shareit

Когато в храма те приемат не за християнин, а за клиент

| от |

Днес е Никулден. Голям църковен празник. Стига да не се намери някой в църквата с желание да поразвали празника на миряните. Един текст на Иво Илиев. Причината да го публикуваме е същата като неговата да го напише, „защото, когато Църквата те превръща в атеист, проблемът не е в теб, а в Църквата“…

protation_internal_view

13:30ч. 6.12.2013г., Храм „Св.Петка“, гр. Варна. Ще освещаваме сол както всяка година по случай Никулден, а и заради мой курбан. Свикнали сме си – не дават да се освети цял пакет. Може само малко пликче, за да сме им клиенти и догодина. Цената е около 15-20лв. и включва бонус свещичка. Има и пакетни промоции: иконка + свещичка + освещаване с намаление. Може и друг китайски аксесоар от църковния магазин до Храма – разпятие, свещник и др. Предлагат ни и календари за 2014 – всичко е осветено, та чак богопомазано. Чак след това ни питат за кого и какво е освещаването.

Този път, обаче, освещаването на солта ни е отказано от милостивата мирянка на входа (касата) на Храма. Според нея такъв човек като св. Николай Чудотворец тази година не съществува и не може да се яде риба!?! Слава Богу, солта се ползва не само за риба, но и за питка или баница, но милостивата мирянка категорично отказва – грях било, имало си канони и правила, ще изпаднем в групово грехопадение и тя не иска да участва. Пита, не сме ли знаели, че днес не трябва да им се носи сол. Трябвало да се носи олио, вино и брашно! Даже вместо олио, по-добре зехтинец. Така било библейско – олиото и брашното ни го освещават на промо-цена от 15-20лв. бройката, а винцето остава в… Храма?! Та ние, като едни, все още вярващи, християни, бяхме изправени пред съдбовния избор – дали да кихаме на отците от Храма, или да не го правим, съответо да изпаднем в тотален грях и Божия гняв да ни засипе от всички страни. Е, отидохме в друг Храм и ни осветиха солта на техните тарифи.

Когато човек е изправен пред такъв интересен избор, излиза от Храма разочарован, обезверен и бесен, а трябва да е точно обратното. И по пътя към следващия Храм и тамошните промо-оферти за попски услуги, човек си мисли какво се случва с българското духовенство и защо трябва да отиде и да се моли не на Бог, а на лелката на касата?! И защо изобщо има каса?! Защо в Храм „Св.Петка“, Катедралния Храм и много други има по-малко икони от църковния магазин към храма? Отидете в храма в Св.Св. Константин и Елена – има магазин вътре в Храма! И той е на по-голяма площ от самия храм!

Напоследък, покрай скандалите около Троянския манастир се замислих доста. Знаете ли, проблемът не е в това, че има попове хомосексуалисти – проблемът е в това, че доста от нашите духовници правят педерастки номера. И когато вляза в Храма вече не ме приемат за християнин, а за клиент – и това е най-големия проблем. Мой ли е проблемът – ДА! И за него трябва да се говори, а не да се замазва! И докато едно „Господи, помилуй“ има цена, докато всеки църковен служител тълкува Библията както му изнася, докато най-важния проблем на Църквата е материалното, а не духовното – ние ще сме обезверени. А без вяра – къде е надеждата? Един Бог знае…