Меркел срещу Путин или битката за Европа

| от |

Тимъти Гартън Аш, историк за „Гардиън“

През 2014 г. сражението за бъдещето на Европа се води между двама лидери – руския президент Владимир Путин и германския канцлер Ангела Меркел.

Контрастът между двамата е огромен. От едната страна е руснак: мачо, милитарист, обиден постимперски националист, който сравни на своята последна пресконференция Русия с готвеща се за ответен удар мечка. От другата страна е германката: привърженик на постепенните действия, която говори тихо, но откровено, способна да постига консенсус, притежава най-силните позиции в икономиката, търпеливо управляваща бавно движещата се многонационална европейска костенурка. Методите от 19 век се сблъскват с методите от 21 век, Марс – богът на войната – съперничи с Меркурий, богът на търговията, оръдията срещу маслото.

През първата половина на 2014 г. лидер в това противопоставяне беше мечката, но днес, когато руската икономика се намира на ръба на кризата се създава впечатление, че костенурката може да победи. Меркел отдавна получи признание като водещ европейски политик, но през тази година в хода на украинската криза тя стана водещ държавен деец. Продължавам критично да оценявам нейните действия по време на кризата с еврото, но не мога да не й се възхищавам на това, как тя реагира на завръщането на войната на европейска земя в годината на столетния юбилей от 1914.

В началото на тази година, когато германският президент Йоахим Гаук, протестант родом от източната част на страната, възприе призива на останалите европейски държави Германия да поеме по-голяма лидерска отговорност в Европа. В течение на тази година Ангела Меркел, протестантка родом от източната част на страната, отговори на този призив. Източната половина на Европа – това е нейният свят. Тя го разбира.

Един от първите хора, които са й оказали влияние, е бил нейният учител по руски език. Когато Меркел е била ученичка, тя е победила на олимпиада по руски език. На стената на нейния кабинет виси портрета на принцеса София Анхалт-Цербска превърнала се в руската императрица Екатерина Велика. Тя може да разговаря с Путин на руски, а той с нея на немски.

И двамата са били в Германия през 1989 г. – той е бил тогава служител на КГБ, а тя – млад учен, но научените от онова време уроци са диаметрално противоположни. В областта на вътрешната политика Меркел може да се окаже съвършения тактик, тя е способна да променя посоките на своето движение, а, сблъсквайки се с предизвикателство пред своята власт, тя действа също толкова безжалостно, колкото и Екатерина Велика. Но в днешната твърде дълбока европейска криза личните ангажименти на протестантката към нейното поколение от източната част на Германия излязоха на преден план: това са ангажименти по отношение на мира и свободата.

В своята впечатляваща реч, произнесена в Сидни през миналия месец, Меркел разкритикува действията на Путин в Украйна и се обърна към общия опит, въз основа на който тези двама лидери направиха толкова различни изводи: „Може ли някой да си представи, че 25 години след падането на Берлинската стена… може да се случи нещо подобно в центъра на Европа? Не трябва да допускаме старото мислене за сфери на влияние, при което се нарушава международното право, да възтържествува“.

В началото на своята реч Меркел размишляваше за уроците на 1914. Тя много е мислила по повод на аргумента, направен от историка Кристофър Кларк в неговата книга „Сомнамбулите“, в неговото великолепно описание на това, как Европа е пълзяла към бездната на Първата световна война. Ако европейските лидери приличаха на лунатиците от преди 100 години, то в такъв случай днешните лидери трябва да усвоят тези уроци и да осъзнаят съществуващата опасност. Ето защо тя често говори с Путин, повече от който и да било друг световен лидер: 35 телефонни разговора в течение на първите 8 месеца на тази година, според публикуваните от Кремъл данни /любопитното е, че Меркел също така е световният лидер, с който най-често разговаря американският президент/. Тя не се уморява да повтаря, че нейната политика има три съставни компонента: подкрепа за Украйна, дипломация с Русия и санкции, които се прилагат, за да бъде принуден Путин да седне на масата за преговори. Германия е лидер и по отношение на налагането на санкции срещу Русия и това е доста необичайно. В началото на 90-те години написах книга за историята на източната политика на Западна Германия, в резултат на която беше постигнато обединението на Германия. Първата заповед на източната политика гласеше – търговията с Изтока трябва да бъде постоянна. САЩ тогава призоваваха за санкции, но против тях се въздържа Германия. Днес стокообменът между Германия и Русия е по-голям, отколкото при много други европейски страни. Нейното машиностроене и енергетика са ориентирани на Изток, компаниите има мощно лоби, включително в партията на самата Меркел – в Християн-демократическия съюз /ХДС/. Въпреки това тя успя да вкара всички да вървят по пътя на санкциите.

