Коледен наркоман…

| от |

Автор е наш редовен читател с артистичен псевдоним Yo Vo.

Не помня първата си доза, май свикнах от доста малък. От всички наркотици в последните години най-любим ми е Коледа. Аз съм един коледен наркоман. Баба и дядо, мама и татко, те ме научиха. От тогава, та и до днешни дни с тях друсаме заедно в продължение на около месец. Месец декември. Но май абстиненцията ни става все по-силна и затова вече почваме да друсаме все по-рано. Ето например тази година Halloween още не беше свършил, момент, исках да кажа Денят на Народните Будители, когато “магията” на Коледа започна да вади традиционните зайци от шапката.  В конкретния случай заекът беше прасенце сукалче, а вакуумираната магия можеше да е наша за 10,79лв. на килограм. В последно време дядото натрупа години и забравя и да пита дали сме били послушни. Но защо съм толкова пристрастен към Коледа? Защо тревата и кокаина ми бледнеят пред нея? За тях трябва да се крия и да рискувам, а ако се разбере, че съм ползвал после всички да ме сочат с пръст или да искат да ми помогнат, като на болен.

christmas

А Коледата, това е перфектният наркотик. Широко достъпен на едро и дребно, от двора на детската градина до самолета на летището, от масата в дискотеката до пейката в църквата. От венеца на вратата, гирляндите за елха до блестящите топки и опаковъчната хартия. Винаги като че ли с невидима ръка някой вече се е погрижил да има обилно количество за всички. И то на празнични цени. От класическите играчки за елха, до светещите елени, пингвини, джуджета, висулки, падащ сняг. И най-хубавото е, че всички около мен и те са надрусани. И на тях им светват очите, като лампички, видят ли малко намален шоколад под формата на старец с брада. И си взимат. И аз си взимам с тях. А по-универсален наркотик от Коледа май няма – и на главата да си го сложиш дори, пак действа. И на всички им става едно такова по-хубаво. Но май негативните ефекти от зависимостта ме хващат все по-рано всяка година. Тази година от рано хората също ги удари абстиненцията. Още не бяха изсъхнали елхите в кофите за боклук пред блока и те вече недоволстваха. Против повишението на тока, против Бойко Борисов, против Делян Пеевски, против олигарсите, против Пламен Орешарски, против Росен Плевенлиев, против полицейското насилие, против ксенофобията, против бежанците, против вратите на Софийския университет да са отворени, против мъже в църквата, които си падат по фалоси и топки. Да не забравяме и за протеста за разрешаване на целогодишния лов на еднорози в Тетевен. Няма как да не натрупаш напрежение за една година и да не искаш да разпуснеш със стабилна доза Коледа. Но и малко май ставам шизофреник. Малко почнах да губя връзката между Дядо Коледа и новородения Исус. Всъщност почнах да се чудя кога ли я е имало. Малко ми стана миш-маш от сляпо приета иконография по време на студения месец. Дали пък това не е точно поради факта, че прекалено много дози Коледно-Великденска магия ми се насъбраха досега? Или че в магията виждам само фокуси.
През 1951-ва американския психолог Соломон Аш демонстрира силата на конформизма в групите, известен като експериментът за конформизъм на Аш. С прост пример показва колко е лесно да манипулираш поведението на индивида, когато той е част от група и когато е изложен на нейното влияние. Прави го и племенникът на Зигмунд Фройд – Едуърд Бернайс, който използва на практика идеите на чичо си за неосъзнатите човешки импулси, за да ги впрегне в услуга на корпоративни интереси и така да подтикне масите да консумират продукти и услуги, основаващи се не на рационални нужди, а на ирационални желания. Около сто години по-рано, в критика на Хегеловата философия на правото от 1844 г., Маркс пък пише:

“Религията е въздишката на потисната твар, тя е сърцето на един безсърдечен свят, както е и духът на едно бездуховно състояние.
Тя е опиум за народа.”

