Кюрдите отново си позволяват да мечтаят за обединяване в своя държава

| от |

Роузмари Холис, в. „Гардиън“

Сегашните стремежи на кюрдите към държавност датират от края на Първата световна война /1914-1918/, когато останките на Отоманската империя бяха разделени на това, което днес представлява държавната система в Близкия изток.

По време на четири години договаряне, оспорване, конфликт и договаряне на сделки възможността кюрдската автономия в източния Анадол потенциално да се превърне в държава беше допусната /в Севърския договор/, после отменена. Кюрдите не са забравили това, първо предателство към тях от многото, извършени от конкуриращите се чужди и регионални сили.

Оттогава народът на Кюрдистан живее разделен на значителни малцинства в държави като Турция, Ирак, Иран и Сирия. Във всяка от тях кюрдската идентичност е потискана от застъпващите националистическа програма държави, която ги изключва.

Ирак на Саддам Хюсеин позорно прибягна до използването на химическо оръжие срещу кюрдите в своя напън да арабизира иракски Кюрдистан през 80-те години на миналия век. Сирия на Хафез Асад определи десетки хиляди кюрди като чужденци и ти лиши от основните им граждански права, като ги вкара в т. нар. укрития. В Турция от десетилетия те са подлагани на покоряване от въоръжените сили и на асимилиране.

Кюрдското национално самосъзнание и сепаратистки движения неизбежно използваха момента за да отговорят на дискриминацията. Най-известна е Кюрдската работническа партия /ПКК/, която се вдигна оръжие срещу държавата в Турция, прегръщайки комунистическата идеология и прилагайки тактика, която доведе до класифицирането й като терористична организация от Анкара и Вашингтон.

Кюрдските движения за съпротива бяха използвани и от правителствата на съседни държави за да подкопаят основите на тезите противници. Например иранският шах в началото на 70-те години на миналия век подкрепи /с одобрението на Щатите/ кюрдите срещу иракското правителство, но ги изостави в момента, в който Багдад и Техеран стигнаха до приспособяване помежду си.

Иракските кюрди обвиняват САЩ за това предателство, само за да го изстрадат отново през 1991 г., когато президентът Джордж Буш призова иракчаните да се вдигнат на бунт срещу Саддам и после просто стоеше и гледаше, докато неговите войски се обърнаха и ги изтикаха към границата с Турция.

По това време все пак САЩ и техните съюзници промениха тактиката си и създадоха зона, забранена за полети над иракски Кюрдистан и създадоха основите за превръщането му в автономен район след американската инвазия от 2003 г. Кюрдите подкрепиха свалянето на Саддам, въпреки че техните отношения с последвалите правителства в Багдад бяха обтегнати.

В Сирия режимът на Асад подпомагаше ПКК за известно време като начин да подкопава стабилността в Турция. Но след залавянето на лидера на ПКК Абдула Йоджалан на турците се удаде да обезвредят създавания от ПКК проблем и да започнат мирен процес. Под натиска на Евросъюза правителството на Ердоган създаде възможност за възстановяване на кюрдския език и култура. По същото време Реджеп Тайип Ердоган изкова сближаване с Башар Асад. Това обаче приключи веднага, след като Асад с жестокост смаза демонстрациите по време на арабската пролет. Ердоган се посвети от тогава на свалянето на Асад от власт и е обвиняван за това, че е разрешавал както на бойци от Ислямска държава /ИД/, така и на други въоръжени групировки, насочили действията си срещу Асад, да пресичат турската граница и да влизат в Сирия. Сега ИД се обърна срещу кюрдите.

Те изживяха повишаване на тяхното благосъстояние, след като Асад изтегли войските си от кюрдските райони покрай границата с Турция, което им позволи да симулират създаването на автономен район в Сирия по подобие на формирания от кюрдите в Ирак. Но изправени лице в лице с напредването на ИД към Кобане бегълците се насочиха към турската граница. На много им беше позволено да я преминат, но турските власти издигнаха прегради пред кюрдски доброволци да пресичат границата в обратна посока и да влизат в бой с ИД.

В същото време до напредъка на силите на ИД в Ирак през това лято Иракски Кюрдистан процъфтяваше като регион на относително спокойствие и просперитет в сравнение с останалата част от Ирак. Турция прие това, не на последно място, тъй като трансграничната търговия е привлекателна.

