Когато Воланд срещна Волен

| от |

Руският драматург Михаил Булгаков едва ли е имал представа, че главният герой от шедьовъра му „Майстора и Маргарита” Воланд Сатаната ще оживее не къде да е, а в България. Едва ли  е допускал, че съвремието ще роди прототип от плът и кръв, дори със сходно име. Свидетели сме на една литературна сензация, която следва сюжетната линия „когато Воланд срещна Волен”.

И за да не излезе, че демонизираме безпочвено лидера на „Атака” нека представим няколко смущаващи съвпадения между романа и действителността.

Воланд и Волен

Свитата

Една от основните прилики между литературния персонаж и съществуващия политик е тяхната свита. Така както дявола Воланд върши безредици в Москва благодарение на асистента си Коровиев и вещицата Хела, така и националистът Волен е бранен със зъби и нокти от съратника си Десислав Чуколов и ангелите си пазателки Деница Гаджева, Миглена Александрова и Калина Балабанова.

Както и в книгата, така и в действителността, поведението на Десислав Чуколов и Деница Гаджева на моменти е по-красноречиво от това на техния „месия”.

Скандалите

Няма скандал, в който Волен и антуража му да не застанат рамо до рамо – било то в луксозния ресторант “Къщата на лебеда” в Брюксел, където разгорещени от шампанско и грапата, атакистите първо опитват да се изнижат без да си платят сметката, а после минават в атака и започват да замерят сервитьорите с тапи и да поливат палачинките на гостите с олио.

Случката съмнително напомня изпълненията на Коровиев и котарака Бегемот, които атакуват ресторанта Грибоедов и Корекома на Смоленския пазар в Москва, гълтат ястия и мандарини без да плащат, след което бият посетителите с табла по главата.

Незабравими са приключенията на бандата на Волен и на варненското летище – след като е подгрял в самолета с нападки над френския културен аташе, Сидеров посяга на полицай, въоръжен с обувка. Досущ както бе пребит администратора на театър „Вариете” Варенуха в книгата на Булгаков.

Несъмнено едно от най-фрапантните изпълнения на Волен и компания е делото, заради, което тази седмица България бе осъдена да плати 8000 евро обезщетения и такси. Присъдата на съда в Страсбург е заради срамното нападение на Волен Сидеров и привържениците му над мирно молещи се мюсюлмани в центъра на София. Щурмът на „Атака” бе извършен посред бял ден, насред двора на джамия – поведение, което излиза извън фантазиите на Булгаков и дяволиите на Сатаната Воланд.

Измъкването

И все пак Волен и Воланд си приличат и по друго – измъкват се без усилие от всякакви ситуации. Както и свитата им. До момента нито Деница Гаджева, нито Десислав Чуколов са били викани за нещо повече от разпит в полицията, въпреки дейното им участие в скандалите на лидера си.

Делата срещу Волен загадъчно циклят и не водят до никъде. А когато френският посланик заговори за гнилите ябълки в съдебната система, Сидеров беше първият, който застана на амбразурата, за да брани българските съдии.

Процесът за нападението над полицай във Варна цикли близо година и не тръгва в съда поради редица свръхсъмнителни фактори. А самото съществуване на Волен и компания, вече изглежда свръхестествено.

Обезпокоително е обаче следното. Умният, проницателен, насмешлив дявол на Булгаков уважава представителите на доброто и светлината и дълбоко в душата си като че ли има завижда. Воланд е всевластен да твори зло и все пак неспособен да твори само зло. Точно тези индикации у нашенския протитип като че ли не откриваме.

 
 

Тази сладка синеока Фелисити Джоунс и 6 страхотни нейни роли

| от chronicle.bg |

Лесно можете да объркате Фелисити Джоунс с еднодневна сензация, която става известна за широката публика в нощта след премиерата на филмa „Теорията на всичко“. Реалността обаче далеч не е такава, защото това малко синеоко момиче, което днес навършва 35 години, работи дълги години, за да спечели сърцата на критиците.

За запознатите с нейните роли тя винаги е била британския нешлифован диамант, на когото му е било нужно единствено време, за да заблести в редиците на най-добрите актьори от екрана.

Преди да се сдобие с първата си номинация за „Оскар“ за  най-добра поддържаща актриса, в резюмето й вече се открояват няколко запомнящи се роли. Професионалната й кариера започва, когато е на 12 години и участва във филма „Ловци на съкровища“. От там насетне започва стъпка по стъпка да се катери по стълбата. Последните години в биографията й има както прилични блокбъстъри, така и няколко филма, които са предпоставка бляскаво бъдеще, ако всичко върви наред.

В чест на рождения ден на тази обещаваща актриса, на която никога не бихме дали 35, споделяме 6 страхотни нейни роли. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Войната на австралийското правителство срещу птиците ему и други напасти

| от Радослав Тодоров |

Може би досега сте били на мнение, че военни конфликти на континента Австралия никога не е имало? Е, значи е време да се запознаете с една масова, жестока и безмилостна война срещу двуметров коварен и бърз както вятъра противник, която се води през късната и печална есен на 1932 година. Тя е известна като „Войната с Ему” (на английски ‘Emu war’ или ‘Great Emu war’).

През Първата Световна война над 330 000 австралийски войници в състава на Австралийско-Новозеландския експедиционен корпус пристига в Европа. Те участват и в британския десант при Галипополи, където се разиграва изключително кървава и пагубна за съюзниците битка, взела животите на стотици хиляди хора. Австралийци се бият по-късно и срещу германците на Западния фронт. Но дакто те воюват по фронтовете из Европа, в далечната им родина, техните собствени ниви и ферми са нападнати от многоброен, коварен, бърз и безпощаден враг – десетки хиляди двуметрови птици Ему.

