shareit

Мария Стоянова: Освобождаването на Михаил Ходорковски, сега, е изненада за абсолютно всички, които следят отблизо неговата съдба

| от |

maria-stoyanova

Мария Стоянова, дългогодишен кореспондент в Германия, в интервю за Агенция „Фокус”

Госпожо Стоянова, бяхте дългогодишен кореспондент в Берлин. Били сте на събития, свързани със съдбата на Михаил Ходорковски. Какво се случваше на тези събития?

За първи път с темата „Ходорковски”, освен по телевизията, се срещнах на живо именно в Берлин. Това беше през 2005 г. когато беше произнесена присъдата срещу него. Тогава или по-скоро след тази присъда, неговите американски адвокати, събраха в Берлин международната преса, за да поляризират това, което се случва с Михаил Ходорковски в Русия, за да разкажат на света какъв безпрецедентно скалъпен е процесът срещу него. Това беше първата ми среща с темата и първата среща с този политически процес. След това през 2011 г. в Германия на фестивала „Берлинале”, който е един от най-престижните кинофестивали в света, беше показан един документален филм за Михаил Ходорковски, като лентата беше запечатала първото интервю на Ходорковски, изобщо. От този филм, също така, разбрахме, че според Герхард Шрьодер, между Ходорковски и Путин има проблем на мъжка основа, че конфликтът между двамата съперници е, може би, конфликт на мъжка чест и достойнство. Интересното беше, че тази прожекция беше съпроводена с две кражби на монтирания материал. Дори преди самата прожекция на филма, режисьорът е Сирил Туши, той е германец от руски произход, и неговото студио, и неговият екип бяха изключително неприятно изненадани от кражба с взлом, при която бяха откраднати цялата му техника, както и суровия материал на филма. Всичкият този шпионски оттенък върху историята, естествено, стряскаше. Така в Берлин филмът беше посрещнат с толкова голям интерес, че ръководството на фестивала трябваше моментално да търси нова зала, в която да побере огромния наплив от хора, които искаха да видят този филм. В Германия много отдавна се следи съдбата на Ходорковски много от близо. Обществото, дори и в Германия и в целия немскоезичен свят е много добре запознато с множеството процеси срещу Михаил Ходорковски. И неговото освобождаване сега е изненада за абсолютно всички, които следят отблизо неговата съдба. Защото първо, се очакваше да бъде пуснат чак през август догодина и второ, защото последната информация беше, че срещу него се готви трето дело, сега, през декември.

Защо филмът е точно за Михаил Ходорковски? Има и други руски дисиденти, откъде го познават толкова добре? 

Личността на Ходорковски е много спорна, много особена, много многопластова, а самият той е един човек с невероятна харизма. Дори режисьорът на филма Сирил Туши казва, че той има такава аура, която просто е извънземна. Този човек е престоял 10 години в затвора,в трудов лагер дълбоко заринат в снеговете до финландската граница. Вижте го как изглежда сега, вижте го как се усмихва на първите кадри, с които разполагаме. Това, разбира се, е впечатляващо за един човек, който само до преди няколко дни изобщо не е имал надежда, че може някога да излезе на свобода. Имайте предвид, че в затвора срещу него е било извършено покушение. Той е бил нападнат с нож от свой съзатворник, от гигантски милиардер, той се занимава с това да шие ръкавици. И сега излиза от затвора в едно такова доста, поне така на пръв поглед, така както изглежда и това, което каза на онези, които са се видели с него, в доста добро, съобразно обстоятелствата, психическо състояние. А защо Ходорковски е толкова популярен в Германия? Защото 2003 г., която се оказва съдбовна за него, 2003 г. списание „Форбс” го класира в своята листа не само като един от най-богатите хора в света, тогава той е на 26-то място милиардери в света, защото той е много млад. 2003 година, това е преди 10 години, той е на 40 години. Защото той, освен това от списание „Форбс” същата година е класиран сред една от най-влиятелните личности в света, в списъка на най-влиятелните личности в света – защо? Защото той успява въпреки съпротивата на страните от ОПЕК, това е организацията на държавите производителки на петрол, въпреки тяхната съпротива, да държи ниски цените на петрола. Той от комсомолец, чиста проба, се превръща в един финансов магнат и в последствие в петролен магнат. И това е една кариера, която няма как да не прави впечатление. Това е едно развитие на съдбата, което няма как да остане незабелязано, особено и от западния свят, защото в някаква степен отговаря и на класическата мечта, за така наречената американска мечта, класическата мечта за забогатяване. Някой тръгва някъде от низините, в един момент става супер богат, какъвто е случаят с Ходорковски. И същият този човек, обаче, не се задоволява и тук вече става интересното при Ходорковски, защото има много личности, които забогатяват от нищото. Различното при Ходорковски е, че той си дава сметка в каква обстановка живее – икономиката на страната е изгнила от корупция. Той разбира, че той по никакъв начин не може да съществува, да благоденства, ако държавата е изгнила по този начин. Той вижда как държавният, и то от първа ръка го вижда, което е още по-страшно, може би от това да го наблюдаваш отстрани, как държавният концерн „Роснефт” манипулира абсолютно всички продажби. Оттам се завързва и неговият конфликт с шефа на „Роснефт”, един от много близките хора на Путин, а и един човек, който е много властен в Русия. И Ходорковски започва да финансира опозиционни медии и политици. Това вече идва на Путин в повече. Значи това е един олигарх, забогатял от парите на времето, комсомолски пари, след което ги увеличава, става милиардер, един от най-богатите хора в света, обаче се осъзнава и казва: „Така повече не може. Тази държава, за да се развива трябва да стане по-друг начин, това няма да е пътят, по който тя върви в момента.” По този начин двамата с Путин влизат в челен сблъсък, съперничество. И така се стига до 2003 г., до едно заседание в Кремъл, в което Путин и Ходорковски стоят един срещу друг. Путин иска да чуе какво мислят бизнесмените за ситуацията в страната и Ходорковски му казва в прав текст – първи проблем корупцията, втори проблем – надмощието над „Роснефт” и трети проблем – неговият авторитарен режим. И ако не се реши всичко това, нещата няма как да съществуват, на което обаче Путин му отговаря: „А вие плащате ли си данъците? Как си плащате данъците?”. Оттам нататък се завързва конфликтът между тях и малко по-късно – през октомври 2003 г. Ходорковски вече е арестуван. Въпреки че предварително е знаел, че ще бъде арестуван, той по собствено желание, той е бил обвинен първо в укриване на данъци, първоначалното му обвинение. Той е знаел, че ще бъде арестуван и въпреки това не се укрива от правосъдието, а с гордо вдигната глава отива да бъде съден. Защото казва – аз съм невинен и това ще бъде доказано, без да си дава сметка, че докато бъде доказано нещо изобщо, а в случая нищо, ще изкара 10 години. Цялата тази история е много особена, много впечатляваща и много нетипична за Източна Европа. Защото в Източна Европа класическата история, която познаваме е някакъв човек – млад става много богат и след това гледа собственото си богатство, докато Ходорковски започва да гледа и ситуацията в страната, започва да се интересува затова по какъв начин може да се развива и да се подпомага опозицията, по какъв начин може да се бори корупцията. Това разбира се не може да не привлече вниманието, както на Запада, така и на цялата демократична общественост.

