Летището на Шрьодингер

| от |

„Летище Пловдив е международно летище, разположено на 10 км югоизточно от втория по големина в България град – Пловдив. На Летище Пловдив има 24-часово оперативно дежурство. Летищeто осигурява автобусен транспорт за пътниците на всички международни превозвачи, в случай на закъснение, когато Пловдив се използва като резервно летище на София или на всяко друго летище в България.“

Така твърди интернет страницата на Летище Пловдив. Информацията е потвърдена и на сайта на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“.

„Летище Пловдив работи от юни месец в дневен режим на работа от 6:00 до 20:00 ч. Има категорична забрана за кацане на неработещо летище от 2005 г. насам, това са нови стандарти“, обяви директорът на Летище Пловдив Владимир Щърбанов пред Нова ТВ. „Заходът е извършен правилно. Но той е извършен на несъществуващо летище“.

В началото на 2010 година с решение на Министерски съвет държавните летищни такси бяха намалени на половина, което е прецедент за страната. Целта е да се стимулира развитието на Летище Пловдив. Ирландската нискотарифна авиокомпания Ryanair, обяви на 4-ти август 2010 г. откриването на първата си българска дестинация от Лондон Станстед до Пловдив. През май 2010 година е създаден Фонд за развитие на Летище Пловдив.

„Фондът е едно от условията за привличане на големи авиокомпании, които да осъществяват редовни полети до Западна Европа. Срещу приноса си общините ще получат безплатна реклама като туристически дестинации, а това ще доведе до съживяване на икономиката им. Фондът има за цел привличане на инвеститори и развитие на туризма. Таксата за членство във Фонда е 50 стотинки на жител на община, членуваща във фонда, но срещу тази такса общините могат да се рекламират на сайта на нискотарифната компания „Райнеър“ (Ryanair), където има над 700 млн. посещения годишно.“, се казва на страницата на пловдивския кмет Иван Тотев.

От няколко месеца обаче Летище Пловдив работи само на дневен режим, което силно затруднява работата му и е убийствено решение за регионално летище. Летището не разполага вече и със склад, заради което вече са отказвани полети поради липса на гориво. Ръководството смята да се откаже от снегопочистващата фирма, което означава, че при първи сняг летището ще затвори.

Фондът за развитие редовно е бойкотиран от членуващите общини, а отношенията с Ryanair са на приливи и отливи. Освен Лондон, ирландският превозвач пуска и спира на няколко пъти полети до Милано Бергамо, Хирона и Франкфурт Хан, които се радваха на популярност сред пътниците. Парите от София се бавят с месеци, вноските на местните общини във фонда също. Въпрос на време е ирландската авиокомпания да си стегне багажа, а фактът, че вече лети от София може да ускори този процес.

От няколко години текат преговори и с нискотарифната авиокомпания с най-много полети в България – Wizz air. Двата самолета, кацнали в събота вечерта, заради бурното време в София са точно на тази авиокомпания. Страхотен начин да я спечелиш като нов клиент.

„Тук няма жив човек от служителите на летището, не е ясно кога въобще ще се появи някой. Кацнахме в една тъмна нива, все едно сме в Конго. Няма светлина, няма жив човек, 200 пътника чакат заклещени в самолета за да може някои да се сети да дойде със стълба да отвори самолета и да си тръгнат хората. Има малки деца, и какво ли още не. В България няма аварийно летище за подобни случаи, това е пълен абсурд“, възмути се един от пътниците инж. Антон Маслев след 6 часа престой на летището.

Това напомня за всичко друго, но не и за европейско летище с претенции, каквото Летище Пловдив е.

 

Преди години кацнахме през нощта на летище „Кайен“ във Френска Гвиана и не можахме да слезем, защото този дето кара ками…

Публикувахте от Georgi Milkov в 22 ноември 2015 г.

Сега ще станем свидетели на традиционното прехвърляне на вина между ръководството на летището и общината, държавата, кмета, областния управител, министерствата на транспорта, финансите и туризма, РВД, ГВА, обвинения в некадърност, бранене на монопола на Летище София, а вече чухме и че авиокомпанията е виновна, че е кацнала аварийно без предварителна заявка на несъществуващо летище.

А директорът на несъществуващото летище дали ще подаде оставка от поста си или ще продължи да получава заплата като директор на несъществуващо летище?

