Консенсусът около нонсенси не е ключът към щастието

| от Деница Сачева* |

По избори всички търсят кой е най-големия национален проблем на българите и кой е месията, който може да го реши. Безсмисленото политическо говорене причинява най-масовата психоза, която води до пълно блокиране на реалността. Защото всяко мощно негативно убеждение изкривява възприятието. Теорема на Томас. За който иска да чете повече по темата.

От години наред главите на хората се пълнят с клишета и предразсъдъци – за проваления преход, за сбърканите модели, за лошия частник, за скапаната държава. В здравеопазването постоянно ще чувате от всеки – клинични пътеки, DRG, национална здравна карта, електронно досие, демонополизиция, реимбурсация. В социалната политика – борба с бедността, деинституционализация, личен асистент, програма за временна заетост, енергийни помощи, независим живот на хора с увреждания, достоен живот за пенсионери, безопасни условия на труд, минимална работна заплата.

Думите при всички се повтарят, говорещите си приличат и по това, че еднакво не разбират какво говорят. На пръв поглед има съгласие. Само, че консенсусът е около нонсенси.

Програмата на Коалиция „Десните“ за здравеопазване, социална политика, труд и индустриални отношения е написaна в точно противоположен на клишетата стил – с въображение, с нови идеи, с дългосрочна визия и без популизъм.

Как мислим ние и какво предлагаме?

Разглеждаме здравеопазването като основа на личното благосъстояние и свобода за всеки отделен човек и на икономиката като цяло, защото само здрави и работоспособни хора могат да създават блага – за себе си, за семействата си, за фирмите и обществото. Здравеопазването е пряко свързано с икономиката и всеки опит да се гледа на тази сфера само от хуманитарна гледна точка инвалидизира възможността за вземане на адекватни решения.

Ние смятаме, че е възможно увеличаване на разходите за здравеопазване в рамките на мандата от 4.1 на 6% от БВП, без да се вдига здравноосигурителната вноска, а чрез повишаване на събираемостта, намаляване на броя на неосигурените лица и намаляване на злоупотребите със средства.

Ето няколко примера. Държавата плаща над 2 пъти по-малко от частните работодатели  – средно по 20 лв. на месец срещу около 46 лв.  Така тя нарушава солидарността в сектора и увеличава хората, които отказват да заплащат здравни вноски. Това пък повишава бюджетния риск пред НЗОК, както и стабилността на лечебния сектор в здравеопазването.  На всичко отгоре НЗОК плаща 3 млн. лв. на НАП годишно, за да събира здравноосигурителните вноски. Никъде по света няма практика една държавна институция да плаща комисионна на друга, за да върши обществена работа. На всичко отгоре НАП не може да каже на НЗОК какъв е профила на тези здравнонеосигурени лица – дали това са българи, които вече живеят в чужбина, дали сред тях такива, които би следвало да са задължително осигурени от държавата социално слаби или безработни или пък това са хора с високи доходи, които не вярват на системата? Само адекватната диагностика на проблема може да ни даде основа за верния управленски отговор.

А по въпроса за злоупотребите нека да разгледаме следния пример. През първите 4 месеца на 2014 г. размерът на задлъжнялостта на болниците е нараствала средно с около 55 млн.лв. месечно,  а през май 2014 г. изведнъж са нараснали с 189,595 млн.лв. Този факт съвпада с периода, в който започна паническото говорене за дефицит в НЗОК, изчерпване на парите през м. септември (от страна на ГЕРБ) и исканията за актуализация на бюджета на НЗОК и държавния бюджет. Мащабното медийно отразяване на това паническо говорене доведе до наплив на пациенти към болниците, при това без направления за хоспитализация от специализираната извънболнична помощ – през спешните портали и отделения. Към момента са отчетени 48,5% хоспитализации по спешност, от които само около 5% остават за лечение в реанимация или интензивно отделение, което показва висок размер на злоупотреба със спешните хоспитализации, които са заобиколили извънболничния сектор. На 07.07.2014 г. се стигна до подписване на Споразумение между ГЕРБ и БЛС за актуализация на бюджета на НЗОК с 491 млн.лв., след което бяха провокирани лекарски протести вкл. символична стачка на медицинските специалисти пред лечебните заведения. Във същото време бе провокирана и банковата криза довела до квестура върху КТБ, одържавяване на банка Креди Агрикол и силен ликвиден натиск върху ПИБ.

