Консенсусът около нонсенси не е ключът към щастието

| от Деница Сачева* |

По избори всички търсят кой е най-големия национален проблем на българите и кой е месията, който може да го реши. Безсмисленото политическо говорене причинява най-масовата психоза, която води до пълно блокиране на реалността. Защото всяко мощно негативно убеждение изкривява възприятието. Теорема на Томас. За който иска да чете повече по темата.

От години наред главите на хората се пълнят с клишета и предразсъдъци – за проваления преход, за сбърканите модели, за лошия частник, за скапаната държава. В здравеопазването постоянно ще чувате от всеки – клинични пътеки, DRG, национална здравна карта, електронно досие, демонополизиция, реимбурсация. В социалната политика – борба с бедността, деинституционализация, личен асистент, програма за временна заетост, енергийни помощи, независим живот на хора с увреждания, достоен живот за пенсионери, безопасни условия на труд, минимална работна заплата.

Думите при всички се повтарят, говорещите си приличат и по това, че еднакво не разбират какво говорят. На пръв поглед има съгласие. Само, че консенсусът е около нонсенси.

Програмата на Коалиция „Десните“ за здравеопазване, социална политика, труд и индустриални отношения е написaна в точно противоположен на клишетата стил – с въображение, с нови идеи, с дългосрочна визия и без популизъм.

Как мислим ние и какво предлагаме?

Разглеждаме здравеопазването като основа на личното благосъстояние и свобода за всеки отделен човек и на икономиката като цяло, защото само здрави и работоспособни хора могат да създават блага – за себе си, за семействата си, за фирмите и обществото. Здравеопазването е пряко свързано с икономиката и всеки опит да се гледа на тази сфера само от хуманитарна гледна точка инвалидизира възможността за вземане на адекватни решения.

Ние смятаме, че е възможно увеличаване на разходите за здравеопазване в рамките на мандата от 4.1 на 6% от БВП, без да се вдига здравноосигурителната вноска, а чрез повишаване на събираемостта, намаляване на броя на неосигурените лица и намаляване на злоупотребите със средства.

Ето няколко примера. Държавата плаща над 2 пъти по-малко от частните работодатели  – средно по 20 лв. на месец срещу около 46 лв.  Така тя нарушава солидарността в сектора и увеличава хората, които отказват да заплащат здравни вноски. Това пък повишава бюджетния риск пред НЗОК, както и стабилността на лечебния сектор в здравеопазването.  На всичко отгоре НЗОК плаща 3 млн. лв. на НАП годишно, за да събира здравноосигурителните вноски. Никъде по света няма практика една държавна институция да плаща комисионна на друга, за да върши обществена работа. На всичко отгоре НАП не може да каже на НЗОК какъв е профила на тези здравнонеосигурени лица – дали това са българи, които вече живеят в чужбина, дали сред тях такива, които би следвало да са задължително осигурени от държавата социално слаби или безработни или пък това са хора с високи доходи, които не вярват на системата? Само адекватната диагностика на проблема може да ни даде основа за верния управленски отговор.

А по въпроса за злоупотребите нека да разгледаме следния пример. През първите 4 месеца на 2014 г. размерът на задлъжнялостта на болниците е нараствала средно с около 55 млн.лв. месечно,  а през май 2014 г. изведнъж са нараснали с 189,595 млн.лв. Този факт съвпада с периода, в който започна паническото говорене за дефицит в НЗОК, изчерпване на парите през м. септември (от страна на ГЕРБ) и исканията за актуализация на бюджета на НЗОК и държавния бюджет. Мащабното медийно отразяване на това паническо говорене доведе до наплив на пациенти към болниците, при това без направления за хоспитализация от специализираната извънболнична помощ – през спешните портали и отделения. Към момента са отчетени 48,5% хоспитализации по спешност, от които само около 5% остават за лечение в реанимация или интензивно отделение, което показва висок размер на злоупотреба със спешните хоспитализации, които са заобиколили извънболничния сектор. На 07.07.2014 г. се стигна до подписване на Споразумение между ГЕРБ и БЛС за актуализация на бюджета на НЗОК с 491 млн.лв., след което бяха провокирани лекарски протести вкл. символична стачка на медицинските специалисти пред лечебните заведения. Във същото време бе провокирана и банковата криза довела до квестура върху КТБ, одържавяване на банка Креди Агрикол и силен ликвиден натиск върху ПИБ.

Още ли мислите, че думите са нещо, което просто лети и нямат последствия?