free-christmas-powerpoint-background-2

Мисля си за горните, мисля си за Коледа, мисля си какво ли щях да ям на Бъдни вечер, ако бях роден в Израел или в Иран – там, където Исус не е част от хайлайфа, a Дядо Коледа определено не е суперзвезда. Мисля си за Галилео и  Инквизицията и колко празнично му е било на 25ти декември 1633г. Мисля си колко време е минало и какво се е променило от тогава. И дали думата е “променило” или е “видоизменило”. Как той е нямал избор, а ние нямаме избор да нямаме избор. Мисля си за нестандартен подарък за Коледа. Може би по един Танах и един Коран ще свършат работа. Но и не мисля за дълго, а бързам да си взема първата доза Коледа – светещо червено въже за 25лв. и всичко някак неусетно ми се смекчава. Докато се чудя на кой прозорец да го закача се сещам, че цитата на Маркс е най-вероятно вдъхновен от Хайнрих Хайне, който няколко години преди това пише саркастично срещу Лудвиг Бьорне за илюзиите му, относно лечебните свойства на религията, но в далеч по-умерен вариант.

„В чашата с горчилка за човешкия род тя капва няколко сладки, приспивни капки духовен опиум от любов, надежда и вяра.“

Виждате ли? Да, и мен ме хвана, и ставам по-умерен, по-примерен, леко се отпускам и почвам да се смея с Хо Хо Хо, опитвайки се да си представя колко ли елхи и елени е имало в град Витлеем и изобщо в северна Палестина. Харесва ми ефектът от Коледата. Психически съм некритичен, както към околните, така и към себе си, средата в която живея и своето поведение. Четири метра светещо въже е достатъчно да ми намигне един-два пъти и загубвам интерес към историята. Тя е минало, а миналото са проблеми, нали затова си взимам от магичния декемврийски еликсир, да забравя изминалата година и проблемите през нея. Вече слабо ме интересува, че ми се яде луканка на Бъдни вечер, нали ще има 12 други пълни чинии. Нямам избор да нямам избор. Пък и толкова хубаво светят лампичките на прозореца. Така ще завъртим и питката и главите си, че едва ли ще ми пука и защо точно на 25-ти, а не някой друг ден. Обаче минава малко време, и май ефекта почва да ме пуска. Решавам да закича малко златни гирлянди по рафтове с книги и случайно попадам на “Старогръдски Легенди и Митове” на Николай Албертович Кун. Едно време обичах да я чета и да си представям един от любимите ми – Хелиос, богът на слънцето. По-късно попаднах и на Хорус и Сол Инвиктус в Египетската и Римската митология. След това на Персийския бог на светлината – Митра, раждането на всички от които се чества на 25-ти декември. Защо ли точно тази дата са избрали различните древни култури за своите богове хиляди години преди Исус. Едва ли има нещо общо със зимното слънцестоене, свързано с най-краткия ден и началото на нарастването му, спрямо пролетното равноденствие. Едва ли хората от онова време са обръщали внимание на зодиака и природните феномени. Едва ли са антропоморфизирали съзвездията и слънцето в сложни митове и легенди. Като казах звезди и рязко се сещам, че днес са на супер, ултра специална промоция коледните звезди в един магазин и набързо забравям за древните богове. В трамвая и в метрото се подсещам да не ми пука за тях, че ние си имаме два бога – те са истината. Не са ли ни достатъчни Дядо Коледа и дядо Исус, които ни дават пример с поведението си и не спорят за това кой има празник на 25-ти декември?   Малко са странни тези двамата обаче, не ги знам какво правят на една маса. Все едно са ги измислили и направили в Китай. Kато ин и ян, взаимно изключващи се и взаимно допълващи се. Или Коледата наистина си е шизофреничен наркотик. Единият не може без другия. Точно като в Китай – комунистически капитализъм. Май са чули известната реплика на Чърчил, че:

“Вроденият порок на капитализма е неравното разпределение на благата. Вродената “добродетел” на социализма е равното разпределение на лишенията.”