Изненада ли е заминаването на Михаил Ходорковски за Берлин, след освобождаването му от затвора?

Толкова много символика има в цялата история, че чак човек в един момент настръхва. Защото, първо – това че идва в Берлин не е случайно, като се има предвид защо е освободен Ходорковски. Ходорковски е освободен, защото бившият германски външен министър, архитектът на обединението на Изтока и Запада, един от архитектите на края на студената война Ханс-Дитрих Геншер, преди две години помолен именно от адвокатите на Ходорковски, да помогне в тази кауза, защото случаят изглежда абсолютно безнадежден. И Геншер се включва като използва възможността 2012 г., да се срещне лично с Путин, когато той идва през юни в Берлин, за да се представи вече като новоизбран президент на Русия. Той се среща с него, буквално, на стълбичката на самолета. След което се среща още веднъж с него в Москва. И Геншер казва, че Путин е знаел прекрасно по какъв въпрос иска да говори с него. Освен това молбата за помилване, която Ходорковски пише е съпроводена от писмо, написано от Геншер. Тоест Геншер допълва молбата за помилване до Путин чрез едно свое писмо и подкрепя тази своя молба. И така Геншер се оказва един от най-известните световни дипломати, един от най-големите майстори на тихата дипломация, защото, разбира се, използва свои контакти в Русия от онова време, използва доверието и авторитета, с който се ползва, за да реши този хуманитарен случай – той самият го нарича хуманитарен, затова използвам тази дума. А иначе ясно е, че Ходорковски е най-сериозният политически враг на Путин. Сега разбираме, че в операцията по освобождаването е била включена цялата германска държава от най-високо равнище – канцлерът Ангела Меркел. Според Гари Каспаров, Меркел е изиграла също много основана и важна роля. Тя самата каза, че след края на срещата на Върха в Брюксел, когато стана ясно, че Ходорковски е помилван, че очевидно усилията, които са положени, а именно всеки път, при всяка среща, за да се поставя въпроса, да се акцентира върху него, са дали резултат. Германския външен министър от предишното й правителство Гидо Вестервеле – също човек, който активно е помагал за решаването на въпроса, както и германския посланик в Москва. Т.е. оказва се, че много сериозно е работено от страна на Германия Ходорковски да бъде освободен, а и както коментират колегите в Германия, в Берлин сега, там където американците и британците и техните възможности спират, там се оказва, че Германия се оказва полезна и това точно е използвано. Така че не е изненадващо защо Ходорковски идва точно в Берлин, още повече, че неговата майка се лекува от рак в берлинска болница.
Солженицин, когато е освободен от лагера в Русия, той първо идва и каца в Берлин, тогава в Западен Берлин. Сега няколкократно системата „Солженицин” сме конфронтирани при освобождаването на Ходорковски. Също Солженицин – най-големият политически дисидент, един от най-големите критици на съветското управление. Солженицин, когато го освобождават, за да го махнат, за да го разкарат, той пристига първо в Берлин. Така че в цялата история, затова ви казвам, има толкова много символика. Някои сравняват сега Ходорковски със Солженицин или по-скоро им се иска Ходорковски да стане като Солженицин.

Какъв е мотивът на Геншер да посредничи за освобождаването на Михаил Ходорковски? 

Това, което знаем от Геншер е това, че се е включил абсолютно чистосърдечно, абсолютно доброволно и абсолютно по убеждение да помогне в този, повтарям още един път неговата фраза, хуманитарен случай. Той самият е човек, който вече веднъж показа, че може дори да помогне за пропукването на Берлинската стена. Това се случи 1989 г., когато като външен министър на Западна Германия отиде в Унгария, където множество източногермански бежанци бяха окупирали западногерманското посолство, той успя да договори с унгарските власти тогава тези хора да напуснат страната, т.е. да могат да минат в Западна Германия. Така Източният лагер, в една от своите части, в Унгария се отвори на Запад. Това отприщи една вълна, която доведе до срутването на Берлинската стена. Сега същият този Геншер отново, помолен от адвокатите на Ходорковски, се включва в неговото спасяване от затвора, защото става ясно, че по друг начин не може да бъде решен случая. Такава е ролята на Геншер, по-скоро идеалистична, отколкото каквато и да е друга.

Какъв е отзвукът в германските медии след пристигането на Ходорковски? 

Гигантски. Не само в германските медии, а и в немскоезичния свят темата е № 1. Даже, на 21 декември, в Хамбург имаше сериозни сблъсъци между полиция и представители на леви движения. Тази новина дори беше на 2-ро място, отстъпи след новината за срещата на Ходорковски с неговото семейство, защото вчера той се срещна с родителите си. Всички медии в Швейцария също са изключително заинтересовани от това, което се случва не само, защото Ходорковски има банкови сметки там. Неговата дъщеря е завършила в швейцарски интернат, с майка си често са били в Швейцария, даже се предполага, че те живеят в момента там, което от други средства за информация се опровергава и се казва, че те са в Москва. Немскоезичният свят е много заинтересован и много се вълнува от съдбата на Ходорковски, от това, което се случва. Всички следят от близо и с напрегнато очакване на това, което предстои само след няколко часа, а именно неговата първа пресконференция. Този човек за първи път ще можем да видим как мисли, какво казва без той да е зад решетки. Защото документалният филм, интервюто, беше водено на пресекулки през решетките в съда, в онази сибирска действителност, където беше сниман, бяха снимани кадрите, сега ще го видим на живо и ще видим този човек след толкова години затвор. Това е наистина една много голяма новина, затова малкия музей на контролно-пропускателният пункт „Чекпойнт Чарли” в Берлин, където един срещу друг са стояли американски и съветски войници, ще бъде буквално щурмуван от орди журналисти. Интересът е толкова голям към пресконференцията, разбира се, не само в Германия, има огромно желание за предаване на живо, не само от Германия, дори и от Русия, за предаването на тази пресконференция. Не можете да си представите във форумите какво става. Форумите бълват от мнения на хора. Разбира се, едните се питат откъде накъде Ходорковски сега пък бива спасяван, след като той е един олигарх; как се е обогатил той пък е толкова млад. Други приветстват това, че Германия е имала толкова решаваща роля за спасяването на Ходорковски и подкрепят Геншер. Трети казват: Какво ни интересува изобщо? Въобще, хората се вълнуват за това, което се случва.