Още ли мислите, че думите са нещо, което просто лети и нямат последствия?

И докато сме темата за спешна помощ, да кажа, че ние години наред повтаряхме, че инвестициите в линейки, а не в хора, ще доведат до наличие на здравни паркинги и гаражи, а не до спешна помощ. Тази система има нужда от нормативни промени,  алгоритми за работа, безопасни и сигурни условия на труд и достойно заплащане и перспективи за повишаване на квалификацията, възможности за ранно пенсиониране на заетите в нея.

От Коалиция „ДЕСНИТЕ“ предлагаме да се въведе нулева ставка на ДДС и да се премахне корпоративното данъчно облагане за държавните, общинските и частните лечебни заведения, както и да се премахне  ДДС за лекарствата финансирани от НЗОК и други здравни фондове, които плащат с пари от здравни вноски. Причината е проста – парите за здраве трябва да отиват за здраве. Дори по Конституция е противозаконно с пари от здравни осигуровки да се крепи държавния бюджет. Има вече едно решение по този въпрос, когато ГЕРБ прехвърляха пари от НЗОК  в МЗ.

НЗОК трябва да бъде поставена в остра конкурентна среда, за да се спре политизирането и бюрократизирането на институцията и да се  обърне внимание на най-важните хора в системата – осигурените лица и пациентите. Затова и ние предлагаме да се Възстановяване на доброволното здравно осигуряване, което в момента е преобразувано в здравно застраховане и да се въведе заместващо здравно осигуряване.

Смятаме, че принципа на информирано съгласие от страна на пациентите трябва да бъде заменен с принципа на информирания избор и това трябва да залегне в специален закон за защита правата на пациентите.

Абсурдно е за електронното здравеопазване да се грижи Министерство на транспорта. Никъде другаде по света няма чак такова авангардно решение. Електронното здравеопазване може да съществува при две задължителни условия – приемане на общ единен за цялата система речник на здравни данни (т.е. наличие на общ здравен език) и приемане на стандарти за здравно-информационна сигурност. Хората у нас по телефоните не говорят спокойно и пишат електронни писма с двойни пароли – какво ли би станало ако почувстват здравните си данни  незащитени. Другото важно условие е да има достатъчно обучени, които да могат да работят със здравно-информационни системи. И най-вече здравната система да е подредена и стабилна. Защото трябва да си даваме сметка, че всяка информационна система се разработва върху описание на процеси и процедури. Ако имаме пълен управленски здравен хаос, едно ИТ решение най-много да направи хаоса електронен.

Средно по 500 лекари напускат страната годишно, като 80% от младите лекари в България изявяват готовност да работят в чужбина. Лекарите на възраст до 30 години у нас са едва 5%, а половината от работещите специалисти са  между 45 и 60 г. Наред с по-добрите условия на труд и по-добрите възможности за кариерно развитие, лекарите посочват сред мотивите за напускането си умора от несвършената здравна реформа и продължаващата такава и липсата на доверие във водената здравна политика. Медицинските сестри също са на привършване. Младите лекари имат спешна нужда от подкрепа за специализации, за стартиране на предприемачески инициативи, както и от стимули да останат и да се развиват тук.  Ние предлагаме да се въведе ефективно планиране на човешките ресурси в здравеопазването, което да обвърже броя на обучаваните и специализиращите медицински специалисти с информацията за текущото състояние на здравните потребности на населението.

Смятаме, че създаването на център за европейско проектно финансиране за здравеопазването в България, както и за трансгранично сътрудничество в здравния сектор между страните членки на ЕС и други ще даде възможности за лично кариерно развитие на успели лекари, ще привлече чужди граждани за здравен туризъм, ще даде шанс за внедряване на иновации.

