shareit

Коледен наркоман…

| от |

Автор е наш редовен читател с артистичен псевдоним Yo Vo.

Не помня първата си доза, май свикнах от доста малък. От всички наркотици в последните години най-любим ми е Коледа. Аз съм един коледен наркоман. Баба и дядо, мама и татко, те ме научиха. От тогава, та и до днешни дни с тях друсаме заедно в продължение на около месец. Месец декември. Но май абстиненцията ни става все по-силна и затова вече почваме да друсаме все по-рано. Ето например тази година Halloween още не беше свършил, момент, исках да кажа Денят на Народните Будители, когато “магията” на Коледа започна да вади традиционните зайци от шапката.  В конкретния случай заекът беше прасенце сукалче, а вакуумираната магия можеше да е наша за 10,79лв. на килограм. В последно време дядото натрупа години и забравя и да пита дали сме били послушни. Но защо съм толкова пристрастен към Коледа? Защо тревата и кокаина ми бледнеят пред нея? За тях трябва да се крия и да рискувам, а ако се разбере, че съм ползвал после всички да ме сочат с пръст или да искат да ми помогнат, като на болен.

christmas

А Коледата, това е перфектният наркотик. Широко достъпен на едро и дребно, от двора на детската градина до самолета на летището, от масата в дискотеката до пейката в църквата. От венеца на вратата, гирляндите за елха до блестящите топки и опаковъчната хартия. Винаги като че ли с невидима ръка някой вече се е погрижил да има обилно количество за всички. И то на празнични цени. От класическите играчки за елха, до светещите елени, пингвини, джуджета, висулки, падащ сняг. И най-хубавото е, че всички около мен и те са надрусани. И на тях им светват очите, като лампички, видят ли малко намален шоколад под формата на старец с брада. И си взимат. И аз си взимам с тях. А по-универсален наркотик от Коледа май няма – и на главата да си го сложиш дори, пак действа. И на всички им става едно такова по-хубаво. Но май негативните ефекти от зависимостта ме хващат все по-рано всяка година. Тази година от рано хората също ги удари абстиненцията. Още не бяха изсъхнали елхите в кофите за боклук пред блока и те вече недоволстваха. Против повишението на тока, против Бойко Борисов, против Делян Пеевски, против олигарсите, против Пламен Орешарски, против Росен Плевенлиев, против полицейското насилие, против ксенофобията, против бежанците, против вратите на Софийския университет да са отворени, против мъже в църквата, които си падат по фалоси и топки. Да не забравяме и за протеста за разрешаване на целогодишния лов на еднорози в Тетевен. Няма как да не натрупаш напрежение за една година и да не искаш да разпуснеш със стабилна доза Коледа. Но и малко май ставам шизофреник. Малко почнах да губя връзката между Дядо Коледа и новородения Исус. Всъщност почнах да се чудя кога ли я е имало. Малко ми стана миш-маш от сляпо приета иконография по време на студения месец. Дали пък това не е точно поради факта, че прекалено много дози Коледно-Великденска магия ми се насъбраха досега? Или че в магията виждам само фокуси.
През 1951-ва американския психолог Соломон Аш демонстрира силата на конформизма в групите, известен като експериментът за конформизъм на Аш. С прост пример показва колко е лесно да манипулираш поведението на индивида, когато той е част от група и когато е изложен на нейното влияние. Прави го и племенникът на Зигмунд Фройд – Едуърд Бернайс, който използва на практика идеите на чичо си за неосъзнатите човешки импулси, за да ги впрегне в услуга на корпоративни интереси и така да подтикне масите да консумират продукти и услуги, основаващи се не на рационални нужди, а на ирационални желания. Около сто години по-рано, в критика на Хегеловата философия на правото от 1844 г., Маркс пък пише:

“Религията е въздишката на потисната твар, тя е сърцето на един безсърдечен свят, както е и духът на едно бездуховно състояние.
Тя е опиум за народа.”

