Кой е Дядо Коледа?

| от |

Едно разследване на Ирен Филева.

Първообразът на добрия старец можем да търсим още в древните богове – северният Один, летящ из зимното небе, който можел да лекува болести и да предсказва бъдещето; древногръцкият Посейдон– богът на моретата и земетресенията, който с тризъбеца си управлявал вълните; римският Нептун, който също владеел моретата.
В славянската традиция този аналог е намерен в образа на Даждбог – богът на слънцето.

Все пак, добрият старец има и реален първообраз

През 3 век в римската провинция Ликия в Мала Азия (днешна Турция) в семейството на възрастни родители се родило момченце Николай. Още от дете то обичало да помага на хората, запазило тази си черта и когато станало архиепископ на град Мира в родната си провинция. Мирликийският епископ станал известен с изключителната си доброжелателност, особено по отношение на децата и се прочул като Николай Чудотворец. Починал след кратко боледуване на преклонна възраст. Бил погребан в храма на град Мира, а през 1087 г. мощите му били пренесени в Бари (Италия) където се намират и до днес, макар че Турция предявява претенции да си ги върне.

Baker_art

Има една легенда, която обяснява как Св. Николай се е превърнал в митичния старец, който раздава подаръци. В родния му град живеел баща, който се разорил и за да покрие дълговете си, решил да продаде трите си дъщери „за блудодеяние“. Св. Николай спасил семейството, като през нощта тайно подхвърлил в двора им три кесии със злато. Оттогава неизменен атрибут на стареца станал чувалът с подаръци. В Западна Европа легендата за спасението на трите девойки се трансформирала в притча за това, как cветецът хвърлил през комина на дома на трите бедни момичета три златни монетки, а те паднали в прострените до камината чорапи. Оттам тръгнал обичая в нощта на Св. Николай до камината да се закачат чорапи или да се изнасят пред вратата обувки. Постепенно този обичай се преместил в Коледната нощ. Възрастните започнали да се обличат в „епископски одеяния“ – дълга дреха и жезъл – за да играят ролята на добрия светец.

Всяка страна има свой Дядо Коледа, със свои първообрази. В немските приказки това е Ниманд (Никой) – персонаж, върху който децата хвърляли вината за белите си. Във Франция редом с Пер Ноел стои Пер Фуетар (Дядото с пръчката), който никого не бие, но следи кой се държи добре и кой какви подаръци ще получи вследствие на това. Англо-саксонската версия е Father Cristmas – кръстоска между Св. Николай и боговете Тор и Сатурн – и също си носи освен чувала с подаръци и пръчка за непослушните. Във Великобритания децата си поръчват подаръците с писма, които хвърлят в камината – димът доставя пратката по предназначение. Най-скромният Дядо Коледа живее в Словакия. Той се казва Йежишек и много внимава никой да не го види, докато оставя подаръците. Затова никой и не знае как изглежда. Чешкият му колега Микулаш се движи в компанията на дяволче и ангел в белоснежни одежди. На послушните деца подарява сладкиши, а на непослушните оставя в коледния ботуш картоф, морков или въглен.

joulu-taustakuvat-joulupukki-talvi-maisema-800-600

Финландският Дядо Коледа се казва Йоулупукки (Йоулу – Рождество, пукки – козел): преди много години той бил облечен в козя кожа и разнасял подаръците на козел. Сега се е прехвърлил на шейна с осем елена. Той живее в планината Корватунтури, на границата с Русия. Името на планината се превежда като „Корва“ – хълм, „тунтури“ – ухо (формата й действително напомня за заешки уши). Именно благодарение на тази планина-ухо Йоулупукки чува желанията на всички деца. Заедно с него живеят жена му Муори и джуджетата. Работилницата на Дядо Коледа се намира в село Паякюля.

Лапландия официално е провъзгласена за „Земя на Дядо Коледа“ с решение на ООН от 1984 г. Там е официалният адрес, на който му пишат децата: Финландия, 96930, Полярният кръг – или през Интернет: http://www.santamail.com/.