Какво стои зад понятията „олигарх” и „затворник” в случая? И как един олигарх попада в затвора и как един затворник лети с частен самолет за Берлин след освобождаването си? 

В случая говорим за класическа проба олигарх, поне такава, каквато се разбира зад понятието, което всъщност и между впрочем е руско понятие. Както стана дума един комсомолец от първите часове на този вид организация, един убеден комсомолец, който започва обаче в края преди на Перестройката да се ориентира към частния бизнес, успява да си създаде една фирмичка. Идват промените, той прави една банка. Тази банка се разраства, след което купува, чрез тази банка той успява да купи концерна ЮКОС, 75% от неговите акции. Това е петролен концерн, който става един от водещите в света. И този концерн благодарение на Ходорковски се развива до една империя с 100 000 служители. 2002 г. този концерн, под ръководството на Ходорковски, прави оборот 11 млрд. долара. На 25 октомври този човек, който вече ви казах, в списание „Форбс” 2003 г. е бил на 26 от най-богатите хора на света, който използва своята популярност, за да критикува публично Путин, въпреки че, когато Путин влиза на власт и става президент, той лично се обърнал към Ходорковски с молба политически да се въздържа. Ако си прави бизнеса, да си го прави, но да стои в страни от политиката. Всъщност това е една уговорка, която съществува за всички олигарси. Обърнете внимание – Роман Абрамович, например, Дерипаска – повечето от тях, на голямата, на широката политическа сцена в Москва ги няма. Ако ги има някъде, те са или в Чукотка или някъде в местата, откъдето се добива петрол, или от местата, където се добива дървесина, където те са концентрирали своята бизнес империя, но не в Москва. А Ходорковски прекрачва тази бариера, която е установена от Путин и започва да се намесва на политическата сцена в Москва. И така на 25 октомври 2003 г. той е арестуван на летището в Новосибирск, заради укриване на данъци и измама. Тогава той е осъден на 8 години трудов лагер. Самото обкръжение на Путин тогава говори, че чрез Ходорковски искат да дадат пример на всеки друг, който дръзне.

Т.е. той е нещо като наказателна акция за всички останали?

Точно така. Ако някой му хрумне, да знае какъв е резултатът. Във втория процес, през 2010 г., той е осъден за измама и пране на пари. Обвинен е, че от 1999 до 2003 г., и това е вече едно от най-забележителните неща в цялата история, общо 218 млн. тона е укрил петрол. Освен това е бил прал пари, които били укрити от данъци. Представете си как един човек може да укрие 218 млн. тона петрол. Това са множество влакови композиции. Как и къде могат да се укрият? Всичко това предизвика възмущението на международната общност и показва, че той е един политически затворник. Как стигне той до Берлин? Пак благодарение на Ханс Дитрих Геншер. Ясно е, че той не може да дойде с нормален полет от Сибир. Той, Ханс Дитрих Геншер е много близък с един собственик на електрофирма, електрокомпания. Този човек, Бетерман се казва, той е известна личност, той поддържа контакти с множество политици в Германия и един от тях, от близките му приятели е Ханс Дитрих Геншер, който му се обажда и казва: „Моля ти се помогни.” Този човек, между другото и друг път е предоставел своя самолет по различни случаи и въпроси, но такъв хуманитарен случай за пръв път, разбира се. „Помогни” – този човек има бизнес с Русия, между впрочем, т.е. той не е и неизвестен за Русия, Улрих Бетерман. – „Помогни да транспортираме човека”. И той веднага предоставя своя частен самолет. Неговите пилоти, между впрочем, без виза са допуснати в Русия. Т.е. всичко това говори, че руските власти също са искали да се спасят от Ходорковски. Колкото по-далеч, толкова по-добре.

Как ще се отрази този случай на руско-германските отношения?

За Германия това, че с германско посредничество беше освободен Ходорковски е сигнал, че Путин много държи на отношенията с федералната република. За Германия това е потвърждение, че на Путин не му е все едно какво мислят във федералната република за него и за неговото управление. Имайте предвид, че само преди броени седмици, максимум месец германският президент отказа да пътува за откриването на игрите в Сочи. Той беше първият политик, който отказа това и след него се отприщи една вълна. Разбира се, взетата позиция от германския президент беше критикувана в руския печат. Беше обвинен дори, че не реагира трезво, а се поддава на личностни емоции, защото неговият баща е бил арестуван от руските тайни служби по време на Втората световна война, лежал е в Лубянка, след това се е върнал в Германия, бил е в много тежко състояние. Но така или иначе германският президент, който е известен с това, че основната му житейска тема е борбата за свобода каза, че няма да пътува за Русия до момента, до който там в политическите затвори има политически затворници, до момента, в който в тази страна хората се преследвани заради техните убеждения, дори заради техните сексуални възгледи и желания, той в такава страна няма да отиде. Това също по някакъв начин повлия като отприщи вълна. След това еврокомисарят по правосъдието отказа да отиде в Русия за откриването на игрите в Сочи и други политици последваха този пример. Така че Германия не е без значение за Русия. Двете страни имат още от имперско време, още от фамилията Романови в Русия, много тесни контакти и връзки, като руските императори трябва да си дадем сметка, че почти винаги наполовина са били германци. Защото германските императори са женени, така се случва просто, тогава има много германски княжества и много германски благороднички са се женили за дъщери на такива благородници от Германия. В този смисъл контактите между двете страни са страшно близки. Те се познават прекрасно. Екатерина Велика е германска принцеса. Затова и техните отношения са много особени, заради Втората световна война, разбира се, последвалото след Втората световна война, студена война, всичко, което се случва по време на студената война, доминантността на Русия по това време. Сега автократичният режим на Путин води, разбира се, до критика от страна на Германия. Но той се опитва винаги, през цялото време, знаете, че неговата лична съдба също е свързана с Германия. Той като служител на КГБ е бил известно време в Дрезден, той самият знае немски. Така че цялата тази история е от натрупвания, на лични и на случайни факти, води до това, че двете страни очевидно не са, се интересуват много една от друга и държат на контактите си.