Сега обаче Турция е променила своята позиция в противопоставяне на всяка крачка на кюрдите, която може да доведе до извоюването от тях на независимост. Както винаги те се страхуват за интегритета на Турция. И остава неясно къде стоят САЩ по отношение на кюрдските стремежи, но досега те са се противопоставяли на разпадането на регионалния ред, наложен след Първата световна война. /БГНЕС

 
 

Награди в Давос за Кейт Бланшет, Елтън Джон и Шах Рук Хан

| от chronicle.bg, БТА |

Филмовата звезда Кейт Бланшет, певецът и композитор Елтън Джон и боливудският актьор Шах Рук Хан бяха наградени на Световния икономически форум в Давос за дейности, насочващи вниманието към правата на човека.

Бланшет получи Кристалната награда на форума за работата си с хора, принудени да напуснат домовете си, бягайки от конфликти. Джон получи своето отличие за благотворителната дейност на неговата фондацията за борба със СПИН, а Хан – за защита на правата на жените и децата в Индия.

Кристалните награди се присъждат от Световния икономически форум на хора на изкуството, допринесли за положителни промени в обществото. Отличията бяха връчени на церемония в швейцарското село, където от утре започва среща на световни политически и бизнес лидери.

Кейт Бланшет, носителка на два Оскара, стана през май 2016 г. посланик на добра вола на агенцията за бежанците на ООН. В Ливан и Йордания тя се срещна със сирийски бежанци. Актрисата предупреди, че ако не се направи повече, за да се помогне на бежанците, това ще има сериозни последици. Изгубените поколения от необразовани, лишени от права и напуснали домовете си деца са не само огромна загуба на потенциал, но и заплаха за бъдещата глобална сигурност и просперитет, каза тя.

 
 

Slayer се отказват от сцената

| от chronicle.bg |

Траш гигантите от Slayer обявиха, че се отказват от сцената. Легендарната група ще проведе прощално турне през 2018-а. Все още обаче не са ясни датите в него и кои държави/градове ще бъдат посетени, макар от бандата да обещават, че става дума за „световно турне“.

Групата обяви „пенсионирането“ си с видео, което съдържа различни материали от кариерата на Slayer – от ранни постери до скорошни фотосесии.

Slayer съществува от 1981 г. Тази година се навършват 37 години от създаването на бандата. Loudwire посочва, че макар новината за прощалното турне да е шокираща, все пак е имало намеци, че нещо подобно предстои. Вокалистът Том Арая още през 2016-а е казал, че вече няма интерес към турнетата.

 
 

Любимите ни кучки от киното и телевизията

| от chronicle.bg |

Не искаме да всяваме смут в и без това смутното днешно време, но ще признаем едно – доброто е скучно, а хепиендът е банален и вечно очакван. Харесваме добрите момчета и принцесите от приказките, но далеч по-интересни са ни гадните кучки, с които сме отраснали , а днес вече живеем с тях.

Подобно на фаталните жени, които ви показахме преди известно време, кучките също са от онези жени, които искаме да срещнем в реалния живот, макар да знаем, че няма да ни се израдват. Може и да е малко мазохистично, но дали не е приятно Миранда Пристли да ви каже „Това е всичко” и да ви отпрати с лек жест? На нас, да си признаем, ще ни е приятно.

Не знаем защо, но неделята ни предразположи да се върнем към някои от любимите ни кучки от киното и телевизията, които са идеални не само за неделна киновечер. Затова решихме да ви припомним част от тях. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Български филм е селектиран за „Берлинале“ за първи път от 29 г.

| от chronicle.bg |

Филмът „Ага“ на режисьора Милко Лазаров е селектиран в основната програма на 68-ото издание на кинофестивала „Берлинале“.

„Ага“ е в копродукция с Българската национална телевизия и е първият български филм в основната официална програма на филмовия фестивал в Берлин от 29 години насам след участието на филма „Иван и Александра“ на режисьора Иван Ничев.

„Ага“ ще закрие основната конкурсна програма на „Берлинале“. За първи път филм на български режисьор закрива основна програма на голям фестивал. В България през март „Ага“ ще открие 22-рото издание на София филм фест.

Сюжетът разказва история за сблъсъка на цивилизациите през призмата на любовта и човешките взаимоотношения. Двамата главни герои са ескимоси и мечтаят да съберат семейството си отново.

Продуцент на филма е Веселка Кирякова, продуцент на „Отчуждение“ и копродуцент на „Слава“. Отговорен оператор на филма е Калоян Божилов, също познат от „Отчуждение“.

„Ага“ е реализиран в копродукция с Франция и Германия и е заснет в Република Якутия в Руската федерация.