Liquid Spirit

| от |

Едно наскоро публикувано проучване върху генома на бирената мая е конкретният повод за новото развитие на темата джаз и бира.

1

Оказва се, че маята, с която ферментират всички най-масови бири в света – наричана понякога Saccharomyces pastorianus (на името на откривателя на бирената мая Луи Пастьор), а преди век и Saccharomyces carlsbergensis (на името на пивоварната, където за пръв път в 1904 е описана от миколога Емил Хансен) – е, подобно на джаза, плод на срещата на два континента, на две, в случая микробиологични култури с общ знаменател – откриването на Америка и установяването на (робо)търговски връзки.

В досегашните си разработки на темата съм се спирал на почти едновременното споделяне на ценности, предизвикани не на последно място и от технологичните открития на 19 век, но се оказа, че истинското начало на този – в случая спонтанен обмен е в 16 в. Доказателството e в публикацията на Либкинд в журнал на Националната академия на науките на САЩ (2011), придобила по-голяма публичност в началото на 2013 от посветения й материал на сайта Popular Science. Е, и на научните открития, както и на изгряващите таланти в джаза им трябва време да станат известни, но не за това иде реч.

Въпреки относително късното идване на бял свят на пилзовете и отлежалите им „версии” – лагер бирите и растящото им доскоро търговско надмощие над традиционните ейлове, първите свидетелства в Бавария за тях са около 1500-та година. Доскоро нямаше обяснение как и откъде са се появили, а също и защо толкова по-късно от останалите щамове, позволяващи на човечеството да си вари бира няколко хилядолетия. Изследванията на генома на маята им намира обяснението доста далеч, но за сметка на това достатъчно прецизно. Да не забравяме, че бирата, макар и традиционно свързвана с по-северните европейски култури всъщност е родена доста по- на юг. Парадокс? Съвсем не, защото и в двата случая става дума за една от основните й съставки – малцуваното зърно (в най-ранните археологически доказателства от Jia-Hu, днешен Китай това е ориз), но досега не е бил изследван главния „маг”, маята (едва ли е толкова случайно фонетичното й сходство с магия μαγιά/μαγεία).


Геномът на маята за долна/дънна ферментация всъщност показва, че тя произлиза от случайната среща на традиционната бирена мая (включително дивите й разновидности), работеща при високи температури и изплуваща на повърхността на варилния съд (откъдето и вида бира известен като горно/повърхностно ферментирала) с неочаквана нейна гостенка, идваща от Патагония и адаптирана към ниските температури. Името й Saccharomyces eubayanus е съставка от eu (Европа) и оригиналния щам, открит в Патагония и назован просто Saccharomyces bayanus.

Разбира се, не е доказано как щамът идва в Европа: с дърво, плод или насекомо, но това не е толкова важно. Факт е, че дива мая за долна/дънна ферментация до този момент не е открита в Европа, докато в Патагония има доказани разновидности на Saccharomyces bayanus.
После нещата стават лесни – новият вид първо случайно, а по-късно – нарочно пътува от една до друга пивоварна, останалото го знаете.

И ако се върнем в аналогиите джаз – бира, вече сме отбелязвали сходната им целева аудитория – отворени хора, търсещи автентичното преживяване и оценяващи различността. Най-голямото предизвикателство е намирането не толкова на нови съставки и подправки. И джазът, и бирата ги асимилират прекрасно. Възходът на микропивоварните в ерата на етнофюжъна (и обратното) е достатъчно показателен. Уникалността на вкуса е нещо, което колкото и да е свързано с тях, най-вече зависи от невидимата мая/магия. Които могат да си останат непознати ако не е била страстта към пътувания, срещи и обмени от всякакво естество.

Или както го пее Грегъри Портър в новия си албум Liquid Spirit: „Let the liquid spirit free/The folk are thirsty… take a cup when your spirits low”

 

Автор  – Людмил Фотев

 
 

Samsung Galaxy Fold е скъп, но впечатляващ

| от chronicle.bg |

Samsung най-накрая сложи край на години спекулации, слухова и предположения около вече полумитичния Galaxy Fold като показа устройството на ежегодното си събитие Unpacked в Сан Франциско. Апаратът изглежда като нормален смартфон, но може да се разгъва на две като така се задейства и втория му по-голям дисплей.

