Когато Воланд срещна Волен

| от |

Руският драматург Михаил Булгаков едва ли е имал представа, че главният герой от шедьовъра му „Майстора и Маргарита” Воланд Сатаната ще оживее не къде да е, а в България. Едва ли  е допускал, че съвремието ще роди прототип от плът и кръв, дори със сходно име. Свидетели сме на една литературна сензация, която следва сюжетната линия „когато Воланд срещна Волен”.

И за да не излезе, че демонизираме безпочвено лидера на „Атака” нека представим няколко смущаващи съвпадения между романа и действителността.

Воланд и Волен

Свитата

Една от основните прилики между литературния персонаж и съществуващия политик е тяхната свита. Така както дявола Воланд върши безредици в Москва благодарение на асистента си Коровиев и вещицата Хела, така и националистът Волен е бранен със зъби и нокти от съратника си Десислав Чуколов и ангелите си пазателки Деница Гаджева, Миглена Александрова и Калина Балабанова.

Както и в книгата, така и в действителността, поведението на Десислав Чуколов и Деница Гаджева на моменти е по-красноречиво от това на техния „месия”.

Скандалите

Няма скандал, в който Волен и антуража му да не застанат рамо до рамо – било то в луксозния ресторант “Къщата на лебеда” в Брюксел, където разгорещени от шампанско и грапата, атакистите първо опитват да се изнижат без да си платят сметката, а после минават в атака и започват да замерят сервитьорите с тапи и да поливат палачинките на гостите с олио.

Случката съмнително напомня изпълненията на Коровиев и котарака Бегемот, които атакуват ресторанта Грибоедов и Корекома на Смоленския пазар в Москва, гълтат ястия и мандарини без да плащат, след което бият посетителите с табла по главата.

Незабравими са приключенията на бандата на Волен и на варненското летище – след като е подгрял в самолета с нападки над френския културен аташе, Сидеров посяга на полицай, въоръжен с обувка. Досущ както бе пребит администратора на театър „Вариете” Варенуха в книгата на Булгаков.

Несъмнено едно от най-фрапантните изпълнения на Волен и компания е делото, заради, което тази седмица България бе осъдена да плати 8000 евро обезщетения и такси. Присъдата на съда в Страсбург е заради срамното нападение на Волен Сидеров и привържениците му над мирно молещи се мюсюлмани в центъра на София. Щурмът на „Атака” бе извършен посред бял ден, насред двора на джамия – поведение, което излиза извън фантазиите на Булгаков и дяволиите на Сатаната Воланд.

Измъкването

И все пак Волен и Воланд си приличат и по друго – измъкват се без усилие от всякакви ситуации. Както и свитата им. До момента нито Деница Гаджева, нито Десислав Чуколов са били викани за нещо повече от разпит в полицията, въпреки дейното им участие в скандалите на лидера си.

Делата срещу Волен загадъчно циклят и не водят до никъде. А когато френският посланик заговори за гнилите ябълки в съдебната система, Сидеров беше първият, който застана на амбразурата, за да брани българските съдии.

Процесът за нападението над полицай във Варна цикли близо година и не тръгва в съда поради редица свръхсъмнителни фактори. А самото съществуване на Волен и компания, вече изглежда свръхестествено.

Обезпокоително е обаче следното. Умният, проницателен, насмешлив дявол на Булгаков уважава представителите на доброто и светлината и дълбоко в душата си като че ли има завижда. Воланд е всевластен да твори зло и все пак неспособен да твори само зло. Точно тези индикации у нашенския протитип като че ли не откриваме.

 
 

Български филм е селектиран за „Берлинале“ за първи път от 29 г.

| от chronicle.bg |

Филмът „Ага“ на режисьора Милко Лазаров е селектиран в основната програма на 68-ото издание на кинофестивала „Берлинале“.

„Ага“ е в копродукция с Българската национална телевизия и е първият български филм в основната официална програма на филмовия фестивал в Берлин от 29 години насам след участието на филма „Иван и Александра“ на режисьора Иван Ничев.

„Ага“ ще закрие основната конкурсна програма на „Берлинале“. За първи път филм на български режисьор закрива основна програма на голям фестивал. В България през март „Ага“ ще открие 22-рото издание на София филм фест.

Сюжетът разказва история за сблъсъка на цивилизациите през призмата на любовта и човешките взаимоотношения. Двамата главни герои са ескимоси и мечтаят да съберат семейството си отново.

Продуцент на филма е Веселка Кирякова, продуцент на „Отчуждение“ и копродуцент на „Слава“. Отговорен оператор на филма е Калоян Божилов, също познат от „Отчуждение“.

„Ага“ е реализиран в копродукция с Франция и Германия и е заснет в Република Якутия в Руската федерация.

