Колко е важно да сме хубави?

| от |

Цвета Митова

Ние сме хубави и в това няма нищо лошо. В последното мащабно проучване у нас се оказа, че българчетата на възраст между 18 и 30 години смятат външния вид за по-важен от това да си интелигентен и образован. И че не четат. Резултатите не учудиха никого. Чуха се някои гласове, имаше и възмутени. Поредната статистика за поредната катастрофа в образованието. Но кучетата си лаят, керванът си върви. Като че ли бяхме по-обезпокоени от участничката във форума “ Мисис България“ отколкото от факта, че вече не сме сред най-интелигентните нации и се задъхваме на последните места в класациите редом със страни от Третия свят като Нигерия и Бутан.

Истината е, че бялата лястовица на мита, че българинът е интелектуалец вече отдавна е отлетяла.

Но държавата ли е виновна?
Или учителите? Или политиците?
За липсата на инвестиции в образованието кой да обвиним?

У нас образованието , книгите, културата не са приоритет. И това е нормално за бедна балканска държава с дълъг окаян преход: в която и сфера да погледнеш нищо не върви.  Самочувствието, че сме най-най, че ето вижте, американците са тъпи, а ние не сме е като стара дъвка, която дъвчем, ей така по навик. Патриотарщината ни е в повече и това е ясно.

Поредния пример за това  е как всички вкупом викнахме срещу промяната на учебната програма по литература. За справка, на Запад, че и на Изток, учебната програма се оптимизира на всеки пет години – добавят се нови автори, премахват се някои стари, допълват се и списъците с литература по желание.  У нас това не се случва често. Отпорът срещу премахването на някои от по-старите и трудно разбираеми произведения на “ класиците“ бе прието като поругаване на националната чест. Липсата на по-задълбочено изучаване на световноизвестни майстори на словото не смущава никой. Децата ни не познават достатъчно добре  автори като Шекспир, Оруел, Достоевски, Габриел Гарсия Маркес, Стайнбек,  Ремарк и цяла плеяда от писатели, преобърнали хода на световната история. Българчетата не изучават и по-голяма част от произведенията на автори като Димитър Димов, редом с още много български  и чужди имена, заслужили да влязат в учебната програма. За съвременните български автори като Георги Господинов или Теодора Димова изобщо не говорим. Тежките и монотонни учебници, по които учат поколения вече 50 години подред не ражда нищо освен едно познание насила, формално запаметяване на “ важните“ автори.

И реформи в образованието няма да се случат скоро.

Всеки такъв опит среща критики и псевдоинтелектуална олелия, а в дългата зима на непрекъснати протести това би коствало мандата на всяко правителство. Има и друго – българите не са фенове на реформите, пък било те и образователни.

Държавата не прави почти нищо и за поощряване на книгоиздаването. Българските писатели са принудени да се издават сами, а за намаляване на ДДС върху книгите вече отдавна никой не се напъва. Книжната реформа буксува срещу закостенелите твърдения, че ако ъпдейтнем образователната си система ще изтрием идентичността си като нация.

Друг е въпросът, че който иска да чете ще го направи. И това не е въпрос само на държавно управление ,въпрос е на семейни ценостти и възпитание. Миналата събота президентът на САЩ Барак  Обама посети малка книжарница. Направи го с шумен PR и веднага увеличи продажбите на книги. Никой не го обвини в евтина реклама, защото когато става дума за образование, всяко действие е полезен ход. Сред  многобройните примери от историята е и този на Маргарет Тачър, чиято първа задача е да инвестира в образователната система.

Защо ли?

Образованите кадри правят по-добър бизнес, повече пари и подпомагат икономиката. И всяка „бяла“ държава влива пари в книжнина, култура и образование. Българската позиция на тема образование още от тоталитарно време се свежда до  “ Учи мамо, за да не работиш“.  Единствената отличителна “ книжна“ инициатива на властта в последно време бе кампанията “ Чети с мен“ на служебното правителство, но и тя беше оплюта, съвсем по български. Оредялата група български интелектуалци, чиито предложения в сферата на книгоиздаването и образованието са обект на непрестанна критика, вече си мълчат.

Научени сме да обвиняваме, пък после да мислим.

Виновни за това, че вече не сме сред най-образованите нации в света винаги ще се намерят- учители, мисис България, правителства, САЩ, соросоидите и кой ли още не. Всеки, който пише и чете на-що годе правилен български вече се е упражнил по темата във форумите на жълтите издания. Словесните храчки, с които „обогатяваме“ ръкописа си подобряват самочувствието ни, но все повече сриват надеждата за качествено образование и книгоиздаване у нас.

Биневщината в културата е диагноза на цял един народ.

