Някои журналисти са за бой

| от Мартин Дамянов |

Днес за пореден път българските журналисти, или по-точно – екшън репортерите, ни напомниха, че да, някои журналисти за бой.

В една трагедия, каквато е днешната катастрофа край Вакарел (тъжната равносметка: 6 загинали и 22 ранени), прекалено грозно за пореден път лъсна лешоядния глад на телевизионните репортери за драми и трагедии. Гледката на напористи журналисти с приповдигнат дух, които се бутат сред ранените и полицаите и задават нелепи въпроси, не е нещо ново. Но всеки път е отвратителна.

Да не гледаш телевизия стана толкова модерно, че скоро хипстърите ще започнат да си купуват телевизори. До голяма степен причината е в шоутата и предаванията, но журналистите също дадоха своята стабилна лепта.

Това, което правят журналистите, се гледа по-строго от това, което правят спортистите. Ако си спортист и не си вършиш нещата добре, това е разочароващо, ала някак можем да го преглътнем. Но ако си журналист и не си вършиш работата добре (или още повече – очевидно зле), това е просто отблъскващо! 

На един добър журналист му трябва най-напред природно заложено любопитство към нещата. Ако нямат такова или не са си обучили такова, работата скоро им омръзва и започват да я вършат с нежелан напън или още по-зле – без никакъв. Това е свръхдразнещо и непрофесионално. Тези хора трябва да бъдат държани настрана и под внимание, защото е по-лесно да редактираш един човек, отколкото да спреш цял народ да иска да го набие.

А за това – причини много!

Рови в раните на хората

„Как се почувствахте, когато дъщеря ви умря?“ Как може да се е почувствала, за бога! Малко гладна? Изчезвай оттам!

„Ето, хората ги вадят буквално изпод автобуса. Как се почувствахте като буквално изваден буквално изпод автобуса? Ама господин полицай, оставете ни да си вършиме работата! Спокойно, спокойно, спокойно, спокойно, спокойно, спокойно, спокойно, спокойно, спокойно, спокойно, спокойно, спокойно. Спокойно.“

Прекъсва събеседника си

Много отговори изискват изясняване на контекста на ситуацията. Когато попиташ нещо интервюирания и той ти изложи детайлите около ситуацията, не го прекъсвай преди да е дал същинския отговор.
Журналистите прекъсват обикновено, защото имат време, в което трябва да се сместят. Когато още в началото започнеш да сечеш госта си на пика на отговора му, това показва само, че не го слушаш или ти е все тая. Две неща, които дразнят.

Очевидно е пристрастен

Хората казват, че хората са тъпи, но всъщност не всички хора са чак толкова тъпи. Личи си, когато имаш мнение и задаваш един и същ въпрос няколко пъти, по няколко различни начина, за да накараш човека отсреща да ти даде отговорът, който искаш. Това не е журналистика, а някаква лична свада.

Преувеличаване

През август нищо не се случва никъде, новините си текат. Заради тази оскъдица, емисиите чество включват новини от величието на „Врачанец преби заек с мотика“. И се започва:

– Тук сме пред къщата на човека, убил с мотика заек на нивата си, след малко ще говорим с него, защото той отиде да се преоблече. Припомняме ви, че заекът беше убит посредством неустановен брой удари с мотика. Мотиката е стандартна, негова собственост е на човека. Съседите твърдят, че той е спокоен и никога не е създавал проблеми… А, ето го и него, здравейте, защо убихте така този заек?

– Едеше компиро и я го намерих и го утепах.

* тук микрофонът се задържа пред лицето на човека с неизказана молба за още информация; репортерката и мъжът се гледат известно време в тишина преди тя да разбере, че заекът е изял картофите на човека и толкоз*

– А не ви ли е срам?

– Да ме е срам? – човекът не разбира връзката между преждевременната кончината на животното и чувството за срам.

И така нататък, и така нататък.

