Мечката

| от |

Тодор Коруев

„На вълците мечката (медун, мецан, мече) е голям душманин; ето защо, дето има мечки, вълк не борави. Заради това селяните не убиват мечка, освен ако тя е станала стръвница. Когато вали дъжд и после пече слънце – народната вяра казва, че тогава се жени някоя мечка“ – чета у народоведа Димитър Маринов. И още за поверията: „Ако сънуваш мечка – лошо е. Ако те гони – ще имаш неприятности. Ако се бориш и я надвиеш – избавил си се от душманин. Ако те гази – ще имаш премеждие.“ Напомням ги, иде Мечкинден, той, който не знае, е на 30 ноември, на св. апостол Андрей.

„Дай да ти побая – казала циганка на един селянин – да те не закача мечка, ако те срещне.“ „По-добре, бабо – отговаря селянинът, – побай ми да ме не срещне.“ Да, но конфликтът мечки-хора съществува. Посъбрах новини за последните золумства на Баба Меца, не оная от приказките. „Стръвница разкъса 19 овце в Забърдо“ е заглавие, зад което се крие трагедията на 52-годишния Славчо Каваржиков. Той няма мира от злосторницата: разкъсала най-хубавата му крава, после 8 прасета, а сега овцете. И вдига рамене: „Не знам вече какво да правя, да дойдат от министерството да бранят животните ми.“

И докато се получи разрешение за отстрел на опасния звяр (и защитено животно!), още много стопани изревават. Стръвницата обикаля по оборите на чепеларското село – ловците я гонят с гумени куршуми, пиратки и спрейове. В околността има 15 мечки, от които две са озверели. За десет години в Смолянско са разкъсани от мечки над 500 домашни животни. А спомняте ли си, че преди години стръвници взеха два човешки живота – в с. Кутела и в с. Малка Арда? Страхът от мечките е прогонил туристите по хижите в Смолянска община. Нищо, че еколозите от сдружението за дива природа „Балкани“ ни набиват в главите, че „мечките могат да бъдат магнит за туристите“, наблюдението на кафявата мечка щяло да привлече туристи в планината по примера на Триград, където край Музея на мечката има землянки, от които могат да се видят на живо. Но в Забърдо, което се обяви за първото европейско село, където има площад „Европейски съюз“ и самодеен състав „Евробаби“, не искат и да знаят, че през 2012 г. парламентът клекна пред Брюксел от страх от наказателна процедура против страната и прие закон, който отмени квотата за отстрел на кафявите мечки, сиреч въведе пълна забрана. Бойко Борисов се оказа паметен с думите: „Мечката е сигурно, че ако те гони, ще те хване.“

„Цял месец стръвница вечеря с овцете на Николай Бичев“- чета друго вестникарско заглавие. Звярът нападал стадото му в Калоферския Балкан, грабвал си овце и на километър от саята животновъдът намирал кожите. Изброил ги до седем. Още толкова умряха от „син език“. Едно зло не идва само. Изядените досега животни в Калофер са вече 20. Николай Бичев твърди, че от 30 години в Калоферския балкан не е виждал мечка вегетарианка. А други казват, че наесен зърнали до последните къщи на града мечка с две мечета да похапват сливи. Имало начин за разпознаване на мечките. Според родопския овчар Димитър Четроков  стръвницата е с тъмнокафява козина, от месото косъмът е по-загладен, а щом козината й е бледокафява, тя не е месоядна. Сам човекът подтиква животното да зареже вегетарианството – изпоряза горите, не останаха и сливи, ябълки и круши, какво да ручат мечките, преди да удари часът за зимен сън. Сега броят пари да садят горскоплодни насаждения за мечките.

