shareit

Левче

| от | |

books-text

Петриела Бачева

-В заключение ще кажа…

,,Хайде, отиде, сега ще си объркам речта”.

– Хей, усмихни се, какво си се намръщила така?

– Мисля си за провала.

– Я стига, работиш от три месеца по тази реч, няма начин да се провалиш – той погалва бузата ми, а аз се радвам на хладината от неговата ръка. – Нали затова те доведох тук, да се разведриш малко.

Пред нас се спира момче с майка си. След миг от малките му пръстчета полита една монета и със звучно плясване се приземява на дъното на фонтана. Бледосинята вода продължи да залива купчината от ръждясали стотинки долу. А монетката на момчето проблясва при допира със слънчевите лъчи.

– Искаш ли да ти дам стотинка? – пита ме той и ме гледа със закачлив поглед. – Казвали са ми, че желанията, споделени с този фонтан, винаги се сбъдват.

– И кой точно ти е казал това? – правило номередно на адвокатската дъщеря-никога не се доверявай на нещо без доказателства.

– Доста хора… които вярват в щастието и мечтите.

– Защо ти не опиташ първи? – как един фонтан може да ти сбъдне мечтите?!

– С удоволствие, но имам само една монета – вади той от джоба си левче, което веднага започва да си играе със светлината. – Хайде, мила, поне веднъж повярвай, че мечтите не са неосъществими. Ето, вземи – подава ми той монетата.

– Е, какво пък – съгласявам се аз, грабвам левчето, ставам и се приближавам до ръба на фонтана.

Като се вглеждам по-внимателно, забелязвам, че на дъното има толкова много монети…Ами ако наистина всички желания се сбъдват! Колко ли мечти са видели бял свят заради една купчина от цветни плочки и вода. Не, не може да е истина. Как едно левче ще ми помогне да си кажа речта без грешка следващата седмица?! Най-голямото състезание в страната… Другите сега се упражняват, а аз стоя тук и се надявам на фонтани.

– Хайде, хвърли монетата! – чувам го да крещи зад мен. Обръщам се – още е на пейката. – Моля те, направи го, няма да изгубиш нищо.

Обръщам се пак към фонтана. Малки капчици непрестанно разкъсват покривката на водата. Левчето вече се е нагряло в ръката ми, слънцето го държи в страстна прегръдка. Затварям очи, протягам ръка напред и…споделям желанието си с фонтана. След миг виждам последните лупинги на монетата преди да се присъедини към себеподобните си на дъното.

Връщам се при него, а на лицето му грее голяма усмивка.

– Е, какво си пожела?

– Теб.

– Ами речта, състезанието, съвършенството, към което винаги се стремиш?

– Няма значение. Нищо от това няма смисъл. Съвършенството си ти.

– И защо мислиш така? – той ме прегръща и все още усмихнат очаква отговор.

– Ти вярваш в мечтите, а това е най-хубавото нещо – сгушвам се в него.

– Да разбирам ли тогава, че за теб няма значение какво ще се случи следващата седмица с речта?

– Точно така. Няма значение, защото знам, че ти ще ме чакаш независимо от това, какво ще се случи. Ти винаги ще си там с ей такава широка усмивка и едно левче, което да ми сбъдне мечтата.

Той се умълчава. В продължение на минута просто седим на пейката и слушаме шума от фонатана.

– Права си, ще съм там. Но дори и нищо да не направиш, аз ще ти дам половината от меото съвършенство, съгласна? – О,милият ми той.

– Съгласна – усмихвам се и го целувам по бузата.

– В заключение ще кажа, че щастието не е мит – лепвам си най-голямата усмивка, а публиката избухва в аплодисменти.

,,Ето, и то съществувало. Моето съвършенство. Но половината е за него…Винаги ще е за него, защото успехите, свързани с другия, са по-сладки… По-ценни. По-пълни!”

 
 
Коментарите са изключени за Левче