Много често хората ме питат как така ти си човек с дясно мислене, пък се занимаваш със социални работи? Дясното не е ли само за бизнеса? Не, дясното е начин на мислене. Да се човек с десни разбирания, означава да искаш сам да се грижиш за себе си, за съдбата на близките си, държавата да ти служи, а не да управлява живота ти.

Точно затова истинската дясна социална политика трябва да е насочена към създаване на условия за благополучие, а не към поддържане на бедността,  към създаване на зависимости и още по-лошо към купуване на души и гласове. Защото нека не се свеним да си кажем на глас – през системата за социално подпомагане, както и през порочните програми за временна заетост в много населени места се купуват гласове по изборите.

Ние смятаме, че регулациите на труда и идустриалните отношения не са обект на социална политика, а са в пряка връзка с икономиката и образованието и точно затова предлагаме разделянето на МТСП на министерство на труда и индустриалните отношения и на министерство на социалната политика.

Според нас, за да се раждат повече деца у нас, не са нужни по-високи майчински и по-дълги отпуски, а  наличие на условия за пълноценен труд и развитие на майките, алтернативни модели на заетост и законово уреждане на правата на майките, заети в семеен бизнес. Съвременният свят инвестира в комплекси за социални услуги за отглеждане, възпитание и развитие на децата до 6 годишна възраст, с което да се подобри възможността на младите семейства да участват пълноценно в пазара на труда – искаме това да се случва и тук. Искаме да работим за създаване на специална национална програма „Децата на България“ , насочена към деца от уязвими групи на населението, самотни родители, отдалечени населени места, в които няма достъп до образование. Твърдо вярваме в необходимостта от значителни обществени инвестиции в борбата с омразата, дискриминацията и расизма чрез информационни и комуникационни кампании и междукултурно образование.  Хората с ограничени физически възможности могат да бъдат приобщени към пазара на труда с инструментите на дигиталната икономика. Едни от добрите програмисти, с които съм работила, бяха незрящи всъщност.

Още в миналата кампания ми направи впечатление колко много британци живеят у нас.  С някои от тях бяхме рамо до рамо и при овладяването на хуманитарната криза с бежанците миналата зима. С тях обсъдихме възможностите за инвестиции в социални услуги за възрастни, включително и създаване на условия и възможности за предоставяне на социални услуги за възрастни хора от страни – членки на ЕС. Изобщо предприемчивостта в социалната сфера трябва да се стимулира, защото хората постоянно имат нужда от услуги, които да им бъдат предлагани от други хора – гледане на деца и възрастни, социален патронаж, хосписна грижа, дневни грижи за хора в нужда и др. Една от възможностите е например развитието на капиталовите пенсионни фондове като най-големия национален инвеститор включително и чрез разработването на специфичен данъчен модел относно инвестираните от фондовете средства в социалната сфера, които са генератор на работни места.

Десните решения за труда и индустриалните отношения минават не през това колко пари за временна заетост са дадени и колко души са регистрирани в бюрата по труда, а през това какво може и знае българина. България губи своята конкуретнопособност, защото най-добрите, образовани и потенциални създатели на просперитет всяка година напускат страната ни. Днес България се конкурира с ниските нива на заплащане, а трябва да се конкурира с високото качество на хора, които работят, създават и творят благосъстояние. Затова в центъра на нашите десни решения за бъдещето на България, ние поставяме конкурентноспособността на българина.

Необходимо е да сложим началото на  създаването на национални дългосрочни програми за непрекъсната и масова квалификация – поне веднъж на всеки 5 години всеки от нас трябва да има възможността и мотивацията да повишава своите знания и умения. Заедно с това трябва да има стимули за работодатели, които инвестират в повишаване на квалификацията на своите служители.  Специално внимание трябва да се насочи към младите хора до 29 години и да бъдат създадени предпоставки за тяхната заетост, чрез обучения и програми за предприемачество, насърчаване на старта на собствен малък бизнес, иновациите.

Ние предлагаме да се промени трудовото законодателство и да се премахне минималната работна заплата като регламентира трудово правоотношение за почасов труд с минимално заплащане на час. Това ще освободи работодателите от задължението да сключват договори на регулирана заплата и ще даде право на работещите да се трудят официално на повече от едно работно място. Мобилността на работната ръка и плащанията „на светло” са белези на конкуретен пазар на труда.

