Който бил – бил, кажи на какво паднахме

| от |

Провал. Зла прокоба. Вечно четвърти в света. Това са само част от определенията след загубата на националите по волейбол на полуфинала на Европейското първенство. Загуба от Франция, която според всички е най-силният отбор в момента, наскоро спечели Световната лига и между другото стана европейски шампион.

Но наистина между другото. Френската преса им отреди по няколко реда, съобщавайки телеграфно с няколко изречения, че са ни били на полуфинала и с още толкова, че са станали шампиони. В новините им отделиха 45 секунди. Без картина.

Не, французите нямат по-важни неща от спорта. Просто времената се промениха. „Спортните успехи обединяват“ е клише от 1994 у нас и от 1998 във Франция. Провалите обаче със сигурност обединяват. „Всички срещу“ носи повече „удоволствие“ в социалните мрежи и повече четения за онлайн медиите. Затова в последните няколко дни, докато ние се тръшкаме за загубата на волейболните национали, клета Франция анализира тежката загуба от Нова Зеландия на Световното по ръгби. Затова, когато 25 фенове посрещнаха националите по ръгби при завръщането им от Англия, имаше живо предаване. Драма. Сълзи. Сърцераздирателни анализи.

В същата тази Англия, домакин на първенството, трагично заключиха „Краят на света“ след загубата от Австралия, която ги елиминира още в групите. А след като и Уелс, и Шотландия отпаднаха преди полуфиналите, целият остров преживява Шекспирова драма.

Иначе Франция още коментира и анализира загубата от Испания на финала на Европейското по баскетбол, а титлата така и не зарадва испанците, преживяващите все още шока от ранното отпадане на световното по футбол.

Така и у нас. Четвъртото място на Световното по футбол през 1994 е невероятен успех, с който се хвалим вече 20 години. За малко повече от това време България има 24 полуфинала на големи първенства в мъжкия волейбол. 24. Три на олимпиади, 5 на световни първенства, 9 на европейски, 5 за Световната лига и 2 в Световната купа. Това обаче отчитаме като поредица от провали.

И това са само примери от последните дни. Само си спомнете какво се изля на главата на Кубрат Пулев след загубата му от Кличко. „Пропадането“ на Григор в ранглистата на АТП от 10-то на 24-то място пък се превърна в национална трагедия. А всъщност грубо казано от 5-тото до 55-тото място силите са толкова изравнени, че два слаби турнира те изхвърлят назад в ранглистата, три силни те изстрелват обратно напред и така отново и отново. За такива разсъждения обаче няма време и това е световна тенденция.

След кликбайта е време за „клетбайт“. И колкото по-трагично звучиш, толкова по-голям отзвук получаваш. Хейтът, сексът и успехите вече не продават, охкането и тръшкането – да. И само някой да е посмял да е по-нещастен от нас. Ако не се сеща какво го чака, да пита бежанците.

 
 

Това ли е новият Samsung Galaxy S10

| от chronicle.bg |

Samsung ще представи Galaxy S10, както и други продукти, следващия месец на редовното си събитие Unpacked. Тогава очакваме да видим и напълно работеща версия на сгъваемия телефон на компанията.

Трите апарата на снимката са трите модела на главния им смартфон – S10E, S10 и S10+.

Новият Galaxy се очаква да има OLED дисплей, в който ще се намира и вграденият скенер за пръстови отпечатъци. С помощта на Verizon компанията може да предложи и 5G версия в САЩ.

На снимката телефоните са в прозрачни кейсове като вляво е S10E, вдясно е S10+, а посредата – S10. Виждаме, че динствено S10E има 2 камери, другите модели имат по 3.

Samsung вижда по-ниски продажби на S9 през изминалата година, заради „предвидимите“ обновления в модела. Затова тази година очакваме компанията да е силно мотивирана за нещо смело и ново.

 
 

Съвсем скоро ще можем да създаваме петиции във Facebook

| от chronicle.bg |

Съвсем скоро ще можем да създаваме петиции във Facebook. Опцията се казва „Community Actions“ и ще позволява да се свързваме с местните управници, за да разбират по-лесно обществените желания и нагласи.

