Мая Манолова – Лейди Гага на българската политика

| от Thérèsa Voskanyan |

 (http://diamonds-are-tacky.blogspot.com) отговаря на въпроса : Кой кого имитира?

Днес ще разгледаме стила на вселюбимия ни заместник-председател г-жа Манолова, която се разхожда из кулоарите на парламента като модна дива, а луди фенове редовно я чакат пред сградата на Народното Събрание, за да покажат своята искрена благодарност, замервайки я с най-ценното, което имат под ръка – предимно яйца, домати и други храни.

Народът не желае Червената дама да затормозява русата си глава с политически казуси и за това я приканва за ОСТАВКА, защото, както след малко ще ви стане ясно – шоу бизнесът е нейното истинско призвание.

След обстоен оглед на стила на Мая Манолова, заключението ми бе, че тя е върл фен на ексцентричната поп певица Лейди Гага, а това, че редовно си пее „Edge of Glory“ като мантра не може да се оспори даже.

Още в първия момент изкочи като прилика идеалите на Гага и Мая – толерантността към различните, поради което се породи и съмнението ми, че контрапротестиращите всъщност са фенове на поп сензацията Гага и присъстват на митингите абсолютно по погрешка, мислейки заместник-председателката на НС за певицата.

maq_manolova_protest_Приликите им не спират до тук. Ето и нагледни доказателства, че Манолова имитира стила на американската поп дива.

Пчеличката Мая, както гальовно я нарича народът, се е издокарала в символичното черно и жълто, а в дясно виждаме Гага в същата класическа комбинация.

pageyellow

И двете руси дами са почитатели на монохромния тренд.

whitejacket

Патерици при нужда – патерици за спектакъл.

cruches

Папараците често хващат депутатката от БСП с пластмасова чаша кафе в ръка, докато за вдъхновителката й Гага се знае за страстта й към порцелановите чаши. 

cups

Всички обичаме точно този класически принт на Louis Vuitton, двете дами също не са изключение.

LV

Пеплъм тук и пеплъм там!

page

Подбрала съм street style снимки на г-жа Манолова, защото, както повечето, подкрепям протестите и се надявам скоро да виждаме червената депутатка по-често по софийските улици и на червения килим, а не в Народното Събрание.


#ДАНСwithme
#Оставка

 
 

Как да не ни е срам, докато минаваме покрай съседите си, които чистят

| от |

Вчера беше санитарният полуден 2018. Това е доста досадно. Тарикатлъкът, за разлика от хигиената, е всеки ден и затова имаме няколко съвета как да избегнем лошите погледи изпод потните вежди на живущите с нас.

Разбира се, ако сте ония, дето не плащат 2 лева такса за вход на месец от години, нашите съвети ще ви се сторят дилетантски наптъни без елементарна елегантност. Въпреки това ще ви посъветваме само да внимавате, докато съседите събират боклука, да не ви мушнат и вас в някоя торба.

 

1. Гледай си в телефона или се прави, че говориш с някого по него. Важи всъщност при всякакви обстоятелства. Ако си много много нагъл, по този начин можеш и арест да избегнеш.

 

2. Викни някой приятел, бивш военен, да върви с теб все едно си арестант. Важното е да размахва пистолет и да носи някаква синя униформа, може и на контрола от градския, никой не прави разлика. По този начин отърваваш и още една душа от мъката на чистенето.

 

3. Купи торта и ходи навсякъде с нея. Става и с опакована кутия като подарък или пък букет цветя, няма значение. Всички ще си мислят, че имаш други глупости на главата и ще проклинат защо и те не са поканени.

 

4. Запали си апартамента. Ще бъде трудно да ви занимават с друго, докато от балкона ви хвърчат пламъци. Мнозина от съседите ви дори ще са щастливи.

 

Не е хубаво човек да се скатава така. Докато реално човек  не се скатае и не усети колко всъщност е хубаво. Успех!

 
 

София е дом

| от Антония Антонова |

Когато бях на 20, си мислех, че никога няма да заживея в този голям град, в който можеш да се изгубиш, можеш да изчезнеш или още по-страшното – да бъдеш незабележим.

Всеки 20-годишен човек е забележителен, всеки 20-годишен е огън и блясък, дори да е затворен, умълчан, проклет и тъжен, дори да бъде плах. Особено тогава. Да си на 20 е звезди и вечност само по себе си.

После спрях да пътувам всеки ден за лекции с влака от съседния малък град и се нанесох в празния люлински апартамент с една раница живот на рамо. Баба ми и дядо ми ми подариха пералня, събрах пари за легло.

Гледката от прозореца беше абсурдна, зловеща, постсоциалистическа, кафява, нямаща нищо общо с гледката ми дотогава, с планините ми, с дърветата ми, с живота ми, с любовите ми.

