Кой е Дядо Коледа?

| от |

Едно разследване на Ирен Филева.

Първообразът на добрия старец можем да търсим още в древните богове – северният Один, летящ из зимното небе, който можел да лекува болести и да предсказва бъдещето; древногръцкият Посейдон– богът на моретата и земетресенията, който с тризъбеца си управлявал вълните; римският Нептун, който също владеел моретата.
В славянската традиция този аналог е намерен в образа на Даждбог – богът на слънцето.

Все пак, добрият старец има и реален първообраз

През 3 век в римската провинция Ликия в Мала Азия (днешна Турция) в семейството на възрастни родители се родило момченце Николай. Още от дете то обичало да помага на хората, запазило тази си черта и когато станало архиепископ на град Мира в родната си провинция. Мирликийският епископ станал известен с изключителната си доброжелателност, особено по отношение на децата и се прочул като Николай Чудотворец. Починал след кратко боледуване на преклонна възраст. Бил погребан в храма на град Мира, а през 1087 г. мощите му били пренесени в Бари (Италия) където се намират и до днес, макар че Турция предявява претенции да си ги върне.

Baker_art

Има една легенда, която обяснява как Св. Николай се е превърнал в митичния старец, който раздава подаръци. В родния му град живеел баща, който се разорил и за да покрие дълговете си, решил да продаде трите си дъщери „за блудодеяние“. Св. Николай спасил семейството, като през нощта тайно подхвърлил в двора им три кесии със злато. Оттогава неизменен атрибут на стареца станал чувалът с подаръци. В Западна Европа легендата за спасението на трите девойки се трансформирала в притча за това, как cветецът хвърлил през комина на дома на трите бедни момичета три златни монетки, а те паднали в прострените до камината чорапи. Оттам тръгнал обичая в нощта на Св. Николай до камината да се закачат чорапи или да се изнасят пред вратата обувки. Постепенно този обичай се преместил в Коледната нощ. Възрастните започнали да се обличат в „епископски одеяния“ – дълга дреха и жезъл – за да играят ролята на добрия светец.

Всяка страна има свой Дядо Коледа, със свои първообрази. В немските приказки това е Ниманд (Никой) – персонаж, върху който децата хвърляли вината за белите си. Във Франция редом с Пер Ноел стои Пер Фуетар (Дядото с пръчката), който никого не бие, но следи кой се държи добре и кой какви подаръци ще получи вследствие на това. Англо-саксонската версия е Father Cristmas – кръстоска между Св. Николай и боговете Тор и Сатурн – и също си носи освен чувала с подаръци и пръчка за непослушните. Във Великобритания децата си поръчват подаръците с писма, които хвърлят в камината – димът доставя пратката по предназначение. Най-скромният Дядо Коледа живее в Словакия. Той се казва Йежишек и много внимава никой да не го види, докато оставя подаръците. Затова никой и не знае как изглежда. Чешкият му колега Микулаш се движи в компанията на дяволче и ангел в белоснежни одежди. На послушните деца подарява сладкиши, а на непослушните оставя в коледния ботуш картоф, морков или въглен.

joulu-taustakuvat-joulupukki-talvi-maisema-800-600

Финландският Дядо Коледа се казва Йоулупукки (Йоулу – Рождество, пукки – козел): преди много години той бил облечен в козя кожа и разнасял подаръците на козел. Сега се е прехвърлил на шейна с осем елена. Той живее в планината Корватунтури, на границата с Русия. Името на планината се превежда като „Корва“ – хълм, „тунтури“ – ухо (формата й действително напомня за заешки уши). Именно благодарение на тази планина-ухо Йоулупукки чува желанията на всички деца. Заедно с него живеят жена му Муори и джуджетата. Работилницата на Дядо Коледа се намира в село Паякюля.

Лапландия официално е провъзгласена за „Земя на Дядо Коледа“ с решение на ООН от 1984 г. Там е официалният адрес, на който му пишат децата: Финландия, 96930, Полярният кръг – или през Интернет: http://www.santamail.com/.

