Мистичното хоби и „Envelope“

| от |

Преди време събирах старинни ключове и катинари, но честно казано много отдавна не ми е попадало нещо наистина изключително интересно и стойностно. Сега хобито ми е на тема стари фотографии.
Един приятел, също запален по издирването на такива фотографии, казва че сме „фотоархеолози“.

0_97ff2_a6969a34_XL
Чувал съм за всякакви странни колекционерски хобита, дори за леко откачени или ексцентрични такива. Обаче, за хобито за което ще прочетете по-надолу не бях чувал. Намирам го за доста интригуващо. А края на историята свършва и малко мистично.

Става въпрос за съветския писател Евгений Петров, същия, който съвместно с другия гений на фейлетоните Илья Илф написват знаменитите и неповторими и досега „Дванадесет стола“ и „Златния телец“. Евгений е имал хоби да събира пликове от писма. Но, не става дума за всички хартиени пликове попаднали в ръцете му от безбройните редакционни кореспонденции, а за собственоръчно изпратени пликове. Човекът измисля прекрасен метод за колекциониране на пликове и марки от неизвестни места или места, които никога няма да посети. Сяда и съставя писмо, което изпраща в чужбина, но адресът е напълно измислен, в това число и името на получатела. Естествено, след няколко месеца писмото се връщало до домашния му адрес цялото облепено с печати и шарени екзотични марки и червена щампа – „Адресата на получателя е неверен“.

Именно такива пликове за писма колекционирал писателя. И ето го чудото:
– през пролетта на 1939 година, Евгений Петров решил да пусне един плик до поредния несъществуващ адресат. Този път посока до Нова Зеландия. Ах, така искал да получи след месец-два съответния шарен плик!!!! Измислил си и града на получателя – Хайдбервил, в който на улица Райтбич, в дом №7 живяла някоя си Мерил Юджийн Уийзли. Този път Евгений се увлякъл в играта и дори вложил в плика и кратко писмо:

„Драга моя Мерил! Приеми Моите Искренни съболезнования за кончината на чичо Пийт!
Кураж приятелко!!
И моля те да ми простиш, че толкова дълго не съм ти отговарял на писмата.
Как е Ингрид? Целуни дъщеря си, навярно тя вече е голямо момиче.
Чакам с нетърпение твоя отговор,
твой Евгений“.

От момента на изпращането на писмото минали повече от два месеца, а върнатият плик не се получавал обратно. Писателя решил, че пратката се е загубила някъде по трасето и започнал дори да забравя за него. Но, през август – присмо все пак пристигнало. За огромно учудване на Евгений – имал и съответния отговор!

Изначално Петров решил, че някой се майтапи с него в духа на собственото му послание. Но, когато прочел обратния адрес на гърба на плика, разбрал че няма шега. На мястото за адреса на изпращача пишело: “Нова Зеландия, Хайдбердвил, ул. Райтбич 7, от Мерил Оджийн Уeйзли”. И всичко останало било подпечатано със син печат: “Нова Зеландия, поща Хайдбердвил”!

Текста на писмото гласял:

„Драги Евгений! Благодаря за съболезнованията!
Нелепата смърто на чичо Пийт ни изкара от релси за около половин година, но се пооправихме. Надявам се искренно да ми простиш за задръжката на отговора на твоето писмо.
Ние с Ингрид често си спомняме двата чудесни дни прекарани с теб заедно.
Глория е пораснала страшно много и есента ще бъде 2-ри крлас. Тя и досега пази мечока, който ти и донесе от Русия”.

Петров никода не е пътувал в посока Нова Зеландия и затова бил повече от поразен. Още повече се зачудил на фотографията, вложена в писмото, на която някакъв висок и едър човек ….прегръща самия него – Евгений Петров! На обратната страна на снимката било написано „9 окт.1938 година”.
Писателя си спомнил, как точно на тази дата му призляло страшно в работата и бил откаран по спешност в болница, почти в безсъзнание. Диагнозата била: тежко възпаление на белите дробове – двойна бронхопневмония. В следващия период от няколко седмици, лекарите се борели за живота на Евгений. На роднините било съобщено, че писателят няма почти никакви шансове да оцелее.

На Петров все пак му се сторило, че писмото от Нова Зеландия е повече недоразумение, отколкото мистика, затова седнал да драсне два реда в отговор на Мерил. Която и да е тя. 

Малко след като пратил плика със съдържанието му, започнала Втората Световна Война. Евгений Петров още от първите дни на военните действия бил мобилизиран за военен кореспондент на в.“Правда” и “Информбюро”. Променил се доста, вероятно подтиснат от трудните военни дни. Не разговарял с никой – нетипично за веселяка Женя. Колегите му вадили думите с ченгел от устата – едвам дочаквали отговор от него, толкова станал затворен и мълчалив. А чувството му за хумор изглежда съвсем се изпарило.

