Красотата ще спаси света. Модерен прочит

| от |

Автор : Лола Монтескьо (http://chuime.bg)

В някои отношения България е една малка Англия. Ето, например, от няколко месеца всички гледаме тенис. Много ми е елитно, когато вечер целият фейсбук коментира пасовете на Гришо и се радва, че и Маша е наша. Абе глобализацията е добра за световния мир – бием сърбите на тенис и покоряваме руснаците с любов. Кой си ги е представял така тези работи едно време?

346_2_29812_1

Глобализацията може да донесе и други добрини. Примерно да ни направи вкупом по-красиви. Щото освен, че Маша е супер тенисистка и е гадже на Гришо, тя има и страаашни бедра. Всяка средностатистическа домакиня в „Красно село” иска да има такива. И всяка може да ги получи с няколко клика и десетина месеца глад и спорт. Кликовете се правят в интернет, за да се намери хранителният режим на Маша, Бионсе и Николета Лозанова. Според един сайт трите имат едно общо нещо – зелевата супа. Зелевата супа била по-добра от пластичен хирург. Един казан от нея и около година ежедневен джогинг вършели чудеса срещу целулита.

Аз в това отношение не се отличавам от средностатистическите жени и непрекъснато пробвам диети, спорт и магии за тяло като на Маша. Откакто станах на 14 се опитвам да сваля някъде между 5 и 10 килограма. Независимо дали кантарът показва 50 или 70. Отдавна съм си признала, че явно не ми е проблемът във фигурата, но въпреки това продължавам да вярвам, че всяка трудност в живота може да се пребори с кило-две по-малко. А свалени пет вършат направо чудеса! Това е моята религия.

Проблеми във връзката? Ми да, щото съм дебела. Ако бях поне 5 кила по-малко, всичко щеше да върви по мед и масло. Гадни са колежките? Да, щото съм дебела. Ако стегна малко задника, няма да имат никакъв аргумент срещу мен. Не ми върви в работата? Уф, ми как ще ми върви с тия паласчици. По цял ден се опитвам да седя, така че никой да не ги забелязва и цялото ми усърдие отива в това. Заплатата ми не е достатъчно висока? Е как ще е, нали психолозите твърдят, че слабите и красивите автоматично получават повече. Понякога не съм сигурна дори кое е по-добре – да отслабна с 5-6 килограма, или да спечеля шестица от тотото. Макар че житейският ми опит вече показа – и за двете вероятността да се случат е едно към 614 000.

От време на време се усещам, че може и да съм жертва на някаква манипулация, но след това отново се оставям да бъда приспана от холивудските красавици, които с искрящо белозъбни усмивки внушават, че всичките си готини мъже и милиарди долари са спечелили благодарение на мегакльощавите си задници.

Така че съм лесен таргет за всякакви гадни зелеви супи. Запушвам нос и ги поглъщам с почти садистично удоволствие, докато стомахът ми се гърчи – така му се пада на този предател! Шоколади, сладоледи и пържоли може, а зелева супа да не може! Ми тя е пълна с витамин С! Или В. Или каквото и да е там, но със сигурност е много полезна. Според хвалбите в интернет сайтовете, пълни със съвети за хубави бедра, диетата със зелева супа оправя тена, вдига тонуса, повишава IQ-то и либидото, регулира кръвното и глобалното затопляне, пази от уроки, важна е за демокрацията и най-вече – от нея се отслабва ЕФЕКТИВНО! Вероятно, ако всички в България едновременно се подложим на зелева диета, ще влезем в еврозоната и Шенген накуп, без да чакаме, Сидеров ще открие златна мина в Лудогорието, а БМВ ще потърси икономическо убежище в Ямбол.