xmas1

Не знам дали Дядо Коледа и Исус са наистина запознати с това или така са решили, но добре им се получава пакта. Исус покровител на оскъдното и лишенията, и висш магьосник определно печели златен медал с неговите две рибки, малко хляб и 5000 нахранени. Дядо Коледа, бог на консумацията и за фокусник не става с неговите жалки опити с шведски маси, подаръци, светещи джунджурии, та и прасенца, пуйки и т.н. нужни на следващия ден. Всъщност толкова му е трудно с разпределението на благата, че и брат му Дядо Мраз едва успява да му помогне. Но колкото и да опитват не могат и не могат да ги разпределят равномерно – докато в един квартал децата си имат по 12 от всичко, в друг няма кой да ги научи да броят до 12. Ето защо обединят ли се старецът-турист и кроткият вампир, това вече е друго, магията на Коледа е неизбежна.  И Чърчил би се съгласил – един перфектен наркотик. Толкова перфектен, че ако Коледа се превърне в регистрирана търговска марка и тя се появи на борсата, то цената й ще достигне 1,6 трилиона долара, пише френският в. „Фигаро“, цитиран от БТА. Изданието се позовава на анализ на компанията Brand Finance, която оценява търговските марки. В анализа си компанията взима предвид влиянието на Коледа в такива сектори, като туризма, хотелиерството и търговията, като оценява повишаването на приходите в тези отрасли по време на коледните празници. Служба на ООН по наркотиците и престъпността оценява глобалния нарко-бизнес на 435 милярда долара. Ако прибавим всички печалби от организирана престъпност по света, цифрата става около 900 милярда. Нека сложим и Apple, Google, Facebook и Coca-Cola и разполагаме с около 1 трилион и 300 милярда. Само че, ако искам да продължа с тези сметки ми трябва нова елка, която да борави с повече нули отзад. Елка-ключудържател, под формата на работливо джудже за 6лв. Всяка цифра издава звук при натискане и на мен ми става още по-спокойно. Само където навън захладня. Хубав шал на звезди и ангелчета за 12лв. определено ще ми дойде добре. По пътя взимам и още една доза надежда и вяра, под формата на 10см. преспапие с раждането на малкия Исус за 20лв, на което присъстват малко снежинки, Дева Мария и Йосиф, малко агнета, но отново без елени. И елхи  няма. От сега виждам ухилени до уши баба и дядо, като им го подаря. И така и така съм почнал стабилно да взимам, една елха ще оправи нещата за дни напред. За да съм в крак с времето избирам фибро-оптична елха за 70лв. И вече изцяло спира да ми пука, че по Discovery Channel дават документален филм за Томас Пейн и неговото твърдение, че:

“Християнството е пародия на култа към Слънцето, която поставя мъж наречен Христос, на мястото на Слънцето и му се прекланя с обожание, с каквото първоначално древните култури са се прекланяли пред Слънцето.”

Спира да ми пука и за дебелия олигарх с червен костюм и много лица. Спира да ми пука за надменното езическо плагиатство на всяка една религия от древните култури и тяхните политеически легенди и първи крачки в астрономията. Това сега са детайли, важното е че от утре пускат 3D коледни картички, на които Barbie клати бебето Исус в малък, розов Cadillac. Докато си работя по елхата с лъскави топки посипани с брокат съвсем се смекчавам от празничното настроение и се сещам, че и Йеромонах Кирил и той сигурно тогава е омекнал, докато е боравил с топките. Аз “духам” на дядо Коледа, Йеромонаха духа на други мъже, най-вероятно и те с побелели бради и смешно облекло. В крайна сметка всеки с избора си, стига да не духаш насила, нали? А ние не сме ли най-свободни точно на Бъдни вечер и точно в църквата да духаме на който си искаме? Толкова свободен се чувствам и толкова развълнуван от това, че хората са усмихнати и добри и искат да ми подаряват подаръци, без да се чувстам задължен, че трябва да им подаря и аз нещо в замяна. Да ме поздравяват с едно и също изречение и с усмивка и аз да знам, че не съм задължен да отвръщам.

