shareit

Колко е хубаво да си мутра

| от Мартин Дамянов |

Ех, кога ли обществото ще си даде сметка колко е хубаво да бъдеш мутра! Ето, например, да вземем мен. Аз съм една мутра – изкарал съм си парите по законен път, за мен работят само честни хора и съм свързван само с честни хора, което не е така, но да речем, че е абсолютно така. По принцип не ходя на интервюта. Само безработните ходят на интервюта. Въпреки това ще ви разкажа защо е хубаво да си мутра. Вие слушайте и който може да пише, да си записва.

Всяка сутринта ставам и си измивам мутренските зъби. След това и останалата част от мутрата си. Ям каквото има. Ако няма нищо, ям нещо друго. По принцип не готвя; кухнята е стаята около хладилника. Време е вече да отивам по своите си мутренски дела.
Джипът ми е брониран, както и другият ми джип, в който се вози охраната. Бронирани са, за да не ѝ стане нещо на охраната, нали. Минаваме през офиса да видим там какво става. Всичко е наред.

Да идем на пазар да си купим нещо; за какво сме ги изкарвали тия пари. Отиваме на пазара в някакъв магазин. Влизам, викам на момичето „Момиче, дай някаква блуза“, тя ме пита какъв размер нося. Викам „Черна нося“. Носи ми се черна блуза, обличам я, голяма ми е. Казвам на момичето „Пò моя размер нямаш ли?“, „По-черна нямаме“. Уволних я и питам другата до нея: „Ти имаш ли моя размер“ току-виж тая пък има. Както и да е, оправихме се, излизам и палим на някъде на кафе. Между другото, нали знаете как във вашия свят хората нямат пари, а кафетата са пълни. В моя свят хората имат пари, а кафетата са празни.

Караме по Цариградско и някакъв иска да излиза от локалното. Разминаваме се, тоя започва да ми бибитка със звънеца на колата, спираме. Значи аз ще бъда проекто мутра 100 години, докато натрупам пари и се издигна в йерархията, най-накрая ще си узаконя парите, ще си купя яка кола и няма да я карам бързо, защото някакъв, дето е слагал ръкавици само като вади тави от печката, не иска да правя така. Абе момче, аз да не карам бързо за кеф само! Карам бързо, за да не седя сред вас, дето цял живот висите по офисите. Кой ви пусна от там, че сте всички на пътя! Ти не виждаш ли как изглеждаме? В буркани ли си расъл? Айде гълъбите, парцалките, крушите и да те няма. Отивай да те има някъде другаде, къде ходите вие? По парковете в тревата! И аз веднъж бях в парковете, ама като видя природа и имам чувството, че ще чупим краката и коленете на някого. Аз юнак без рана не съм оставил. Айде, да си жив и здрав, пък то ще ти мине.

Вечерта отиваме малко иху-аху. Влизаме, сепарето, две бутилки Джони. Ето така трябва да се живее – ниско калорично и високо колоритно. Тези хора, покрай които минахме на влизане, какви малки масички имат. И седят прави цяла нощ – все едно работят тука. Това момче тая риза не го ли стяга, тия обувки? Аз съм по анцуг. За какво ми е да правя добро впечатление? Аз имам 6+ от живота – не ми се налага да правя добро впечатление на никого; на мен ми правят добро впечатление. Има едно момче, дето обслужва тая дискотека, ама къде е. Ще дойде.

Имам приятел, който работи в строителна фирма. Разказа ми, че като направили къщата някаква мутра и му дали сметката, той я погледнал и казал „А! Толкова малко ли?“ Само мутрите били коректни платци, ми каза още, всички други или им забавяли плащанията жестоко, или въобще не им плащали.

Бъдете мутри.

 
 
Коментарите са изключени