Какъв е символът на пресконференцията на Михаил Ходорковски на бившата граница между Източен и Западен Берлин?

Това място, на което ще се случи пресконференцията на човек му спира дъха само като знае какво се случва там – по време на Студената война един срещу друг застават съветски и американски танк. В продължение на два часа тези танкове с насочени дула едни срещу други стоят на границата, това е не само границата между Източен и Западен Берлин, тогава това е границата между соц лагера и НАТО, между Варшавския договор и НАТО. Това е границата, на която е могло да се случи най-лошото, а именно Студената война да се превърне в „гореща” и тогава и нашият свят, в който ние тогава сме живели, този соц лагер, Варшавския договор, да бъде изправен пред голямото предизвикателство да води война с натовския лагер, което и нас, в България, щеше да се отрази лошо. Защото на нашата граница се намираше втората по сила армия в НАТО – турската. Там, на този „Чекпойнт Чарли”, на този контролно-пропускателен пункт в продължение на 24 часа стоят американски и съветски войници с насочени дула един срещу друг. И е трябвало само на някой от войниците в танковете нервите да не издържат, за да се стигне до първия изстрел. Докато 24 часа след тази игра на нерви съветският танк не се обръща изведнъж и се оттегля, просто изведнъж. До ден-днешен не се знае дали руснаците са се опитали да покажат сила и да пробват издръжливостта на американците, но е факт, че това място е заредено с много енергия. Общо са три такива пунктове около Берлин, който са гранични пунктове, но това място е специално, защото са минавали предимно дипломати. Оттам минават политически затворници, оттам минават семейства, много са и бягствата, които са реализирани успешно през „Чекпойнт Чарли” и затова там още на времето, още преди Берлин да бъде обединен, Райнер Хилдебранд, един западногерманец, купува една от къщите, които се намират съвсем близо до стената и започва да дава възможност от там хората да наблюдават както се случва от източната част. Така тази къща постепенно прераства в музей, който събира цялата история на стената, личната история на хората, на онези, които успешно са успели да преминат през стената, на онези, които са успели да се скрият в тонколона и по този начин да преминат границата, на онези, които са успели по някакъв друг изключително фантастичен начин да се скрият и да избягат – цялата тази история е събрана там. Въпросният Райнер Хилдебранд се жени за една украинка, която в момента е шеф на този музей. И ето отново връзката с Русия – Ходорковски идва не случайно точно в този музей, за да даде своята пресконференция. Музеят до ден-днешен работи за това да се разкрива съдбата на онези, които са дали живота си на стената, на онези, които са загинали, независимо къде в Европа, на една от границите, включително и българската, защото и на българската граница са загивали хора, които са се опитали да бягат от режима в соц лагера на Запад. На това място Ходорковски ще даде своята пресконференция. Денят е много специален ден за всички, не само, които са следели неговата съдба, но и онези, които сега тепърва ще се запознаят със съдбата му, ще разберат колко специално е това, което се случва. След края на Студената война, само преди 10 години един човек по политически причини е бил държан в затвора и сега излиза на свобода. В един такъв шпионски трилър, буквално,какъвто ние сме чували само да ни разказват от времето на студената война и сега това се случва пред очите ни и ние сме съвременни на това. Чакаме с вълнение това, което ще ни разкаже Ходорковски. Очакваме да сподели информация за своите бъдещи планове. Това, което знаем, че е призоваван от руски правозащитни организации да се включи така, както Солженицин го е правил, в подкрепа на опозицията в Русия, той самият заяви, че иска да подкрепи всички онези, които продължават да бъдат в затворите, политическите затворници. Между другото неговият съратник и съдружник Платон Лебедев продължава да бъде в затвора. Той е в много тежко здравословно състояние, с който заедно са работили в ЮКОС, и ще продължава да работи за неговото освобождаване.

 

 
 
Коментарите са изключени

Алоис Алцхаймер – 119 години в търсенето на лекарство

| от |

През 1864 г. в Маркбрайт се ражда човекът, чието име ще носи една от най-черните статистики в света през следващия век. Никой не е подозирал, че Алоис Алцхаймер ще отдаде живота си в изследване на едно от най-жестоките заболявания в света. В най-ранна възраст родителите му предричат бъдещето и го насочват към медицината. Местят се по-близо до Ашафенбург, за да може Алоис да учи в хуманитарна гимназия. След това пътят му минава през университета в Берлин, Тюбинген и този във Вюрцбург.

Последният завършва окончателно пътуването в медицината и получаването на докторската степен. Имайки предвид първите плахи стъпки в опознаването на човешката душа, Алоис може да се смята за пионер. Повечето лекари биха взели далеч по-престижна работа, но той предпочита да изследва хора с психични заболявания във Франкфурт. Едно от основните занимания е в патологията. Там често анализирал мозъчната кора на здрав пациент с тази на душевно болен. Много скоро лудницата във Франкфурт ще срещне Алоис с Емил Крепелин. Двамата ще обединят сили в търсенето на разумно обяснение на неотговорните човешки процеси. Емил ще бъде ментор и наставник Алоис и през следващите години ще търсят причините за възникването на лудостта.

gettyimages-615291032-594x594

Когато през 1903 г. Емил е поканен да замине за Мюнхен взима със себе си и Алцхаймер. Никой не подозира, че двамата ще бъдат в заглавията на вестниците и много често ще трябва да обясняват защо имат нужда от тялото на починал пациент, което от друга страна се ангажира с допълнителна бюрокрация и още повече проблеми. И въпреки всички перипети, една пациентка разкрива мрачната истина за овековечаване на името Алцхаймер. Аугусте Детер е много по-различна от останалите пациенти на лудницата във Франкфурт. През 1890 г. започва да развива симптоми на дименция, загуба на паметта, различни халюцинации и дори краткотрайни вегетативни стадии.

Съпругът ѝ си спомня, че Детер често обикаля къщата, влачейки чаршафите с викове в малките часове на нощта. Нейният съпруг работел в железницата и нямал достатъчно пари, за да осигури адекватно лечение. Оплакванията на съседите също не помогнали и Детер била изпратена в лудницата. Алцхаймер очаквал такива предизвикателства и щом се запознал с  Детер, лично поема случая. Отначало задавал колкото се може повече въпроси с надеждата, че паметта на Детер не се е изгубила. Когато се опитвала да отговори, забравяла мисълта си и се налагало да повтаря следните думи „изгубих се“. Алцхаймер я поставя в изолирана стая, за да може да я предпази от самата себе си.