Опцията ще излезе първо в САЩ и ще се съдържа в това да направим петиция и да тагнем в нея хора или организации, към които тя би се отнасяла. Поддръжниците на петицията ще могат да я обсъждат с останалите, а също така ще могат и да организират събития и набиране на средства.

Facebook вече е известен със организационната си силата собено в САЩ – например групата Pantsuit Nation или The Women’s March. В последните години социалната мрежа все повече осъзнава своята политическа мощ, давайки място за мнения и организация на толкова много хора. „Даваме на хората възможност на хората да предлагат промени в обществото си и да си партнират в избора на техни представители.“

От TechCrunch обаче подчертава, че през последните години недоброжелатели също се възползваха силно от възможностите на Facebook. Въпреки взетите мерки е лесно да си представим как с петициите също може да се злоупотреби. Както и с мерките за безопасност, които могат да се използват пък за спирането или забавянето на положителна инициатива.

 
 

От промоутърка на вода до актриса – Келет Кутберт

| от chronicle.bg |

Кой да знае, че една фотобомба може да те издигне толкова! За Келет Кутберт това означава роля в сапунената опера „The Bold And The Beautiful“.

На тазгодишните Златни глобуси Кутберт стана известна като „Fiji Water Girl“ (момичето с водата Fiji) след като е наета да разнася бутилки с минерална вода на събитието. Тя попада в редица снимки зад знаменитости и заради си привлекателната си външност беше забелязана от широката общественост.


View this post on Instagram

@erwinloewen

A post shared by Kelleth Cuthbert (@kellethcuthbert) on

 

 

 

View this post on Instagram

 

 

 

A post shared by Kelleth Cuthbert (@kellethcuthbert) on

Келет е и модел като в Instagram има около едва около 228 000 последователи. Разгледайте най-красивите й кадри в галерията ни. „Нямах време дори да седна и да помисля какво ще последва от всичко това, но каквото и да е, ще бъде вълнуващо“, каза девойката пред списание Glamour. „Според мен съм готова за всичко, но в интернет нещата идват и си отиват ей така. Ще видим. Харесва ми да играя, но всичко извън ролите е просто шум.“  


View this post on Instagram

Winter sale at @labno25. Up to 80% off! ❄️

A post shared by Kelleth Cuthbert (@kellethcuthbert) on

 
 

Едгар Алън По: тост с коняк и три червени рози

| от chronicle.bg |

На днешната дата през 1809г. се ражда един автор, чиито произведения вдъхновяват всички майстори на хоръра, начело със Стивън Кинг, занапред. Това е Едгар Алън По, когото познавате може би предимно от поемата му „Гарванът“.

По е известен най-вече със своите мрачни и зловещи разкази, изпълнени с  мистерии и е сред първите американски писатели, които пишат произведенията си под формата на разкази. Той е и създателят на детективския жанр в литературата. Неговото творчество спомага за възникването по-късно на научната фантастика. Освен това, Едгар Алън По е първият известен американски писател, който се опитва да изкара прехраната си само чрез писателска дейност. Разбира се, това го довежда до сериозни финансови затруднения.

Родителите му умират, когато той е невръстно дете. Отгледан е от Джон и Франсис Алън от Ричмънд, Вирджиния, но не е осиновен от тях. След като учи за кратко в университет и прави опити за военна кариера, решава да се отдаде на писателска кариера, която започва скромно с малката стихосбирка „Тамерлан и други поеми“ , подписана анонимно – „от жител на Бостън“.

После прави завой от поезията към прозата и прекарва следващите няколко години, работейки за литературни списания и вестници. Неговата работа го принуждава постоянно да се мести. Живее в Балтимор, Филаделфия и Ню Йорк. В Балтимор през 1835 година сключва брак с 13-годишната си братовчедка Вирджиния Елиза Клем По. През януари 1845 г. огромен успех му носи поемата „Гарванът“.

Две години по-късно, на 30 януари 1847 г., съпругата му умира от туберкулоза. На 7 октомври 1849 г. Едгар Алън По умира на 40-годишна възраст.

