shareit

Любимите кандидат-президенти, които никога няма да изберем

| от |

Някои искат в къщата на Вип Брадър, други – в къщата на „Дондуков” 2. По света хората искат хляб и зрелища, при нас хората избират между хляба и зрелищата. А ако безбройните риалити формати по телевизията не дават зрелища, то президентските избори са готови да ви предложат всичко, от което имате нужда. Както каза за изборите кандидатът за вицепрезидент Радо Шишарката по bTV:  „Ако трябва да разделяме нещата в проценти, може би е 50 процента цирк, 50 процента истина.“ Между другото, жалко е, че той е вариантът за вице на кандидат-президента Митьо Пищова, при все че Сашка Васева е била вариант. Но както самата майка на попфолка в България казва, „Радо е по-подходящ, защото той е по-сериозна личност и е войвода на нашата ретро дружина“.

Макар че президентът не е фикус, а има далеч по-значими функции и Росен Плевнелиев го доказа, съставяйки на два пъти правителство само за един мандат, тази година в навечерието на предизборната кампания циркът обещава да засенчи с фойерверки реалната политика. Нищо чудно, че гласовете от изборите се броят в Арена Армеец.

Всъщност не трябва да се изненадваме, че хора като Митьо Пищова и Радо Шишарката се кандидатират. Българската политика познава дълга върволица от кандидатпрезидентски абсурди. Все пак трябва да отбележим, че никой преди Пищова не беше обещавал да превърне фонтана пред президентството в джакузи, нито се беше появявал в ЦИК по патриотичен анцуг, но кой знае какво ни готви бъдещето.

Извън нестандартните нови лица в кандидат-президентската кампания, можем да се порадваме и на някои стари. 

Жорж Ганчев е за президентските избори, каквото беше Леонардо ди Каприо за Оскарите.  Той отново се кандидатира за президент, но едва ли четвъртият опит за него ще донесе късметa на Лео. Все пак Кольо Парамов не е мечката от „Завръщането“.

Допълнителен шоу елемент в кампанията внасят Светльо Витков и „Зелените“. Ако се чудите какво ги свързва, замислете се кой бди над живота и здравето на петела в логото на „Глас народен“. Витков влезе в политиката с един процент от гласовете на народа за кандидат-президентските избори. Току-виж като вземат и „зелените“ резултати, процентът се удвои и настане алкохолен делириум.

На изборите тази година има и силна руска вълна, но преди да си помислите за Волен Сидеров – той вече е баща на син и не иска да е баща на нацията. За сметка на това тази година бизнесмена Николай Банев обеща да се яви като кандидат на „Евразийски клуб – България“, след като преди две години съпругата му така и не успя да стане евродепутат (за малко!). Той се закани, че евразийските клубове в страната ще бъдат много, много голяма изненада (едва ли след изказването на руския политик Пьотр Толстой ще са толкова изненадващи…) За да се докаже колко силна е евразийската жилка на местна почва, имаме и още един кандидат за президент, който на няколко пъти обиколи националните телевизии. Първия път – за да разкаже защо е бил Волен Сидеров пред НАТФИЗ. Камен Попов е издигнат от Движение „Русофили“. Той си нямал още кандидат за вице, но светът е голям, а русофилите дебнат отвсякъде.

Нека не забравяме и изненадващата кандидатура на Владо Кузов. Ако цялта тази ситуация е истински цирк, Владо Кузов е чичкото, дето предлага захарен памук, а металната машина за правене на памук не се вижда никъде.

И ако тази група кандидати ви се струва странна, нека си пропомним класиците – тези, които дръзнаха първи да си кажат „Защо пък не“. Тези, които ни изненадаха с висшето си образование. 

Иван Кулеков  се появи за малко през ‘96 година като кандидат за вице. Тогава събра близо 60 000 избиратели, което е почти стадион „Васил Левски“. И то без да изпее нито веднъж „Жива рана“.

Алексей Петров

Петър Берон и Йоло Денев. Мина им времето, но трябва да се направи нещо с тях. Грехота е Вучков да има цяло предаване, а Берон и Денев да нямат поне още едно участие в изборите.

Луна. Като заговорихме за нафталин, Луна също искаше да бъде президент – направи дори песен по въпроса. От една страна би получила абсолютно безнасърчаващото ни не, но от друга… Помислете само, президентът няма много власт и е главнокомандващ на армията, от която също няма много – защо да се лишаваме от кефа някой като Румен Радев да е подчинен на Луна.

 
 
Коментарите са изключени