Кой е виновен: Буш или Обама?

| от |

87d453357040

Гийом Лаган, специалист по отбранителни въпроси, преподавател в парижкия Институт за политически изследвания

Какво щеше да се случи, ако Джордж Буш не беше свалил Саддам Хюсеин през 2003? Как щеше да се развие ситуацията, ако Барак Обама беше запазил американското военно присъствие в Ирак? Ще се опитаме да разберем кой наистина е отговорен за днешния хаос в Близкия Изток.

Кой е виновен, че северен Ирак се намира под контрола на екстремистите от Ислямската държава на Ирак и Леванта /ИДИЛ/?

За хората с леви убеждения и френската десница отговорът на този въпрос не предизвиква никакви съмнения: виновен за всичко е не някой друг, а Джордж Буш младши, който нахлу в Ирак през 2003. Саддам Хюсеин нямаше да загине от ръцете на новата власт след първия в историята съдебен процес срещу арабски лидер /2006/. Ирак беше диктатура, но все пак беше стабилна държава, макар и с цената на жестоки репресии /химическата атака срещу кюрдите през 1988, потушаването на шиитските бунтове през 1991/. Гьоте, за който несправедливостта е по-добро благо от безредиците, би бил доволен.

В една своя неотдавнашна статия Тони Блеър, „пуделът на Буш“, твърди, че Арабската пролет от 2011 при всички положения щеше да свали режима на иракския лидер.

Но подобно развитие на нещата би изглеждало малко вероятно. Единствените диктатури, които бяха свалени от народни движения /Египет и Тунис/, зависеха от западната помощ. Изолирани режими като тези в Либия и Сирия точно обратното оказаха ожесточена съпротива. Саддам Хюсеин можеше да се опре на партията БААС, армията и иракските малцинства /преди всичко на сунитите/ и щеше да се сражава с всички сили срещу масовите прояви на шиитско недоволство /60% от населението/.

За американската десница главният виновник е Барак Обама. Той от самото начало се обяви срещу войната в Ирак и непрекъснато се стремеше да изведе американските войски от страната. През 2011 те окончателно се изтеглиха от Ирак, който все пак успяха да стабилизират със силата на оръжието. През 2010 сунитската общност активно участва в парламентарните избори, въпреки че ги игнорира през 2005. Изглеждаше, че Ирак върви по пътя на националното помирение.

След изтеглянето на своите военни части САЩ се лишиха от влияние върху ситуацията в страната. Те повече не можеха да принудят местните сили към мир. Но в това няма нищо учудващо: в следвоенна Франция едва ли е имало някой, който да е искал привържениците на генерал Дьо Гол и маршал Петен да работят заедно в едно правителство? Авторитарната политика на иракския премиер шиит Нури ал Малики и разпаленият от войната в съседна Сирия сунитски радикализъм свършиха останалата част от работата. Изборите през 2014, на които ал Малики постигна относителна победа, бяха белязани с много ниска избирателна активност сред сунитската общност, което се превърна в предвестник на настъплението на ислямистите.

Макар че днес едва ли е възможно да отсъдим кой точно е виновен, иракските уроци са достатъчно ясни. Ако Западът реши да се намеси, той трябва да прояви постоянство. Извеждайки войските си от Либия след свалянето на полковник Кадафи, той изостави страната на произвола на съдбата, позволявайки й да изпадне в хаос. Заради отсъствието на подкрепа за умерената опозиция в Сирия, тя стана жертва на радикалите от ИДИЛ.

Следователно Америка и нейните съюзници трябва отново да се намесят на страната на новите иракски власти, защото в противен случай в Багдад стабилно ще се закрепи Иран, а той вече предложи своята помощ. А САЩ, които завършват изтеглянето си от Афганистан през тази година, все пак трябва да запазят там достатъчно военно присъствие по примера на Франция: макар че от момента на провъзгласяване на независимостта на африканските републики вече са изминали почти 50 години, тя до ден-днешен играе важната роля на регионален жандарм.

 
 
Коментарите са изключени за Кой е виновен: Буш или Обама?