Мнението на Бог за майонезата

| от Иван Стамболов, 5corners.eu |

Често ги виждам да стоят на улицата със специално изработени стелажи, на които са подредени книги, списания и брошури. Обещават бързо и лесно да ни осветлят по редица важни въпроси – как да се справиш, когато те сполети трагедия; по какво се познава добрият приятел; интересува ли се Бог от теб; ще имат ли край страданията и т.н. Обикновено ги подминавам, пък и те не ми досаждат и не ме спират, прочели измамното затишие в стъкления ми поглед. Преди няколко дни обаче ме привлече едно от поредните заглавия:

Божият възглед за пушенето

Останах поразен от две неща: първо, че Бог е толкова всеобхватен, че има възгледи дори и по теми като тютюнопушенето, макар че Бог не би трябвало да има никакви възгледи, защото възгледи има наблюдаващ субект относно обекти извън него, а спрямо Бог външни обекти няма – Бог е „нещо, от което нищо по-голямо не можем да мислим“, както казва Анселм Кентърбърийски. Второ, порази ме откритието, че има хора, които очевидно са наясно с възгледите на Бог, знаят Неговото мнение и са в състояние да го споделят с нас, които не го знаем.

До стелажа стояха две луничави жени с балто-славянски вид, които се оказа, че говорят съвсем приличен български. Приближих се и поведох разговор:

- Виждам, че сте наясно какво мисли Бог за пушенето – казах.

- Да! – щастливо отговориха те и тутакси ми подариха брошура.

- А можете ли да ми кажете какво е мнението Му за пикантните сосове и холестерола? – попитах.

Жените започнаха да се кискат като нащипани ученички:

- Еми, такова… Хе-хе… Ама ние…

- Останах с впечатлението, че Бог има мнение по всички въпроси и че вие сте наясно с това Негово мнение.

- Да, но за сосовете и холестерола…

- Добре – снизходително отстъпих, – кажете ми какъв е възгледът Му за пушенето.

- В брошурата пише всичко.

- Не, искам вие да ми кажете.

- Добре. Животът е дар и като пушим, ние отхвърляме този дар. Това е в общи линии.

- Тоест, пушенето е тежък грях като самоубийството. И холестерола.

- Точно така! – зарадваха се жените задето им помогнах да са по-убедителни.

- А вие откъде знаете?

- Пише го в Библията! – отговориха те и веднага извадиха да ми подарят Библия.

- Не е ли много малка?

- Имаме и по-големи – грейнаха жените.

Обясних им, че не ми трябва нито един от размерите на техните Библии, защото притежавам две: новото синодално издание и цариградското издание от 1874 – Библията на пра-пра-прадядо ми, купена на връщане от Божи гроб. Обясних им също, че съм ги чел и двете, но не помня Бог да е говорил на някого от Пророците за пушенето, храносмилането, алергиите или модните прически. Дали не биха могли да се аргументират с цитати?

- Разбира се, вижте! – едната жена разтвори брошурата. – „Вие сте роби на онзи, на когото сте послушни.“ (Римляни 6:16) Можеш ли наистина да си послушен на Бога, ако си роб на тютюнопушенето?

Всъщност точният цитат от Посланието до римляните гласи: „Не знаете ли, че комуто предавате себе си като роби за послушание, роби сте на оногова, комуто се покорявате: или роби на греха, за смърт, или – на послушанието, за оправдание?“. Но реших да не издребнявам, макар че може би трябваше, защото когато се цитират такива текстове, трябва наистина да се цитират. Вместо това обаче реших да продам душата си на логиката:

- Казвате, че съм роб на този, на когото съм послушен, което ми пречи да съм послушен на Бог, ако съм роб на тютюнопушенето. Очевидно робството произлиза от послушанието и ако не си послушен на пушенето, не си и негов роб. От друга страна казвате, че послушанието е резултат от съзнателен избор на кого да си послушен, следователно няма проблем – пушенето, на което не си роб, защото не си избрал да си му послушен, по никакъв начин не пречи на послушанието ти към Бог. Но това са излишни разсъждения, защото Св. апостол Павел не споменава нищо за пушенето, следователно думите му не могат да служат като аргумент на тезата ви. Ако можеха, на основание същия текст аз щях да посъветвам малките деца да не слушат бабите си, защото ще станат техни роби, неспособни да са послушни на Бог.

Двете балто-славянски жени се посмутиха. Дожаля ми и реших да сменя темата.