Естествено, Путин и руските сепаратисти в Източна Украйна й помогнаха в това отношение. Своята роля в това изиграха и събитията от юли със сваления малайзийски самолет. Но за разлика от кризата в еврозоната, Меркел днес по-скоро е начело на общественото мнение, а не го следва. Тя успя да взема връх над така наречените Putinversteher, т.е. над хората, демонстриращи такова „разбиране“ на действията на Путин, което граничи с тяхното оправдание. Меркел приведе допълнителни аргументи от историята, отнасящи се до Европа, и те намериха отклик. Бях особено впечатлен от публикуваното в пресата интервю с един от ръководителите на германска машиностроителна компания, чийто износ за Русия беше съкратен наполовина в резултат на въведените санкции. Въпреки това този германски индустриалец заяви, че напълно ги подкрепя: „Ако Невил Чембърлейн беше въвел някакви санкции срещу Хитлер, нещата можеха да изглеждат другояче. И Хитлер, и Путин организираха олимпийски игри, а след своята Олимпиада Хитлер започна война“.

Нещо повече, Меркел убедително показа необходимостта от въвеждането на санкции на по-малко склонните към това членове на ЕС, включително Италия, а също така и на по-малките държави от Източна Европа, където Русия има голямо влияние. Официалното председателство на заседанието на Европейския съвет миналата седмица беше ръководено от бившия полски министър-председател Доналд Туск. Това е знаменателен ден в европейската история, когато поляк говори с Русия не само от името на Европа, но и се ползва от икономическата и политическа подкрепа на ЕС. Едновременно с това Туск е надежден съюзник на Меркел. Всички разбират, кой в действителност ръководи ЕС. В своята реч в Сидни Меркел отново подчерта особената важност на това европейските държави да говорят на един глас.

А също така на нея й върви, което е най-важният атрибут на всеки успешен държавен деец. Без впечатляващия срив на цените на петрола наложените санкции, които все още са фрагментарни и не намират подкрепата на Китай и останалите важни икономически партньори на Русия, не биха имали такова голяма въздействие.

Битката за Европа е още далеч от своя край. В самата Русия задълбочаващата се икономическа криза не е задължително да се трансформира в по-сговорчива политика. Не съществува пътна карта, водеща към „постпутински“ режим. Притиснатата в ъгъла мечка може да даде отпор. Но напоените с кръв поля на Източна Украйна съществува все още риск от вземането на погрешни решения в стила на 1914, които могат да доведат до ескалация. Руските военни самолети нахлуват във въздушното пространство на балтийските страни, които са членове на НАТО.

Член 5 от Договора на НАТО гласи: нападението срещу една държава се смята за нападение срещу всички, но какво трябва да смятаме за нападение през 21 век? Вероятното нападение на севернокорейските хакери срещу компанията „Сони“ показва, че кибератаките не приличат на действията на облечени в униформа войници от пехотна дивизия, пресичащи ясно очертана граница. А какво ще се случи, ако Путин изпрати допълнително количество необозначени „зелени човечета“ за организиране на безредици сред представителите на руското малцинство в балтийските страни?

Ние все още живеем в опасно време и не е изключено 2015 г. да ни постави пред по-сериозен избор. Въпреки това, в края на 2014 г. аз без колебание мога да заявя, че Ангела Меркел е държавник на годината. /БГНЕС

 
 

Основната причина за изневяра

| от chr.bg |

Екип от американски изследователи установи, че главната причина за изневерите е липсата на любов, пише в. „Индипендънт“.

Учените проведоха проучването с 495 пълнолетни на средна възраст около 20 години. Всеки от участниците беше попитан дали е изневерявал и защо. Така учените стигнаха до извода, че съществуват седем главни причини да лъжем партньора си.

