„Leaving Neverland“: Ще успеем ли да заличим и Майкъл Джексън от историята?

| от chronicle.bg, по Variety | |

Почти 10 години след смъртта си Майкъл Джексън продължава да бъде един от най-продаваните и обичани артисти на всички времена. Икона, която свети все така ярко, макар и физическа пренесла се в  друго измерение. И както всяка икона, приживе той беше известен не само с гениалните си певчески и танцови способности, но и с публичния си облик и личен живот.

Но каквито и премеждия да е имало по пътя му приживе, никой скандал не е събирал толкова голям брой поддръжници, колкото са феновете му. Последните са толкова верни на своя идол, че дори само недоказани обвинения в педофилия са повод да се нахвърлят срещу авторите им. Но това не променя факта, че има една определена група хора, която иска да каже своята версия на историята още от 93-та година насам. А в момента сме в най-подходящото време за казване на точно тази истина.

Иконата, създала „Трилър“, която почина на 50 години през 2009 г., е грозена от сериозната опасност да бъде следващата публично низвергната суперзвезда. Да, ясно е, че звучи невъзможно. Но след реакцията на толкова много хора по повод премиерата на новия документален филм „Leaving Neverland“ на филмовия фестивал Sundance, всичко може да се очаква. Филмът на Дан Рийд отваря нова глава в романа, разказващ за обвиненията към Краля на попа в педофилия, които датират още от 1993 г.  „Leaving Neverland“ представлява 4-часов филм, разделен на два епизода, в който главни лица са двама вече пораснали мъже – Уейд Робсън и Джеймс Сейфчък. Те застават пред режисьора, за да разкажат в подробности своите истории с Майкъл Джексън и как са станали жертви на сексуален тормоз от негова страна преди повече от 20 години. Филмът беше посрещнат с овации след първото си показване на фестивала, публичният отзвук беше повече от голям, а медиите се надпреварват да заклеймяват вече починалия артист.

Ситуацията се изостря още повече след премиерата на друг документален филм – „Surviving R. Kelly“, който разкрива случаи, в които известният хип хоп  и RnB изпълнител Ар Кели е упражнявал сексуален тормоз над жени. Седмица след премиерата на филма Лейди Гага заклейми артиста като персона нон грата и се присъедини към хаштага #MuteRKelly (пр. Да заглушим Ар Кели). Гага също така обеща да премахне техния дует от 2013 г. „Do What U Want“ от всички стрийминг платформи, а Селин Дион направи същото с песента си „I’m Your Angel“. Интересен въпрос е какво ще се случи сега с един друг култов сингъл: „You Are Not Alone“ – колаборацията от 1995 г. между Джексън  и Кели?

По-важният въпрос обаче, е друг. Дали в ерата на #MeToo, която вече заличи границата между творчеството и личния живот,  хората биха могли да изтрият Майкъл Джексън от историята, както направиха с Кевин Спейси? Може ли да се изтрие човекът, белязал завинаги поп културата?

Паралелите в историите на Кели и Джексън са големи. И за двамата са се носели слухове в сексуални посегателства по едно и също време (1993-1994), но и двамата продължават да имат повече от голям успех с годините. Джексън се изправя пред съда, но не е обвинен в блудство с малолетни. Кели е обвинен в блуство с деца, но през 2008 г. обвиненията от него са снети. И въпреки, че движението MeToo повдигна наново слуховете, той беше оставен на спокойствие до излизането на документалния филм, който настрои публичното мнение срещу него. А ФБР бяха призовани да започнат разследване срещу Кели и хората като него, обвинявани в подобни деяния.

Майкъл Джексън ще бъде по-труден за събаряне. На първо място, защото вече не е между живите и не може да изгори в огъня от гняв. Освен това той е по-голяма световна звезда от Кели, който остава предимно в RnB стила. Творчеството на Джако покрива няколко жанра, почти всички континенти, няколко поколения и времеви диапазон от почти половин век. Той е творец, който формира поколенията от времето на бейбу бумърите до днес. Да бъде изтрит Майкъл Джексън ще бъде много трудна мисия.