free-christmas-powerpoint-background-2

Мисля си за горните, мисля си за Коледа, мисля си какво ли щях да ям на Бъдни вечер, ако бях роден в Израел или в Иран – там, където Исус не е част от хайлайфа, a Дядо Коледа определено не е суперзвезда. Мисля си за Галилео и  Инквизицията и колко празнично му е било на 25ти декември 1633г. Мисля си колко време е минало и какво се е променило от тогава. И дали думата е “променило” или е “видоизменило”. Как той е нямал избор, а ние нямаме избор да нямаме избор. Мисля си за нестандартен подарък за Коледа. Може би по един Танах и един Коран ще свършат работа. Но и не мисля за дълго, а бързам да си взема първата доза Коледа – светещо червено въже за 25лв. и всичко някак неусетно ми се смекчава. Докато се чудя на кой прозорец да го закача се сещам, че цитата на Маркс е най-вероятно вдъхновен от Хайнрих Хайне, който няколко години преди това пише саркастично срещу Лудвиг Бьорне за илюзиите му, относно лечебните свойства на религията, но в далеч по-умерен вариант.

„В чашата с горчилка за човешкия род тя капва няколко сладки, приспивни капки духовен опиум от любов, надежда и вяра.“

Виждате ли? Да, и мен ме хвана, и ставам по-умерен, по-примерен, леко се отпускам и почвам да се смея с Хо Хо Хо, опитвайки се да си представя колко ли елхи и елени е имало в град Витлеем и изобщо в северна Палестина. Харесва ми ефектът от Коледата. Психически съм некритичен, както към околните, така и към себе си, средата в която живея и своето поведение. Четири метра светещо въже е достатъчно да ми намигне един-два пъти и загубвам интерес към историята. Тя е минало, а миналото са проблеми, нали затова си взимам от магичния декемврийски еликсир, да забравя изминалата година и проблемите през нея. Вече слабо ме интересува, че ми се яде луканка на Бъдни вечер, нали ще има 12 други пълни чинии. Нямам избор да нямам избор. Пък и толкова хубаво светят лампичките на прозореца. Така ще завъртим и питката и главите си, че едва ли ще ми пука и защо точно на 25-ти, а не някой друг ден. Обаче минава малко време, и май ефекта почва да ме пуска. Решавам да закича малко златни гирлянди по рафтове с книги и случайно попадам на “Старогръдски Легенди и Митове” на Николай Албертович Кун. Едно време обичах да я чета и да си представям един от любимите ми – Хелиос, богът на слънцето. По-късно попаднах и на Хорус и Сол Инвиктус в Египетската и Римската митология. След това на Персийския бог на светлината – Митра, раждането на всички от които се чества на 25-ти декември. Защо ли точно тази дата са избрали различните древни култури за своите богове хиляди години преди Исус. Едва ли има нещо общо със зимното слънцестоене, свързано с най-краткия ден и началото на нарастването му, спрямо пролетното равноденствие. Едва ли хората от онова време са обръщали внимание на зодиака и природните феномени. Едва ли са антропоморфизирали съзвездията и слънцето в сложни митове и легенди. Като казах звезди и рязко се сещам, че днес са на супер, ултра специална промоция коледните звезди в един магазин и набързо забравям за древните богове. В трамвая и в метрото се подсещам да не ми пука за тях, че ние си имаме два бога – те са истината. Не са ли ни достатъчни Дядо Коледа и дядо Исус, които ни дават пример с поведението си и не спорят за това кой има празник на 25-ти декември?   Малко са странни тези двамата обаче, не ги знам какво правят на една маса. Все едно са ги измислили и направили в Китай. Kато ин и ян, взаимно изключващи се и взаимно допълващи се. Или Коледата наистина си е шизофреничен наркотик. Единият не може без другия. Точно като в Китай – комунистически капитализъм. Май са чули известната реплика на Чърчил, че:

“Вроденият порок на капитализма е неравното разпределение на благата. Вродената “добродетел” на социализма е равното разпределение на лишенията.”