Популярността на Лапландия идва в началото на 50-те години на XX век, дотогава зад Полярния кръг било снежна пустош. Тогава в Рованиеми пистига вдовицата на американския президент Франклин Делано Рузвелт – Елеонор. Малко преди да пристигне, съпругата на Рузвелт, на 9 километра от Рованиеми, в Корватунтури, е построена къщата на добрия старец. Наблизо минава път и местните жители започват да продават сувенири на малкото туристи, навестяващи все още почти неизвестната област в далечната Финландия. Дестинацията обаче бързо придобива популярност. Все по-често любопитни туристи от чужбина започват да посещават покоите на Дядо Коледа непосредствено преди Рождество Христово. Това продължава до 1985 г., когато домът на белобрадия старец е напълно реконструиран и официално открит за целогодишни посещения за децата и техните родители. През 1995 г. районът е провъзгласен за „официалната столица на Дядо Коледа“.

rovaniemi santa

В Рованиеми, освен дома на Дядо Коледа, неговия офис и пощата, е издигнат през 1996 г. и увеселителният парк „Санта парк“. Целта е да се убедят и най-скептичните деца в съществуването на Дядо Коледа. Развлекателният център може да приеме до 50 000 души в седмиците преди Рождество. Туристическата атракция работи активно от ноември до януари. Понякога „Санта парк“ отваря врати и през лятото, но само в случаите, когато има желаещи да разгледат увеселителния парк. Паркът представлява огромна пещера, в която са поставени въртележка, както и многобройни сергии на джуджетата с различни сувенири и украшения.

Как се е стигнало до съвременната легенда за Дядо Коледа?

През 1809 година писателят Уошингтон Ървинг споменава за първи път за въздушните пътешествия на свети Николай при традиционното раздаване на подаръците.

Първата история, написана за дядо Коледа и неговите осем елена, е поемата “Посещение на Св. Никола” (A visit from St Nicholas) от Клемънт Муур, публикувана на 23-ти декември, 1823 година, в нюйоркски вестник „Sentinel“. В тази коледна приказка се разказва как един закръглен, дребничък като елф Дядо Коледа, идва на шейна от Севера, дърпана от малко еленче. Той се обрисува като дундест, жизнерадостен, засмян старец, сменя митрата на свети Николай с шапка, владишкия му жезъл – със захарна пръчка, а магарето – с осем бързи елена. На лунна светлина в дните преди Коледа, той ходи от покрив на покрив, тихичко се спуска по комина, за да влезе в домовете и да остави подарък на децата във висящите по камината чорапи.
Клемент Мур познавал добре холандския, немския и скандинавския фолклор, а поемата му за Saint Nicholas всъщност се базира на холандската традиция за Sinter Klaas, която се спазвала на 24 и 25 декември. Неговото описание на Дядо Коледа е взето назаем от езическите тевтонски и норвежки легенди за палавия, но добродушен герой, който е в центъра на зимните празници по тези земи.

Въпреки че Мур написва разказа си за забавление на своите деца, той бил публикуван след година в местен вестник, без да се посочва, кой е авторът, и оттогава многократно започва да излиза със заглавие “Нощта преди Коледа”. Тази приказка, плод на чисто въображение, но все пак свързана със старата холандска традиция за Sinter Klaas , става една от най-популярните и обичани традиции на американската култура и в целия свят.

Митът за Дядо Коледа не спира дотук. През 1839 кратка история, написана от Робърт Мейс, разказва за гальовния Рудолф – еленче с червен нос. Десет години по-късно този разказ е превърнат в песен от Джони Маркс. Днес тя е една от най-обичаните коледни песни.

Има още няколко варианта на легендата за Дядо Коледа. На 1 януари, 1881 година, роденият в Германия, но живеещ в Ню Йорк карикатурист Наст, публикува в един местен вестник („Harper’s Weekly”) смешни рисунки на добродушното старче, но вече с нормален ръст, с бяла брада, закръглено тяло и одежди от червен сатен, с бял хермелин, шапка със заострен връх, обувки с обли върхове и бял колан.
Наст нарисувал също и дома на дядо Коледа с малка работилница за играчки, които се намирали на Северния полюс. Дядо Коледа имал голяма книга, в която записвал, кои деца са били послушни през годината и кои – не! В продължение на близо 30 години Наст изобразява в стотици рисунки всички аспекти на легендата за Санта Клаус, известен сред франкофоните като Пер Ноел или Дядо Коледа.
През 1885 година Наст официално заселва Дядо Коледа на Северния полюс чрез една рисунка, на която са изобразени две деца, разглеждащи върху карта на света маршрута на пътуването му от Северния полюс до Съединените щати.

cokelore_santa_toys_cutoutb

Образът на Дядо Коледа печели световна популярност благодарение на реклама на „Кока-Кола“. Художествения талант на Хедън Съндблом дава на Дядо Коледа човешко лице (придавайки му по този начин още повече убедителност и достъпност), издут корем, симпатично излъчване, весел вид и доброта. През 1931 г. художникът на компанията прави реклама, в която старецът в червени одежди пие популярната напитка. От този момент Дядо Коледа се превръща в любимец както на децата, така и на родителите в целия свят. В продължение на близо 35 години „Кока Кола” разпространява този портрет в пресата и по-късно в телевизията по целия свят. Представата, която имат днес децата за Дядо Коледа, е силно повлияна от този образ.

