Мечката прегръща само един път, но завинаги

| от |

Автор : Бисер Манолов (http://www.bissermanolov.com)

1794556_252043838298538_426230027_n

Нека да опитаме една игра. Затворете си очите. Аз ще ви кажа една държава, а вие ще кажете три думи, които я характеризират най-добре, но трябва да са първите, които ви дойдат наум. И така, готови ли сте? Затворете си очите. Започваме със САЩ: „Гугъл“, „Епъл“, долари. Тези думи изскочиха в съзнанието ми. При вас как е? Китай: бързо, евтино, чупливо. Това са моите първи три думи като асоциация със споменатата държава. Сега внимавайте! Русия: водка, мечка, газ. При вас как е? А Украйна: революция, революция, революция. Наистина само това ми изскочи в съзнанието. Много е важно в самата игра да се реагира спонтанно, без да мислите, и знаете ли, може би ще се окажете по-точни от излишни тонове политически анализи.

Ще се опитам да направя връзка между думите, които съм използвал за САЩ, Русия и Украйна. Ще взема по една от всяка група: долари, газ, революция. Задължително трябва да сложим тези три думички в „европейски кавички“ и ще се опитам да ви обясня защо от гледна точка на това, което става в Украйна в момента.

От Киевска Рус започва създаването на Русия. От друга страна, Украйна има изключително сложни вековни отношения с Полша. От гледна точка на историческите факти всяко едно категорично мнение е грешно. Едно обаче трябва да стане ясно на всички – Русия няма да се раздели с Украйна на каквато и да е цена. Европа трябва много добре да осъзнае този факт. В конкретния случай не става въпрос само за пари, а най-вече за история

През 2005 г. имаше едно изказване на Путин, което до ден днешен ехти в ушите на политическите анализатори. В общи линии то звучеше така: „Разпадането на СССР е най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век.“ Нали разбирате какво означава за Москва, ако Киев напусне сферата на влияние на Кремъл. Путин ще бъде поставен до „предателя Горбачов“. Да, за мнозина руснаци Горбачов е предал руските интереси на САЩ, макар че за Източна Европа той е много повече от един „симпатичен политик“. Тези думи на президента Путин имаха своето развитие впоследствие в амбициите на Кремъл за създаването на търговски и митнически съюз между Украйна, Казахстан, Беларус и Армения. Да, може да се каже, че това е нещо като „прегръдката на мечката“. Не говоря обаче са симпатичното мече Миша, което бе символ на олимпиадата в Москва през 1980 година. Това е мечешка прегръдка, от която няма отърване. Тръгнеш ли да бягаш, започва да се къса живо месо. Има кръв, много кръв. Само да спомена за базата на Руския черноморски флот в Крим. Споменавам го без причина, просто така, като факт.

През 2008 г. руският вестник „Комерсант“ цитира разговор между Владимир Путин и американския президент Джордж Буш: „Разбираш ли, Джордж, че Украйна не е дори държава. За повече от 900 години преди независимостта си от 1991 г. тя не е била държава. Части от нея са контролирани от Полша, Литва, Австро-Унгария, Германия и разбира се, Русия.“ През 2009 г. Путин нарича Украйна „малката Русия“. Споменавам всички тези факти поради една-единствена причина и тя е следната: абсолютно нито една държава няма интерес от фалита на Украйна, без значение каква геополитическа игра играе. Замириса ли ви на газ? Природният газ формира най-голяма част от търговския оборот на Русия с Европа. Както е известно, голяма част от този експорт минава точно през Украйна. Проектът „Южен поток“ е абсолютно необходим на Русия в контекста на „непослушната Украйна“. За мен няма никакво съмнение, че България няма да може да отиграе правилно ситуацията просто защото липсват качествени и независими политици. А има и още нещо. Бих цитирал нашите сръбски съседи, които имат традиционно лютив хумор, но много точен: „Бизнес се прави со дупе и со паре.“ За съжаление ние нямаме нито от едното, нито от другото, но това е друга тема. Когато говорим за „газ“, е важно да споменем, че Путин показа уважение към желанието на украинския народ сам да определя съдбата си. Като доказателство за това уважение Русия ще повиши доставните цени на природен газ от 268 долара за кубичен метър на 410 долара още от месец март. Явно мечката прегръща само веднъж, но завинаги.