xmas1

Не знам дали Дядо Коледа и Исус са наистина запознати с това или така са решили, но добре им се получава пакта. Исус покровител на оскъдното и лишенията, и висш магьосник определно печели златен медал с неговите две рибки, малко хляб и 5000 нахранени. Дядо Коледа, бог на консумацията и за фокусник не става с неговите жалки опити с шведски маси, подаръци, светещи джунджурии, та и прасенца, пуйки и т.н. нужни на следващия ден. Всъщност толкова му е трудно с разпределението на благата, че и брат му Дядо Мраз едва успява да му помогне. Но колкото и да опитват не могат и не могат да ги разпределят равномерно – докато в един квартал децата си имат по 12 от всичко, в друг няма кой да ги научи да броят до 12. Ето защо обединят ли се старецът-турист и кроткият вампир, това вече е друго, магията на Коледа е неизбежна.  И Чърчил би се съгласил – един перфектен наркотик. Толкова перфектен, че ако Коледа се превърне в регистрирана търговска марка и тя се появи на борсата, то цената й ще достигне 1,6 трилиона долара, пише френският в. „Фигаро“, цитиран от БТА. Изданието се позовава на анализ на компанията Brand Finance, която оценява търговските марки. В анализа си компанията взима предвид влиянието на Коледа в такива сектори, като туризма, хотелиерството и търговията, като оценява повишаването на приходите в тези отрасли по време на коледните празници. Служба на ООН по наркотиците и престъпността оценява глобалния нарко-бизнес на 435 милярда долара. Ако прибавим всички печалби от организирана престъпност по света, цифрата става около 900 милярда. Нека сложим и Apple, Google, Facebook и Coca-Cola и разполагаме с около 1 трилион и 300 милярда. Само че, ако искам да продължа с тези сметки ми трябва нова елка, която да борави с повече нули отзад. Елка-ключудържател, под формата на работливо джудже за 6лв. Всяка цифра издава звук при натискане и на мен ми става още по-спокойно. Само където навън захладня. Хубав шал на звезди и ангелчета за 12лв. определено ще ми дойде добре. По пътя взимам и още една доза надежда и вяра, под формата на 10см. преспапие с раждането на малкия Исус за 20лв, на което присъстват малко снежинки, Дева Мария и Йосиф, малко агнета, но отново без елени. И елхи  няма. От сега виждам ухилени до уши баба и дядо, като им го подаря. И така и така съм почнал стабилно да взимам, една елха ще оправи нещата за дни напред. За да съм в крак с времето избирам фибро-оптична елха за 70лв. И вече изцяло спира да ми пука, че по Discovery Channel дават документален филм за Томас Пейн и неговото твърдение, че:

“Християнството е пародия на култа към Слънцето, която поставя мъж наречен Христос, на мястото на Слънцето и му се прекланя с обожание, с каквото първоначално древните култури са се прекланяли пред Слънцето.”

Спира да ми пука и за дебелия олигарх с червен костюм и много лица. Спира да ми пука за надменното езическо плагиатство на всяка една религия от древните култури и тяхните политеически легенди и първи крачки в астрономията. Това сега са детайли, важното е че от утре пускат 3D коледни картички, на които Barbie клати бебето Исус в малък, розов Cadillac. Докато си работя по елхата с лъскави топки посипани с брокат съвсем се смекчавам от празничното настроение и се сещам, че и Йеромонах Кирил и той сигурно тогава е омекнал, докато е боравил с топките. Аз “духам” на дядо Коледа, Йеромонаха духа на други мъже, най-вероятно и те с побелели бради и смешно облекло. В крайна сметка всеки с избора си, стига да не духаш насила, нали? А ние не сме ли най-свободни точно на Бъдни вечер и точно в църквата да духаме на който си искаме? Толкова свободен се чувствам и толкова развълнуван от това, че хората са усмихнати и добри и искат да ми подаряват подаръци, без да се чувстам задължен, че трябва да им подаря и аз нещо в замяна. Да ме поздравяват с едно и също изречение и с усмивка и аз да знам, че не съм задължен да отвръщам.

