Меркел срещу Путин или битката за Европа

| от |

Тимъти Гартън Аш, историк за „Гардиън“

През 2014 г. сражението за бъдещето на Европа се води между двама лидери – руския президент Владимир Путин и германския канцлер Ангела Меркел.

Контрастът между двамата е огромен. От едната страна е руснак: мачо, милитарист, обиден постимперски националист, който сравни на своята последна пресконференция Русия с готвеща се за ответен удар мечка. От другата страна е германката: привърженик на постепенните действия, която говори тихо, но откровено, способна да постига консенсус, притежава най-силните позиции в икономиката, търпеливо управляваща бавно движещата се многонационална европейска костенурка. Методите от 19 век се сблъскват с методите от 21 век, Марс – богът на войната – съперничи с Меркурий, богът на търговията, оръдията срещу маслото.

През първата половина на 2014 г. лидер в това противопоставяне беше мечката, но днес, когато руската икономика се намира на ръба на кризата се създава впечатление, че костенурката може да победи. Меркел отдавна получи признание като водещ европейски политик, но през тази година в хода на украинската криза тя стана водещ държавен деец. Продължавам критично да оценявам нейните действия по време на кризата с еврото, но не мога да не й се възхищавам на това, как тя реагира на завръщането на войната на европейска земя в годината на столетния юбилей от 1914.

В началото на тази година, когато германският президент Йоахим Гаук, протестант родом от източната част на страната, възприе призива на останалите европейски държави Германия да поеме по-голяма лидерска отговорност в Европа. В течение на тази година Ангела Меркел, протестантка родом от източната част на страната, отговори на този призив. Източната половина на Европа – това е нейният свят. Тя го разбира.

Един от първите хора, които са й оказали влияние, е бил нейният учител по руски език. Когато Меркел е била ученичка, тя е победила на олимпиада по руски език. На стената на нейния кабинет виси портрета на принцеса София Анхалт-Цербска превърнала се в руската императрица Екатерина Велика. Тя може да разговаря с Путин на руски, а той с нея на немски.

И двамата са били в Германия през 1989 г. – той е бил тогава служител на КГБ, а тя – млад учен, но научените от онова време уроци са диаметрално противоположни. В областта на вътрешната политика Меркел може да се окаже съвършения тактик, тя е способна да променя посоките на своето движение, а, сблъсквайки се с предизвикателство пред своята власт, тя действа също толкова безжалостно, колкото и Екатерина Велика. Но в днешната твърде дълбока европейска криза личните ангажименти на протестантката към нейното поколение от източната част на Германия излязоха на преден план: това са ангажименти по отношение на мира и свободата.

В своята впечатляваща реч, произнесена в Сидни през миналия месец, Меркел разкритикува действията на Путин в Украйна и се обърна към общия опит, въз основа на който тези двама лидери направиха толкова различни изводи: „Може ли някой да си представи, че 25 години след падането на Берлинската стена… може да се случи нещо подобно в центъра на Европа? Не трябва да допускаме старото мислене за сфери на влияние, при което се нарушава международното право, да възтържествува“.

В началото на своята реч Меркел размишляваше за уроците на 1914. Тя много е мислила по повод на аргумента, направен от историка Кристофър Кларк в неговата книга „Сомнамбулите“, в неговото великолепно описание на това, как Европа е пълзяла към бездната на Първата световна война. Ако европейските лидери приличаха на лунатиците от преди 100 години, то в такъв случай днешните лидери трябва да усвоят тези уроци и да осъзнаят съществуващата опасност. Ето защо тя често говори с Путин, повече от който и да било друг световен лидер: 35 телефонни разговора в течение на първите 8 месеца на тази година, според публикуваните от Кремъл данни /любопитното е, че Меркел също така е световният лидер, с който най-често разговаря американският президент/. Тя не се уморява да повтаря, че нейната политика има три съставни компонента: подкрепа за Украйна, дипломация с Русия и санкции, които се прилагат, за да бъде принуден Путин да седне на масата за преговори. Германия е лидер и по отношение на налагането на санкции срещу Русия и това е доста необичайно. В началото на 90-те години написах книга за историята на източната политика на Западна Германия, в резултат на която беше постигнато обединението на Германия. Първата заповед на източната политика гласеше – търговията с Изтока трябва да бъде постоянна. САЩ тогава призоваваха за санкции, но против тях се въздържа Германия. Днес стокообменът между Германия и Русия е по-голям, отколкото при много други европейски страни. Нейното машиностроене и енергетика са ориентирани на Изток, компаниите има мощно лоби, включително в партията на самата Меркел – в Християн-демократическия съюз /ХДС/. Въпреки това тя успя да вкара всички да вървят по пътя на санкциите.