Украйна няма да фалира, въпреки че хазната е празна. В периода 2014-2015 г. тя ще трябва да рефинансира държавен дълг в размер на 35 млрд. долара. Целият държавен дълг на Украйна е в размер на близо 130 млрд. долара. Брутният продукт на страната е около 174 млрд. долара. На база съотношението държавен дълг към брутен продукт страната стои по-добре от доста европейски държави. Русия съвсем „принципно“ заяви, че ще забави обещаната помощ в размер на 15 млрд. долара като инвестиция в украински държавен дълг. Финансовите пазари обаче реагираха малко по-различно от очакванията. В рамките на два дни след съобщението цените на украинските държавни облигации с падеж 2023 година се повишиха с около 10%. Това, казано на езика на финансистите, означава, че те не очакват фалит на Украйна. Да, има финансови турбуленции, има недостиг на кеш, да, има забавяне на изплащането на пенсиите, да, има теглене на средства от банките, но Украйна ще прескочи трапа на банкрута.

Националната валута се срина стремглаво, но това е възможно най-добрата новина за украинския експорт. Между другото над 31% от структурата на брутния продукт на Украйна се създава в сектора на индустрията. Над 50% от украинския експорт е в посока Русия. За икономическата зависимост между двете страни трябва да споменем и факта, че вследствие на събитията в Украйна руската рубла се сгромоляса до най-ниското си ниво към долара за последните пет години. Държавните субсидии на енергийните цени в момента и пълната зависимост от руския газ са основният проблем на украинската икономика. Има тотално пристрастяване към тези субсидии и постепенното преминаване към пазарни принципи на ценообразуване неминуемо ще доведе до видими сътресения. Това обаче са жизненонеобходими процеси за украинското стопанство.

От централата на МВФ казаха, че са готови за незабавна финансова помощ. Кристин Лагард заяви буквално следното: „Ние сме готови да действаме, но някой трябва да вдигне телефонната слушалка.“ Да, всичко опира до това украинците на излъчат правителство по възможно най-бързия начин. В рамките на две-три седмици след това ще има донорска конференция между Европа, САЩ, МВФ и Русия. От Европа официално казаха, че са подготвили едни 20 млрд. евро в рамките на седемгодишен период. Като незабавна помощ Старата госпожа е готова да инжектира над 600 милиона евро в боледуващото тяло на украинските финанси. САЩ също изразиха готовност за незабавна помощ.

Големите играчи са готови за действия. Украйна има на кого на разчита. Истината обаче е, че от гледна точка на чисто политическото развитие на ситуацията кашата е тотална. Финансовата криза ще бъде овладяна. И Русия, и Полша ще бъдат сред най-потърпевшите държави при евентуален фалит. В момента последното никой не може да си го позволи. Мигновено финансовата зараза ще плъзне и към прибалтийските държави. Не, няма как да стане. Изводите обаче, които България трябва да си направи, се набиват на очи. Кашите в родната енергетика не са по-малки от кашите в украинската. От съществена необходимост е да бъдат направени енергийни баланси на страната с експертни решения, извън контекста на политическите ангажименти. По газовите тръбопроводи не тече само газ. Тече най-вече зависимост, и то от чисто корупционен характер. Аз не бих приел какъвто и да е мандат, на който и да е икономически министър да договаря каквито и да е газови цени. Както написах по-горе, мечката прегръща само един път, но завинаги.

