по майчинство. Присъства на множество лекции и курсове за настоящи и бъдещи родители, прочита солидно количество литература за отглеждането и възпитанието на деца. Обогатява придобитите знания ежедневно в отлеждането на своето малко дете, а практиката е най-добрия учител. В поредица от статии споделя своя опит в полза на младите майки.

Още от Калинка Михайлова 


 

Майките си говорят. По градинки и по форуми споделят как отглеждат децата си. Най – честите теми са за кърменето, захранването, за обличането (навличането) на бебетата, за създаването и спазването (или пък не) на режим на децата и др. Всяка майка има свое виждане по тези въпроси, мненията често се разминават и всяка яростно отстоява разбиранията си. Има обаче една тема, при засягането, на която, обикновено настава тишина и бързо сменяне на темата – за употребата на многократни пелени. Не са много майките, които ги ползват, а дори болшинството не знаят какво е това. В повечето случаи правят погнусена и  учудена физиономия. Асоциацията, която много хора правят е с чаршафоподобните пелени, с които са повивани майките ни, изтощително пране на ръка и отрупани простори. Не е чудно, че хората имат такава грешна представа за многократните пелени (или памперси, както сме свикнали да ги наричаме), след като няма предлагане на такива в детските магазини. Трудно е да се намерят многократни пелени на друго място, освен в онлайн магазините.

Многократните пелени всъщност са нещо средно между стандартен еднократен памперс и гащички. Изработени са от текстил, а не от найлон. Имат вътрешна  абсорбираща част и външна непромокаема (за да не се мокрят дрешките на детето). В зависимост от материала на най-вътрешната им част, може да държат дупето на бебето напълно сухо или пък да му е мокро (ако целта на майката е да отказва детето от памперса). Най-общо се делят на 2 вида – тип джоб и състоящи се от две части. Състоящите се от две части имат вътрешни попиващи гащички и още едни горни непромокаеми. Тип джоб са едни гащички, които са непромокаеми и в тях се слагат попиващи подложки. В зависимост от това дали подложките са зашити към гащичките или не, последните може да бъдат т.нар. „всичко в едно”.

Идеята на многократните пелени е да бъдат изпирани след всяка употреба и съответно използвани неограничен брой пъти (докато умалеят или детето почне да ползва гърне/ тоалетна и памперса стане излишен). Многократните пелени могат да бъдат в размери, съответстващи на възрастта, но има и такива, които са универсален размер и могат да се ползват от раждането до гърнето. Последните са добра инвестиция и се изплащат многократно. Прането на тези памперси не е трудно. Повечето майки, които ги ползват, ги изпират в пералнята, заедно с другите дрешки на детето, като преди това изхвърлят „твърдите” изпражнения в тоалетната чиния и ако се налага ги изплакват под течаща вода. За улеснение на изхвърлянето на „твърдите” отпадъци, може да се използват допълнителни хартиени подложки, които са биоразградими и изпражненията се изхвърлят заедно с тях, а пелената остава само мокра.

 

Като всяко нещо, използването на многократните пелени има своите позитивни и негативни страни, спрямо използването на еднократни такива.

2
В таблицата не е обяснена една съществена подробност за многократните пелени и тя е, че те не са чак толкова абсорбиращи, колкото еднократните пелени, те трябва да се сменят по-често, защото опасността от протичане при тях е по-голяма. Би могло да се постигне и по-голяма попивност с добавяне на допълнителна подложка, но тогава дупето на бебето ще стане по-обемно и малко или много това ще затрудни движенията му. Целта на повечето майки, които ги използват е да предпазят детето от подсичане. Особено през лятото еднократните пелени много запарват, а многократните са „дишащи” и съответно комфорта на бебето с тях е много по-голям. Както многократните, така и еднократните пелени имат своите предимства. За през нощта, за на гости и за дълги разходки, еднократните пелени са по-удачния вариант. Съчетаването на двата вида, в зависимост от ситуацията е може би най-разумния подход!

 
 

Дженифър Лорънс си взима едногодишна почивка от актьорството

| от chronicle.bg, по БТА |

Носителката на награда „Оскар“ Дженифър Лорънс си взима едногодишна почивка от актьорството, съобщи Би Би Си.

Дженифър Лорънс се е посветила на каузата да създаде интерес у младите хора към политиката. Тя е в управителния съвет на организацията Represent.Us заедно с режисьора Дейвид О. Ръсел. Организацията води кампании срещу рушветите в политиката и за приемане на закони срещу корупцията.

Преди да се оттегли, Дженифър Лорънс ще довърши снимките в шпионския филм „Червената лястовица“. В него й партнират Джоел Еджъртън, Матиас Схонартс, Шарлот Рамплинг, Мери-Луиз Паркър и Джеръми Айрънс.

