Личното мнение е ОК. Стига да не е различно от нашето.

| от Вучето |

На Славея Сиракова, а.к.а. Шайла, й се повръщало от майките, дето се събират на групички, облечени в еднакви тениски с назидателни надписи, искат оставки на министри и правителство, а под сурдинка проклинат всички, които не са на тяхна страна дано да седнат в инвалидните колички на децата им.

Естествено, постът й моментално взири социалните мрежи. Дъщерята на Наско Сираков и Илияна Раева беше обвинена , че се е изказала грубо по отношение на майките на деца с увреждания.

Ама защо? Нали уж всеки вече има право свободно да си изрази мнението, без да бъде:

а) пребит с камъни насред площада,
б) изгорен на клада,
в) обръснат до голо и затворен в психиатрична институция!

Аз самата съм родена с тежко генетично заболяване, заради което понасям физически и емоционални страдания през целия си живот. Не си спомням обаче нито веднъж през детските си години родителите ми да са се оплакали и веднъж, че семейството ни е жертва на Системата. Единственото което получавахме от нея, от Системата, беше половинпроцентно намаление на билет за БДЖ веднъж годишно – благоденствие свише, от което нашите се възползваха само по време на семейните ни пътувания до Созопол през лятото. Билетът ми струваше 12 вместо 24 лева. И това беше. Но не съм чула баща ми да пропсува, задето стълбите до класната ми стая бяха 150, нито пък съм видяла майка ми да реве, докато се опитва да дотъркаля донякъде количката, в която ме возеха.

Години по-късно, когато вече водя пълноценен самостоятелен живот и, държа да отбележа, благодарение на усилията, любовта и подкрепата на семейството ми, а не на Системата, мога да живея където си искам по света. И в това “където си искам” ставам свидетел ежедневно на това какви сериозни социални грижи се полагат за хората с психически и физически недъзи. И се възхищавам от цялото си сърце, а и няма как да бъде другояче, понеже темата е много лична за мен. И знам какво е, защото I’ve been there*. Завиждам им на тези общества, които могат да улеснят живота на своите хора в неравностойно положение до степен, че почти да не усещат, че са изтеглили късата клечка още в момента на зачеването си.

Обаче.

Заедно с реалната грижа за тези хора някак естествено върви и обществената, дълбоко вкоренена нагласа за разбиране и толерантност. Докато при нас всичко е парлама! Помня как преди няколко години загрижени майки бяха съставили комитет срещу преместването на деца с увреждания от крайните квартали на София в сграда в техния престижен квартал. Мотивът за протеста им беше: “Не искаме нашите деца ежедневно да виждат тези другите деца, проблемните, наоколо и да ни питат защо са такива. Ние какво да им обясняваме?”

Сигурна съм, че същите тези майки сега са проклели Славея Сиракова да си роди изродче. И след като вече са изпълнили християнския си дълг да заклеймят инакомислещия и по този начин са осигурили благоденствието и здравето на своите собствени деца, вече спокойно могат да продължат спокойното си безметежно съществуване под удобния чадър на обществения конформизъм.

 *Имам опит, преживяла съм го – бел. ав.

 
 

Историите, които ще гледаме в българския ефир през август

| от chronicle.bg |

Лятото може да бъде наистина труден сезон за намиране на филми за гледане, които изискват задействането на повече от две мозъчни клетки. Ако тези дни отидете в някое кино, на екраните над касите ще видите редовните за всяко лято блокбъстъри, които киното за поредна година изкарва от конвейера си.

Лятото може да бъде наистина труден сезон… ако не знаем къде да търсим. Ако искате нещо повече от визуални ефекти, киносалоните не са мястото.

За щастие на зрителите, българският телевизионен ефир през август предлага програма далеч по-разнообразна като тематика и жанр, от киносалоните в момента. Накратко – не е нужно да ставате от дивана, за да си подарите няколко часа, прекарани в последните дни на Романови, по времето, когато Европа е основана или в тайните стаи на Версайския дворец в дните на Мария Антоанета.