Популярността на Лапландия идва в началото на 50-те години на XX век, дотогава зад Полярния кръг било снежна пустош. Тогава в Рованиеми пистига вдовицата на американския президент Франклин Делано Рузвелт – Елеонор. Малко преди да пристигне, съпругата на Рузвелт, на 9 километра от Рованиеми, в Корватунтури, е построена къщата на добрия старец. Наблизо минава път и местните жители започват да продават сувенири на малкото туристи, навестяващи все още почти неизвестната област в далечната Финландия. Дестинацията обаче бързо придобива популярност. Все по-често любопитни туристи от чужбина започват да посещават покоите на Дядо Коледа непосредствено преди Рождество Христово. Това продължава до 1985 г., когато домът на белобрадия старец е напълно реконструиран и официално открит за целогодишни посещения за децата и техните родители. През 1995 г. районът е провъзгласен за „официалната столица на Дядо Коледа“.

rovaniemi santa

В Рованиеми, освен дома на Дядо Коледа, неговия офис и пощата, е издигнат през 1996 г. и увеселителният парк „Санта парк“. Целта е да се убедят и най-скептичните деца в съществуването на Дядо Коледа. Развлекателният център може да приеме до 50 000 души в седмиците преди Рождество. Туристическата атракция работи активно от ноември до януари. Понякога „Санта парк“ отваря врати и през лятото, но само в случаите, когато има желаещи да разгледат увеселителния парк. Паркът представлява огромна пещера, в която са поставени въртележка, както и многобройни сергии на джуджетата с различни сувенири и украшения.

Как се е стигнало до съвременната легенда за Дядо Коледа?

През 1809 година писателят Уошингтон Ървинг споменава за първи път за въздушните пътешествия на свети Николай при традиционното раздаване на подаръците.

Първата история, написана за дядо Коледа и неговите осем елена, е поемата “Посещение на Св. Никола” (A visit from St Nicholas) от Клемънт Муур, публикувана на 23-ти декември, 1823 година, в нюйоркски вестник „Sentinel“. В тази коледна приказка се разказва как един закръглен, дребничък като елф Дядо Коледа, идва на шейна от Севера, дърпана от малко еленче. Той се обрисува като дундест, жизнерадостен, засмян старец, сменя митрата на свети Николай с шапка, владишкия му жезъл – със захарна пръчка, а магарето – с осем бързи елена. На лунна светлина в дните преди Коледа, той ходи от покрив на покрив, тихичко се спуска по комина, за да влезе в домовете и да остави подарък на децата във висящите по камината чорапи.
Клемент Мур познавал добре холандския, немския и скандинавския фолклор, а поемата му за Saint Nicholas всъщност се базира на холандската традиция за Sinter Klaas, която се спазвала на 24 и 25 декември. Неговото описание на Дядо Коледа е взето назаем от езическите тевтонски и норвежки легенди за палавия, но добродушен герой, който е в центъра на зимните празници по тези земи.

Въпреки че Мур написва разказа си за забавление на своите деца, той бил публикуван след година в местен вестник, без да се посочва, кой е авторът, и оттогава многократно започва да излиза със заглавие “Нощта преди Коледа”. Тази приказка, плод на чисто въображение, но все пак свързана със старата холандска традиция за Sinter Klaas , става една от най-популярните и обичани традиции на американската култура и в целия свят.

Митът за Дядо Коледа не спира дотук. През 1839 кратка история, написана от Робърт Мейс, разказва за гальовния Рудолф – еленче с червен нос. Десет години по-късно този разказ е превърнат в песен от Джони Маркс. Днес тя е една от най-обичаните коледни песни.