Историята не свършва забавно.

През 1942 година Евгений Петров лети със самолет от град Севастопол към столицата. През нощта самолетът е свален от немците някъде в Ростовска Област. Мистика – в същия този ден, когато станало известно за крушението на самолета и гибелта на пътниците му, на домашния адрес на писателя пристигнало писмо от Нова Зеландия. Мерил Уийзли пишела, как се възхищава от героизма на съветските воини и се безпокои за живота на Евгений.

Впрочем, отговора на новозеландката съдържал и следните редове:

– “Помниш ли Евгений, как се изплаших, когато ти влезе да се къпеш в езерото?!
Водата бе ужасно студена. Но, тогава ти ми каза, че по-скоро ти е било писано да катастрофираш със самолет, а не да се удавиш. Моля те – пази се! И ако може избягвай да летиш!”.

По мотиви на тази история наскоро бе заснет филмът „Envelope“, в главната роля бе Кевин Спейси:

Николай Крижитски

 
 

Кристиян Диор: странностите на създателя на New Look

| от chronicle.bg |

Винаги сме твърдели, че за да усетиш истинското влияние на модата, трябва да се вгледаш в нейните основоположници – тези, които от 80 години насам продължават да вдъхновяват съвременните марки. Няма да се уморим да го повтаряме.

Днес отдаваме почит на един творец, чието име е еквивалент на думата „мода” – Кристиян Диор. Дизайнерът на рокли, които са кошмар за съпрузите и мечта за съпругите. За него Шанел казва: „Само човек, който не харесва жени, може да причини такова неудобство на жена.”, имайки предвид тесните му рокли, трудни за обличане и сваляне. Независимо от това, през 1947 година колекцията New Look променя начина, по който се обличат жените по цял свят слага началото на нова епоха в модата.

Името Диор е много повече от „модна къща” и известна марка. Зад четирите букви стои онзи масивен мъж, за когото родителите имат планове да стане юрист или политик, но той започва да рисува скици, за да се издържа. Биографията му се простира далеч отвъд нечовешки тънкият женски кръст и широки поли.

В чест на 113-ия му рожден ден, днес напомняме някои от интересните факти в биографията на един от любимите ни дизайнери, от времето, когато в модата имаше гении.

модели на Кристиян Диор през 50-те
Getty Images

Вечната Belle Époque

Годините на Втората световна война са тежки за модата във Франция. Почти всички материални ресурси се насочват към армията, в това число и платовете. Затова след 1945 г. жените не просто приемат, а се влюбват в пищните тоалети на Диор, който е пионер в разточителството на материали. Дизайните му са вдъхновени от La Belle Époque – епоха, чийто символ за дизайнера е неговата майка, Изабел Кардамон – жена, която той безусловно обожава. За него тя е символ на стила, красивите тоалети и тънката и елегантна фигура.

Усет към изкуството

Преди да се посвети на модата, Кристиян Диор, по настояване на родителите си, постъпва в училището за политически науки в Париж (École des Sciences Politiques ) през 1925 година. Когато се дипломира, баща му решава да му „подари” художествена галерия – място, в което ще се излагат творби на Пикасо, Жан Кокто, Жорж Брак. Именно в тази галерия за първи път е изложена творбата на Салвадор Дали „Упорството на паметта”.

Кристиян Диор, модел
Getty Images

Анархист

Кристиян Диор е поредното доказателство, че въпреки стереотипите за суеверията в модата, това е един политизиран свят, в който отделните личности са на почит. Самият той по време на обучението си в училището за политически науки, за кратко е последовател на анархизма, дори се определя като такъв. Въпреки това обаче, прекарва няколко месеца в Съветския съюз, където изследва влиянието на социализма.

Роднините му вдъхновяват един от известните му парфюми

Вярна към склонността на семейство Диор към бунтарство, сестрата на на Кристиян, Катрин, е член на Френската съпротива по време на окупацията на Франция от нацистите през Втората световна война. Заловена е от „Гестапо“ е транспортирана в концлагера в Равенсбрюк, където остава затворена до освобождаването му през 1945 година. Две години по-късно първият парфюм на Диор, „Госпожица Диор” (Miss Dior) е почит към героизма на Катрин.

модели на Кристиян Диор през 50-те
Getty Images

Разточител

Кармел Сноу, главен редактор на Harper’s Bazaar между 1934 г и 1958 г. налага израза New Look , на основа на следвоенната революция в модата, предвождана от дизайнера. Въпреки това други не са били толкова очаровани от работата му и протестират срещу разхищението на платове. Разточителството е в разрез с довоенната мантра „изработи, използвай и поправи. Заради това Диор си спечелва прякора The Tyrant of Hemlines (букв. тиранът на полите).

Суеверия

Суеверността на Диор става все по-голяма с годините. Винаги когато представя нова колекция, той кръщава един модел на родния си град Гранвил. Поне един модел трябва да носи букет от бели лилии, и в никакъв случай шоуто не трябва да започва без предварително разчитане на картите таро.