- Вие всъщност какво правите тук на улицата? Защо раздавате тези книги?

- Искаме да помогнем на хората да намерят Бог.

- Искате да помогнете на хилядолетни православни мистици, богомили и исихасти да подредят представите си за Бог? Имате ли представа с какво се захващате?

- Много хора се спират да говорят с нас и си тръгват променени.

- Човекът търси Бог в храма и в сърцето си, а не на сергия на улицата. Това, което правите вие, е само в този свят и няма нищо общо с другия свят. В това, което правите, няма никакво тайнство. А вие по-добре от мен би трябвало да знаете, че тайнството не е просто символ на чудо и на Царството Божие, а е самото чудо и самото Царство Божие. В този смисъл ползата от вас е една и съща, независимо дали раздавате Библии или ластичета за коса.

- Ама вижте, ние стоим тук съвсем смирено и искаме само да помогнем.

Изведнъж ми стана глупаво. Защо се разправях с тези жени? Не изпадах ли в грозния грях на пустославието? Може би са прави те, а не аз. Може би понякога „уличното християнство“ е по-полезно от закостенялото, прекалено небесно и трудно разбираемо за много хора догматично православие. Често безкнижният човек може да има много по-силно чувство за Бог дори и от най-начетения богослов. Ако един човек, довчера лош, стане добър, спре да се напива и да пребива жена си, спре да краде, спре да лъже и мами, спре да богохулства – какво значение има коя е била причината? Дали тържествената литургия на Петдесетница или брошурката от уличната сергия. Дали канонично изписаната абсида, пред която коленопреклонно отправя молитва, или простоватата проповед на протестантския пастор. Кое е по-добре – да останеш далеч от Бога, залутан в древни и отвлечени догмати, или да Го приемеш в сърцето си така, както приемаш радостта от цъфналите напролет череши?

Тръгнах си и пожелах на жените приятен ден. Казах им, че вероятно са прави те, а не аз. За малко дори да се извиня за гордостта си, но гордостта не ми позволи да го сторя. Докато вървях, завъртях брошурата в ръце, за да я огледам отвсякъде. И тогава видях ситните букви, които указваха, че четивото се издава и разпространява от „Свидетели на Йехова“. Ето защо ми прозвуча толкова странно цитатът от Евангелието – както е известно йеховистите се занимават главно с пренаписването на Стария и Новия завет, като за себе си оставят правото да бъдат последна инстанция при тълкуването им. Те са тези, които не признават троичността на единия Бог и приемат Христос за творение на Йехова, само малко по-съвършено от обикновените човеци. Те не признават празниците и националните символи, карат хората да се изолират от света и забраняват кръвопреливането, защото го смятат за канибализъм. Те са тези, които осъдиха България в Страсбург, за да я изнасилят да регистрира сектата им. Тази регистрация очевидно им дава право „смирено да стоят“ на улицата, да спират хората и да им казват, че Боговъплъщението не се е състояло, следователно не е възможен никакъв път за Спасение.

Прекръстих се, влязох в църквата и запалих свещ.

 
 

Къде са пушили за първи път

| от chr.bg |

Американски археолози и химици изследваха артефакти, открити в края на 30-те години на 20-и век при разкопки на обект на древно индианско селище, и откриха тръбичка за пушене на над 3000 години със следи от тютюн по нея.

Според учените своеобразната лула била използвана за медицински цели. Тя била открита в скала близо до мястото, където се сливат реките Флинт и Тенеси. Понастоящем мястото на разкопките е залято с вода вследствие на построения наскоро бент недалеч от Гънтърсвил в северната част на Алабама. След като били открити, тръбичката за пушене и други артефакти били поставени в пластмасови пликове и изпратени в държавно хранилище в Алабама. Там тръбичката за пушене е регистрирана с номер FS74.

Учените изследвали артефактите с помощта на масспектрометрия, за да идентифицират химичните вещества във вътрешността им. Оказало се, че във вътрешността на находката с номер FS74 има следи от тютюн. При това било установено, че откритите край тръбичката за пушене животински кости датират от 1685-1530 г. пр. Христа. Резултатите показват, че тръбичката била предназначена за пушене и сама по себе си е най-древното доказателство за употреба на тютюн в Северна Америка.

 
 

Wizz Air стартира своята програма за обучение на пилоти в България

| от chr.bg |

Wizz Air днес обяви старта на своята Академия за пилоти – Wizz Air Pilot Academy, в България. Тази програма предлага на младите, които имат малък или никакъв летален опит, уникалната възможност да получат лиценз за търговски пилоти и перспективата да работят като такива в Wizz Air.

