shareit

„Кой не е криминално проявен на днешно време?“

| от Лизелота Франклин |

„Какво значи мутра?“, „Какво значи „съдят“?“, „Какво значи дясна ръка?“, „Какво значи „задържани“?“ „Какво значи „които изключват закона“?“, „Какво значи наркотици?“.

Тези екзистенциални въпроси прозвучаха тази сутрин от телевизионния екран и то не зададени от журналист, а от „бизнесмен“ с охранители, който твърди, че единственото общо между него и Златомир Иванов-Баретата, са просто две общи дела (по които са подсъдими), което явно е някакъв еквивалент на това да си ходил с някого два пъти на фитнес.

Подобно на Кафка, Декарт, Камю и Далчев, Ивайло Борисов – Ториното явно се намира в състояние на трескаво екзистенциално търсене на смисъла и значението на нещата. Подобно на другите философи преди него, може би и той няма да намери отговор на питанията си, но ще остави нещо след себе си. Ако ще да е само шепа избити зъби по шосето.

„Кой не е криминално проявен на днешно време“, попита философът от модернистичната школа, опитвайки се неуспешно да овладее тика на лявото си око. Може да е изненадващо, но в България все още има една групичка криминално непроявени хора.

Някак ловко са се измъкнали от правосъдната система и живуркат с чисто досие. Което, става ясно, е доста необичайно явление. Също така, вероятно учудващо за Ториното, има работодатели, които изготвят договори за служителите си. Това явно е назадничав подход, останал в 90-те, заедно с понятието мутри.

Представете как вместо „гардовете“ с безплатен труд, служители на голяма международна компания пребиват с палки някакъв нахалитет на Околовръстното. Представете си как мениджърът на компанията ще се появи по телевизията да каже, че това са „лично негови момчета“ и не им е изготвил договор, защото са в процес на пробен период. Дали е можело да изготви договор със задна дата? „Със задна, със предна…“ Както дойде. И отпред, и отзад, арогантността изглежда по един и същ начин.

Интервюираният сигурно си мисли, че като каже, че е доверчив (заради грижата към служителите си), зрителите ще му повярват така, както му вярват момичетата по дискотеките. Тези, които стоят от другата страна на екрана обаче знаят значението на думите.

Въпросите, зададени от Ториното в интервюто, са въпросите на онези хора, които винаги са циркулирали някъде в покрайнините на правото и се гордеят от този начин на живот. Хората като тези, които ни заливат през последните два дни от криминалните хроники, виждат света през запотената леща на усещането за извисеност над закона и се гордеят с това. В това е концентриран цинизмът на цялата ситуация. В „моралната“ убеденост на днешните мутри, че са прави и че законът не се отнася до тях. И че с думите „Така съм преценил“ се слага точка на всеки неудобен въпрос, който води до очевадната им вина – морална, обществена и правова.

Подобно на шизофренно болните, мутрите на българското съвремие са абсолютно убедени в своите налудности за величие и недосегаемост. Разликата е, че шизофрениците трябва да бъдат лекувани и третирани с внимание и грижа. А мутрите просто трябва да бъдат спрени.

 
 
Коментарите са изключени