Когато софийското метро проговори на английски жаргон…
“Дъ некст стейшън ис Джи Ем Димитров.” Това не е английският на Николай Бареков, който смая Европа. Това не е поредният лаф на Христо Стоичков. Това е софийското метро, което от една седмица говори на английски. За улеснение на чужденците, разбира се. И за забавление на българите, които поназнайват английски.
Социалните мрежи бързо отвърнаха на удара на „Метрополитен” като създадоха уникална карта на спирките в столичното метро. Шегаджиите използваха шаблона на столичното метро, но подмениха имената на маршрутите и станциите като ги преведоха буквално на английски. Станцията на летището “Враждебна” е разшифровано като Resident evil (Заразно зло), “Опълченска” е Separatist, а Княжево се нарича Kingdom Upon Vinkeltown (Кралството край града на винкелите, заради близостта с Перник най-вероятно ). Така например трите станции в „Надежда” са преведени във възходяща градация от „В преследване на надеждата („The Pursuit of Happiness”), през „Последна надежда”(Last Hope), та чак до „Безнадеждно” (“Hopeless).
„Променете за линия 2”
Да променим какво? По-скоро гостите на София ще се объркат защото, когато чуят “change for line two” ( което трябва да отговаря на нашето „прикачете се на линия 2”, но вместо това означава „променете за линия 2” ) вместо традиционното “switch for route number two” (което си е „прикачете се за маршрут номер 2” ) едва ли ще се досетят какво точно се случва.
Добавяйки към това и факта, че „next stop” (в превод „следващата спирка”) всъщност е жаргон, а в чужбина се използва словосъчетанието the next station (следващата станция) най-вероятно гостите в родината ни ще прихнат да се смеят – нещо, което не е чак толкова лошо като се замислим.
Със сигурност вече има граждани, които са се повозили в мотрисите само за да се посмеят.
За съжаление някои от съобщенията по уредбата на метрото вече са редактирани, след първоначалните реакции. Въвеждането на английския превод е във връзка с пускането на линията до летище София и очакваното увеличение на англоезичните пътници. Така туристите ще се ориентират по-лесно на коя спирка се намират и къде трябва да слязат, обясниха от “Метрополитен”. Или пък не…
Гласове от недрата
Да научиш местния език докато слушаш съобщенията в метрото определено е абсурдно. По-голямата част от българите знаят, че в чужбина метрото също говори на някакъв странен език. Известията в чуждестранните железници са също толкова забавни, колкото и у нас. Даже понякога досадни, защото зад граница залагат много на звуковите сигнали от типа „beep” и “ding – dong” .
Като в Амстердам например, където след електронния сигнал „ding-dong”, следва още един ding сигнал. След което изведнъж чуваш името на спирката и на секундата трябва да си на нисък старт за слизане на терминала и съобщението „Endpunt”. От толкова ding и dong може и да пропуснеш спирката си, предвид факта, че в метрото в чужбина е голяма блъсканица, а вратите се затварят на секундата и нито стотна по-късно.
В Анкара моментът на затваряне на вратите е озвучен с “Booop! Ding-dang” и всичко приключва. В съседна Атина английският в метрото бе въведен през 2004 година за Олимпийските игри. И докато линия 1 озвучава спирането на станция с кратко ding-dong и съобщение на гръцки и английски, то линия 2 и 3 отбелязват този момент с протяжно beeeep, което звучи през целия процес на затваряне на врата и буквално ти надува главата.
В Атланта метрото МАРТА озвучава с 1 кHz beep сигнал, който се повтаря 4 пъти и представлява нещо като : “boop-BOOP-BOOP-BOOP”. В по старите мотриси имаше стряскащо PONG!
Определено Банкок води в класация за досадни метро-сигнали, придружени с множество beep. На английски : “Please stand clear of the closing doors [beep-beep-beep]” (моля, застанете далеч от затварящите се врати). Вратите се затварят. На тайландски, “Sa-taa-nee-tor-pai: [име на станцията]”, на английски, “Next station (следваща станция): [име] – на английски, [име], “Please watch the gap between train and platform”( Моля, внимавайте с дупката между платформата и мотрисата). “Beep-beep-beep-beep-beep”, докато вратите се затварят.
