Когато Воланд срещна Волен

| от |

Руският драматург Михаил Булгаков едва ли е имал представа, че главният герой от шедьовъра му „Майстора и Маргарита” Воланд Сатаната ще оживее не къде да е, а в България. Едва ли  е допускал, че съвремието ще роди прототип от плът и кръв, дори със сходно име. Свидетели сме на една литературна сензация, която следва сюжетната линия „когато Воланд срещна Волен”.

И за да не излезе, че демонизираме безпочвено лидера на „Атака” нека представим няколко смущаващи съвпадения между романа и действителността.

Воланд и Волен

Свитата

Една от основните прилики между литературния персонаж и съществуващия политик е тяхната свита. Така както дявола Воланд върши безредици в Москва благодарение на асистента си Коровиев и вещицата Хела, така и националистът Волен е бранен със зъби и нокти от съратника си Десислав Чуколов и ангелите си пазателки Деница Гаджева, Миглена Александрова и Калина Балабанова.

Както и в книгата, така и в действителността, поведението на Десислав Чуколов и Деница Гаджева на моменти е по-красноречиво от това на техния „месия”.

Скандалите

Няма скандал, в който Волен и антуража му да не застанат рамо до рамо – било то в луксозния ресторант “Къщата на лебеда” в Брюксел, където разгорещени от шампанско и грапата, атакистите първо опитват да се изнижат без да си платят сметката, а после минават в атака и започват да замерят сервитьорите с тапи и да поливат палачинките на гостите с олио.

Случката съмнително напомня изпълненията на Коровиев и котарака Бегемот, които атакуват ресторанта Грибоедов и Корекома на Смоленския пазар в Москва, гълтат ястия и мандарини без да плащат, след което бият посетителите с табла по главата.

Незабравими са приключенията на бандата на Волен и на варненското летище – след като е подгрял в самолета с нападки над френския културен аташе, Сидеров посяга на полицай, въоръжен с обувка. Досущ както бе пребит администратора на театър „Вариете” Варенуха в книгата на Булгаков.

Несъмнено едно от най-фрапантните изпълнения на Волен и компания е делото, заради, което тази седмица България бе осъдена да плати 8000 евро обезщетения и такси. Присъдата на съда в Страсбург е заради срамното нападение на Волен Сидеров и привържениците му над мирно молещи се мюсюлмани в центъра на София. Щурмът на „Атака” бе извършен посред бял ден, насред двора на джамия – поведение, което излиза извън фантазиите на Булгаков и дяволиите на Сатаната Воланд.

Измъкването

И все пак Волен и Воланд си приличат и по друго – измъкват се без усилие от всякакви ситуации. Както и свитата им. До момента нито Деница Гаджева, нито Десислав Чуколов са били викани за нещо повече от разпит в полицията, въпреки дейното им участие в скандалите на лидера си.

Делата срещу Волен загадъчно циклят и не водят до никъде. А когато френският посланик заговори за гнилите ябълки в съдебната система, Сидеров беше първият, който застана на амбразурата, за да брани българските съдии.

Процесът за нападението над полицай във Варна цикли близо година и не тръгва в съда поради редица свръхсъмнителни фактори. А самото съществуване на Волен и компания, вече изглежда свръхестествено.

Обезпокоително е обаче следното. Умният, проницателен, насмешлив дявол на Булгаков уважава представителите на доброто и светлината и дълбоко в душата си като че ли има завижда. Воланд е всевластен да твори зло и все пак неспособен да твори само зло. Точно тези индикации у нашенския протитип като че ли не откриваме.

 
 

Еди Мърфи се завръща за „Coming to America 2″

| от chronicle.bg |

Paramount започва снимките на „Coming to America 2″ с Еди Мърфи.

„Coming to America“ излезе през 1988 година и в него, както добре помним, Един игра африкански принц, който отива в САЩ, за да намери любовта. Режисьор е Джон Ландис, а печалбите от филма в боксофиса са около $275 милиона днешни пари.

Още през 2017 се появяват слухове за планирането на продължение, но Paramount потвържди новината чак през 2018, на CinemaCon. Сега вече имаме потвърждение и от самия Мърфи за завръщането му като принц Аким. Режисьор ще е Крейг Брюър („Hustle and Flow“).

Крейг и Еди ще работят за втори път заедно след като снимаха биографията на Руди Рей Мур „Dolemite is My Name“ за Netflix.

„Coming to America 2″ ще разказва за това как Аким научава, че има син и се завръща в САЩ, за да го намери. Продуцентите искат да върнат актьорите от първия филм – Арсенио Хал (Семи, най-добрият приятел на Аким), Шари Хедли (Лиса Макдауъл, романтичният интерес на Аким), Джон Амос (Клео Макдауъл, предприемач) и Джеймс Ърл Джоунс (Джафи Джофър, бащата на Аким и крал на Замунда).

Освен Аким и Семи, Мърфи и Хал играят още няколко роли (разбира се, след усърден грим). Предстои да видим дали това ще се повтори и във втория филм. Мърфи често играе по няколко роли във филмите си, така че това никак не е изключено.

Освен всичко останало, комедията като жанр доста се промени от края на 80-те години. Политическата ситуация също. Paramount са прави да наемат Кеня Барис („Black-ish“) за сценарист, защото той има съвременен поглед върху това какво е смешно.

 
 

Да погребеш кучето си за 4 000 паунда

| от chronicle.bg |

Стопанка на починало куче го изпрати с щедро погребение, защото смята, че то е било член на семейството му. 