„Смартфонът е чудесен за гледане на видеа, четене на книги или видео разговори“, каза Джъстин Денисън от Samsung. „Той ще промени начина, по който общувате със света около вас.“

Малкият екран е 4,6 инча, а големият 0 7,3 инча. 

google_fold_map

„Отваря се леко като книга и се затваря по същия начин с приятно кликване. За да се постигне това, се използва сложен механизъм с няколко зъбни колела.“

Големият дисплей позволява ползването на 3 приложения едновременно като Samsung работри с Facebook, Google и Microsoft по създаването на специални версии на най-популярните им приложения, които да се възползват от гигантския екран.

Продажбите на Samsung Galaxy Fold започват на 26 април като цената му ще е $1980.

Изборът на цветове е сребърен, черен, зелен и син. Донг Джин Ко, президент на компанията, казва: „Устройството достига нови висоти, защото някои казваха, че подобна функционалност и системни качества са недостижими, но ние ги опровергаваме. На тези, които твърдят, че всичко е направено вече, искам да кажа да открият съзнанието си и да се подготвят за откриването на нова мобилна ера. Бъдещето започва.“

 
 

Пилот нарисува неприлични знаци със самолета си от скука

| от chronicle.bg |

Работата понякога може да ни доскучае, колкото и интересна да е тя. 

Австралийски пилот изписа в небето, „Скучно ми е“, докато тества новия двигател на самолета си. Но това не е единственото което направи, както можете да видите от снимката.

pilot-spells-out-i-m-bored-in-air-during-test-flight-1098157574246014977

Самолетът, модел Diamond Star, собственост на летателната школа Adelaide, летя 3 часа – между 9 и 12 сутринта във вторник.

Питър Гибсън, говорител на местния орган за контрол и безопасност на полетите, каза пред ABC Australia, че рисуването със самолет е „рядко, но не и нечувано“.  „Докато пилотът управлява самолета безопасно и изпълнява всички изисквания и правила, не ни интересува особено как изглежда пътят му на радара.“

 
 

Mark Knight: Добрият диджей трябва да има способността да разбира тълпата

| от chronicle.bg |

По собствените му думи, това, което той прави не е професия, а начин на живот. И няма как да е по друг начин. Кариерата му започва преди повече от 20 години и оттогава до сега е обиколил почти всички сцени по света, откъдето звучи електронна музика. Ежедневието му преминава в пътувания между родната Великобритания и най-горещите точки за почитателите на този музикален стил.

Марк Найт е добре познато име у нас от няколко години вече. Световноизвестният диджей и музикален продуцент ще се срещне за пореден път с българските си почитатели на 23 февруари. Мястото е  Yalta Club, а поводът е 28-ият рожден ден на клуба. Създателят на Toolroom Records, номиниран за награда „Грами“, Mark Knight, е неотменна част от историята на клуба, а дългите му сетове са звучали на някои от най-култовите събития като SOLAR Summer, Halloween и SOLAR Christmas.

Mark Knight е водеща фигура в еволюцията на електронната музика от последните две десетилетия. Освен с авторските си парчета, той променя облика на жанра с основаването на компанията Toolroom Records, която вече 15 години търси и създава творци, които допринасят за развитието на този стил.

Дни преди да се качи на пулта в Yalta Club, Mark Knight отговаря на нашите въпроси за поредното си идване в България, личния му принос към музикалната индустрия и развитието на един жанр, който отдавна вече е надминал границите на субкултурно явление.

Много пъти сте идвали в България и сте споделяли впечатленията си. Какво ви връща тук всеки път?

И преди съм го казвал, но България наистина е едно от любимите ми места по цял свят, където пускам. Имам участия в България вече от толкова много години, така че съм установил много специална връзка със страната и хората. Няма място на Земята, където да се чувствам по същия начин, докато пускам: тук е като втори дом за мен. Публиката сякаш наистина оценява това, което правя, и всичко е 100% реципрочно.

Как бихте описали българската публика?

Невероятно е да видиш развитието на клубните сцени навсякъде по света, когато си пътувал толкова, колкото аз и когато си пускал музика в много и различни страни. Сигурен съм, че местното население на всяка страна ще защитава стойността на собствената си клубна сцена и то с право. Както казах, България винаги ще заема специално място в сърцето ми и няма друго място, на което да се наслаждавам повече, докато пускам.

