Куче за Коледа: историята на една по-различна акита

| от Цветелина Вътева |

Идеята да стана приемен стопанин на куче, дойде като измиване на съвестта от това, че не ми се занимаваше да осиновявам бездомно куче за постоянно. А купуването на скъпо, породисто куче не се вписва в гражданската ми съвест за персонално подпомогане на обществените проблеми. Макар, разбира се, да не изключвам възможността някой ден да имам огромна къща и да гледам в нея три помияра, заедно с афганска хрътка, пет пекинеза, четири шитцута, шест дакела и минимум два бобтейла.

Имам две яки кучета при родителите ми, което съчетава възможността да им се радвам, когато имам нужда от мачкане на кучешка козина, с приятното умерено носене на отговорност, което включва водене на ветеринарни лекари, но изключва всекидневните разходки.

Освен това, ми се стори готина идея вкъщи да има куче за коледните празници. Нещо като жива добавка към елхата и танцуващата Jumbo елха.

От десетките страници за спасяване на кучета, с чието лайкване знаех, че си хващам белята, избрах куче, в което нямаше как да се влюбя: глуповата физиономия, кален корем, не много сладка муцуна, едричко, с очевидната перспектива да добие размерите на шотландско високопланинско говедо.

Живеем в апартамент, голямо куче няма как да се гледа, не ме грабва от пръв поглед – супер.

Видях го за първи път в един цигански двор, от който братята и сестрите му периодично изчезваха безследно. Беше още по-едър от на снимката и се буташе като таран в другите кученца, за да се докопа до помията, която ядяха от един леген.

Вечерта изпаднах в колебания. Чистият ламинат, сравнително новите мебели, спокойните вечери на запалена камина, миризмата на ароматни свещи…целият този домашен уют щеше да бъде сериозно застрашен, ако калното добиче се нанесеше у нас.

Почти се отказах. На другата вечер, късно, отидохме в колата до друг двор, в който беше преместен. Гушнах го, качихме го в колата, той скимтя. Изкъпахме го и се оказа, че не е мръснокафяв, а бял, на бежови петна и целият в лунички.

Сложихме го да си легне в едно старо легло на моите кучета, затворен в стаята.

куче

На сутринта се събудих от тюхкането на мъжа ми, който, влизайки в стаята да си вземе ризата за работа, се натъкнал на следи от опустошителен фекален тайфун, на чийто фон ураганите Андрю и Катрина биха се засрамили и биха подвили опашки.

Последваха дни на среднощни ставания, рани по ръцете и псувни изпод мустак по време на поредното търкане с белина. Безброй обувки и чорапи заминаха, а хапането по ръцете и краката ставаше толкова ожесточено, че в един момент си мислех дали да не отида да ми включат постоянна система с тетанус венозно.

Докато Оли, кръстен така от бъдещата си осиновителка от Англия, растеше, опитахме всичко, за да го накараме да спре да ни ръфа. Мазах си ръцете с камфор, водка и оцет – оказа се, че му харесват. Затисках му муцуната – измъкваше се. Пусках му Металика – мяташе се с един подскок на масата. Пусках му релаксираща музика за кучета – подивяваше от нея. Пусках му вой на вълци – виеше и той. Но всичко беше наред, защото, нали, беше временно.

Когато започнахме да го извеждаме и ни питаха каква порода е, казвахме, че е акита – 2000 долара, внос от Япония. Веднъж срещнахме друга акита в парка и попитахме стопаните дали тяхното е акита. „Да“, отвърнаха те с неприкрита гордост. „Той също“, казахме ние, още по-надуто. След което добавихме: „Сигурни ли сте, че е чиста? Че нещо не си приличат много?“.

След празниците наближи януари и стана ясно, че към края на месеца ще пътува за Англия. От една страна, нямах търпение да спра да бърша пикни и да дезинфекцирам мопове, от друга – не исках да мисля за деня, в който ще трябва да се разделим. Този ден се отложи, след като английската осиновителка се отказа от него.

Но хората, през които го взехме, продължиха да си вършат работата и уредиха да замине за Германия в друг приемен дом, откъдето да му се търси на място постоянен.

photo_2018-02-09_16-13-18

Вечерта преди кучето да замине, се наливах с вино, слушах Fleetwod Mac и ревах. Сутринта събрахме багажа му – легълцето, играчките и по една наша дреха, и тръгнахме – не можех да спра да цивря като тийнейджър при спомените как тичаме заедно на стадиона и как играем на поляните в Южния парк. Все едно никога не беше имало лайна, пакости и хапане. Или просто не бяха важни.

Натоварихме го в една клетка в буса, с който щеше да отпътува. Галех го по муцуната и се дзверих в останалите хора през мрежа от сълзи и неверие, че галя точно тази луничава муцуна за последен път. В буса имаше други клетки с още десетина кучета, които просто не виждах. Гледах само Оли, който беше уплашен, трепереше, скимтеше и ни търсеше с поглед.