Кристиян Диор
Getty Images

Ваната

В некролога му в New York Times от 1957 г. се казва: „Зад огромната империя непрекъснато стои закръгления господар с розови бузи, който два пъти в годината се оттегля от света, за да създаде колекциите си. Голяма част от това време той прекарва във ваната, най-често в огромната си вана от зелен мрамор със сребърни елементи и кранчета с форма на глави на лебед. Докато се кисне в нея с часове, той рисува скиците.”

Смъртта му остава загадка

Воден от желанието си за почивка, през октомври 1957 година, Диор отива във вила в Монтекатини, северна Италия. Там на 24 октомври получава трети (и последен) инфаркт. Официалната версия е, че инфарктът е причинен от нездравословно хранене, но версиите и до ден днешен гравитират между сензацията и истината. Някои твърдят, че дизайнерът умира след задавяне с рибена кост, други, че инфарктът е получен след игра на карти, а един от близките му, Алексис фон Розенбърг, Барон дьо Реде, казва, че Диор умира след екстремен сексуален акт.

ив сен лоран  на погребението на Кристиян Диор
Ив Сен Лоран на погребението на Кристиян Диор

Наследникът

На погребението на Кристиян Диор присъстват над 2500 души – роднини, приятели, клиенти. Най-голямата тежест пада върху 21-годишния тогава Ив Сен Лоран. Момчето работи за „Диор” от две години и сега е назначен за творчески директор на модната къща. Списание LIFE прави снимка на Ив в деня на погребението на Диор, на която виждаме следващия голям дизайнер в характерното за него меланхолично състояние. Следващата колекция на марката ще бъде създадена от Сен Лоран и ще го превърне в „Малкия принц на модата” – началото на кариера, която ще продължи няколко десетилетия и ще остави още по-траен отпечатък в модата.

 
 

Ед Шийран ще се жени

| от chronicle.bg, по БТА |

Поп певецът Ед Шийран заяви, че ще се ожени за приятелката си Чери Сийборн, предаде Франс прес. „Сгодихме се в края на миналата година – поясни той в Инстаграм, качвайки снимка, на която се вижда, че целува годеницата си. – Влюбени сме и сме много щастливи. Котките ни също са радостни.“

„Хубаво е да срещащ известни личности, но това не е най-важното – каза миналата година популярният певец и композитор пред в. „Сънди таймс“. – Един ден това ще приключи. Знам, че тогава единствено Чери ще е до мен.“

26-годишният Шийран е сред най-продаваните изпълнители в света. Спечелил е няколко награди „Грами“ и БРИТ. Той стана световноизвестен през 2014 г. с хита си „Thinking Оut Loud“.

Най-новият му албум „Divide“ подобри рекорд в платформата Спотифай – 57 милиона слушания през първия ден след излизането му.

 
 

Дискусията за Истанбулската конвенция започва в 11ч. в СУ

| от chronicle.bg |

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева организира обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие.

Във форума, който ще бъде открит от 11.00 часа в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, ще участват депутати, представители на изпълнителната власт, на неправителствени организации, експерти и др.

Текстът на Конвенцията е публикуван на сайта на Народното събрание.

БНТ 2 ще предава дискусията пряко.

Също от 11 ч в градинката между Народно събрание и Софийския университет е организирана демонстрация в подкрепа на ратификацията на Истанбулската конвенция. Организатори на инициативата са близо 200 неправителствени организации, подкрепени от представители на академичните среди и граждани. „Защото за нас всеки един човек, измъкнат от живот с насилие, е огромна победа. Това е нашата кауза“, пишат в отворено писмо организациите.

 
 

Жулиет Бинош спечели награда French Cinema

| от chronicle.bg, по БТА |

Жулиет Бинош спечели наградата „Френч синема“ за популяризиране на френското кино в чужбина, предаде Франс прес.

„Впечатляващо е да получиш награда в родината си – каза 53-годишната актриса, след като бе удостоена с приза на организацията „Юнифранс“, отговаряща за популяризиране на френското кино в чужбина. – Френското кино се отличава с изключително разнообразие. Осигурена му е система за поддръжка, популяризиране и финансиране, която трябва да бъде съхранена.“

„Жулиет винаги намира своето място, независимо каква е националността на филма, в който участва“, заяви президентът на „Юнифранс“ Серж Тубиана. Наградата й бе връчена от министърката на културата на Франция Франсоаз Нисен.

Жулиет Бинош е сред най-известните френски актриси в чужбина. През 1997 г. тя спечели „Оскар“ за актриса в поддържаща роля за „Английският пациент“. По този начин стана втората френска актриса, грабнала престижната статуетка, след Симон Синьоре.

Миналата година наградата „Френч синема“ бе присъдена на Изабел Юпер.