 
 

Slayer се отказват от сцената

| от chronicle.bg |

Траш гигантите от Slayer обявиха, че се отказват от сцената. Легендарната група ще проведе прощално турне през 2018-а. Все още обаче не са ясни датите в него и кои държави/градове ще бъдат посетени, макар от бандата да обещават, че става дума за „световно турне“.

Групата обяви „пенсионирането“ си с видео, което съдържа различни материали от кариерата на Slayer – от ранни постери до скорошни фотосесии.

Slayer съществува от 1981 г. Тази година се навършват 37 години от създаването на бандата. Loudwire посочва, че макар новината за прощалното турне да е шокираща, все пак е имало намеци, че нещо подобно предстои. Вокалистът Том Арая още през 2016-а е казал, че вече няма интерес към турнетата.

 
 

„Devilman Crybaby“ – агресия и секс от Netflix

| от |

Към края на първия епизод на новото аниме от Netflix „Devilman Crybaby“, ученикът Акира Фудо и най-добрият му приятел Рио Асука се озовават по средата на оргия сред голи, мърдащи тела и неонова светлина. Партито прераства в кървава баня, когато Рио атакува някои от непознатите хора. Миризмата на кръв привлича демони, които също разкъсват хората или ги правят зли.

Не е възможно да погледнеш настрани от тази сцена, която перфектно подготвя нещата предстоящия ужас.

„Devilman Crybaby“, режисьор Масааки Юаса, е оригинална адаптация на мангата Devilman от 70-те години. Светът е атакуван от смъртоносни демони и Рио вярва, че за да се преборим с тях, човешко същество трябва да се съедини с един от демоните и да се превърне в супер силният „devilman“ (човек-демон). Неговият приятел Акира се превръща точно в това и става важно оръжие в борбата срещу демоните.

Въпреки новите хоризонти на безпощадна агресия и секси външен вид (всички стават много по-готини, след като са обладани от демон), Акира запазва голяма част от идентичността си. Доброто му сърце компенсира за тъмните импулси на неговия демон, Амон, вместо да бъде погълнат от тях.

„Devilman Crybaby“ може да бъде доста труден за храносмилане – гледайте на собствена отговорност. Гологръда жена се трансформира в демон докато гърдите й се клатят преди на мястото на зърната й не се отварят усти. Оргазмите често завършват с разрязването на нечие тяло на две.

Потресаващият секс и насилие обаче не е само за шокиращ ефект – те са и за да демонстрират колко разглезен и гнусен може да е човекът и колко ненужна агресия може да пръсне.

Сериалът също така ни кара да погледнем по друг начин на хората, които не разбираме. Човечеството обръща гръб на демоните си и дори на хората демони и сериалът съдържа директно сравнение с модерния фанатизъм.

Доста е лесно да мразите „Devilman Crybaby“ заради това, че е анимиран или заради това, че е толкова кървав и мръсен. Но сериалът счупва очакванията как трябва да изглежда един такава продукция на Netflix. Той преминава от шокиращ до трогателен за един момент.

 
 

“Аз, Тоня“: няма такова нещо като истина

| от Дилян Ценов |

„Хейтърите винаги казват: „Тоня, кажи истината“. Няма такова нещо като истина. Това са пълни глупости. Всеки си има своя собствена истина“. С тези думи завършва филмът „Аз, Тоня“ на режисьора Крейг Гилеспи, по сценарий на Стивън Роджърс (Kate & Leopold, P.S. I Love You). С тези думи Марго Роби, в ролята на световноизвестната фигуристка Тоня Хардинг, обобщава 23-годишно мълчание, една провалена кариера и история, в която вече е прекалено късно за възмездие, но не и за коректно отразяване на фактите.

