Митническият съюз, предложен на Украйна – опит на Русия да запази сферата си на влияние в постсъветското пространство

| от |

655-402-putin

Москва, Елеонор Дерми и Олга Ротенберг от Франс прес

Митническият съюз, в който Русия се опитва да привлече Украйна, е зародиш на проект за Евразийски икономически съюз между бивши съветски страни, на който много държи руският президент Владимир Путин.

Идеята за съюз между бивши съветски партньори дълго време бе потънала в забрава, но бе извадена на преден план от руския лидер, който през 2005 г. определи разпадането на Съветския съюз като „най-голямата геополитическа катастрофа“ на 20-и век.

Няколко предишни инициативи бяха довели само до ограничено сътрудничество, но през 2010 г. влезе в сила Митническият съюз между Русия, Беларус и Казахстан и това беляза нов етап във волята на Москва да възстанови влиянието си сред бившите си съюзници.

Още повече, че през 2011 г. руските власти обявиха намерение до 2015 г. да превърнат тази чисто митническа структура в Евразийски икономически съюз, към какъвто призовава Владимир Путин.
Путин подчерта пред в. „Известия“ необходимостта от „модел на силно и наднационално обединение, способен да се превърне в един от полюсите на съвременния свят“.

„Митническият съюз ясно се възприема от Русия като основно средство за преобразуване на постсъветското пространство“ чрез предлагане на алтернатива на ЕС, коментират в изследване от 2012 г. експерти от научния център Чатъм хаус.

„Русия иска да се противопостави на ЕС, искаме да запазим сферата си на влияние и да не оставяме близки до нас страни да се включат в тази на ЕС“, заяви Алексей Макаркин от московския Център по политически технологии.

През септември Кремъл удържа победа като убеди Армения, която дотогава се надяваше да сключи споразумение за свободна търговия с Брюксел, да се присъедини към Митническия съюз, което носи важни икономически преимущества.

Русия не закъсня да благодари на съюзника си като го освободи от 30-процентното мито, което дотогава оскъпяваше арменските покупки на руски петрол и като му даде преференциални тарифи за закупуване на въоръжение и природен газ.

Малката бедна централноазиатска република Киргизстан също изрази намерение да влезе в Митническия съюз.

За Москва обаче големият залог е Украйна – страна с 46 милиона души население, истински индустриален потенциал и пряка граница с ЕС, отбелязва Алексей Малашенко от руския клон на Центъра Карнеги.

„Без Украйна Евразийският икономически съюз ще изглежда непълен, докато присъствието ще промени формата му. С Украйна той ще е истински международен съюз“, смята той.
На това и се дължи яростната борба, която води Русия, за да задържи Киев под свой контрол.
Украинските власти дълго време отблъскваха опитите на Москва по тази тема, но влошилата се икономика промени обстоятелствата.

Тогава Русия изигра картите си, от заплахи за ответни мерки в случай на по-тясно интегриране с ЕС до привлекателни предложения в противния случай.

Тази тактика бе разкритикувана от украинската опозиция, която в събота обвини президента Виктор Янукович, че продава страната си на Русия. Според някои слухове той се съгласил за влизане в Митническия съюз, но те бяха отречени както от Киев, така и от Москва.

В статия, публикувана няколко дни преди това във в. „Файненшъл таймс“ бившият украински прозападен президент Виктор Юшченко обвини Русия, че иска „да възстанови съветския модел чрез привидно безобидни проекти Митническия съюз и общото икономическо пространство“.

В действителност „тези структури нямат нищо общо с икономическа интеграцияи трудно може да се определят като партньорство. Целта им е само една: да прехвърлят държавния суверенитет към Русия и да се унищожат конкурентноспособни индустрии в нейно съседство“, писа той. /

 
 

Най-добрите роли на Мила Йовович

| от chronicle.bg |

Мила Йовович има специално място в сърцата ни, не само заради филма „Chronicle“ от 2012, в който участва. Тя ни е присърце и заради зелените си очи, славянския си произход и защото днес има рожден ден. По този повод събрахме 

Тя е родена в Киев, Украйна в семейството на сръбския лекар Богдан Йовович и руската актриса Галина Логинова. Семейството се премества в Лондон, след това и в Сакраменто, Калифорния, а накрая завършват в Лос Анджелис, Калифорния.