Дядо Коледа е известен с различни имена в различните страни на света:
В Америка го наричат Santa Claus.
В Австрия и Швейцария – Christkindl или Christ Child.
В Норвегия и Дания – Юлнисен
В Англия – Father Christmas.
В Италия – Babbo Natale.
В Германия – Weihnachtsmann, Kriss Kringle или Sankt Nikolaus.
Във Франция – Pere Noel или le Petit.
В Швеция – Jultomten.
На Хаваите – Kanakaloka.
В Чили – Viejo Pascuerro.
В Япония – Hoteiosho – свещеник, който носи подаръци, или Santa Kurohsu
В Русия – Дед Мороз (Дядо Мраз)
В Китай – Shengdan Laoren.
В Холандия – Sinter Klaas, който идва от Испания, придружаван от Черния Пиет – той носи подаръци за лошите деца.
В Гърция и Кипър от Айос Василис /Свети Василий/.
В Япония – Одзи сан.
В Колумбия – Папа Паскуал.
В Испания, Пуерто Рикои Мексико – The Three Kings.
В Бразилия – Papa Noel.
В Хонконг – Lan Khoong или Dun Che Lao Ren

Има и научна теория за Дядо Коледа

Дядо Коледа наистина може за една нощ да разнесе подаръци на всички деца по света.
Учени от университета на Северна Каролина, САЩ, доказаха, че епичното пътешествие на Дядо Коледа с цел за една нощ да разнесе подаръци на всички деца по света, е възможно, пише вестник „Сън“, цитиран от БНР.
Лари Силвърбърг, специалист по механика и аерокосмическо инженерство твърди, че добрият старец успява да свърши работата си с помощта на електромагнитните вълни, компютърните науки, нанотехнологиите, генното инженерство и пространствено-времевия континуум.
„Пътешествието на Дядо Коледа е възможно и се основава на правдоподобната наука. Благодарение на откритието на Айнщайн, че времето и пространството се изкривяват, добрият старец разполага с месеци, за да достави подаръците си, докато на Земята всъщност са изминали само няколко минути.

pere-noel-traineau-reines-lune

Шейната му е оборудвана със SatNav за определяне на точните маршрути и освен това се тегли от генетично променени еленчета, които могат да летят и да пазят равновесие върху покривите. Тежестта на подаръците не създава проблеми на Дядо Коледа, защото той в действителност не ги носи със себе си, а ги изработва на място от сажди, като за това разчита на нанотехнологиите“, обяснява Лари Силвърбърг.

Дядо Коледа съществува!!!

 
 

Основната причина за изневяра

| от chr.bg |

Екип от американски изследователи установи, че главната причина за изневерите е липсата на любов, пише в. „Индипендънт“.

Учените проведоха проучването с 495 пълнолетни на средна възраст около 20 години. Всеки от участниците беше попитан дали е изневерявал и защо. Така учените стигнаха до извода, че съществуват седем главни причини да лъжем партньора си.

Отлетялата любов е основната причина за 77 % от хората. Те казаха, че са потърсили забранена връзка, защото вече не са влюбени в половинката си.

Според експертът по връзки Челси Трескот, това по-скоро означава, че кръшкачите не чувстват любовта на партньора си.

Сексуалното разнообразие е втората по популярност причина. Много хора отговориха, че искат „по-голямо разнообразие от сексуални партньори“.

41 % от хората казаха, че не се чувстват обвързани с половинката си.

„Бях толкова пиян/а“ може да изглежда като най-древното извинение, но то важи за много прелюбодейци, всъщност за 70 % от тях. Алкохолът обаче може да замъгли преценката на човек, но не може да го направи напълно друга личност. Прелюбодеянието не е нищо друго, освен коктейл от емоции.

Повече от половината участници в изследването признаха, че несигурността им ги кара да изневеряват. Мотивацията им е да подсилят самочувствието си. Изглежда гимназистът продължава да живее в някои хора.

Гневът е причината 43 % от запитаните да прелюбодействат. Дали те си връщат за това, че и на тях са им изневерили, или са имали вбесяващ ден в офиса, което ги кара да се отдадат на ласките на страстен колега, не е ясно.

Приблизително една трета от доброволците са изневерили, защото им се е правело секс. По-голямата част от онези, които избират секса като главна причина, са мъже. В същото време, жените са по-склонни да посочват като причина пренебрегването или игнорирането им във връзката.