От сега виждам и протестиращите, ранобудните джуджета как се трудят в ден 256874-ти от началото на протестите. Виждам ги как ще се съберат усмихнати със свещ в ръка и ще си разменят подаръци с полицаите, като символичен знак, че докато сме хора сме от една и съща страна. От сега ги виждам как ще изиграят коледното примирие, както едно време в Първата световна война, когато по Коледа са спирали да се стрелят един друг, прибирали са труповете на убитите войници и са си разменяли подаръци. И така до следващия ден, когато куршумите отново засвистяват. От сега виждам как историята се повтаря. И как пеят пред парламента леко променени коледни песни с включена дума – оставка. Чудя се дали ще си останат такива малки джуджета и след Коледа. Дали не им стига една елха да украсяват и дали ще продължават да украсяват Народното Събрание. Дали ще продължават да се състезават с народните депутати в това да изиграят силна пиеса със слаби актьори. И дали тяхното искане за оставка ще продължи да бъде нищо повече от една звезда на върха на елхата, а именно да сочи пътя към място в небето, а не нещо конкретно, нещо с реална цел и замисъл. Дали ще продължат да бъдат като листата на другото любимо празнично растение – Понсетията, а именно като са долу да са диви, вечно зелени, а стигнат ли върховете на стъблата да си променят цвета?  А те цветове, колкото искаш. И бял сняг да няма важното е че бял слон винаги се намира по това време на годината. Сещате се за кой бял слон говоря. От царица Мая, която сънувала слон албинос, а след това родила Сидхарта – бъдещия Буда. И слонът станал свещено животно. В Сиам подарявали екземпляри на краля. А когато кралят искал да накаже някой му поверявал издръжката на слона и така го обричал на неизбежно разорение. Оттук и родената метафора за белия слон. Сега малко нещата са се променили. Ама “променили” или “видоизменили”, както с Галилео и Инквизицита? Само докато съм на тази тема да си запиша в телефона да не объркам тази година и да подаря някой от миналогодишните ми бели слонове обратно на този който ми е го е подарил на мен. Не е лесно, то в днешно време толкова много станаха белите слонове. Бели слонове и черни мерцедеси, ин и ян, Хо-Хо-Хо и Халелуя, те обичат да си вървят ръка за ръка.

Така превзет от празничния дух реших, че тази година една Коледа няма да ми е достатъчна. От доста време друсам, както казах и усещам, че тази година една Коледа май наистина няма да ми стигне. Май ще тръгна към Русия или Армения за да и се порадвам още вендъж. Е, в краен случай хубаво е ако можеш да минеш тънко. Затова в български стил защо пък да не избера малко европейски ритми в специалната изненада на Руската Коледа, организирана от някой петзвезден „Гранд хотел” някъде в провинцията. Елате и вие с мен да подрусаме заедно на 6-ти и 7-ми Януари и да отпразнуваме, че някои хора все още спорят на кой ден и според кой календар да се чества най-популярният сезонен култ на консумацията. Да опразнуваме, че на никой не му пука нито за двуличната църква, нито за дебелака с много лица, стига да има подаръци под елхата, пълни чаши, продадени свещи и икони, едни и същи приказки, една и съща песен и едно и също предаване по всеки канал на телевизора. Сега отивам да надпиша коледните картички. Притеснявам се обаче и да не предрусам, ако така продължавам. Да не вземе от другата година да не мога вече да се смея. Защото тогава няма да има кой да ми сложи задкадърен смях, който да се смее вместо мен, като в някой телевизионен сериал.
А до тогава наздраве и Весела Коледа!
Хо-Хо-Хо.

 
 
Коментарите са изключени

Защо японските ученици отиват на училище със снимка от детството

| от |

Япония е страна, в която стилът винаги трябва да бъде на висота и да пленява погледи. Проблемът е, че модните тенденции не се допускат в училищата, където изискванията са драконови.

Обикновено учениците носят униформа, спазват определен стил на прическа и винаги трябва да бъдат чисти и изрядни. Учениците нямат право да се боядисват, нямат право да правят адаптации на своята униформа и като цяло трябва да спазват училищните правила. Допълнителни аксесоари като бижута и дори грим са също в линията на забранените използвани елементи. Нарушаването на правилата обикновено води до предупреждение, а след това следва изключване на ученика. И така достигаме до следващата забавна история от японския съд. Оказва се, че има много ученици, които завеждат дела срещу своите училища поради една проста причина: принуждавани са да боядисват косата си.

Обикновено училищата изискват от своите ученици снимка от детството, с която да докажат, че това е естественият цвят на косата им. Японският ген рядко позволява на някого да бъде рус или кестеняв, но изключения се случват. Учениците започват да се боядисват черни, за да осмирят училищните настоятелства, но след прекомерното излагане на химикали, някои възпитаници завеждат дела. Причината е, че след н-тото боядисване, скалпът им се разранява, а колкото и да искат, не могат да сменят естествения си цвят на косата толкова лесно.