Компаниите, които възприемат като своя трайна политика основните принципи на корпоративната социална отговорност трябва да бъдат стимулирани – например да получават по-бързо връщане на ДДС, данъчни облекчения, по-бързи срокове за административно обслужване.

Все по-остра е е необходимостта от от създаването на специализиран трудов  или индустриален съд в България и развитие на институции за помирение и арбитраж, медиация и извънсъдебно решаване на трудови спорове. Нарушенията на трудовото и социалното законодателство подкопават доверието в пазарната икономика и развитието.

Това, от което хората като мен имат нужда е някой да вижда проблемите в цялост и перспектива и да предлага комплексни балансирани и етични решения. За да бъдем истински удовлетворени от това, че живеем в държава, която ни служи. Само имаме усещането, че живеем в такава държава, бихме намирали мотивация да продължаваме да я изграждаме и развиваме.


*Статията е част от новата ни инициатива да дадем безплатно платформа на политическите партии, както и на гражданските и неправителствените организации, за да споделят своите идеи, проекти или своите позиции и коментари по важни и актуални теми. Ако имате какво да споделите с нашите читатели можете да ни пишете или да изпратите свой текст на alex@chronicle.bg.

 
 

Гняв срещу Дисни: Първият им гей персонаж ще се играе от хетеро мъж

| от Георги Емилов |

В наши дни вече свикнахме всеки да е обиден от всичко. Така докато едни се чувстват лично обидени, че в Германия вече ще вписват официално трети пол, от другата страна на безсмислената барикада се бунтуват вече дни наред, че Джак Уайтхол (хетеросексуален мъж) ще играе гей персонаж в предстоящия филм с Дуейн Джонсън (Скалата) и Емили Блънт – “Jungle Cruise”. Най-открито срещу избора на актьора скочи Омар Шариф младши (да, внук на онзи Омар Шариф), който написа следното в Twitter:

„Наистина ли, Дисни? Първата ви значителна гей роля ще се играе от хетеросексуален мъж, увековечаващ стереотипите? Провал! Този кораб трябва да потъне!”

sharif

Изявлението на младия актьор бе посрещнато с одобрение сред много фенове, получи подкрепа и от други представители на шоубизнеса (актьорите Итън Харви и Крис Салваторе бяха други популярни имена с гневни реакции по повода), а отзвукът беше неочаквано голям, вина за което вероятно има и все още топлата тема с отказа на Скарлет Йохансон да играе трансджендър персонаж, именно след масово недоволство от онлайн активистите. И макар да разбирам трудностите пред LGBTQ обществото след толкова много години на дискриминация, не мога да не се възмутя и аз от този натиск и да не се запитам…

Сериозно ли?!

Не че нещо, но твърдения като „Гей-актьорите не са представени подобаващо в Холивуд” са просто абсурдни. Пък и дори да беше така, чак толкова ли е непреносима сексуалността с похватите на актьорското майсторство, че да не може актьор с една сексуалност да не може да изиграе персонаж с друга? Нека само си спомним за страхотната роля на Нийл Патрик Харис като Барни от „Как се запознах с майка ви” – роля, в която актьорът (който е гей) изигра възможно най-стереотипния хетеро мачо! Защо тогава никой не му се разсърди?

164228793-612x612
Omar Sharif Jr, Getty Images

Пък и да не говорим само за сексуалност – нужно ли е да си виртуозен пианист, за да изиграеш виртуозен пианист? Мисли ли някой, че Даниел Крейг, Шон Конъри и Пиърс Броснан наистина са агенти на MI6 и затова са взети за ролята на Джеймс Бонд? Трябваше ли ролите в „Спасяването на редник Райън” да се дадат на истински нацисти? И хубаво ли ще е ролите на убийци и психопати да се дават на реални такива, за да са по-убедителни персонажите? Джейсън Борн сциентолог ли е? Ами Адам Сандлър… опа, момент, да, тук няма какво да се каже – той играе себе си във всеки филм.