Най-добрите документални филми са като книга на Анри Троая – романизирани биографии. Такива са и филмите в галерията горе, които ще се излъчват в ефира на Viasat History през този август.

 
 

Какво да хапваме, за да не се потим в жегите

| от chr.bg |

В жегите не можем да спрем потта, защото така се охлаждаме, но някои храни и витамини помагат да я намалим, за да не се чувстваме лепкави, съобщи в. „Дейли мейл“, позовавайки се на британски диетолог.

Диетологът Рик Хей препоръчва вит. В в жегите за намаляване на стреса. Стресът предизвиква допълнително потене. Таблетките с магнезий компенсират изгубените с потта електролити. В горещините е добре да намалим алкохола и кофеина и да наблегнем на плодове и зеленчуци с много вода като пъпеши и дини, краставици и репички, които се усвояват по-лесно.

Богатите на магнезий храни са тъмнозелените зеленчуци, ядките и семената, а на вит. В – яйчният жълтък и маята.

Полезна срещу горещите вълни при жените в менопауза е билката шизандра, наричана също китайски лимонник. Тя помага срещу нощно изпотяване. Активната съставка в плодчетата й има защитен ефект дори срещу невродегенеративни болести като Алцхаймер.

В жегите е добре да избягваме месото и да наблягаме на плодовете и зеленчуците. За усвояването на протеините е необходима повече енергия и това загрява допълнително тялото. Така се увеличава и потенето.

Въглехидратите също увеличават телесната температура, защото излишната глюкоза трябва да бъде изгорена. Това освобождава енергия и топлина.

Потенето засилват и лютите и пикантни храни, защото стимулират метаболизма, а това загрява тялото.

Плодовете и зеленчуците в жегата охлаждат тялото, защото за смилането им не са необходими много усилия. Високото съдържание на вода и електролити в тях компенсират загубеното с потта.

Кофеинът също трябва да бъде намален в горещините, защото е стимулант и въздейства върху централната нервна система. В малки количества обаче не се отразява върху потенето.

 
 

Добре дошла на новата кралица Елизабет II в „Короната“

| от chronicle.bg |

Преди дни Клеър Фой добави в биографията си втора номинация за награда „Еми“ за ролята си в оригиналната продукция на Netflix, „Короната“. Едва ли има по-добър начин актрисата да се оттегли от сериала и може да се каже, че тя взе най-доброто от първите два сезона на историческата драма.

Третият сезон на историята за британското кралско семейство е насрочена за 2019 г., но от Netflix, вече пуснаха първия кадър на следващата актриса, която ще влезе в ролята на най-дълго управлявалия британски монарх – Оливия Колман. 

Разбира се, един кадър в профил на новата кралица е крайно недостатъчен, но е успокоително да знаем, че поне Колман има излъчването и вида, който Фой предаде в първите два сезона. Поставени една до друга, Колман изглежда като естествено продължение на персонажа на Клеър Фой. С няколко дума – засега всичко изглежда наред и третият сезон на „Короната“ може и да не бъде кризисната точка в поредицата. Напомняме, че има известна опасност от това, тъй като първите два сезона вдигнаха летвата, а в следващия няма да видим много голяма част от актьорите.

Вече е известно, че Мат Смит отстъпва ролята на принц Филип на актьорът от „Игра на тронове“ Тобиас Мензис, а Хелена Бонам Картър поема щафетата от Ванеса Кърби и ще играе непокорната принцеса Маргарет. И мат Смит и Ванеса Кърби също са номинирани за ролите си във втория сезон, който излезе през декември 2017 г.

Третият сезон на „Короната“ по информацията досега трябва да покрива животът на кралицата от 1964 г. до началото на 70-те години.

Преди обаче да видим Колман в ролята на кралица Елизабет II, очакваме да излязат „The Favourite“ на Лантимос, където тя играе друга кралска особа, принцеса Ан. Филмът тръгва по кината на 23 ноември.

 
 

Как да превъзмогнем страха си от летене

| от strah |

Преодоляването на страха преди пътуване със самолет – възможно, съобщиха от Би Би Си.