В какъв етап се намира в момента EDM в световен мащаб?

Ако под EDM имате предвид електронната музика като цяло, според мен се намира в прекрасно състояние. Никога не е имало по-голямо внимание върху нея, отколкото сега и за някого, който е на сцената от повече от 20 години, това е прекрасно.

Какви са прогнозите ви за близкото бъдеще на жанра?

Мисля си, че ще се върнем към хауса и това вече е започнало да се случва. Ще има завръщане към вокала и мелодията. Хаусът е наистина обширен жанр, така че има много посоки, в които може да се развие. Забавно е, защото всички говорят винаги за последните трендове, кое ще е следващият голям хит. А хаусът е в основата на всичко, той кипи на задния фон. Сякаш хората не са доволни от нещо, което вече повече от 30 години е установено, а вместо това търсят нови поджанрове, само и само да има нещо ново, за което да говорим.

Как ви се иска да допринесете за развитието на жанра като музикален продуцент?

Мисля, че вече съм дал своя голям принос! Но естествено искам да продължа да правя музика, която хората обичат и към която са ангажирани, на сцената, но и извън нея.

Кой е най-важният елемент от създаването на един сет?

Самият аз повече от всичко харесвам предизвикателството, което поставят дългите сетове, заради факта, че ти си отговорен за това как ще мине цялата нощ. Това не означава непременно да се фукаш, но трябва да задълбаеш по-дълбоко и да си подготвен за много непредвидени ситуации. Преди да започна да създавам сета, обикновено го „разбивам“ на секции по часове: не да пускаш запис по запис, но да имаш идея какви неща ще пускаш по време на първия час, втория час и т. н. Но също така трябва да си способен и да реагираш на момента. След няколко часа настроението може да изисква да нещата да станат по-хард, отколкото си си представял, затова познаването на собствените ти записи и увереността, че можеш да отведеш хората там, където всички искате да отидете, е от изключителна важност.

Кой е онзи аспект от работата на диджея, за който публиката не си дава сметка?

Едва ли ще бъде изненада, но това, което хората не виждат, е подготовката. Аз прекарвам много време просто в слушане на музика и това се случва преди да започна да планирам какво ще пускам в определен сет. След това идва сортирането на записите по жанр, време или ритъм. Дори за кратките сетове може да е необходима часове подготовка.

Как се промени хаусът, откакто основахте Toolroom?

Интересът в електронната музиката се повиши неимоверно за времето, в което аз се занимавам с това. Днес имаме големи брандове, които спонсорират шоута, повече отвсякога има фестивали за електронна музика и други събития, както и хора, работещи в индустрията. Това е фантастично. Благодарение на всичко това, този развиващ се жанр може да се легитимира, и да се надяваме да подсигури безкрайното си съществуване – нещо, което определено не беше сигурно във времето, когато аз започнах.

Какви качества трябва да притежава добрият диджей?

Мисля, че най-важното е да познаваш в дълбочина собствената си музика. Може да имаш хиляди записи в колекцията си, но трябва наистина да ги познаваш, за да можеш да доставиш преживяване. Няма нищо по-неефективно за създаването на хубаво музикално пътешествие от това да пускаш парчета, които просто не вървят заедно, дори сами по себе си да са страхотни. Знанието е ключът! Трябва също да имаш способността да разбереш тълпата, да усещаш времето, кога е подходящо да смениш посоката. И определено трябва да можеш да изненадваш хората, да пускаш парчета, които те никога досега не са чували, но от които ще могат да си вземат нещо.

 
 

Аурата на Карл Лагерфелд отдавна е безсмъртна

| от chronicle.bg, по Le Figaro |

Срамежливо дете, велик моделиер, фотограф, дизайнер, единствен по рода си илюстратор, мъж, който сам по себе си е марка… Трудно е Карл Лагерфелд да бъде облечен в един костюм. Тази сутрин светът загуби един от последните големи моделиери, които помнят времената, когато Ив Сен Лоран, Шанел, Живанши, Елза Скиапарели и Баленсиага пускат своите колекции. Самият той работи сред тези хора, живее сред тях и през годините умишлено създава около себе си мистериозната аура, която го прави… Карл Лагерфелд. Тайните са навсякъде – от рождената дата, през личния живот до редицата непотвърдени слухове, които кръжат около него. Карл Лагерфелд почина днес, 19 февруари 2019 г.