И докато сме темата за спешна помощ, да кажа, че ние години наред повтаряхме, че инвестициите в линейки, а не в хора, ще доведат до наличие на здравни паркинги и гаражи, а не до спешна помощ. Тази система има нужда от нормативни промени,  алгоритми за работа, безопасни и сигурни условия на труд и достойно заплащане и перспективи за повишаване на квалификацията, възможности за ранно пенсиониране на заетите в нея.

От Коалиция „ДЕСНИТЕ“ предлагаме да се въведе нулева ставка на ДДС и да се премахне корпоративното данъчно облагане за държавните, общинските и частните лечебни заведения, както и да се премахне  ДДС за лекарствата финансирани от НЗОК и други здравни фондове, които плащат с пари от здравни вноски. Причината е проста – парите за здраве трябва да отиват за здраве. Дори по Конституция е противозаконно с пари от здравни осигуровки да се крепи държавния бюджет. Има вече едно решение по този въпрос, когато ГЕРБ прехвърляха пари от НЗОК  в МЗ.

НЗОК трябва да бъде поставена в остра конкурентна среда, за да се спре политизирането и бюрократизирането на институцията и да се  обърне внимание на най-важните хора в системата – осигурените лица и пациентите. Затова и ние предлагаме да се Възстановяване на доброволното здравно осигуряване, което в момента е преобразувано в здравно застраховане и да се въведе заместващо здравно осигуряване.

Смятаме, че принципа на информирано съгласие от страна на пациентите трябва да бъде заменен с принципа на информирания избор и това трябва да залегне в специален закон за защита правата на пациентите.

Абсурдно е за електронното здравеопазване да се грижи Министерство на транспорта. Никъде другаде по света няма чак такова авангардно решение. Електронното здравеопазване може да съществува при две задължителни условия – приемане на общ единен за цялата система речник на здравни данни (т.е. наличие на общ здравен език) и приемане на стандарти за здравно-информационна сигурност. Хората у нас по телефоните не говорят спокойно и пишат електронни писма с двойни пароли – какво ли би станало ако почувстват здравните си данни  незащитени. Другото важно условие е да има достатъчно обучени, които да могат да работят със здравно-информационни системи. И най-вече здравната система да е подредена и стабилна. Защото трябва да си даваме сметка, че всяка информационна система се разработва върху описание на процеси и процедури. Ако имаме пълен управленски здравен хаос, едно ИТ решение най-много да направи хаоса електронен.

Средно по 500 лекари напускат страната годишно, като 80% от младите лекари в България изявяват готовност да работят в чужбина. Лекарите на възраст до 30 години у нас са едва 5%, а половината от работещите специалисти са  между 45 и 60 г. Наред с по-добрите условия на труд и по-добрите възможности за кариерно развитие, лекарите посочват сред мотивите за напускането си умора от несвършената здравна реформа и продължаващата такава и липсата на доверие във водената здравна политика. Медицинските сестри също са на привършване. Младите лекари имат спешна нужда от подкрепа за специализации, за стартиране на предприемачески инициативи, както и от стимули да останат и да се развиват тук.  Ние предлагаме да се въведе ефективно планиране на човешките ресурси в здравеопазването, което да обвърже броя на обучаваните и специализиращите медицински специалисти с информацията за текущото състояние на здравните потребности на населението.

Смятаме, че създаването на център за европейско проектно финансиране за здравеопазването в България, както и за трансгранично сътрудничество в здравния сектор между страните членки на ЕС и други ще даде възможности за лично кариерно развитие на успели лекари, ще привлече чужди граждани за здравен туризъм, ще даде шанс за внедряване на иновации.

Много често хората ме питат как така ти си човек с дясно мислене, пък се занимаваш със социални работи? Дясното не е ли само за бизнеса? Не, дясното е начин на мислене. Да се човек с десни разбирания, означава да искаш сам да се грижиш за себе си, за съдбата на близките си, държавата да ти служи, а не да управлява живота ти.

Точно затова истинската дясна социална политика трябва да е насочена към създаване на условия за благополучие, а не към поддържане на бедността,  към създаване на зависимости и още по-лошо към купуване на души и гласове. Защото нека не се свеним да си кажем на глас – през системата за социално подпомагане, както и през порочните програми за временна заетост в много населени места се купуват гласове по изборите.

Ние смятаме, че регулациите на труда и идустриалните отношения не са обект на социална политика, а са в пряка връзка с икономиката и образованието и точно затова предлагаме разделянето на МТСП на министерство на труда и индустриалните отношения и на министерство на социалната политика.