Японското министерство на образованието намира соломоново решение – предлага на всеки да докаже своя естествен цвят на косата. Руси японци не се срещат много често, колкото кестенявите, а някои училища подозират, че много често точно този цвят се използва във фризьорския салон за разнообразяване на стила на ученика, което е забранено, след като визията няма нищо общо с училищните занимания. Все пак трябва да знаете, че практиката продължава до 18-годишна възраст, след това има някаква лека свобода относно цвета на косата и прическата, униформата продължава да присъства в живота на студентите.

 
 
Коментарите са изключени

„Библиотека с неща“ е една прекрасна идея

| от |

Какво е „Библиотека с неща“? Веднага даваме пример: „Библиотеката“ в Сакраменто, Калифорния, дава назаем всякакви неща, от които хората биха имали нужда от време на време, но не притежават и няма смисъл да си купуват. Инициатива е на Публичната библиотека в Сакраменто и има за цел да разшири предлаганите от това романтично звено на държавата услуги. Сред въпросните „неща“ има всичко – машина за ламиниране, музикални инструменти, цифрови фотоапарати, шевни машини и всякакви други уреди, технологии, машини и предмети

„Рядко се случва държавно предприятие с много ясна насоченост – книги – да има шанс да експериментира с нещо подобно“, казва Лори Истървуд от Публична библиотека в Сакраменто

Още през 70-те години в Съединените щати започват да се появяват подобни библиотеки, но само за инструменти – на снимката горе можете да видите едно подобно място. Днес има 40 библиотеки в цялата страна. В Колумб, Охайо, библиотеката с инструменти на RTCO разполага с близо 5000 инструмента, които се дават на заем на физически лица и организации с нестопанска цел.

Има и много с инструменти за дърводелство, дървообработване, градинарство, водопровод, електротехнически работи и зидария. Финансирането идва от общините, държавата, организации с нестопанска цел и частни дарители.

Има и библиотеки за семена – те се разпространяват и извън САЩ. И тъй като връщането на семена е невъзможно, библиотеките приемат вместо това семена от растения, които са поникнали от вече взетите семена.

Подобно на така наречените банки или трезори за семена, тези библиотеки служат и за съхранение на различни сортове растения през времето, както и за поддържане на биоразнообразие. Много от библиотеките имат редки семена на местни растения.

Освен инструменти и семена, самите библиотеки също са ценен ресурс за обществото. Те служат не само за складове на прашни стари аналогови книги. Изследователските библиотекари, например, могат да помогнат на посетителите да намерят редки книги, да оценяват достоверността на източници и да осигурят достъп до специализирани бази данни.

В същото време много библиотеки и ръководителите им намират нови полезни услуги, които да вършат, и така да развиват дейността си. Бъдещето на библиотеката като институция е малко неясно, но пък пълно с потенциал.

 
 
Коментарите са изключени

Сградите „патици“ – една забавна екстравагантност на архитектурата

| от |

Почти 20 години след построяването й, тази 7-етажната офис сграда, която виждате на снимката, е в процес на изоставяне от компанията й собственик. В своя пик тя е приютява 500 работници на Longaberger. Нейният дързък дизайн е вдъхновен от един от основните продуктите на компанията (Medium Market Basket). Съоръжението от 16 700 кв. м. вече е обявенo за 5 000 000 долара.

Въпреки че може да не е привлекателна и полезна за много купувачи, сградата често е посочвана като класически пример за определена дизайнерски клас сгради. Архитектите Робърт Вентури и Дениз Скот Браун наричат този тип сграда „патица“ (а не просто „украсена барака“). Сега ще обясним.

Randy's

„Патиците“ са сгради, които представляват функцията си чрез цялостната си форма и конструкция. Една „украсена барака“ от своя страна е обикновена сграда с добавени табели и декорации, които обозначават предназначението й (като сградата на снимката над този абзац).

Big Duck 2018 05

Сградите „патици“ носят името си от истинска сграда с форма на патица: така наречената Голяма патица, разположена на Лонг Айлънд в Ню Йорк (на снимката). Структурата е построена за магазин, продаващ патици и патешки яйца. Така самата сграда казва на минувачите какво ще намерят вътре.

Вентури и Скот Браун дефинират разликата между патици и украсени сгради, докато изучават Лас Вегас в края на 60-те и началото на 70-те години. По онова време (а може би в известна степен и днес) идеята архитектите да изучават такова помпозно и комерсиално място, предназначено за масите, е силно необичайна, ако не и скандална.