Как може да се разбере какъв вид мечка сте срещнали в гората? Промъквате се незабелязано отзад и с всичка сила изритвате мечката по задника. След това възможно най-бързо се качвате на близкото дърво. Ако мечката се качи на дървото и ви изяде, е стръвница. Ако обаче първо събори дървото и ви наплюе – е вегетарианка. Това казва вицът. А Карамфил Гърбелов от Смилян, като видял на няколко метра от себе си мечка, бързо се покатерил на една борика и се вкопчил здраво в дървото. Мецаната друсала дървото, но то издържало, накрая се отказала и се шмугнала в гората.

Още съобщения от вестниците: „Гладна мечка слиза вечер в Карлово“ (животното вилнее сред пчелините в кв. Сушица), „Гладни мечки нападат село, чакат ги с пушки“ (селото е Кладница – в полите на Витоша!), „Стръвница разкъса телета пред стопаните им в смолянското село Турян“, „Мечка напада стадо на Яне Янев“(убива теле и разкъсва юница)…

България е една от страните в Европа наред с Румъния, Русия, Швеция и Финландия със стабилна популация от кафяви мечки. По неофициални данни мечките у нас са между 500 и 700. Дори изнасяме мечки.

Мечкинден ще мине, децата ще напишат съчинение „Мечката – наш приятел“ (по европейски проект!), мечките ще заспят зимен сън. Стопаните ще порахатясат, ала вълците не спят зиме… Пък и напролет мечките ще се разбудят…

 
 

Жулиет Бинош спечели награда French Cinema

| от chronicle.bg, по БТА |

Жулиет Бинош спечели наградата „Френч синема“ за популяризиране на френското кино в чужбина, предаде Франс прес.

„Впечатляващо е да получиш награда в родината си – каза 53-годишната актриса, след като бе удостоена с приза на организацията „Юнифранс“, отговаряща за популяризиране на френското кино в чужбина. – Френското кино се отличава с изключително разнообразие. Осигурена му е система за поддръжка, популяризиране и финансиране, която трябва да бъде съхранена.“

„Жулиет винаги намира своето място, независимо каква е националността на филма, в който участва“, заяви президентът на „Юнифранс“ Серж Тубиана. Наградата й бе връчена от министърката на културата на Франция Франсоаз Нисен.

Жулиет Бинош е сред най-известните френски актриси в чужбина. През 1997 г. тя спечели „Оскар“ за актриса в поддържаща роля за „Английският пациент“. По този начин стана втората френска актриса, грабнала престижната статуетка, след Симон Синьоре.

Миналата година наградата „Френч синема“ бе присъдена на Изабел Юпер.

 
 

Кристиян Диор: странностите на създателя на New Look

| от chronicle.bg |

Винаги сме твърдели, че за да усетиш истинското влияние на модата, трябва да се вгледаш в нейните основоположници – тези, които от 80 години насам продължават да вдъхновяват съвременните марки. Няма да се уморим да го повтаряме.

Днес отдаваме почит на един творец, чието име е еквивалент на думата „мода” – Кристиян Диор. Дизайнерът на рокли, които са кошмар за съпрузите и мечта за съпругите. За него Шанел казва: „Само човек, който не харесва жени, може да причини такова неудобство на жена.”, имайки предвид тесните му рокли, трудни за обличане и сваляне. Независимо от това, през 1947 година колекцията New Look променя начина, по който се обличат жените по цял свят слага началото на нова епоха в модата.

Името Диор е много повече от „модна къща” и известна марка. Зад четирите букви стои онзи масивен мъж, за когото родителите имат планове да стане юрист или политик, но той започва да рисува скици, за да се издържа. Биографията му се простира далеч отвъд нечовешки тънкият женски кръст и широки поли.

В чест на 113-ия му рожден ден, днес напомняме някои от интересните факти в биографията на един от любимите ни дизайнери, от времето, когато в модата имаше гении.

модели на Кристиян Диор през 50-те
Getty Images

Вечната Belle Époque

Годините на Втората световна война са тежки за модата във Франция. Почти всички материални ресурси се насочват към армията, в това число и платовете. Затова след 1945 г. жените не просто приемат, а се влюбват в пищните тоалети на Диор, който е пионер в разточителството на материали. Дизайните му са вдъхновени от La Belle Époque – епоха, чийто символ за дизайнера е неговата майка, Изабел Кардамон – жена, която той безусловно обожава. За него тя е символ на стила, красивите тоалети и тънката и елегантна фигура.