Гласовете от недрата на земята заглъхват в Бон, където вратите на метрото имат сензори и не се чуват никакви сигнали при качване и слизане. В Бостън също премахнаха досадното ding dong и въведоха светлинното известяване – зелено за слизане и качване и червено по време на пътуването. Може би ще ви учуди фактът, че в Брюксел отдавна нямат известия за следваща спирка. Имат три тонови сигнала и направо обявяване на станцията, на която се слиза на френски и фламандски.
В Кайро все още залагат на продължителното ding-dong, но в Шанхай разчитат на инстинктите и нямат никакви известия. В Чикаго може би е най-досадното пътуване, а хората не се качват в железницата ако не носят слушалки със себе си. Приятен мъжки глас ти говори през цялото време и забранява пушенето, музиката и пиенето, облягането на вратите, обяснява колко закъснява мотрисата и как скоро ще достигне следващата си спирка. Всичко това е придружено с бипкане, музика за атмосфера и зелени, жълти и червени светлини, което те кара да се чувстваш като в лудницата на Лас Вегас.
Във Франкфурт също се отказаха от звуковите сигнали, но оставиха едно-две автоматични известия. В Генуа има само звукови сигнали при затварянето на вратите. В Истанбул те информират предимно на турски, а в Сао Паоло залагат на дългото beeeeep .
Разбира се, фаворит е и Сеул, където звуковите сигнали са “le-le-le-le-le-le-le-le-le-le” докато вратите се затворят. Във Ванкувър са заложили на музикалните ноти до и сол, а във Варшава се чува нещо като bup-bup-buuuuup докато не слезете на станцията.
Така че би могло да се обобщи – „говорът” на мотрисите навсякъде по света си е повод за смях. Първите подземни мотриси в света потеглят по Метрополитън лайн в Лондон на 10 януари 1863 година, което прави близо 152 години хихикане под земята. От 17 години и столицата на България си има железница. А вече в нея ще чуваме и култовата фраза “Mind the Gap”, на която е кръстен цял филм. И която е жаргон от улицата, употребяващ се от екзалтирани мачовци при вида на девойки по монокини.
Как в този случай да не си кажем „Ех, София, мой малък Лондон”.
Когато софийското метро проговори на английски жаргон…
„Дъ некст стейшън ис Джи Ем Димитров.“ Това не е английският на Николай Бареков, който смая Европа. Това не е поредният лаф на Христо Стоичков. Това е софийското метро, което от една седмица говори на английски. За улеснение на чужденците, разбира се. И за забавление на българите, които поназнайват английски.
Социалните мрежи бързо отвърнаха на удара на „Метрополитен” като създадоха уникална карта на спирките в столичното метро. Шегаджиите използваха шаблона на столичното метро, но подмениха имената на маршрутите и станциите като ги преведоха буквално на английски. Станцията на летището „Враждебна“ е разшифровано като Resident evil (Заразно зло), „Опълченска“ е Separatist, а Княжево се нарича Kingdom Upon Vinkeltown (Кралството край града на винкелите, заради близостта с Перник най-вероятно ). Така например трите станции в „Надежда” са преведени във възходяща градация от „В преследване на надеждата („The Pursuit of Happiness”), през „Последна надежда”(Last Hope), та чак до „Безнадеждно” (“Hopeless).
„Променете за линия 2”
Да променим какво? По-скоро гостите на София ще се объркат защото, когато чуят „change for line two“ ( което трябва да отговаря на нашето „прикачете се на линия 2”, но вместо това означава „променете за линия 2” ) вместо традиционното „switch for route number two“ (което си е „прикачете се за маршрут номер 2” ) едва ли ще се досетят какво точно се случва.
Добавяйки към това и факта, че „next stop” (в превод „следващата спирка”) всъщност е жаргон, а в чужбина се използва словосъчетанието the next station (следващата станция) най-вероятно гостите в родината ни ще прихнат да се смеят – нещо, което не е чак толкова лошо като се замислим.
Със сигурност вече има граждани, които са се повозили в мотрисите само за да се посмеят.