С една редовна авиокомпания със средно един полет на ден икономически смисъл от съществуването на това летище няма. Държавата от години го финансира, за да бъде използвано като резервно на Летище София, както и на Бургас. Функция, която очевидно Летище Пловдив не желае и не може да изпълнява. Защото както каза директорът му „Аварийни кацания на летището се извършват само по предварителна заявка“.

Пред Летище Пловдив има два пътя на развитие. Или спешни промени в цялостния план за съществуването му с ясна визия за развитие, или закриване. България няма нужда от Летището на Шрьодингер, Пловдив още по-малко.

 
 

Джони Инглиш се завръща с нов Aston Martin V8

| от chronicle.bg |

Роуън Аткинсън се завръща като най-забавният агент на Нейно Величество в „Johnny English Strikes Again“! 

В третия филм от поредицата Джони се завръща от пенсия, за да преследва кибер престъпници, които искат да завладеят света. Когато дългът зове, Великобритания звъни на най-добрите! Когато те не могат, звъни на Джони Инглиш.

Освен Аткинсън, във филма участва и Ема Томпсън като министър-председателя на Обединеното кралство, Олга Куриленко като хубавицата и Джейк Лейси като бизнес магнат от Силиконовата долина. 

Понеже филмът малко (едвам-едвам) напомня на „Агент 007″, Инглиш също кара Aston Martin. И е невероятно як!

Както Аткинсън сам обяснява във клипа, той върши повечето от шофирането. А също така, колата, този „доматено червен Астън“, е негова. Чудно защо Роуън би имал кола с ракети на предния капак.

Johnny English Strikes Again“ излиза в САЩ на 26 октомври и вече направи повече от 82 милиона долара в страни като Япония и Германия, благодарение на гигантската маса фенове на Мистър Бийн.

 
 

Суперучителите, които изкарват по 6 цифри на година

| от chronicle.bg |

Мелиса Лиън е частна учителка и това я отвежда на прекрасни места. Първоначално тя преподава в Бермуда, а след това в Канада, Франция, Бахамите и Италия. В момента преподава в Люксембург като годишната и заплата надвишава сто хиляди.

Лиън, която е на 36 години и е завършила Oxford, работи в бранша от 10 години. Клиентите й са предимно деца на заможни родители, които по една или друга причина не са доволни от училището, което детето им посещава.

Тя обожава работата си , но когато я попитате защо, отговорът не е заради екзотичните локации или нещо подобно. Тя изтъква като причина отношенията, които си създава с учениците и свободата, която има в преподаването си.

„Да си паснем и да помогна на детето, да го познавам толкова добре, че да съм абсолютно сигурна какво ще научат и какво ще им помогне – това ме мотивира“

В световен мащаб частно обучение е в бум. Прогнозите са, че през 2022 година то ще е индустрия за $227 милиарда. В това има пръста сериозният напредък на азиатските държави в онлайн преподаването. Дори се появяват фирми, които специализират в това да свързват ученика с идеалния за него учител. Индустрията обаче няма регулацилации, което позволява всеки да става учител.

На върха му обаче са малко количество високоплатени хора, които спокойно ще наречем суперучители. Суперучител може да бъде човек като Мелиса, която преподава на пълен работен ден в богати семейства, за да подготви децата им за най-добрите училища в САЩ и Великобритания. А в Азия може да бъде и човек, който е много добър специалист в една определена област и преподава на групи – такъв е случаят с Лам Ят-ян от Хонконг, учител по китайски, които през 2015 година отказва оферта от 11 милиона долара, за да преподава в друга компания.

Но какви умения трябва да имаш и колко усилия трябва да положиш, за да се озовеш, където са те?

В случая на Лиън „суперучител“ не термин, който я интересува. Тя казва, че възвеличава роля, която тя лично смята, че не е добре разбирана.

Повечето учители специализират в един или два предмета, но Лиън преподава целия спектър от предмети на изпитите GCSE (нещо като великобританската версия на нашите матури, която децата правят на 16 години). Тя завършва с езиков профил и обожава математика, но науките за  нея са били предизвикателство. На първата си работа й коства страхотни усилия да научи целия спектър на учебната програма.