Интересно би било какъв ефект върху продажбите на музиката на Джексън ще има сега и дали той ще последва този, който сполетя Ар Кели. По данни на Spotify има 16% ръст в слушането на музиката на Кели. Как опитът за отмяна на артист като Джако, който има далеч по-голямо влияние, ще се отрази на търсенето на неговите песни?

И ако ще обвиняваме Майкъл Джексън, не следва ли да започнем с The Jackson 5, братята на Джако, които също би трябвало да са замесени (най-малкото със знанието си) в неговите престъпления? Ами неговите събратя по творчество, сред които Пол Маккартни, Стиви Уондър, Мик Джагър, Даяна Рос, Слаш, Теди Райли, Куинси Джоунс, сестра му  Джанет, или всички, които участват в клипа на „We Are the World“. Ще се преструваме, че Лунната походка не съществува? Какво ще се случи с наследството на „Трилър“? Ще отмени ли Националната академия по звукозаписни изкуства и науки седемте награди „Грами“ на Джако? Ще спрем ли да слушаме „Billie Jean“ и да забраним всеки клуб, бар, ресторант, магазин или радио, които пуснат парчето? Брандовете ще върнат ли печалбите, за да угодят на яростните нападатели? Ако погледнем исторически, без Майкъл Джексън не би имало Ъшър, Джъстин Тимбърлейк, Крис Браун, Джъстин Бийбър и много други. На практика, ако се опитаме да заличим точно този творец, ще е необходимо много повече от това да спрем да го слушаме.

Към момента музикалната индустрия изостава по отношение на движението МеТоо с сравнение с други браншове от развлекателната индустрия, затова остава да видим какви ефекти би имал публичния бич върху бъдещето на обвинените. Защото с Харви Уайнстийн може да е свършено, но Miramax и The Weinstein Company продължават да разпространяват филмите си. Актьорите отказват да работят с Уди Алън, но никой няма да откаже да гледа „Ани Хол“ или „Хана и сестрите й“ или пък да върне „Оскарите“ на Уди.

Да заглушим Майкъл Джексън би било почти непосилно и не само защото наследството му е необозримо голямо, но и защото към този момент човечеството не е измислило ефективно наказание, приложено посмъртно. Музиката му ще продължи да се слуша. Още от 1993 г., когато са му повдигнати обвинения в педофилия, мнозина го смятат за виновен. Но това не спира останалите да го слушат. И вероятно няма да ги спре и сега.

Към този момент определено е нанесена голяма вреда по наследството на Джако. Както сугестира заглавието на филма, невинността безвъзвратно е напуснала ранчото, чието име препраща към „Питър Пан“. Все още е прекалено рано да кажем какво ще последва след като „Leaving Neverland“ тръгне в мрежата на HBO през пролетта. Но едно е сигурно – както мнозина ще отхвърлят Краля на попа, така и мнозина ще продължат да го слушат.

 
 

„Фаворитката“ е абсолютният фаворит

| от |

Сигурно вече сте чули и чели достатъчно за „Фаворитката“ (The Favourite) – третия англоезичен филм на гръцкия режисьор Йоргос Лантимос, който е първенец по номинации за „Оскар“ тази година (той и „Рома“ си делят първото място с 10 номинации). За него се говори още от лятото на миналата година, когато триумфира на кинофестивала във Венеция. След премиерата на филма в България на 8 февруари можем само да свалим шапки на Лантимос и съвсем заслужено да наречем „Фаворитката“ абсолютният фаворит в киното на 2018 г.

Историята на филма започва през далечната 1998 г. – Дебора Дейвис пише сценария, в който главни персонажи са една кралица и две братовчедки, готови на всичко, за да бъдат нейни верни спътнички в живота. Години по-късно историята стига до Йоргос Лантимос, който възлага на Тони Макнамара да подобри текста на Дейвис. Това трио стои в основата на „Фаворитката“.

The-Favourite-TF_03557-FEATURED

Действието се развива в началото на XVIII век, когато начело на Великобртиания стои овдовялата и разпадаща се физически и психически кралица Анна (Оливия Колман). Здравословни проблеми я правят трудноподвижна. Загубата на съпруга й и на 17 деца (някои мъртвородени, други починали скоро след раждането) са сринали психиката й.