Усет към изкуството

Преди да се посвети на модата, Кристиян Диор, по настояване на родителите си, постъпва в училището за политически науки в Париж (École des Sciences Politiques ) през 1925 година. Когато се дипломира, баща му решава да му „подари” художествена галерия – място, в което ще се излагат творби на Пикасо, Жан Кокто, Жорж Брак. Именно в тази галерия за първи път е изложена творбата на Салвадор Дали „Упорството на паметта”.

Кристиян Диор, модел
Getty Images

Анархист

Кристиян Диор е поредното доказателство, че въпреки стереотипите за суеверията в модата, това е един политизиран свят, в който отделните личности са на почит. Самият той по време на обучението си в училището за политически науки, за кратко е последовател на анархизма, дори се определя като такъв. Въпреки това обаче, прекарва няколко месеца в Съветския съюз, където изследва влиянието на социализма.

Роднините му вдъхновяват един от известните му парфюми

Вярна към склонността на семейство Диор към бунтарство, сестрата на на Кристиян, Катрин, е член на Френската съпротива по време на окупацията на Франция от нацистите през Втората световна война. Заловена е от „Гестапо“ е транспортирана в концлагера в Равенсбрюк, където остава затворена до освобождаването му през 1945 година. Две години по-късно първият парфюм на Диор, „Госпожица Диор” (Miss Dior) е почит към героизма на Катрин.

модели на Кристиян Диор през 50-те
Getty Images

Разточител

Кармел Сноу, главен редактор на Harper’s Bazaar между 1934 г и 1958 г. налага израза New Look , на основа на следвоенната революция в модата, предвождана от дизайнера. Въпреки това други не са били толкова очаровани от работата му и протестират срещу разхищението на платове. Разточителството е в разрез с довоенната мантра „изработи, използвай и поправи. Заради това Диор си спечелва прякора The Tyrant of Hemlines (букв. тиранът на полите).

Суеверия

Суеверността на Диор става все по-голяма с годините. Винаги когато представя нова колекция, той кръщава един модел на родния си град Гранвил. Поне един модел трябва да носи букет от бели лилии, и в никакъв случай шоуто не трябва да започва без предварително разчитане на картите таро.

Кристиян Диор
Getty Images

Ваната

В некролога му в New York Times от 1957 г. се казва: „Зад огромната империя непрекъснато стои закръгления господар с розови бузи, който два пъти в годината се оттегля от света, за да създаде колекциите си. Голяма част от това време той прекарва във ваната, най-често в огромната си вана от зелен мрамор със сребърни елементи и кранчета с форма на глави на лебед. Докато се кисне в нея с часове, той рисува скиците.”

Смъртта му остава загадка

Воден от желанието си за почивка, през октомври 1957 година, Диор отива във вила в Монтекатини, северна Италия. Там на 24 октомври получава трети (и последен) инфаркт. Официалната версия е, че инфарктът е причинен от нездравословно хранене, но версиите и до ден днешен гравитират между сензацията и истината. Някои твърдят, че дизайнерът умира след задавяне с рибена кост, други, че инфарктът е получен след игра на карти, а един от близките му, Алексис фон Розенбърг, Барон дьо Реде, казва, че Диор умира след екстремен сексуален акт.

ив сен лоран  на погребението на Кристиян Диор
Ив Сен Лоран на погребението на Кристиян Диор

Наследникът

На погребението на Кристиян Диор присъстват над 2500 души – роднини, приятели, клиенти. Най-голямата тежест пада върху 21-годишния тогава Ив Сен Лоран. Момчето работи за „Диор” от две години и сега е назначен за творчески директор на модната къща. Списание LIFE прави снимка на Ив в деня на погребението на Диор, на която виждаме следващия голям дизайнер в характерното за него меланхолично състояние. Следващата колекция на марката ще бъде създадена от Сен Лоран и ще го превърне в „Малкия принц на модата” – началото на кариера, която ще продължи няколко десетилетия и ще остави още по-траен отпечатък в модата.