Оказа се, че има някакъв проблем с паспорта, при което за момент усетих наплив на надежда. Исках да взема кучето, да го кача в колата и да карам, да карам…и никога повече да не видя този бус, който беше пътят му към един евентуален добър живот, но и пътя, по който не можех да тръгна с него.

Последната надежда изгасна безсърдечно, когато след бързо посещение на зооклиниката, шофьорът каза, че документите вече са наред и тръгват. Оли продължаваше да скимти и да се тресе от треперене, погалих го по муцуната за последно, казах му, че всичко ще бъде наред и тръгнахме.

Целият този ден ми е като в мъгла. Не спрях да рева, дори за момент. Все едно бяха взели част от мен, бяха я наблъскали в товарен бус, бяха я затворили в клетка и я бяха пратили надалеч.

Знаех, че не отива на евтаназия, а на потенциално хубаво място, но това изобщо не ми помагаше да гледам с по-голяма ведрина празната му стая, останалия в ъгъла гумен кокал и празната купичка за вода. Люшках се между „Никога повече няма да взимам никакво проклето куче“ и „Отивам в някой приют да прибера следващото веднага“.

Късно вечерта, около полунощ, докато ронех сълзи над бутилката с белина, чудейки се дали да я изпия, телефонът ми звънна.

„Лоши новини“, каза едната жена, която бе ангажирана със заминаването на животните. „Спрели са буса на границата заради липса на трейси сертификати. Стояли са там няколко часа, искали са да вкарат кучетата в приют в Оряхово за 30 дни под карантина. Шофьорът се е преборил и всички кучета пътуват обратно към София“.

„Само ми кажи в колко часа и откъде да си взема кучето“, казах и затворих телефона. И някак си веднага, на мига, светът отново доби цвят и менгемето от безнадеждност, което ми беше стегнало главата, се разхлаби.

В 3 през нощта бусът спря на един паркинг. Изведохме Оли от клетката и го вкарахме в колата, заедно с още едно куче, което трябваше да се върне в приемния си дом. Той си позна входа, вратата, влезе си и си легна, като ни гледаше малко кисело и обвинително. Явно не разбираше за какво сме му устроили тази тъпа разходка.

На другия ден отново тичахме заедно на стадиона. Козината му падаше не контролируемо, без дори да го докосваме. И вечерта мъжът ми каза: „Имам едно предложение. Защо не си го оставим?“.

куче

В момента Оли спи на дивана и скимти насън. На четири месеца и половина чудовището тежи 19кг и през повечето време се държи ужасно. Вече почти е усвоил хигиенните навици, но не спира да гони котарака, да ми гризе ръцете до кръв и да търкаля другите ми кучета, когато са заедно на разходка. На моменти поведението му е на абсолютен задник, но когато е спокоен и сънлив, ляга в краката ми и ме поглежда с кафявите си очи с въпросително вдигнати вежди. След това отпуска глава и задремва.

Тогава всеки път си казвам, че едно е сигурно: той никога няма да отиде в Германия. Освен ако не отидем на екскурзия заедно и той не пътува на задната седалка, облегнал луничавия си нос на рамото ми.

 
 

„Порно за отмъщение“ – масово явление във Великобритания

| от |

Повече от половината тийнейджъри във Великобритания са виждали приятели да споделят порнографски снимки на хора, които познават. Почти двама на всеки 5 пък са ставали свидетели на създаване на групи в социалните мрежи, в които се търси и споделя сексуални снимки и клюки.

Статистиката е на благотворителната фондация Childnet. От фондацията казват: „За много млади хора сексуалното насилие е част от живота им онлайн, то е нормално и дори очаквано.“ Нейният шеф Хана Броудбент твърди, че откритията, които са направили, са вцепеняващи, а историите на някои млади хора са сърцераздирателни.

Изследването, частично спонсорирано от Европейския съюз, разкрива още, че 31% от момичетата и 11% от момчетата са получавали съобщения с нежелано сексуално съдържание от своите връстници.

Едно на 10 от запитаните е било обект на сексуални заплахи включително и заплахи за изнасилване. Повече от половината са виждали да се споделят голи снимки на някого, когото познават, а 6% са били жертва на тази практика.

Става въпрос за деца на възраст между 13 и 17 години. 

14-годишно момиче, което е изпратило своя гола снимка на момче, казва: „Много хора ми искаха голи снимки и накрая изпратих на едно момче, което ми каза, че ме харесва и че ако му пратя снимки, бихме били невероятна двойка. Вързах се и на другия ден снимките ми бяха из цялото училище, въпреки че той ми изпрати първи такива снимки. Всички казват, че е окей момчетата да изпращат снимки с пенисите си, но когато момиче направи подобно нещо, го наричат уличница и парцал. Направих грешка и сега съжалявам.“

Наблюдават се и взимане на снимки без съгласието на снимания. 23% от запитаните са виждали приятелите и познатите им да правят такива снимки, а 8% признават, че сами са ги правили.

След това снимките се разпространяват във Facebook, WhatsApp, Snapchat и Instagram.

