Някои журналисти са за бой

| от Мартин Дамянов |

Днес за пореден път българските журналисти, или по-точно – екшън репортерите, ни напомниха, че да, някои журналисти за бой.

В една трагедия, каквато е днешната катастрофа край Вакарел (тъжната равносметка: 6 загинали и 22 ранени), прекалено грозно за пореден път лъсна лешоядния глад на телевизионните репортери за драми и трагедии. Гледката на напористи журналисти с приповдигнат дух, които се бутат сред ранените и полицаите и задават нелепи въпроси, не е нещо ново. Но всеки път е отвратителна.

Да не гледаш телевизия стана толкова модерно, че скоро хипстърите ще започнат да си купуват телевизори. До голяма степен причината е в шоутата и предаванията, но журналистите също дадоха своята стабилна лепта.

Това, което правят журналистите, се гледа по-строго от това, което правят спортистите. Ако си спортист и не си вършиш нещата добре, това е разочароващо, ала някак можем да го преглътнем. Но ако си журналист и не си вършиш работата добре (или още повече – очевидно зле), това е просто отблъскващо! 

На един добър журналист му трябва най-напред природно заложено любопитство към нещата. Ако нямат такова или не са си обучили такова, работата скоро им омръзва и започват да я вършат с нежелан напън или още по-зле – без никакъв. Това е свръхдразнещо и непрофесионално. Тези хора трябва да бъдат държани настрана и под внимание, защото е по-лесно да редактираш един човек, отколкото да спреш цял народ да иска да го набие.

А за това – причини много!

Рови в раните на хората

„Как се почувствахте, когато дъщеря ви умря?“ Как може да се е почувствала, за бога! Малко гладна? Изчезвай оттам!

„Ето, хората ги вадят буквално изпод автобуса. Как се почувствахте като буквално изваден буквално изпод автобуса? Ама господин полицай, оставете ни да си вършиме работата! Спокойно, спокойно, спокойно, спокойно, спокойно, спокойно, спокойно, спокойно, спокойно, спокойно, спокойно, спокойно. Спокойно.“

Прекъсва събеседника си

Много отговори изискват изясняване на контекста на ситуацията. Когато попиташ нещо интервюирания и той ти изложи детайлите около ситуацията, не го прекъсвай преди да е дал същинския отговор.
Журналистите прекъсват обикновено, защото имат време, в което трябва да се сместят. Когато още в началото започнеш да сечеш госта си на пика на отговора му, това показва само, че не го слушаш или ти е все тая. Две неща, които дразнят.

Очевидно е пристрастен

Хората казват, че хората са тъпи, но всъщност не всички хора са чак толкова тъпи. Личи си, когато имаш мнение и задаваш един и същ въпрос няколко пъти, по няколко различни начина, за да накараш човека отсреща да ти даде отговорът, който искаш. Това не е журналистика, а някаква лична свада.

Преувеличаване

През август нищо не се случва никъде, новините си текат. Заради тази оскъдица, емисиите чество включват новини от величието на „Врачанец преби заек с мотика“. И се започва:

– Тук сме пред къщата на човека, убил с мотика заек на нивата си, след малко ще говорим с него, защото той отиде да се преоблече. Припомняме ви, че заекът беше убит посредством неустановен брой удари с мотика. Мотиката е стандартна, негова собственост е на човека. Съседите твърдят, че той е спокоен и никога не е създавал проблеми… А, ето го и него, здравейте, защо убихте така този заек?

– Едеше компиро и я го намерих и го утепах.

* тук микрофонът се задържа пред лицето на човека с неизказана молба за още информация; репортерката и мъжът се гледат известно време в тишина преди тя да разбере, че заекът е изял картофите на човека и толкоз*

– А не ви ли е срам?

– Да ме е срам? – човекът не разбира връзката между преждевременната кончината на животното и чувството за срам.

И така нататък, и така нататък.

Журналистическата професия масово се облагородява от самите журналисти с аргумента, че те са носители на свободата на словото. И това е така, но трябва да припомним, че свободата на словото е, за да се изказват добре обмислени, информативни и стойностни мнения, а не каквото ни падне. Иначе за неща като АЕЦ Козлодуй ще могат да дават мнение неща като Тризначките. Сега искаме да ви покажем картинка от фейсбук, която описва магистралния журнализъм на АМ Тракия.

DaqeZZPWAAAdvFF

 
 

Трейлърът на „Cam“, новият хорър от Netflix

| от chronicle.bg |

Ако хорър жанрът отразява най-дълбоките страхове на обществото, „Cam“ задълбава в един от ужасите на 21 век – да не можеш да влезеш в акаунта си.

