Кръв (по българската здравна система)

| от Адриан Владимиров |

Ще ви разкажа с какво се сблъсках наскоро и бях доста, доста учуден. Преди няколко седмици с мен се свърза мой колега от университета и каза, че на друго момче от групата ни са му нужни няколко банки кръв B-. Свързах се с въпросното момче и той ми сподели, че за операция на следващия ден на негова роднина са нужни поне 2 банки кръв B-. „Кръв се намира“, мисля си аз. Пуснах съобщение в Twitter и Facebook, че се търсят банки от тази кръвна група. Естествено имах в предвид и себе си, но моят случай е малко по-различен.

Преди няколко месеца дарявах кръв. На всеки 6 месеца в университета има кампания от БЧК за кръводаряване. Когато мога – дарявам. Дарих и този път, беше октомври може би. При самото даряване ми казаха, че кръвната ми група е B-. Този път реших да се поинтересувам какво аджеба значи тази кръвна група – рядка ли е, често срещана ли е ? Кратка справка в Google ми извади резултат от Wikipedia.org, според които едва 2% от населението на планетата е с тази кръвна група. И тук идва недоумението ми – при даряването ми дадоха картонче, с което след седмица мога да си проверя резултатите от кръвните тестове, които правят. Влязох след седмица в сайта и проверих – пише кръвна група B+. Започнах да си мисля кой ли по веригата е сбъркал. Понеже не знам дали тези в кабинета в университета са объркали нещо или е станала грешка в лабораторията. От опит знам, че и двете неща са еднакво възможни, грешка е допустима навсякъде. Въпросът обаче е дали мога да помогна на моя приятел с моята кръв? Тези мисли и разговори с него протекоха след обяд. Тъй, като беше работен ден и си бях в офиса след края на работния ден щях да ида до поликлиниката до нас да видя дали там могат да ми направят някакъв тест за да ми определят резус фактора с точност. Споделих на колегата, с когото работя, за да чуя и неговото мнение – каза, че по-скоро ще ме закара до ИСУЛ, защото там има…познати на познати, които могат да свършат тази работа за нас по-бързо.

Речено – сторено. Отидохме там, обясних им ситуацията и те стигнаха до извода, че е по-добре да отидем до кръвният център. Отидохме до там – жената, която явно е сестра или и аз не знам не пожела да ни пусне вътре, за да обясним за какво точно идваме, за начало. След 300 уговорки най-после склони да ни отвори. Като попитахме къде е дежурният лекар ни отговори „тук някъде е, ще дойде след малко“. Обяснихме ѝ за какво сме там и попитахме дали имат лаборант, който да ни върши работа – нямали дежурен лаборант. Обясни също така, че в цяла област Плевен (където се намира нуждаещата се жена) няма нито една банка кръв B-. В област София имало пък много малко. Това ме учуди много – предполагах, че като сме голям град трябва да има някакви наличности в случай на нужда, все пак се случва всичко в днешно време. Дежурен лекар не се появи за 10-15 минути чакане, за да си зададем въпроса и на него, понеже женицата беше доста забързана за някъде, сякаш беше уморена и искаше да полегне, да отпусне крачета на фотьойла и постоянно ни обясняваше, че няма какво да направи за нас и да сме си ходели. Изпрати ни обратно в ИСУЛ. Обадихме се там, за да обясним какво се е случило в кръвния център – жената от там възкликна „О-о-о, щом сте за това – заповядайте, ще го направим тук това, аз мога също.“ И ние отидохме обратно там. Вървейки към лабораторията ми каза, че ще може да ми определи кръвната група, да съм спокоен. Обясних ѝ кротко, че явно не ме слуша, защото аз кръвната си група знам, но резус фактора не е ясен – спря се и отсече, че не може да помогне. Можело да дойда сутринта в 8:30ч, да ми направят изследването и след обяд да има готови резултати. Казах, че далеч нямам толкова време, операцията трябва да се състои до обяд най-късно. С това приключихме в 23ч вечерта без да успея да помогна по какъвто и да е начин. Попитах дали няма място в София, на което могат да ми помогнат с това – не знаела, нямала представа. Жената в кръвният център реагира по същия начин – не можела да помогне, нямала представа. Започнах да се питам дали тези хора не си пазят хляба, един вид да дойдем в тяхната болница утре, за да го направя изследването, за да ми вземат те парите, а не на друго място ? Това е абсурдно.