 
 

Награди БАФТА 2018: пълният списък

| от chronicle.bg |

Голяма нощ беше снощи за Мартин Макдона и екипа на „Три билборда извън града“. Филмът е големият победител на Наградите на британската филмова академия, отнасяйки 5 награди, сред които за най-добър филм, най-добър британски филм, най-добра актриса. С това само се потвърдиха очакванията ни и вече е почти сигурно, че филмът ще триумфира и на „Оскарите“.

Не можем да кажем, че бяхме особено изненадани от тазгодишния избор на британците. Очакваше се да пренебрегнат „Да обичаш Винсент“ заради „Коко“, както и Гари Олдман да бъде предпочетен пред Тимъти Шаламе (подчертаваме, че и двамата са прекрасни в ролите си), а историята за британски моден дизайнер от 50-те („Призрачна нишка“) да вземе приза за най-добри костюми.

Изненадите бяха предимно около филма на Гиийермо дел Торо, „Формата на водата“, който беше номиниран в 12 категории и взе 3 от тях. И да, Даниел Калууя взе БАФТА за изгряваща звезда, отмъквайки я под носа на заслужилия Тимъти Шаламе. Не го коментираме това…

Вижте в галерията ни горе пълният списък с наградените.

 
 

„Три билборда извън града” е големият победител на наградите БАФТА

| от chr.bg |

Тази нощ в Лондон се проведоха годишните награди на Британската академия за кино и телевизия (БАФТА). Филмът на режисьора Мартин Макдона „Три билборда извън града” взе 5 отличия включително за най-добър филм, за най-добра актриса – Франсис Макдорманд в главната роля, а Сам Рокуел получи наградата за най-добър актьор в поддържаща роля.

Приза за най-добър режисьор отиде при 53-годишният мексиканец Гийермо дел Торо за филма „Формата на водата”.

Гари Олдман пък бе удостоен с наградата за най-добър актьор за ролята на Уинстън Чърчил във филма „Най-мрачният час”.

Много звезди носиха черни дрехи като знак за солидарност с пострадалите от сексуален тормоз.

Почетни гости бяха принц Уилям и съпругата му Катрин, която бе облечена с тъмнозелена рокля с черен колан. Призивът за черни тоалети постави Катрин в деликатно положение, тъй като кралското семейство се стреми да не изразява политически позиции.

EE British Academy Film Awards - Red Carpet Arrivals

 
 

„As if you are Alain Delon“ и други изрази от ежедневието…на английски

| от chronicle.bg |

От създаването на фейсбук групата „Went the horse into the river“, гениални хора започнаха да превеждат български поговорки и пословици на английски. Ние поемаме щафетата и се ангажираме да преведем професионално някои къде често, къде не чак толкова, употребявани изрази от всекидневната ни реч на родния език на Шекспир.

Ако беше жив, щеше да се смее.

Вижте ги:

  • „Ни лук ял, ни лук мирисал“ – „Neither ate onion, nor sniffed onion“
  • „Ти па си Ален Делон“ – „As if you are Alain Delon“
  • „Страх лозе пази“ - „Fear a vineyard guards“
  • „През куп за грош“ – „Through pile, for penny“
  • „Загрижила се попадията, че израсла на попа брада“ – „The priest`s wife had anxiety that grew up to the priest a beard“
  • „Абе мани…загубена работа“ – „Well money…lost job“
  • „Навря се в миша дупка“ – „He thrusted himself into a mouse`s hole“
  • „Познавам го като майчиното си мляко“ – „I am familiar with this like I am familiar with my mother’s breast milk“
  •  „През девет планини в десета, живеела ламята Спаска“ – „Through nine mountains, to the tenth, lived Spaska the Dragon“
  • „На баба ти хвърчилото“ – „Your grandmother`s kite“
  • „Диван чапраз“ или „Чакаш всичко наготово“ – „Sofa with leeks“ OR „You are waiting everything on ready“
  • „Ще ме цака той с топла бира“ – „He is going to trump me with hot beer“
  • „Тоя ми запали фитила“ – „This guy lit my wick“
  • „Изяж си яденето или и най-малкото цигане ще те набие“ – „Finish your meal or the smallest gipsy will beat you“
  • „Сиренето е с пари“ – „The white cheese is with money“
  • „Пет бири и оркестърът да свири“ – „Five beers and the orchestra to play“
  • „За едното нищо“ – „For the one nothing“
  • „Иди ми, дойди ми“ – „Come to me, arrive to me“
  • „Tи мъж ли си или лукова глава“ – „Are you a man or an onion head“
  • „Не се навирай между шамарите“ – „Don`t put yourself between the slaps“
  • „Голям праз“ – „Big leek“
  • „Мъж като лайно на дъжд“ – „А man like a shit in the rain“
  • „Не става така…от днес за утре“ – „It doesn`t happen like this: from today for tomorrow“
  • „Жив и здрав“ - „Alive and hard“
  • „Взела пици за целия китайски народ“ – „She took pizzas for the whole Chinese people“