Не знам какво ми става, но когато започвам нова диета, мозъкът ми категорично отказва да ми праща сигнали, които да припомнят, че това е поредната ЕФЕКТИВНА диета. Пробвала съм да карам само на месо и веднъж в седмицата марули – издържах 15 дни! Отслабнах, но и до днес като видя някъде да въртят набучен на шиш бройлер, ридая с глас. Хората си мислят, че съм твърде емоционална вегетарианка, а аз просто съм травмирана от тоновете пилешки пържоли на скара. Била съм и само на кисело мляко – две от предписаните три седмици. Не помня дали имаше резултат, нямах сили за мозъчна дейност. Веднъж пет дни издържах само на чай. Проядох, малко преди Господ да ми проговори. Пробвала съм всичко и в повечето случаи винаги с краткотраен успех. Но не се отказвам. Поне веднъж в месеца започвам да комбинирам протеини, въглехидрати и мазнини по някакви чудодейни формули, с които по-скоро ще направиш от камък злато, отколкото да стопиш излишната мазнина от бедрата, но нейсе… В крайна сметка диетите са религия – нужна е само вяра.

Разбира се, че съм опитвала и със спорт. Отношението ми към спорта е като към храната – и двете са създадени, за да ни измъчват. Периодично се подлагам на някое изтезание като джогинг при минус 4 градуса, каране на колело при плюс 36 или просто упражнения на степер с щанга на раменете и крака, вързани с верига за парното, че да е по-трудно. Щото колкото по-гадно, толкова по-добре! В крайна сметка килограми се свалят по-трудно и от арабски диктатор, това го знаят и децата. Имам приятелки, които не се занимават с диети и спорт, а си забъркват разни чудодейни прахчета и сиропи, които уж улавят калориите още във въздуха, като софийски общинари снежинки. Вярвам, че мъчението да изпиеш чаша от тези смеси не е по-малко от това да изсърбаш купа зелева супа. И че ефектът от тях е точно толкова голям, колкото и от табелка “Пазете чистота” в градския транспорт. Но това си е тяхната религия.

Като се замисля, повечето ми познати жени са или на постоянна диета, или спортуват до припадък, или просто си бъркат в гърлото след всеки обяд. С една-единствена мисъл в изцъкления от глад поглед: ако съм по-слаба, ще съм по-щастлива!

Преди нас е имало поколения на възраждането, на революцията, на икономическия възход, на литературния разцвет или на сексуалното освобождаване. Ние пък сме поколението на хранителните разстройства. Ние сме онези малки, непрекъснато мачкани от перфектния свят на рекламата женици, обречени да гладуват в свят, в който изобилства от вкусна храна. Онези, които броят седмиците, месеците и годините в живота си по калориите, които са изяли или още по-добре – не са изяли.

Едно нещо около тази масова и вечна диета обаче не ми дава мира. Как така, хем никой в нашия богат свят не яде, хем храната в по-бедните региони не достига? Дали няма да е хем хуманно, хем ползотворно за красотата, вместо да правим диети, просто да опаковаме всяка торба с пържоли, шоколади, чипс и вино, която си купуваме, и да я пращаме директно в Латинска Америка. Или Африка. Или Китай. Или на революционерите в арабските страни. Така хем те ща са сити, хем ние красиви. И светът ще стане по-добър!

 
 

Красотата на Доли Партън

| от chr.bg |

Днес Доли Партън има рожден ден!

Кънтримузиката не е единственото поприще на вечната Доли. Тя, разбира се, е на всяко ниво в музикалния бранш. Но също има и актьорска кариера, която започва с „The Porter Wagoner Show“.

Всъщност творчеството на Доли Партън е толко голямо, че не можем дори да го обобщим. Нейната работа се осъществява в продължение на 40-50 години. Това означава огромна дискография и филмография.

Тя се занимава и с филантропията – още от 80-те години, чрез нейната фондация Dollywood. Основна нейна цел е образованието.

В галерията ни днес събрахме няколко снимки на Доли заедно с няколко нейни цитата. Приятно гледане!

 
 

Почина Джим Родфорд, басистът на Kinks

| от chronicle.bg, по БТА |

Бившият басист на групата „Кинкс“ Джим Родфорд умря на 76-годишна възраст вследствие на травми, които получил, след като паднал от стълба, съобщиха ТАСС и Асошиейтед прес.