От сега виждам и протестиращите, ранобудните джуджета как се трудят в ден 256874-ти от началото на протестите. Виждам ги как ще се съберат усмихнати със свещ в ръка и ще си разменят подаръци с полицаите, като символичен знак, че докато сме хора сме от една и съща страна. От сега ги виждам как ще изиграят коледното примирие, както едно време в Първата световна война, когато по Коледа са спирали да се стрелят един друг, прибирали са труповете на убитите войници и са си разменяли подаръци. И така до следващия ден, когато куршумите отново засвистяват. От сега виждам как историята се повтаря. И как пеят пред парламента леко променени коледни песни с включена дума – оставка. Чудя се дали ще си останат такива малки джуджета и след Коледа. Дали не им стига една елха да украсяват и дали ще продължават да украсяват Народното Събрание. Дали ще продължават да се състезават с народните депутати в това да изиграят силна пиеса със слаби актьори. И дали тяхното искане за оставка ще продължи да бъде нищо повече от една звезда на върха на елхата, а именно да сочи пътя към място в небето, а не нещо конкретно, нещо с реална цел и замисъл. Дали ще продължат да бъдат като листата на другото любимо празнично растение – Понсетията, а именно като са долу да са диви, вечно зелени, а стигнат ли върховете на стъблата да си променят цвета?  А те цветове, колкото искаш. И бял сняг да няма важното е че бял слон винаги се намира по това време на годината. Сещате се за кой бял слон говоря. От царица Мая, която сънувала слон албинос, а след това родила Сидхарта – бъдещия Буда. И слонът станал свещено животно. В Сиам подарявали екземпляри на краля. А когато кралят искал да накаже някой му поверявал издръжката на слона и така го обричал на неизбежно разорение. Оттук и родената метафора за белия слон. Сега малко нещата са се променили. Ама “променили” или “видоизменили”, както с Галилео и Инквизицита? Само докато съм на тази тема да си запиша в телефона да не объркам тази година и да подаря някой от миналогодишните ми бели слонове обратно на този който ми е го е подарил на мен. Не е лесно, то в днешно време толкова много станаха белите слонове. Бели слонове и черни мерцедеси, ин и ян, Хо-Хо-Хо и Халелуя, те обичат да си вървят ръка за ръка.

Така превзет от празничния дух реших, че тази година една Коледа няма да ми е достатъчна. От доста време друсам, както казах и усещам, че тази година една Коледа май наистина няма да ми стигне. Май ще тръгна към Русия или Армения за да и се порадвам още вендъж. Е, в краен случай хубаво е ако можеш да минеш тънко. Затова в български стил защо пък да не избера малко европейски ритми в специалната изненада на Руската Коледа, организирана от някой петзвезден „Гранд хотел” някъде в провинцията. Елате и вие с мен да подрусаме заедно на 6-ти и 7-ми Януари и да отпразнуваме, че някои хора все още спорят на кой ден и според кой календар да се чества най-популярният сезонен култ на консумацията. Да опразнуваме, че на никой не му пука нито за двуличната църква, нито за дебелака с много лица, стига да има подаръци под елхата, пълни чаши, продадени свещи и икони, едни и същи приказки, една и съща песен и едно и също предаване по всеки канал на телевизора. Сега отивам да надпиша коледните картички. Притеснявам се обаче и да не предрусам, ако така продължавам. Да не вземе от другата година да не мога вече да се смея. Защото тогава няма да има кой да ми сложи задкадърен смях, който да се смее вместо мен, като в някой телевизионен сериал.
А до тогава наздраве и Весела Коледа!
Хо-Хо-Хо.