И преди някой да е решил да каже нещо от сорта на „Да, те всичките от тая порода са такива!”, „Много са обидчиви, защото не са истински мъже!”, или някаква друга хомофобска простотия, нека припомня колко истински обидени бяха много бели хетеро мъже, които ревяха из интернет защо даден измислен комиксов персонаж (и по-конкретно – този във „Фантастичната четворка”) бе изигран от чернокож актьор (не отваряме дори дума за онова безумие с чернокожия Орфей, чернокожите гърци и прочие исторически неправдиви режисьорски решения). Вярно, филмът беше зловещо тъп, но наистина ли това ли беше проблемът с него? Да си обиден за цвета на кожата на измислен персонаж е меко казано нелепо.

Проблемът е, че все повече започва да изглежда така, сякаш в опита си да счупят веднъж завинаги оковите на дискриминацията, някои ненужно кресливи гласове от LGBTQ обществото в Холивуд започват лека-полека сами да дискриминират, налагайки се върху това кой какви роли да играе. Така де, нали целият смисъл на борбата за равенство беше да не се налага на интервюто за работа (или в случая – роля) да те питат „Каква е Вашата сексуалност?”, за да не могат да те дискриминират спрямо това? Затова ще е хубаво Омар Шариф младши и подкрепящите го колеги и фенове да си помислят пак по въпроса и да спрат да внасят разделение там, където LGBTQ обществото от толкова години се бори тъкмо за обратното – единство и равенство.

Хайде стига с превземките и да се съсредоточим върху реалните проблеми пред LGBTQ обществото, че заради такива нелепи поводи за гняв, вече почти не ми остана бяло, мъжко, хетеро чувство за вина…

 
 

Геолозите и миньорите – те да са живи!

| от Боян Рашев |

 

Едно време щях да ставам геолог. Вече не помня какво ме накара в средата на 11-ти клас изведнъж да реша, че ще уча Геология. Беше шок за всичките ми приятели, а за родителите ми – не е за разправяне… Ама се самонавих и самоподготвих и без един час с учител – в гимназиите такъв предмет нямаше, само в минните техникуми – изкарах 6.00 на кандидат-студентски изпит по Геология. Оказа се излишно усилие, защото бяхме 17 кандидата за 30 места – брутална конкуренция! Учих две години в Софийския, много яко и интересно, страхотни практики… и накрая спечелих една стипендия и напуснах в посока Управление на околната среда и ресурсите в Германия. Бяха мизерните години в края на 90-те, стипендията беше повече от заплатите на родителите ми и – колкото и да не ми се искаше – нямаше как да откажа подобна възможност. Така не станах геолог…

Но днес работя и празнувам заедно с тях и онези, които ги следват навсякъде – миньорите. Празнувам, защото знам какво представлява работата им, колко трудна и тежка може да бъде и колко много осигурява на цялото общество. Всъщност, на тях дължим практически всичко. Просто се огледайте! Всеки предмет, който видите, е излязъл под някаква форма от земните недра – материалите за производството му са извадени от мина или сондаж или, ако е от биомаса, със сигурност е произведен или транспортиран с използване на енергия, която идва от мина или сондаж. Посочете нещо, което има значима роля в ежедневието ви и не отговаря на горното описание и признавам, че греша. Не можете, освен ако не сте корабокрушенец на самотен остров. Но пък тогава вероятността да четете този текст клони към нула.

Защо тогава ги пиша тия неща изобщо? Защото модерното общество толкова се отдалечи от източниците на материалните си блага, че изпадна в някакво абсурдно отрицание на тяхното значение – даже ги низвергна. През 70-те група „умни“ хора лепнаха на полезните изкопаеми етикета „невъзобновяеми“ и днес „зелените“ политики на ЕС са базирани на утопични идеи като „кръгова“ или „био-базирана“ икономика, „нулеви отпадъци“ или възобновяема енергия, които заклеймяват добива и го представят като нещо „лошо“ по дефиниция.