ORIGINAL-edgar_allan_poe-01

На 3 октомври 1849г. По е открит на улица в Балтимор „в ужасно състояние и… нуждаещ се от спешна помощ“, според думите на човека, който го намира – Джоузеф У. Уокър. Едгар е отведен до близката болница, където умира в събота, 7 октомври 1849г. в 5 часа сутринта. Той не успява да се съвземе достатъчно, за да обясни как се е стигнало дотам да е в такова окаяно състояние и, незнайно защо, носи дрехи, които всъщност не са негови. Съобщено е, че Едгар неколкократно извиква името „Рейнолдс“ през нощта преди да умре, макар че е неясно към кого се е обръщал с това име. Някои източници твърдят, че последните думи на По са: „Господ да помогне на бедната ми душа“ (Lord help my poor soul).

Цялата лекарска документация, включително и свидетелството за смърт, са изгубени. Вестниците по това време съобщават за смъртта на писателя като „мозъчна претовареност“ или „интелектуална възбуда“, често срещани тогава евфемизми за смърт поради петнящи репутацията причини като алкохолизъм.

Въпреки всичко истинската причина за кончината на Едгар По остава загадка.

Мистериозността, която забулва живота, и особено смъртта на Едгар По, продължава да витае и след неговата кончина. От 1949 г. насам, незнаен човек тайно посещава гроба на писателя всяка година на рождената му дата. Тази традиция продължава вече 50 години, поради което е най-вероятно посетителите да са повече от един. Независимо от това, ритуалът е винаги един и същ: всяка година в ранните часове на деня на 19 януари, загадъчната личност вдига тост с коняк при гроба на По и оставя три червени рози.

ORIGINAL-edgar_allan_poe-1

Писателят оказва силно и значително влияние както върху американската и световната литература, така и върху космологията и криптографията. На базата на неговото творчество са създадени редица музикални произведения, филми, видео игри и други. Днес някои от местата, където е живял, са превърнати в музеи.

В чест на неговата дата, сме ви приготвили някои цитати, с които да си припомните вечното му творчество:

„Границите, разделящи Живота и Смъртта, са сенчести и неясни. Кой може да каже къде свършва едното и къде започва другото?“

„И нощите ми – призрак кошмарен –
и – без теб! – мойте тягостни дни
ме зоват в онзи край легендарен,
дето твойта походка звъни.
О, в какъв ли пак танц лъчезарен!
Над какви ли въздушни вълни!“  – На една от Рая

„Най-хубавите неща в живота те карат да се потиш“.

„Полудях с дълги интервали на ужасяващо здрав разум“.

„Ако искате на мига да забравите нещо, напомняйте си да го запомните“.

„Тези, които мечтаят през деня, знаят неща, за които тези, които мечтаят само насън, дори не подозират“.

„Имам огромна вяра в глупаците – ще го нарека самочувствие“.

„Науката все още не е отговорила връх ли е на интелекта или не лудостта“.

„Никога не съм бил наистина луд, освен в случаите, когато беше намесено сърцето ми“.

„Никога да не страдаш означава никога да не си бил благословен“.

„Вярвай само на половината от това, което виждаш, и на нищо от това, което чуваш“.

„Годините любов се изтриват от само минутка омраза“.

 

„И стоях аз в него вгледан, а той върху бюста бледен

бе от лорд по-горд и важен, че започнах разговор:

„Нямаш ти качул разкошен, но не си страхлив, а мощен,

гост от край, де в мрак всенощем бродят Сенки странен хор.

Как те Сенките наричат в черния Плутонов хор?“

Той програкна: „Nevermore!“

 

Чух, но своя слух не вярвах и учуден, поглед впервах; —

не намирах — и пак дирех смисъл в този отговор. —

Никой смъртен — уверявам! — не е бивал посещаван

в късна полунощ от гарван, гост неканен с огнен взор;

на вратата му да кацне, да пронизва с огнен взор

и да грака: „Nevermore!“

 

Не последва грак повторно: тъй замлъкна тежко, морно,

сякаш своя дух упорно вля в тоз странен разговор.

Ала слаб да го разгатна, промълвих едва понятно:

„Той ще хвръкне безвъзвратно пак във синия простор —

както всичко — безвъзвратно! — пак далеч от моя взор!“

Грак отвърна: „Nevermore!“,

из „Гарванът“