За много от нас полетът е необходимо зло, но за някои той може да бъде истинско мъчение. Как могат хората да преодолеят страха си от пътуване със самолет?

Истината е, че самолетните катастрофи са сравнително редки, но пък информацията около тях е широко разпространявана в медиите, с много снимки от отломките, покрити тела и т.н. Това кара много от нас да изпитват такъв страх, че да не могат да понесат мисълта да се качат в самолет.

Да припомним последните два инцидента с малайзийските авиолинии през 2014 година – един полет изчезна някъде над Индийския океан, а друг беше свален над Украйна. 2 години по-късно двата случая продължават да се появяват като водещи новини в различните издания. Може да добавим и случая със самолета на „Джърмануингс” през 2015 година, когато пилот самоубиец разби машината във Френските Алпи, а след това и взривеният руски самолет над планината Синай в Египет.

Eкспертите обаче се обръщат към статистиката – страхът ви от летене е нелогичен, защото е много по-вероятно да умрете в катастрофа с автомобил, отколкото в самолетна катастрофа.

Статистиката за сигурността на Международната асоциация за въздушен транспорт сочи, че през 2015 година са разпродадени 3,5 милиарда пътнически билета. Същевременно са станали 68 инцидента. При четири от тях има 136 смъртни случая. Като добавим случаите с „Джърмануингс” и инцидента с руския самолет, броят на смъртните случаи става 510 души за цялата 2015 година.

Според данните на Световната здравна организация през 2013 година по света в пътни инциденти са загинали 1,25 милиона души. Това значи, че пътуването с кола е 100 пъти по-опасно за живота от пътуването със самолет. И все пак двете неща, от които е най-вероятно да умрете са – сърдечно съдов проблем или рак.

Страхът ви от летене все още не е изчезнал?

Само в САЩ 17% от хората признават, че ги е страх от летене със самолет. Това сочи изследване на компанията „Боинг” от 2010 година. Част от тях се страхуват от катастрофа при полета, друга не могат да понесат чувството, че са затворени в едно пространство и нямат възможност да избягат.

Примери не липсват и сред известните личности. Например американският режисьор Уес Андерсън предпочита да пътува до Европа с кораб, отколкото със самолет.

Кейт Уинслет и съпругът ѝ си взимат билети за различни полети, така че ако единият самолет падне, да не загинат и двамата и да оставят децата си кръгли сираци.

Няма еднозначно обяснение защо някой може да развие такава фобия. „Има много потенциални причини”, обяснява Матю Прайс, клиничен психолог от университета във Върмонт.

Някои хора ги е страх, защото никога преди това не са пътували със самолет, други са имали лошо преживяване по време на полет.

Оказва се, че много хора са се уплашили да ползват самолет след 11 септември 2001 г.

Според експерти годината след нападението над кулите близнаци е накарало много хора да изберат пътуването с кола пред самолета. Така има спад на пътуванията със самолет, но пък покачване на жертвите на автомобилни катастрофи – с 1 595 души.

В друга категория попадат хората, които се страхуват да летят заради фобия от нещо друго – например фобия от затворени пространства или от загуба на контрол. Страхът може да е причинен и от нещо, което не е директно свързано с авиацията – стрес в работата, проблеми в брака, болно дете вкъщи.

Един от факторите, които карат хората да се притесняват, са процедурите за сигурност по летищата и на борда. Антитерористичнити мерки по летищата карат някои от нас да мислят за терористи, които искат да взривят самолета, а инструкциите за сигурност преди заминаване ни напомнят, че все пак катастрофите са възможни. Така склонните към паника може да откажат да гледат видеото за безопасност, но това е грешка – тези, които са подготвени, ще реагират много по-правилно в случай на инцидент.

Да вземем за пример скорошното запалване на самолет на „Емирейтс”, който беше принуден да направи извънредно кацане на международното летище в Дубай. В паниката си много пътници започнаха да търсят багажа си, което постави в риск евакуирането на хората от самолета.