Биографичният филм вече беше признат за изпълненията на актьорите в него и Марго Роби(в ролята на Тоня) и Алисън Джейни бяха номинирани за  най-престижните отличия в киното. Втората спечели SAG Award и Golden Globe за най-добра актриса в поддържаща роля.

tonya2

„Аз, Тоня“ не претендира за историческа точност, въпреки в началото е казано, че филмът е базиран на „железни“ източници и интервюта. Историята на 47 годишната Тоня Хардинг е толкова манипулирана, че е безсмислено да се взима страна в нея. Веднъж тя е манипулирана от самите близки на фигуристката и веднъж от медиите и хората, от които зависи кариерата на фигуристите – онези в комитетите и асоциациите, които решават кой и защо да се класира за състезанията. Та по въпроса за истината около Тоня Хардинг нещата са прости – знаем само кой е виновен и кой какво не е извършил и това ни стига. В един от най-добрите филмите на годината Крей Гилеспи успява да направи точно това – да събере истината на всеки един от замесените и да остави зрителя (ако има изобщо желанието) да „отсъди“.

През 1991 г. едно момиче постига немислимото – 20-годишната Тоня Хардинг става първата жена в САЩ, изпълнила троен аксел по време на състезание по фигурно пързаляне. Същата година го изпълнява и на Световното първенство – отново първата жена. Момичето е атлетично, здраво, има всички данни за олимпийско злато. Крахът идва през през януари 1994 година. В САЩ избухва един от най-големите скандали в спорта. След излизане от пързалката по време на тренировка, американската олимпийска надежда, фигуристката Нанси Кериган е ударена с гумена палка в коляното и заради контузията е принудена да спре участието си в Националното първенство в Детройт. Малко повече от месец остава до Зимните Олимпийски игри в Лилехамер, където Кериган ще се изправи пред дългогодишната си съперница, Тоня Хардинг. От следобеда на 6 януари 1994 г. кариерата на Хардинг на теория приключва. Съпругът й Джеф Гилули, в съучастничество със свой приятел, Шоун Екхарт, наемат Шейн Стант, който трябва да извърши нападението над Кериган. Тоня е в пълно неведение за плана на тогавашния си съпруг.

la-et-mn-i-tonya-review-20171207

Точно това чакат всички – особено Американската асоциация по фигурно пързаляне. Идеалният повод момичето, което цял живот не се вписва в стандартите, но се състезава безупречно, да бъде отстранено. Тя не се облича както трябва, не изглежда като принцеса от приказките, за разлика от Кериган, иска да носи дънки, да слуша поп и да се състезава под звуците му, и не е по никакъв начин олицетворение на американската мечта. Спортните умения не са всичко и без имидж няма как да стане. Така че всичко приключва след този скандал. Пускат я на Олимпийските игри, защото скандалът е прекалено сочен, за да бъде изпуснат. Всички искат да видят  сблъсъка. Тоня финишира осма, а Кериган печели сребърен медал. След игрите Тоня е обвинена за прикриване на факти и съучастничество и получава доживотна забрана да се занимава с фигурно пързаляне.

А сега нека започнем отзад напред. Понеже скандалите не са всичко (още един от акцентите на филма).

Сюжетът проследява живота на фигуристката от ранното й детство до периода непосредствено след съдебния процес във връзка с нападението на Нанси Кериган. Документалният характер на лентата помага на стегнатия и точен разказ, а фактът, че нито сценария, нито режисурата взимат страна в многостранния конфликт, помага на нас, зрителите, да разберем версиите на всички, станали част от живота на Хардинг. Филмът наподобява репортаж, в който събитията са разказани от гледната точка на  близките на Тоня – съпругът й Джеф Гилули (Себастиан Стан), майка й Лавона Фей Голдън (Алисън Джейни), треньорът й Даян Роулинсън (Джулиан Никълсън) и приятелят на Джеф, Шоун Екхарт (Пол Уолтър Хаусер).