Дженифър Лорънс е известна с политическата си активност. Тя беше една от първите големи звезди, които заговориха за разликите в заплащането на актьорите и актрисите през 2015 г. Миналия месец тя участва заедно с Камерън Диас и Адел в Похода на жените в Лос Анджелис, който призова за равенство между половете и повече права на жените.

Дженифър Лорънс спечели награда „Оскар“ за най-добра актриса за филма „Наръчник на оптимиста“. Тя е номинирана за „Оскар“ също за филмите „Зимен дар“, „Американска схема“ и „Джой“. Голяма популярност й носи поредицата „Игрите на глада“.

 

 
 

„Умря от сърце“ и други безумни изрази в медицината

| от Цветелина Вътева |

Като лекарско чедо, израснах достойно като дълбоко невротизиран хипохондрик, убеден, че във всеки един момент тялото му и психиката му може да го изцакат с топла бира и следобедът в парка да завърши в моргата.

В същото време обаче, като дете обожавах колегите на майка ми да ме питат „Как се казва тоя мускул тука?“ и гордо да изрецитирам „Мускул стерноклейдомастоидеус“, след което цялото отделение да ми се смее. Също така веднъж се обидих, когато говореха за някакъв пациент, че отишъл в „Исул“, аз ги поправих, че се казва „инсулТ“ и те се разхилиха. Лекарите са груби хора.

Може би коректността към медицинските названия ми е останала оттогава. А може би се дължи на някаква грозна перфидност, с която искам да се чувствам по-важна от другите. Въпросът е, че ненавиждам фразите на медицинска тематика, които звучат „народно“.

А ето тези са ми любимите:

„Умря от сърце“

Значи, ако се умираше от СЪРЦЕ, нямаше да има живи хора, нали. Умира се от инфаркт, от остра или тежка сърдечна недостатъчност, от дисекацията на аортата и други проблеми със сърцето. Самото сърце обаче…нищо не може да ви направи, ако си работи както трябва.

„Имам кръвно“

Имаш, да. Имаш кръвно налягане. Обикновено – около 120/80. Може да е ниско, може и да е високо. Тогава обичайно имате симптоми на повишено или понижено кръвно налягане. „Имам кръвно“ обаче е тотално безсмислица.

„Играе ми кръвното“

Нищо не ви „играе“. Това не е малко кученце. Кръвното налягане може да се повишава или понижава, но не играе нито с лего, нито народни танци.

„Събрах границите“

Кои граници по-точно? Едната цифра, която показва резултатът на измерване на кръвното налягане, е систола (фаза на изтласкване на кръвта  от сърцето), другата – диастола  (фаза на пълнене на сърцето). Кръвното налягане се отчита като две числа за стойностите при тези две фази: първо се казва систолното, после диастолното налягане, например 90/60. Ако измерените стойности са 120/110, систолното налягане е нормално, а диастолното – високо. Нема граници.

„Отслабнал ми е имунитета“

Имунитетът не е жена преди сватба, че да отслабва. Той е супер сложна система от защитно-приспособителни реакции на организма, които са се развили и усъвършенствали в хода на еволюцията. Отслабването на имунитета е често използван, но не съвършено точен израз. При имунодефицитните заболявания, имунитетът е компрометиран. Ако тази зима сте боледували 5 пъти, не е задължително имунитетът ви да е отслабнал. Може просто организмът ви да се е срещнал с агресивни, нови вируси, с които дори един здрав имунитет не може да се пребори ефективно и бързо.

„Да си прочистя организма“

Прочистването на организма обикновено се разбира като режима на Дънов, комбиниран с редовни клизми. Дали трябва да се прави или не, не смея да казвам. Но правилният израз що се отнася до „прочистването“, е „прочистване от токсини“.

„Не искам да се тровя с някакви химии“

Животът ни е химия. Билковите и хомеопатичните препарати също се изработват с химични методи. Разбира се, всеки има право да се лекува с чай с лимон, но понякога медикаментите спасяват животи, включително така омразните на всички антибиотици. По-добре натравяне с антибиотични химии, отколкото двустранна бронхопневмония, а често изборът е между двете.

„Искам да си изследвам целия организъм“

Много хубаво. Тогава обаче, трябва да сте наясно, че не може да разчитате на здравната каса да покрие всичко. Освен т.нар. „пълна кръвна картина“, за да си изследвате ЦЕЛИЯ организъм, трябва да ви направят ЕКГ, ехокардиография, ЯМР, ПЕТ скенер, сцинтиграфия, ехография на коремни органи, колоноскопия, гастроскопия, коронарография, ректален преглед, цитонамазка, иригография, обременяване с глюкоза, 200 кръвни теста, тестуване за алергии, туморни маркери, маркери за остеопороза, коронарография, изследване на стерилна урина, измерване на очното налягане и още много други.

Можете да посветите живота си на изследване на целия организъм, а може и да си го живеете.