Продуцент е Джейсън Блум и Blumhouse Entertainment, а в главната роля ще видим Маделин Брюър („The Handmaid’s Tale“). Тя играе е момиче, което снима видеа гола в интернет през уеб камера. В един момент обаче акаунтът й е хакнат от нейна злокобна двойничка. Видеата й са предназначени предимно за воайори като границите остават на заден план само и само ранкът й да се покачва. Тя дори стига до там, че прерязва гърлото си за удоволствие на публиката и феновете. След тази случка открива, че акаунтът й е със сменена парола, а на нейно място има друго момиче, което изглежда точно като нея.

„Cam“ получава страхотни ревюта след представянето си по фестивалите тази година. Някои го определят като „хорър от ръцете на Линч“.

Като Алис и Лола, Брюър сваля червените си одежди, които носи в хитовият сериал на Hulu, но чарът, който направи Джанин един от най-готините персонажи в „The Handmaid’s Tale“, е все още там. С „Cam“ тя показва, че може да играе главна роля.

Пач Дара от мимолетния „Everything Sucks!“ сещо играе в сериала, както и Мелора Уолтърс от „Big Love“. Режисьор е Даниел Голдхабер, а сценарист Иса Мазей.

Премиерата е на 16 ноември. Ето и трейлъра:

 
 

Досиетата CHR: 100 години от края на Първата световна война

| от Радослав Тодоров |

Този месец се навършват 100 години от края на Първата световна война, с капитулацията на Германия на 11 ноември 1918 г., а последни подписват капитулацията унгарците на 13 ноември.

Тенденциозно тази война е по-малко популярна и позната на съвременния читател, отколкото, например, Втората световна война. Това се дължи най-вече на факта, че втората е значително по-мащабна във всички отношения от предходната. По-скорошна хронологически, а вероятно и по-интересна с идеологическите си сблъсъци и по-развитите технологии, които се използват в нея. Но пък и покрай Първата световна война има ред любопитни обстоятелства, повечето от които са малко известни на широката общественост.

първа световна война

Ето някои от тях:

Поводът за избухването на войната е един малшанс, който е можело и да се размине, но съдбата сякаш тласка събитията към конфликт. Когато австро-унгарският престолонаследник, ерцхерцог Франц Фердинанд е на посещение в Сараево, в наскоро анексираната Босна, тайните националистически организации „Млада Босна” и „Черната ръка”, без знанието или одобрението на Белград, решават да го убият. Първоначално опитът за покушението пропада. Вместо принца, бомбата им ранява шофьора на автомобила му. Повечето от заговорниците са заловени или пребити от тълпата. Един от тях, студентът ултранационалист Гаврило Принцип, успява обаче да избяга, след което отива в първата кръчма да утешава мъката от провала си с алкохол. Ерцхерцога вдига луд скандал на австрийските наместници задето са допуснали атентата, след което се отправя към болницата на посещение при ранения си шофьор. Новият му и неопитен шофьор обаче обърква пътя и давайки на заден ход по една от уличките спира точно пред кафенето, в което Принцип вече се пропива, буквално пред масата му. При този невероятен втори шанс, подхвърлен му от съдбата, Гаврило Принцип съобразява бързо, вади пистолета и този път не пропуска.

първа световна война

- При влизането си във войната България обхваща територия от 114 хиляди квадратни километра (малко повече отколкото е сега) и население от 4.9 милиона души. Въпреки наскоро преживяната национална катастрофа от 1913 г., икономиката на страната успява да се възстанови напълно до нивото от преди Балканските войни за по-малко от година.Към средата на 1915 г. износът на стоки превишава с 1/3 размера на вноса, като в днешно време е точно обратното – разчитаме на вноса. Макар и тогава да сме без Добруджа, обемът на производството в селскостопанския сектор позволява изхранването на до половинмилионна армия без това да задъхва икономиката. Мирновременната армия в началото на войната е 90 000 души, като до края й нараства до над 800 000 души, което е най-високото мобилизационно напрежение в света по това време – близо 21% от цялото население, или буквално всеки здрав мъж в активна възраст е на фронта.

Въпреки че Втората световна война е известна като Войната на танковете, те всъщност са изобретени през Първата и още тогава масово навлизат в действие. През този период те все още са доста големи и тромави, като първоначалната им концепция е била просто да закарат пехотата невредима до вражеските окопи.

Срещу българите съюзниците не използват танкове през войната, като изключим няколко британски бронирани коли, които се появяват в руската армия на Добруджанския фронт.