Там, където други модернисти виждат пустиня от кич и псевдоисторически декор, Вентури и Скот Браун откриват слоеве смисъл и символиката, приложени към иначе скучните сгради. По някакъв начин Града на греха представлява завръщане към предсъвременната архитектура – големи знаци показват целта на всяка сграда, а орнаментите обогатяват външния вид на много от тях.

Робърт Вентури, Дениз Скот Браун и Стивън Изенур публикуваха своите открития и мнения в „Learning from Las Vegas“. Книгата е в известна степен скандална за 1972 година и разтърсва някои от тогавашните архитекти, които започват да се разделят на две страни – модерност и (това, което би могло да се разглежда като) постмодерност.

 
 
Коментарите са изключени

Как малкият VW Beetle покори американските сърца

Фердинанд Порше имал една много голяма мечта през целия си живот – да произвежда състезателни коли. Австриецът имал голяма страст към скоростите, а и в зората на автомобилостроенето, колата все още се гледала с леко съмнение. Порше е роден през 1875 г. и много добре знае, че автомобилът прохождал горе-долу в този период. Фердинанд е бил дете, когато Берта Бенц се качва на творението на своя съпруг, за да направи първото автомобилно пътешествие. С две конски сили и малко повече смелост е успяла да измине около 194 километра. Автомобилът обаче продължава да се смята за една скъпа играчка на богатите.

Освен високи цени, те често били невероятно шумни, плашели хора и животни, приемали се за сериозна напаст и често карали хората да се дистанцират от бензиновите изпарения. Не може да се знае с историческа точност кога двама души са решили да се състезават по улиците на града, но без съмнение са били подтикнати от автомобилните състезания. Точно в началото на 20-те години на миналия век започнала и страстта по създаването на бързи автомобили. Пътят на Фердинанд не е особено лесен, но след като успява да впечатли инженерите на Mercedes с един специален дизайн, самочувствието се четяло в усмивката му.

Конструкторът имал и друго виждане по въпроса с автомобилите. Той вярвал, че обикновеният човек също трябва да имат достъп до моторизирани превозни средства и виждал автомобилното бъдеще в малките автомобили. Не случайно първите представени малки проекти били в залата на Mercedes. За добро или лошо, тогавашните началниците не показали същия ентусиазъм. Порше продължил да работи по луксозни автомобили през следващото десетилетие и сигурно още толкова след това, ако не се среща с един друг потенциален почитател на автомобили.

Адолф Хитлер бил страстен почитател на автомобилите. Далече от политиката, той винаги смятал, че колата е красиво инженерно произведение с много възможности. Докато е в затвора за държавна измяна през 1923 година, Хитлер мислил много за немския народ. Бъдещият диктатор бил впечатлен от идеята на Хенри Форд за създаването на малка кола за народа. Популярният Model T е бил представен в Америка и австриецът вярвал, че това е правилният начин за печеленето на внимание. С такава кола е било сигурно, че икономиката на страната (осакатена след ПСВ) ще започне да върви напред.

С встъпването на власт, Хитлер си спомнил и идеята, която се родила, докато търкал нара в затвора. Екипът му бил изпратен във всички автомобилни заводи на страната с една единствена цел – изграждането на малък семеен автомобил. Фердинанд Порше откликнал на поканата, а по-късно започнал да коментира всички стъпки от плана си директно с Адолф.

Dr. Ferdinand Porsche

 

Фердинанд Порше

Снимка: By Bundesarchiv, Bild 183-2005-1017-525 / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5426395

Двамата все пак имали разногласия, но накрая Хитлер изготвил правила, по които да се работи. Изискванията за бъдещия автомобил били малко по-сложни, но не и невъзможни. Хитлер настоявал новата кола да събира пет човека – двама възрастни и три деца. Не трябвало да бъде по-скъпа от мотор. Поддръжката трябвало да бъде изключително лесна. Впечатляващо изискване по онова време е, че бъдещият модел трябва да бъде с въздушно охлаждане, защото германското население все още нямало гаражи и водното охлаждане щяло да донесе сериозни беди.

В навечерието на войната дори започва строенето на завод и малкият Beеtle носел името Kraft durch Freude Wagen. До 40-те години е произведено определено количество автомобили, но не достатъчно. След войната, фабриката останала в ръцете на британците. Майор Иван Хърст бил назначен като отговорник за възраждането на малката автомобилна фабрика във Волсфбург. Разполагайки с оригиналните записи на Фердинанд Порше, той започнал лека полека да изпълнява неговата основна мечта. Самият Фердинанд нямало как да помогне, той бил във френски затвор.

