Мечките, от които българинът се страхува, дори и без да ходи в гората

| от Вучето |

Имах добри оценки по антропология и фолклористика, докато учех за магистър по българска филология, но ги получавах най-вече, защото цитирах коректно трудовете на видни бе-ге изследователи от 70-те години, а не защото нещо разбирах добре предмета на предмета.

Нито пък защото материята ме интересуваше, понеже, честно казано, когато си на 22, да учиш подобни дисциплини ти се струва равносилно на това да се занимаваш с грънци и тъпи селски обичаи, които включват заклани агнета и оркестърът да свири “Ела се вие, превива…”

Две десетилетия по-късно обаче родното “селско” вече дотолкова се е просмукало в кожата, дневното ми меню и, разбира се, ДНК-то ми, че съм в състояние да седна и да напиша обемен антропологически труд, разкриващ в дълбочина и обясняващ с хирургическа прецизност народопсихолигическите феномени, характерни за моя народ. За целите на този развлекателен сайт обаче реших да огранича сериозното си културологично-социо-етническо-антропологично изследване единствено върху най-отявлените проявления на българския ангст*. И да се опитам да се побера в рамките на скромните 1040 думи.

Не си спомням къде за първи път чух народното прозрение, че българинът най-много го е страх да не настине и да не се мине, но предполагам, че е било от някой циничен възрастен, който се е опитвал да ми обясни каква е логиката да преядеш, само защото някой друг плаща. Няколко десетилетия по-късно самата аз вече съм циничен възрастен (българин!) и дори да не съзнавам, понякога правя неща, от които на практика нямам полза, само мотивирана от мисълта ДА НЕ СЕ МИНА. В мола си взимам от безплатните рекламни списания, които после изхвърлям, без дори да съм разгърнала. Ако в хотела няма единични стаи и ми дават стая с две легла, лягам и на двете. Бих си отнесла вкъщи дори автомобилна гума, ако някой ми подари или си намеря на пътя, макар че нямам кола. Когато си купя самолетен билет за 200 евро и после видя, че за следващия ден цената е на половина, плача като бебе. Защо? Защото съм се минала!

Така че на първо място в моя списък се класира страхът на българина да не се мине. Всъщност това е причината, поради която българинът продължава масово да не подсигурява живота, здравето и благоденствието си с незадължителни застраховки. Ако все пак реши да застрахова, например, апартамента си срещу природни бедствия, наводнение от съседите и кражба с взлом, в края на година ще изпитва дълбоко личностно разочарование, ако нищо такова не се е случило. Просто защото си е дал парите за този, дето клати гората.

Дори на 45, 50 и 80, българинът все така го е страх от “Чичо Доктор”, както когато е бил на шест и си е глътвал езика от ужас при вида на голямата спринцовка. Българинът е пословичен със здраво вкоренената си здравна безкултурност, която се изразява в престъпно неглижиране на здравето и превенцията от заболявания. Иначе казано, кракът му няма и да стъпи в лекарския кабинет преди да бъде на сто процента сигурен, че вече няма накъде и е тръгнал да умира. Превенцията е непозната дума за българина. Често чувана фраза е “Не обичам да ходя на профилактични, понеже може да ми открият нещо.”

И докато в обществата “на Запад” държавата инвестира милиони във всякакви форми на спорт, профилактични прегледи и здравословно хранене за всички граждани на възраст от 4 месеца до 98 години, то при нас българинът инвестира във висене по барчета, пушене на цигарки и пазаруване на шарени напитки “с вкус на горски плодове” и месни и млечни “деликатеси”, изобилстващи от канцерогенни съставки. Да, напоследък проблясва светлина в тунела, благодарение на множеството кампании за безплатни изследвания за рак на гърдата или СПИН, например, както и на провежданата от все повече фирми политика за задължителни медицински изследвания на служителите. Но въпреки това страхът остава.

Българинът изпитва ужасен страх от това да бъде обезнаследен. В култура като нашата, в която родителите си скъсват задниците от работа, за да могат да купят на децата си един-два апартамента за “когато се отделят”, няма как да бъде иначе. Младият българин е свикнал да получава всичко наготово. Най-вече собствено жилище. Единствено в трагичните случаи, когато мама и татко не са подсигурили такова за наследника, алтернативата е проста и неизбежна. Ако веднага след завършване на гимназията, той не е “избягал” в чужбина, на 43-годишна възраст продължава да живее в детската си стая, а мама му праща есемес, за да го пита кога ще се прибере, понеже омлетът му изстива.

