Министърът на карикатурата и страховете на Мона Лиза
Тъй като японците са пуснали някакво влакче да лети, а КАТ спешно се нуждае от PR акция, но законите все им стискат в раменете, да глобят влакчето за каране с превишена скорост. Поне рекордната скорост е установена.
Дан Браун да не му мисли, да хваща влакчето и да пише история за едни министри със Севт III в Лувъра.
За Роулинг също има шанс да захлеби за поне 100 лева. Виктор Крум може да повика Хари Потър на помощ и част от историята може да е отварата от магнолия, с която накрая добрите да спасят министъра на карикатурата и Божо -професора от вампири.
Катнис Евърдийн* може да бъде наета за лобист по туризма. За да оцелее, тя трябва да свърже дюните с пистите. Може с няколко кабинки и чрез цифровите магистрали на свободния интернет. Така ще се реши веднъж завинаги борбата за tv рейтинг.
Победителят ще получи правото да си празнува рождения ден в Гранд хотел България, както Вежди през 1996 г.
Игрите на антикорупция могат да станат най-търсената ситуационна комедия. Там шофьорите предлагат къде да бъдат поставяни камерите, ще се възпламеняваме от филмчета за високи скорости, родилките ще стискат заради свършили клинични пътеки, в детските градина ще продължи да се влиза по-трудно, отколкото в университет, а по телевизията излъчват ниско моралната продукция „Игрите на гордост, без предразсъдъци“.
Там, преди сто лета, се пее в една песен…
Редно е обаче да се възпееят дюните, които не са дюни, бетонът, който не е бетон и депутатите, които си заключват телефоните в сейф, за да не се портят взаимно на тайни заседания.
А Мона Лиза се чувства некомфортно и се мъчи да си спомни за Михаил Стефанов** и срещата си с него в далечната 1979 г.
Там някакви малоумни мечти се сбъдват след повече от 25 лета.
Там още търсят богатите, които да плащат по-високи данъци.
Останете си със здраве и една българска магнолия от мен.
* главната героиня в „Игрите на глада”
** човекът, който нарани Мона Лиза у нас