Естествено, Путин и руските сепаратисти в Източна Украйна й помогнаха в това отношение. Своята роля в това изиграха и събитията от юли със сваления малайзийски самолет. Но за разлика от кризата в еврозоната, Меркел днес по-скоро е начело на общественото мнение, а не го следва. Тя успя да взема връх над така наречените Putinversteher, т.е. над хората, демонстриращи такова „разбиране“ на действията на Путин, което граничи с тяхното оправдание. Меркел приведе допълнителни аргументи от историята, отнасящи се до Европа, и те намериха отклик. Бях особено впечатлен от публикуваното в пресата интервю с един от ръководителите на германска машиностроителна компания, чийто износ за Русия беше съкратен наполовина в резултат на въведените санкции. Въпреки това този германски индустриалец заяви, че напълно ги подкрепя: „Ако Невил Чембърлейн беше въвел някакви санкции срещу Хитлер, нещата можеха да изглеждат другояче. И Хитлер, и Путин организираха олимпийски игри, а след своята Олимпиада Хитлер започна война“.

Нещо повече, Меркел убедително показа необходимостта от въвеждането на санкции на по-малко склонните към това членове на ЕС, включително Италия, а също така и на по-малките държави от Източна Европа, където Русия има голямо влияние. Официалното председателство на заседанието на Европейския съвет миналата седмица беше ръководено от бившия полски министър-председател Доналд Туск. Това е знаменателен ден в европейската история, когато поляк говори с Русия не само от името на Европа, но и се ползва от икономическата и политическа подкрепа на ЕС. Едновременно с това Туск е надежден съюзник на Меркел. Всички разбират, кой в действителност ръководи ЕС. В своята реч в Сидни Меркел отново подчерта особената важност на това европейските държави да говорят на един глас.

А също така на нея й върви, което е най-важният атрибут на всеки успешен държавен деец. Без впечатляващия срив на цените на петрола наложените санкции, които все още са фрагментарни и не намират подкрепата на Китай и останалите важни икономически партньори на Русия, не биха имали такова голяма въздействие.

Битката за Европа е още далеч от своя край. В самата Русия задълбочаващата се икономическа криза не е задължително да се трансформира в по-сговорчива политика. Не съществува пътна карта, водеща към „постпутински“ режим. Притиснатата в ъгъла мечка може да даде отпор. Но напоените с кръв поля на Източна Украйна съществува все още риск от вземането на погрешни решения в стила на 1914, които могат да доведат до ескалация. Руските военни самолети нахлуват във въздушното пространство на балтийските страни, които са членове на НАТО.

Член 5 от Договора на НАТО гласи: нападението срещу една държава се смята за нападение срещу всички, но какво трябва да смятаме за нападение през 21 век? Вероятното нападение на севернокорейските хакери срещу компанията „Сони“ показва, че кибератаките не приличат на действията на облечени в униформа войници от пехотна дивизия, пресичащи ясно очертана граница. А какво ще се случи, ако Путин изпрати допълнително количество необозначени „зелени човечета“ за организиране на безредици сред представителите на руското малцинство в балтийските страни?

Ние все още живеем в опасно време и не е изключено 2015 г. да ни постави пред по-сериозен избор. Въпреки това, в края на 2014 г. аз без колебание мога да заявя, че Ангела Меркел е държавник на годината. /БГНЕС

 
 

Арета Франклин е тежко болна

| от chronicle.bg |

Легендарната певица Арета Франклин е много тежко болна, съобщава журналист и близък приятел на семейството ѝ.

Певицата, която е на 76 години е „тежко болна в Детройт. Семейството ѝ призова почитателите ѝ да се молят за нея и да уважат уединението ѝ“, написа журналистът Роджър Фридман на сайта си Showbiz 411.

Кралицата на соула се разболя от рак през 2010 г. Тя не е пяла от ноември 2017 г., когато се включи в гала на фондацията на Елтън Джон срещу СПИН. Последният й концерт беше във Филаделфия през август 2017 г.

През дългата си кариера Арета Франклин е спечелила 18 награди „Грами“. Сред най-големите й хитове са „I Say a Little Prayer“, „(You Make Me Feel Like) A Natural Woman“, „Day Dreaming“, „Jump to It“, „Freeway of Love“, „A Rose Is Still A Rose“. През 2005 г. тя получи Медала на свободата – най-високото американско гражданско отличие. През януари 2009 г. Арета Франклин пя на церемонията за встъпване в длъжност на президента Барак Обама.

Арета Франклин е първата жена, въведена в Залата на славата на рокендрола.

През 2008 г. списание „Rolling Stone“ я обяви за най-великата певица в историята.

 
 

Недоволство срещу кампанията „Вилнюс: G-точката на Европа“

| от chr.bg |

Туристическата рекламна кампания на Вилнюс, столицата на Литва, която е силно сексуализирана, беше разкритикувана от Католическата църква. Папа Франциск предстои да посети държавата следващия месец. Неговата прибалтийска обиколка започва с Литва, където католиците са религиозното мнозинство.