Българинът се страхува почти толкова от това да не бъде заподозрян и/или нарочен за гей, колкото и от това да не изпусне дъмпела върху чатала си и той да му смачка топките. Разбира се, ще кажете вие, и тук се намесват изконните етно-социо-географски особености на нацията ни. На място, където Балкана пее юнашка песен просто не може да се раждат гейове! Точка по въпроса. И да, може и така да е. Но това не означава всяко отклонение от правилото да бъде възприемано като смъртна присъда. Всъщност българинът все още толкова се страхува да не бъде хетеросексуален, че понякога дори официално “излезлите от гардероба” гейове реагират по̀ хетеро и от най-хетеро хейтърите. Някои от тях дори призовават Православната църква да заклейми гей браковете и да се бият по сто камшика на голо на всеки хомосексуален, който иска да има дете.

На последно място, но не и по важност в този списък идва страхът на българина да не се изложи пред чужденците. И ние вече имаме своите 4G мрежи, хипстъри и мадами, дето ядат киноа вместо мусака, но усещането, че някой е нещо повече от теб, само защото на паспортa му не пише “Република България”, мистериозно е останал. Всъщност толкова сме потиснати от превъзходството на всички останали, че дори премиерът ни понякога счита за необходимо да се извинява пред чуждестранните си гости, когато времето е лошо. Но, разбира се, всеки път, когато Ангела идва, той включва слънцето. Така де, няма да се излагаме пред чужденците….

Валидността на всички горепосочени ангстове на българина са проверени във времето. Разбира се, генерализацията в случая не помага да се отсее сеното от плявата, но в по-малка или по-голяма степен те са живородени и продължават да функционират. Къде на подсъзнателно ниво, къде не.

*ангст – екзистенциален страх

 
 

Колко далеч сме готови да стигнем заради единия „Успех“?

| от |

Всеки, който има връзка с Източна Европа, е видял достатъчно такива истории: корупцията, беззаконието, задкулисието и еснафщината са завладели всички обществени прослойки. И някъде между всичко това се прокрадва по някой лъч светлина, който с малко повече късмет може и да пробие мрака.

Действителността е дотолкова втръснала на мнозина, че е нормално поредното й пресъздаване в киното или телевизията да породи първоначална реакция на скептицизъм. Още един сериал за гадната страна на Източна Европа? Пак корупция? Пак мафия? Пак леки жени и тежки мъже? Това не сме ли го виждали достатъчно пъти вече в последните 30 години това? Абсолютно!

И все пак достатъчно е да гледате началото на първия оригинален сериал на HBO Adria, “Успех“ (Uspjeh/Success), за да промените представата си. Защото сериалът, който е част от уголемяващия се каталог с оригинални продукции на HBO Европа, успява да надскочи ситуационния характер на източноевропейския космос и превръща генерално скучноватата история с предвидим край, в микроскопично изследване на човешката душа, поставена на кръстопът. От едната страна са общочовешките и универсални принципи, които всички хора сме „програмирани“ да следваме, а от другата – Успехът, който за всеки приема различна форма, а понякога идва и на прекалено висока цена. А когато ситуацията е пропита с лъжи, корупция и безскрупулност, тези два пътя не могат да се пресекат.

Това е измислената действителност, в която трябва да лавират четиримата главни персонажи. Тя се създава още преди две години, когато HBO обявява конкурс за сценарии на бъдещия хърватски сериал. Историята, която печели, е дело на сценариста Марян Алчевски, а за режисьор на проекта е привлечен носителят на „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм, Данис Танович (за“No Man’s Land”, 2001).

_MG_3881
Тони Гоянович в ролята на Кики; Снимка: © 2019 HBO Europe, Inc. All rights reserved

Първата работа на сериала е да ни запознае постепенно с историите на четирима души. Винка е служител в банка, занимаващ се с дела, свързани с недвижими имоти. Бланка е тийнейджър бунтар – от онези „проблемни“ деца, които се сблъскват със суровата действителност още от ранна възраст, а след това действителността блъска самите тях. Кики е млад баща, който се опитва да осигури нормален живот на семейството си, като първата му задача е да попречи на банката да отнеме жилището им. Харис е един от най-авторитетните и известни архитекти в Загреб, от чийто подпис зависи не само облика на хърватската столица, но и безопасността на нейните жители. Животите на четиримата нямат предпоставки да се преплитат. И все пак една вечер всички се оказват на (не)точното място в (не)точното време.