„За мен химията беше предмет, по който трябваше да положа страшно много усилия. Трябваше да науча целия материал заедно с изключенията и специалните ситуации.“

Планирането и подготовката за преподаване обаче отнемат време. „Трябва да планираш нещата специално за ученика си и в последствие да правиш и нужните промени, но същевременно на него трябва и да му е забавно.“

За Антъни Фок да прекараш време със семейството и приятелите на детето е част от работата. Той е преподавател в Сингапур, където 70% от родителите записват децата си на допълнителни уроци. Фок, който е на 35, преподава икономика, за да подготви децата за топ университетите в страната и зад граница. Работи вечерно време и през уикендите като като бизнесът му на година изкарва 1 милион сингапурски долари или 726 000 американски.

Таксата му е $305 за четири 90-минутни урока – цифра, която според него колкото или малко по-висока от средната. Класовете му са пълни – случвало се е родители да записват децата си 3 години по-рано или да му предлагат таксата за 2 години само за да си резервират място.

Един родител дори му предлага $20 000, за да гарантира отлична оценка на детето си месец преди изпита. Фок обаче отказва. „Не е възможно да се правят чудеса в последния момент.“

В този конкурентен бизнес Фок си е изградил име като усъвършенства уменията си. Той преподава в университет, а след това 5 години в училище преди да започне свой собствен бизнес през 2012 година. Днес има няколко книги по икономика и е наясно с всички изпити, както и течения в самото изпитване, като учениците му могат да се консултират с него по всяко време.

Фок държи много на качеството, което предлага: „Учителите, които работят за пари, обикновено се провалят. Учителят трябва да имат искарена страст към преподаването и да правят всичко възможно учениците им да стават по-добри. Работа, работа и само работа“

Междувременно в Калифорния Матю Ларива изкарва по $600 на час с уроци за SAT и ACT. „Другите учители и преподавателски агенции работят на конвейр. Видях, че има място и търсене за хай-енд преподавател.“ Днес той има собствена агенция.

„Причината хората да ми плащат толкова е, че резултатите ми са трайни. Ритъмът, който постигам докато преподавам, е много стабилен. Но това ми коства безобразно много време.“

Според Ларива той е един от около 100 човека, които могат да поискат такива такси. Като най-голям проблем в бранша отбелязва ниската квалификация като преподават.

 
 

Най-арогантните звезди от шоу бизнеса

| от chr.bg |

В Холивуд с малко самоувереност можеш да стигнеш далеч, а с много самоувереност – още по-далеч. Огромното его вече е част от длъжностната характеристика на актьори и актриси, а някои от тях са „ненадминати професионалисти“ в това отношение.

„Аз съм актриса, а всички актриси си мислят, че са избраните“, казва Скарлет Йохансон в интервю за Daily Mail през 2013 година. „Това е част от огромното ни его, което ни прави успешни в едно житейско отношение и неуспешни в друго.“ И има право…

В галерията ни днес събрахме най-арогантните холивудски хора. Моля, насладете се на нелепостта!

 
 

Най-дългият мост през море отваря между Хонконг и Китай

| от chronicle.bg |

Проектът за $20 милиарда, който свързва Хонконг и Макао с Китай, отваря тази седмица и така приключва 9-годишният строеж. Китайския президент Си Дзинпин ще присъства на церемонията във вторник заедно с още официални лица от другите държави.

През мостът ще може да се минава от сряда. Първоначалният краен срок е през 2016 , но претърпява няколко отлагания.

Съоръжението е важна част от плана на Китай за „Велико пристанище“, което ще е голямо 56 500 кв. км. и ще обхваща 11 града и общо 68 милиона души.

55-те километра ще съкратят пътуването между Хонконг и Китай от 3 часа на 30 минути.

thebigbridge

Гражданите на Хонконг обаче няма да могат да ползват моста без специално разрешително. Повече ще трябва да оставят колите си на паркинг и след това да хващат специален автобус или кола под наем, след като преминат през имиграционния процес. Автобусите струват между $8 и $10 долара според това кое време от деня е.

Изграждането на моста среща множество проблеми. Природозащитници обясниха пред CNN, че строежа на моста заедно с разширяването на летището в Хонконг могат сериозно да повлияят и дори да унищожат популацията от делфини. В резултат на тревогата правителството построи водни паркове, за да предпази морската фауна.

В процеса на изграждане няколко работници загубиха животите си, а 275 бяха ранени, което възбуди въпроса за трудовата безопасност. По този въпрос местната съдебна система глоби фирмите подизпълнители.

2017-05-23T113346Z_1_LYNXMPED4M0Y3_RTROPTP_4_CHINA-HONGKONG-BRIDGE-ARRESTS-630x378