Понятието „невъзбновяеми ресурси“ е лишено от смисъл, но днес се набива в главите на децата ни още в първи клас! Не се възобновявали достатъчно бързо, така че били изчерпаеми и не трябвало да зависим от тях? Дрън-дрън… Хайде, сетете се за глобално изчерпан „невъзобновяем“ ресурс? Не се мъчете – не можете! А за изчерпани възобновяеми ресурси примери, колкото щеш – от динозаврите, през китовата мас и слоновата кост, та до перата от странстващ гълъб…

Човешката цивилизация се създава в момента, в който хората се научават да ползват каменни сечива и други неща, създадени от полезни изкопаеми – пясък, глина, метали, фосилни горива. Последните са особено важни, защото достъпът до евтина, изобилна и надеждна енергия е основен двигател на развитието – без нея сме обратно в пещерите. Историята на човешкия прогрес може да бъде описана накратко така – процес на непрестанно ограничаване на зависимостта ни от капризите на природата, който се случва благодарение на растящия добив и умение да използваме полезни изкопаеми. Долните две графики кристално ясно го показват – геолозите и миньорите ни снабдяват с практически всичко, което приемаме за даденост.

Световно потребление на материали по тип ресурс (Krausmann et al., 2010):

Global_resorce_use

global-primary-energy-1024x723

Живеем на доста голяма планета – как точно си представяте обем от 1,0832×1012 km³? Съставена е от огромен брой елементи, съединения и минерали. От гледна точка на примитивните хора понятието „невъзобновяеми ресурси“ не включва практически нищо освен камъните на повърхността, от които те правят остри предмети. После откриват някои минерали като солта, пясъка, глината и самородни метали като злато, сребро и мед, които с малко преработка и/или претопяване могат да превръщат в нещо използваемо. И така „невъзобновяемите ресурси“ се оказват доста повече. После се научават да добиват желязо, калай и други метали от руди. Този процес на „откриване“ на нови ресурси всъщност днес е по-бърз отколкото, когато и да било в историята. Най-новите примери включват литий за батерии и индий – за екрани. Защо си мислим, че сме стигнали края на технологичния прогрес и утре няма да изскочат нови, напълно непознати ни ресурси?

За да се ограничи понятието „невъзобновяем ресурс“ количествено, се коментират т.нар. „доказани запаси“ – количествата метали, горива или други суровини в детайлно проучени находища, чийто добив е икономически ефективен. Статичното разбиране предполага, че те са крайни и просто се изчерпват. Това обаче не е така, защото запасите зависят от наличните технологии и цена. Нещо повече, доказването на ново находище увеличава запасите. Технологичният напредък също – през 70-те например глобалните запаси на мед скачат рязко поради развитието на процеси за добив на оксидни руди, които дотогава са били отпадък, а през 90-те оптичният кабел и безжичните връзки освобождават комуникациите от медната зависимост. За шистовата революция при нефта и газа вече практически всеки е чувал, което не пречи на цели страни да се правят, че я няма.

Факт е, че запасите на всички известни ресурси – от горива, през руди, до индустриални минерали – днес са много по-големи, от когато и да било. Тоест, колкото повече добиваме, толкова повече намираме. А все още си чоплим преди всичко по повърхността на земната кора, която иначе е дълбока до 70 км. – подземните находища тепърва ще се разкриват наистина масово. Да не говорим за добива на руди по дъната на океаните, който тепърва прохожда, а вече има сериозни планове и за прехващане на астероиди…

Но да се върнем на геолозите и миньорите, защото всичко идва от тях, а те днес наистина имат повод да празнуват. Защото няма друга страна в ЕС, в която добивът и първичната преработка да имат толкова водеща роля в икономиката. В глобалния Индекс на минния принос на Международния съвет по мини и минерали (ICMM) от 2016 г., България се намира на 53-то място в света, като се нарежда първа сред страните от ЕС. Изоставаме в сравнение с Австралия и Канада, но пък изпреварваме с малко дори Финландия и Швеция. А в изданието от 2018 г., което предстои да излезе, би трябвало да сме още по-напред. Защото се проучва къде ли не и нови находища изскачат постоянно; медните, златни и оловно-цинковите рудници и металургични предприятия се развиват бурно; а лигнитните въглища – колкото и да не им се иска на много хора – отново, пак и все още осигуряват 44% от електроенергията на страната ни. И на практика това няма как скоро да се промени.