Неотлъчно до нея стои лейди Сара Чърчил, Херцогиня на Марлборо (Рейчъл Вайс), която на практика управлява държавата. Върховенството на лейди Сара в кралския двор е нарушено от появата на братовчедка й, Абигейл Хил (Ема Стоун) – обедняла благородница, която пристига да търси работа в двореца. С течение на времето между кралицата и Абигейл се заражда приятелство, което слага начало на триъгълника между жените. В него се преплитат безброй общовалидни за човека мотиви, от които всеки зрител ще открои свой собствен акцент – и на практика всеки ще има право в твърденията си.

Това е най-силното качество на „Фаворитката“. Историята в този филм е многопластова до степен, в която всеки може да прозре онова, което според неговата отправна система е ключово в тази история. Стремеж към власт, лейди Сара? Да. Моралното падение на еснафа, докоснал се до бляскавия живот в двореца, Абигейл? Разбира се. Сривът на човешкото в човека вследствие на непреодолимата трагедия, Ваше Величество? Абсолютно. Това е само на повърхността.

file-20190125-108367-11vugo3

Под основния конфликт между трите жени виждаме войната между Франция и Великобритания, политическите игри на парламента, нравите на една отдавна отминала епоха – всичко това, пречупено през призмата на Йоргос Лантимос.

Режисьорът този път представя симбиоза между характерния си експериментаторски подход и лесносмилаемия кинопродукт, показвайки почти гениално дълбочината на историята с помощта на комедийните елементи. Последните са толкова класно въведени, че е същински душевен оргазъм да гледаш как лейди Сара коментира грима на кралицата или как Абигейл се измъква от стаята, докато братовчедка й задоволява „г-ца Морли“. Същият душевен оргазъм се изпитва и от самото слушане на диалозите, които с подбора на думи и звуци създават характерно музикално звучене и ритъм на разказа, граничещи с поезия. Добавете към това и майсторското показване на личния път на всеки един от персонажите и получавате съвършения сценарий.

Снимачният подход на оператора Роби Раян, а след това и монтажът на Йоргос Мавропсаридис са поредната добавена стойност към диаманта „Фаворитката“. Филмът не страда от типичната за тези историческите сюжети кичозност и претруфеност, благодарение на различните ъгли, от които е разказана историята. На практика от всеки кадър би могла да излезе творба на изкуството, достойна за ренесансов художник.

the-favourite-emma-stone

Най-сладкото оставяме за най-накрая, а това са Оливия Колман, Рейчъл Вайс и Ема Стоун. Лантимос събира три различни актриси, с различни средства, възможности и мащаб и изважда от всяка от тях най-силните й страни. Резултатът са три ярки и стабилно изградени персонажи, които доказват високото майсторство на актрисите.

По ирония на съдбата, видима не за всички, „Фаворитката“ се поява именно в годината, когато два филма, стоящи на противоположни полюси, са рамо до рамо в битката за наградите. На единият полюс е „Рома“, който събира на своя страна представителите на доброволно депресиращата се аудитория, а на другия е „Роди се звезда“ – олицетворение на леснодостъпния кинопродукт, идеален за масовата аудитория. Безспорно и двата филма са добри. Но нито един от тях не би могъл, поради своята характерност, да бъде наречен „най-добър филм на годината“. Доброто кино не дели хората на лагери, основаващи се на субективното усещане. Доброто кино е добро от всички ъгли… точно както „Фаворитката“.

 
 

Крахът на съветските танкови войски при Дубно

| от Радослав Тодоров |

Масово битува  неправилното мнение, че най-голямата танкова битка през Втората световна война е била при Курск (юли – август 1943 г.). Това всъщност не е една битка, а мащабна операция, представляваща огромна върволица от отделни сражения, разиграли се по така наречената „Огнена дъга” около град Курск на фронт от стотици километри. Практически на всяко място където се удрят танковите клинове се води отделна битка. Най-голямата от тази поредица е битката в полето край малкото село Прохоровка на 12 юли. На едно място се бият ок. 300 немски танка срещу ок. 600 руски. Там германците нанасят чудовищни загуби на руснаците унищожавайки или повреждайки сериозно близо 400 машини и губейки едва около 70. Макар и с много тежка цена руснаците обаче удържат опитът за немски пробив в южната основа на дъгата  и макар също да не постигат поставените си цели в тази битка, резултатът от положението в дългосрочен план се оказва в тяхна полза.