Харесвах я. Исках да викна една приятелка художник да ми я нарисува на стената в хола – всички тези панелни блокове – по-високи и по-ниски. Да гледа през прозореца, да попива цветовете и балконите им, прането, телевизорите, коледните лампички, цветните мушката, семейните скандали, литрите ракия, кучета и котки, всичко и да го налива у дома ми, да го рисува с шарена ръка, за да го прегръщам по-бързо и да го чувствам по-близък този град, в който ще живея.

После забелязах Западен парк – той се вижда като погледнеш надясно от балкона ми – зелен, огромен, страшен, влажен. Днес тичам там и го обичам, както обичам пазара „Димитър Петков” и всички малки улици в центъра на София от март до октомври, както обичам шумните барове в тъмните безистени, в широките подземия на града от ноември до февруари. И всички хора, които срещнах и останаха, и онези, които още не съм срещнала, но ще срещна в градския безкрай.

София е болезнено красива. Красотата – тя невинаги е пищна, нито нагласена, нито винаги зелена, нито винаги чиста или скромна, или някаква конкретна. Тя е красота и без грим, и без филтър, и без ред и с бетон, и с каруци, и с арматура и стъкло, и с лошия злокобен смог, от който искаме да я спасим, да я изтръгнем и да я притиснем към гърдите си, София, с отворени обятия и дробове, с пулсиращи сърца.

Никога не се превърнах в пребиваващ тук човек, който „си се прибира“ всеки уикенд, за да помъкне буркани, макар че само на 35 минути с влака от Централна гара е градчето ми – онова с другите гледки – в което обичам да се завръщам.

Не мисля, че мога да понесе да живея на място, което не обичам и не знам как хората с години прекарват работните си седмици и тревожните си нощи в град, който не ги приютява, който не им е дом.

Домът – той не е даденост. Човек може дълго време да се чувства бездомен у дома си.

Домът не е нито град, нито къща, нито човек, нито семейство. Домът усмихва и приспива като люлка. В него се случват неща, които не се случват другаде. Той пази тайни и сближава сърца. Ухае на храна и винаги нещо му е повредено, винаги нещо трябва да му се ремонтира. Защото домът не е изряден, нито конкретен, но е дом и това ни стига. Даже е много. Достатъчно.

София е дом.

 
 

„Stranger Things“ се завръща със сезон 3

| от chr.bg |

Снимките на сезон 3 на великия (за сега поне) „Stranger Things“ приключва снимки през ноември, по думи на изпълнителния продуцент Шон Леви.

След дебюта си през 2016 година сай-фай хорърът стана любим на зрителите заради чудесната си комбинация от приключение, осемдесетарска носталгия и харизмата на актьорския състав. За съжаление, имаше някои забавяния около новия сезон и това остави феновете да чакат до средата на 2019 година за „Stranger Things“ номер 3 по Netflix.

Като имаме предвид тъмният край на свезон 2, продължението може да започне отвсякъде. За сега няма детайли около действието, но се очаква да започне със значителен скок напред във времето. Единайсет вече се казва Джейн Хопър и живее нормалния за един тийнейджър живот. Въпреки този тийзър:

новият сезон няма да бъде лек и хумористичен, дори напротив, ще бъде доста тъмен и изпълнен с екшън.

Леви също така нарече новият сезон „най-амбициозният ни досега“.

Забавянето може да се дължи на допълнителни мерки за безопасност след като сериалът вече е толквоа популярен. Най-любопитно е, че сезонът ще има повече време за пост продукция (от ноември до лятото на 2019 година). Това време може да означава повече визуални ефекти.

 
 

Представление номер 40 на спектакъла „Стъклената менажерия“

| от chronicle.bg |

„Стъклената менажерия“ е спектакъл, за който вече сме ви говорили. Този път поводът е, че на 27.09. 2018 година /четъвртък/ от 19. 00 часа на голяма сцена на ТР „Сфумато“ спектакълът започва своя четвърти пореден сценичен сезон. Началото на сезона съвпада с юбилейното представление номер 40 на спектакъла.

За 40-ти пореден път пред очите на зрителите ще оживее класическата пиеса на Тенеси Уилямс, донесла му наградата „Пулицър“ в раздел драматургия.

В декор, построен от стомана и лед бишвата красавица Аманда Уингфийлд ще се опита да запази семейството си цяло, без да си дава сметка, че обичта й към децата й Том и Лора е пагубна.

Том е поет и мечтател, Лора е странна и почти не излиза от дома им, и точно тогава на вечеря пристига един красив Посетител, който може би…

Ако не сте гледали този крехък и деликатен спектакъл, непременно го гледайте. Ако сте го гледали – заведете приятел, който не го е гледал. Заслужава си.

file1

„СТЪКЛЕНАТА МЕНАЖЕРИЯ“
От Тенеси Уилямс
Превод проф. Евгения Панчева
Сценография и костюми Елена Стумбова
Музика: Емануил Одаджиев
Участват актьорите
Албена Георгиева – Аманда Уингфийлд
Димитър Николов – Том Уингфийлд
Каталин Старейшинска – Лора Уингфийлд
Петър Дочев – Джим О‘ Конър

Може да си поръчате онлайн билети тук.

Билети онлайн тук.