shareit

Кривите огледала на българските реалности

| от |

European Council Summit

Петър Бочуков, Радио Гласът на Русия

Медийният плурализъм и свободата на словото в България са в опасност. Това твърди не авторитетен експерт в тази сфера, а самият президент Росен Плевнелиев. Според държавния глава, наложителни са “регулации от страна на държавата, които да са фокусирани върху прозрачност на собствеността”.

Констатацията не е нова. Тя се повтаря като мантра от няколко години и по различни поводи, но за съжаление не обосновава нужната промяна. Медийните кукловоди са скрити зад кулисите. Кои са те знаят малцина. Не случайно по ниво на медийна свобода България е слязла от 37-мо място през 2007 г., когато е приета в Европейския съюз, на 87-мо място днес от общо 186 държави.

Тревожното е, че никой не отрича факта за непрозрачната собственост и че медиите са подвластни на икономически и политически зависимости. Но държавата е само безпомощен свидетел на ставащото.Това обстоятелство подкопава доверието в журналистиката, която на свой ред деформира действителността. Словото служи за взаимно оплюване, очерняне и омаскаряване на неудобни опоненти, за неглижиране на незнанието и простотията.

Далеч не преднамерено американската неправителствена организация „Айрекс“ констатира ниски професионални стандарти. Проведена от нея анкета показва като основни проблеми в медийната среда концентрацията и неяснотата на собствеността, натискът над журналисти и непрозрачно разпределение на обществените средства. “Фрийдъм хаус”, която се занимава с изследване състоянието на политическите и гражданските свободи по света, в последния си доклад констатира, че в България “водещи издатели се обвиняват взаимно в корупционни отношения с правителството, данъчни измами и други престъпления.”

В тази “мъгла” всекидневно върху читатели, слушатели и зрители се изливат неистини, дезинформации, манипулативни текстове. Целта е очевидна – да се разчистват политически, а не рядко и корпоративни сметки. В сутрешните блокове на телевизиите, на прага на новия хубав ден, който би трябвало до идва с надежди, журналистите -домакини и техните гости, хвърлят черна сянка на омраза, на нетърпимост към мислещия различно, към политическия или бизнес- опонента.

От екрана не лъха ведрост, нито липсващата ни любов и доброта, а ненавист и напрежение като в същински холивудски трилър. От тези “прозорци към света” вместо да видим и чуем нещо от хора, които има какво да ни кажат, да се насладим на хубава песен, полезни съвети, анекдот на деня и подробни новини (не криминални и жълти!), ни залива словесна чалга забъркна с пресолена политика . Гастрольорите са едни и същи – няколко десетки представители на властта и опозицията, по-рядко – на социологията, които обхождат по няколко студия от ранна утрин, за да “запалят” зрителите.

И всички те, с малки изключения, са с познат репертоар, безпощадни към аудиторията. Между тях рядко има диалог. Те не се уважават, не се изслушват, говорят в един глас, не зачитат онези, които ги гледат. Безсмисленото дърдорене не свършва през целия ден. А вечерта изборът на мнозинството, което няма средства за други забавления, е поредния затъпяващ третокачествен холивудски продукт или умопомрачително скудоумно TV reality.

Така обществено значимите и важни теми изпадат от дневния ред. И все по-здраво властва информационната недостатъчност на ограбените зрители, слушатели и читатели, които стават все по-податливи на манипулации. Затова медиите губят доверие, а аудиторията им – правото й да знае какво става в държавата…

 
 
Коментарите са изключени