Вчера прочетох, че „близо една трета от наетите за работа на новия златен рудник Ада тепе хора са се върнали от чужбина„. С една дума: Геолозите и миньорите – те да са живи!

Честито, колеги!

Текстът е взет от блога на автора с неговото изрично съгласие.

 
 

Лондон е гурме

| от Зузи Аспарухова |

Великобритания е известна с много неща. С тучните си зелени поляни, катеричките, огромните паркове, най-добрия stout на света, пивкото уиски, гласовитите певци, готическите катедрали, „Кралицата, Хари Потър и левия крак на Дейвид Бекъм“, ако цитирам Хю Грант в „Наистина любов“ правилно… Последното обаче, с което тази хладна, но много красива страна е известна е… своята кухня.

И как иначе?

Афинитетът на британеца към гурмето е точно толкова силен, колкото желанието на Меган Маркъл да се завърне към снимането на сериали. Тоест, то почти не същестува, макар някъде в далечното минало да е имал бегъл опит за такова.

Британската кухня е общо-взето три вида: пържена, печена или полуготова. Последната е най-популярна и се сервира на цената от 3 до 10 паунда в местния Tesco. И това при положение, че наистина искате да сте гурме. Има магазини, в които за тази цена ще получите цяла кошница с първокласна полуготова, доста замразена храна.

В модерния свят британската кухня се е прославила с незаменимите си fish and chips, fudge cake и сладките си картофи – там наистина ги правят най-добре. Онова, което британците наистина могат да правят обаче, е добра бира, великолепно уиски и най-силния следобеден чай на света. От онзи, от който дори петите ти се опъват. Също така, рецептите с които може да отровите съпруга си или друг неприятен роднина, са се родили именно в творчеството на автори родени там.

IMG_3854

И все пак не можем да отречем, че едни от най-известните модерни шеф готвачи идат от тази страна с афинитет към бързата кухня. Гордън Рамзи и Джейми Оливър са рок звезди в днешния кулинарен свят и са горди притежатели на британски паспорт. И освен всичко друго и двамата живеят в родината си и менажират множество ресторанти там.

Celebrity Chefs Light Up The Strip During Vegas Uncork'd By Bon Appetit's 10th Anniversary Grand Tasting At Caesars Palace
Getty Images

Наскоро бях на събитие в Лондон, на което Джейми Оливър готви на живо в личния си супер кокетен hub в центъра на града. Събитието беше по повод новата му книга и предаване Jamie Cooks Italy, така че може да си представите, че събитието беше предимно, да не кажем изцяло, за италианската кухня. А тя, за разлика от нещастната блудката британска кухня, може да се похвали с много шедьоври. И Джейми Оливър сготви част от тях. Като пряска паста с домати и босилек, панакота, паста със сепия и миди, брускети и още, и още, и още… Цялото нещо беше под слогана „Следобедно преяждане с вкусна кухня, приготвена от една от суперзвездите на световната куленарно-телевизионна сцена само за вас“.

IMG_3832

И все пак нямаше как някой да не го попита за британската кухня. И неговият отговор беше очевиден – британската кухня е доста по-тежка от повечето известни кухни в света, което се дължи предимно на хладния климат и множеството дъждове, с които страната му е известна. Но ако той трябва да каже какъв вкус има детството му, то той би го описал като Shepherd’s pie – едно от най-известните творения на британската домакиня и изключително трудно за правене ястие – с мирис на ябълки и хмел. Заради родителите му, които и до днес държат голям пъб в Лондон.

unnamed

Може и да не срещнете гурме във френски, италиански, неаполитански или испански стил никъде из Великобритания, или пък може и да намерите, ако търсите прекалено дълго, но пък само там ще откриете най-разообразните ресторанти в света. Където може да си поръчате всичко. Великобритания и Лондон специално са местата, в които може да поднесете най-голямата хранителна претенция в ресторант, като безглутенове веган манджа с нещо розово отгоре, и те ще го имат, ако го нямат ще го приготвят за вас и ще ви го сервират с усмивка. Лондон е мястото, в което щом седна на закуска някой ме пита дали съм веган или вегетарианец, дали имам лактозна или глутенова непоносимост, дали искам ядкото мляко и какъв вид. По принцип не искам, всички неща си ги ям по нормалния начин. Но тъй като британците, уви, нямат гурме кухня, се опитват да усвоят гурмето в отношението и да обслужат вкусовете за различни кухни.