Има още няколко варианта на легендата за Дядо Коледа. На 1 януари, 1881 година, роденият в Германия, но живеещ в Ню Йорк карикатурист Наст, публикува в един местен вестник („Harper’s Weekly”) смешни рисунки на добродушното старче, но вече с нормален ръст, с бяла брада, закръглено тяло и одежди от червен сатен, с бял хермелин, шапка със заострен връх, обувки с обли върхове и бял колан.
Наст нарисувал също и дома на дядо Коледа с малка работилница за играчки, които се намирали на Северния полюс. Дядо Коледа имал голяма книга, в която записвал, кои деца са били послушни през годината и кои – не! В продължение на близо 30 години Наст изобразява в стотици рисунки всички аспекти на легендата за Санта Клаус, известен сред франкофоните като Пер Ноел или Дядо Коледа.
През 1885 година Наст официално заселва Дядо Коледа на Северния полюс чрез една рисунка, на която са изобразени две деца, разглеждащи върху карта на света маршрута на пътуването му от Северния полюс до Съединените щати.

cokelore_santa_toys_cutoutb

Образът на Дядо Коледа печели световна популярност благодарение на реклама на „Кока-Кола“. Художествения талант на Хедън Съндблом дава на Дядо Коледа човешко лице (придавайки му по този начин още повече убедителност и достъпност), издут корем, симпатично излъчване, весел вид и доброта. През 1931 г. художникът на компанията прави реклама, в която старецът в червени одежди пие популярната напитка. От този момент Дядо Коледа се превръща в любимец както на децата, така и на родителите в целия свят. В продължение на близо 35 години „Кока Кола” разпространява този портрет в пресата и по-късно в телевизията по целия свят. Представата, която имат днес децата за Дядо Коледа, е силно повлияна от този образ.

Дядо Коледа е известен с различни имена в различните страни на света:
В Америка го наричат Santa Claus.
В Австрия и Швейцария – Christkindl или Christ Child.
В Норвегия и Дания – Юлнисен
В Англия – Father Christmas.
В Италия – Babbo Natale.
В Германия – Weihnachtsmann, Kriss Kringle или Sankt Nikolaus.
Във Франция – Pere Noel или le Petit.
В Швеция – Jultomten.
На Хаваите – Kanakaloka.
В Чили – Viejo Pascuerro.
В Япония – Hoteiosho – свещеник, който носи подаръци, или Santa Kurohsu
В Русия – Дед Мороз (Дядо Мраз)
В Китай – Shengdan Laoren.
В Холандия – Sinter Klaas, който идва от Испания, придружаван от Черния Пиет – той носи подаръци за лошите деца.
В Гърция и Кипър от Айос Василис /Свети Василий/.
В Япония – Одзи сан.
В Колумбия – Папа Паскуал.
В Испания, Пуерто Рикои Мексико – The Three Kings.
В Бразилия – Papa Noel.
В Хонконг – Lan Khoong или Dun Che Lao Ren

Има и научна теория за Дядо Коледа

Дядо Коледа наистина може за една нощ да разнесе подаръци на всички деца по света.
Учени от университета на Северна Каролина, САЩ, доказаха, че епичното пътешествие на Дядо Коледа с цел за една нощ да разнесе подаръци на всички деца по света, е възможно, пише вестник „Сън“, цитиран от БНР.
Лари Силвърбърг, специалист по механика и аерокосмическо инженерство твърди, че добрият старец успява да свърши работата си с помощта на електромагнитните вълни, компютърните науки, нанотехнологиите, генното инженерство и пространствено-времевия континуум.
„Пътешествието на Дядо Коледа е възможно и се основава на правдоподобната наука. Благодарение на откритието на Айнщайн, че времето и пространството се изкривяват, добрият старец разполага с месеци, за да достави подаръците си, докато на Земята всъщност са изминали само няколко минути.

pere-noel-traineau-reines-lune

Шейната му е оборудвана със SatNav за определяне на точните маршрути и освен това се тегли от генетично променени еленчета, които могат да летят и да пазят равновесие върху покривите. Тежестта на подаръците не създава проблеми на Дядо Коледа, защото той в действителност не ги носи със себе си, а ги изработва на място от сажди, като за това разчита на нанотехнологиите“, обяснява Лари Силвърбърг.