Тя следва съдбата на майка си и става актриса. Дебюта си като актриса прави на 13 години в „The Night Train to Kathmandu“ на Disney. Следват „Two Moon Junction“ и „Return to the Blue Lagoon“.

В семеен план Мила претърпява няколко неуспешни брака – първият на 16 години, когато се омъжва за актьора Шон Андрюс. Бракът им се проваля не след дълго и през 1997 година се омъжва повторно за режисьора Люк Бесон, с когото пък се развежда 2 години по-късно. През 2009 Йовович се омъжва за дългогодишния си приятел, режисьора Пол Уилям Скот Андерсън, от когото има дете. Сватбата се е състояла в дома им в Бевърли Хилс, Калифорния, пред 50 гости.

 
 

Мъж се опита да обере банка с ароматизатор

| от chronicle.bg |

Банков обирджия беше заловен след като се опита да извърши обир, използвайки флакон ароматизатор, за да заплаши служителите. 

След като търси в Google „Как да ограбя банка“, Саймън Джоунс, на 38 години, взима колата на гаджето си без нейно знание, докато тя разхожда кучето, и се опитва да извърши обира. С маска на главата, ръкавици и очила той изчаква спокойно 15 минути на опашка, за да стигне на касата. След това казва на касиерката, че във флакона има киселина и не се страхува да я използва. Тя му дава парите, които иска, но в една от пачките има проследяващо устройство.

SEI_44269876-323e-e1544776143488

Той бяга с колата на приятелката си, но ударът му е бил толкова аматьорски, че го хващат само след няколко часа. По думите на прокурора Джейн Вау: „Един от клиентите на банката казва, че човекът не е изглеждал много както трябва и затова са извикали полиция. Мениджърът на клона го пита може ли да помогне с нещо, защото преценява, че Саймън има болест на кожата.“ Саймън отговаря: „Не“. „Мениджърът на банката трябва да постъпи внимателно, защото не знае дали клиентът има проблем и ще го обиди или той ще обира банката“, продължава Вау.

Служителите, станали свидетели на събитието, са пуснати в отпуск, за да се възстановят психически. Един от тях каза: „Имах чувството, че съм в паралелна вселена и това не се случваше на мен. Имаше деца в банката, имаше и хора в инвалидни колички. Всички можехме да бъдем наранено от действията на този човек.“

Присъдата на Саймън Джоунс е 40 месеца. Флаконът е съдържал фабричната си течност, а не киселина.

 
 

Тази година няма да купувам подаръци

| от Брайън Бернард |

Миналата седмица някой е офиса ме попита дали ще участвам в тайния Дядо Коледа. Възпитано отказах.

Не е заради парите – имаше ограничение от $5. Помислих си: „Не. Коледата вече причинява достатъчно стрес. Защо трябва сега да харча пари и по колегите си.“  От тук мога да чуя какво си мислите: „Уау! Как може да си толкова стиснат. Става въпрос за $5. Такъв си Чичо Скрудж. Отпусни се малко.“ Това поне бяха думитв на сестра ми.

В последно време обаче мнението ми за коледните подаръци се преобърна. Първо да отбележа, че не е защото не харесвам Коледа. Струва ми се обаче, че Коледа се натовари с нереални очаквания. По принцип трябва да е най-хубавото време от годината, но за много хора означава само стрес и заеми. А за това, извинявам се, но до голяма степен са виновни подаръците.