 
 

Британският „кино-хирург“ Карл Дерик ще преподава сценарно писане в София

| от chronicle.bg |

Създаването на сценарии звучи като дълъг процес, запазен само за професионалисти. Карл Дерик ще разбие този мит по време на работилница за кино-писане, която ще се проведе в София през март.

Карл Дерик има 26 години опит в кино- и ТВ-индустрията, а от 12 години работи като “хирург на сценарии”. Продуцентските къщи търсят помощта му за истории, които се нуждаят от подобрения. В момента работи по два свои собствени проекта – бюджетен свръхестествен трилър и мултимилионна научнофантастична продукция. Дерик е бил и режисьор на втори снимачен екип, работил е като специалист по грим и специални ефекти, фотограф, музикант и скулптор. Участвал е в създаването на филмите от поредицата “Хари Потър”, “Гладиатор”, “Мумията се завръща”, “Братя Грим”, “007 Златното око”, “Гордост и предразсъдъци и зомбита”.

karl-in-action-4

“Повечето сценарии са замислени и написани много слабо. Трябва да променим това,” споделя Дерик. Неговият начин да се бори с посредствените истории е създаването на серията семинари и работилници за творческо писане “The Write Stuff”. През март в София ще се проведат две такива събития.

На 10 и 11 март е планиран курс, в който Дерик споделя основите за писане на сценарии. Участниците ще научат как да постигнат добър ритъм за своята история, как да изберат героите си, какви са ключовите елементи на добрия диалог и още много детайли от процеса.

Karl_directing

На 17 и 18 март ще се проведе практическа работилница, в рамките на която участниците заедно създават свой собствен сценарий. В реално време се преминава през целия процес на измисляне и планиране на филм, започвайки буквално от нищото. „В края на тези два дни ще имаме завършена концепция, сюжет, структура, герои, дори части от диалога. И всеки участник може да ги използва както прецени, дори да заснеме свой филм с тях,“ обяснява Дерик.

Както курсът, така и практическата работилница са подходящи дори за напълно начинаещи без опит в писането за кино. Познанията и опитът, придобити в рамките на “The Write Stuff”, могат да се приложат и далеч отвъд създаването на сценарии – за всякакви форми на творческо писане и разказване на истории.

karl-in-action-1

Семинарът “The Write Stuff” се провежда в DaDa Cultural Bar в София (ул. Георги Бенковски 10) на 10 и 11 март, а практическата работилница ще се случи една седмица по-късно, на 17 и 18 март. До 28 февруари са активни преференциални цени за ранна регистрация, а местата са ограничени.

 
 

Великият пост започва от днес

| от |

От днес – седем седмици преди Великден, след Сирни заговезни, започва Великият или Великденският пост.

Великият пост е най-важният от четирите постни периода през годината. През тази година Възкресение Христово или Великден е на 8 април, информира БТА.

Великият пост припомня за четирийсетдневния пост на Исус Христос в пустинята, въвежда в Страстната седмица и в най-светлия християнски празник Възкресение Христово – Великден.

Постът не е просто диета – въздържанието от определени храни /най-вече на тези от животински произход/ не е самоцелно. Идеята на поста е чрез лишаване на тялото, да се смири душата. Смята се, че когато пости и се моли, човек се доближава до Бога.

Великият пост е време за молитви и покаяние, като подготовката за него започва три седмици по-рано. Според православната традиция постът е най-строг през първата и последната седмица, особено през Страстната седмица и на Разпети петък. Първият ден, през който се разрешава риба, е Благовещение – на 25 март.

Строгият пост не се препоръчва на болни, на малки деца, на възрастни хора, на бременни жени и кърмачки.

През Великденския пост всяка седмица е посветена на някакво събитие или на личност, чиито дела призовават към смирение и покаяние. През първата седмица от поста ограниченията са по-строги, а богослуженията – по-продължителни. Тогава се освещава вареното жито, което се приготвя в памет на великомъченика Теодор Тирон и се празнува Тодоровден.

През втората седмица от Великия пост се чества Св. Григорий Палама, който развил учението за поста и молитвата. Третата седмица е посветена на Светия Кръст, за да напомни на вярващите за страданията и смъртта на Спасителя. Неделята от четвъртата седмица се посвещава на Св. Йоан Лествичник, написал съчинение за добрите дела, които довеждат до Божия престол. В съботата от петата седмица се чества Пресвета Богородица, а в неделята – Преподобната Мария Египетска – ярък пример за покаяние.

Съботата от шестата седмица /Лазаровден/ на Великия пост е посветена на възкресението на Лазар. Исус Христос го извел от гроба и го върнал към живот.

Шестата неделя /Цветница или Връбница/ е посветена на тържественото влизане на Исус Христос в Йерусалим в навечерието на еврейския празник Пасха.

Християнската църква нарича началото на Великденския пост „предверие на божественото покаяние“ или Голяма четиридесетница, през която хората, постейки, се отказват от своите грехове, „очистват се“ и се доближават до Исус Христос.