Местната преса изрази колебания дали подхода на рекламата няма да създаде грешни впечатления за града с население 540 000 души. По-рано правителството помоли Вилнюс да отложи кампанията за след папската визита. Въпреки че премиерът Саулиус Сквернелис не я намира за неподходяща, той призна, че пускането й в настоящия момент е „малко странно“.

Инга Романовскене, мениджърът на туристическата агенция Go Vilnius, която седи зад кампанията, определи визитата на Папата като „много важно събитие“, но допълни и че „гардът има нужда да привлече нови посетители“.

„Що се отнася до привличането на туристи в града, имаме сериозна конкуренция с останалите градове и държави в Европа, които инвестират силно в маркетинга си“, допълни тя.

 
 

Касъл рок: Лунапаркът на Стивън Кинг

| от Цветелина Вътева |

Имам една бизнес мечта: някой ден да направя гигантски тематичен лунапарк по Стивън Кинг. Представете си само: срещу някаква сума попадате в света на Краля, от канализацията стърчи червен балон, в Пущинака играят децата от „ТО“, отнякъде се появява санбернар с окървавена муцуна, а в далечината ви дебне червен плимут…

Макар и през телевизионния екран, нещо такова са постигнали Джей Джей Ейбрамс с неговата продуцентска компания Bad Robot и Warner Bros. TV, които стоят зад проекта „Касъл рок“ – най-новия ТВ продукт, построен върху творчеството на Кинг.

В последно време феновете на Краля бяхме задоволени с прекрасната екранизация на „ТО“, чието продължение очакваме през 2019г., с „Играта на Джералд“, която успя да ни потопи в психологическия ужас на една неволна затворничка в легло, както и със сериалите по „22.11.63“ и „Mister Mercedes“. Небрежно ще подминем опита за пресътворяване на екран на „Тъмната кула“, защото е лято и няма нужда от излишен негативизъм.

„Касъл Рок“ обаче е различен, и то по начин, който не ни разочарова. Сериалът не се базира на конкретна книга на Кинг. Действието е плод на работата на Джей Джей Ейбрамс, режисьорите и сценаристите, които работят с него, а ролята на самия Кинг е като съветник на продукцията.  И почеркът му е достатъчно видим.

Вероятно знаете, че Касъл Рок е измислено градче в щата Мейн, където са ситуирани романите „Мъртвата зона“, „Куджо“, „Тъмната половина“, „Рита Хейуърт, изкуплението Шоушенк“ и др.

Затворът Шоушенк е мястото, откъдето започва всичко в тази нова история, издържана в стилистиката на деликатния хорър. Онзи, в който няма черва и нагледни рязания на глави и крака, а страшното е по-скоро осезаемо, отколкото видимо: то е едно флуктуиращо зло, с което е пропита цялата сцена на действие и което се просмуква в костите ни като лепкава, ледена влага: усещане за наближаваща буря и дишаща във вратовете ни смърт.

MV5BMjM4OTE1NDc0M15BMl5BanBnXkFtZTgwNTE2MDg5NTM@._V1_SY1000_CR0,0,1499,1000_AL_

Първата серия започва с едно рядко добре измислено самоубийство: началникът на затвора „Шоушенк“, където лежа Анди Дюфрейн, обвинен в убийството на съпругата си и нейния любовник, слага край на живота си като се подсигурява с потенциално обесване, обезглавяване, пребиване и удавяне. Good choice. Няма мърдане.

След това нишката започва да се плете: случаен надзирател открива в подземията на затвора героя на Бил Скарсгард: едно момче без история и слово, което изрича единствено едно име: „Хенри Матю Дийвър“. Момчето е изиграно от Бил Скарсгард: смелчагата, който скочи в жълтия гащеризон на Тим Къри и изигра втория клоун Пениуайз. Той е толкова очарователно кривоглед, че ако си излекува кривогледството, това би било огромна загуба за бъдещето на американското кино. Брилянтно психарска физиономия, която напомня на тази под маската на клоуна Боб Грей.

Хенри Матю Дийвър (Aндре Холанд) е адвокатът, който ще се замеси в мистерията на безименния затворник. Той самият има мрачно минало: резки флашбеци ни вкарват в неговата история: осиновен чернокож, отраснал в Касъл Рок и познат на жителите на града като момчето, което е убило баща си. Покрай работата на Хенри Дийвър, сериалът ни представя някои от любимите теми на Кинг: етиката и реалността на смъртното наказание, моралът в затвора, демоните на миналото.