При завръщането си в Германия през 1949 година успял поне да зърне мечтата си. Дизайнерът на колата, която ще промени автомобилната история и култура, можел да бъде спокоен, че не всичко е било изгубено. С облекчаването на таксите за износ, Германия най-накрая можела да залее Европа с малка и икономична кола. До края на 50-те години на миналия век са продадени около 100 000 бройки.

Автомобилът отдавна не е лукс за богатите, а необходимост и щом американските производители хвърлили едно око на ситуацията в Европа, бързо започнали да произвеждат малки автомобили, но сякаш всичко било твърде късно. Проектът на Фердинанд Порше бил твърде голям, за да остане само на един континент.

Erholung am Flussufer

Снимка: By Bundesarchiv, Bild 146II-732 / Unknown / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5420158

В края на годината на летище Джон Ф. Кенеди каца един много специален човек за немската автомобилна компания. Карл Хан прави една дълга обиколка по Медисън Авеню. Неговата мисия е да рекламира малката немска кола. Американският автомобилен пазар бил пренаситен с акули и задачата била особено трудна. Карл видял стотици илюстрации, но нито една концепция не можела да впечатли особено. Проблемът на малкия Beetle бил, че все още носил потеклото си на „Колата на Фюрера“.

Letzter VW-Käfer läuft in Wolfsburg vom Band

И така на сцената изплувал г-н Бил Бернбач. За разлика от своите колеги, Бил нямал подготвена кампания, липсвали материали и той самият не знаел какво може да препоръча. Вместо да пудри предложението, което можело и да не се случи, Бил решил да покаже портофолио от стари проекти. Хан бил изненадан, че най-накрая говорил с рекламист, който не се опитва да продава парцели на Луната. След няколко проведени разговора, VW подписва договор именно с неговата агенция за 600 000 долара. По същото време американските компании инвестират милиони за реклама.


View this post on Instagram

#volkswagen #vw #beetle #volkswagenbeetle #ad

A post shared by VW™️ (@volkswagenbeetleads) on

В договора имало и някои изисквания от страна на агенцията. Бил пожелал да изпрати екипа си в Германия, за да разгледа продукта, който трябва да рекламира. Американските гости били посрещнати и разведени из целия завод. Всеки работник изпитвал огромно удоволствие, когато трябвало да обясни каква точно е неговата длъжност по поточната линия. Добрата новина е, че сред посетителите бил и Хелмут Кроне. Неговите колеги го наричали прагматичен перфекционист с тектонско спокойствие. Хелмут имал редица качества и освен всичко притежавал VW. Самият той казвал, че е един от онези евреи, които не се притеснявали много с нацисткото потекло на автомобила.

Когато идва време за представянето на скицата, един копирайтърите оставя един много сериозен слоган „Може би станахме толкова големи, защото се мислихме за малки“. Именно така се ражда и кампанията, която изпепелява американския пазар „Think Small“. След като текстът бил достатъчно увлекателен за читателя, Кроне решил да постави логото на марката на най-нестандартното възможно място. По този начин демонстрирал на читателя, че това не е нормална реклама. Печатът бил черно-бял, защото не останали много пари, за да печатат цветно и това отново работило в полза на продукта. Листът изпъквал във всяко едно списание. Човекът с толкова сериозно спокойствие бил и единственият покрусен от крайния продукт. В изблик на гняв, че не успял да направи шедьовър, предпочел да напусне страната, за да избегне потенциалните караници в агенцията. Вместо скандали, Хелмут получил сериозни възхвали за своята работа!