Според нас, за да се раждат повече деца у нас, не са нужни по-високи майчински и по-дълги отпуски, а  наличие на условия за пълноценен труд и развитие на майките, алтернативни модели на заетост и законово уреждане на правата на майките, заети в семеен бизнес. Съвременният свят инвестира в комплекси за социални услуги за отглеждане, възпитание и развитие на децата до 6 годишна възраст, с което да се подобри възможността на младите семейства да участват пълноценно в пазара на труда – искаме това да се случва и тук. Искаме да работим за създаване на специална национална програма „Децата на България“ , насочена към деца от уязвими групи на населението, самотни родители, отдалечени населени места, в които няма достъп до образование. Твърдо вярваме в необходимостта от значителни обществени инвестиции в борбата с омразата, дискриминацията и расизма чрез информационни и комуникационни кампании и междукултурно образование.  Хората с ограничени физически възможности могат да бъдат приобщени към пазара на труда с инструментите на дигиталната икономика. Едни от добрите програмисти, с които съм работила, бяха незрящи всъщност.

Още в миналата кампания ми направи впечатление колко много британци живеят у нас.  С някои от тях бяхме рамо до рамо и при овладяването на хуманитарната криза с бежанците миналата зима. С тях обсъдихме възможностите за инвестиции в социални услуги за възрастни, включително и създаване на условия и възможности за предоставяне на социални услуги за възрастни хора от страни – членки на ЕС. Изобщо предприемчивостта в социалната сфера трябва да се стимулира, защото хората постоянно имат нужда от услуги, които да им бъдат предлагани от други хора – гледане на деца и възрастни, социален патронаж, хосписна грижа, дневни грижи за хора в нужда и др. Една от възможностите е например развитието на капиталовите пенсионни фондове като най-големия национален инвеститор включително и чрез разработването на специфичен данъчен модел относно инвестираните от фондовете средства в социалната сфера, които са генератор на работни места.

Десните решения за труда и индустриалните отношения минават не през това колко пари за временна заетост са дадени и колко души са регистрирани в бюрата по труда, а през това какво може и знае българина. България губи своята конкуретнопособност, защото най-добрите, образовани и потенциални създатели на просперитет всяка година напускат страната ни. Днес България се конкурира с ниските нива на заплащане, а трябва да се конкурира с високото качество на хора, които работят, създават и творят благосъстояние. Затова в центъра на нашите десни решения за бъдещето на България, ние поставяме конкурентноспособността на българина.

Необходимо е да сложим началото на  създаването на национални дългосрочни програми за непрекъсната и масова квалификация – поне веднъж на всеки 5 години всеки от нас трябва да има възможността и мотивацията да повишава своите знания и умения. Заедно с това трябва да има стимули за работодатели, които инвестират в повишаване на квалификацията на своите служители.  Специално внимание трябва да се насочи към младите хора до 29 години и да бъдат създадени предпоставки за тяхната заетост, чрез обучения и програми за предприемачество, насърчаване на старта на собствен малък бизнес, иновациите.

Ние предлагаме да се промени трудовото законодателство и да се премахне минималната работна заплата като регламентира трудово правоотношение за почасов труд с минимално заплащане на час. Това ще освободи работодателите от задължението да сключват договори на регулирана заплата и ще даде право на работещите да се трудят официално на повече от едно работно място. Мобилността на работната ръка и плащанията „на светло” са белези на конкуретен пазар на труда.

Компаниите, които възприемат като своя трайна политика основните принципи на корпоративната социална отговорност трябва да бъдат стимулирани – например да получават по-бързо връщане на ДДС, данъчни облекчения, по-бързи срокове за административно обслужване.

Все по-остра е е необходимостта от от създаването на специализиран трудов  или индустриален съд в България и развитие на институции за помирение и арбитраж, медиация и извънсъдебно решаване на трудови спорове. Нарушенията на трудовото и социалното законодателство подкопават доверието в пазарната икономика и развитието.

Това, от което хората като мен имат нужда е някой да вижда проблемите в цялост и перспектива и да предлага комплексни балансирани и етични решения. За да бъдем истински удовлетворени от това, че живеем в държава, която ни служи. Само имаме усещането, че живеем в такава държава, бихме намирали мотивация да продължаваме да я изграждаме и развиваме.