еми 1

През 1932 г., след подадени масови жалби от местни фермери в окръг Кемпиън (Западна Австралия), че зърнените им посеви са нападнати от колосално количество едри птици, правителството решава да изпрати армията срещу тях за да овладее положението. Интересното е, че в боевете участват австралийски и британски ветерани от Първата световна война, които след края й са получили земя за обработване в региона. Покрай Голямата икономическа депресия в Европа и САЩ през 1929 г. те са насърчавани да вложат всичко в производството и експорта на зърно, поради което нападенията на безкрилите гигантски птици над посевите им стават огромен проблем.

Боевете започват на 2 ноември, източно от град Пърт. Ген-щаба взима решение да изпрати картечни роти срещу нашествениците. Но точно тогава в Австралия започва дъждовния сезон, равнините се превръщат в тресавища и австралийската армия затъва до уши в тях. Докато еволюционно адаптираният към околната среда дългокрак враг успява далеч по-добре да оперира в тази ситуация!

На 2 ноември местните хора забелязват рота от 50 Ему и заедно с войниците им устройват засада. Разнася се оглушителният трясък на картечниците. Но птиците се разпръскват на малки групи и се измъкват от концентричния картечен огън.

На 4 ноември на помощ се налага да пристигне и артилерия. Фермерите и войниците устройват засада на подразделение от около 1000 емута. За съжаление картечницата, която се изправя непосредствено пред тях, явно прегряла от експлоатация през последните дни, засича и от 1000 птици са убити само 20.

До 8 ноември по време на проточилите се преследвания и беове са убити едва около 50 противника, а мунициите са вече на привършване .

Тогава Ему решава да премине в контраатака и отново напада пшеничните полета на Западна Австралия.

Намесва се премиера Джеймс Митчел и на 12 ноември изпраща нови свежи австралийски военни части, които са се сражавали в Европа с турци и германци. Армията за първи път е снабдена и с автомобили, за да може войската да се изравни по маневреност с противника.

еми 2

На 13 и 14 ноември най-накрая на врага е нанесено решително поражение.

Към 2 декември победата на терен е почти пълна и на 8 декември главнокомандващият австралийската армия се завръща триумфално в столицата за доклад. В доклада се посова че за 1 убит противник Ему армията е изразходвала по 10 патрона. Счита се че голяма част от ранените противници са загинали понеже Ему нямат болници и санитари.

Но въпреки отблъскването на врага, пораженията които той понася, са незначителни спрямо общата му численост, а и неговата популация много бързо се регенерира. Така че нашествията му се възобновяват още на следващата година. През 1934, 1943 и 1948 г. фермерите отново искат помощ от правителството, но покрай Втората световна война армията няма възможност да участва в бойните действия и на фермерите занапред им се налага да се въоръжават и оправят сами.

ему 3

Поради уникалните особености на местната флора и фауна Австралия често има подобни проблеми и се налага правителството и военните да се намесват когато нещата излизат от контрол.

Такъв е случая когато за първи път зайците и плъховете пристигат покрай първите заселници. При липса на естествени врагове (ако изключим кучето Динго, което също е докарано от хората) у тях се наблюдава взривна популация и дупките им в земята буквално превръщат континента в швейцарско сирене. Въпреки масовите акции по изтребването им, резултатите са подобни на тези от великите войни срещу Ему.

Повече успех австралийците жънат например при борбата с разпространяващата се пустиня извършвайки масови акции по засаждане на сухолюбиви растения по „фронтовата линия” на настъплението на пясъците. 

Последната голяма и за щастие успешна война на австралийците се водеше допреди само десет години срещу… камилите. Откакто за първи път домашни камили успяват да избягат в дивото, се оказва, че Австралия е била страната за която винаги са мечтали. Само за няколко десетилетия популацията им нараства до 50 000 през 1972 г. и скача на над 2 000 000 до началото на нашия век. А това вече си е огромен и опасен и за хората враг, особено разгонените мъжкари, които полудяват през размножителния сезон и газят всичко по пътя си. Напредъка на цивилизацията и технологиите обаче си казаха думата. Снайперисти от хеликоптери отстрелваха екземплярите, а в същото време в страната припечелиха и по-предприемчивите хранителни вериги включвайки в менюто си бургери с камилско месо.

 
 

Календарът на Hooters за 2019г., който всички искаме

| от chronicle.bg |

Все още ни делят близо два месеца и половина до новата година, но тя изглежда повече от обещаващо.

Или поне такива надежди ни дава новият календар на Hooters, който тази година включва 200 от най-сексапилните сервитьорки в САЩ.

Освен, че ще краси множество страни по света (надяваме се нито една на някой автосервиз), каузата има и благотворителна страна. 1 долар от всяка покупка ще бъде отделян за кампании за борба срещу рака на гърдата.

И тъй като снимките говорят по-добре за себе си, оставяме ви в тяхната компания. Напълно в стила на Hooters, не мислите ли?

 
 

Северин Красимиров признал за убийството на Виктория Маринова

| от chronicle.bg |

Асен Георгиев, доведеният баща на Северин Красимиров, обвиняемият за убийството на Виктория Маринова, каза, че Северин признал за убийството на журналистката и казал, че съжалява. Това станало, когато той избягал при Асен и майка си в Германия. Той също така каза, че Северин също като брат си и сестра си пиел хапчета, защото „не бил добре с главата“.

Обвиненията срещу него са за изнасилване и убийство. Днес предстои Русенският съд да обяви мярка за неотклонение. 

След ареста си той беше настанен в килия, която отговаря на европейските изисквания. Там той беше разпитван в продължение на 4 часа като в полицията разбира къде е заровил телефона на жертвата си и след това го намира на същото място.

Общо 6 адвокати са отказали преди Красимиров да си намери служебен защитник.