shareit

Магията на Мадиба

| от |

nelsonmandela6719951

Йоханесбург, Франс прес

Ореолът на величие и чистосърдечност, както и неподражаемата танцова стъпка, пъстрите ризи и обезоръжаващата усмивка – „магията на Мадиба“ (името на рода на Нелсън Мандела) – са станали нарицателни в Южна Африка.

Светът ще помни как първия чернокож президент на демократична Южна Африка прави няколко танцови стъпки след тържествената церемония по встъпването си в длъжност през май 1994 г., ще помни издължения му силует, скован от годините и времето в затвора, но безспорно в ритъм, както и широката му усмивка.

Тогава се роди „джайвът на Мадиба“, подет от радиата, копиран от шоумените. Нямаше събрание, конференция на партия Африкански национален конгрес (АНК) или посещение в училище, на което президентът, а после бивш президент, да не бъде приканен да го изпълни.

Неразделна част от личността му са и ризите „Мадиба“ – безкраен асортимент от широки ризи от пъстроцветна коприна, дело на шивач от Абиджан, които той носеше върху панталона и така силуетът му изглеждаше още по-издължен. Той бе радост за фотографите, въпреки забраната да се използва светкавица заради очите му, увредени от работата във варовиковата кариера на затворническия остров Робен.

„Никой друг президент не е оказвал такова влияние върху света“, писа през 1999 г. южоноафриканско модно списание в приложение с благопожелания към Мандела по случай пенсионирането му.

Будещ възхищение както у децата от гетата, така и у държавни ръководители, често изненадвани да молят настоятелно фотографите за снимка до идола си на важни международни срещи, Мандела очароваше онези, които се докосваха до него, с непосредствеността и явното си простодушие, зад които се криеше завиден политически инстинкт и определен усет за зрелищност.

Малцина държавници биха могли, без да изглеждат неестествено, да заявят, че за тях е чест да посрещнат напълно неизвестен човек или да изглеждат уместно както редом с британската кралица Елизабет Втора, така и до водача на малката партия на народността хуту от Бурунди или „Спайс гърлс“.

„Магията на Мадиба“ се изразява също в способността да прекъснеш заседание на министерския съвет, за да се поинтересуваш от здравето на бременна журналистка, да потупаш гальовно закръгления й корем и да попиташ кога е терминът.

„Той беше в състояние да се открие и да каже неща, които други не биха могли да кажат, като същевременно запази достойнството си“, казва за него 27 години по-младата му съпруга Граса Машел.

Рулф Мейер – бивш министър, а по-късно преговарящ от името на режима на апартейда – разказва, че е добил представа за обаянието на Мандела, когато малко след освобождаването на политическия затворник през 1990 г. видял десетки млади бели войници да се редят на опашка, за да се ръкуват с възрастния човек, с бившия „терорист“.

Възхищението към Мандела непрестанно растеше и след като се оттегли от ежедневното политическо управление, за да поеме ролята на „дядо на нацията“ и „световна емблема на помирението“, както каза архиепископ Дезмънд Туту.

Обект на почит още приживе, почти неприкосновена фигура, Нелсън Мандела се превърна в „Супер-Мадиба-мен“ върху серия южноафрикански тениски, представящи го като супергерой в духа на американските комикси.

 
 
Коментарите са изключени