Planning Time Concept

Веднъж освободена, жената започнала да тича и да крещи „Няма да ме нарежете, няма да ме нарежете!“. Постепенно лекуващият лекар ще напише, че неговата пациентка няма никаква представа за фактори като времето, рядко може да запомни детайли, а мозъкът ѝ генерира отговори, които нямат нищо общо с въпросите. Настроенията се сменяли изключително бързо; от щастлива, до раздразнена и изплашена, както и плачеща. Никой не можел да я пусне с останалите пациенти, агресивното ѝ поведение щяло да предизвика сбиване с останалите. Алоис и друг път попадал на такива пациенти, но никога не били на такава възраст.

С всеки следващ ден състоянието на Детер се влошавало, а самият Алоис се постарал да проследи и опише новите симптоми. Междувременно съпругът ѝ изпитвал финансови затруднения и не можел да плаща всички такси. Правил няколко молби за прехвърляне в по-евтина болница, но именно Алцхаймер не одобрил желанията на съпруга. Той вече притежавал правата върху медицинския ѝ картон, а след смъртта ѝ е готов да направи обстоен преглед и на мозъка. На 8 април 1906 г. г-жа Детер умира, а Алцхаймер нарежда тялото да бъде изпратено в Мюнхен. Когато правят обстойна аутопсия, за първи път наблюдават и настъпилите деформации върху мозъчната кора. Тази болест ще остане в историята като болестта на Алцхаймер. За жалост ще мине доста време, преди да бъде разпозната като тих убиец.

На 3 ноември 1906 г. Алцхаймер излиза на сцената на Тюбингенската среща на лекарите и говори за дебнещата опасност. По една или друга причина се оказва, че публиката не проявява никакъв интерес. Липсата се крие във факта, че следващата тема била много по-интересна – натрапчивата мастурбация. Това може би е първият и последен опит на Алцхаймер да представи новооткритото заболяване в света на медицината. В последствие неговият колега ще го включи в своята книга за псхиатрията и едва през 1911 година ще задължи лекарите да я признаят. Във времето, в което Алцхаймер проследява това заболяване, американецът Соломон Картър Фулър също описва подобна тенденция сред своите пациенти. Оказва се, че в разстояние от 5 месеца, двамата лекари наблюдават една и съща болест.

Concept Of Memory Loss

Говорим за Алцхаймер, защото германецът има малко по-точна теория от американската. Двамата откриватели така и не успяват да коментират и разискат по-обстойно мозъчните деформации и деменции. През 1912 година Алцхаймер заболява тежко във влака на път за университета във Вроцлав и никога не се възстановява. Умира на 19 декември 1915 г. и е погребан във Франкфурт. Откритиетo му ще продължи своята кървава статистика и според Световната Здравна организация до 2015 г. жертвите на тази болест в глобален мащаб са 29.8 милиона души. Само за 2015 г. починалите са 1.9 милиона. Официално липсва лечение и медикаменти, които да стабилизират състоянието на човека. Повечето фармацефтични компании предлагат временни решения, които могат само да забавят влошаването и имат различна ефективност върху индивидуалните пациенти.

От 1984 г. насам се допуска, че една от основните причини за влошаване е обвързана с два вида протеини в мозъка – амилоиди и тау. Една от водещите тези е, че когато започне заболяването на Алцхаймер, човешкият мозък просто не може да ги контролира. Амилоидите най-често формират полепи по мозъка, които бавно и сигурно го унищожават. Въпреки редицата експерименти, учените не успяват да разработят лекарство, което да контролира протеините, да унищожава прекомерното синтезирано количество или евентуално да го блокира в самото начало.

През 2018 година са инвестирани близо 1.9 милиарда долара за изследвания и създаване на лекарство против Алцхаймер и по статистически данни провалът може да се оцени на 99%. Бавно и сигурно тази основна хипотеза започва да се гледа по-критично. Проучванията показват, че има хора на 90-годишна възраст с подобни полепи, но мозъкът им функционира напълно нормално и животът им е свободен от дименция. Точно това кара Брус Висел от университета в Сидни да заключи, че ако протеините не са причината за дименция, то тогава каква точно е тяхната функция? Според него въпросните образувания са защитен механизъм на мозъка от бактерии. При инжектирането на такива в мозъка на мишки, само за една вечер се наблюдават амилоиди, които обграждат чуждото тяло.

Memory Lane

Някои изследователи активно изследват теорията около Porphyromonas gingivalis – бактерия причиняваща инфекция на венците. Тя да стигне до мозъчната кора и се смята за причинител на болестта на Алцхаймер. Търсят се ѝ корелаци между лошата устна хигиена и присъствието на деменция. След обзорен анализ достигат до заключението, че по-възрастни пациенти, които обикновено страдат от едното заболяване, най-вероятно отключват и другото.

Новата хипотеза звучи разумно и логично, но все още е само хипотеза. Човешкият мозъкът изгражда много добра кръвна бариера, но Porphyromonas gingivalis напада белите кръвни телца и веднъж щом пристигне до финалната дестинация, започва да атакува мозъчната кора. Защитната реакция е отделянето на амилоиди, те от своя страна покриват атакуваната зона, но същевременно високата им концентрация започва да унищожава неврони. Според учените именно това е причината за така добре познатите деформации – защитата най-накрая се превръща в жестоко нападение. И ако тази бактерия е склонна да създава възпаление върху венците, които в повечето случаи са много по-защитени, можем да си представим какъв ефект има върху мозъка.

Asian elder lost memory from dementia or alzheimer disease concept

Висел напомня, че това е комплексна болест, чийто произход трудно може да се обясни с един симптом – най-вероятно има цяла верига от действия. Кейси Линч от института Кортексим смята, че именно блокърите на въпросната бактерия ще могат да предотвратят и в бъдеще дори да неутрализират самото заболяване. При проведените тестове върху мишки, инжектирането на въпросните блокъри позволява значителното неутрализира мозъчната инфекция и задържа отделянето на въпросните защитни протеини.

Лекарството е преминало своите първоначални тестове и най-вероятно ще навлезе в по-дълги и сериозни експерименти през следващата година. Учени от Мелбърн, подкрепящи точно тази идея са решили да разработят ваксина против въпросната бактерия с надеждата, че с неутрализирането ще се намали значително и процентът на заболелите. Описаните данни са публикувани в NewsScince още миналата година. Все още няма допълнителна информация какво наистина се случва в тази жестока битка, но ако вярваме на тези хипотези, науката много скоро може да отговори на всички въпроси, които някога са вълнували Алоис Алцхаймер.