Отлетялата любов е основната причина за 77 % от хората. Те казаха, че са потърсили забранена връзка, защото вече не са влюбени в половинката си.

Според експертът по връзки Челси Трескот, това по-скоро означава, че кръшкачите не чувстват любовта на партньора си.

Сексуалното разнообразие е втората по популярност причина. Много хора отговориха, че искат „по-голямо разнообразие от сексуални партньори“.

41 % от хората казаха, че не се чувстват обвързани с половинката си.

„Бях толкова пиян/а“ може да изглежда като най-древното извинение, но то важи за много прелюбодейци, всъщност за 70 % от тях. Алкохолът обаче може да замъгли преценката на човек, но не може да го направи напълно друга личност. Прелюбодеянието не е нищо друго, освен коктейл от емоции.

Повече от половината участници в изследването признаха, че несигурността им ги кара да изневеряват. Мотивацията им е да подсилят самочувствието си. Изглежда гимназистът продължава да живее в някои хора.

Гневът е причината 43 % от запитаните да прелюбодействат. Дали те си връщат за това, че и на тях са им изневерили, или са имали вбесяващ ден в офиса, което ги кара да се отдадат на ласките на страстен колега, не е ясно.

Приблизително една трета от доброволците са изневерили, защото им се е правело секс. По-голямата част от онези, които избират секса като главна причина, са мъже. В същото време, жените са по-склонни да посочват като причина пренебрегването или игнорирането им във връзката.

 
 

Актрисата Мишел Уилямс се сгоди

| от chr.bg, БТА |

Актрисата Мишел Уилямс се сгоди за финансовия консултант Андрю Юмънс, съобщи Контактмюзик.

„Тя иска добър мъж и стабилно семейство“, каза неин близък през сп. „Ю Ес Уикли“.

Мишел Уилямс има 12-годишна дъщеря Матилда от покойния актьор Хийт Леджър. Тя трудно преодоля трагичната му смърт преди почти 10 години.

Актрисата предизвика предположения, че може да се е запътила към олтара, защото на церемонията за наградите „Златен глобус“ носеше пръстен със сърцевиден диамант. Тогава тя каза, че това е само „красиво бижу“.

Слуховете за връзката на Мишел Уилямс и Андрю Юмънс започнаха през юли 2017 г., когато бяха видени заедно в Рим. Тя снимаше там „Всичките пари на света“.

 
 

Да загреем преди „Убийството на Джани Версаче“

| от chronicle.bg |

Очакваме 17 януари 2018 от няколко месеца вече и еуфорията около втория сезон на American Crime Story е неистова. Премиерата на „Убийството на Джани Версаче“ беше снощи по американската мрежа FX.

Първият сезон, „Народът срещу О Джей Симпсън“, беше успешен във всяко отношение и сме нетърпеливи да разберем къде спрямо него ще застане „Убийството на Джани Версаче“. От мащабната рекламна кампания, преливаща от тийзъри и трейлъри разбрахме само, че ни очаква пищност до безкрая и отвъд, че ще гледаме красиви мъжки и женски тела и че семейство Версаче са на тръни да не би Мърфи да ги очерни. Дали всичко това е вярно, в България предстои да разберем. Официалната премиера у нас е на 23 януари в ефира на FOX.

А засега най-доброто, което можем да направим, е да обобщим какво, що и всичко останало, за което си струва да следите този сериал, независимо дали си падате по и без това уникалния Раян Мърфи или империята на Джани Версаче.

Какво?

„Убийството на Джани Версаче“ е базиран на романа на американския автор Морийн Орт Vulgar Favors: Andrew Cunanan, Gianni Versace, And The Largest Failed Manhunt In US History. Център в книгата са събитията около убийството на известния дизайнер, случило се на прага на дома му в Маями бийч на 15 юли 1997 г. Основателят на модната империя „Версаче“ е прострелян няколко пъти от 27-годишния сериен убиец Андрю Кънанан, който по онова време вече има най-малко четири извършени убийства зад гърба си. Част е от списъка на ФБР с 10 най-издирвани престъпници, докато не се самоубива осем дни след като убива Версаче.

Кой?

