shareit

Кризата при шампионите

| от |

Мина се достатъчно време от началото на сезона, за да може да се каже откровено, че нещо с Манчестър Сити не е наред. Формата на Гражданите в момента е ужасяваща и причините са комплексни, като ще се опитам да нахвърлям най-важните от тях.

1) Първо започвам със санкциите от УЕФА за феърплей и нуждата да бъде продаден Негредо, който беше контузен, но в момента липсва четвърти нападател, от което страда резултатността лично за мен.

2) Вижданията и трансферите на Пелегрини: миналата година стана първият треньор на клуба в историята, който спечели две купи в един сезон и излезе от групите на ШЛ. Това си беше определено успех и много съжалявам, че не можа да надгради тази година. Философията му за нападателен футбол изначално не е лоша, но не може да играеш в Европа по начина, по който го правиш в Англия – просто не става. Да не говорим, че трансферната политика не беше най-правилната, но за това малко по-късно.

3) Формата на целия отбор като цяло е доста под нивото от миналата година и предвид убийствената такава на Челси, защитата на титлата остава за момента мираж.

Трансферите преди началото не бяха на нужното ниво според мен. Бе привлечен един вратар, който нямах впечатления от него и се очакваше да е надеждна резерва на Харт. в Защитата френската надежда Мангала счупи рекорда на Англия за защитник, като за него бе платена сумата от 32млн паунда! Може би най-добрият трансфер се оказа привличането на Лампард под наем, като от него се очакваше да запълни дупката в средата на терена след продажбата на Гарсия и Родуел. Майка Ричардс също беше оставен да напусне с надеждата привлечения със свободен трансфер Саня да се справи по-добре. Анализ на отбора по линии:

Както споменах Вили Кабайеро трябваше да е човекът, който да замества пълноценно Харт. В началото на сезона имаше добри прояви и мислех, че е стабилен и надежден, но последните му мачове ме убедиха в противното. Несигурен в повечето време, неуверен в собствените си умения и възможности. Пелегрини дори се опита да го наложи за титуляр по едно време, но като видя, че не става и се отказа. Джо Харт също не се представя никак убедително от началото на кампаният и не знам точните причини, но е факт. Играе с голямо самочувствие, което от една страна е добре, но подценява много ситуации и му изиграват лоша шега – все още е доста неуверен при излизания, което му е слабост отдавна.

Защитата не е това, което трябва да е. Миналата година допускаше повечко голове отначалото, но после се стабилизира. През настоящата кампания хаоса е пълен и причините са следните: необяснимо за мен беше натирен Настасич, а заедно с Компани имаха стил и стабилност. След напускането на Лескот очаквах да играе повече, а Пелегрини просто го остави в забвение. Да, не е топ играч все още, но е млад и перспективен, да не забравяме, че той беше в основата за първата титла преди две години. Продажбата на Ричардс я разбирам донякъде, въпреки че не съвсем докрай. Боята беше оставен, може би като домашен талант за бройка и Демикелис и Мангала трябваше да се борят за титулярно място. Формата на Компани за мен ярко контрастира от миналия сезон и предвид факта, че с Мангала нямат опит заедно, а и му трябва време на тъмнокожия французин картинката се подрежда. Сабалета също не е на познатото ниво като цяло. По левия фланг Клиши започна да играе по-добре от Коларов, но и двамата не са идеалните леви бранители.

Средната линия за мен търпи най-много критики. Защо беше продаден Гарсия още не знам, за Родуел повече го оправдавам поради контузиите му. Тук забравих да спомена по-рано за привличането на Фернандо – интересен играч, но прави твърде много грешки поне до момента. Като цяло беше излишно да се купува играч, който трябва да свиква с всичко и да се продава Гарсия, който тъкмо беше се приспособил. Но явно има и други неща, които не са ни известни. Фернандиньо играе за мен поне прилично с някои отклонения, но най-голямата дупка е Яя Туре. Коренна промяна и не ми се влиза в подробности защо, но е факт, че беше моторът на отбора, а сега е просто посредствен играч. Насри имаше малшанса да се контузи и сега трябва да си връща формата. Светлият лъч в цялата схема са Давид Силва, Милнър и Лампард. Това са определено играчите, които дават всичко от себе си всеки път. Бившият играч на Челси отначалото трудно се вписа, но после се включи отлично и дори вкара гол срещу бившите си съотборници. Ако остане до края ще е сериозен успех. Милнър се раздава като за последно и според мен си спечели нов договор.

Добрата новина в атаката е, че Агуеро е здрав и дотам. Йоветич блесна в контролите и в началото, но впоследствие се позагуби и аз очаквах доста повече от него. Джеко също изпада в някакви негови си дупки и като цяло нападението страда, не е на същото ниво.

В заключение мога да кажа, че представянето в ШЛ е под всякаква критика, особено последните два мача. Настоящият месец ще се окаже решаващ за целите на тима докрая, както може би и съдбата на чилиеца. Вече започна да се спекулира с неговото напускане, което допълнително слага напрежение, а отборът има нужда от спокойствие. Защото в крайна сметка играчите са тези, които излизат на терена и от тях зависи доколко ще оправдаят надеждите на хилядите фенове.

Станислав РАнгелов mycitytravel.wordpress.com

 
 
Коментарите са изключени