Както бе казано по-горе, на пръв поглед сюжетът в „Успех“ наподобява всяка трета продукция излязла в последните 30 години изпод ръцете на държавите от Източна Европа, и в частност Балканите. Силата на сериала не е в действието или в извънредността на ситуациите. Решенията често са прекалено лесни или неоправдани от драматургична гледна точка, без причинно-следствени връзки между случките. В допълнение към това, ситуацията е усложнена от преплитането на няколко сюжетни разклонения, които отнема време, докато бъдат фиксирани в съзнанието на зрителя на фона на толкова много персонажи и мафиотски схеми. Тези недостатъци обаче, не успяват да провалят сериала. Най-голямото постижение на Марян Алчевски е да успее да извади на преден план вътрешния свят на персонажите и конфликтите, които бушуват вътре в тях. Това, което започва като злощастно стечение на обстоятелствата, полицейска операция или мутренско нападение, води след себе си още повече трудности за персонажите. Алчевски поставя четиримата си герои в ситуации на постоянно преодоляване и избиране. Между трудното и лесното; правилното и грешното; незаконното и законното; опасното и безопасното; низкото и възвишеното…

_DSF2941
Тара Талер в ролята на Бланка; © 2019 HBO Europe, Inc. All rights reserved

А когато разполагаш с добър актьорски състав, предвидимият на места диалог и изсмуканите от пръстите ситуации, остават на заден фон.

От актьорите в „Успех“ две имена заслужават кариера, далеч надхвърляща пределите на родната им Хърватия. Това са младата Тара Талер в ролята на Бланка и известната в Хърватия Ива Михалич в ролята на Винка. Докато първата може да бъде наречена свежото откритие на сериала (за което много спомага и това, че играе най-яркия и краен персонаж в тази история), то втората е неин пълен антипод, който успява да запази самообладание в най-екстремните ситуации. Този контраст прави общите им сцени, добре заснети на фона на подбрани локации в Загреб, едни от най-добрите в тези 6 епизода. Макар и да не се отличават с особено силни изпълнения, останалите актьори не остават длъжни на историята и изваждат достатъчно ясно посланията и идеите на сценария.

_DSF7059
Уликс Фехмиу в ролята на Харис; Снимка: © 2019 HBO Europe, Inc. All rights reserved

Другата силна черта на „Успех“, която досега липсваше в телевизията от нашия край на Европа (и особено в България), е неговото техническо оформление. За това е отговорна главно намесата на HBO, които освен че предоставят възможността на редица локални продукции от този регион да получат международно разпространение, вкарват своя собствен маниер на създаване на сериали. Както и при повечето добри техни сериали, всички допълващи средства са използвани до край. Декорът е така направен, че да говори от името на персонажа, който попада в него, музиката е в унисон с видяното, а кадърът, независимо дали ще бъде близък или далечен, помага да разберем още повече. И така, обединявайки всички изброени компоненти, зрителят получава 6 епизода, изпълнени със съспенс, задоволително количество обрати, плътни персонажи и най-важното – идея, която всеки е провокиран да дефинира според своите собствени критерии за успешно и неуспешно.

„Успех“, макар и добър сериал, вероятно не цели да застава рамо до рамо с някои от най-добрите сериали на годината. Но определено има своите неоспорими достойнства.  Този сериал доказва, че при осигуряването на подходящите условия, добрият продукт може да се появи навсякъде. Поставянето на едни продукции по-долу от други на база техния произход, от тук нататък вероятно ще става все по-рядко. „Успех“ е един от 10-те проекта на HBO Европа, достъпни в онлайн платформата HBO GO, заедно с румънския „Хакервил“, полския „Заслепени от светлините“, унгарския „Златен живот“, „Глутница“, „Пактът“, „В сенките“, „Мълчаливата долина“ и чешките „Пустош“ и „Мамон“.

Що се отнася до родната публика… От позицията на близка до ситуацията в „Успех“ (и нямаме предвид близка само заради панелките), тя би имала още по-голяма полза от този сериал. Защото май все по-рядко се питаме, докъде сме готови да стигнем заради единия Успех? Дали? Винка, Бланка, Кики и Харис имат какво да кажат по въпроса. Чуйте ги.

Всички 6 епизода на „Успех“ са може да гледате на HBO GO

 
 

Бил Мъри и София Копола отново заедно в проект за Apple

| от chronicle.bg |

Номинираният за Оскар Бил Мъри и носителката на Оскар София Копола отново ще работят заедно – този път по филма „On the Rocks“. Първият им проект, „Lost In Translation“ от 2003 година, има забележителен успех, но те се срещат отново чак при снимките на „A Very Murray Christmas“ за Netflix през 2015 година.