Групата „Зомбис“, в която Родфорд свиреше от 1999 г., потвърди смъртта му на страницата си във Фейсбук. Съоснователят на „Зомбис“ и изпълнител на клавишни Род Арджънт заяви, че братовчед му и дългогодишен член на бандата Джим Родфорд бе чудесен басист. „С дълбока скръб съобщавам, че Джим си отиде от този свят – каза той. – Точната причина за смъртта му засега е неясна.“

Родфорд се присъедини към „Кинкс“ през 1978 г. , взе участие в нейни турнета и в записите на много от албумите й. Той бе неин член до 1996 г.

Съоснователят на „Кинкс“ Рей Дейвис написа в Туитър, че Родфорд бе неразделна част от групата.
Арджънт отбеляза, че Джим бе посветил живота си на музиката.

 
 

“Убийството на Джани Версаче“: двете страни на монетата

| от Дилян Ценов |

Този текст съдържа спойлери за епизод 1 на American Crime Story: The Assassination of Gianni Versace. 

Раян Мърфи е велик. Велик в правенето на сериали, но още по-велик в тяхното промотиране.

Досега почти винаги предварителните тийзъри и трейлъри бледнееха пред майсторството на същинските епизоди. Затова имахме основание да му се доверим, когато един след друг излизаха видеата за новия сезон на American Crime Story: The Assassination of Gianni Versace (“Убийството на Джани Версаче“). Е, този път Мърфи стъпи леко накриво – рекламата не е всичко.

Най-доброто, което можем да кажем за целия епизод е, че той е потенциална загрявка за нещо по-добро в следващите осем епизода. Разглеждани самостоятелно, тези 52 минути, отрупани с пищни и въздействащи кадри, могат да бъдат обобщени в петминутно видео, което би направило останалите 47 излишни.

Не знаем дали равния ход и дупките в сценария (Том Роб Смит) ще продължат до края на сезона, но що се отнася до пилотния епизод, то той бледнее пред някои от останалите проекти на Мърфи. Не може да се сравнява с „Народът срещу О Джей Симпсън“, чийто първи епизод отбележи двоен на сегашния рейтинг. Някои сезони на American Horror Story също започнаха много по-силно. Изобщо не поставяме под въпрос FEUD: Bette and Joan. Надяваме се в следващите епизоди режисурата да се съвземе и да върне характерните за всички продукции на Мърфи съспенс и дълбочина.

Разбира се, монетата има две страни и не можем твърдо да кажем, че стартът на „Убийството на Джани Версаче“ е лош.

Едно от нещата, за които поздравяваме екипа е, че той наистина умее да създава атмосфера. Най-хубаво е, когато в добрата атмосфера се случват интересни неща – нещо което тук по-скоро отсъстваше. Иначе и тук, както и в предишните проекти, всичко от режисурата до звуците работи, за да бъдат изградени онези деветдесетарски похот и блясък, на фона на които се случва едно от най-значимите убийства на епохата, случило се на 15 юли 1997 г.

Версаче е неприлично богат, неприлично известен и обичан от всички. Къщата му говори за самия него. Мрамор, каменни облицовки, ефирна коприна, слуги наредени като гвардейци на всеки ъгъл и двор, който наподобява градините на Версай. Тук добавяме и работата на операторите и на дизайнерите на костюмите, които придават на персонажите онази меко казано странна визия от 90-те. Изключение правят Джани и Донатела, които се обличат с десетилетие напред, което да си признаем, ни хареса.

убийството на джани версаче, сериал, раян мърфи, донатела версаче, дарън крис, дизайнер, мода, дарън крис

Епизодът започва с дълга сцена, в която виждаме Джани Версаче (в ролята е Едгар Рамирес) и неговата сутрешна рутина под знака на изобилието, пищността и яркото слънце на Маями бийч. Страхотният старт задава тонът, който присъства навсякъде при Мърфи – дълги кадри, в които нищо не се случва, но именно те рисуват фона, на който ще се развива действието. Съспенсът е усилен от редуването на кадрите с Версаче и Андрю Кънанан (в ролята е Дарън Крис, Glee). Вторият е The Man Who Could Be Vogue (името на епизода). Патологичен лъжец с неистово желание да живее живота, за който няма нито характер, нито пари, нито късмет. Пълният антипод на дизайнера. На края на сцената Версаче е прострелян на прага на дома си. От там започва ретроспекцията и сцените ни пренасят от настояще в минало, и обратно, на няколко пъти в епизода.