 
 
Коментарите са изключени

Музикални хроники: Да създадеш Pink Floyd и да се оттеглиш – блясъкът и лудостта на Сид Барет

| от Тодор Ковачев |

През пролетта на 1967 г. Pink Floyd вече се оформяли като лидери на психеделичния рок – непознат жанр, който скоростно си проправял път към популярната култура.

Фронтмен и основен композитор и текстописец на бандата бил странникът с безкрайно богат вътрешен свят Сид Барет, а оригиналната формация включвала още басиста Роджър Уотърс, барабаниста Ник Мейсън и клавириста Ричард Райт.

Хипнотизиращият дебютен сингъл на четворката Arnold Layne ги изстрелял в топ 20 на Великобритания, а концертите им били единствено по рода си изживяване с иновативна употреба на квадрофонична звукова система за обемен звук, заслепяващи светлинни ефекти и дори машина за мехури.

В онзи период творческата енергия на бандата се дължала на изобретателността на нейния фронтмен, добил култов статут с опияняващия глас, оригиналния китарен звук с богато внедрени китарни ефекти, и разбира се, с текстовете на песните. Тези загадъчни текстове, пропити с мистицизъм, с влияния от Шекспир до Едуард Лиър, и едновременно с това с прозираща неподправена детска наивност, повеждали слушателите към неизследвани до момента музикални територии.

gettyimages-593325439-594x594

Веднага си проличавало, че Сид Барет е човек, изпреварил времето си, но за съжаление днес той е запомнен не само като пионер на психеделичния рок и основател на легендарните Pink Floyd. Запомнен е и с потъването в тихата лудост и тоталното отцепничество през последните 30 години от своя живот, с усамотяването в градината и тихия си квартал, със загубата на интерес към музиката.

Сид бил второто най-малко от общо пет деца в своето уважавано семейство от средната класа. Неговият баща д-р Артър Макс Барет бил известен патолог, но Сид рано се насочил към изкуството и се захванал с рисуване и с актьорство в училищния състав. Запалил се и по емблематичния за бийт поколението роман „По пътя“ на Джак Керуак.

Същите увлечения, които го повели към великите му музикални търсения, за съжаление белязали и пропадането му към пълно усамотение и отделяне от останалите от Pink Floyd.

През 1965 г., тъкмо когато четворката намирала своя музикален стил, Барет вече бил открил стимулиращите ефекти на синтетичния наркотик LSD.

gettyimages-85510803-594x594

Употребата на еуфористични вещества била сред главните причини за промяната в насоката на групата. Pink Floyd (название, спонтанно измислено от Барет като комбинация от имената на двама блус музиканти, Пинк Андерсън и Флойд Каунсъл) постепенно се отдалечавали от свиренето на кавър версии на R&B песни, които още безброй много прохождащи групи имитирали. Експериментирането с непознати звуци и съчетаването им с текстовете на Барет (произлезли сякаш от безконечни алтернативни пространства под влиянието на LSD) бързо спечелило вниманието на публиката и на звукозаписните компании.

Но точно когато Pink Floyd били представяни като следващото голямо явление на британския рок, Сид Барет загубил крехката си връзка с реалността под влиянието на наркотиците.

Неговият стар приятел Дейвид Гилмор, който впоследствие го заменил в Pink Floyd, за да се превърне на свой ред в легенда от най-славните времена на групата, ясно забелязал „изключването“ на Сид. През май 1967 г., по време на записите на втория сингъл на бандата See Emily Play, Гилмор се отбил в студиото и заварил странна гледка.

“Сид изобщо не осъзнаваше, че съм там и просто гледаше с празен поглед. По-късно се научих да разпознавам този поглед много добре, но именно в онзи момент нещата се промениха. Беше шок, той беше различен човек”.

gettyimages-92951667-594x594

Покрай постоянните тревоги за здравето на техния приятел и творчески лидер, Pink Floyd всъщност процъфтявали, а See Emily Play станала по-голям хит и от Arnold Layne и стигнала номер 6 в британските класации. А Барет вече бил написал редица брилянтни песни за дебютния албум The Piper at the Gates of Dawn. Ту абсурдни, ту стъписващо задълбочени и интроспективни, текстовете му не спирали да поразяват, докато той самият потъвал безвъзвратно в собствения си вътрешен свят.

Скоро след като албумът изникнал по рафтовете на музикалните магазини в началото на август 1967 г., състоянието на Барет започнало да причинява непреодолими главоболия на другите от бандата. Pink Floyd трябвало да откажат участието си на Националния фестивал по джаз и блус поради „нервно изтощение“ на фронтмена.

През есента Floyd поели на първото си американско турне, но публичните появи на Барет представлявали огромен проблем. По време на концерт в Сан Франциско той просто стоял на сцената и разстройвал струните на китарата си. В няколко телевизионни участия единствено се взирал кататонично във водещите. Притеснени, мениджърите на групата прекратили турнето, за да избегнат повече срамни случки. В същия период от Барет се очаквало и да напише по-успешен следващ сингъл от See Emily Play.

gettyimages-74798482-594x594

Scream Thy Last Scream и Vegetable Man били счетени за твърде мрачни, за да бъдат издадени като сингли и в крайна сметка Apples and Oranges била избрана в средата на ноември, но не била толкова запомняща се като предните песни и не стигнала до чартовете.

Горе-долу по това време Pink Floyd поели на турне из Великобритания, но Сид Барет продължавал да внася напрежение, като дори отказвал да излезе от буса на групата или си тръгвал преди началото на концертите. След един провален коледен концерт, бандата се свързала с Дейвид Гилмор, който тогава бил фронтмен на друга група, Joker’s Wild.

Китаристът и певец получил предложението да стане пети член на Pink Floyd. Надеждите на останалите, че случващото се с Барет ще е просто фаза, която ще премине, оставали напразни и те трябвало да взимат радикални решения.

Първоначално искали да задържат Сид в бандата и той единствено да пише песните, без да бъде част от активния концертен живот. Но и това нямало как да сработи. През март 1968 г. Барет вече бил изключен от групата, която създал и чийто уникален облик оформил.

В рамките на няколко години Pink Floyd, възпламенени от композициите на Роджър Уотърс и Дейвид Гилмор, се превърнали във величия на рок музиката с безпрецедентен статут и до днес. Предстояла им дълга и все толкова заплетена история на триумфи и конфликти – но вече без участието на Барет.

gettyimages-109767872-594x594

Самият Сид Барет започнал кратка самостоятелна кариера и издал два албума, но в началото на 70-те прекратил музикалните си занимания, завърнал се в родния Кеймбридж и там се отдал на другите си любими дейности, градинарство и рисуване.