Още в началото на миналата година разбрахме, че Дарън Крис (който работи с Раян Мърфи в Glee) се присъединява към актьорския състав редом до венецуелския актьор Едгар Рамирес. Първият играе Андрю Кънанан, а втория – Версаче. Пенелопе Крус е Донатела Версаче, а Рики Мартин е Антонио Д’Амико – дългогодишният партньор на дизайнера, който пие кафе на терасата на дома, когато чува изстрелите. Другите имена в състава са Макс Грийнфилд (в ролята на братът на Джани и Донатела, Санто), Фин Уитрок (Джефри Трейл, първата жертва на Кънанан), Аналий Ашфорд и Нико Евърс-Суиндел (Лизи и Фил Коут, приятели на Кънанан).

Versace’s bell

A post shared by Ryan Murphy (@mrrpmurphy) on

Къде?

По време на TCA Press Tour през 2016 Раян Мърфи разкрива, че снима в самото имение на дизайнера. Години след убийството къщата е продадена и е превърната в хотел. По тази причина екипът е имал възможност да заснеме голяма част от сцените в къщата, където са се случили. Дори сцената с убийството е заснета на същото място.

С какво е по-различен?

Ако се притеснявате, че „Убийството на Джани Версаче“ е реплика на „Народът срещу О Джей Симпсън“ (което по принцип не е лошо, но не това е целта на втория сезон), можете да си отдъхнете. Сюжетът може да е в същата епоха и да включва богати знаменитости, но тук става въпрос за истински, ожесточен лов на мъже, а не за съдебен процес. Всичко всъщност е различно. На първо място знаменитостите – О Джей няма много общо с Версаче. Единият е афроамерикански спортист, а другият италиански диазайнер, който царува не само в модата, но и на дансинга на всички партита по онова време. С три думи – всичко е различно!

Защо?

Защо да го гледате? Откъде да започнем? Раян Мърфи е зад проекта. Дарън Крис го разкрасява. Пенелопе Круз по принцип е уникална и трябва да се гледа навсякъде. Рики Мартин е повече от секси. Костюмите! Декорът, музиката, съспенса и всички други пинизи на Мърфи. Ако това не стига, добавете историята на едно от знаковите убийства в края на миналия век и дано това е достатъчно.

 
 

“Убийството на Джани Версаче“: двете страни на монетата

| от Дилян Ценов |

Този текст съдържа спойлери за епизод 1 на American Crime Story: The Assassination of Gianni Versace. 

Раян Мърфи е велик. Велик в правенето на сериали, но още по-велик в тяхното промотиране.

Досега почти винаги предварителните тийзъри и трейлъри бледнееха пред майсторството на същинските епизоди. Затова имахме основание да му се доверим, когато един след друг излизаха видеата за новия сезон на American Crime Story: The Assassination of Gianni Versace (“Убийството на Джани Версаче“). Е, този път Мърфи стъпи леко накриво – рекламата не е всичко.

Най-доброто, което можем да кажем за целия епизод е, че той е потенциална загрявка за нещо по-добро в следващите осем епизода. Разглеждани самостоятелно, тези 52 минути, отрупани с пищни и въздействащи кадри, могат да бъдат обобщени в петминутно видео, което би направило останалите 47 излишни.

Не знаем дали равния ход и дупките в сценария (Том Роб Смит) ще продължат до края на сезона, но що се отнася до пилотния епизод, то той бледнее пред някои от останалите проекти на Мърфи. Не може да се сравнява с „Народът срещу О Джей Симпсън“, чийто първи епизод отбележи двоен на сегашния рейтинг. Някои сезони на American Horror Story също започнаха много по-силно. Изобщо не поставяме под въпрос FEUD: Bette and Joan. Надяваме се в следващите епизоди режисурата да се съвземе и да върне характерните за всички продукции на Мърфи съспенс и дълбочина.

Разбира се, монетата има две страни и не можем твърдо да кажем, че стартът на „Убийството на Джани Версаче“ е лош.

Едно от нещата, за които поздравяваме екипа е, че той наистина умее да създава атмосфера. Най-хубаво е, когато в добрата атмосфера се случват интересни неща – нещо което тук по-скоро отсъстваше. Иначе и тук, както и в предишните проекти, всичко от режисурата до звуците работи, за да бъдат изградени онези деветдесетарски похот и блясък, на фона на които се случва едно от най-значимите убийства на епохата, случило се на 15 юли 1997 г.