За съжаление някои от съобщенията по уредбата на метрото вече са редактирани, след първоначалните реакции. Въвеждането на английския превод е във връзка с пускането на линията до летище София и очакваното увеличение на англоезичните пътници. Така туристите ще се ориентират по-лесно на коя спирка се намират и къде трябва да слязат, обясниха от „Метрополитен“. Или пък не…
Гласове от недрата
Да научиш местния език докато слушаш съобщенията в метрото определено е абсурдно. По-голямата част от българите знаят, че в чужбина метрото също говори на някакъв странен език. Известията в чуждестранните железници са също толкова забавни, колкото и у нас. Даже понякога досадни, защото зад граница залагат много на звуковите сигнали от типа „beep” и “ding – dong” .
Като в Амстердам например, където след електронния сигнал „ding-dong”, следва още един ding сигнал. След което изведнъж чуваш името на спирката и на секундата трябва да си на нисък старт за слизане на терминала и съобщението „Endpunt”. От толкова ding и dong може и да пропуснеш спирката си, предвид факта, че в метрото в чужбина е голяма блъсканица, а вратите се затварят на секундата и нито стотна по-късно.
В Анкара моментът на затваряне на вратите е озвучен с „Booop! Ding-dang“ и всичко приключва. В съседна Атина английският в метрото бе въведен през 2004 година за Олимпийските игри. И докато линия 1 озвучава спирането на станция с кратко ding-dong и съобщение на гръцки и английски, то линия 2 и 3 отбелязват този момент с протяжно beeeep, което звучи през целия процес на затваряне на врата и буквално ти надува главата.
В Атланта метрото МАРТА озвучава с 1 кHz beep сигнал, който се повтаря 4 пъти и представлява нещо като : „boop-BOOP-BOOP-BOOP“. В по старите мотриси имаше стряскащо PONG!
Определено Банкок води в класация за досадни метро-сигнали, придружени с множество beep. На английски : „Please stand clear of the closing doors [beep-beep-beep]“ (моля, застанете далеч от затварящите се врати). Вратите се затварят. На тайландски, „Sa-taa-nee-tor-pai: [име на станцията]“, на английски, „Next station (следваща станция): [име] – на английски, [име], “Please watch the gap between train and platform”( Моля, внимавайте с дупката между платформата и мотрисата). „Beep-beep-beep-beep-beep“, докато вратите се затварят.
Гласовете от недрата на земята заглъхват в Бон, където вратите на метрото имат сензори и не се чуват никакви сигнали при качване и слизане. В Бостън също премахнаха досадното ding dong и въведоха светлинното известяване – зелено за слизане и качване и червено по време на пътуването. Може би ще ви учуди фактът, че в Брюксел отдавна нямат известия за следваща спирка. Имат три тонови сигнала и направо обявяване на станцията, на която се слиза на френски и фламандски.
В Кайро все още залагат на продължителното ding-dong, но в Шанхай разчитат на инстинктите и нямат никакви известия. В Чикаго може би е най-досадното пътуване, а хората не се качват в железницата ако не носят слушалки със себе си. Приятен мъжки глас ти говори през цялото време и забранява пушенето, музиката и пиенето, облягането на вратите, обяснява колко закъснява мотрисата и как скоро ще достигне следващата си спирка. Всичко това е придружено с бипкане, музика за атмосфера и зелени, жълти и червени светлини, което те кара да се чувстваш като в лудницата на Лас Вегас.
Във Франкфурт също се отказаха от звуковите сигнали, но оставиха едно-две автоматични известия. В Генуа има само звукови сигнали при затварянето на вратите. В Истанбул те информират предимно на турски, а в Сао Паоло залагат на дългото beeeeep .
Разбира се, фаворит е и Сеул, където звуковите сигнали са „le-le-le-le-le-le-le-le-le-le“ докато вратите се затворят. Във Ванкувър са заложили на музикалните ноти до и сол, а във Варшава се чува нещо като bup-bup-buuuuup докато не слезете на станцията.
Така че би могло да се обобщи – „говорът” на мотрисите навсякъде по света си е повод за смях. Първите подземни мотриси в света потеглят по Метрополитън лайн в Лондон на 10 януари 1863 година, което прави близо 152 години хихикане под земята. От 17 години и столицата на България си има железница. А вече в нея ще чуваме и култовата фраза “Mind the Gap”, на която е кръстен цял филм. И която е жаргон от улицата, употребяващ се от екзалтирани мачовци при вида на девойки по монокини.
Как в този случай да не си кажем „Ех, София, мой малък Лондон”.
автор: Кристина Димитрова