 
 

Главната роля, която никой в Холивуд не иска

| от chronicle.bg, по The Hollywood Reporter |

Вече сме в най-интересния период от годината за всички киномани.  Почти няма да има седмица в следващите два месеца, в която да не се раздават награди, да не се обявяват номинации за награди, или изобщо да се говори за награди. Най-доброто, което видяхме през 2018 г. впряга всичките си усилия в добрата реклама и очаква с нетърпение кулминацията. 

Тази година тя ще се състои на 24 февруари, както повелява обичаят, в Долби тиътър в Лос Анджелис. Наградите „Оскар“ ще бъдат раздадени за 91-ви път след по-малко от три месеца. А кой ще ги води? Все още не е ясно. Кевин Харт се отказа. Академията, по думите на медиите, е в паника. Домакинът обикновено е ясен половин година по-рано, за да могат да започнат репетиции и подготовка на церемонията. В момента оттеглянето на Харт е поредният минус за и без това намаляващата популярност на „Оскарите“.

Най-престижните награди в киното се намират в период на криза, каквато не ги е сполетявала от десетилетия. И най-голямата криза към този момент е липсата на домакин, който да води церемонията. Заради намаляващия рейтинг на „Оскарите“, обществения натиск и още ред причини, на практика в момента това е главната роля, която никой в Холивуд не иска.

Защо?

Някои от нас все още помнят гафа на „Оскарите“ през 2017 г., когато погрешно беше обявено името на „La La Land“ за най-добър филм, а победителят беше „Moonlight“. Тогава домакинът на церемонията, популярният водещ Джими Кимъл каза: „Не знам какво стана. Обвинявам себе си за това. Знаех си, че ще прецакам шоуто и наистина го направих.“

Кимъл може и да се е шегувал. Въпреки това думите му породиха мисли, че дори опитен водещ на вечерно предаване като него, е застрашен от подобен безпрецедентен провал.

Ако се обърнем назад, страхът на Джими Кимъл далеч не е неоснователен. Достатъчно е да погледнем изпълнителите, нагърбвали се с най-трудната задача в Холивуд и ще разберем защо. Откакто легендарният Били Кристъл предаде щафетата през 2004 г. (и се завърна по изключение през 2012 г., когато не беше приет с големи овации), Американската академия за филмово изкуство и науки не спира да се опитва да намери своя домакин. Но никой не пожелава да поеме ролята повече от два пъти. Сред смелчагите, осмелили се да водят „Оскарите“ два пъти са Кимъл, Елън Дедженеръс, Хю Джакман, Крис Рок и Джон Стюарт – и повечето от тях казват, че никога не биха го направили втори път. Контрастът със славните дни на „Оскарите“  е очевиден. Наградите помнят няколко култови свои домакини сред които Джони Карсън (5 пъти), Били Кристъл (9 пъти) и рекордьорът Боб Хоуп със 19-те церемонии, които води. Последните трима поемат тази задача във време, когато има само три големи телевизии, конкуренцията е слаба и „Оскарите“ са задължителна част от програмата на повечето американски семейства.

Днес от домакинът се изискват редица неща. Да вдигне рейтинга на церемонията. Да е известен. Да е забавен без да обижда. Да е актуален, но не и провокативен. Да е политически коректен. Да е млад, но не прекалено, за да не „изплаши“ управителния съвет на Академията. И да е удобен както за президента на Академията, така и за телевизията, която излъчва „Оскарите“ – ABC.

Изискванията отказват дори най-добрите кандидати, които не желаят да рискуват седмици от живота си за ниски шестцифрени суми, след като накрая обикновено медиите ги критикуват, а самата дейност рядко вдига рейтинга им.

Едва ли някога ще видим отново Джеймс Франко и Ан Хатауей, които са домакини през 2011 г., както и Сет Макфарлън през 2013 г., който беше критикуван заради песента „We Saw Your Boobs“. Единствено Нийл Патрик Харис е казвал, че би го направил, но предвид слабото му изпълнение , това едва ли ще се случи.