Гилмор до последно продължил да свири заедно с него на някои от участията му след раздялата с Floyd, а после се грижел и полагащите се постъпления на бандата от авторски права да достигат до Барет (падали му се около 200 хил. долара годишно).

Докато бившият фронтмен водел своя отшелнически живот, групата написала своя девети студиен албум Wish You Were Here специално за него. По време на записите Барет изненадващо посетил студиото на Floyd и чул вдъхновената от живота му песен Shine On You Crazy Diamond.

Тогава 29-годишният Барет, напълнял, гологлав и с изцяло обръснати вежди, бил неузнаваем и първоначално останалите дори не го познали. С изключение на една съвсем кратка среща между него и Уотърс няколко години по-късно, това бил последният път, когато Сид Барет се срещнал с който и да е от Pink Floyd.

gettyimages-51156063-594x594

Пионерът на психеделичния рок продължил усамотението си, а през 2006 г. почина от рак на панкреаса. За феновете той ще остане нереализираният гений от златната епоха на рока и човекът, запалил искрата на Pink Floyd, само за да пропадне в бездната, сякаш издълбана от собствената му поглъщаща музика.

Такава се оказа странната съдба на Сид Барет – да вдъхнови за десетилетия напред може би най-великата банда в историята, но не и да изживее успеха й.

 
 
Коментарите са изключени

Най-популярните афродизиаци през годините

През цялата история на човечеството хората са се опитвали да решат проблема с това да се представят добре пред партньора си или въобще да се стигне до представяне. По-долу ще ви разкажем за някои от изцяло естествените афродизиаци, които са се използвали през вековете.

Ambergris

Амбра

Един от най-ценените и известни афродизиаци в света е комбинация от части на калмари, мастни секрети и неприятните неща от червата на кита. Никой не знае със сигурност как тези неприятни неща се извличат от мрачния си затвор в системата на кита, но какво е най-популярното обяснение можете и сами да се сетите. Тези две съставки се смесват по естествен път и плуват в океана, докато не се озоват на брега. Затова най-добрата амбра всъщност е прекарала години, окислявайки се от комбинация от сол, въздух и слънце.

Ценна заради уникалния си провокиращ аромат, амбрата е силно търсена от производителите на парфюми и всякакви други ароматизирани неща. Всъщност амбрата с високо качество може да стигне цени от 20 долара за грам. Както можете да си представите, има силна индустрия в „лова“ на амбра и конкуренцията може да бъде жестока, каквато беше между тези двама търговци:

Преди няколко години Рос Шерман, дългогодишен събирач на амбра в Нова Зеландия, беше блъснат от автомобил на плажа Бейлис, шофиран от един от основните му конкуренти, Джон Джеймс Воданович. Шерман от своя страна го нападна с парче PVC тръба и избяга с леки наранявания.

Не е нужно обаче да рискуваме цялостта на телата си или да чакаме на плажа с месеци, за да се сдобием с амбър. Той е широко достъпен в парфюмерийните магазини в мола, защото се използва в Chanel Number 5, Balmain, Givenchy Amarige и Gucci Guilty. Точно така, тези марки използват гореспоменатите съставки в продуктите си.

Шоколад

Притежавайки уж мощни химикали, които действат на ума, уникалните качества на шоколада пораждат интригуващи въпроси относно способността му да възбужда животинското в хората. Първо, той съдържа триптофан, предшественик на серотонина, който е невротрансмитер и регулира настроението и сексуалното желание. Второ, той съдържа неврохимичния фенилетиламин (PEA) – естествен стимулант, известен като „молекулата на любовта“, защото предизвиква усещане за страст. Трето, шоколадът съдържа и анандамид – вещество, чието име произлиза от санскритската дума за блаженство, защото именно това е чувството, което провокира.

Но въпреки наличието на тези три съставки, учените като цяло отхвърлят твърдението, че шоколадът има някакъв физиологичен ефект върху сексуалната възбуда като отдават всякакъв ефект в тази посока на психологически фактори. Въпреки това, мнозина, особено в малко по-новата история, приписват на шоколада усилващите либидото сили.

Insam (ginseng)

Женшен

На китайски името му означава буквално „растението с мъжкия корен“, женшенът се използва като афродизиак от древни времена. В проучване от 2000 г. Nocerino и др. съобщават, че гинзенозидите в него отпускат половите органи у тестваните зайци (по добър начин), както и стимулират неврологични ефекти, благоприятстващи сексуалната активност. В доклада от проучването се заключава, че „антиоксидантните и органозащитни действия на женшена“ са свързани със засилената клетъчна активност, която влияе положително сексуалната активност и потентността.

Columbian mammoth

Рога и бивни

В историята като афродизиаци са били рекламирани и различни издатини по главите на животни заради фаличния им външен вид, включително бивни на нарвал и носорог и рога от еднорог .Въпреки че няма научни данни, които да подкрепят твърдението, че тези предмети подобряват любовта, проучванията показват, че рогът на носорога може да помогне за откриването на отрови. Понеже рогът е съставен почти изцяло от кератин и протеини, те реагират силно с всяка силна алкална среда като, например, отрова.

Osias Beert the Elder - Dishes with Oysters, Fruit, and Wine - Google Art Project

Стриди

Може би най-известната от афродизиакалните храни, стридите се хапват с цел подобряване на сексуалното желание и потентност поне от римско време. Има много теории защо те увеличават либидото, включително че приличат на женски гениталии (което, разбира се, е твърдение под всякаква критика). Донякъде по-правдоподобно е, че стридите са с високо съдържание на цинк, необходим за производството на определени хормони.

Научно е доказано, че само един аспект на стридите и другите двучерупчести мекотели увеличават сексуалната активност – тяхното богато съдържание на редките аминокиселини Д-аспартова киселина (D-AA) и N-метил-D-аспартат (NMDA). В експерименти учените демонстрират, че инжектирането на плъхове с D-AA и NMDA предизвиква производството на прогестерон и тестостерон съответно при женските и мъжките. Както казва един от изследователите: „Повишените нива на тези хормони в кръвта водят и до завишено сексуално желание“.

Тиква

Според People for the Ethical Treatment of Animals (PETA), мирисът на тиквен пай е доказано от научни изследвания, че увеличава притока на кръв към пениса с до 40% (когато е мирисът е в комбинация с лавандула). Това изследване обаче е на 15 години и никога не е проверявано, затова първоначалните му резултати са поставени под въпрос. Независимо от това, подобно на кедровите ядки и стридите, тиквените семки са пълни с цинк – елемент от жизненоважно значение за производството на тестостерон.