MV5BMGEyMjM5ZjctYzc2Yy00MTY2LTkzMTItOGQ4NDZhMzlkZDViXkEyXkFqcGdeQXVyNjc5Mjg0NjU@._V1_SY1000_CR0,0,1499,1000_AL_

Сериалът с бавни, но сигурни крачки навлиза в драмата на един град, обладан от злото: запазена марка на Кинг, последвана от неуспешни опити на други писатели да я пресъздадат също толкова добре (пример: Дан Симънс с „Лятото на страха“). Тук са майката на Хенри Дийвър – болната от Алцхаймер Сиси Спейсик, нейният дългогодишен любовник, Алън Пангборн (Скот Глен), агентът по недвижими имоти с разписано едно убийство в детството си Моли Стрънд (Мелани Лински, която очевидно може да бъде достоен психар не само в комедийна обстановка, както сме я гледали в „Двама мъже и половина), Джаки Торънс (Джейн Леви), чието име ви е познато от Джак Торънс („Сиянието“) – оказва се, че тя е племенница на Джак, от когото наследихме култовата реплика „All work and no play makes Jack a dull boy“ др.

MV5BMTU2NjI1OTk1M15BMl5BanBnXkFtZTgwMDA2MDg5NTM@._V1_SY1000_CR0,0,1499,1000_AL_

Актьорският състав е внимателно подбран и засега не се виждат издънки. Не присъстват и еднопластови персонажи: макар очевидно героят на Бил Скарсгард да не е от най-симпатичните и добри хора, дори неговият образ не е линеен. И все пак, до него се отнася репликата „The devil was a boy“.

Първите серии радват почитателите на добрия хорър с някои статични, но хипер въздействащи сцени, изградени изцяло върху традициите на доброто кино на ужасите: плъх в капан, катинар в близък план, човек в плюшен костюм на пума, разпльокан върху асфалт, погребано отдавна куче, аутопсия на затворник с татуирани свастики по лицето, отрязана глава в кал пр.

За разлика от филми като „Убийствен пъзел“ и „Човешка стоножка“, тук въздействието се гради не от самото действие, а от съзерцаването на последствието. Класата залага не на гнусното, а на страшното.

MV5BMjA5MzQ5NTkwNF5BMl5BanBnXkFtZTgwNjk1MDg5NTM@._V1_SY1000_CR0,0,1499,1000_AL_

Онова страшно, което караше хлапетата от моето поколение тайно да си взимат филми на ужасите от видеотеката и да ги гледат настръхнали от уюта на спалнята на родителите си. Тези филми на ужасите приветстваме. Този прочит на Кинг е правилният: защото човекът, родил Касъл Рок в главата си, не е просто болен мозък, който търси чудовищата в килерите, канализациите и под леглата.

Той знае, че чудовищата се чувстват най-добре в душите на хората, а творчеството му ни дава някои скрити знаци как да ги борим.

До момента в HBO GO има качени пет епизода на сериала. Засега от Hulu обещават един сезон с общо 10 епизода. Нещо ни подсказва обаче, че ще има и втори.

 
 

Вим Вендерс: 7 страхотни филма на големия режисьор

| от chronicle.bg |

Вим Вендерс е един от еталоните за уникален режисьорски стил в киното. Филмите му отварят сетивата на зрителя и изострят чувствителността му и към най-дребните детайли. Роденият на днешната дата през 1945 г. режисьор е ключова фигура в Новото немско кино, номиниран е три пъти за „Оскар“, носител на „Златен лъв“ (Венеция), „Златна палма“ (Кан) и почетна „Златна мечка“ (Берлинале).

Вендерс започва като художник и според някои това допринася към склонността му към пейзажите, които виждаме почти навсякъде в кариерата му (например в „Солта на Земята“). Това, което го привлича най-много обаче, не са самите пейзажи, а хората, които ги запълват. Води го любопитството и търсенето на отговори за това как живеят хората, как страдат и се опитват да открият себе си. Тази мотивация го отвежда почти навсякъде на света, за да запамети завинаги на лента усещания, емоции и места, които в последствие променят начина, по който обикновения, но критичен зрител приема киното.

За масовата аудитория Вим Вендерс е познат с класики като „Париж, щата Тексас“ и „Крилете на желанието„. В изключително богатата си и разнообразна биография успява успешно да поддържа репутацията си  на аутсайдер, който умело работи както в голямото кино, така и в по-нишови проекти. Музиката винаги е ключ във филмите му, особено в документалните. Често присъстват артисти, на които самият той се възхищава – Пина Бауш, Себастиан Салгадо, Клуб Буена Виста.

Вендерс е майстор в редица жанрове. В биографията му има драми, документални филми, мистерии, криминални филми, любовни… има най-вече филми за житейския път и търсенето на Нещо. Днес този гигант навършва 73 години. По този повод можете да разгледате няколко негови филма, които можете да гледате отново.