Дядо Коледа съществува!!!

 
 

Бил Мъри и София Копола отново заедно в проект за Apple

| от chronicle.bg |

Номинираният за Оскар Бил Мъри и носителката на Оскар София Копола отново ще работят заедно – този път по филма „On the Rocks“. Първият им проект, „Lost In Translation“ от 2003 година, има забележителен успех, но те се срещат отново чак при снимките на „A Very Murray Christmas“ за Netflix през 2015 година.

Усилията на Копола да стигне до Мъри за „Lost In Translation“ на този етап вече са легендарни, защото актьорът няма агент и може да бъде достигнат само по един стационарен телефон, който той от време на време проверява за съобщения. Трудът й все пак се оправдава, когато Бил получава първата си номинация за Оскар за играта си във филма, а самата София печели Оскар за оригинален сценарий.

„On the Rocks“ е седмият игрален филм на Копола. В него освен Мъри ще играе и Рашида Джоунс, но повече информация за актьорския състав все още няма. Филмът ще бъде пуснат от A24 и Apple, което бележи началото на партньорството им, за което двете компании сключиха сделка през ноември 2018 година.

В момента не знаем още много и за самата продукция като цяло – потайност, типична за проекти с участието на Apple. Сюжетът разказва млада майка, която се свързва със своя баща-женкар в Ню Йорк. Снимките започват тази пролет.

Последните проекти на Копола са в областта на оперната режисура – тя постави популярната италианска „La Traviata“. Мъри пък скоро приключи снимките по зомби комедията „The Dead Don’t Die“ на Джим Джармуш, както и работата си по силно очаквания „Zombieland 2″. Освен „On the Rocks“, актьорът предстои да участва и в „The French Dispatch“ на своя дългогодишен приятел Уес Андерсън.

 
 

Най-инстаграмското пътешествие, на което можете да отидете

| от chronicle.bg |

Ако планирате следващото си пътешествие с мисъл за последователите си в Instagram и другите социални мрежи, забравете за плажове, планини и гори. Всеки може да отиде на пясък, вода, хълмове и дървета.

Това, в което трябва да инвестирате, е класически американски трип по известния Route 66.


Вижте тази публикация в Instagram.

#route66 #grandcanyon #america #usa

Публикация, споделена от Dom (@goldbron) на

Пътят спечели гласуване за най-инстаграмска дестинация в анкета на компанията за автомобили под наем Hertz. Той започва от ветровития град Чикаго и приключва от другата страна на САЩ, в Лос Анджелис, като минава през най-живописни и нестандартни пейзажи. Известни забележителности са Гранд Каньонът и Калифорнийският щатски път, както и няколко творения на човека, например, вторият най-голям люлеещ се стол в света, в Мисури, и Ранчото за кадилаци в Тексас. Второто е любопитна арт инсталация на стърчащи от земята коли, покрити с графити. Вие също можете да нарисувате нещо, ако носите спрей със себе си.

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

#EveryoneLoveEveryone ☮

Публикация, споделена от Ola Duçkallari King (@ola_duckallari) на

 

 

 

 

 

 

 
 

Едгар Алън По: тост с коняк и три червени рози

| от chronicle.bg |

На днешната дата през 1809г. се ражда един автор, чиито произведения вдъхновяват всички майстори на хоръра, начело със Стивън Кинг, занапред. Това е Едгар Алън По, когото познавате може би предимно от поемата му „Гарванът“.

По е известен най-вече със своите мрачни и зловещи разкази, изпълнени с  мистерии и е сред първите американски писатели, които пишат произведенията си под формата на разкази. Той е и създателят на детективския жанр в литературата. Неговото творчество спомага за възникването по-късно на научната фантастика. Освен това, Едгар Алън По е първият известен американски писател, който се опитва да изкара прехраната си само чрез писателска дейност. Разбира се, това го довежда до сериозни финансови затруднения.