1256495_10202700847634780_1926411064_n

Понеже Курск е считан за повратна точка във войната и понеже завършва с решаваща съветска победа за тази операция могат да се намерят тонове литература, статии, филми, но когато стане въпрос за операциите от началото на войната изведнъж изобилието от материали рязко секва.

По този начин например битката на линията Дубно-Луцк-Ровно на 23-29 юни 1941 г., която по размери превъзхожда дори и тази при Курск, винаги остава в сянка. Хвърляйки малко светлина върху този сенчест ъгъл от историята лесно можем да се досетим защо следвоенните руски писатели са предпочитали въпросният ъгъл да си остане сенчест. Някои щрихи от събитията:

Dubno-27-06-41

Само ден след началото на немската инвазия в СССР в района на Западна Украйна се завързват колосални сражения в триъгълника Дубно-Луцк-Броди. Удрят се танковите клинове на германската група армии „Юг” в съветския „Югозападен фронт”.

Нахлуващите немски сили под командването на фелдмаршал фон Клайст са: 13-а и 14-а танкова дивизия сформиращи 3-ти армейски корпус, 11-а и 16-а – формиращи 38-и корпус и 9-а танкова дивизия (14-и корпус).

Когато се говори за сблъсък между съветски и германски танкове повечето хора веднага си представят страховитите немски Тигри, които са и по-силно бронирани и по-едрокалибрени от съвeтските Т-34. В случая обаче Тигри все още няма, те се появяват чак в края на 1942 г. при Сталинград, но дори и по-късно на цялата Курска дъга сумарно има едва около 130 Тигъра, което е незначителна бройка на фона на общата масовост на бронираните войски по този фронт. Докато в битката при Дубно руснаците вече разполагат с Т-34 на масово въоръжение, макар и с все още по-малкото 76 мм оръдие, но пък в състава им вече имат и тежки танкове като КВ, каквито германците все още нямат.

В състава на петте немски дивизии има общо 728 танка, като само около половината са с над 50 мм оръдия, включително Panzer-III и Panzer-IV, от леките най-мощни са Panzer 38(t) с 37 мм оръдие, но преобладават Pz-II (20 мм).

В района са съсредоточени крупни съветски сили под командването на генерал Михаил Кирпонос – 30 дивизии сформиращи 10 корпуса плюс 109-а бронирана дивизия от Северния фронт. Всичко 5826 танка, включително 893 Т-34 и КВ общо. Тоест само тежките и средни танкове в състава на руските части, на които немците все още нямат еквивалент, са повече на брой, по-силно бронирани и с по-мощни оръдия от всичките немски в тази битка. А сумарно тук съветските сили превъзхождат количествено немските в бронетехника в съотношение приблизително 8 към 1.

Тези цифри не са съвсем точни поради честата неизправност или полуизправност на много от машините и от двете страни. А и поради шеметното настъпление на немците хванало руснаците изненадани и неподготвени, голяма част от руските сили въобще не схоласват да вземат участие в битката. Това се дължи на общата дезорганизираност в щаба и това, че отбраната не е била построена в дълбочина, което само по себе си благоприятства немския пробив.

Destroyed_19th_tank_division_near_Vojnitsa-Lutsk_highway

Още на 22 юни 1-а танкова армия на фон Клайст се вклинява на стика между 5-а и 6-а съветска армия и за да я спре, щаба на Югозападния фронт планира едно набързо скалъпено и зле проведено контранастъпление. Когато обаче предвидените за него механизирани корпуси настъпват към фронта се оказва, че практически действат без почти никаква връзка и координация по между си, а някои от тях въобще и не успяват да се включат в операцията предимно поради хаоса в щаба, но се случва и цели танкови полкове да заседнат в блатата и да не достигнат до фронта по време на битката.

Първото стълкновение става на 24 юни. В опит да започнат масирана контраатака руските 19-а танкова и 215-а мотострелкова дивизии настъпват по шосето северно от Луцк, където неочаквано попадат на позиции на немската противотанкова артилерия, чийто яростен огън в кратко време унищожава над 50% от бронираните им машини и ги принуждава панически да се изтеглят назад.