Журналистическата професия масово се облагородява от самите журналисти с аргумента, че те са носители на свободата на словото. И това е така, но трябва да припомним, че свободата на словото е, за да се изказват добре обмислени, информативни и стойностни мнения, а не каквото ни падне. Иначе за неща като АЕЦ Козлодуй ще могат да дават мнение неща като Тризначките. Сега искаме да ви покажем картинка от фейсбук, която описва магистралния журнализъм на АМ Тракия.

DaqeZZPWAAAdvFF

 
 

Потвърдено: японски милиардер ще бъде първият турист на Луната

| от chronicle.bg |

Компанията на Илон Мъск – SpaceX – ще изпрати 42-годишният японски милиардер Юсаку Маезава на обиколка около Луната. Той ще бъде първият частен турист на подобно пътешествие.

Маезава се очаква да излети с ракетата Big Falcon – система, която компанията на Мъск разработва още през 2016-а. Мисията ще е първата с дестинация до Луната от тази на НАСА и Аполо 17 от 1972-а.

Тя беше официално обявена в седалището на SpaceX в Хоторн, Калифорния, и се предполага, че ще бъде извършена през 2023-а.

Според компанията това е важна стъпка към това обикновени хора да получат достъп до Космоса. До момента се знаеше единствено, че първият пътешественик ще бъде от Япония. Маезава планира да вземе със себе си 6 до 8 творци, с които да сподели преживяването.

Пътуването им ще трае 4-5 дена. През 2022-а Big Falcon трябва да бъде изпробван като товарен космически кораб.

Засега само 24 души са били до Луната и всички са американци. Времето за излитането все още не е ясно и зависи изцяло от времето, необходимо да бъде доизградена ракетата.

През 2017-а Мъск обяви, че ще изпрати двама космически туристи на обиколка около Луната. По тази причина от февруари миналата година SpaceX се концентрира върху разработката на Big Falcon.

Тази неделя Илон Мъск публикува в акаунта си в Twitter артистично изображение на това как ще изглежда ракетата, с  която ще летят пасажерите.


Тя би трябвало да е в състояние да изведе до 150 тона в околоземната орбита.

 
 

Кен Киси: „По дяволите фактите! Ние искаме истории!“

| от chronicle.bg |

Днес ще оставим думите на един от най-значимите писатели на миналия век да говорят сами за него. Кенет Елтън Киси, известен просто като Кен Киси, е американски автор, който получава световно признание с романа си „Полет над кукувиче гнездо“, публикуван през 1962 г. и екранизиран през 1975 г. Филмът сам по себе си е класика – той е един от трите филма, спечелили „Големите 5″ – награди „Оскар“ за най-добър филм, режисура, сценарии, актьор (Джак Никълсън) и актриса (Луиз Флечър). „Полет на кукувиче гнездо“ е знаков роман в историята не само на литературата.

Авторът му е герой на контракултурата от 60-те, един от спомогналите за възхода на хипитата.

Романът се ражда, след като Киси се записва на курс по творческо писане при писателя Уолъс Стегнър. Първата му книга е непубликуваният роман „ZOO“ („Зоопарк“) и в нея се разказва за битниците от Сан Франциско. По-късно става платен доброволец в клиника, където трябва да приема наркотици, влияещи на ума, и да докладва ефектите им. Така се появява фонът в „Полет над кукувиче гнездо“. Всичко останало е някъде между реалността, приемането на редица вещества и гения на Киси.

В чест на 83-годишнината от рождението на Киси, споделяме любимите ни негови думи.

ken_kesey_980

От „Полет над кукувиче гнездо“

„Този свят принадлежи на силните. Силният да стане по-силен, като унищожи слабия.“

„Те бяха само две човешки души, между които бе прескочила искрата на съчувствието – единствената светлина, облекчаваща и тайнствена, която мъждее понякога в мрака на отчаянието и болката.“

„Разкош голям не искам – мангизи само в джо-о-оба, а кой не ме харесва, да си намери гро-о-оба.“

„Господи, в каква бездна от апатия хлътнахме всички, какъв позор, истински позор!“