Родителите му умират, когато той е невръстно дете. Отгледан е от Джон и Франсис Алън от Ричмънд, Вирджиния, но не е осиновен от тях. След като учи за кратко в университет и прави опити за военна кариера, решава да се отдаде на писателска кариера, която започва скромно с малката стихосбирка „Тамерлан и други поеми“ , подписана анонимно – „от жител на Бостън“.

После прави завой от поезията към прозата и прекарва следващите няколко години, работейки за литературни списания и вестници. Неговата работа го принуждава постоянно да се мести. Живее в Балтимор, Филаделфия и Ню Йорк. В Балтимор през 1835 година сключва брак с 13-годишната си братовчедка Вирджиния Елиза Клем По. През януари 1845 г. огромен успех му носи поемата „Гарванът“.

Две години по-късно, на 30 януари 1847 г., съпругата му умира от туберкулоза. На 7 октомври 1849 г. Едгар Алън По умира на 40-годишна възраст.

ORIGINAL-edgar_allan_poe-01

На 3 октомври 1849г. По е открит на улица в Балтимор „в ужасно състояние и… нуждаещ се от спешна помощ“, според думите на човека, който го намира – Джоузеф У. Уокър. Едгар е отведен до близката болница, където умира в събота, 7 октомври 1849г. в 5 часа сутринта. Той не успява да се съвземе достатъчно, за да обясни как се е стигнало дотам да е в такова окаяно състояние и, незнайно защо, носи дрехи, които всъщност не са негови. Съобщено е, че Едгар неколкократно извиква името „Рейнолдс“ през нощта преди да умре, макар че е неясно към кого се е обръщал с това име. Някои източници твърдят, че последните думи на По са: „Господ да помогне на бедната ми душа“ (Lord help my poor soul).

Цялата лекарска документация, включително и свидетелството за смърт, са изгубени. Вестниците по това време съобщават за смъртта на писателя като „мозъчна претовареност“ или „интелектуална възбуда“, често срещани тогава евфемизми за смърт поради петнящи репутацията причини като алкохолизъм.

Въпреки всичко истинската причина за кончината на Едгар По остава загадка.

Мистериозността, която забулва живота, и особено смъртта на Едгар По, продължава да витае и след неговата кончина. От 1949 г. насам, незнаен човек тайно посещава гроба на писателя всяка година на рождената му дата. Тази традиция продължава вече 50 години, поради което е най-вероятно посетителите да са повече от един. Независимо от това, ритуалът е винаги един и същ: всяка година в ранните часове на деня на 19 януари, загадъчната личност вдига тост с коняк при гроба на По и оставя три червени рози.

ORIGINAL-edgar_allan_poe-1

Писателят оказва силно и значително влияние както върху американската и световната литература, така и върху космологията и криптографията. На базата на неговото творчество са създадени редица музикални произведения, филми, видео игри и други. Днес някои от местата, където е живял, са превърнати в музеи.

В чест на неговата дата, сме ви приготвили някои цитати, с които да си припомните вечното му творчество:

„Границите, разделящи Живота и Смъртта, са сенчести и неясни. Кой може да каже къде свършва едното и къде започва другото?“

„И нощите ми – призрак кошмарен –
и – без теб! – мойте тягостни дни
ме зоват в онзи край легендарен,
дето твойта походка звъни.
О, в какъв ли пак танц лъчезарен!
Над какви ли въздушни вълни!“  – На една от Рая

„Най-хубавите неща в живота те карат да се потиш“.

„Полудях с дълги интервали на ужасяващо здрав разум“.

„Ако искате на мига да забравите нещо, напомняйте си да го запомните“.

„Тези, които мечтаят през деня, знаят неща, за които тези, които мечтаят само насън, дори не подозират“.

„Имам огромна вяра в глупаците – ще го нарека самочувствие“.

„Науката все още не е отговорила връх ли е на интелекта или не лудостта“.