Капитан, 11-годишният бултериер, почина на Коледа от сърдечен удар. Саша Смаджич, на 37, каза, че не е яла цяла седмица след смъртта на любимеца си. За погребението му тя дава точно 4 249 британски паунда (9,337 лева), в които влизат кошница с бели гълъби, които са пуснати по време на церемонията, за 225 паунда и още 620 паунда, за да изпишат името на Капитан с цветя.

sei_47479678-3aeb sei_47479583-4997

Саша казва: „Не мисля, че някога ще празнувам Коледа отново. Не мисля, че някога ще имам силата да го направя, когато част от мен вече я няма.“

Тялото на Капитан беше взето от ветеринарната клиника и пренесено на карета до парка, където е бил извеждан на разходка. Ковчегът му след това беше качен на катафалка и закаран на гробището. Собственикът на гробището, Маурийн Бийч, прочете поема до гроба на кучето, а след това 11 гълъба – по един за всяка от годините на Капитан – бяха пуснати на свобода.

sei_47479666-e07e

След церемонията Саша отиде в местна кръчма, където поръча порция пиле с пържени картофи, защото „това би хапвал той“. Саша казва още: „Капитан заслужава специално изпращане. За някои хора той беше росто куче, но за мен той беше бебето ми – той беше всичко за мен и винаги ще бъде“.

sei_47479664-9571

„Не мисля, че трябва да правим разлика [мнежду хора и животни]. Ако имаш домашен любимец, имаш нов член на семейството си и трябва да го третираш като човек.“

Саша осиновява Капитан от приют за бездомни кучета, когато той е на 7 месеца. Кученцето скоро се научава да се доверява на стопанката си. Според служителите на приюта, той е участвал в боеве с кучета.

„Спомените от погребението ми помагат. Гледам снимките и не изпитвам никакво съжаление за това как го изпратих – той заслужаваше всичко това и още!“

 
 

„Традиционната мъжественост“ вреди на мъжете?

| от chronicle.bg |

„Традиционната мъжественост“ вреди на мъжете, според Американската психологична асоциация (АПА), която въведе насоки за терапевтите, които работят с мъже и млади момчета. Твърдението предизвика критика от психолози, които се притесняват, че така много хора в нужда няма да потърсят помощ.

Мъжете са 4 пъти по-успешни в опитите си за самоубийство от жените, но търсят помощ от специалисти значително по-малко. В момента те са част от дебатите около движението #MeToo.

АПА решава да въведе насоки за работата при терапия на мъже още през 2005 година, но бюрократични пречки отлагат това досега. Десетте напътствия засягат всичко от съвети при създаване на връзка до адресиране на проблемите, които може да създаде отбягването на медицинска помощ. Някои от точките се отнасят специално за „въздействието на силата, привилегията и сексизма“ и сочат към по-висок риск от агресия, самоубийство и злоупотреба с алкохол и наркотици.

„Насоките на АПА могат да изпратят посланието, че да си мъж е лошо“, казва Джон Бари, професор в Университетския колеж в Лондон и автор на книгата „Male Psychology and Mental Health“ („Мъжката психология и психично здраве“). „Хората масово се фокусират върху неща като токсичната мъжественост. Когато мъжете чуят, че те държат цялата сила и привилегии, тези от тях, които имат емоционални проблеми, ще приемат, че вината за проблемите им е тяхна.“

Американската психологична асоциация иска да стимулира „позитивната мъжественост“, но какво точно е това? Мат Енглар-Карлсън, директор на Центъра за Мъже и Момчета към Университета в Калифорния, обяснява: „Ако отидете в кафе, например, и видите две жени да се гледат и да си говорят, това очевидно е форма на интимност. Но взе,ете трима мъже в един заден двор, които строят нещо от 3 часа. Това не е ли също някаква интимност? За мен, част от ‘позитивната мъжественост’ е да забележим, че всеки мъж е социализиран по различен начин да се свързва с останалите.“

 
 

Кейт Грант – моделката със синдром на Даун

| от chronicle.bg |

Кейт Грант, която има синдрома на Даун, е доста успешен модел.

Само на 20 години момичето от Ко Тайрон, Северна Ирландия, беше коронована като победител на конкурса за красота Teen Ultimate Beauty Of The World. След това тя ходи на подиума на Belfast Fashion Week и се появи в сутрешно предаване по местна телевизия. В момента Грант е посланик на популярен козметичен бранд, след като нейна снимката, на която носи техен очна линия, доби голяма популярност в Instagram.

„Кейт павира пътя за много хора, които ще дойдат след нея,“ каза гордата майка Дейдре. „Тя е наясно с това и иска да мотивира индустрията да наема повече хора с увреждания, което и прави от самото начало. Знае и, че може да нарави това по начин, по който някои от приятелите й не могат. Тя използва популярността си за тяхно добро.“

Козметичният бранд ще покаже нейни снимки в над 2000 магазина в 30 държави, където продуктите им се продават. „Тя е силно мотивирана да бъде супермодел. Обожавам оптимизма й и като нейна майка винаги ще я подкрепям. Когато си млад, мислиш, че светът няма граници и Кейт няма нашето разбиране за предстощи препятствия. Тя не позволява на препятствията да застанат на пътя й, нито на увреждането й. Казва, че синдромът не е всичко – тя е Кейт.“

Коментарите по случая са най-найсърчаващи. Един потребител пише: „Колко вдъхновяваща млада дама, благодаря ти!“