„Щом изгубиш смеха значи си изгубил опорната си точка. Оставили се някой мъж да го мачка жена, дотам че да не се смее, той трябва да знае, че е изгубил едно от най-силните си оръжия. И ще започне да мисли, че тя е по-силна от него.“

„Какво друго е обществото ни, ако не една лудница. Какво друго е тази лудница, ако не един модел на нашето обществото!“

„За да станеш първокласен мошеник, трябва да се научиш да отгатваш какво иска противникът ти, как да го накараш да си помисли, че ще го получи.“

„Никой не се оплаква от мъглата. Сега вече знам защо: колкото и да е неприятна, поне можеш да се шмугнеш в нея и да си спокоен, че си в безопасност.“

„Но поне опитах! По дяволите, поне това успях да направя!“

one-flew-over-the-cuckoos-nest
Кадър от филма на Милош Форман „Полет над кукувиче гнездо“ (1975)

Кен Киси

„По дяволите фактите! Ние искаме истории!“

„Този, който търси отмъщение, копае два гроба.“

„Вземи каквото можеш и остави останалото да мине покрай теб.“

„Ако не се пазиш, хората ще те оседлаят. Ще правиш това, което искат или пък обратно – ще станеш инатлив като магаре и ще им правиш напук.“

„Не можеш да си наистина силен, докато не можеш да гледаш нещата от забавната страна.“

„Ако не се пазиш, хората ще те оседлаят. Ще правиш това, което искат или пък обратно – ще станеш инатлив като магаре и ще им правиш напук.“

 
 

Най-страхотните учителки в киното

| от chronicle.bg |

Смятаме, че заглавието е достатъчно красноречиво. А кога е по-подходящо време да покажем любимите ни учителки от големия екран, от днес – Първият учебен ден?

Помня отлично всяко начало на учебната година и очакването да чуем кой по какво ще ни преподава. Цяло лято имахме надежди да се срещнем с еди-кой-си преподавател, а друг се молехме на всички сили да не пресича пътя ни. Но каквото и да правехме, накрая имахме достатъчно представители и на двете групи.

Всеки е имал любим учител. И най-омразен такъв, който почти винаги се изравнява с първия след напускане на училището. Същото важи и за киното – почти всеки познава някой персонаж от екрана, когото би искал да срещне в реалната класна стая? Кой не би искал например, един час по Трансфигурация с професор Макгонагъл?

От властни и контролиращи даскалки, през вдъхновяващи музиканти по цигулка, пианистки, увлечени по ученика си, разкрепостена, но и сериозна млада преподавателка, до най-добрата (по наше мнение) учителка в киното изобщо, вижте галерията ни горе, в която сме събрали най-добрите учителки на киното. 

 
 

Ариана Гранде за смъртта на бившия си Мак Милър

| от chr.bg |

Ариана Гранде говори публично за смъртта на бившия й приятел Мак Милър като написа в социалните мрежи, че той е „най-милата, сладка душа с демони, които не заслужава“.

Милър беше намерен в дома си в Калифорния мъртъв на 26-годишна възраст. 

В официалния си акаунт в Instagram 25-годишната Ариана пише, че е обожавала Милър от първия ден, в който го е срещнала, когато била на 19.

„Ти беше най-скъпият ми приятел толкова дълго. Съжалявам, че не успях да поправя или да взема болката ти. Наистина исках. Най-милата, сладка душа с демони, които не заслужава.“

„Толкова съм ядосана, толкова съм тъжна, че не знам какво да правя“, добавя тя.

За милър се твърди, че умира от свръхдоза, но не можем да потвърдим. Малкълм Маккормик е разказвал за проблема си с наркотиците, особено за сироп за кашлица, в интервюта за медиите и рап текстовете си.

Милър набира популярност с албума си „K.I.D.S.“ през 2010 година и още отрано в кариерата си е известен с парти песните си и клиповете към тях.

По-късно през 2011 година „Blue Side Park“ е пуснат от независим лейбъл и покорява класациите. В по-късни албуми Милър се обръща към джаз и фънк звучене – те са харесвани от критиците, но не стават особено популярни.