Меркел срещу Путин или битката за Европа

| от |

Тимъти Гартън Аш, историк за „Гардиън“

През 2014 г. сражението за бъдещето на Европа се води между двама лидери – руския президент Владимир Путин и германския канцлер Ангела Меркел.

Контрастът между двамата е огромен. От едната страна е руснак: мачо, милитарист, обиден постимперски националист, който сравни на своята последна пресконференция Русия с готвеща се за ответен удар мечка. От другата страна е германката: привърженик на постепенните действия, която говори тихо, но откровено, способна да постига консенсус, притежава най-силните позиции в икономиката, търпеливо управляваща бавно движещата се многонационална европейска костенурка. Методите от 19 век се сблъскват с методите от 21 век, Марс – богът на войната – съперничи с Меркурий, богът на търговията, оръдията срещу маслото.

През първата половина на 2014 г. лидер в това противопоставяне беше мечката, но днес, когато руската икономика се намира на ръба на кризата се създава впечатление, че костенурката може да победи. Меркел отдавна получи признание като водещ европейски политик, но през тази година в хода на украинската криза тя стана водещ държавен деец. Продължавам критично да оценявам нейните действия по време на кризата с еврото, но не мога да не й се възхищавам на това, как тя реагира на завръщането на войната на европейска земя в годината на столетния юбилей от 1914.

В началото на тази година, когато германският президент Йоахим Гаук, протестант родом от източната част на страната, възприе призива на останалите европейски държави Германия да поеме по-голяма лидерска отговорност в Европа. В течение на тази година Ангела Меркел, протестантка родом от източната част на страната, отговори на този призив. Източната половина на Европа – това е нейният свят. Тя го разбира.

Един от първите хора, които са й оказали влияние, е бил нейният учител по руски език. Когато Меркел е била ученичка, тя е победила на олимпиада по руски език. На стената на нейния кабинет виси портрета на принцеса София Анхалт-Цербска превърнала се в руската императрица Екатерина Велика. Тя може да разговаря с Путин на руски, а той с нея на немски.

И двамата са били в Германия през 1989 г. – той е бил тогава служител на КГБ, а тя – млад учен, но научените от онова време уроци са диаметрално противоположни. В областта на вътрешната политика Меркел може да се окаже съвършения тактик, тя е способна да променя посоките на своето движение, а, сблъсквайки се с предизвикателство пред своята власт, тя действа също толкова безжалостно, колкото и Екатерина Велика. Но в днешната твърде дълбока европейска криза личните ангажименти на протестантката към нейното поколение от източната част на Германия излязоха на преден план: това са ангажименти по отношение на мира и свободата.

В своята впечатляваща реч, произнесена в Сидни през миналия месец, Меркел разкритикува действията на Путин в Украйна и се обърна към общия опит, въз основа на който тези двама лидери направиха толкова различни изводи: „Може ли някой да си представи, че 25 години след падането на Берлинската стена… може да се случи нещо подобно в центъра на Европа? Не трябва да допускаме старото мислене за сфери на влияние, при което се нарушава международното право, да възтържествува“.

В началото на своята реч Меркел размишляваше за уроците на 1914. Тя много е мислила по повод на аргумента, направен от историка Кристофър Кларк в неговата книга „Сомнамбулите“, в неговото великолепно описание на това, как Европа е пълзяла към бездната на Първата световна война. Ако европейските лидери приличаха на лунатиците от преди 100 години, то в такъв случай днешните лидери трябва да усвоят тези уроци и да осъзнаят съществуващата опасност. Ето защо тя често говори с Путин, повече от който и да било друг световен лидер: 35 телефонни разговора в течение на първите 8 месеца на тази година, според публикуваните от Кремъл данни /любопитното е, че Меркел също така е световният лидер, с който най-често разговаря американският президент/. Тя не се уморява да повтаря, че нейната политика има три съставни компонента: подкрепа за Украйна, дипломация с Русия и санкции, които се прилагат, за да бъде принуден Путин да седне на масата за преговори. Германия е лидер и по отношение на налагането на санкции срещу Русия и това е доста необичайно. В началото на 90-те години написах книга за историята на източната политика на Западна Германия, в резултат на която беше постигнато обединението на Германия. Първата заповед на източната политика гласеше – търговията с Изтока трябва да бъде постоянна. САЩ тогава призоваваха за санкции, но против тях се въздържа Германия. Днес стокообменът между Германия и Русия е по-голям, отколкото при много други европейски страни. Нейното машиностроене и енергетика са ориентирани на Изток, компаниите има мощно лоби, включително в партията на самата Меркел – в Християн-демократическия съюз /ХДС/. Въпреки това тя успя да вкара всички да вървят по пътя на санкциите.