 
 

Какво да скрием от европредседателството

| от |

Шест месеца са много. Толкова време е достатъчно дори сезоните да се сменят, представяте ли си! 

По принцип мотото „Да не се изложим пред чужденците“ е доста тъпо. Но все пак е кофти да се изложим пред чужденците и затова, докато се правим, че не ни интересува, трябва да помислим как все пак да не го направим.

За щастие можем да избегнем излагане с далеч не толкова мащабна операция. На първо време – много добре знаем какво не ни е наред, защото го въртим всеки ден. Да, за първи път в историята на света хроничното ни мрънкане ще влезе в употреба.

Лесно е! Представете си, че някой ви идва на гости – какво правите? Всичко, което не харесвате отива или заметено под килима, или прибрано по шкафове, гардероби и детски стаи. Тази метода е толкова проста, че ни отблъсква, защото не е ни отива на егото да си решаваме проблемите толкова елементарно. Но днес ще ни отива.

На първо време трябва да се лишим от уличните дупки, уличните кучета и хората, които живеят на улицата, за да си помислят чужденците „Брей, тези българи колко луксозно живеят“. Да запълним дупките по улиците е морално, за разлика от това просто да разкараме останалите две. Оставете това, ами си е и доста работа.

Сега е моментът да падне един хубав, полуапокалиптичен сняг! Да покрие всичко, само НДК да се вижда. Освен очевидните ползи от бедствието, като бонус резултат хората няма да имат избор освен да се пречупят и да заискат още лифтове. 

Следва интернет и телевизиите. Пълно информационно затъмнение! Никой чужденец не бива да вижда какво правим и казваме в интернет или по телевизията. Единственият канал, който дават по телевизията, е Discovery, а единственият сайт в интернет – Wikipedia. Но не искаме да изглежда така все едно хората нямат мнение. Искаме да изглежда така все едно хората имат мнение, но си го базят за себе си и се образоват преди да го изкажат.

Накрая е нужно да прикрием самият факт, че много ни интересува какво мислят другите. Не знам дали гледахте репортажа за готвачите, които се грижат за нашите евро гости. Всички традиционни блюда бяха сервирани по специален изключително красиво подреден начин, който няма нищо общо с този, които сме свикнали.

Никакви такива повече! Шопската салата вече се прави в леген, сипва се с черпак и се сервира така. Пред хората. 

Какъв пиар само би било това!

 
 

Къща разполага със собствена река вместо коридор до стаите

| от chronicle.bg, БТА |

Вероятно когато сте си представяли къщата на мечтите си, в нея е бил предвиден необичаен начин за придвижване между различните й части. Например, огромна пързалка от третия до приземния етаж или релси, по които минава малко влакче. Може да ви е хрумвала идеята и за поточе.

Архитектът Алфред Браунинг Паркър сбъдна мечтата на свои клиенти, като им построи къща със собствена река в Маями, САЩ. Жилището с обща площ от 1672 квадратни метра дори има име – „Уудсонг“ (в превод от английски език „Песен на гората“). То е било продадено миналата година за 2 милиона щатски долара, така че по всяка вероятност няма да бъде на пазара скоро.

4504313_001_twilight_pool_2828990_large.0

Реката позволява обитателите на дома да плуват от всекидневната до трапезарията. Те могат дори да гребат до спалнята, когато са прекалено изморени да ходят.

В дома има основна спалня, която е три етажа по-нагоре, библиотека и спалня на открито само с три стени. Освен това има басейн, в случай, че се отегчите от реката, както и сауна.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

В двора има богата градина, палми и езерце с риби със собствен водопад.

4504343_032_twilight_pool_2828995_large