shareit

Мълчи и раждай!

| от |

По цял ден говорим по мобилни телефони, цъкаме в социалните мрежи, домовете ни се почистват от прахосмукачки-роботи и четем за автономно шофиране и екскурзии до Марс. Затова някак сме попаднали в нарцистичната илюзия, че изразът „живеем в 21 век“ взима под крилото си не само технологичната революция, а и манталитета на хората. Уви, от време на време в света се случва нещо, което да ни напомни, че 21 век е календарно понятие, обозначаващо технологичен напредък и иновации, но в никакъв случай растеж на душата и ума на човека.

След всичките борби за равенство между половете, след Мери Уолстънкрафт, след суфражетките, след Юлия Кръстева, Вирджиния Улф, Симон дьо Бовоар, Анджела Дейвис, Клара Цеткин, Бети Фридан, след „Дългият петък“ в Исландия, след 19 ноември в Ирландия, след циците на украинките от FEMEN, във време, в което феминизмът предизвиква единствено лека насмешка, защото вече сякаш не е необходим, а самите жени започват да мрънкат, че еманципацията си има и лоши страни, европейската държава Полша прокарва проектозакон за тотална забрана на абортите.

Управляващата дясната партия „Право и справедливост“ в притеснителен тандем с католическата църква, иска да откаже на жените неприкосновеното право да разполагат с телата си. Парламентът иска да превърне матките на своите „поданички“ в органи, с които техният естествен и законен във всички възможни смисли на думата „законен“ притежател, не разполага.

Полякините протестират, светът наблюдава и коментира. Българинът, като част от света, също наблюдава и коментира. Този същият българин, който се дразни на феминизма, пуска шеги и закачки на тема „жената – боса и бременна до печката и да ми е направИла шопската салата“, демонстрира проявление на остри комплекси, когато една жена взима по-висока заплата от него и не иска да гласува за Цецка Цачева за президент, не поради друга причина, а заради външния й вид, та същият този българин сега коментира аборта.

Някъде из мрачните, смрадливи дълбини на мъжката народопсихология се домъкна някаква загриженост за неродените деца, които имали права и души, някакви християнски закони, които трябвало да се спазват. Можело и да не се спазват, обаче за престъпяне на закона имало наказание. Освен ако няма покаяние. И въобще българският мъж зае ясна позиция начело на социалните мрежи и се провикна: „Абортът е убийство!“. А зад него мълчаливо строени стоят майката, изхвърлила бебето си зад блока в „Обеля“, сиамските близнаци с един мозък и половин черен дроб, родени от 14-годишно дете, бебето, починало при раждане в дома на родилката, и всички други трагични случаи, за които скандиранията не са толкова мощни.

Това са факти: мъжът не забременява. Той не надебелява по тази причина с 30 кг, не получава хемороиди, стрии и киселини в продължение на девет месеца, не повръща, не му се подуват краката, не ражда и не кърми. Неговото участие в раждането на едно бебе започва и приключва с един оргазъм. След раждането, родителите стават равноправни. Но преди него, жената е човекът, който прави избора дали две съчетали се клетки ще се превърнат в ембрион и дали този ембрион ще се превърне в бебе. После се включва и бащата: за да даде възможност на бебето да стане дете, а детето, дай Боже, човек. Но още веднъж: първо е майката.

Едва ли някоя жена приема абортите като свое хоби или изпитва удоволствие и наслада от това да изстържат вътрешностите й с дълга лъжица. Предизвиканият аборт е тежка психологическа травма, придружена от физически дискомфорт и, много често, чувство за вина и изпитване на съмнения. И при все това, той е в пъти по-зряло, отговорно и умно решение от раждането на нежелано дете. Дали е нежелано, защото е плод на изнасилване или инцест, дали са открити малформации на плода, дали възрастта на родилката е неподходяща за раждане, дали моментът е финансово неудобен, дали здравните показатели на бъдещата родилка не позволяват тя да даде живот, няма абсолютно никакво значение. Решението да родиш принадлежи на човека, който ще ражда.

Всичко друго е насилие. Което съществува под много форми и в много видове. Но когато насилието е узаконено, не просто се нарушават базисни човешки права – цялата цивилизация бива избутана назад към Средновековието, заедно с всичките му екстри като инквизиция, аутодафе, мъчения, религиозен фундаментализъм, намеса на църквата във властта, обезценяване на човешкия живот и други абсурди, които мислехме, че вече можем да гледаме само в сериала Game of Thrones.

Да бъде задължена жената да роди, означава да бъде лишена от възможността за щастлива бременност и нормално майчинство. Елементът на задължителност и заплаха от закона превръща фетуса в тумор и майчината любов – в омраза. И не разчитайте на биологичното задължение да обичаме децата си. Народът го е казал: „Насила хубост не става“.