Във Великобритания, която е богата държава, за миналата година един на всеки 7 британци е имал финансови притеснения около Коледа. Подаръците и празнуването вкарват много хора в дългове – към банки, към фирми, към приятели… Каква е редовната ситуация: обикаляме претъпканите магазини и молове, за да купуваме подаръци за близките им един ден от 365 и дори не е техният рожден ден, те се радват за малко и така. И за какво е всичко това? Заслужава ли си? Наистина – никак не си заслужава!

Не казвам, че ако купуваш подаръци си консуматрско чудовище, въобще не казвам това. Казвам, че всеотдайността да намериш хубав и достоен подарък, обикновено води до мимолетна радост. Аз лично не съм купил нито един подарък и казах на всички, че аз самият не искам. Ако се поддам на социалните очаквания, ще купя по един мъничък подарък на всички, но не искам да правя дори това.

Когато бях млад, след ваканцията съучениците ми се фукаха колко подаръци са получили: Аз получих 50, аз получих 100, аз получих 200 (да бе…). Имаше и такива, които са получили малко и ги беше срам да се обадят. Или пък и лъжеха – като мен. Това не е по вина на детето. Някои казват, че е заради родителите, но дори и те се опитват да живеят по социалната нормата, че ако купят много подаръци и сложат богата вечеря, ще имат перфектната Коледа.

Веднъж си говорих с един езичник и този разговор промени цялото ми виждане за празника. Тя ми разказа за „годишното колело“ – сезонните празници, които имат езичниците, включително и такъв през декември. Тогава те вярват, че всички трябва да спрем и да хибернираме. Вместо това ние правим точно обратното: работим повече, за да изкараме повече пари.

Коледа трябва да е период, в които се отпускаме след цяла година усърдна работа, събираме се с близките си и си прекарваме весело и спокойно. Отново – не казвам, че ако купуваш подаръци си консуматрско чудовище. Сестра ми с радост ще си признае, че подаръците са любимата й част от цялото събитие и това е съвсем окей. Кой не обича да получава подаръци?

Мисълта ми е, че не трябва да се чувстваме задължени – без значение какви са обществените нагласи по въпроса. Също така не трябва и да се впечатлявате или засягате, ако някой ви налага обратното. Както когато Гринч открадна всички подаръци – това съвсем не провали Коледата на хората. Може би ако намалим паниката около подаръците, ще се радваме повече на неща като семейството, приятели и любов. Ако трябваше да избирам между подаръците и време със семейството ми, знам много добре кое щях да избера и това никак не ме прави Чичо Скрудж.

 
 

Михаел Шумахер вече не е на легло

| от chronicle.bg |

Легендата на Formula 1 Михаел Шумахер се възстановява добре след ски инцидента, който го остави с тежки наранявания по главата. През 2013 година на екскурзия във Френските Алпи той пада с висока скорост, докато кара ски, и удря главата си лошо в камък.

Сега вече той не е прикован за леглото и може да диша без тръбички.

Той все още получава медицински грижи, които му струват по 50 000 паунда (почти 110 000 лева) на седмица. Негови роднини и приятели казаха, че 7-кратният шампион продължава да се лекува в дома си в Лейк Женева в Швейцария вместо в клиника. Обмисля се обаче трансфер в клиника в Далас, Тексас, която специализира в мозъчни травми. Нейният директор Марк Уийкс каза за немското списание Bravo: „Имаме много опит с пациенти с подобна травма. В Европа най-вероятно няма клиника, която лекува толкова случаи колкото нас.“

Близките на Шумахер пазят в тайна състоянието му. Адвокатът им Феликс Дам направи най-ясен знак по отношение състоянието на клиента си през 2016 година, когато заведе дело срещу немското списание Bunte заради история в него, в която се твърди, че Михаел може отново да ходи. „Той не може да ходи“, каза Дам, a а Сабине Кем, мениджърка на състезателя, потвърди: „За съжаление сме принудени от скорошни новинарски материали да разясним, че твърдението, че Михаел може да се движи е напълно грешна. Такова твърдение е безотговорно, защото имайки предвид нараняванията му, в момента личното пространство е много, много важно.“