„Никога не съм бил наистина луд, освен в случаите, когато беше намесено сърцето ми“.

„Никога да не страдаш означава никога да не си бил благословен“.

„Вярвай само на половината от това, което виждаш, и на нищо от това, което чуваш“.

„Годините любов се изтриват от само минутка омраза“.

 

„И стоях аз в него вгледан, а той върху бюста бледен

бе от лорд по-горд и важен, че започнах разговор:

„Нямаш ти качул разкошен, но не си страхлив, а мощен,

гост от край, де в мрак всенощем бродят Сенки странен хор.

Как те Сенките наричат в черния Плутонов хор?“

Той програкна: „Nevermore!“

 

Чух, но своя слух не вярвах и учуден, поглед впервах; —

не намирах — и пак дирех смисъл в този отговор. —

Никой смъртен — уверявам! — не е бивал посещаван

в късна полунощ от гарван, гост неканен с огнен взор;

на вратата му да кацне, да пронизва с огнен взор

и да грака: „Nevermore!“

 

Не последва грак повторно: тъй замлъкна тежко, морно,

сякаш своя дух упорно вля в тоз странен разговор.

Ала слаб да го разгатна, промълвих едва понятно:

„Той ще хвръкне безвъзвратно пак във синия простор —

както всичко — безвъзвратно! — пак далеч от моя взор!“

Грак отвърна: „Nevermore!“,

из „Гарванът“

 
 

Тилан Блондо – новата Кейт Мос

| от chronicle.bg |

В края на миналата година еднa от световните класации с близо 30-годишна история публикува ежегодния си списък с най-красивите женски лица за 2018 г.

Начело на него е момиче, което е свикнало да бъде под светлината на прожекторите още от 6-годишна. След като преди 10 години печели титла за „най-красиво момиче в света“, 17-годишната французойка Тилан Блондо стана „най-красиво лице в света“ Класацията е на филмовия критик TC Chandler, който e част от асоциацията „Independent Critics“.

Това е напредък за Блондо, тъй като за предходната 2017 г., тя е била на второ място  в същия списък.

Как започва всичко?

Моделската звезда на Тилан Блондо изгрява, когато тя е още четиригодишна и се появява на модно ревю на Жан-Пол Готие.

Още тогава предизвиква фурор, а дискусиите дали това, което прави, не противоречи на нормите започват с появяването й на корицата на френския Vogue, когато тя е едва на 6 години. Четири години по-късно, преди още да е влязла в тийнейджърските си години, отново се появява на страниците на списанието с тежък грим и облекло на възрастна жена.

Независимо от реакциите, че списанието сексуализира образа на дете, това дава старт на моделската кариера на Блондо. Скоро след това тя вече е сравнявана с Бриджит Бардо, която се появява в списание Elle едва на 15 години.

Тилан Блондо е дъщеря на френския футболист Патрик Блондо и модния дизайнер Вероника Лубри.

От времето на онези първи кадри, в който тя гали заек или се черви в огледалото, моделът в нея получава все повече и повече възможности да се реализира в света на модата. Когато е на 13 г. за първи път се появява на корица на списание. Френското списание Jalouse я нарича „Новата Кейт Мос“.

От тогава до сега са минали 4 години.

Разликата е, че днес Блондо вече е представлявана от същата агенция, която стои зад сестрите Джиджи и Бела Хадид и зад Кая Гербер (дъщерята на Синди Крауфорд). Работи за световноизвестна козметична компания и е редовен посетител на Седмиците на модата в различните краища на света.

В интервю за W magazine споделя, че хората, които я вдъхновяват са Кара Делевин, Барбара Палвин и Джиджи Хадид.

В момента Тиери Блондо живее в Южна  Франция със семейството си, а по нейните думи тайните на поддържането на добрия външен вид са многото сън и махането на грима преди лягане вечер.

Повече от Тиери Блондо, най-красивото лице в света за 2018 г., можете да видите в галерията ни горе.