shareit

Kорпоративният жаргон като бадж за субкултура

| от |

Когато бях във втори клас, имах един съученик на име Боби. Боби много обичаше да играе шах и когато местеше фигура, казваше закачливо на своя опонент: „Ю си“ – ансамбъл от английската дума „you“, която означава „ти“ и българската дума „си“, която пък означава „си“. Тогава за първи път чух екстравагантната симбиоза между автентичен български и неподправен английски. Бяхме втори клас и го имахме за шега.

Днес обаче ежедневието ни е забързано като русофил на метростанция Европейски съюз. Особено ако сме част от голяма корпорация. В такъв случай нямаме време да превеждаме различните моменти от работното си ежедневие, което води до един нов вид наратив –  градският корпоративен жаргон.

С него корпоративните акули на по 24-5 до към 35-40 години бичуват околните, защото общо взето служебната вратовръзка ги стяга и им спира кръвообращението към мозъка. Тези хора използват думи като „стартирам“, „ескалирам“, „апруувна“ и „да се чекна“. Тези думи имат свои много лесни български еквиваленти като „започвам“, „повдигам“, „одобрявам“ и „да се чекна“. Думи от този тип са бадж за определена културна принадлежност, с която юзърите й се гордеят без реално да си дават сметка колко е смехотворно отстрани.

Корпоративният жаргон е веганството на комуникацията.

То предизвиква същите нелепи моменти, както когато човек е само сред българи, но казва нещо на английски с целия американски акцент, на който е способен. Или виждаш как някой се гордее, че знае английски, все едно сме от онези изолирани африкански племена, а човекът е Рени от „Оркестър без име“. Такива моменти ме карат да кринджна. Знам, че не знаете думата, но я няма на български, а трябва. Че е некъв хорър, некъв хел.

Най-великото е, че измежду всичките коучове, ачивмънти и салюшъни, корпоративните хора си имат любима дума. Дума, която е свещена и всеки път щом бъде произнесена, някой някъде остава хоум офис.

Думата ЕВЕНТ! Потръпнах. Думата „евент“ е като думата „братле“ за корпоративните хора. Има и още една – „хепънинг“, но там трябва да сте си вече много близки, защото все едно си говорите на „копеле“. Трябва да сте се напили заедно заради бездушевните си сиви животи поне на 5-6 корпоративни евента, за да минете на „хепънинг“.

Парадоксално, но от една страна смятам, че всички си стискаме ръцете (и подписваме двугодишен договор), че това англо-маниерничене е простодушно и насмешливо. От друга страна, щом видя компютър или телефон с меню на български, мигом хващам скорбут. Защо ли става така? Към словото ни трябва да се отнасяме внимателно – все пак думите са… „всичко което ни свързва“.

 
 
Коментарите са изключени