 
 

Какво се случва, когато правосъдието срещне социалните мрежи и blockchain технологията?

| от chronicle.bg |

Бихте ли одобрили правосъдна система, която разчита на peer-to-peer директно гласуване и на изчислителната мощност на информационните технологии? Представете си Фейсбук на справедливостта. Идеята може и да звучи странно, но е напълно реалистична, ако вземем предвид развитието на социалните мрежи и blockchain технологията.

За ефектите от едно такова възможно бъдеще ще говорят участниците в дискусията „Vox Nihili: Краят на индивидуалността“ на 19 януари, 20:00 часа в Club Terminal 1.

Vox Nihili е серия от събития, обединяващи наука, технологии, етика и философия в общ разговор за бъдещето. Събитията се организират от научната организация Ratio и правния сайт „Предизвикай правото“. Всяко събитие разглежда различно технологично решение и резултатите, до които то може да доведе в обществото ни.

Предстоящото трето издание на Vox Nihili се фокусира върху ролята на технологиите за съвместно вземане на решения и постигане на „кошерен ум“ – колективно съзнание на човечеството. Основен фокус на разговора ще бъде потенциалът на технологиите да създават “автоматични” общества, управлявани от „умни“ алгоритми. Тук влизат не само социалните медии като Twitter и Facebook, но и децентрализираните мрежи като Bitcoin и Ethereum.

Как бихме могли да взимаме решения в такова бъдеще, какви нови възможности ще се отворят пред обществото ни и какви са проблемите, които могат да възникнат? На тези въпроси ще отговорят Константин Василев – програмист, специализиран в развитието на изкуствения интелект, Стоян Ставру, юрист и основател на „Предизвикай правото!“, Валентин Калинов, философ, и Любомир Бабуров, основател на Ratio.

След първоначалната дискусия между четиримата участници, публиката ще може да се включи с въпроси, мнения и коментари.

Vox Nihili: Краят на индивидуалността“ ще се състои на 19.01.2018 от 20:00 часа в Club Terminal 1 като част от ежемесечната серия срещи за популярна наука, организирани от екипа на Ratio. Повече за събитията може да видите във Facebook и на сайта на Ratio.

 
 

Почина актьорът Стефан Илиев

| от chronicle.bg |

Напусна ни актьорът и дългогодишен председател на Съюза на артистите в България Стефан Илиев.

Тъжната вест е оповестена от сайта на Съюза на артистите в България, актьорът е председател на организацията в продължение на 15-години – между 1990 и 2005 година.

Стефан Илиев е роден е на 25.06.1935 г. в Истанбул. Завършва актьорско майсторство при Н.О. Масалитинов във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” през 1958. Дебютира в ролята на Дженаро в „Лукреция Борджия” от Виктор Юго в ДТ – Габрово. Работи в Драматичен театър – Габрово (1958 – 59), Драматичен театър – Плевен (1959 – 60), Драматичен театър – Перник (1960 – 64), Народен театър за младежта (1964 – 66), Театър на поезията и естрадата (1966 – 69), Театър „София” (1969 – 90), МГТ „Зад канала” (от 1990). Сред по-големите му роли в театъра са: Авакум Захов в „Спящата красавица” – А. Гуляшки, Херцогът в „Скъперникът рицар” – А. С. Пушкин, Поручикът в „Поручикът и Марютка” – Б. А. Лавреньов, Браун в „Опера за три гроша” – Б. Брехт, Гьоринг в „Червено и кафяво” – Ив. Радоев, Вершинин в „Три сестри” – А. П. Чехов, Сър Оливер в „Училище за сплетни” – Р. Шеридан, Г-н Смит в „Плешивата певица” – Й. Йонеско и др.

Поколения зрители го помнят от филмите: „Пленено ято”, „Между релсите”, „Конникът”, „Отклонение”, „Свобода или смърт”, „Осмият”, „Господин Никой”, „Един миг свобода”, „Откраднатият влак”, Трудна любов”, „Зарево над Драва”, „Този истински мъж”, „Магистрала”, „Малката русалка”, „Да изядеш ябълката”, „Снимки за спомен”, „Куче в чекмедже”, „За госпожицата и нейната мъжка компания“, „Забравете този случай”, „Петък вечер”, „О, господи, къде си?” и др.

Стефан Илиев е носител на наградата на САБ, ИКАР 2015 за Чест и достойнство.

