shareit

Малките мъже с големите заплахи: Шайка в ефир

| от Големият Лебовски |

Бруталните публични заплахи, с които депутатът от ГЕРБ Антон Тодоров и вицепремиерът Валери Симеонов нападнаха водещия на сутрешния блок на „Нова телевизия“ Виктор Николаев в рамките на едно предаване са предостатъчна причина за тяхното изличаване от властта и публичния живот. Двамата много приличаха на един и същ човек, който влиза два пъти в студиото при Николаев, за да му каже два пъти да внимава какви въпроси задава и да не му позволи да забрави, че бившата му екранна партньорка в сутрешния блок Ани Цолова вече я няма и „нейното столче нещо липсва“.

С данъците си Виктор Николаев, както и всички ние, плащаме заплатите на А. Тодоров и В. Симеонов. Те са наши служители, но се държаха като тоталитарни комисари, изпълзяли от някаква диктатура, в която няма публична отчетност и хората с власт могат да правят каквото си искат.

В студиото на „Нова телевизия“ не видяхме просто грубите излагации на две самозабравили се политици. Видяхме озъбеното лице на копнежа за диктатура. Тези хора нямат демократични рефлекси, кастрирани са от обществена чувствителност и се нуждаят от спешна тлансплантация на морал. Операцията обаче няма да е успешна. Антон Тодоров и Валери Симеонов доказаха, че не могат да функционират в условията на представителна демокрация – ситуацията е или те, или тя (демокрацията).

Антон Тодоров се озъби на Николаев и ескалира заплахите в момента, в който водещия спомена кодовата дума „шайка“. Тя отключва болезнен спомен от професионалната биография на Тодоров. Преди няколко години този човек написа книгата „Шайка“, в която Бойко Борисов и Цветан Цветанов са представени като лидери на организирана престъпна група. Днес авторът на една от най-крайните атаки срещу ГЕРБ им служи вярно и агресивно като сам се опитва да си завюва репутацията на партиен булдог с постоянни атаки срещу опозицията от БСП и президента Румен Радев. Каква е гаранцията, че след две години Антон Тодоров няма да стане подчинен на социалистите, например, или на Румен Радев и тогава пак да се обърне срещу ГЕРБ и да ги „шайкоса“. Това искаше да намекне и Виктор Николаев – че е много трудно да се вярва за каквото и да е било на човек, който е обърнал палачинката по такъв начин, че дори Бареков изглежда като аматьор кулинар в сравнение с него.

За Валери Симеонов също е твърде трудно да бъде определен като принципен политик. Историята на на отношенията му с ГЕРБ и Волен Сидеров може да вдъхнови поне няколко жанра, един от които е този за възрастни.

И ето, че хора като тези двамцата са в позиция да задават обществения ред, да доминират в националните телевизии и със садистични усмивки да заплашват водещ на сутрешен блок.

Има само един правилен изход от ситуацията – Тодоров и Симеонов изхвърчат от политиката и публичния живот.

Реакцията на масово възмушение в медийните среди е логична и органична. Но отново нещо липсва. От „Нова телевизия“ излязоха с обидно мека позиция, в които застават зад Николаев, но сякаш нарочно отказват да опишат истинските чудовищни измерения и импликации на случилото се в скандалната сутрин. Самият Викгор Николаев остана прекалено пасивен пред лицето на директните заплахи от управляващи пред погледите на цялата страна. Чета коментари на колеги, в които те се поставят на мястото на водещия и фантазират как биха реагирали. Но само Виктор Николаев си знае как се е чувствал когато в рамките на минути депутат от управляващата партия и вицепремиер се опитват да го върнат във времето на еднопартийния режим и всесилната милиция. Може би наистина той трябваше да атакува обратно, да ги постави на мястото им, да им припомни всичките мръсотии. В такава ситуация е трудно да не се идентифицираш емоционално с нападнатия и да не си представиш как раздаваш справедливост и мачкаш опита за тирания.

Медиите нямат много опции. Антон Тодоров и Валери Симеонов трябва да бъдат бойкотирани и да не помиришат студио дълго време, или да бъдат канени за отмъщение и добре подготвени водещи да ги направят на нищо без страх от уволнение. Медийните шефове са задължени да се обединят в истинска защита на журналистите, които задават въпроси на властта.

Заплахите са запазена територия на малките хора. От страхливеца в училищния двор, който винаги се заканва, че ще доведе големия си брат, през дребния мошеник, който плаши с връзки с мафията, до политиците, които ползват държавата като инструмент за задушаване на свободното слово. Малките хора с големите заплахи и нисък морал може да носят висок рейтинг, но струва ли си всяка сутрин студиото да се нуждае от спешна дезинфекция?

 
 
Коментарите са изключени