Естествено, Путин и руските сепаратисти в Източна Украйна й помогнаха в това отношение. Своята роля в това изиграха и събитията от юли със сваления малайзийски самолет. Но за разлика от кризата в еврозоната, Меркел днес по-скоро е начело на общественото мнение, а не го следва. Тя успя да взема връх над така наречените Putinversteher, т.е. над хората, демонстриращи такова „разбиране“ на действията на Путин, което граничи с тяхното оправдание. Меркел приведе допълнителни аргументи от историята, отнасящи се до Европа, и те намериха отклик. Бях особено впечатлен от публикуваното в пресата интервю с един от ръководителите на германска машиностроителна компания, чийто износ за Русия беше съкратен наполовина в резултат на въведените санкции. Въпреки това този германски индустриалец заяви, че напълно ги подкрепя: „Ако Невил Чембърлейн беше въвел някакви санкции срещу Хитлер, нещата можеха да изглеждат другояче. И Хитлер, и Путин организираха олимпийски игри, а след своята Олимпиада Хитлер започна война“.

Нещо повече, Меркел убедително показа необходимостта от въвеждането на санкции на по-малко склонните към това членове на ЕС, включително Италия, а също така и на по-малките държави от Източна Европа, където Русия има голямо влияние. Официалното председателство на заседанието на Европейския съвет миналата седмица беше ръководено от бившия полски министър-председател Доналд Туск. Това е знаменателен ден в европейската история, когато поляк говори с Русия не само от името на Европа, но и се ползва от икономическата и политическа подкрепа на ЕС. Едновременно с това Туск е надежден съюзник на Меркел. Всички разбират, кой в действителност ръководи ЕС. В своята реч в Сидни Меркел отново подчерта особената важност на това европейските държави да говорят на един глас.

А също така на нея й върви, което е най-важният атрибут на всеки успешен държавен деец. Без впечатляващия срив на цените на петрола наложените санкции, които все още са фрагментарни и не намират подкрепата на Китай и останалите важни икономически партньори на Русия, не биха имали такова голяма въздействие.

Битката за Европа е още далеч от своя край. В самата Русия задълбочаващата се икономическа криза не е задължително да се трансформира в по-сговорчива политика. Не съществува пътна карта, водеща към „постпутински“ режим. Притиснатата в ъгъла мечка може да даде отпор. Но напоените с кръв поля на Източна Украйна съществува все още риск от вземането на погрешни решения в стила на 1914, които могат да доведат до ескалация. Руските военни самолети нахлуват във въздушното пространство на балтийските страни, които са членове на НАТО.

Член 5 от Договора на НАТО гласи: нападението срещу една държава се смята за нападение срещу всички, но какво трябва да смятаме за нападение през 21 век? Вероятното нападение на севернокорейските хакери срещу компанията „Сони“ показва, че кибератаките не приличат на действията на облечени в униформа войници от пехотна дивизия, пресичащи ясно очертана граница. А какво ще се случи, ако Путин изпрати допълнително количество необозначени „зелени човечета“ за организиране на безредици сред представителите на руското малцинство в балтийските страни?

Ние все още живеем в опасно време и не е изключено 2015 г. да ни постави пред по-сериозен избор. Въпреки това, в края на 2014 г. аз без колебание мога да заявя, че Ангела Меркел е държавник на годината. /БГНЕС

 
 

Новата серия Huawei Mate 20 вече е тук

| от chronicle.bg |

Новата серия смартфони на Huawei, Mate 20, беше една от най-дългоочакваните тази година. След като беше представена на 16 октомври в Лондон, потребителите вече могат сами да се докоснат до нея. Новата си флагманската серия включва смартфоните Mate 20 и Mate 20 Pro.

Серията Huawei Mate 20 е работи с първата в света 7-нанометрова едночипова система Kirin 980 и извежда мобилния изкуствен интелект на по-високо ниво благодарение на своята двойна невронна мрежа, тройна камера Leica с ултраширокоъгълен обектив и видео функции с изкуствен интелект.

Моделите предлагат и ново SuperCharge зарядно устройство с мощност от 40 W, както и базираната на Android Pie операционна система EMUI 9. Серията Mate 20 e налична с дисплеи в няколко различни размера – 6,39 инча, 6,53 инча и 7,2 инча.