 
 

“Затегни колана си“, идва ред на Тестино, Уебър и модния свят

| от chronicle.bg |

Холивуд вече никога няма да бъде същият. Никой не знае какъв точно ще е, но е сигурно, че няма да е същият. Сега е ред и на модата, за която отдавна се знае, че се намира на противоположния на пуританизма полюс.

След обвиненията към фотографа Тери Ричардсън в сексуален тормоз от редица манекенки, дойде ред на едни от най-ярките имена в модната фотография – фотографите Брус Уебър и Марио Тестино. Редица обвинения излязоха срещу двамата в статия от последните дни, публикувана в New York Times. Уебър отрече твърденията, а адвокатите на Тестино отвръщат, че тези, които отправят обвиненията „не могат да бъдат възприемани като обективни източници“. В изявление на адвокатите на Уебър до американската медия се казва, че той е „шокиран и натъжен от отправените обвинения, направени срещу мен, които напълно отричам.“

Тестино, който в кариерата си е работил с Мадона, Кейт Мос, Мишел Обама и британското кралско семейство, е обвинен от 13 свои бивши асистенти и модели за това, че се опитал да се възползва от тях сексуално. Обвиненията са за действия, извършени през 90-те години и включват опипване и мастурбация. Един от моделите, работили с Тестино в кампанията на Calvin Klein, Раян Лок, описва фотографа като „сексуален хищник“. След като става ясно, че ще работи с него, колеги го предупреждават да „затегне колана си“.

Michael Kors Collection Spring 2018 Runway Show - Front Row
Марио Тестино; снимка: Getty Images

Един от бившите асистенти на Тестино, Хюго Тилман, разказва как фотографът легнал върху него в опит да се възползва, но бил спрян от брат си, който влязъл в стаята. Според Роман Барет, друг бивш асистент, сексуалното насилие е било „постоянна практика“. Последният признава също, че е бил каран да гледа как фотографът мастурбира пред него.

През 2014 година Марио Тестино беше удостоен с Орден на Британската империя за заслугите си в областта на фотографията и благотворителността. Съвременният Сесил Бийтън на кралското семейство е фотографирал Даяна и принц Уилям и Кейт Мидълтън по случай годежа им и раждането на принцеса Шарлот. Работил е за брандове като Burrberry, и Micheal Kors, а февруарската корица на Vogue на Серина Уилямс с бебето й е негово творение.

Брус Уебър е обвинен от 15 бивши и настоящи модели за неприемливо сексуално поведение по време на снимки и склоняване към нежелани действия. Той е фотографът създал едни от най-успешните кампании на брандове като Calvin Klein, Abercrombie & Fitch и Ralph Lauren.

The Fashion Awards 2016 - Winners Room
Брус Уебър; снимка: Getty Images

Моделите описват как са протичали въпросните сесии. И при двамата процедурата е била сходна. По данни на фотографа е трябвало да извършват упражнения за дишане, които включват докосване там „където усетиш енергията“. Това се правело с цел да се достигне степента на напрежение, нужна на фотографа, за съответната кампания (която в някои случаи е била за промотиране на бельо). Понякога Уебър и Тестино са насочвали ръката на модела, а вторият е вкарвал пръст в устата му или го е хващал за слабините.

Изборите пред моделите са били два. Или се съгласяват да участват в тази система, или си търсят друг занаят. Това е бил съветът на модните агенции.

Vogue реагираха почти светкавично. Ана Уинтур, главен редактор на списанието и творчески директор на медийната група от която „модната Библия“ е част, Condé Nast (GQ, Vanity Fair, Glamour), публикува изявление, в което съобщава, че компанията прекратява работните си отношения с двамата фотографи за неопределен период от време. В публикувания текст се съобщава също така за нови мерки, които Condé Nast въвежда в работния процес, засягащ фотографите и моделите. Компанията вече няма да наема модели на възраст под 18 години. Забранява се внасянето на алкохол на снимачните площадки. Всяка сесия, която включва голота, оскъдно облекло, бельо, бански костюми, симулиране на наркотична дейност, алкохол и провокативни пози, трябва да бъде предварително одобрена от модела. Фотографи вече няма да имат право да използват снимачната площадка на Condé Nast за сесии, които не са поръчани от компанията.

ана уинтур, мода
Ана Уинтур; снимка: Getty Images

„И двамата са мои лични приятели, които са дали своя неоспорим принос към Vogue и много други заглавия от Condé Nast през годините, и които отхвърлиха обвиненията. Вярвам в силата на разкаянието и прошката, но също така приемам тези обвинения сериозно и затова ние, от Condé Nast , взехме решение да спрем професионалните си отношения с двамата фотографи за в бъдеще.“ пише Ана Уинтур