Мнозина, които се идеални за тази работа, вече са я отхвърлили. Опра Уинфри. Джъстин Тимбърлейк. Джулия Луис Драйфус. Джери Зайнфийлд. Колкото са по-подходящи, толкова по вероятно е да откажат. Дори Тина Фей и Ейми Полър, който направиха фурор на церемониите по връчването на наградите „Златен глобус“ през 2013, 2014 и 2015 г. са отказали да водят „Оскарите“. Споменава с за имена като Стивън Колбърт и Джеймс Кордън, но ABC не биха позволили звезди от конкурентни телевизии да водят това шоу.

Всъщност кой е подходящ за ролята? Кой е подходящ да води церемонията във време, когато една погрешно казана дума може да струва рейтинг, репутация, пари?

В своята същина обаче, проблемът е естествено следствие от политиката на Академията от няколко години насам. Тя иска да играе на сигурно във време, което възнаграждава риска. Време, което признава тези, които приемат противоречията, а не си затварят очите за тях. Защото ако последните години ни научиха нещо, то е че колкото по-безличен е домакинът, толкова по-безлично е и шоуто. Затова Елън Дедженръс беше толкова добра и се шегуваше с възрастта, парите, произходът на хората. И вдигна летва, която изисква поемането на голям риск, за да бъде прескочена. Но пък ако някой се осмели да направи скока, „Оскарите“ могат да влязат в нов „златен период“. 

 
 

Какво да НЕ подаряваме на колегите си за Коледа

| от chronicle.bg |

Време е за така наречения таен Дядо Коледа. Или иначе казано: време да се паникьосваме излишно и да тормозим приятелите си с въпроси от рода на „Ами аз сега какво да му взема на този колега?“, на които те още по-малко могат да отговорят.

Ние също не можем да отговорим.

Да купуваш подарък на някой, когото не познаваш, може да е екстремно занимание. Има неща, които винаги работят като подарък, но има и неща, които никога не работят. Никога! Изследователи от Citation попитаха бизнес дами за най-неприятния подарък от колеги, който са виждали да се подарява. Основната тема на отговор е: неуместни или неприлични неща, както и подаръци-шеги. Списъкът с най-неприятни подаръци включва класиките: дезодорант (което създава впечатление, че получателят му мирише), книга с диетични рецепти (…) и чаша с религиозно или глупаво послание. А също и:

  • Онези плакати тип „Неща, които трябва да направим преди да умрем“ (на възрастен колега)
  • Чаша с надпис „Изглеждай зает, Исус те гледа“ (на религиозен човек, който не изповядва християнската вяра)
  • Вуду играчка на мениджъра ти плюс игли, подарени от друг мениджър
  • Комплект дезодорант и сапун
  • Комплект за устна хигиена
  • Сертификат за закупено кученце, който кара човека да очаква да го получи, но всъщност е шега
  • Комплект за премахване на косми в носа (подарен на колежка)

Като цяло е добре да страним от подаръци, които са със сексуална, религиозна и естетическа конотация или пък хумористични, защото никога не знаем човека отсреща как е по отношение на чувството за хумор. Сайтът Instantprint също направи подобно изследване и установи, че неудачните подаръци за жена са кремове за бръчки, талетни принадлежности, бельо и посуда. За мъжете: книги с инструкции, дезодорант, празна кутия (?), тениска със забавен/обиден надпис или картинка.

Тогава какво да му купим на колегата?

Фирмата Wilko попита 2000 човека какво биха приели радушно като коледен подарък на фирмено парти. Ето и отговорите им:

  • Алкохол
  • Шоколадови бомбони
  • Карта за намаление
  • Книга
  • Свещи
  • Пари
  • Сладки
  • Чорапи
  • Парфюм
  • Бомбички за вана
  • Растение
  • Дневник
  • Бижу
  • Грим
  • Пъзел
  • Дрехи
  • Бележник
  • Бордова игра
  • CD
  • Рамка за картина
  • Дарение от твое име на някоя благотворителност
  • Одеало
  • Цветя
  • Календар
  • Абонамент за списание
  • Домакински прибори
  • Кафеварка
  • Възглавници
  • Ключодържател
  • Книга със шеги
  • Чайник
  • Чай
  • Солница
  • Плодове
  • Чили сос
  • Часовник
  • Очила

Въпреки че очевидно някои неща от този списък се повтарят с някои от предния списък, съветваме ви да не рискувате. Най-добре гледайте да е нещо полезно и практично.