 
 

Любимите ни кучки от киното и телевизията

| от chronicle.bg |

Не искаме да всяваме смут в и без това смутното днешно време, но ще признаем едно – доброто е скучно, а хепиендът е банален и вечно очакван. Харесваме добрите момчета и принцесите от приказките, но далеч по-интересни са ни гадните кучки, с които сме отраснали , а днес вече живеем с тях.

Подобно на фаталните жени, които ви показахме преди известно време, кучките също са от онези жени, които искаме да срещнем в реалния живот, макар да знаем, че няма да ни се израдват. Може и да е малко мазохистично, но дали не е приятно Миранда Пристли да ви каже „Това е всичко” и да ви отпрати с лек жест? На нас, да си признаем, ще ни е приятно.

Не знаем защо, но неделята ни предразположи да се върнем към някои от любимите ни кучки от киното и телевизията, които са идеални не само за неделна киновечер. Затова решихме да ви припомним част от тях. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Награди в Давос за Кейт Бланшет, Елтън Джон и Шах Рук Хан

| от chronicle.bg, БТА |

Филмовата звезда Кейт Бланшет, певецът и композитор Елтън Джон и боливудският актьор Шах Рук Хан бяха наградени на Световния икономически форум в Давос за дейности, насочващи вниманието към правата на човека.

Бланшет получи Кристалната награда на форума за работата си с хора, принудени да напуснат домовете си, бягайки от конфликти. Джон получи своето отличие за благотворителната дейност на неговата фондацията за борба със СПИН, а Хан – за защита на правата на жените и децата в Индия.

Кристалните награди се присъждат от Световния икономически форум на хора на изкуството, допринесли за положителни промени в обществото. Отличията бяха връчени на церемония в швейцарското село, където от утре започва среща на световни политически и бизнес лидери.

Кейт Бланшет, носителка на два Оскара, стана през май 2016 г. посланик на добра вола на агенцията за бежанците на ООН. В Ливан и Йордания тя се срещна със сирийски бежанци. Актрисата предупреди, че ако не се направи повече, за да се помогне на бежанците, това ще има сериозни последици. Изгубените поколения от необразовани, лишени от права и напуснали домовете си деца са не само огромна загуба на потенциал, но и заплаха за бъдещата глобална сигурност и просперитет, каза тя.

 
 

“Аз, Тоня“: няма такова нещо като истина

| от Дилян Ценов |

„Хейтърите винаги казват: „Тоня, кажи истината“. Няма такова нещо като истина. Това са пълни глупости. Всеки си има своя собствена истина“. С тези думи завършва филмът „Аз, Тоня“ на режисьора Крейг Гилеспи, по сценарий на Стивън Роджърс (Kate & Leopold, P.S. I Love You). С тези думи Марго Роби, в ролята на световноизвестната фигуристка Тоня Хардинг, обобщава 23-годишно мълчание, една провалена кариера и история, в която вече е прекалено късно за възмездие, но не и за коректно отразяване на фактите.

Биографичният филм вече беше признат за изпълненията на актьорите в него и Марго Роби(в ролята на Тоня) и Алисън Джейни бяха номинирани за  най-престижните отличия в киното. Втората спечели SAG Award и Golden Globe за най-добра актриса в поддържаща роля.

tonya2

„Аз, Тоня“ не претендира за историческа точност, въпреки в началото е казано, че филмът е базиран на „железни“ източници и интервюта. Историята на 47 годишната Тоня Хардинг е толкова манипулирана, че е безсмислено да се взима страна в нея. Веднъж тя е манипулирана от самите близки на фигуристката и веднъж от медиите и хората, от които зависи кариерата на фигуристите – онези в комитетите и асоциациите, които решават кой и защо да се класира за състезанията. Та по въпроса за истината около Тоня Хардинг нещата са прости – знаем само кой е виновен и кой какво не е извършил и това ни стига. В един от най-добрите филмите на годината Крей Гилеспи успява да направи точно това – да събере истината на всеки един от замесените и да остави зрителя (ако има изобщо желанието) да „отсъди“.

През 1991 г. едно момиче постига немислимото – 20-годишната Тоня Хардинг става първата жена в САЩ, изпълнила троен аксел по време на състезание по фигурно пързаляне. Същата година го изпълнява и на Световното първенство – отново първата жена. Момичето е атлетично, здраво, има всички данни за олимпийско злато. Крахът идва през през януари 1994 година. В САЩ избухва един от най-големите скандали в спорта. След излизане от пързалката по време на тренировка, американската олимпийска надежда, фигуристката Нанси Кериган е ударена с гумена палка в коляното и заради контузията е принудена да спре участието си в Националното първенство в Детройт. Малко повече от месец остава до Зимните Олимпийски игри в Лилехамер, където Кериган ще се изправи пред дългогодишната си съперница, Тоня Хардинг. От следобеда на 6 януари 1994 г. кариерата на Хардинг на теория приключва. Съпругът й Джеф Гилули, в съучастничество със свой приятел, Шоун Екхарт, наемат Шейн Стант, който трябва да извърши нападението над Кериган. Тоня е в пълно неведение за плана на тогавашния си съпруг.