3--lavona-golden-allison-janney-and-her-pet-bird-in-i-tonya-courtesy-of-neon

Марго Роби, която помним предимно с ролята си на приятна блондинка от „Вълка от Уолстрийт“, влиза в кънките на фигуристката. И ни взема умовете. Не можем да искаме по-добро изпълнение – в това на Роби има всичко – емоция, огън, гняв, уязвимост, каквато само най-силните момичета притежават, любов и нежност. Виждаме детето, което още на три години стъпва на ледената пързалка, заведено от майка си Лавона Фей Голдън (Алисън Джейни). Случаят тук не е просто на свръхамбициозна майка, а на такава, която редовно бие дъщеря си , насилва я психически и физически, а оправданието винаги е едно – тя работи на три места, за да може дъщеря й да тренира, дори шие костюмите й сама. Бащата напуска семейството рано и Тоня от малка расте в атмосфера на насилие. Бунтарщината не е самоцелна – тук тя е изначална характеристика на персонажа. Тя е неговата уникалност. Тоня е повече от крехката фигуристка с чуплива фигура. Тя е жилавата жена,  която иска да пробие с уменията си, не с пози.

Алисън Джейни и Марго Роби определено са най-доброто нещо в тази лента. Двете имат страхотно взаимодействие на екрана, а първата дотук е нашата фаворитка за женска поддържаща роля. Лавона бие дъщеря си, дори хвърля нож по нея, а на финала дори отива със скрит диктофон в джоба при нея. Оставя ни с отворена уста.

i-tonya-margot-robbie-sebastian-stan

Именно интровертността, която предполага една такава история, прави филма толкова специален – като стъклена фигура от менажерията на Тенеси Уилямс. Без екшън, като изключим моментите, в които Джеф разбива главата на Тоня в огледалото или двамата се стрелят с пушки. Без претруфен плач в стил „вижте, колко съм зле и ме съжалете“. Не, този филм се вглежда в историята без да съди една от най-добрите фигуристки в историята изобщо, чиято кариера приключва преждевременно именно заради неспособността й да следва установените традиции и да се впише в шаблона.

„Аз, Тоня“ е разказ, който ни учи да емпатираме, а не да съдим. Разказ, който показва каква е цената на успеха и деликатно ни внушава, че независимо колко сме добри, ако нямаме характер, успехът е само път към краха. Филм за нуждата на публиката да обича някого и да мрази някого. Филм за многото различни, но верни истини.

А дали всички са верни? Дали не е по-добре поне един път, Тоня да има думата? Текстът от песента „Тоня Хардинг“ на Суфян Стивънс е добра отправна точка за размисъл по темата:

Has the world had its fun?
Yeah they’ll make such a hassle
And they’ll build you a castle
Then destroy it when they’re done

 
 

Чашата като портрет на личността

| от Мила Янева |

Има теория, че на човек може да му бъде направен доста точен и обективен психологически портрет според малките битови предмети, които ползва ежедневно. Тази теория се ползва в криминалистиката, но и без да сме специалисти, ние можем да разберем важни неща за един човек, когато попаднем в дома му и опознаем част от вещите му. Не нужно да си психолог, например, за да се ориентираш в настроението и духа на някого, когато видиш чашите, които ползва вкъщи. Почти всичките ни приятели, някога емигрирали на хиляди километри от България, имат в новите си домове там някъде поне една керамична, битова чаша от родината, в която пият сутрешното си кафе. Няма съмнение, че това е проява на носталгия и стремеж да си близо до корените си, защото в родината битовите сервизи са запазена марка предимно на механите и народните кръчми.