 
 

Филмите с жени главни герои са по-доходоносни от тези с мъже

| от chronicle.bg |

Филмите с мъже в главната роля все още са повече от тези с жени, но изследване на Агенцията по креативни изкуства (САЩ) и компанията Shift7 сочи, че това не е най-добре за бизнеса. Резултатите от анализа на топ филми между 2014 и 2017 ни показват като първенци тези с главна женска роля, без значение какъв е бюджетът на самия филм.

Creative Artists Agency и Shift7 правят сметките с помощта на Gracenote. Главният персонаж във всеки филм е определен по това чие име е първо в Gracenote. Това означава, че филми като „Star Wars“ са с водеща мъжка роля – в „Star Wars: The Force Awakens“ това е Харисън Форд, а в „Star Wars: The Last Jedi“ е Марк Хамил, въпреки че Дейзи Ридли има основна роля и в двата.

В изследването участват 350 филми – 105 женски и 245 мъжки. 

„Разбирането, че да имаш филм с жена в главната роля е лошо откъм приходи е грешно“, казва изследователя от CCA Кристи Хаубегър пред The New York Times. „Те всъщност са маркетингов актив.“

Когато филмите били подредени в категории по бюджет: над $100 милиона, по-малко от $10 милиона, между $10 и $30 милиона и така нататък, средния приход във всяка категория бил по-голям за женските филми, отколкото за мъжките.

Филмите били подложени и на теста Бачдел, който мери представянето на жените в творби на изкуството: той задава въпроса дали творбата включва ли поне две жени, който си говорят за нещо различно от мъже. 60% от филмите минават теста и няма филм от 2012 година насам, който е изкарал повече от $1 милиард в боксофиса и не е преминал Бачдел.

 
 

Netflix показва документалка за харизматичния сериен убиец Тед Бънди

| от chronicle.bg |

Netflix добавя към портфолиото си документален сериал за кръвожадния сериен убиец Тед Бънди. Това става 40 години след като през 1978 той е екзекутиран за убийството на Кимбърли Лийч. Платформата, на която вече можем да гледаме няколко криминални сериали по реален случай като „Making A Murderer“ и „The Keepers“, пуска „Conversations With A Killer: The Ted Bundy Tapes“ на 24 януари 2019. Автор на продукцията е носителят на Еми Джо Берлингер.

Четирите епизода ще ни покажат непускано досега аудио интервю с Бънди, докато той чака екзекуцията си във Флорида, а също така и ще ни разкаже за убийствата му. Тед Бънди признава за 30 убийства на жени, които извършва през 70-те години.

Сериалът ще задълбае и около неестественото идологизиране на Бънди от множество дами, както и за брака му с Каръл Ан Буун, докато е в затвора. Цялата медийна шумотевица около делото също ще бъде отразена.

Джо е режисьор и на филма „Extremely Wicked, Shockingly Evil and Vile“ – също за Тед Бънди, в ролята Зак Ефрон. Лили Колинс, Джон Малкович и Ким Парсънс също ще участват и във филма, който излиза догодина. Той ще разказва за убиеца през очите на приятелката му Елизабет Клопфер, която не може да повярва на деянията на гаджето си.

Януари ще бъде голям месец за Netflix с няколко дебюта. „A Series of Unfortunate Events“ сезон 3 идва в новогодишния ден, а след това „Sex Education“ и последния сезон на „Unbreakable Kimmy Schmidt“. Скандалният „Girl“, който тази година взе наградата Caméra D’Or на Фестивала в Кан, също излиза, въпреки непристойните голи сцени с непълнолетни.