„По време на демонстрациите, обясняваме на хората при случай на инцидент да оставят багажа си и бързо да излязат от самолета. Но понякога хората правят необичайни неща, когато се сблъскат с опасност, която не са преживявали преди това”, обяснява Робърт Бор, пилот и психологичен консултант в „Ройал еър форс”.

За щастие страхът от летене е преодолим, но не е лесно. Първо, има лични стратегии – някои от нас слагат слушалки на ушите, други пият алкохол, трети правят антистрес медитация.

Матю Прайс препоръчва упражнения за дишане – бавно и дълбоко вдишване през устата, коремът се разширява, докато гръдният кош остава относително спокоен, а след това бавно издишване през носа. Понякога може да ти помогне и повтарянето на успокояваща мантра.

„Може би още по-добра стратегия за тези, които никога не са летели със самолет или имат предишен неприятен опит, е да научат как точно работят самолетите”, съветва Бор. „Защо тежки метални обекти като самолетите могат наистина да се отделят от земята и да летят, как контролът по въздушния трафик държи самолетите на дистанция един от друг и какво се случва по време на турбуленция”.

Втората група хора, предразположени към тази фобия, може да имат нужда от психотерапия, хипнотерапия или Когнитивна поведенческа терапия. Тук идеята е да идентифицираме процеса около страха, откъде се е зародил и какво го подхранва, как понякога поражда панически чувства и най-важното – как да се разделим с тях.

Друг начин е да четем книги за самопомощ, а може и да посетим доктор.

„Нуждаете се само от едно посещение, не от сто години на кушетката със Зигмунд Фройд”, казва Бор.

Като най-добър начин за справяне с фобията от летене двамата експерти припомнят старата максима „човек трябва да се сблъска със страховете си”, за да ги преодолее.

По принцип такава терапия трябва да се проведе на борда на самолета, а терапевт (срещу сериозна сума) може да ви придружава и да ви говори, за да облекчи страховете ви.

Друга опция е виртуалната реалност. При нея може да изпиташ различни етапи от полета, докато си стъпил здраво на земята.

Доскоро това ставаше в симулатори, но вече се появиха и очила за витруална реалност. Прайс цитира многобройни изследвания, според които виртуалната реалност е ефикасно средство за справяне с авиофобията.

„Например, може да е много полезно за клиентите да изпитат продължително излитане”, казва Бор. „Излитането в истински самолет може да бъде толкова продължително, колкото е дълга пистата. Излитането във виртуален самолет може да продължи по-дълго, защото е под контрола на терапевт“.

Ако обикновено се стресирате по пътя към летището или при качването на самолета, или по време на полета, терапевтът може да ви накара да изпитате точно това в сигурни, контролирани етапи.

За да се проследи нивото на тревожност, към пръстите на клиента могат да бъдат прикрепени биометрични сензори. Това направи и репортерът на Би Би Си Люк Джонсън, когато реши да пробва витруалната реалност с помощта на терапевтът Мартин Карти, който специализира във фобиите.

Виртуалната реалност се цели към определени части на подсъзнанието, а слушалките са допълнителни към терапията, пише Джонсън.

„Това не ви прави по-малко чувствителни към виртуалната ситуация, вместо това ви помага да се сблъскате с конкретните моменти на дискомфорт с прекъсване и целенасочено”.

Джонсън бил изненадан, когато открил по-късно, че може да контролира страха си по време на истински полет по-добре отколкото преди това.

„Да поема бавно и дълбоко въздух, да се усмихна и опъна назад, и повече не се страхувам. Чувствам се комфортно”, пише той.

Според психолога Барбара Ротбаун 93% от хората само след осем терапии могат да летят спокойно. През първите четири терапии хората се учат на техники за овладяване на страха.

„Как да идентифицират неусложливите и ирационални мисли и да ги поправят“, обяснява психоложката.

През следващите четири терапии се използва виртуална реалност, за да се помогне на хората да се почувстват комфортно по време на полет и да премахнат притесненията си.

Някои хора предприемат свой начин да се освободят от фобията. Американският бизнесмен Клей Пресли оцелял от самолетна катастрофа през 2009 година, но започнал да се страхува от летене. Как го е преодолял? Решил самият той да стане пилот.