*Статията е част от новата ни инициатива да дадем безплатно платформа на политическите партии, както и на гражданските и неправителствените организации, за да споделят своите идеи, проекти или своите позиции и коментари по важни и актуални теми. Ако имате какво да споделите с нашите читатели можете да ни пишете или да изпратите свой текст на alex@chronicle.bg.

 
 

Днес църквата почита Светите равноапостоли Константин и Елена

| от chr.bg |

Църквата почита днес Светите равноапостоли Константин и Елена. Църковният празник е в памет на император Константин и на неговата майка Елена.

През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си.

Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.

Според народните вярвания на днешния ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка.

Това е денят на игрите върху огън – нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа.

Имен ден празнуват Константин, Костадин, Костадинка, Елена, Еленко, Елка.

 
 

Марк Стронг: „Не можеш да избягаш от добрата история по телевизията“

| от chronicle.bg |

Има факти, има измама, има и истина. Истина е, че „Дълбоката държава“ („Deep State“) има потенциал да се превърне в новата телевизионна мания. Напрегната, водеща до пристрастяване драма, с участието на възхвалявания от критиците Марк Стронг и придобилия популярност от „Игра на тронове“ Джо Демпси,  чийто финал на премиерния сезон по FOX е на 22 май от 22 часа.

„Дълбоката държава“ държи под напрежение, като потапя зрителите в безмилостния свят на шпионажа, където все по-рядко срещаната сред шпионите съвест може да стане причина за смъртта им и за тази на близките им.

Марк Стронг прави своя пробив с емблематичната за 90-те години драма „Our Friends in the North“. Започва да се появява често по телевизията в сериали като „Prime Suspect“, „Sharpe’s Mission“ и „Band of Gold“. През 2004 е номиниран за награда на БАФТА за ролята си на Хари Спаркс от гангстерския сериал „The Long Firm“. Озвучавал е също и много от епизодите от семейната поредица на BBC, Who Do You Think You Are?“ Част от филмите, в които е участвал Марк, включват „Мрежа от лъжи“, „Сириана, „Дама, поп, асо, шпионин“, „Враг номер едно“ и „Kingsman: Тайните служби“. Той живее в Лондон със супругата си Лиза, която е продуцент. В „Дълбоката държава“ играе пенсионирания шпионин Макс.

Първата ти роля в телевизията е преди доста време. Какво те накара да се върнеш към малкия екран?

Честно казано, историята. Мисля, че това е най-хубавото на малкия екран. Не можеш да избягаш от добрата история по телевизията, понеже хората имат дистанционни и още много канали и неща за гледане. И, ако нещо не им хареса, няма да го гледат. Снимал съм доста филми и си дадох сметка, че много от наистина добрите сценаристи се насочиха към телевизията, което не е изненада за никого. Имах желание да се върна, ако ми попадне нещо подходящо, и затова изчетох доста сценарии. Имах късмета, че получих доста предложения и това беше най-вълнуващото. Определено ми грабна вниманието. Исках да разбера какво ще стане после. Хареса ми факта, че действието се пренася от Бейрут във Франция, после във Великобритания. Има също и прескачания във времето. Сцени, които те пренасят в миналото, а и историята не ви се поднася на тепсия. Това не е разказ за глупаци, историята е заплетена и трябва да се следи внимателно. Точно по мой вкус.

Беше ли ти трудно да приемеш дългосрочен проект и да се снимаш за телевизията след всичко, което си постигнал в киното?

Когато снимаш филм, може да имаш само 15 или 20 снимачни дни за период от няколко седмици. Това е доста примамливо, особено когато имаш семейство и не искаш да се отделяш от тях за дълго време. Например, току що снимах филм в Торонто, чиито снимки продължиха 6 седмици. Моито снимки траяха пет седмици, през които идвах и си отивах. Така че наистина трябва да помислиш добре преди да приемеш ангажимент за три или четири месеца, особено, когато са в чужбина. Но, както казах, такава ми е работата и „Дълбоката държава“ беше най-интересният проект сред сценариите, които прочетох, и просто исках да участвам. Да, ангажиментът е по-дълъг, но ако проектът е добър, с удоволствие приемаш.

Deep State -- First Look -- Pictured: Mark Strong as Max Easton

Сериалът се снима в Южна Франция, Лондон и Бейрут, а има и различни скокове във времето, така ли?