la-et-mn-i-tonya-review-20171207

Точно това чакат всички – особено Американската асоциация по фигурно пързаляне. Идеалният повод момичето, което цял живот не се вписва в стандартите, но се състезава безупречно, да бъде отстранено. Тя не се облича както трябва, не изглежда като принцеса от приказките, за разлика от Кериган, иска да носи дънки, да слуша поп и да се състезава под звуците му, и не е по никакъв начин олицетворение на американската мечта. Спортните умения не са всичко и без имидж няма как да стане. Така че всичко приключва след този скандал. Пускат я на Олимпийските игри, защото скандалът е прекалено сочен, за да бъде изпуснат. Всички искат да видят  сблъсъка. Тоня финишира осма, а Кериган печели сребърен медал. След игрите Тоня е обвинена за прикриване на факти и съучастничество и получава доживотна забрана да се занимава с фигурно пързаляне.

А сега нека започнем отзад напред. Понеже скандалите не са всичко (още един от акцентите на филма).

Сюжетът проследява живота на фигуристката от ранното й детство до периода непосредствено след съдебния процес във връзка с нападението на Нанси Кериган. Документалният характер на лентата помага на стегнатия и точен разказ, а фактът, че нито сценария, нито режисурата взимат страна в многостранния конфликт, помага на нас, зрителите, да разберем версиите на всички, станали част от живота на Хардинг. Филмът наподобява репортаж, в който събитията са разказани от гледната точка на  близките на Тоня – съпругът й Джеф Гилули (Себастиан Стан), майка й Лавона Фей Голдън (Алисън Джейни), треньорът й Даян Роулинсън (Джулиан Никълсън) и приятелят на Джеф, Шоун Екхарт (Пол Уолтър Хаусер).

3--lavona-golden-allison-janney-and-her-pet-bird-in-i-tonya-courtesy-of-neon

Марго Роби, която помним предимно с ролята си на приятна блондинка от „Вълка от Уолстрийт“, влиза в кънките на фигуристката. И ни взема умовете. Не можем да искаме по-добро изпълнение – в това на Роби има всичко – емоция, огън, гняв, уязвимост, каквато само най-силните момичета притежават, любов и нежност. Виждаме детето, което още на три години стъпва на ледената пързалка, заведено от майка си Лавона Фей Голдън (Алисън Джейни). Случаят тук не е просто на свръхамбициозна майка, а на такава, която редовно бие дъщеря си , насилва я психически и физически, а оправданието винаги е едно – тя работи на три места, за да може дъщеря й да тренира, дори шие костюмите й сама. Бащата напуска семейството рано и Тоня от малка расте в атмосфера на насилие. Бунтарщината не е самоцелна – тук тя е изначална характеристика на персонажа. Тя е неговата уникалност. Тоня е повече от крехката фигуристка с чуплива фигура. Тя е жилавата жена,  която иска да пробие с уменията си, не с пози.

Алисън Джейни и Марго Роби определено са най-доброто нещо в тази лента. Двете имат страхотно взаимодействие на екрана, а първата дотук е нашата фаворитка за женска поддържаща роля. Лавона бие дъщеря си, дори хвърля нож по нея, а на финала дори отива със скрит диктофон в джоба при нея. Оставя ни с отворена уста.

i-tonya-margot-robbie-sebastian-stan

Именно интровертността, която предполага една такава история, прави филма толкова специален – като стъклена фигура от менажерията на Тенеси Уилямс. Без екшън, като изключим моментите, в които Джеф разбива главата на Тоня в огледалото или двамата се стрелят с пушки. Без претруфен плач в стил „вижте, колко съм зле и ме съжалете“. Не, този филм се вглежда в историята без да съди една от най-добрите фигуристки в историята изобщо, чиято кариера приключва преждевременно именно заради неспособността й да следва установените традиции и да се впише в шаблона.

„Аз, Тоня“ е разказ, който ни учи да емпатираме, а не да съдим. Разказ, който показва каква е цената на успеха и деликатно ни внушава, че независимо колко сме добри, ако нямаме характер, успехът е само път към краха. Филм за нуждата на публиката да обича някого и да мрази някого. Филм за многото различни, но верни истини.

А дали всички са верни? Дали не е по-добре поне един път, Тоня да има думата? Текстът от песента „Тоня Хардинг“ на Суфян Стивънс е добра отправна точка за размисъл по темата:

Has the world had its fun?
Yeah they’ll make such a hassle
And they’ll build you a castle
Then destroy it when they’re done