Версаче е неприлично богат, неприлично известен и обичан от всички. Къщата му говори за самия него. Мрамор, каменни облицовки, ефирна коприна, слуги наредени като гвардейци на всеки ъгъл и двор, който наподобява градините на Версай. Тук добавяме и работата на операторите и на дизайнерите на костюмите, които придават на персонажите онази меко казано странна визия от 90-те. Изключение правят Джани и Донатела, които се обличат с десетилетие напред, което да си признаем, ни хареса.

убийството на джани версаче, сериал, раян мърфи, донатела версаче, дарън крис, дизайнер, мода, дарън крис

Епизодът започва с дълга сцена, в която виждаме Джани Версаче (в ролята е Едгар Рамирес) и неговата сутрешна рутина под знака на изобилието, пищността и яркото слънце на Маями бийч. Страхотният старт задава тонът, който присъства навсякъде при Мърфи – дълги кадри, в които нищо не се случва, но именно те рисуват фона, на който ще се развива действието. Съспенсът е усилен от редуването на кадрите с Версаче и Андрю Кънанан (в ролята е Дарън Крис, Glee). Вторият е The Man Who Could Be Vogue (името на епизода). Патологичен лъжец с неистово желание да живее живота, за който няма нито характер, нито пари, нито късмет. Пълният антипод на дизайнера. На края на сцената Версаче е прострелян на прага на дома си. От там започва ретроспекцията и сцените ни пренасят от настояще в минало, и обратно, на няколко пъти в епизода.

Силата на този епизод е именно в ретроспекциите, и в частност на сцената в операта, в която Версаче и Кънанан разказват един на друг за себе си. Единият е премерено откровен и заинтригуван, другият реди лъжа след лъжа. Сцени като тази ни дават индикации, че занапред нещата няма да бъдат толкова равни, с незапълнена атмосфера, и Мърфи ще се завърне в пълния си блясък. Обещаваща за нататъшни попадения е и сцената на Дарън Крис в пикапа, минути след извършването на убийството – най-силната в епизода по наше мнение.

убийството на джани версаче, сериал, раян мърфи, донатела версаче, дарън крис, дизайнер, мода,, пенелопе круз

Другото, за което „Убийството на Джани Версаче“ заслужава адмирациите ни, са някои от актьорите. За Пенелопе Круз знаехме, че освен красавица е и добра актриса, но тя надмина очакванията ни. Най-доброто нещо в първия епизод беше именно тя в ролята на Донатела Версаче. Дори с пропуските в сценария, в който ключовите събития минават като миг, тя успява да даде плътност на персонажа си и да не изглежда нелепо във финалната сцена. Честно казано вместо да ни показват кадри на мъртвия Версаче на масата в болницата, можеха да ни разкрият какво се случва с пряко засегнатите от смъртта му. Пенелопе Круз успява да прескочи този трап, защото е страхотна актриса. Рики Мартин в ролята на дългогодишния партньор на Версаче, Антонио Д’Амико, не. Много обещаващо изглеждаше на снимките, на малкия екран не му вярваме.

убийството на джани версаче, сериал, раян мърфи, донатела версаче, дарън крис, дизайнер, мода, дарън крис, рики мартин

Вече споменахме за сцената в пикапа и колко харесахме Дарън Крис и ще го повторим. Той е другото попадение сред актьорите. Несъмнено ролята на нереализиран хомосексуален творец, който ще направи всичко, за да се издигне, му пасва като ръкавица. А с Едгар Рамирес за екранен партньор тандемът е завършен. Струва си да гледате сериала дори само заради Дарън, Едгар и Пенелопе.

Най-доброто, което ви съветваме да направите, е да гледате „Убийството на Джани Версаче“ без да очаквате много от първия епизод. Той няма да ви хване за гърлото, нито ще ви накара да настръхнете, но със сигурност ще ви накара да продължите да следите втория сезон на American Crime Story. Защото има история за разказване, която е интересна, макар разказът да натежава от залитането към грандомания на Мърфи, когато снима в епоха.

В България премиерата е на 23 януари в ефира на FOX. Вторият епизод излиза в САЩ на 24 януари. Режисьор ще бъде не Мърфи, а Нелсън Краг (FEUD, American Horror Story), a сценарият отново е на Том Роб Смит.