Попадала съм на вечеря, където нямаше нито една чаша в комплект с друга. Цялата маса пиеше от останки от семейни сервизи през последните четиридесет години, като това не беше нарочен дизайн на вечерта, а обикновена проява на домакинска немарливост. Със сигурност не съм единствената, пила скъпи питиета в спукани, очукани, наръбени, нащърбени и отдавна загубили блясъка си чаши. Хващам се на бас, че и вие като мен сте пили вина, коктейли, кафета и безалкохолни в де-що има съд с наподобяващи чаша размери и функции – стъклено бурканче от лютеница или детско пюре, метална или пластмасова чаша от термос, отрязана наполовина бутилка от минерална вода, капачка от лак за коса…

Не е нужно да си специалист по етикет или дизайн, за да разбираш удоволствието от това да пиеш напитките си от подходящите за тях чаши. Едно хубаво бяло вино, макар и поднесено точно изстудено, губи много от качествата си, ако е сервирано в чаша без столче например. Не само, защото така напитката не стои красиво, но и защото докато държите чашата, ще я стоплите с пръстите си, а така и виното ви бързо ще се прости с освежаващата си студенина. Същото е и с кафето – ако предпочитате да го пиете в стъклена чаша, задължително е тя да е с двойни стени или с дръжка, за да не си изгорите пръстите, докато го пиете топло. Останките от чаши, които ползваме в домовете си, белязват историите ни и ни напомнят моменти от живота ни, но и често могат да ни поставят в неудобно положение. Сетете се само за онзи неприятен момент, в който установявате, че имате само четири останали еднакви чаши за нещо си, а очаквате осем човека, на които да сервирате. И се започва едно преразпределяне на грозните или единични чаши на членовете на фамилията или най-близките приятели, което задължително трябва и някак да се обясни на всички гости – „извинявайте, че нямаме останали здрави, еднакви чаши, ама….“…

VIVO-BILLA_coffee (1)

 

В името на своевременното подновяване на домашния парк от чаши за всякакви поводи и защото има значение в какво пиеш питиетата и напитките си, ви представяме една полезна и изгодна акция на BILLA – VIVO Стъклено съвършенство. До 14 март тази година на всеки 10 лв от вашата сметка в който и да е от магазините на веригата, ще се прибавя по една промо точка. Можете да я получите и при покупка на някой от специално обозначените продукти в рекламна брошура и/или в магазините BILLA. При покупка на стойност 10 лв., която включва и специално обозначен продукт, промо точките са две. Срещу 5 събрани промо точки можете да се сдобиете с комплект от две еднакви чаши с различно предназначение, които да купите с до 75% отстъпка. Това е истинско вложение, защото става дума за висококласни и скъпи чаши Vivo на световноизвестната немска марка Villeroy & Boch Group. Te съчетаваt традиционното качество на Villeroy & Boch с функционален дизайн за ежедневна употреба без компромис във визията. В програмата се предлагат шест вида чаши – многофункционални (за безалкохолни или концентрати), двустенни за кафе, капучино или чай и студена напитка и чаши за бяло и червено вино. Всички те са изработени от специално кристално стъкло, което издържа на високи и ниски температури, остава кристално прозрачно и не се замъглява с времето. Двойните комплекти чаши, разбира се, могат да бъдат купени и самостоятелно, на редовна продажна цена без промо точки. В този случай обаче плащате нормалната за този клас посуда висока стойност. С промоточки на специална цена може да бъде закупен и стъклен чайник на същата марка с вместимост 1.4 литра. Имайте предвид, че без промоточки в магазина той струва 94.99лв, но в рамките на програмата на BILLA ще е ваш само за 39.99 лв.

Целият пакет от събрани промо точки може да бъде използван в срок до 21.03.2018 г. или до изчерпване на количествата. Помислете си обаче, че срещу сметка от 150 лв в магазина (което си е пазар за един купон или седмична храна на четиричленно семейство) можете да се сдобиете с пълен сет от качествени и висококласни стъклени чаши на изключително приятна цена. Ако пазарувате по-редовно, за тези два месеца ще сте в състояние ненатоварващо за семейния бюджет да подмените целия си домашен парк от чаши. Така най-после ще можете да се разделите с всички останали по милост и необходимост самотни, стъклени „войници“, с които ви се е налагало да правите компромиси в едно от най-приятните и достъпни човешки удоволствия – насладата от любимо питие в чашата, която то, а и вие заслужавате.VIVO-BILLA_tea-teapot