В рамките на програмата парньорските училища за пилоти – Tréner Kft в Нирегихаза, Унгария, и Egnatia Aviation в Кавала, Гърция, ще осигурят висококачествено обучение, следвайки стандартите на Wizz Air. Авиокомпанията пък ще подкрепи кадетите по програмата, отговарящи на определени условия, чрез финансиране на значителна част от техните такси за обучение, за да ги улесни по пътя към мечтаната кариера на пилот. Това финансиране е под формата на срочен заем, който кадетите ще трябва да започнат да връщат едва след като стартират кариерата си в Wizz Air.

Интегрираната тренировъчна програма се състои от 750 часа наземни курсове, 60 часа – в симулатор и 145 часа полети, в продължение на 17 до 21 месеца. По време на това начално обучение кадетите получават и развиват необходимите знания и умения, за да стартират кариерата си на пилот в Wizz Air и да подкрепят значителното разширяване на авиокомпанията.

От самото начало целта на Wizz Air Pilot Academy е да предостави достъпно и качествено обучение на всички кадети по програмата, напълно подготвяйки ги да започнат кариера в Wizz Air. От старта на академията в Полша и Румъния са започнали два курса, като първата група кадети от Полша премина първо оценяване след 5 месеца интензивно обучение със 100% успеваемост. След като завършат Академията за пилоти и всички необходими обучения, те могат да започнат работа като първи офицери в Wizz Air и да продължат да се развиват кариерно като треньори или командири на Airbus A320/A321s.

Wizz Air наскоро отпразнува присъединяването на 100-ия самолет към флотилията си и то само 14 години след като авиокомпанията стартира дейност. WIZZ ще продължи да развива мрежата си, водена от амбицията след 10 години или по-малко да се превърне в една от 5-те водещи авиокомпании в Европа с 10 000 служители и 300 самолета, превозващи 100 милиона пътници на година. Плановете за бъдещ растеж включват поръчки за доставка на още 268 самолета от ново поколение до края на 2026 г., което ще създаде допълнителни възможности за кариерно развитие на служителите на Wizz Air.

Wizz Air скоро ще започне да набира персонал в България за обучителни курсове за пилоти, които ще стартират през септември с Egnatia Aviation в Гърция и през ноември с Tréner Kft. WIZZ също така ще даде възможност на кандидатите да се срещнат с екипа на Wizz Air Pilot Academy лично на един от предстоящите Дни на отворените врати.

 

Предстоящи дни на отворените врати на Wizz Air pilot academy

ДАТА Училище за пилоти ГРАД МЯСТО
6 юли 2018 г. Tréner Kft. Варна Golden Tulip Varna
6 юли 2018 г. Egnatia Aviation София Suite Hotel Sofia
7 юли 2018 г. Egnatia Aviation Варна Golden Tulip Varna
8 юли 2018 г. Tréner Kft. София Suite Hotel Sofia
 
 

Мечтите, които няма да се сбъднат, ако спреш да работиш в офис по 8 часа на ден

| от chronicle.bg |

„Ще напусна офиса и ще работя от вкъщи на свободна практика!“

„Ще напусна, защото ме ограничава стоенето от 9 до 5 в офиса.“

Или върховното:

„Ще напусна, за да се развивам, защото не искам да влизам в машината на фиксирания 8-часов работен ден.“

Мисли, които се въртят в почти всяка милениалска глава. Прекрасни на теория, трудно осъществими на практика.

Добавете към тези „аргументи“ и някой чиклит роман и представата е на една ръка разстояние. Напускате работа, на втория ден пиарите на „Ив Сен Лоран“ се свързват с вас, за отидете на Малдивите и да ви снимат голи за рекламата на новия им парфюм. После звънят от „Прада“, „Гучи“ и свършвате на корицата на септемврийския брой на „Воуг“.

Или пък на третия ден след напускане на работа от комитета на „Пулицър“ ви пишат, че сте награден за невероятната ви поезия, вдъхновена от момичето от Люлин 3.  Следват тонове бестселъри и участия в риалити шоута. Остава само да треснете молбата си за напускане на бюрото на шефа.