Обадих се на колегата ми отново, за да го попитам дали ако отида до Плевен сега, там няма къде да ми направят това изследване – отговори, че по това време няма кой, можело чак сутринта. Попитах кога да съм там, за да станат навреме резултатите и да се види дали мога да помогна – отговори, че когато и да съм там е без значение, защото отваряли в 9:00ч и преди това нямало кой да ми обърне внимание, а не се знае резултатите от подобно изследване дали ще излязат навреме.

Бях втрещен. Хора си отиват, защото дадено болнично заведение, което е и държавно има работно време. Няколко човека в последствие ми казаха, че имало частни клиники и лаборатории, които можели да ми свършат работа. Е, аз това нямаше как да го знам. Не знам и тези клиники въобще работят ли денонощно или не. Служителите в ИСУЛ и кръвния център бяха така любезни да НЕ ми споделят за този вариант. За мен това е страшно, никога не ми се е налагало да се сблъсквам сериозно със здравната ни система, да ходя по болници и въобще да се занимавам с подобни неща. За щастие. Надявам се и никога да не ми се случи нито на мен, нито на никого. Защото ако системата ни работи по този начин…положението е плачевно. Не знам от кого зависи тези неща да се променят, но имам чувството, че който и да е, то на него хич не му пука. Тук говорим за нашето здраве, за здравето на децата ни, за здравето на роднините, приятелите ни. За здравето на всички.

Нали за това всеки от нас плаща данъци ? За какво ги плащаме – закъсняват линейките, понеже не са достатъчно, а не са достатъчно, понеже не им се плаща добре? Почти нямаме квалифицирани медицински лица, защото не им се плаща достатъчно и те просто отиват да работят в друга държава, която ще им плаща толкова, колкото са заслужили след като са учили и специализирали … 10 години? И нещата не стоят така само в този сектор. Нещата са такива навсякъде.

До кога така?

 
 

Billionaire Boys Club: завръща ли се Кевин Спейси?

| от chronicle.bg |

По всичко изглеждаше, че с кариерата на гигантът Кевин Спейси е свършено след обвиненията в сексуални посегателства от редица мъже от миналата година. „Къща от карти“ продължи без него, той беше изрязан от филма на Ридли Скот „Всички пари на света“, а филмът „Гор“ беше замразен. Скандал от подобни размери, историята ясно ще покаже, е сигурен знак, че актьорът не би имал място в Холивуд в следващите поне няколко години.

За щастие на феновете на доброто кино, в последните дни стана ясно, че следващият филм на Спейси ще излезе това лято. „Billionaire Boys Club“ е дело на режисьора Джеймс Кокс и в него Кевин Спейси се събира с Ансел Елгорт. Историята е за група млади мъже, които планира своя голям улов, планирайки незаконна финансова операция. Филмът е заснет през 2015 г. и 2016 г., много преди обвиненията да излязат наяве.

„Не подкрепяме никакви форми на сексуални посегателства и подкрепяме жертвите“ казват дистрибуторите на филма, цитирани от IndieWire. „В същото време взехме това трудно и дълго обмисляно решение да пуснем филма по кината, защото вярваме, че трябва да дадем  на състава и стотиците души екип, шанс да покажат труда си пред публиката.“

Във филма участват още Тарън Егертън, Ема Робъртс, Джеръми Ървин, Били Лурд, Розана Аркет и други. Ролята на Кевин Спейси е поддържаща, но с важно значение  за сюжета. В трейлъра, публикуван от компанията Vertical Entertainment, лицето на Спейси почти не се показва. Въпреки това вече можем да говорим за завръщането на актьора на големия екран. Нека не забравяме, че за място като Холивуд, след подобен скандал, дори филмът ти да бъде показан, е достатъчно важна стъпка по пътя към евентуалното ти реабилитиране.