На следващият ден 25 юни, 9-и механизиран корпус на ген. Рокосовски и 19-и механизиран корпус на ген.  Фекленко, пробват да нанесат удар по левия фланг на немската 1-а танкова армия, но единствено успяват да изтласкат на югозапад немския 3-и моторизиран корпус. Докато в същото време немските 11-а и 16-а танкови дивизии започват да минават в дълбок обход към тила на руските войски, с което над тях надвисва опасност от обкръжение.

Следобеда на същия ден опитът на 15-и механизиран корпус на ген. И. Карпезо да пробие немските позиции и да се съедини с вече обкръжените 124-а и 87-а стрелкови дивизии е спрян отново с обстрела на противотанковата артилерия, както и от масираните удари на 5-и въздушен флот на Луфтвафе, при които и самия ген. Карпезо е тежко ранен. Атаката на немската авиация е неудържима, докато руската все още не успява да се организира против нея. Така стотици руски самолети са разбомбени както си стоят паркирани в хангарите без въобще да успеят да излетят, а тези които влизат в боя се заемат да пазят населени места и летища, а не танковите колони пътуващи към фронта, бомбардировачите пък получават заповеди за удари по второстепенни цели и въобще в този критичен момент заповедите, които идват от щаба на ВВС са доста неадекватни. В крайна сметка заради катастрофалните загуби командирът на щаба Е. Птухин е изправен пред военен съд и разстрелян по бързата процедура.

През същия ден немските 13-а и 14-а танкови дивизии превземат Луцк и напредват към Ровно. Южно от Ровно немската 11-а танкова дивизия се сблъсква с общо 6 съветски танкови дивизии и цял ден се бие сама срещу тях докато й пристигнат подкрепленията.

На 26 юни в Броди пристига 8-и механизиран корпус на ген. Рябишев след 500 километров марш от базата си към фронта, по време на който немската авиация успява да унищожи близо половината от танковете и артилерията в състава му. Планът му да настъпи към Дубно пропада, защото още преди да достигне фронта над 400 танка са изоставени заради технически повреди или унищожени от ударите на Луфтвафе. Въпреки това на същото място са струпани цели 4 съветски корпуса, чиито атаки немската 1-а танкова група подкрепена от 5 пехотни дивизии успява да отбие макар и с доста загуби.

1499326846_0-60-3026-1773_600x0_80_0_0_3b5158e6fbcf65fc1ad7dca38d7a5a2c

До 29 юни руските танкове са останали почти изцяло без гориво и боеприпаси. Поради което остатъците от 12-а и 34-а танкови дивизии са напълно доунищожени и то само от немската пехота.

На следващия ден немската 9-а танкова дивизия отрязва пътя на руските 8-а и 10-а танкови дивизии поставяйки ги в пълно обкръжение. Това окончателно заставя щаба на 6-а съветска армия да заповяда всеобщо отстъпление от района на Лвов.

На 1 юли остатъците от съветските сили правят последен отчаян опит да спрат германското настъпление, но успяват да го задържат само за ден, в някои участъци успяват да напреднат до 10 км, но поради дезорганизираност или пълна липса на комуникации частите не могат да си оказват взаимна помощ и немците бързо възстановяват положението с помощта на Луфтвафе.
В руския щаб цари пълен хаос – случва се например ген. Рабишев да получи заповед за отстъпление от ген. Кирпонос, а в същото време от ген-щаба Жуков да му заповяда точно обратното да остане на позицията и да отбива немските атаки до последно, като подобни противоречащи си заповеди въобще не са прецедент през този период.

Така в резултат на тези злощастни събития се отваря широка пролука между съветските 5-а и 6-а армии, цялата отбрана на Югозападния фронт рухва, а Вермахтът вече уверено марширува към Киев…

a53ba84c27339fd7660c3679eeff4e77-quality_70Xresize_1Xallow_enlarge_0Xw_700Xh_0

Към 1 юли всички участващи в тези боеве съветски механизирани корпуси съставляващи Югозападния фронт вече са тотално разгромени. Най-катастрофални са загубите на 22-и механизиран корпус – над 90% от танковете му са унищожени, 8-и мехкорпус – също с близо 90% загуби, 15-и корпус – 85% загуби, 9-ти и 19-и – по около 70% …

Точният брой на пораженията понесени от руснаците е трудно изчислим. Но може да се добие приблизителна представа за размерите им. Въпреки смазващото числено превъзходство на руснаците в началото, немците губят едва 168 танка, част от които дори успяват да поправят в последствие и отново да вкарат в боя. Докато Червената армия губи безвъзвратно над 2648 танка в тези боеве. Или с други думи съотношението в количеството унищожени танкове е около 15 към 1 в полза на немците.