Усилията на Копола да стигне до Мъри за „Lost In Translation“ на този етап вече са легендарни, защото актьорът няма агент и може да бъде достигнат само по един стационарен телефон, който той от време на време проверява за съобщения. Трудът й все пак се оправдава, когато Бил получава първата си номинация за Оскар за играта си във филма, а самата София печели Оскар за оригинален сценарий.

„On the Rocks“ е седмият игрален филм на Копола. В него освен Мъри ще играе и Рашида Джоунс, но повече информация за актьорския състав все още няма. Филмът ще бъде пуснат от A24 и Apple, което бележи началото на партньорството им, за което двете компании сключиха сделка през ноември 2018 година.

В момента не знаем още много и за самата продукция като цяло – потайност, типична за проекти с участието на Apple. Сюжетът разказва млада майка, която се свързва със своя баща-женкар в Ню Йорк. Снимките започват тази пролет.

Последните проекти на Копола са в областта на оперната режисура – тя постави популярната италианска „La Traviata“. Мъри пък скоро приключи снимките по зомби комедията „The Dead Don’t Die“ на Джим Джармуш, както и работата си по силно очаквания „Zombieland 2″. Освен „On the Rocks“, актьорът предстои да участва и в „The French Dispatch“ на своя дългогодишен приятел Уес Андерсън.

 
 

Велики филми, които никога не бива да съсипваме с римейк

| от chronicle.bg |

Истинските любители на киното и Холивуд намират все по-малко допирни точки в последните няколко  години. Мястото, смятано в продължение на десетилетия за Мека на седмото изкуство, днес все повече се отдалечава от художествения аспект за сметка на финансовия.

А днес финансов успех се постига с няколко неща: блокбъстър за супергерой, игрален филм по анимация, всички възможни сюжети, които могат да произлязат от вече направена класика. И добрият стар римейк, който макар да върви надолу, не загубва позициите си.

Римейкът е изгоден за киностудията по много причини. Той стъпва на нещо сигурно, често култово, което е гарант за интереса на публиката. От това следва, че рискът е относително по-малък, отколкото с оригиналната история.

В последните години видяхме доста несполучливи опити за римейкове. Макар и тези филми да донесоха милиони на продуцентите си, оригиналните версии нямаха нужда от подобни бледи копия на своите аури.  Но Холивуд не възнамерява да спре дотук и е заредил в ръкава си достатъчно заглавия, които да избълва от конвейера си през тази година.

В следващите месеци очакваме новите „Цар Лъв“, „Ейс Вентура“, „Зеленият фенер“, „Мечът в камъка“, „Ангелите на Чарли“ и „Дъмбо“.

И понеже горният списък е малко притеснителен, обръщаме поглед назад към няколко класики, които би било ужасно да бъдат възродени за нов живот. Една от много причини е, че всяко произведение на изкуството вирее най-добре в своята собствена епоха. Ако е велико, ще я надживее. И това ще е целият живот, от който има нужда.

В този ред на мисли, в  галерията горе сме събрали скромен брой филми (седем), които би било истинско светотатство да бъдат екранизирани наново.

 
 

Кевин Харт ще играе във филма по играта Монополи

| от chronicle.bg |

Комикът и актьор (но не и водещ на Оскарите) Кевин Харт е подписал с Lionsgate за роля във филма по класическата игра Монополи, режисиран от Тим Стори. В момента Харт си партнира с Брайън Кранстън в драмата „The Upside“, която успя да детронира „Aquaman“ в боксофиса.

Монополи за първи път излиза през 1935 година и става една от най-популярните игри за всички времена с 250 милиона продадени бройки. Идеи за филм по играта се появяват още през 2008 година, когато Universal и Ридли Скот проявяват интерес към евентуален проект. Той обаче не се случва и през 2012 Lionsgate купуват правата за екранизиране и наемат Андрю Никол да напише сценарий.

Проектът този път явно е сериозен, щом имаме новина за участието на Харт в главната роля. Стори освен режисьор ще е и продуцент. Двамата не се срещат за първи път – те работят заедно по „Think Like a Man „, „Think Like a Man  Тоо“, „Ride Along“ и „Ride Along 2″. Стори, заедно с Лесли Смол, режисираха и три комедийни представления на Харт.

Историята с Оскарите изглежда не е разклатила имиджа на Кевин и той продължава да бъде търсено лице в Холивуд. Най-големият проблем остава да видим как въобще Монополи ще се превърне във филм.