От два дена вече двата дългоочаквани моделa могат да се разгледат на живо в центъра за обслужване на клиенти на Huawei на ул. Леге № 6. Всеки заинтересован потребител може свободно да тества моделите преди официалната им премиера в България.

Сред ключовите характеристики на серията Mate 20 са:

Едночипова система Kirin 980, ускоряваща ежедневните базирани на изкуствен интелект задачи.

Нова тройна Leica камера с ултраширокоъгълен обектив, за снимки с разширено зрително поле и безпрецедентна детайлност.

Ясно фокусирани макро снимки на обекти, намиращи се на до 2,5 см от камерата.

Видео функции с изкуствен интелект, позволяващи заснемането на клипове с професионално качество.

Батерия, която може да издържи повече от един ден интензивна употреба без зареждане.

Най-доброто зарядно устройство в този клас, осигуряващо светкавично зареждане на устройствата от серията Mate 20.

Безжично зареждане на други устройства, включително смартфони, директно от батерията на Mate 20 Pro.

В България смартфоните Mate 20 и Mate 20 Pro ще се предлагат от 22 октомври.

 
 

Науката ни показва лицето на Бог, прилича на Илън Мъск

| от chronicle.bg |

Вижте ги един до друг. Не можете да кажете, че не си приличат!

Разбира се, веднага в главите ни изниква един конкретен въпрос: Как е съставен образът на Господ? Това е станало по следния начин: 511 християни са участвали в изследване, в което е трябвало да изберат снимки хора, които според тях приличат най-много на Бог, а финалният образ е съставен от изборите им.

Психолози от Университетът в Северна Каролина – Чапъл Хил накарали участниците в изследването да разгледат хиляди двойки човешки лица (избрани на случаен принцип) и да изберат кое от двете им прилича повече на божествено. Най-предпочитаните изображения след това са били комбинирани в едно чрез специален софтуер.

Може би приликата на резултата от изследването с фасона на Илън ни показва, че искаме господ да е модерен човек, гладко избръснат и с младежки вид, за разлика от класическия образ на възрастен брадат дядо в облаците. 

Изследването също така показва, че хората виждали много от себе си в образа на Бог. Младите хора виждали образа му по-млад, афро-американците го виждали като афро-американец, а хората, които се смятали за по-красиви, вярвали, че и господ е по-скоро красив.

Всичко това като че ли обяснява защо резултатът си прилича с Илън, който изглежда доста като средностатистически бял мъж.

Това буди въпроса: дали ако вземем снимките на 511-те човека от изследването и ги минем през същия софтуер няма да получим горе-долу същия образ?

„Склонността хората да вярват, че Бог има общи черти с тях, е в тон със стандартната егоцентричност“, казва професор Кърт Грей, автор на изследването. „Хората често проектират вярванията и чертите си върху другите. Нашият експеримент показа същото.“

В крайна сметка излиза, че лицето на господ е лицето на човешкия род.

 
 

Какво да сготвим набързо, когато гаджето на съквартиранта е в кухнята

| от chronicle.bg |

За някои хора е трудно да си сготвят, когато има непознат в кухнята им. Ако съквартиранта ви си води непознати хора вкъщи през ден или пък един конкретен човек, с който обаче никога не сте се запознавали, ситуацията лесно може да стане неловка. Особено ако завземе „ничията земя“, която обикновено е кухнята.

Галерията ни може да си приложи и за всякакви други моменти  – прекалено зает ден, прекалено много мързел, досада от готвенето…

Събрахме няколко бързи ястия за ваше удобство, а и за това на госта ви. С тях контактите и неловкото мълчание се свеждат до минимум, което е добре и за двете страни.

Имайте предвид, че непознат в кухнята означава военно време. Това пък означава, че предложенията ни може и да не са от най-здравословните. После може да се наложи една разходка, за да свалите поне срама от гастрономичното злодеяние. Вие решавате.

 
 

Календарът на Hooters за 2019г., който всички искаме

| от chronicle.bg |

Все още ни делят близо два месеца и половина до новата година, но тя изглежда повече от обещаващо.

Или поне такива надежди ни дава новият календар на Hooters, който тази година включва 200 от най-сексапилните сервитьорки в САЩ.

Освен, че ще краси множество страни по света (надяваме се нито една на някой автосервиз), каузата има и благотворителна страна. 1 долар от всяка покупка ще бъде отделян за кампании за борба срещу рака на гърдата.

И тъй като снимките говорят по-добре за себе си, оставяме ви в тяхната компания. Напълно в стила на Hooters, не мислите ли?