Действието в Пиренеите е в настоящето, новият живот на Макс е във Франция. Действието в Лондон също се развива в наши дни. Отделът го кара да се върне на работа, за да изпълни една последна задача, и през първите няколко епизода човек осъзнава, че действието се развива в две времеви рамки. Както и в един от филмите ми, „Дама, поп, асо, шпионин“, в сериала има две времеви рамки. Спомням си, че героят на Гари Олдман имаше чифт очила, а после в книгата искаше да ги смени по някаква причина. Сега си мисля, че един второкласен режисьор би направил очилата съвсем различно – едната времева рамка с големи оранжеви очила, а във втората рамка със зелени очила. Но нашият режисьор каза, че в реалността човек би избрал подобни на тези, които е имал, и в живота наистина е така. Той не искаше да поднесе на зрителя всичко наготово и точно това ми хареса в „Дълбоката държава“. Нещата се повтарят и трябва сами да разберете кое действие се развива в миналото, но има няколко сцени, в които това се разбира съвсем ясно. Това е един наистина отлично заплетен сюжет, който разказва различни истории и ти позволява да ги изживееш, и накрая осъзнаваш, че всичко е по-сложно отколкото си мислил в началото. Има няколко времеви рамки и герои в Бейрут и Ливан, но трябва сами да разберете къде се намират. Предполагам, че това е нещото, което прави филма вълнуващ.

Снимахте в Мароко, който ще пресъздаде съвременния Бейрут. Как ти се стори?

Страхотно. Там имате възможност да направите неща, които не бихте могли да направите другаде. С цялото ми уважение, там е като сценична площадка и ние снимахме предимно навън, а не в някой склад или на зелна стена и разликата е наистина огромна. Прашно е, а също и горещо, както се очаква да е в Бейрут и Ливан, така че това също е плюс.

„Дълбоката държава“ застъпва ли сериозни политически въпроси?

Политиката е свързана предимно с намесата на Запада в Средния Изток. Моралът и етиката са свързани с това, както и със станалото след войната в Ирак. Сериалът засяга страничните ефекти, с които се сблъскваме в настоящето, така че темата е съвсем актуална. Но тук е засегната само политиката на световната сцена, а не на конкретни групи.

Какъв шпионин е Макс?

Стар. Бил е много добър, един от най-добрите, но се е пенсионирал. Оттеглил се е преди 10 години, има ново семейство и е излязъл от играта. Така се случва, че му се налага да се върне и той се справя отлично с работата си, но не се е занимавал с това от 10 години и вече гледа през погледа на един по-възрастен човек. Така че моралът, етиката и ежедневните задачи, както и насилието, което го заобикаля, са пречупени през гледната точка на един по-зрял мъж, а не като някой младок, който първо стреля, а после пита.

Mark Strong FOX Deep State DStv

Предлагат ти повече шпионски роли отколкото на другите актьори. Има ли нещо конкретно, което търсиш в един сценарий, за да приемеш ролята?

Конфликт. Това е най-интересното. Ако има някакъв конфликт, значи и ролята е интересна. Шпионите са интересни, но не знам защо напоследък са толкова много. Вероятно, защото е много драматично. В шпионския свят има доверие, предателство, измяна, насилие, оръжия и двойни игри. Това си е чиста драма. А аз съм изиграл доста шпиони. Може би, защото усложненията при тях са интересни и при Макс не е по-различно. Той е човек, който се опитва да живее живота си и да се измъкне от онова, което счита за нечестна игра или институция, а именно шпионажът. Но няма избор. Налага му се да върши неща, които обикновените хора биха счели за престъпление, за да разреши проблема и да се върне при децата си, неговите две малки момиченца.

Той прилича ли на Джеймс Бонд?

Той е мръсният Джеймс Бонд. Джеймс Бонд има всякакви джаджи и е много привлекателен. Мисля, че на Макс му се налага повечко да се поизцапа, за да се справи. Матю споменава този аналогичен шпионски свят, от който много се интересуваме. Лично аз мисля, че той е по-интересен от дигиталния свят. Забавното е, че „Сириана“ разглежда идеята, че технологията е попречила на хората да общуват. Че шпионите вече не говорят помежду си за това, което се случва, защото за всичко се грижат дронове и компютри. Героят на Клуни е архаичен и си мисли, че може да говори с хора на терен, който не съществува. А ние се върнахме отново в света, където човешките взаимоотношения са важни и не всичко опира до компютри и дронове.

Като спомена мръсна игра, сцената с изтръгването на ноктите в „Дълбоката държава“ прилича ли си с известната сцена от „Сириана“, където твоя герой измъчваше Джордж Клуни?

И то доста, бих казал. Матю вероятно ви е казал,че е голям почитател на „Сириана“, който е един страхотен филм и наистина пресъздава чудесно този свят. Ако успеем да пресъздадем същата атмосфера, значи сме се справили добре.