Скротуми

Няма да ви показваме снимка. Много култури твърдят, че яденето на половите карантии на животно, включително и самия полов орган, води до увеличено либидо. Например, в Азия се смята, че яденето на тигров или еленски пенис подобрява изпълненията в леглото. Според културните сведения „Смята се, че като се хранят с тези животински органи, хората поемат някои от силите на животното“. По същия начин, в дивия американски запад, яденето на тази част от бика, сервирана сурова или панирана/пържена, силно се препоръчва за подпомогнете на малкия каубой да се изправи отново на крака.

Lytta-vesicatoria

Испанска муха

Кой би си помислил, че изсушеното и намачкано тялото на мъничкия бръмбар Lytta vesicatoria ще произведе прах, който уголемява уретрата и превръща Робин в Батман? Но е вярно – много наблюдения потвърждават, че активната съставка на прахчето от испанска муха, кантаридин, действа ефективно за увеличаване на размера и продължителността на ерекцията. Въпреки това обаче, мухата не е популярен секс помощник и то по една много основателна причина – тя е смъртоносно отровна дори в малки количества.

Yohimbine-3D-balls-Trans

Йохимбин

Добиван от кората на вечнозелено дърво, което расте в Габон, Камерун и Демократична република Конго, йохимбинът традиционно се използва за лечение на всичко – от проказа до еректилна дисфункция. Смята се, че неговите стимулиращи свойства, включително увеличаване на производството на норепинефрин и адреналин в организма, повишават сексуалната възбуда.

Според WebMD йохимбинът, увеличава притока на кръв и нервните импулси в мъжки и женски полови органи. Въпреки това Националният център за алтернативна медицина (NCCAM) предупреждава: „Не е известно дали йохимбинът помага за някакво здравословно състояние, тъй като не са проведени клинични изпитвания върху кората или нейния екстракт“.

 
 
Коментарите са изключени

Човекът, който успя да измери обиколката на Земята преди 2000 години

| от |

Днес ще ви разкажем за Ератостен от Кирине – човекът, който успя да измери обиколката на Земята (сравнително точно) преди повече от 2000 години.

Роден около 276 г. пр. н. е. в Кирине, Либия, Ератостен бързо се превръща в един от най-известните математици на своето време. Той е най-популярен с това, че успява да направи първото измерване на обиколката на Земята, за което знаем, което също така се оказва и забележително точно. (И да, на този етап хората вече знаеха от известно време, че Земята не е плоска.)

Ератостен успял да постигне това до голяма степен защото се образова в Атина. Там започва и популярността му като той се раздава в много различни области, включително поезия, астрономия и естествени науки. За заниманията му се говори толкова много, че Птолемей III от Египет решил да го покани в Александрия, за да учи сина му.

По-късно ще стане главен библиотекар на Александрийската библиотека, за което сигурно е много развълнуван, защото Александрийската библиотека по онова време е била световен център на знание, привличайки учени от целия познат свят. Ератостен дори се среща с хора като Архимед, докато работи там.

Вероятно именно там той прочита за любопитно събитие, което се случва в Сиене (сега Асуан, Египет) по време на лятното слънцестоене. Сиене е на юг от Александрия и по обяд слънцето грее директно над главата на човек и от него не пада сянка. Обаче Ератостен вижда, че в същия ден, в същия момент в Александрия колоните на сградите хвърлят сянка. Като добър математик, той решава да използва тази информация, за да направи няколко изчисления и да разбере обиколката на Земята.

Assouan

Асуан, 1857 г.

За да постигне това, Ератостен измерва сянката на обелиск на 21 юни по обед. Той открива, че слънцето е на около 7 градуса и 14 минути от идеалната си позиция директно над главата му и преценява, че тъй като Земята е извита, толкова по-голяма е кривата, толкова по-дълги ще бъдат сенките.

Въз основа на своите наблюдения той предполага, че Сиене трябва да лежи 7° 14′ по кривата от Александрия. Освен това той знаеше, че един кръг е 360 °, което означава, че резултатът от сметката му – 7° 14′ – е приблизително една петдесета от кръга. Следователно Ератостен смятал, че ако умножи разстоянието между Сиене и Александрия по 50, ще получи обиколката на Земята.

Остава му само да измери колко далеч е Сиене от Александрия. Той измерва това разстояние в стадии, за което днес няма точно преобразуване и затова не е напълно ясно коя версия на стадиа е използвал Ератостен, но въпреки това, известно ни е, че неговата сметка е забележително точна.

Има две теории за това как Ератостен изчислява разстоянието: първата е, че е наел човек да отиде от единия град до другия и да преброи колко стъпки прави. Втората е, че е чул, че една камила може да измине 100 стадии на ден, а с камила са били необходими около 50 дни, за да се стигне до Сиене. Каквато и да е истината, той преценява, че разстоянието между Сиене и Александрия е 5000 стадии. Ако това е така, използвайки неговата формула, земята има обиколка от 250 000 стадии.

Поради колебливите аспекти на измерването, което представлява стадията, историците смятат, че резултатът на Ератостен е бил с отклонение между 0,5% и 17%. Дори и грешката да е най-големият процент, той е поразително точен предвид силно нетехнологичния начин, с който подхожда. Но много учени смятат, че е вероятно той да е използвал египетската стадия (157,5 м), защото по това време е бил в Египет. Това би направило преценката му грешна само с около 1%.

Ancientlibraryalex

Александрийската библиотека

Имало е и предишни опити за откриване на обиколката на Земята (които не се считат за „първите споменати“, тъй като техните записи не оцеляват, но имаме препратки към тях), които стигат до цифрата 400 000 стадии, 150 000 повече от Ератостен, което очевидно е яростна грешка.

Въпреки че намирането на приблизителната обиколка на Земята вероятно е най-големият принос на Ератостен към науката, в никакъв случай не е единственият. За Ератостен също така се твърди, че създава начин за картографиране на познатия свят чрез начертаване на линии север-юг и изток-запад, което е на практика една ранна версия на географските ширини и дължини.

Освен това, Ератостен оцени разстоянието до слънцето и луната и измерва наклона на оста на Земята отново с удивителна точност. Също написва поемата „Хермес“, правилно очерта маршрута на Нил и открива защо Нил понякога прелива – въпрос, което тормози учените от векове. Той работи и по календар, който включва високосни години, а също така успява да пресметне и коригира датите на различни исторически събития като, например, обсадата на Троя.

 
 
Коментарите са изключени