И все пак, има лекарство. Ако възпитаваме децата си както трябва, ако ги учим на книги, култура и морални ценности, няма защо да се страхуваме. Образованието и кутурата започват у дома. Тогава и книжарниците ни ще бъдат пълни, и законите пълноценни, а и ДДС върху книгата намалено. За справка:  ДДС върху книгите е намалено в страни като Конго, не и у нас. Дотогава изглежда, че ще останем само хубави. За да бъдем хем хубави, хем умни ще трябва да почакаме още няколко поколения

 

 
 

Аурата на Карл Лагерфелд отдавна е безсмъртна

| от chronicle.bg, по Le Figaro |

Срамежливо дете, велик моделиер, фотограф, дизайнер, единствен по рода си илюстратор, мъж, който сам по себе си е марка… Трудно е Карл Лагерфелд да бъде облечен в един костюм. Тази сутрин светът загуби един от последните големи моделиери, които помнят времената, когато Ив Сен Лоран, Шанел, Живанши, Елза Скиапарели и Баленсиага пускат своите колекции. Самият той работи сред тези хора, живее сред тях и през годините умишлено създава около себе си мистериозната аура, която го прави… Карл Лагерфелд. Тайните са навсякъде – от рождената дата, през личния живот до редицата непотвърдени слухове, които кръжат около него. Карл Лагерфелд почина днес, 19 февруари 2019 г.

Лагерфелд е син на немски предприемач и продавачка на бельо. В юношеските си години напуска предградието на Хамбург, където живее, за да отиде в Париж и да завърши училище „Монтен“. От тогава, до края на живота си не напуска френската столица.

Живее на левия бряг на Сена, който е мястото на бохемите. Професионалният му път започва като асистент на Пиер Балмен, от когото научава тънкостите на занаята, които ще прилага през цялата си дълга кариера. Продължава образованието си в училището за мода в Париж, където се запознава с Ив Сен Лоран и двамата стават приятели. През 1954 г. обаче, и двамата печелят първа награда в конкурса за най-добра дреха от вълна на Националния департамент по вълна – Ив за рокля, а Лагерфелд за палто. Това слага началото на тиха вражда продължила 44 години. Всичко окончателно преминава от привързаност във враждебност, когато партньорът на Лагерфелд, дендито Жак дьо Баше, става любовник на Ив Сен Лоран. И до днес този конфликт остава един от най-известните в света на модата. Известен плейбой, Баше е олицетворение на гей лайфстайла от ерата непосредствено преди епидемията от СПИН, когато партитата, наркотиците, алкохола и секса са били в неограничени количества. Скарването между Лагерфелд и Ив Сен Лоран слага началото на разделението на лагери във френската мода, за което мнозина до края обвиняват Баше. След смъртта на мъжа през 1989 г. Лагерфелд създава парфюма „Жако“, посветен на единственият му партньор, за когото светът научава.

През 1962 г. Лагерфелд напуска Пиер Балмен и се присъединява към модната къща „Жан Пату“. Но едва през 1964 г. шансът наистина му се усмихва и той започва работа за „Клое“, където застава плътно до основателката на къщата Габи Агион.  Там дизайнерът създава митичните си голи рокли, вдъхновени от студентките от Латинския квартал, който той често посещава. Негова е и инициативата за успешните реклами на модната къща, за които наема големият фотограф Хелмут Нютън. Но най-знаковият период от живота на Лагерфелд започва през 1983 г., когато застава начело на модната къща, която Коко Шанел оставя преди 12 години, след смъртта си.

Лагерфелд става творчески директор на „Шанел“ в момент, в който брандът е на една ръка разстояние от фалита. Само за една година, той създава забележителния брой от 10 колекции за къщата на улица Камбон, а също и за „Фенди“. Преминава с лекота от едната естетика в другата и възражда най-характерните елементи от двете марки. На практика Лагерфелд успява да извлече най-уникалните и вечни запазени марки, направени от Коко Шанел и да ги адаптира в продължение на 35 години.

Опорните му точки са добре познатите костюми на Коко Шанел с симетричните сака четири джоба, туидът като материя за жените, малката черна рокля, двуцветните обувки и чантата с верига за дръжка. В последните години негова  е инициативата за създаването на кратки късометражни филми, в които да бъдат показани определени моменти от живота на Коко Шанел. В ролята на френския дизайнер влизат Кийра Найтли, Ванеса Паради и Кристен Стюарт.

Карл Лагерфелд е повече от творчески директор на една от най-влиятелните модни къщи. Също както нейната основателка, и той е звезда. Може би най-рапознаваемият от всички дизайнери: белите топирани коси, тъмни и големи очила, високи яки, рединготът. Начинът, по който говори с журналистите. Дори хранителният му режим, благодарение на който успява да отслабне с 40 килограма в началото на века, става еталон в стремежа към добра фигура.

Кайзерът, който не оставя потомство с изключение на своята котка Шупет, през годините се обгражда със своя собствена фамилия. Днес той се събира със своя партньор, Жак дьо Баше, който умира през 1989 г., завинаги. „Няма да има погребение. По-скоро просто ще умра.“ казва през 2018 г. в свое интервю. Едва ли това би имало значение, защото аурата на Карл Лагерфелд отдавна е безсмъртна.