Силата на този епизод е именно в ретроспекциите, и в частност на сцената в операта, в която Версаче и Кънанан разказват един на друг за себе си. Единият е премерено откровен и заинтригуван, другият реди лъжа след лъжа. Сцени като тази ни дават индикации, че занапред нещата няма да бъдат толкова равни, с незапълнена атмосфера, и Мърфи ще се завърне в пълния си блясък. Обещаваща за нататъшни попадения е и сцената на Дарън Крис в пикапа, минути след извършването на убийството – най-силната в епизода по наше мнение.

убийството на джани версаче, сериал, раян мърфи, донатела версаче, дарън крис, дизайнер, мода,, пенелопе круз

Другото, за което „Убийството на Джани Версаче“ заслужава адмирациите ни, са някои от актьорите. За Пенелопе Круз знаехме, че освен красавица е и добра актриса, но тя надмина очакванията ни. Най-доброто нещо в първия епизод беше именно тя в ролята на Донатела Версаче. Дори с пропуските в сценария, в който ключовите събития минават като миг, тя успява да даде плътност на персонажа си и да не изглежда нелепо във финалната сцена. Честно казано вместо да ни показват кадри на мъртвия Версаче на масата в болницата, можеха да ни разкрият какво се случва с пряко засегнатите от смъртта му. Пенелопе Круз успява да прескочи този трап, защото е страхотна актриса. Рики Мартин в ролята на дългогодишния партньор на Версаче, Антонио Д’Амико, не. Много обещаващо изглеждаше на снимките, на малкия екран не му вярваме.

убийството на джани версаче, сериал, раян мърфи, донатела версаче, дарън крис, дизайнер, мода, дарън крис, рики мартин

Вече споменахме за сцената в пикапа и колко харесахме Дарън Крис и ще го повторим. Той е другото попадение сред актьорите. Несъмнено ролята на нереализиран хомосексуален творец, който ще направи всичко, за да се издигне, му пасва като ръкавица. А с Едгар Рамирес за екранен партньор тандемът е завършен. Струва си да гледате сериала дори само заради Дарън, Едгар и Пенелопе.

Най-доброто, което ви съветваме да направите, е да гледате „Убийството на Джани Версаче“ без да очаквате много от първия епизод. Той няма да ви хване за гърлото, нито ще ви накара да настръхнете, но със сигурност ще ви накара да продължите да следите втория сезон на American Crime Story. Защото има история за разказване, която е интересна, макар разказът да натежава от залитането към грандомания на Мърфи, когато снима в епоха.

В България премиерата е на 23 януари в ефира на FOX. Вторият епизод излиза в САЩ на 24 януари. Режисьор ще бъде не Мърфи, а Нелсън Краг (FEUD, American Horror Story), a сценарият отново е на Том Роб Смит.

 
 

Чат програма работи, само когато имате по-малко от 5% батерия

| от chr.bg |

Изразохдваме страшно много мисъл в опит да изстискаме още малко батерия от телефоните си. Apple дори предлагат евтина смяна на батерията на айфоните, a телефоните с Android ще показват коя програма колко енергия източва.

Не е изненада в такъв случай черният хумор на програмиста, създал чат програма, която работи само когато телефонът има по-малко от 5% батерия. Тя доста подходящо се казва Die with me.

Създателите на програмката са белгийци. Те казват: „Искахме да изкараме нещо положително от момента, когато човек има малко батерия. Супер много се забавлявахме, докато я създавахме.“

Проектът им започва през 2016 година и вече е завършен и готов за сваляне.