първа световна война

Самолетът се превръща в боец малко преди началото на войната. Италианците (в Итало-турската война, 1911 г.) и българите (в Балканската, 1912 г.) вече хвърлят гранати от самолет, но първите истински бойни самолети (изтребители и бомбардировачи), конструирани точно и само за това, се появяват през Първата световна война. Поради все още ниското техническо ниво, късия обхват на действие и множеството технически повреди, маневрените боеве между изтребителите (тогава моторни биплани и триплани) се водят непосредствено над линията на фронта и пред очите на пехотата. Поради което имат и голямо психологическо значение за общия боен дух.

Тогава за пръв път се появяват бойните отровни газове (химически оръжия за масово поразяване) и съответно противогазите към екипировката. Такива масово са използвани срещу българите на Солунския фронт.

Изключително много нараства и силата на артилерията през тази война, реално тя прибира над 80% от всички жертви паднали по бойните полета. Немците конструират така нареченото „Парижко оръдие”, с което обстрелват Париж директно от фронта, намиращ се тогава на 160 км от града. Първият 120-килограмов снаряд (с калибър 211 мм) изстрелян от това оръдие е и първият предмет създаден от човека, който напуска атмосферата на планетата и достига стратосферата преди да падне в Париж с огромна парабола.

първа световна война

Противно на схващанията, че тогава сме преживели национална катастрофа и сме дали много тежки жертви в борбата за национално обединение, загубите ни всъщност не са толкова големи колкото на останалите участници. Всички жертви, които даваме през Първата световна война (загинали в бой, безследно изчезнали, убити цивилни, умрели от болести) са около 180 000 души и представляват само около 3% от населението на страната.
За сравнение съюзниците ни от Германия дават 2 800 000 жертви (4.3% от населението й), Австро-Унгария – 2 млн (4% от населението), Османската империя – близо 3 млн (15%).

Дори и държавите от победилата Антанта – Англия, Франция и Русия дават по над 1 милион жертви всяка.

От Балканските страни само Гърция дава по-малко жертви от нас – около 160 000 жертви (3.5%), при положение обаче, че нейното участие във войната е съвсем кратко, но въпреки това като процент от населението жертвите им са повече от нашите. Румънците дават цели 600 000 жертви (8%) – над три пъти повече от нас. А сърбите дават близо 1 200 000 (27%), или почти седем пъти повече от нас.

 
 

Първият трейлър на „Toy Story 4″

| от chronicle.bg |

Последният „Toy Story“ ни остави трогнати, но краят не е дошъл. Уди, Бъз и приятели се завръщат другото лято. Въпреки, че видеото не е точно трейлър, то все пак е първият ни поглед към приятелите ни преди юни 2019 година.

Имайте предвид, че това може и да не са кадри от филма. Тийзърът обаче ни напомня много добре защо обичаме тези герои. Той хваща близките отношения между играчките и кръжащото над филма чувство на семейност. Същевременно хваща и нефункциониращия аспект от отношенията им, което също ни кара да ги чувстваме като семейство.

А има и говорещо прасенце!

Какво ли иска тази вилица? Само развали стоя.

По информация от Disney този нов персонаж се казва Форки. Той е проект на Бони, малкото момиченце, което получи всички играчки в края на „Toy Story 3″. Изглежда, че самоделната играчка минава през нещо като криза, защото не се чувства като играчка. Затова и не иска да участва в каквото и да правят другите играчки, но все се оказва заплетен. Форки се озвучава от Тони Хейл.

В „Toy Story 4″ играчките са на мисия в търсене на Бо Пийп, персонаж, който отсъстваше в „Toy Story 3″.

Освен тийзър имаме и нов постер.

4f6ea5437eeeebd7578c58cd3dbc4fe854129a0a

 
 

Елза Хоск – перлата на Швеция

| от chronicle.bg |

Елза Хоск е едно от лицата на Victoria’s Secret. И то от най-красивите! Можете да се убедите като разгледате галерията ни.

Цялото й име е Елза Ан Софи Хоск. Тя е родена на 7 ноември в шведската столица Стокхолм. Висока е 177 см. и тежи не повече от 55 кг, а мерките й са 80-58-90. Тя е играе баскетбол дълго време, докато моден агент не я забелязва и не й предлага работа в Ню Йорк.

Елза Хоск винаги е била красива. Още на 13-годишна възраст тя участва в няколко фотосесии. Тази година тя дефилира с „Fantasy Bra“ на шоуто на Victoria’s Secret. Това е сутиен за 1 милион долара!

Бельото има 2100 кристали „Сваровски“, а за изработването му са били необходими 930 часа. Елза казва, че да дефилира с бижуто за нея е сбъдната мечта. 

Фигурата си моделът поддържа с фитнес, бокс и здравословно хранене. Тренира по минимум 2 часа на ден и никога не пропуска закуска.  

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

 

 

Публикация, споделена от elsa hosk (@hoskelsa) на