А върховен главнокомандващ на всички изброени тук руски генерали и дивизии по това време в качеството си на Началник на Ген-щаба на Червената армия е Георгий Жуков, считан днес за най-великият победител в най-великата война.
Причините за печалният резултат от този сблъсък разбира се са обективни – елементът на изненадата, все още успешното прилагане на тактиката на блицкрига, далеч по-добрата организираност на немския щаб, както и по-големия натрупан боен опит на немските танкисти си казват думата. Само след 2-3 години ситуацията дотолкова се изменя, че и помен не остава от тези първоначални шеметни немски победи. Но от гледна точка на коректността и статистиката, не бива умишлено да се забравят подобни толкова значими събития.

 
 

Филмът по „Breaking Bad“ ще е за Джеси Пинкман

| от |

Арън Пол се завръща в ролята си на Джеси Пинкман в предстоящия филм от франчайза на „Breaking Bad“, който е продължение на великия сериал. 

Сега има още информация за проекта, от която разбираме, че действието ще се развива около Пинкман, който се бори за свободата си. Филмът ще излезе първо в Netflix, а след това и по AMC.

Самият сюжет все още се пази в тайна, но филмът ще се казва  „Greenbrier“. Автор, разбира се, е Винс Гилиган. Феновете се надяват да разберат какво точно се случва с Пинкман след като избяга панически в последния епизод на „Breaking Bad“. В актьорския състав ще видим и Брайън Кренстън като Уолтър Уайт, както и Тод, Баджър и Скини Пит.

Преди време в „The Dan Patrick Show“ Кренстън каза, че абсолютно би участват във филма, ако Гилиган го покани. „Историята е чудесна и чувствам, че много хора искат да видят някак някакъв завършек и на линиите, които останаха без край във финалния епизод. Идеята, от това което ми казаха, разбрах, че е да се проследят тези линии или поне част от тях. Не знам дали ще се появя, дали ще има спомени или погледи в бъдещето, но се вълнувам, защотo е „Breaking Bad“ – най-великолепният в професионално отношение период в живота ми и нямам търпение да видя всички хора отново.“

 
 

Най-нежеланите подаръци за Свети Валентин

| от chronicle.bg |

Огромно плюшено мече, еротични белезници или любовни татуировки са едни от най-нежеланите подаръци за Свети Валентин, според ново проучване.

Анкета сред 2000 човека показва, че всъщност повечето хора не харесват подаръци като балони с формата на сърце, албуми с любовни песни или шоколадови бонбони. Така че ако искате да подарите на половинката си нещо от изброените по-горе, помислете отново.

Един на всеки пет човека няма да хареса букет с червени рози, а 46% ще бъдат ужасени, ако човекът до тях си направи татуировка с името им за празника. Сайтът Just Eat откри още, че и възголемите поздравителни картички също са нежелани, както и големите плюшени играчки. 20% пък не харесват и бисквитки с любовни послания.

Затова трябва да се мисли креативно. Можете да заложите на ръчно изработените подаръци – например, буркан с измислени купони като „1 час масаж“ или „вечеря навън“. Това може да е приятен подарък, ако ви се прекарва 1 час в мачкане гръбчето на половинката.

Според Just Eat, по-добре е да си поръчате храна за вкъщи на любовния празник като пицата е предпочитания избор. Сайтът за поръчки на храна за дома също така пусна и Cheesy for Cheesy – услуга, с която можете да замените нежеланите подаръци за пица.

Директорът на сайта, Греъм Корфийлд, казва: „Като съдим по количеството пица, което се поръчва на 14 февруари, изглежда, че това, което искат британците, е ясно. Надяваме се анонимната ни услуга Cheesy for Cheesy да им помогне да се отърват от нежеланите подаръци по безболезнен начин.“

Услугата е достъпна само във Великобритания. Ако имате нежелан подарък, винаги можете да го дарите на дом за деца.