Да, работата всеки делничен ден от 9 до 5 е нещо крайно досадно. Както впрочем и половината живот. Разбира се че да прекарваш осем часа на ден, пет дни в седмицата на едно бюро в офис, заедно с още десетина колеги и денят ти да минава под ритъма на щракащи клавиатури, не е най-прекрасната работа. В един момент омръзва. А днес милениалите са на върха си и упорито скандират колко ограничаващо е да работиш по 8 часа на ден в офиса. Мисълта за самостоятелно индивидуално развитие е все по-изкушаваща.

Прекрасно, дано се случи на всеки, който го пожелае. Нека все пак уточним няколко неща, които няма да ви се случат (особено у нас), ако напуснете работа и решите да пишете своя собствена версия на чиклит роман.

Няма да изживеете своя „Яж, моли се и обичай“. Знаем, че дори тези, които наричат книгата „боклук“, искат да им се случи същото, но не – няма. Дори Елизабет Гилбърт е трябвало да работи поне 16 години в офис, докато си позволи да напусне. Още повече, (и това тя самата го казва), тя подписва договор с издателство да напише точно тази книга, което й отстъпва финанси, за да пътува 3 месеца в Италия, 3 в Индия и 3 в Бали. Така че нещата са с една идея по-подсигурени и човек е с една идея по-опитен преди да се впусне в подобно начинание. Та да, няма да направите околосветско пътешествие и да издадете бестселър. Но може да пробвате с булевардна стихосбирка (защото ще я пишете на някой булевард) „Яж, пости и се надявай“.

Няма да срещнете съвършената любов. На ментално ниво ще бъдете твърде заети да мислите как ще вържете двата края. А на материално, голяма е вероятността да не си платите интернета или телефона и да останете без Facebook, Tinder, Grindr и всичките съвременни способи за запознанство с нови хора и „опознаване на нови култури“. А вечеринки вече няма…

Няма да превърнете таланта си в кариера за милиони. Историята просто не познава такъв случай. Стивън Кинг е работил много време в обществена пералня още преди да напише „Кери“. Тенеси Уилямс е работил три години във фабрика за обувки и пише всеки ден, предимно нощем. Чак след години идват „Трамвай Желание“ и „Котка върху горещ ламаринен покрив“. Джоан Роулинг години наред е била учителка. Схванахте ли идеята? Свободата си има цена. И тя винаги е 8-часов работен ден. За всички, дори за онези с яките снимки – човекът зад апарата е много вероятно да е, както казва приятелка на приятелка, „некво IT”.

Няма да можеш да обвиняваш никого. Мда, когато си в екип с още 15 човека все има на кого да стовариш вината за собствените си грешки. А това, всички знаем, е много сладко. И е много кофти, когато нямаш избор, че твоята тъпотия си е само твоя тъпотия. Помислете за това преди да напуснете.

Няма да откриеш вътрешното си Аз, което да те направи щастлив и блажен. Няма и да усетиш свободата. Ще усетиш просто временното блаженство да не зависиш от определена група хора. Но много скоро ще дойде следващата такава. И ще откриеш, че си още по-далеч от свободата.

За да не кажете сега, че мразим милениалите и сме черногледи, ето няколко прекрасни неща, които Ще ви се случат:

Ще си плащате сами осигуровките.

Ще пиете по-малко (защото пиенето е пари)

Ще ходите повече пеша (защото и пътуването е пари)

Ще преотктриете сладостта на краткотрайните флиртове (защото дълготрайните връзки изискват някаква минимална стабилност в чудото, наречено живот)

Ще заздравите връзката с мама, тате и баба (да са живи и здрави и дълго да ви гледат)

И накрая нека само уточним, че няма нищо лошо в стремежа на човек към самоусъвършенстване, свобода и професионално развитие. Лошо е , когато мечтаем правопропорционално на възможностите си.

 
 

Най-секси селфитата за Деня на селфито

| от chr.bg |

Телефоните и социалните мрежи преобърнаха живота ни за добро. А не както скоро бяха казали някакви писатели, че социалните мрежи били парадоксални, защото хем сближавали хората, хем ги правили по-самотни. Фантасмагории!

Но нека не си разваляме доброто настроение, защото днес е празник! Днес, приятели, е Денят на селфито!

„Ама, Хроникъл, аз мразя селфита!“ Ти мразиш селфита, защото не си ни разглеждал галерията, скъпи читателю! Днес събрахме едни от най-секси селфитата от Instagram. Можеш да им се порадваш по-горе, а ако сме изпуснали някое – напиши ни коментар във фейсбук.