shareit

Кога ще спре поевтиняването на петрола?

| от |

Бисер Манолов, www.bissermanolov.com

„Mорган Стенли“ и „Голдман Сакс“ са най-големите инвестиционни банки в САЩ. Те разполагат с огромни аналитични звена, които ги правят нещо повече от „държава в държавата“. На практика, особено в областта на финансовите пазари, може да се каже, че те знаят всичко. Сигурно се чудите защо започвам коментара си по този начин? Преди няколко дни прочетох прогноза на анализатори на „Морган Стенли“ за цената на петрола, според която щяла да достигне до 43 долара за барел. Аз не споделям тази прогноза, но затова ще стане въпрос малко по-късно в статията.

Практика е големи играчи на финансовите пазари да публикуват подвеждащи прогнози. Това става обикновено в момент, когато самата институция управлява активите си точно по обрат-ния на заложените в анализа прогнози начин. Спомняте си, че преди няколко години златото почти докосна нивото от 2000 долара за тройунция (по-точно достигна нивото от 1900 долара за тройунция). По това време може да се каже, че станахме

свидетели на „златната треска на ХХI век“

Много от банките бяха разработили специални продукти за малки инвеститори. Това беше съпроводено с публикуване на прогнозни цени на златния метал в краткосрочен план от страна на същите тези банки за нива от 3000-4000 долара за тройунция. Има един железен принцип и той е, че когато инвестиционните банки активно предлагат нови продукти за инвестиране, вече е прекалено късно да влагате в тях. Казано с други думи, продавайки на своите клиенти дадена инвестиционна схема, те самите вече излизат от нея. Неприятно, нали?

Не бих си позволил да класифицирам анализа на „Морган Стенли“ в графата „подвеждащи прогнози“, но знам ли? Личното ми мнение е, че цените на петрола са достигнали дъното си и оттук насетне ще започнат бавно да се покачват. Защо?

Първо, спадът на цените на петрола ще намали инвестициите през 2015 г. в мегаенергийни проекти. Една от най-големите компании в света „Кoнoко Филипс“ вече заяви, че през следващата година ще намали капиталовите си разходи с 13,5 млрд. долара. От тази сума 4,8 млрд. долара бяха предназначени за проучване на нови находища в Северно море, Австралия и Канада. В същата посока бяха направени анонси и от централите на „Ексон Мобил“, „Роял дъч Шел“ и „Шеврон“. Става въпрос за проектите „Шах Дениз“ в Азербaйджан с водещата роля на „Бритиш Петролиум“. Според предварително заложените разчети пусковият срок на проекта бе 2018 г. Сметките на инвеститорите се връзваха при цени на петрола от 80 долара за барел. В момента петролът е 63 долара за барел. Проектът на компаниите „Тотал“ и „Ексон“ в Ангола за добив на 230 000 барела на ден също закъсва, тъй като

сметките на компаниите излизат

при цена на петрола от 70 долара за барел. Казано с други думи, сривът на петролните цени ще доведе до срив и в инвестиционната активност на големите петролни играчи.

Второ, голяма част от икономичес-кия растеж на САЩ дойде именно от инвестициите в енергийния сектор и по-специално в шистовия газ. За миналата година САЩ са единствената държава производителка на петрол с увеличен добив. През последните дни борсите отбелязаха значителен спад най-вече поради спада на акциите на петролните компании. Подобрението на пазара на труда в най-голямото световно стопанство до голяма степен се дължи и на бума в енергийния сектор.
Трето, през 2008 г. цената на петрола достигна 35 долара за барел и точно по същия начин инвестиционните банки започнаха да публикуват своите мрачни прогнози за цена от 10 долара за барел, което, разбира се, че не се сбъдна. След този спад започна и дългосрочният тренд на покачване на цените на петрола. Само да припомня, че средната цена на петрола през 2011, 2012 и 2013 г. бе около 100 долара за барел.

Една от причините за спада на цените на петрола е и поведението на централната банка на САЩ. Както знаем,

цикълът по печатане на пари

известен под наименованието „количествени облекчения“, бе преустановен. Това доведе до отлив на капитали от държавите, спадащи към групата на нововъзникващите пазари. Този процес рязко обезцени валутите им, което автоматично намали и потреблението на петрол и петролни продукти. Да не забравяме и дълговите проблеми на Китай, традиционно един от най-големите потребители на петрол в света. Всички знаят, че стабилността на китайската финансова система представлява колос на глинени крака. Овладяването на системата преминава през етапа на овладяване на дълговия проблем, което означава спад на брутния продукт. От тази гледна точка е трудно да се очаква увеличено потребление на петрол от Китай. Това е една от причините, поради която аз не очаквам резки движения нагоре, но категорично цените на петрола ще спрат да падат. Падащият петрол се явява и огромен проблем за централните банки. Защо? Всички централни банкери в момента

хленчат по темата „дефлация“

Абсурдно е да се очаква ниво на стимулираща инфлация с текущите цени на петрола. Колкото и парадоксално да звучи, в основата на овладяването на „петролната ценова криза“ ще бъдат не държавите в групата на ОПЕК, а САЩ. Увеличаването на добива на шистов газ и развитието на нови технологии преминават през по-високи цени на петрола. Парадоксално, но факт. Европа няма как да се възползва от ниските цени на петрола поради една очевидна причина – спадащия курс на еврото спрямо долара. Япония се намира в абсолютно същата позиция. Японската йена изглежда почти като рублата по отношение на долара – в режим на свободно падане.

Ние, както винаги, не можем да се възползваме от глобалната конюнктура на енергийния бизнес. На вътрешния пазар цените на горивата бяха намалени незначително. Няма и как да бъде другояче при цени на долара от 1,55-1,58 лева за долар. Нещо повече, ако петролът остане на нива от 63-65 долара за барел, а доларът се повиши до нива над 1,60 лева за долар, нищо чудно да бъдем „сурвакани“ след Нова година с по-високи цени.

В интерес на развитието на глобалната икономика е цената на петрола да бъде в границите 80-85 долара за барел.

Специалистите считат, че тази цена е „честна“

както за производителите, така и за потребителите. Вече се чуха и призиви за налагане на ограничения за търговия на петролни фючърсни контракти. Както добре знаем, на фючърсната борса участват не само производители и потребители, а и големи финансови акули. Точно тези, за които споменах в началото на статията си. А знаете ли какво обичат най-много финансовите акули? Мирис на кръв, която обръщат незабавно в пари. Чудно ли ви е тогава защо дават и тенденциозно грешни прогнози? Цени на петрола от 40-43 долара за барел може би ще видим. Ама друг път.

 
 
Коментарите са изключени