 
 

Момче излюпи патешко яйце, купено от супермаркет

| от chronicle.bg |

Чудили ли сте се някога дали е възможно да излюпите яйце, купено от магазина? Разбира се, че сте с чудили. 

Уилям Аткинс, на 14 години, от Уест Мидландс, Великобритания, си купува 12 патешки яйца на свободни патици от магазина. Вкъщи той поставя яйцата в специален инкубатор, който взима от eBay за 40 паунда и ги оставя там за 3 дни, докато не долавя пулс в едно от тях. Аткинс каза пред Daily Mail: „От този момент натам неизлюпеното пате растеше все по-голямо всеки ден.“

sei_52301713-c2a8

4 седмици по-късно патето се излюпва. То се казва Джеръми и за кратко ученикът се грижи за него като домашен любимец. Майката на Уилиям също остава изненадана, но решава, че не е добре момчето й да има пате като домашен любимец в стаята си и затова, когато пораства малко, го дават на местна ферма.

Това е третият опит на Уилям, който преди това е правил същите опити с пъдпъдъчи и кокоши яйца. 

Производителят на патешките яйца, които момчето използва, Клерънс Корт, признава, че е възможно да се излюпи някое от яйцата му, но е много трудно. Говорител на фирмата каза: „Разделянето на мъжките от женските патици става на ръка от няколко висококвалифицирани служители. Грешките обаче са неизбежни, Държим животните на малки групи, които могат да излизат навън. Докато са на открито, понякога се случва патиците да привлекат внимание то на някой див паток. Така въпреки че като цяло е много рядко женските патици да срещнат мъжки, това все пак е възможно.“

„Оплодените яйца са безопасни за консумация и без специална инкубация е напълно невъзможно да се различат от неоплодените яйца.“

 
 

Отиде си морякът от популярната снимка „V-J Day in Times Square“

| от chronicle.bg |

Американският моряк, който целува непознато момиче на Таймс Скуеър в Ню Йорк, празнувайки края на Втората световна война в популярната снимка V-J Day in Times Square, почина на 95 години.

Джордж Мендоса целува 21-годишната Грета Цимер Фридман на VJ Day (Victory over Japan Day – Денят на победата над Япония, от англ. ез.), а изображението им става иконично за този период от историята на Съединените щати.

Кадърът е снет от Алфред Айзенщад за списание Life. Самият той си отива през 2016 година, на 92.

Дъщерята на Мендоса, Шарън Молюр, каза, че баща й получава гърч след като пада в старческия си дом в Мидълтаун, Роудд Айлънд.

Фотографът разказва как вижда моряк, който тича сред тълпата на 14 август 1945 година и хваща всеки, който му попадне. „Аз тичах пред него с моята Leica и се опитвах да хвана хубав кадър, но все не успявах. В един момент обаче, неочаквано, видях, че хвана нещо бяло, обърнах се и ги щракнах. Ако мединската сестра беше с тъмни дрехи, никога нямаше да мога да направя снимката.“

Грета Фридман, работи като асистентка в зъболекарски кабинет, казва, че разбра за фотографията чак през 60-те години. „Не беше кой знае каква целувка. Някой просто празнуваше, нямаше нищо романтично.“

Не всеки обаче вижда снимката като нещо положително. Въпреки че тя е всеприета като момент на искрена радост, в модерните времена тя може да се счете за, както пише списание Time: „документиран акт на публичен сексуален тормоз.“

 
 

Бърни Сандърс отново ще застане срещу Тръмп на изборите през 2020

| от chronicle.bg |

Американският сенатор Бърни Сандърс заяви, че ще се кандидатира отново в изборите за президент през 2020 година. На изборите през 2016 той е беше независим кандидат, асоцииран с Демократичната партия в страната.

Сандърс вярва, че последователите му са с него заради либералните му виждания, които включват безплатно университетско обучение и централизирана здравна система.

За Тръмп той казва: „Живеем във важни и много опасни времена. Трябва да се справяме с президент, който е патологичен лъжец, измамник, расист, сексист, ксенофоб и човек, който подкопава американската демокрация като ни води към авторитарен режим.“

Бившият вицепрезидент Джо Байдън и Хилари Клинтън загатнаха, че също може да се присъединят към кандидатите. 

Политиката на Бърни Сандърс включва съпротива срещу икономическото неравенство и универсален достъп до здравеопазване, платено майчинство и бащинство.

Дори самият Доналд Тръмп изрази адмирациите си за Сандърс като каза, че би предпочел да се изправи срещу него, отколкото срещу Хилари през 2016 година. През ноември 2017 Тръмп написа в Twitter: „Феновете на Бърни Сандърс имат пълното право да са ядосани след като Хилари го ограби. Винаги съм си мислел, че ще се зиправя срещу Сандърс, а не срешу нея.“