Какви са отношенията между Макс и сина му?

Обтегнати. Много напрегнати, защото съм го изоставил, когато е бил на 14. И оттогава постоянно отсъствам и не съм му бил истински баща. А сега той е влязъл в тайните служби, поел е по стъпките на баща си и при това се справя отлично.

Правил ли си някакво проучване за шпионската роля?

Трудно е, защото шпионите съществуват, но са много потайни. И наистина, не се шегувам, много ми е трудно да разбера как живеят по този начин. Трудно ми е да разбера как някой може да води такъв двойнствен живот. Сигурно им е много трудно да издържат. Не мога да кажа как трябва да се изиграе. Трябва да помисля за себе си, да си представя как бих постъпил, ако децата ми са в опасност и наредят да направя нещо такова. Как ще се почувствам? Така че проучването е трудно. Аз мога да боравя с оръжия, така че не ми е проблем да го правя. Мога да се справя с каскадите и гонките, но съм сигурен, че, ако попитате повечето истински шпиони, те ще ви кажат, че в реалността няма толкова стреляне и преследване като във филмите, но все пак трябва да има и драматичен ефект. Вероятно в реалността има повече бумащина. Но всички знаем за МИ6 и възприемаме идеята за „Отдела“, който обединява хора от МИ6 и ЦРУ. Осъзнаваме, че съществуват хора в сянка, които управляват тайни операции.

Премина ли някакво специално обучение за работа с оръжия?

Да, наложи ми се да мина допълнително обучение. Мога да се справя с малък пистолет, но снайперът е не само тежък, но и невероятно сложен. Така че прекарах доста време, за да се науча се наглася стойката, как се разпъва приклада, как се зарежда пълнителя и как се разглобява всичко. Прекарах доста време с Марк, който отговаряше за оръжията, и отделих много часове да разглобявам снайпера, за да изглежда сякаш знам какво правя, което винаги е забавно.

Някои сцени са много напрегнати. Трудно ли ти е да се отпуснеш след снимачен ден?

Понякога ако сцената е напрегната и емоционална, няма начин да не пренесеш част от нея в личния си живот. Това става най-вече в театъра. Ако играеш в пиеса, която изисква някакви епични, емоционални изблици, и правиш това всеки ден по осем пъти в седмицата, не е възможно да не ти се отрази в дългосрочен план. Спомням си, че играх в една пиеса, „Мостът“, и в продължение на шест месец ставах все по-тъжен и не можех да разбера на какво се дължи. Тогава осъзнах, че е така, защото всяка вечер се качвам на сцената, преживявам емоционална травма, на никой от останалите не им се налага да го правят, и това се повтаря осем пъти в седмицата. И в някакъв момент това ти се отразява. При филмите е по-лесно, защото тези напрегнати моменти са еднократни.

101_deepstate__mg15210-1-cropped

Планираш ли да се върнеш към супергеройските филми?

Харесва ми, когато актьорите казват направих това, направих онова и избирам да правя това. Не съм сигурен, че можете да съдите нечия кариера, освен в ретроспекция. Можете да погледнете назад и да си кажете „О, това го направих по случайност.“ Затова никога не правя планове. Веднъж обясних, че това е като игра на шах с кариерата. Не мисля, че ако се преместя там, това ще ме отведе еди къде си и ще бъде чудесен ход, ще ми донесе награда или ще ми осигури покана от голямо студио или нещо подобно. Това е пълна заблуда, не мога да го направя и не искам. Просто преглеждам сценариите, които получавам. И ако се появи някой добър супергеройски филм, няма причина да не приема ролята. Просто преди известно време се наредиха един след друг. Изиграх доста злодеи един след друг и започнаха да ме питат какво ще стане, ако продължа да играя само злодеи? Отвърнах им, че нещата ще се променят и няма да играя повече злодеи. И точно така стана. След известно време злодеите изчезнаха и се появиха добрите. После имаше вълна от супергерои, а след това и те изчезнаха и отново се появиха злодеите. Хубавото в случая е разнообразието, което всеки актьор много обича, и винаги съм възприемал всяка следваща роля като различна от предишната. Тази година снимах един филм в Прага, „The Cather Was A Spy“, и в него участват страхотни актьори – Пол Радд, Пол Джамати, Джеф Даниелс, Сиена Милър и Гай Пиърс. Сценарият е невероятен, малко старомодна американска история за един бейзболен кечър от 30те години, който става шпионин. А щом приключихме, отидох да снимам съвсем различен филм с Итън Хоук и Ноуми Рапас, който се казва „Стокхолм“. Разказва се за един банков обир през 1973, от който се ражда термина „Стокхолмски синдром“ и това беше един спокоен и набързо заснет филм за 21 дена. След това си починах един ден и се отправих насам, за да се отдам на един добре организиран ангажимент за три-четири месеца. Всички са толкова различни.