„Billionaire Boys Club“ излиза по кината на 17 август. Ето и трейлъра.

 
 

Какво се е случило онази нощ: историята зад поредния кадър

| от chronicle.bg, по Getty Images |

Само за няколко дена един кадър, уловен от фотографа Джон Мур, обиколи целия свят. На снимката е показано 2-годишно момиче от Хондурас, което плаче на границата между САЩ и Мексико, докато на сантиметри от него претърсват майка му. Образът вече се превърна в тежка за гледане препратка към политиката на Тръмп към мигрантите – политика, която доведе до разделянето на поне 2 000 деца от семействата им, откакто беше пусната в действие през април.

Мур, носител на награда „Пулицър“ за фотография и кореспондент на платформата Getty Images, документира пътят на мигрантите от десетилетия като се движи заедно с патрулиращите по границата американски власти или в емигрантските влакове, за да разказва истории през обектива. Пред „FOTO“ той разказва за случката, довела до заснемането на смразяващия кадър от 12 юни, както и за останалите, на които е показана и майката на детето.

Пътуването на Мур с граничните патрули го отвежда на брега на река Рио Гранде в покрайнините на Тексас. Водният басейн, дълъг 2000 хиляди мили съставлява половината мексикано-американска граница и е финално препятствие за мигрантите преди да стъпят на американска земя. „Поисках достъп (до тези места – бел. ред) преди няколко седмици, заради политиката на нулева толерантност на администрацията на Тръмп.“ обяснява Джон Мур. „По време на пътуването ми снимах властите, как преследват бежанци в полетата и как имигранти прекосяват реката на салове. Видях и как властите прибират много семейства от Централна Америка, дошли да търсят политическо убежище.

jjgf

Едно от тези семейства е 2-годишното момиче и неговата майка, които пътували близо 1 500 мили в търсене на убежище. „Майката ми каза, че са пътували от месец и са напълно изтощени. Били арестувани заедно с група от 20 имигранти, повечето жени и деца, около 11 вечерта.“

Но преди да бъдат транспортирани до митницата и до Центъра за гранична защита (където вероятни биха ги разделили, докато се решава съдбата им), граничните полицаи трябва да претърсят майката. „Казаха й да остави детето, докато я претърсват. Малкото момиче моментално започна да плаче. Тъй като не е обичайно за малките да изпитват тревога от разделянето, това би било стресиращо за всяко дете.“ Всичко това се случва само на сантиметри от майката, както се вижда и от снимката.

fs

„Бяха нужни само няколко кадъра и бях разтресен.“ обяснява фотографът. „После много бързо двете се качиха в буса и спрях да си поема няколко дълбоки глътки въздух.“

Много политически бежанци идват от „триъгълника“ от Централна Америка  Салвадор-Хондурас-Гватемала, където насилието властва. Салвадор и Хондурас са сред топ 5 на държавите с най-висок процент на насилствената смърт през 2016 г. И не само, че молбите  за убежище намаляват в последните години, но и това ще продължи вследствие на новата политика на министъра на правосъдието на САЩ, Джеф Сешънс. „След като тези семейства са пътували близо месец, едва ли са имали възможност да чуят коментарите на Джеф Сешънс, че бандите и домашното насилие вече не са достатъчни причини за искане на политическо убежище в САЩ.“ допълва Мур.