Лагерфелд е син на немски предприемач и продавачка на бельо. В юношеските си години напуска предградието на Хамбург, където живее, за да отиде в Париж и да завърши училище „Монтен“. От тогава, до края на живота си не напуска френската столица.

Живее на левия бряг на Сена, който е мястото на бохемите. Професионалният му път започва като асистент на Пиер Балмен, от когото научава тънкостите на занаята, които ще прилага през цялата си дълга кариера. Продължава образованието си в училището за мода в Париж, където се запознава с Ив Сен Лоран и двамата стават приятели. През 1954 г. обаче, и двамата печелят първа награда в конкурса за най-добра дреха от вълна на Националния департамент по вълна – Ив за рокля, а Лагерфелд за палто. Това слага началото на тиха вражда продължила 44 години. Всичко окончателно преминава от привързаност във враждебност, когато партньорът на Лагерфелд, дендито Жак дьо Баше, става любовник на Ив Сен Лоран. И до днес този конфликт остава един от най-известните в света на модата. Известен плейбой, Баше е олицетворение на гей лайфстайла от ерата непосредствено преди епидемията от СПИН, когато партитата, наркотиците, алкохола и секса са били в неограничени количества. Скарването между Лагерфелд и Ив Сен Лоран слага началото на разделението на лагери във френската мода, за което мнозина до края обвиняват Баше. След смъртта на мъжа през 1989 г. Лагерфелд създава парфюма „Жако“, посветен на единственият му партньор, за когото светът научава.

През 1962 г. Лагерфелд напуска Пиер Балмен и се присъединява към модната къща „Жан Пату“. Но едва през 1964 г. шансът наистина му се усмихва и той започва работа за „Клое“, където застава плътно до основателката на къщата Габи Агион.  Там дизайнерът създава митичните си голи рокли, вдъхновени от студентките от Латинския квартал, който той често посещава. Негова е и инициативата за успешните реклами на модната къща, за които наема големият фотограф Хелмут Нютън. Но най-знаковият период от живота на Лагерфелд започва през 1983 г., когато застава начело на модната къща, която Коко Шанел оставя преди 12 години, след смъртта си.

Лагерфелд става творчески директор на „Шанел“ в момент, в който брандът е на една ръка разстояние от фалита. Само за една година, той създава забележителния брой от 10 колекции за къщата на улица Камбон, а също и за „Фенди“. Преминава с лекота от едната естетика в другата и възражда най-характерните елементи от двете марки. На практика Лагерфелд успява да извлече най-уникалните и вечни запазени марки, направени от Коко Шанел и да ги адаптира в продължение на 35 години.

Опорните му точки са добре познатите костюми на Коко Шанел с симетричните сака четири джоба, туидът като материя за жените, малката черна рокля, двуцветните обувки и чантата с верига за дръжка. В последните години негова  е инициативата за създаването на кратки късометражни филми, в които да бъдат показани определени моменти от живота на Коко Шанел. В ролята на френския дизайнер влизат Кийра Найтли, Ванеса Паради и Кристен Стюарт.

Карл Лагерфелд е повече от творчески директор на една от най-влиятелните модни къщи. Също както нейната основателка, и той е звезда. Може би най-рапознаваемият от всички дизайнери: белите топирани коси, тъмни и големи очила, високи яки, рединготът. Начинът, по който говори с журналистите. Дори хранителният му режим, благодарение на който успява да отслабне с 40 килограма в началото на века, става еталон в стремежа към добра фигура.

Кайзерът, който не оставя потомство с изключение на своята котка Шупет, през годините се обгражда със своя собствена фамилия. Днес той се събира със своя партньор, Жак дьо Баше, който умира през 1989 г., завинаги. „Няма да има погребение. По-скоро просто ще умра.“ казва през 2018 г. в свое интервю. Едва ли това би имало значение, защото аурата на Карл Лагерфелд отдавна е безсмъртна.