Как се справяш с преминаването от една роля в друга?

Вече съм свикнал. Доста сеподготвях за „Стокхолм“ докато бях в Прага. Във всеки удобен момент се подготвям за следващата роля и разнообразието от роли и сюжети поддържа интереса. Нямам някакво твърдо правило дали ще снимам супергеройски филм или не. Някои супергеройски филми са толкова раздути, че имат обратен ефект, а други се появяват от нищото и се оказват страхотни. Например, „Пазители на галактиката“ е великолепен. Струва си да се включиш, когато се появи нещо такова. Но е трудно да се разбере само от сценария дали нещо ще стане хит или не. Никой не отива на работа с мисълта, че проектът ще се провали. Всички си мислят, че ще се получи и, ако това не стане, то е защото този прекрасен бизнес, в който работим, има толкова различни пластове – светлини, камери, актьорска работа, сценарий, озвучаване, да внимаваш да не пострада някой, подбор. Всички, целият екип, трябва да положи усилия, за да се получи добре и точно това е интересното и затова продължаваме да го правим. Затова го правя аз!

Един от предстоящите ти проекти е скандинавска драма, чийто продуцент е съпругата ти, Лиза Маршал.

Снимахме заедно драмата „The Long Firm“, на която Лиза беше продуцент, и тогава осъзнахме, че човек не бива да работи с партньора си, когато неговата работа е в различна индустрия. Аз се прибирах и я питах как съм се справил, дали съм изглеждал добре, а тя ми отвръщаше „Виж, наели сме един кран, който ми струва 5000 паунда на ден, а никой не го използва и трябва да реша какво да го правя.’Така че двата свята от които идваме, са много различни. Но очаквам с нетърпение да работя с нея по този проект, защото това е един прекрасен норвежки сериал, който така ни завладя, че буквално се метнахме на самолета, отидохме при авторите и им казахме „този сериал много ни харесва, ще ни го дадете ли?“ Знам, че имаше голям интерес от американците, но ние успяхме да се договорим с тях. Очаквах, че ще го постигнем за час-два, но прекарахме цели пет часа в преговори, а след това отидохме да вечеряме заедно. Очевидно сме ги убедили колко сме сериозни и затова ни преотстъпиха правата, така че ще го направим. Няма да е в следващите година-две, защото в момента търсим сценаристи, които да го адаптират, но мисля, че вече си имаме разпространител.

Като спомена „The Long Firm“, вярно ли е, че отначало са те мислели за твърде мил за тази роля, но жена ти ги е убедила?

Защото е знаела, че съм ужасен? Дотогава не бях играл никакви гаднярски роли, а Хари Спаркс беше истински подлец. Мисля, че когато ме препоръча за тази роля, хората си мислеха, че няма да се справя, защото не ме бяха виждали да играя злодей. А останалото е история, тя ги убеди и се получи. Спечелихме награда на БАФТА, а аз продължих да играя злодеи след това. Така че очевидно е била права.

Още ли ти е забавно да играеш злодеи?

Определено, а и това ни връща обратно към въпроса „Кой е Макс?“, на който вече отговорих. Когато правиш нещо в продължение на 30 години, начинът по който виждаш нещата, се променя. Никой не се ражда злодей, не го вярвам. Всеки има майка, сестра, дъщеря, деца, и все някаква част от тях осъзнава, че има и добро по света. Обикновено злодеите стават такива по някаква причина. Ако я откриете, това отключва характера и прави злодея по-интересен.

 
 

„Евробет“ подкрепя наградите „Аскеер“

| от Спонсорирано съдържание |

На 24 май – Денят на най-светлия ни празник: празникът на българската духовност, просвета и култура и на славянската писменост, в Театър „Българска армия” за 28-ми път Фондация „Академия Аскеер” ще връчи своите национални награди за постижения в театралното изкуство през изтеклия сезон.