Untitled

Фотографът не знае какво се е случило по-късно с 2-годишното момиче, но вероятно то е откарано в някой от затворите (като онзи в който Мур заснема още едно дете от Хондурас през 2014 г.) „Винаги е деликатно да снимаш деца. Опитвам се да уважавам личното пространство и достойнство на тези неспоменавани деца, точно както бих постъпил и с децата, които са американски граждани.“ Кадърът от преди няколко дена предизвика широк отзвук сред американците, които призовават правителството да спре да настанява децата на имигрантите в затвори.

bc

За съжаление, последната снимка на Мур не изчерпва историята, защото фотографът става свидетел на много други малки деца и родители, сблъскали се със страха и отчаянието през онази нощ на 12 юни. „Повечето от тези семейства бяха много уплашени. Едва ли някой от тях е преживявал нещо подобно до онзи момент – да избяга от родния си дом и родина с детето си, да пропътува хиляди мили в опасни условия и да потърси убежище в САЩ, пристигайки по средата на нощта. Виждах в лицата им, че нямат никаква идея какво ще се случи занапред.“

 
 

Досиетата CHR: Мъжът от Сомертън

| от chr.bg |

Сомертън е плаж в Австралия, на юг от Аделайд. През 1948 година на 1 декември там започва делото Таман Шуд. То не е разкрито и до днес.

На тази дата в 6:30 сутринта на плажа е намерен мъртъв неизвестен мъж. Делото е кръстено по персийската фраза „tamám shud“, която означава „свършен“ или „приключен“. Тези думи били написани на откъснато парче хартия, което било намерено месеци по-късно в джоба на панталоните на жертвата. Хартията била откъсната от книгата „Рубайят“ на поетът от XII век Омар Хайям.

Полицията успява да намери и конкретната книга, от която е откъсната хартията. Тя била захвърлена в кола близо до плажа, където бил намерен трупа. На задната корица намират вдлъбнати следи от писане – два телефонни номера и текст, който определили като някакво закодирано съобщение. Това съобщение никога не бива разкодирано по задоволителен за следователите начин.

SomertonManCode-wikipedia

Месец и половина след печалния 1 декември е намерен куфар явно с вещите на мъжа. Той е бил оставен на съхранение на ЖП гара Аделайд в 11:00 часа сутринта в деня преди смъртта му. Освен няколко предмета, надписани с „Kean“, „Keane“ или „T. Keane“, нищо в куфъра не идентифицирало човека, а никой с подобно име не бил обявен за издирване.

Единият телефонен номер бил на медицинската сестра Джесика Елън Томсън, която живеела много близо до злополучния плаж. Тя казала на полицията, че не познава умрелия. Когато по-късно й била показана отливка на лицето на трупа „тя била напълно стресната и изглеждала все едно всеки момент ще припадне“, което дало повод на полицията да смята, че жената знае нещо, което не казва.

Джесика казва на полицаите, че дала копие от книгата „Рубайят“ на мъж на име Алфред Боксал, когото среща в хотел Клифърд Гарденс в Сидни през 1944, докато учи за сестра. Боксал обаче бил жив и здрав в Марубра.

Мнозина смятат, че цялата информация за случая е изцедена. През 2013 година обаче дъщерята на Джесика Томсън, Кейт, дава интервю за „60 Minutes“, в което казва, че майка й споделя как познава мъртвия, но нарочно не е казала на полицията. Майка й също така може да говори руски, което предполага някакъв участието й в шпионаж.

Когато мъжът е бил намерен, той е имал цигара в уста. Мистерията не изглежда, че ще бъде разкрита скоро. Или някога.

 
 

Роби Уилямс е готов да се върне в „Тейк дет“

| от chr.bg |

Роби Уилямс е готов да се върне в „Тейк дет“, ако и Джейсън Ориндж се съгласи.

Водещите Филип Скофилд и Холи Уилоуби попитаха Роби Уилямс в британското телевизионно предаване „Тази сутрин“ дали наистина групата замисля отново да се събере в пълен състав за 30-годишнината си през 2020 г. Това означава той и Джейсън Ориндж да се присъединят към Гари Барлоу, Марк Оуен и Хауърд Доналд. Роби Уилямс отговори, че е готов да го направи, но не знае какво е отношението на Джейсън.

Роби Уилямс напусна за пореден път „Тейк дет“ през април 2014 г., а през септември същата година го последва и Джейсън. През март тази година Гари Барлоу каза, че „няма шанс“ Роби да се върне.

Петимата не са пели заедно от 2011 г. Гари Барлоу обаче е доволен от групата и като трио.