Именно там съм яла веган джънк фууд в най-хипстърския пъб на света в индустриялен стил, забит дълбоко под земята, за да не може дори Шерлок Холмс да го открие. Пак там пих коктейл с джин, натъпкан догоре с краставици в бар, който беше поместен в трезор на сейф. Защото когато не си бил изобретателен в едно, предполагам се налага да си изобретателен в друго.

Кухнята има специално място в британската култура. Не е случайност, че Агата Кристи пише в своята биография: „Седях си и готвех пай в кухнята, гледах през прозореца, когато изведнъж ми хрумна бърз, лесен и интересен начин един мъж да убие жена си, стига да иска. С отрова.“

Christmas Pudding Maker Prepares For Christmas
Getty Images

Пак мадам Кристи, виден британски чревоугодник се слави като първенец в избора на британска храна като инструмент за убийство. “Не яжте от коледния пудинг!” се казва в една бележка, която Еркюл Поаро намира на възглавницата си вечерта преди Коледа в една от новелите в сборника „Приключението на коледния пудинг“. Мистерията започва с издирването на изчезнал скъп диамант и приключва с отровен пудинг и мъртво момиче в снега. Коледният пудинг е традиционно британско ястие и е труден и дълъг за правене – обикновено отнема цял ден и една нощ. А след това трябва да престои поне още няколко дни, за да има велокелепния запечен вид, който сте виждали по филмите. И, разбира се, никога не забравяйте да сложите и арсеник. Просто без него не е същото.

IMG_3891

Британската кухня е приключение от различен вид. Лондонската още по-специално. От вегани и вегетарианци до хора, които си падат по пай, пудинг или кухнята на Джейми Оливър и Гордън Рамзи, там може да откриете общо-взето всичко. И все пак аз най-вече препоръчвам бирата… която е много студена.

Processed with VSCO with f2 preset

 
 

6 филма с Робърт Редфорд, които да гледате като се върнете от морето

| от chronicle.bg |

Робърт Редфорд е сияен актьор. Не само заради красотата си, която е вадеща очите, макар днес Редфорд да навършва 82 години, а заради таланта си и отношението си към работата. Той носи магията на едно поколение, което вече е в залеза си, но чиито идеали и присъствие в киното оставиха дълбок отпечатък в индустрията.

След като завършва гимназия в Ел Ей, през 1954, Редфорд започва да учи в Университета в Колорадо на пълна стипендия благодарение на качествата си на бейзболен играч. Бейзболът му помага да запази добра спортна форма в продължение на много години. На следващата година майка му умира от рак, след което той започва да пие и губи стипендията си.

gettyimages-2661980

През 1956 заминава за Франция и Италия и се отдава на бохемски живот. Завръща се в Щатите през 1957 и на следващата година се жени за Лола Джин Ван Вагенен от мормонските среди в щата Юта. Младоженците се местят в Ню Йорк, където Робърт Редфорд се записва да учи живопис в института Прат. Имат три деца – две момичета и едно момче, четвъртото умира от рядка болест.

В началото на 60-те Робърт Редфорд закупува парцел земя в Юта, който сега се е превърнал в огромно владение. Там през 1980 година създава Института Сънданс, а от 1983 година и независимия Сънданс кинофестивал. Името взима от хита си с Пол Нюман Буч Касиди и Сънданс Кид.

По случай днешната дата, на която той празнува 82-ия си рожден ден, ви черпим с няколко филма с негово участие, с които ще си припомните какво е актьорска игра. Филми с доза романтика и намигване към едни други времена.