От 2008 г. досега „Евробет“ е основен спонсор на най-престижните театрални награди в България. Наградите „Аскеер“ са единствени по рода си – те са автентичният и самоотвержен, неказионен глас на театралното съсловие. Фондация „Аскеер“ е посветена единствено на театъра, културата и духовността, които са основните стълбове на всяка нация. За „Евробет“ е чест да инвестира в силата на културата, която е предпоставка за по-добро бъдеще! Оказаната подкрепа е поредното доказателство, че осъществяването на проекти от обществена значимост е приоритет в дейността на компанията.

Изборът за всяка една от общо 12-те наградни категории принадлежи на широка театрална и духовна общност. Всички категории и номинации можете да видите ТУК.

Връчването на наградите „Аскеер“ е под почетния патронаж на Министъра на културата и на Министъра на отбраната. Церемонията по награждаването ще се излъчи на живо по БНТ.

Рекламна публикация

 
 

Гледахме „Deadpool 2″ и е чудесен

| от chr.bg |

В събота, на 19 май, с милата ми женичка отидохме да видим „Полет над кукувиче гнездо“ в Народния театър. Беше изненадващо опростачена постановка. Много вулгарни думи се казаха, много алюзии с разнообразни сексуални изпълнения се направиха, и всичко това с много патос. Публиката окуражаваше с много смях, а и аз се засмях тук-там. На антракта обаче справедливо си тръгнахме. Бяха трудни 2 часа без малко.

„Deadpool 2″ също е циничен, но е циничен с вкус! 

В „Deadpool 2″ ще видите много прекрасни шеги. Някои от тях са вулгарни, да, но пак са поднесени симпатично и с чувство за мярка, бих казал дори мераклийски. Може би по-незадълбочените хора (от които съм и аз сигурно) искат да се чувстват по-добре и затова ходят на театър. Актьорите усещат публиката си и когато тя откликне на нещо, те засилват това нещо. И така с времето се е стигнало до „Аз ще мастурбирам тука“, „Добре, само не цапай“, цитирам смислово. Както и да е.

„Deadpool 2″ – филмът е супер як. Започва с шамар – много, много силен шамар, но ще видите. Райън Рейнолдс играе както и каквото трябва, за да може Дедпул да е мегаопасният нераним клоун, какъвто той…  не е, не и през целия филм.

Въпреки че е холивудска работа, липсват простосърдечните „вдъхновяващи глупости“ и „готини лафчета“, каквито има например в „Бързи и яростни“ (които вече разчитат само на чупене на коли, но за това – друг път). Има популярни тропи, разбира се – трудно възможната любов, стандартните благородни избори като правилното пред лесното и общото пред личното, цялото „пътешествие на героя“, с което Дедпул също се шегува, а и най-новата холивудска тропа – еднополовите отношения (Честита нова тропа!).

Филмът те забавлява, въпреки че „знаеш какво ще се случи, защото тоя филм вече си го гледал“. Знаеш какво ще се случи, но този филм не си го гледал. Има един много як сериал „Dirk Gently’s Holistic Detective Agency“, в който всичко трябва да се случва случайно и късметлийски. По характер обаче такива произведения (сериалът е по роман на Дъглас Адамс) се смятат за ниско художествени. В сериалът обаче (а може би и в книгата, кой знае) този случаен елемент е завъртян така, че всичко да е оправдано на сценарно ниво и да изглежда както трябва.

В „Deadpool 2″ сценаристите също си правят каквото искат и е голям хаос, не само заради екшън частта, ами и по принцип – все едно Дедпул е образът на някой древен бог – покровител на лудостта, която обзема творците на стари години. Нещо като Маската (с Джим Кери, да се чува и помни името му) едно време, ако помните. Но всяко късче хаос около филма е оправдано, естествено и забавно.

Откъм забавление, вторият филм надминава първия. В първият се пристъпяше леко, изследователски. Във втория се лети. Пада се, става се и пак се полита.

CHR ще ви посъветва:

Да се гледа ли? Да.

Кино или по другия начин? Ако можете – кино. Ако не – няма значение.

Кога? След работа, вкъщи, по домашни дрехи.

Храна и напитки? Да.

Бележки: Задължително го гледайте с приятели. Някак си е по-смешно така.

 

Една забележка към IMAX-а: много самореклама преди филма – обяснения, чудеса. Пуснете един диктор да каже „Това е IMAX“, някакви ефекти да демонстрирате звука и картината и това е. Не ми обяснявайте за IMAX все едно аз ще го пилотирам. Това е все едно да заведа някого вкъщи и точно пред входната врата да го спра и да му заобяснявам колко е хубаво вътре.