КТБ е проблем, БНБ е решението*

| от |

Публикуваме това мнение на икономиста Георги Ганев от профила му във Facebook, предизвикано от поста на Любомир Христов, който публикувахме вчера. Заглавието е на редакцията. Готови сме да публикуваме всяко мнение по темата.

ganev

 

Чета си Любо Христов за това, че нещо не е доволен от БНБ, и се чудя как може с толкова много неща в един сравнително кратък текст да не съм съгласен.

Първо, КТБ не била проблем. Според мен Е проблем.

Второ, БНБ била проблемЪТ. Според мен, не само не е проблемЪТ, дори и проблем без член не е. Напротив, БНБ е решението, засега работещо, макар и болезнено.

Трето, на запад били правели стрес тестове за „различни неблагоприятни сценарии“. Така е. Но тези сценарии обикновено включват неблагоприятни развития в обслужването на кредити, в лихвените проценти, във валутните курсове и прочие. Нито един от тези сценарии не включва комбинация от медийна атака, съвпадаща с прокурорска атака срещу търговска и централна банка едновременно, и много вероятна правителствена атака чрез умишлено внезапно теглене на огромни депозити. Нито една банка в света никога не е преминавала подобен стрес тест. Няма и нужда да го преминава – отговорът дали може да издържи нещо подобно е напълно самоочевиден, освен ако не е банка с пълни резерви.

Четвърто, от текста излиза сякаш не съществува начин една банка в понеделник да е в добра форма, а в петък да е изправена пред непреодолим ликвиден проблем. В резултат, например, на описаната по-горе масирана многофронтова атака. Според мен, съществува такъв начин.

Пето, от текста излиза, че увеличаване на капитала на една банка непременно означава единствено нейна неплатежоспособност (което е банкерският жаргон за несъстоятелност, т.е. превишение на несобствените пасиви над активите). Според мен, може да означава и друго – а именно, един от начините за набавяне на ликвидност поради ликвиден проблем. С други думи да влезе нов собственик със свеж капитал не защото банката е неплатежоспособно, а само неликвидна и с този свеж капитал да подкрепи нейната ликвидност. Не казвам, че това непременно е случаят тук, само казвам, че увеличение на капитала е един от начините за набавяне на ликвидност, особено когато имаш известно време пред себе си. И към момента нито Любо, нито аз имаме как да знаем кой от възможните сценарии е валидният.

Най ме развесели твърдението, че „При тези обстоятелства няма как да е известно на обществото дали и на кои други банки балансите и ликвидността висят на косъм, който може да се скъса в течение на до 3 дена.“ Според мен в света на банкирането с частични резерви отговорът на въпроса дали косъмът може да се скъса в течение на три дена е пределно известен при всякакви обстоятелства. И на теория, и на практика. И за отделна банка, и за цялата банкова система.

Накрая Любо завършва с препоръка БНБ да информира българското общество незабавно, след всеки строг стрес тест, точно коя българска банка точно с колко не го е издържала. Бих си позволил дълбоко да подчертая, че мнението ми по този въпрос е драматично различно. Да не говорим, че емпиричното твърдение, че стрес тестовете в САЩ и в Европа са повлияли на общественото мнение е най-малкото спорно.

 

 
 

Красотата на Доли Партън

| от chr.bg |

Днес Доли Партън има рожден ден!

Кънтримузиката не е единственото поприще на вечната Доли. Тя, разбира се, е на всяко ниво в музикалния бранш. Но също има и актьорска кариера, която започва с „The Porter Wagoner Show“.

Всъщност творчеството на Доли Партън е толко голямо, че не можем дори да го обобщим. Нейната работа се осъществява в продължение на 40-50 години. Това означава огромна дискография и филмография.

Тя се занимава и с филантропията – още от 80-те години, чрез нейната фондация Dollywood. Основна нейна цел е образованието.

В галерията ни днес събрахме няколко снимки на Доли заедно с няколко нейни цитата. Приятно гледане!

 
 

Жулиет Бинош спечели награда French Cinema

| от chronicle.bg, по БТА |

Жулиет Бинош спечели наградата „Френч синема“ за популяризиране на френското кино в чужбина, предаде Франс прес.

„Впечатляващо е да получиш награда в родината си – каза 53-годишната актриса, след като бе удостоена с приза на организацията „Юнифранс“, отговаряща за популяризиране на френското кино в чужбина. – Френското кино се отличава с изключително разнообразие. Осигурена му е система за поддръжка, популяризиране и финансиране, която трябва да бъде съхранена.“

„Жулиет винаги намира своето място, независимо каква е националността на филма, в който участва“, заяви президентът на „Юнифранс“ Серж Тубиана. Наградата й бе връчена от министърката на културата на Франция Франсоаз Нисен.

Жулиет Бинош е сред най-известните френски актриси в чужбина. През 1997 г. тя спечели „Оскар“ за актриса в поддържаща роля за „Английският пациент“. По този начин стана втората френска актриса, грабнала престижната статуетка, след Симон Синьоре.

Миналата година наградата „Френч синема“ бе присъдена на Изабел Юпер.

 
 

Почина разказвачът от Прованс, Питър Мейл

| от chronicle.bg, по БТА |

Британският автор Питър Мейл, чието установяване във Франция го вдъхнови да създаде бестселъра „Една година в Прованс“, почина на 78 години, предаде Асошиейтед прес. Мейл е един от популярните чуждестранни автори в България и книгите му ни накараха да обикнем френската провинция.

Издателят му Алфред Кнопф съобщи, че Мейл е починал след кратко боледуване в болница, близо до дома му в Южна Франция.

Книгата „Една година в Прованс“ излезе през 1989 г. От нея са продадени милиони екземпляри и по нея Би Би Си създаде сериал.
Други произведения на писателя са „Добра година“, „Винена афера“, „Прованс завинаги“, „Отново Прованс“ и „Марсилска афера“. През 2006 година романът „Добра година“  беше екранизиран за киното, а в главните роли влязоха Ръсел Кроу и Марион Котияр.

 
 

„Формата на водата“ триумфира и на Producers Guild Awards

| от chronicle.bg, по БТА |

„Формата на водата“ на режисьора Гийермо дел Торо получи наградата за най-добър филм на Гилдията на продуцентите, съобщиха световните информационни агенции.
„Формата на водата“ спечели надпреварата с „Дюнкерк“, „Три билборда извън града“, „Лейди Бърд“, „Призови ме с твоето име“, „Бягай!“, „Вестник на властта“, „Болест от любов“, „Аз, Тоня“, „Играта на Моли“ и „Жената чудо“.

Действието във „Формата на водата“ се развива през 60-те години на миналия век. Описана е историята на няма жена, която работи в секретна лаборатория, влюбва се в задържания там човек амфибия и решава да го освободи.

Филмът донесе на Дел Торо приза „Златен лъв“ от кинофестивала във Венеция, отличието „Златен глобус“ за най-добър режисьор и получи 12 номинации за наградите БРИТ, които ще бъдат връчени през февруари.
53-годишният Дел Торо не присъства на церемонията, за да получи лично наградата, тъй като се грижи за болния си баща в Мексико.

С награди на Гилдията на продуцентите бяха отличени също телевизионната драма „Историята на прислужницата“, анимацията „Тайната на Коко“, документалият филм „Джейн“, сериалът на Амазон „Удивителната г-жа Мейзъл“.

Гилдията на продуцентите се ползва с репутацията, че отличените от нея от филми няколко седмици по-късно триумфират на церемонията за „Оскар“-ите.