 

 

 

View this post on Instagram

 

#volkswagen #vw #beetle #volkswagenbeetle #ad A post shared by VW™️ (@volkswagenbeetleads) on

Сътвореният продукт се превърнал в изкуство. Хората говорили за малката кола навсякъде, тийнейджърите късали страниците, за да позиционират Beetle на стената си. Клиентът от Германия също започнал да отчита драстичното повишаване. Volskwagen са основен клиент и рекламната кампания продължава от 1951 до 1961 година с тази визия. През 1969 година достига нови висоти и вместо популярният Beetle, агенцията поставя снимка на космически спътник, който трябва да кацне на Луната. Слогънът също впечатлява „Грозно е, но ще те закара там“. Подходът на DBB бил уникален и по още една линия – той съобщавал. Клиентът трябвало сам да помисли какво чете, никой не го карал да купува. Вместо възхвали, Хелмут и екипът му се фокусирали върху споделянето на истината. И честността се оказва един от най-добрите възможни подходи. И така VW Beetle започнал да се превръща в нещо различно. Текстовете на някои реклами гласят:

„Представяме най-бавният американски фастбек

Може да откриете много автомобили с добре оформени покриви. Но те не са Volkswagen. Наричат се Фастбек и някои от тях се кръщават на риби. Можете да ги различите от Volkswagen, защото VW не може да вдигне повече от 72 мили в час. (Дори и километражът му да е разграфен до оптимистичните 90 мили в час). Поне можете да нарушите всеки закон за превишена скорост в САЩ. И спокойно може да подминете бензиностанциите, сервизите и гумаджийниците. Двигателят на VW може да не е най-бързият, но е един от най-съвременните. Прави се от магнезий, който е една стъпка по-добър от алуминия. Направен е толкова добре, че няма да се налага да доливате масло между смените. Двигателят се охлажда с въздух, следователно никога няма да прегрее или да замръзне. Няма нищо общо с водата. И затова не виждаме причина да го кръщаваме на риба.“

View this post on Instagram

#volkswagen #vw #beetle #volkswagenbeetle #ad

A post shared by VW™️ (@volkswagenbeetleads) on

И понеже моделите се подобрявали с всеки следващ модел, агенцията наистина се забавлявала с това, което прави. Оказва се, че предлагането на приятни и леки текстове привлича много повече вниманието на аудиторията. Най-доброто оръжие на агенцията и VW са фактите. Ето какво гласи една друга реклама.

„И ако свърши бензина ще е лесна за бутане

Виждате ли? Помислихме за всичко. Да избуташ Volkswagen в страни от пътя става само с едно бутване. Малко изненадващо е, че собствениците на VW остават много по-рядко без гориво. Изчислихме, че може да изминете 32 мили с един галон може да размътят малко спомена за последното зареждане. Прекарвате толкова малко време на бензиностанцията, че просто няма как да си спомните. Най-вероятно никога няма да имате нужда от масло в багажника. Няма да имате нужда и от антифриз, защото двигателят е с въздушно охлаждане. 40 000 мили с един чифт гуми няма да счупят нито един от рекордите на VW. И ремонтите са точно толкова раздалечени във времето. Затова тази година поставихме бензинометър, за да може да си спомните. Не сме отнели цялото забавление. От време на време ще трябва да го поглеждате.“


View this post on Instagram

#volkswagen #vw #beetle #volkswagenbeetle #ad

A post shared by VW™️ (@volkswagenbeetleads) on

Представена по този начин, малката кола Фердинанд Порше щяла да промени цяла Америка. И няма да се ограничи само до там. Истината е, че това ще бъде една от най-продаваните коли на немския производител. Разбира се, в края на 60-те започнала да се появява конкуренция и от други марки като Toyota. Тогава започва и малкото понижаване на интереса, но пък VW не чака и започва да предлага други модели, използвайки същия рекламен подход. Може би Beetle е и един от най-продаваните, обичани и популярни модели на компанията. До 2003 година компанията произвежда около 21 529 464 модела. Красивата история на VW Beetle приключи тази година, когато компанията официално обяви, че смята да пенсионира возилото и да спре производството.

Едно нещо трябва да се познае на Volkswagen – това е марката, която позволява на американското население да пътува и да изследва страната си. VW Beetle не е просто предпочитан избор за ученици и хипита, той е символ на свобода, не е претенциозен, не е скъп и може да стигне навсякъде, както казва рекламата. Моделът е предпочитан избор в някои филми и дори успява да се превърне в герой на някои холивудски компании. Кой не е чувал за Хърби? Пътят вече е добре отъпкан за следващото голямо приключение – VW Golf. И все пак трябва да знаем, че истинското немско преживяване остава Beetle. И до днес можете да откриете ентусиасти от цял свят, които много добре помнят своята първа кола.

 
 
Коментарите са изключени